Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Кой е Петър Манев?

Петър Николов Манев е роден на 28.03.1898 г., в 2h 12' в град Охрид, според астрологична карта, правена от ученика на Учителя – астролога Иван Антонов, а съхранена и дадена от продължителя на тези астрологични идеи, Тодор Ковачев. Бащата на П. Манев – Николаки (Никола) Манев, също от Охрид, е аптекар, който си заминава от този свят през 1917 г. в родния си град. Майката – Луиза Григорова Манева (Пърличева) е дъщеря на видния възрожденски учител, писател и преводач Григор Ставрев Пърличев и на Анастасия Христова Пърличева. За Луиза е известно, че учи в Солун (гимназия) и вече като вдовица през 1917 г. се преселва в София, където и свършва земния си път през 1919 г. Не е известно П. Манев да има братя и сестри.

Данните за Петър Манев са твърде оскъдни. Той следва във Виена горско стопанство, но по-важен детайл е фактът, че през този период е активен деец на ВМРО в Австрия. След Междусъюзническата война, и особено след края на Първата световна война, българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организации, чиито основни цели са да запазят сплотени македонците в изгнание. ВМРО подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации.

Елена Андреева в разговор с Вергилий Кръстев споменава: „…в последствие стигате до генерал Протогеров – македонец, когото убиха по време на македонски междуособици [20-те години на ХХ в.]. Той работеше заедно с Тодор Александров. Друг имаше, казваше се Никола Велев, който заедно с Петър Манев работеха в Македонската организация в Австрия…“ (Изгревът, т. ІХ)

На снимка озаглавена „Виенската група“ виждаме, че П. Манев и Н. Велев са посочени като основатели на тази „група“: Основатели – Прави: 1. Георги Попандов; 2. Никола Велев; 3. Петър Манев; Седнали: 1. Страхил Хаджипанзов; 4. Иван Бояджиев

Никола Велев е роден през 1897 г. в София, в семейството на общественика Спиридон Велев от Крушево. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 г., член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена. През есента на 1926 година ръководи специализирана бойна и терористична група в Прага. След убийството на Протогеров през юли 1928 година симпатизира на протогеровистите. През 1929 година окончателно се установява в София.

 Друго свидетелство за активната дейност на П. Манев в организационната работа на ВМРО е „писмо от членовете на Секретариата на Съюза на македонските студентски дружества зад граница Кр. Николов, Н. Коларов и П. Манев до Ерик Дръмонд, генерален секретар на Обществото на народите с молба за разглеждане на малцинствения въпрос в Македония на предстоящото заседание на организацията

Виена, 27 февруари 1929 г.

№    

Превъзходителство,

Всеки път, преди Обществото на народите да открие своето заседание, подтиснатите отправят поглед към него. Македония принадлежи също към тях, като понася жестокия режим на балканските държави между които е поделена от години; в своята беда се обръща към Обществото на народите с умоляване за помощ.

Превъзходителство,

В навечерието на мартенската сесия на Обществото на народите, македонската академична младеж изразява надеждата, че усилията, които Обществото на народите употребява за разрешаването на малцинствения въпрос, ще допринесат много за мира в Европа.

Позволете Ваше Превъзходителство нашите отлични почитания.

Секретариатът: Кр. Николов, Н. Коларов, П. Манев“

Вероятно около 1929-30 година П. Манев се завръща окончателно в България и не след дълго попада в Специалния клас на Школата. Виждаме го в списъка на класа, направен с почерка на Савка Керемидчиева на 11.IV. 1940 г., четвъртък, Изгрев. Там под №66 следва: „Петър Н. Манев – чиновник в общината.“

В ХІХ т. на „Изгрева“ Светозар Няголов пише, че „когато П. Манев влиза в Братството животът му се променя коренно...Без помощта на Учителя той не е можел да оцелее, а щял да си замине към 30-годишната си възраст, тъй като е имало македонци, които са го търсили да му отмъщават…В този живот е платил, като комунистите са му правили обиски и са му взели книгите, намиращи се в дома му.“ Св. Няголов продължава: „Петър Манев казва на Учителя: „Учителю, защо не ни дадете ключовете на Астрологията, за да имаме по-точно и обширно знание?“ На което Учителя отговорил: „Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете.““

Борис Николов споделя своите впечатления за Петър Манев в т. ІІІ на „Изгрева“: „Той бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн". Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това?" „Ползата е за мен, че Астрологията е точна". Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев. Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно“ както и за Астрологията.“

Борис Николов споменава Петър Манев и сред музикантите, които свирят на Паневритмия: „При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко.“

Паневритмия при третото езеро „Балдер-Дару“ и музикантите от ляво на дясно: 1. Верка Куртева с китарата. 2. Петър Манев; 3. Ангел Вълков; 4. Пеню Ганев; 5....; 6. Руженка Кисьова; 7. Цанка Екимова; 8. Кирил Икономов; 9. Петър Камбуров; 10. . ..; 11. Филип Стоицев.

Нестор Илиев в ІV т. на „Изгрева“ също дава няколко интересни факта около тази забулена в мистериозност фигура на П. Манев. „На една снимка (тази отдолу), която е направена на наши братя и една сестра във Боровец, между тях е брат Петър Манев. Той беше един от най-добрите астролози у нас в Братството. Беше следвал във Виена, горско стопанство. И той беше един прекрасен човек в братски отношенията с всички. Като се върна от Виена работеше в общината в София. Много скромно живееше и така и скоро сравнително почина на 64-годишна възраст. Той беше много въздържан. Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в неговите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителя той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по Астрология, че не го питах за много неща.“

Петър Манев е пети поред от ляво на дясно

 

По време на социалистическия период следите на П. Манев изчезват. Засега има само едно свидетелство от Емилия Михайловска, която твърди в VІ т. на „Изгрева“ следното: „На събранията у дома идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева.“

Дори заминаването на П. Манев от този свят не е съвсем установено, кога точно е станало. В едно гениалогично дърво е посочена 1950 г. Нестор Илиев твърди, че е живял до 64 години, което ще рече – 1962 г. В ХVІІІ т. на „Изгрева“ В. Кръстев отбелязва: „Намерих на едно място следното съобщение – „Петър Манев – астрологът си замина на 6 май 1963 г.““