Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

І. Съмненията на папа Бенедикт ХVI.

Исус е роден поне пет години по-рано, а християнският календар е създаден на базата на тази грешка. Това твърди папа Бенедикт ХVI в книгата си „Исус от Назарет: Разкази от детството“. Много историци също вярват, че Исус Христос е роден между 7 и 2 г. преди Новата ера. Библията не посочва точната дата, а създателят на модерния календар, монахът Дионисий Екзигус (от лат. Малкият, Младият), я е изчислил въз основа на факта, че Христос е кръстен по времето на император Тиберий (42 г. пр. н.е. – 37 от н. е.).  

Твърдението на папата, че християнският календар се основава на допусната грешка при изчислението на годината на раждането на Христос не е новост. Много историци вярват, че Христос е бил роден някъде между 7 и 2 година преди настъпването на Новата ера или преди Христа, както е прието да се казва.

Дионисий Малкия е от Източна Европа и е смятан за изобретател на модерния календар и на понятието за Новата ера. Той е съставил новата календарна система, отчасти за да я дистанцира от календара, използван по онова време, основаващ се на годините от властването на римския император Диоклециан (244-311 г.). Императорът преследвал християните, така че те имали основателна причина да го заличат от календарната система в полза на нова такава, вдъхновена от раждането на Христос.

Постепенно календарът на Дионисий Малкия бил приет широко в Европа и ерата, основана на неговите пресмятания, днес е основно летоброене в нашия свят. Но как точно той е изчислил годината на раждането на Христос не е ясно. Библията не уточнява годината на раждането на Божия син, така че се предполага, че Дионисий Малкия е базирал изчисленията си за годината върху бегли споменавания за възрастта на Исус в началото на неговата мисия и на твърдението, че той е бил кръстен по времето на властването на император Тиберий.

Фактът, че сега папата подкрепя съмненията относно годината на раждането на Исус, е доста впечатляващ, посочва в. „Дейли телеграф“.

ІІ. Знакът на небето за раждане на Царя – Витлеемската звезда.

Матей съобщава, че Иисус Христос е роден в дните на юдейския цар Ирод Велики (73-4 пр.н.е.). В този разказ има една интересна астрономическа подробност, която векове наред занимавала учените и която днес изглежда получава задоволително научно обяснение. Звезда на Изток с яркия си блясък ознаменувала Христовото раждане и посочила пътя на тримата мъдреци от Изток до Витлеемските ясли. Подтикнати от звездата на новородения Исус те дошли да Му се поклонят (Мат. 2:2).

Новите астрономически изследвания относно появяването и характера на Витлеемската звезда водят началото си от световноизвестния математик и астроном Йоханес Кеплер. Малко преди рождественския празник, на 17. ХІІ. 1603 г., този астроном седял в обсерваторията си в град Прага и със своя телескоп наблюдавал приближаването една към друга на две планети. Пред неговите очи се разкрило величествено явление, което астрономите наричат „конюнкция“ (съединение, съвпад), или сближаване на две небесни тела. Понякога две планети дотолкова се приближават една до друга, че изглеждат като една голяма и блестяща звезда. През тази нощ Юпитер и Сатурн образували конюнкция в съзвездието Риби. При изследването на това явление Кеплер си спомнил за труда на знаменития еврейски учен Абарбанел (†1508) „Извори на спасението“. В него този учен съобщавал, че според юдейските астролози конюнкцията на Юпитер и Сатурн била предзнаменование на велики исторически събития; според тях очакваният Месия щял да се яви на света именно при такава конюнкция на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Веднага на Кеплер проблеснало гениалното предположение - дали Витлеемската звезда, с която се ознаменувало Христовото раждане, не била подобна конюнкция на тази, която той видял по време на рождественския празник през 1603 г.

Кеплер се заел с внимателни и точни астрономически изчисления, в резултат на които установил, че през 747 г. от основаването на Рим, или през 7 г. преди началото на установеното от Дионисий Малкия християнско летоброене [това явление по-скоро се случва през 6 г. п.н.е.], се осъществила най-малко три пъти конюнкцията на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби и че планетата Марс се срещнала и се присъединила към тях през пролетта на 748 г. от основаването на Рим (ок. 7–6 г. преди началото на християнската ера).

Впоследствие версията на Кеплер намерила още едно потвърждение. Били открити исторически източници, посочващи, че Мария и нейният мъж Йосиф примерно година преди раждането на Иисус били принудени да се отправят във Витлеем, за да платят важен данък. Сведения за този данък били открити при разкопки в Турция – стенописи свидетелстват, че този данък се е плащал редовно и точно в определен срок през определен промеждутък от време. Учените изчислили, че Мария и Йосиф е трябвало да пристигнат във Витлеем в 8 година пр.н.е.

В края на 70-те години на миналия век Дейвид Хагс, както и Кеплер, провел редица изчисления на основата на библейските данни за Витлеемската звезда. Той използвал за целта множество източници, сред които били известните със своята точност китайски и вавилонски астрономични записки. Оказало се, че Йохан Кеплер е бил прав: през 7 г. пр.н.е. действително е имало съчетаване на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Забележително се оказало още едно откритие: съгласно древните хроники, Юпитер се явява символ на краля на боговете, т. . главен бог, Сатурн пък е символ на Палестина, а съзвездието Риби е символ на еврейския народ. По-нататъшната работа на Хагс му позволила да твърди, че точната дата на раждане на Иисус Христос е 15 септември 7 г. пр.н.е.

Изследванията на Дейвид Хагс предизвикали много шум в средствата за масова информация, при това особено активно протестирали представителите на религиозните общини, които осъждали оксверняването на основите на вярата с точни математически изчисления. Но след десет години изчисленията на Хагс били потвърдени от английския астроном Пърси Сеймур, който пресъздал макет на звездното небе, каквото то било могло да бъде в нощта на раждане на Христос.

ІІІ. Няколко щриха по въпроса „Кога е роден Исус?“ .

Отговорът на този въпрос е изключително важен най-малко по две причини:

1) от датата на раждането на Исус започва новото летоброене за западния свят;

2) всяка година се чества раждането на Христос в християнския свят.

И тъй като всяко хронологическо изследване на Новия Завет (свързано с живота и дейността на Исус Христос, или на други събития от І-ви век) започва с датата на Христовото раждане, то очевидно е от изключително значение да се определи кога точно е роден Исус Христос.

През 525 г. обаче папа Йоан І поръчал на скитския монаха Дионисий Млади да изработи общоприет календар на Западната църква. Дионисий модифицирал Александрийската система на датиране, която използвала за основа царуването на Диоклециан – Дионисий не искал годините на историята да бъдат пресмятани от живота на един гонител на църквата, а от въплъщението на Божия Син. Началото на християнската ера било 1 Януари 754 г. от основаването на Рим, а Христовото раждане било прието, че се случило на 25 Декември предишната година. Така 754 г. станала 1 г. н.е. в календара на Дионисий.

Според Матей Исус е роден преди смъртта на Ирод, т.е. раждането на Исус не било през 1 г. н.е., а известно време преди тази дата. Най- късната година за смъртта на Ирод обаче е 750 г. от основаването на Рим. В тази връзка има различни мнение по отношение на това колко време преди 1 г. н.е. (сл. Хр.) е роден Исус. Някои смятат, че това се случило през 11 г. пр. Хр., други отиват дори до 20 г. пр. Хр., а някои смятат, че това е някъде между 3 и 1 г. пр. Хр.

В Лука 2:1 се казва, че Исус се е родил при царуването на император Август, което продължило от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Тъй като това са твърде широки граници необходимо е да бъдат стеснени. В опита да се достигне една по-конкретна дата за раждането на Исус трябва да се установят два отправни момента:

1. Начален пункт – граница, от където може да се започне;

2. Краен предел – граница, до която може да се достигне.

Матей съобщава, че Исус се е родил „в дните на цар Ирод“ (2:2). Лука казва, че Йоан Кръстител също е роден по това време (1:5), както и, че имало преброяване на населението (2:1,2). Според Йосиф Флавий Квириний (Публий Сулпиций) станал управител на Сирия през 6 г., а през 6 – 7 г. извършил преброяване в Юдея. Учените смятат, че преброяването, което е станало при раждането на Исус по времето на Август (Лука 2:1,2, вероятно през 5 – 4 г. пр. Хр.) е станало известно време преди преброяването по времето на Квириний, за което Лука споменава в Деян. 5:37 (6–7 г.). Следователно най-крайната възможна дата за раждането на Исус е смъртта на Ирод Велики, а началната граница е преброяването при Квирнилий.

1. Смъртта на Ирод Велики

Раждането на Исус може да се определи още по-точно като се вземе предвид смъртта на Ирод Велики. Според Матей (2:1) и Лука (1:5) Исус е роден преди смъртта на Ирод, който бил провъзгласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40 г., а с помощта на римската армия влиза във владение на своето царуване през 37 г. Царувал 37 г. от времето, когато станал цар de jure, или 34 г. от както de fakto влиза във владение.

Йосиф Флавий съобщава, че малко преди Иродовата смърт настъпило лунно затъмнение (единственото, за което историка споменава) – случило се през нощта на 12 срещу 13 март 4 г. пр. Хр. В периода около 4 г. пр. Хр. в Ерусалим били наблюдавани три подобни явления: 1) 5 г. пр. Хр., 2) 12 – 13 Март 4 г. пр. Хр. и 3) 1 г. пр. Хр.

Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики. От друга страна затъмнението, наблюдавано през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. е най-близко до времето, когато била празнувана Пасхата – според Йосиф Флавий наскоро след смъртта на Ирод юдеите празнували Пасхата, първия ден на който по римския календар бил 11 април 4 г. пр. Хр. Следователно датата на смъртта на Ирод Велики трябва да се постави между 13 март и 11 април 4 г. пр. Хр. Следователно смъртта на Ирод Велики настъпила в периода 12 март – 11 април, и тъй като 34 година от неговото царуване от 4 г. пр. Хр., може да се направи извода, че смъртта му се случила между 29 март и 11 април 4 г. пр. Хр. Въз основа на тези съображения бихме могли да заключим, че Исус не се е родил по-късно от м. март – април 4 г. пр. Хр.

2. Преброяването при Квирнилий

Лука свидетелства, че непосредствено преди Христовото раждане било извършено преброяване – раждането на Исус е станало през времето на преброяването „по цялата земя“, извършено по заповед на Кесаря Августа (2:1), като непосредствено след това съобщение Лука добавя, че това „преброяване беше първото, когато Квирнилий управляваше Сирия“ (2:2). В такъв случай Исус не се е родил преди преброяването, а след него.

Петнадесетата година от управлението на Тиберий може да бъде датирана в периода 27 – 29 г. н.е. и следователно, това би означавало, че ако Христос се е родил през 6 г. (когато е било преброяването, за което Лука споменава в Деяния 5:37) то Той би бил само на около 21 – 23 години когато е започвал Своята обществена дейност, а не на около 30 години, както съобщава Лука в 3:23. Тиберий бил император от 14 г. до 37 г., но той всъщност бил назначен за съуправител на Август от самия император три години преди неговата смърт (14 г.) – в края на 11 г. Следователно, въпросът е – как трябва да се разбират думите на Лука „това преброяване беше първо, когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2)? Квирнилий станал управител на Сирия през 6 г. и според Йосиф Флавий извършил преброяване в Юдея през 6 – 7 г.

Този въпрос се решава на базата на превода на Лука 2:2 по следния начин: „Това преброяване беше преди (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия (или преди управлението на Сирия от Квирнилий)”.

Преброяването, извършено по заповед на Август (2:1) по времето на Христовото раждане, станало през времето на Ирод Велики. През 6–7 г. сл. Хр. когато Квириний управлявал Сирия било извършено друго преброяване в Палестина. За това именно преброяване говори Йосиф Флавий в съчиненията си „Древности“ и „За юдейската война“. Според него това преброяване било извършено с цел да се установят имуществата на жителите на Палестина и за налагането на данък върху тях. Когато обаче Лука споменава преброяването в дните на Ирод (2:1) той си задава за цел напълно естествено да разграничи по време тези две преброявания. Именно за това уточнява, че това преброяване станало по времето на Ирод Велики, което само по себе си го отнася в годините преди неговата смърт.

Следователно, остава да приемем факта, че Лука разграничава преброяването през времето на Христовото раждане, в дните на Ирод (Лука 2:1) от това, станало в Палестина по времето на управлението на Квириний над Сирия, споменато от Лука в Деян. 5:37. Ето защо Лука казва, че „Това преброяване (т.е. преброяването в дните на цар Ирод Велики) беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2).

Как обаче да разбираме израза „беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия“? И защо Лука, като разграничава по време двете преброявания, споменати в Лука 2:1,2 и Деян. 5:37, нарича преброяването през времето на Ирод Велики „първо – πρώτῃ“, а непосредствено след това добавя „когато Квирнилий управляваше Сирия“, поради което може да се допусне чисто граматически, че преброяването през времето на Ирод Велики било „първо“ през времето, когато Квирнилий управлявал Сирия? Правилно изяснение на този въпрос може да се даде само след като се разясни предварително въпроса с какво значение е употребена в Лука 2:2 гръцката дума πρῶτος. Тази гръцка дума се употребява със следните значения: 1) за място – „пръв, преден” и 2) за време – „предишен, предшестващ”.

В Лука 2:2, както и на други места в книгите на Лука прилагателното πρῶτος е употребено вместо прилагателното πρότὲρος и се употребява като сравнителна степен със следните значения: 1) за място – „по-пръв, преден“ и 2) за време – „по-раншен, предишен, предшестващ“.

Следователно смисълът на думите ще бъде следният: „Това преброяване стана (беше) преди управлението на Сирия от Квириний“ или „Това преброяване беше по-рано от (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия“ или „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Квирнилий“. С други думи Лука посочва, че преброяването по времето когато се е родил Исус, станало известно време преди Квирнилий да е заел пост си.

Така Лука изтъква, че преброяването, през времето когато се е родил Исус станало преди управлението на Сирия от Квириний, защото през време на това управление на Квириний станало друго преброяване в Палестина, за което Лука споменава в Деяния. В своето Евангелие, Лука прави сравнение по време между преброяването през времето на Ирод Велики, от една страна, и преброяването през време на управлението на Сирия от Квирнилий, от друга страна, и като прави това сравнение Лука нарича преброяването през времето на Ирод „първо“ по време по отношение на преброяването в дните на Квириний когато е управлявал Сирия.

Докато Квириний е управител на Сирия през 6–7 г. сл. Хр., той е отговорен за свалянето от престола на юдейския цар Архелай и извършва преброяване на населението с цел да се определи размерът на данъка, който новата римска провинция трябва да плаща на императора. Това преброяване обаче не съвпада със споменатото в Лука 2 гл., освен ако евангелистът не е допуснал грешка, както смятат някои изследователи, тъй като е извършено след свалянето от престола на сина на Ирод Архелай, а според 2 гл. на Лука раждането на Исус е по времето на Ирод Велики. Като се опитват да обяснят несъответствието, някои автори смятат, че Квириний е управител на Сирия не само през 6 - 7 г.сл.Хр., но също и през 11 - 10 до 8 - 7 г.пр. Хр. Други предполагат, че това преброяване е извършено преди мандата му като управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр. Съществува и предположение, че Квириний е бил проконсул на Сирия и Киликия през последната година на царуването на Ирод Велики под властта на имперските наместници (легати) Сатурнин и Вар.

Според гореизложеното може да се заключи, че Квириний е извършил преброяване на населението през последните години на царуването на Ирод, когато юдейският цар не се ползва с благосклонността на Рим (ок. 8–7 г. пр. Хр.). Тежката болест на Ирод в края на живота му води до междуособни борби за престола от страна на синовете му. Рим се възползва от тази подходяща възможност да извърши преброяване на населението в Юдея, за да се установи същинското положение преди смъртта на царя. Не може със сигурност да се определи точната година на преброяването на населението, но най-вероятно трябва да се отнесе към периода 6–4 г. пр. Хр.

3. Витлеемската звезда

Особено дискутиран е въпросът за историчността на появата на Витлеемската звезда и нейното отъждествяване. Тройното пресичане на пътищата на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 7 г.пр.Хр., което се случва веднъж на 900 години, и събирането на Марс, Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 6 г.пр.Хр., което се случва на 800 г., е може би знакът за раждането на Месия в Израил, разпознат от мъдреците от Изток. През 5 г. пр. Хр. на изток в съзвездието Козирог се появява комета, която може би насочва влъхвите към Витлеем (Мат. 2:2), над който е преминавала (Мат. 2:9-10).

4. Рождество Христово в първите векове

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Ер. 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.