Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

І. Покаянието като една от седемте стъпки на развитие на човешката душа.

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е Обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа – без обръщане към Него не може.

Второто необходимо нещо е Покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платки, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя.“ Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават десет хиляди дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих десет хиляди лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“ – ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с теб, ще ти простим, ще те кредитираме наново.“ 

Прощение и Спасение са две неща свързани. Това, което наричаме Спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на Обръщане и Покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш.“ Пак отвориш фирмата: „Еди-кой пак започва да функционира, дава и взема.“ 

Четвъртата стъпка е Възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес из земеделието: един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане – в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става в нас Възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. 

Има Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане и Новораждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа, можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката? Още не са го простили, още не се е възродил и той иска да управлява света! Не може. Искате да заповядвате на лошите духове – не може, трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение.

В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.“ Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което се говори, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране.

ІІ. Покаянието като пречистване.

Какво нещо е покаянието на хората? Покаянието на хората е очистване от греха. Грехът е една голяма нечистота. Значи, да се покае човек, да няма грях. Това е цяла една отрова. По-голяма отрова, по-голяма язва няма. Един бацил е греха. Ако ти го държиш, ти ще се повредиш, затова ти трябва да се освободиш от него.

Щом приемеш лошата храна, вземаш рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние, което играе роля на рициново масло. Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.

И в природата съществува покаяние. Това значи да отделиш чистото от нечистото. Когато християните казват: „Трябва да се покая.“, се подразбира – чистото на една страна, нечистото на друга, т.е. да поставиш нещата тъй, както са си. Щом ги представиш, както са, ти си радостен и весел. А щом ги представиш както не са, ти си скръбен и разочарован. А като ги представиш, както са, веднага онова неразположение, което имаш в ума, всичко това изчезва. Та, казвам, първо ще се научите да говорите истината на себе си. Може отвън да има всевъзможни причини, но единственото нещо, което трябва да знаете, е истината.

ІІІ. Фиктивно покаяние.

Казва някой: „Съгрешил съм.“ Друг му казва: „Покай се!“ Е, хубаво, съгрешил си, покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш – цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш – все ти казват: „Покай се!“ И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство. Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но той трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши.

Съвременните религиозни хора се покайват и в съдилищата, помиряват се, но това още не е покаяние. Така се покаял един циганин, който се давил в реката. Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ. Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне. Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ? Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави!

ІV. Истинско покаяние.

Покаяният не може да бъде по-горен от онзи, който го е заставил да се покае. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе, никакви молитви няма да помогнат. При това положение, никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява.

Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява. Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското разкаяние. Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората, на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи, той се страхува от хората, а от Бога не се страхува. Ще дойде някой да се изповядва и не казва, какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: св. Августин и Толстой. И вие сега ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго! Всеки да прощава на брата си и да има пълно разкаяние за своите сторени дела. Бог чака това! И тогава човек ще бъде ограден и запазен. 

V. Разкаяният грешник.

Откъде иде безверието? – От външния свят. Ако човек е чувствителен и влезе в контакт с външния свят, той ще възприеме от него, както доброто, така и злото; както се поддава на влиянието на положителните сили, така се поддава и на отрицателните. В това отношение, ученикът е като гъба, всичко поглъща. Ако не знае законите да се предпазва, той може да всмуче всичката отрова, която иде отвън. Ето защо, ученикът трябва да се свързва с положителните сили на любовта, да се привлича само от доброто. Ако в любовта проникне злото, ученикът моментално ще го изхвърли навън. Като придобие любовта, ученикът става силен, може да издържа и на положителните и отрицателните сили в света. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае, кое е за нето и кое не е, от какво трябва да се пази и от какво не. Друг е въпросът, ако има опитности. Където влезе – в театър, в кафене, в локал, той веднага ще прецени хората, обстановката, условията и ще избере за себе и онова, което му е нужно. Затова казваме, че разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: Не познавам тази работа, но ще я опитам. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши. Не съм против театрите, против драмите и комедиите, но казвам, че трябва да ги изучавате първо в живота, между истинските актьори, а после на сцената. На сцената има ефекти, а в живота ще срещнете действителността. Изучавайте първо действителността, а после подражанието на живота.

Що е покаяние в света? Аз може да се покая, да видя своите погрешки. Аз не мога да видя другите хора да се покаят. Бог изисква човек сам да се покае. Те се покайват, виждат други неща. Един човек сам трябва да види своите погрешки, да ги поправи. Той ще се чувствува радостен. Те са богатства заради него. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който направи погрешка, печели веднъж, който ги оправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж, който не ги изправя, губи два пъти.

VІ. Библейски архетипи, свързани с покаянието.

1.   Блудният син.

2.   Йоан Кръстител.

"Йоан Кръстител е предвестник (предтеча) на Христос. Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на народа. Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Но той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън."

Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Авраам е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10)

3.   Апостол Петър – доблест .

Апостол Петър в какво може да ви бъде пример? Аз го харесвам – той, като направи погрешка, има доблестта да плаче и да се разкае. Той е готов, изважда ножа, но после обръща гръб и бяга. Той казва: „Щом не можеш да победиш, бягай.” После отива при Учителя си да види какво може да се направи. Иска да направи нещо. После, като гледа, казва: „Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.” Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплашва. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието: „Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителя?” – „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.” Излезе вън и плака [разкайва се]. До този момент той имаше упование в себе си. Казва на Учителя си: „Трябва да знаеш, че аз съм камък – всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...” А след туй идва плакането – в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднъж го виждаме – когато Павел го изобличи [Гал; 2]. Доблестна черта има, каза: „Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.“ Значи съзнанието е важно. Хубава черта е това. Смели и разумни да сме като Павел и смирени като Петър. Трябва да се изправят погрешките.