Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Чувал съм много истории за мечки. Мен са ми разправяли, че мечка като срещнеш, не бягала, опасно било, тъй като от пътя си не се връщала. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка и проверих, че тя се връща по пътя си, по който е дошла. Така аз констатирах. Ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате.

Преди години[1] за пръв път отивам на Мусала. Не бях ходил друг път. На връщане трябваше да слезем през Маричината долина. Вървя с двама души евангелисти. Други няколко души вървят по-напред. С мене върви единият евангелист – доста образован човек, виден проповедник, който е проповядвал и за вяра, и за любов, и какво Господ е направил. Той сега е в другия свят[2]. Този проповедник си навехна крака, накуцва и остана малко назад. Другият върви напред. Аз нося чадър и на чадъра една кърпа с малко хляб. Вървим си по пътеката, която криволи. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, боровете... Наближаваме едно мястото близо до Чамкория[3], което се стеснява. Гледам, от лявата ми страна, може би на 200­-300 метра разстояние, между боровете от баира слиза една мечка направо към реката. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй и не ни вижда, турила главата си към земята, върви бавно, отива да пие вода, жадна е.

Спрях се на пътя и наблюдавам мечката. Мисля си как трябва да постъпим. За пръв път ми се случи да я видя в естествено положение. Тя вече наближава, иде до 10–20 метра, харесва ми, иде, ще ни пресече пътя. Евангелският проповедник приказва нещо, накуцвайки. Връщам се към него и му показвам мечката. И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да дам място да си слезе тя надолу. Исках да вземем позиция. Като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът помисли, че аз вече бягам, а тя иде наблизо. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Когато падна пред мечката, тя го видя и отвори очи – като фенери, една светлина излезе. Мечката се уплаши и хукна да бяга направо нагоре в същата посока, отдето беше дошла. За пръв път видях да бяга мечка, но от кон по-силно бяга. Назад не се обърна да погледне, наблюдавахме я. Тя се обиди, никога не е виждала такова нещо – краката насреща.

Казвам на проповедника: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат! Ти с речта си не можа да уплашиш хората, но с дигането на краката уплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“

За пръв път имах случай да наблюдавам психологически как се държи мечка. Ако аз бях сам, щях да се разговарям с нея. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15­-20 години не забравя обидата.

 


[1] По думите на Учителя тази случка се състояла в периода 1905-1912 г.

[2] До момента не е известно името на този проповедник, но вероятно е от кръга съученици от Свищов или състудент от Америка. При проследяване на разказаната история в различните лекции и беседи със сигурност може да се каже, че той е напуснал този свят между 1935 и 1939 година.

[3] Старото име на Боровец.