Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Искрени и чисти пред себе си и пред другите

Като не знаят причината на своето нещастие, хората се представят за невинни и се чудят, отде им идат мъчнотиите. – Това е лицемерие. Днес младите и старите мъчно се спогаждат. Те лицемерят помежду си. Религиозният се показва много набожен, за служител на Бога. Той ходи да проповядва с мисълта, че служи на Бога безкористно. Всъщност, той търси начин да му се плати. Много проповедници са идвали при мене, да искат пари за своите проповеди. Един иска да му помогна под предлог, че нямал пари за път. Щом няма пари нека върви пеш. Важно е, че в него стои идеята да му се плати за работата.

Бих желал да видя една църква в света, в която свещеникът да проповядва от Любов. Сега той проповядва, защото има жена и деца, а казва: „Аз проповядвам за Господа.“ Не проповядваш за Бога, а защото жена ти те пече. Някой учител казва: „Аз проповядвам за Господа“ – и ти не проповядваш за Господа, а за твоята жена и деца. Не искам да кажа, че това, което се прави, е лошо. Например един проповедник събрал оттук-оттам материал, наредил добре беседата си, за да изкара повече пари, но слушателите не му дали толкова, колкото му се падало, оценили я за по-малко и в следващата проповед той започнал да кастри хората, които не му дали пари. Проповед, в която парите играят важна роля, не е чиста; следователно тази мъдрост не е чиста. Говоря за свещеници, които казват, че са Божии служители. Това име трябва да отговаря на целта. Всеки трябва да върши работата си тъй, че да отговаря на името си. Например някой казва, че е търговец на дрехи, и той действително си е такъв. Трябва да сме искрени и чисти. И ако аз не проповядвам Истината, ще кажа: „Извинете ме, аз проповядвам Истината наполовина; днес проповядвам само за пари, защото имам нужда от тях, а един ден ще проповядвам и без пари.“ 

Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния. Ще кажете: ами как ще се прехранваме? Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири. Аз бих желал един учител да се уповава на своите ученици, да ги учи, да работи с тях и по този начин да си изкарва прехраната. Той може да обработва с тях градини, да отглежда пчели. Един ден тези деца като пораснат, ще му се отплатят стократно.

Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовта не позволява никаква продажба. Трябва ли момата и момъкът да се продават за пари? Трябва ли проповедникът и свещеникът да благославят за пари? Трябва ли гадателят да гадае за пари? Ако можеш да предсказваш, кажи нещо на човека и го остави свободен. Нека той реши, може ли да даде нещо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбъдне. И тъй, не се стремете към продажба. Ако имате нещо за даване, дайте го даром на хората. Това, което е за вас, оставете го настрана. – Ама да станем богати, да придобием знания, да придобием любовта, да проповядваме на хората. – Преди да проповядвате, вие трябва да живеете в любовта и мъдростта. Проповядването е последна работа.

Та казвам, ако Христос би бил един проповедник да проповядва с пари, ако искаше да има доброто мнение на еврейските равини в неговото време, какво щеше да направи, кажете ми. Нищо. Не му трепна окото. Той знаеше, че неговото учение ще има лоши резултати. Той казва: „Аз ще изнеса истината.“ Той каза на тези равини: „Ако съборите този храм, имам власт в три дни да го съградя. Може да направите опит.“ Те направиха и той въздигна храма. Те разбраха буквално за техния храм. С това не трябва да ме разбирате, че аз говоря против евреите. И евреите са хора като нас.

Критерии за новия проповедник

Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмарите са свещеници, които имат прибори, разполагат с много голяма сила. Който дойде при него, той казва: „Заповядай.“ Веднага ще даде бонбонче, кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя с нещо.“ Ще се почерпят. Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило.“ Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете – неговата цел е егоистична, нали така. Вземете един проповедник или свещеник, който служи, пари взема. Отнемете всичката материална страна, за да опитате религиозните хора.

Хората като видят, че някой проповядва Истината, започват веднага да се съмняват в него и казват: „Защо ли проповядва този човек? Колко ли му плащат за тия проповеди?“ Някой казва: „Може би му плащат хиляди левове, а може и милион лева.“ И за това мнозина казват: „Ако е за милион, и ние можем да станем добри проповедници.“ – Не, проповедник с пари не става. Кречетало може да стане, но не и проповедник. Проповедникът трябва последен да задоволява своите желания. Когато всички хора се нахранят, той трябва да остане последен и да запита Господа: „Господи, мога ли и аз да се нахраня?“ Проповедникът трябва да бъде идеалист, да проповядва и да служи на Бога доброволно, а не на сила. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал; такива трябва да бъдат хората на новата наука! Такъв трябва да бъде моралът на всички музиканти, поети, художници, философи и учени!

Аз схващам думата „проповедник“ в следния смисъл: този, който може да вземе най-добрите семена, а после да посреща всички хора и да им ги раздава. Питам ви какво е вършил Христос? Ако един човек дойде между един народ, както и Христос беше между хората, и започне да отваря очите на слепите, да лекува болните и т. н. и целият народ тръгне подир него, питам той лошо ли прави? Ако този човек може да даде всички добри семена, ако може да внесе мир и съгласие, лошо ли прави? Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас.

Как работят истинските Божи служители

Казвам: Всички трябва да работите даром. Пазете се от мисълта да станете проповедници, с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща. Така казва новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари. На физическия, т.е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов. Някой те спасил от смърт, и ти искаш да му благодариш по материален начин. Каниш го в къщи, угощаваш го, правиш му подаръци. Не, това не е отплащане. Лесно искаш да се освободиш от задължение!

Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. 

Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред. При такова стечение на силите се проектират идеи за творчество и с вътрешна подкрепа се осъществяват нови художествени постижения. Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота. 

Поощрявайте младите и способните да учат, да придобият знания, да укрепнат. След това могат да станат добри проповедници. Като работиш за Христа, ще служиш без пари. Това значи проповед. Дето се работи с пари, там няма истинска проповед. Ако мислиш, че без знания можеш да служиш на Бога, ти си на камениста почва. Тази е една от причините, дето християнството не прогресира. Значи, не очаквайте резултат, дето парите играят роля. Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без раса и килимявки. Истинските служители аз наричам певци – щурци. Те са разработили пътя, те са го разорали и посели с добро семе. А онези, платените служители, те са посели тръне, те са създали камъни. Колкото по-големи са тръните и камъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път. 

Как да се проповядва на българския народ

Живеете между народ, който може да не е културен, може да има пороци, но трябва да бъдете търпеливи като Христос, за да му помогнете. Могат да ви прикачат много неща, но това не трябва да ви отчайва. Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: „Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам“ и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. Българинът казва: „Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш“, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: „Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. 

И наистина българинът е прав. Много пъти евангелистите ме питат защо нямат успех между този народ. Казвам им: „Защото проповядвате с пари! – Ами може ли без пари? – Тогава оставете тази работа на свещениците, вие не сте по-добри от тях. Но ако искате да имате успех и този народ да ви слуша, направете му добро и го оставете той да си работи.“

Всички хора днес за пари се молят. Между евангелистите имаше един фонд за усилване на проповедническото дело в България. Искаха да съберат 1 000 000 лв. за тази цел. Много добра идея, но и един милион да съберат, работата няма да върви; и два милиона да имат, пак няма да върви; и сто милиона да имат, пак няма да върви. Работите с пари не вървят. Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще помисли за него. Чудни са съвременните хора! Ако аз съм шивач и ушия някому дреха от любов, той няма ли да ми плати нещо? – Все ще ми плати. Най-малкото аз ще имам неговото внимание и разположение. Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от любов, тези, които ме слушат, няма ли да се погрижат за мене? – Ще се погрижат. Ако ние вършим всичко за Бога от любов, знаете ли, какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? От такива велики души се нуждае Бог. И ние се нуждаем от Божествения Дух. Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която вече хлопа на всяка врата: и на вратата на проповедници, и на вратата на спасители, и на вратата на бащи и на майки, и на вратата на слуги и на господари, и на вратата на всички съзнателни души. Христос днес хлопа на всички врати и пита: „Готови ли сте да извършите това, което аз едно време извърших?“