Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

1.      Светията, който бил надхитрен от дявола.

Днес всички искат да победят злото с любов. Не е въпрос да изчезне злото, нито да се премахне, но каквото ви казва, да не го слушате. Досега бяхте слуги на злото, отсега нататък то ще ви бъде слуга. Засега вие още сте слуги на злото, а в бъдеще то ще ви слугува. Тази е идеята, която е прокарана в християнството. 

Един светия живял осемдесет години в една област, че обърнал всички хора към Господа. С това той смутил дявола, заради което той решил да му затвори устата, повече да не проповядва. Дълго време мислил дяволът как да направи това. Най-после решил да влезе в стомната му, че като рече да пие вода, да влезе в него, да го измъчва, че да не може повече да проповядва отвън. Светията разбрал намеренията на дявола и затова турил един кръст отгоре на стомната и така затворил дявола в нея. Като го подържал известно време вързан, светията си мислел, че дяволът се отказва вече от намерението да му отмъщава, затова решил да го изпрати да си върви. Той взел стомната и излял водата, като казал:

– Хайде, върви сега да се разходиш малко по света.

Той мислел, че се освободил от дявола, но последният бил много умен, надхитрил светията. Един ден той се престорил на едно малко детенце, което плачело. Светията го видял, съжалил се над него и го взел при себе си да го отгледа. Детето било много умно. Светията мислил, че ще го обърне към своето учение.

Като пораснало детето, казало на светията:

– Ти си много добър калугер, но какво можеш да направиш със своето калугерство, защо седиш тук да си губиш времето в тия дивотии. В света излез, да бъдеш полезен. Аз в туй отношение мога да ти помогна. Че ти си способен да станеш царски зет, да се ожениш за царкинята. Този народ може да го управляваш и ти си единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата.

Светията си казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ След като се съгласил, мнимият син завел баща си при царя, запознал го с дъщеря му и успял да го ожени за нея. Във време на сватбата дяволът направил голяма кражба, скрил всички откраднати вещи. Като узнал това, старият цар веднага дал заповед да търсят вещите. Дяволът дошъл при царя и казал:

– Знаеш ли кой направи кражбата? Зет ти.

Тогава царят заповядал да хванат зетя му и да го обесят. Дяволът се приближил към светията и му казал:

– Не бой се, аз ще те освободя. Виж настрана. Виждаш ли нещо?

– Виждам.

– Какво виждаш?

– Виждам три магарета, натоварени с нещо.

– Това са магаретата, натоварени с цървулите, които аз скъсах, докато те доведа до това въже.

Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас.

В живота на съвременните хора се забелязва една присадка на лъжливи неправилни отношения. Този род отношения се дължат на елементи на нечистота. За да се освободи от тия елементи, човек трябва да бъде точен в обещанията си: намисли ли да направи едно добро, трябва да го направи. В Божествения живот, в който цари абсолютна чистота, не се позволява, никакво отлагане. Точността е качество на Божествения свят. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаване на неговото небе.

Една мисъл, едно желание, една постъпка, която тебе ще те окачи на въжето в края, то не е Божествено нещо. Божествените работи започват от малките, скромни са те и завършват добре, като един малък плод – цъфне, завърже, увеличава се, като стигне своята степен на развитие, узрее. То е Божественото. Казвам: във вас два живота вървят – един бурен живот и един Божествен. Вие роптаете, че нямате апартамент, че къща нямате, въглища нямате, пари нямате достатъчно, защо сте изоставен от другите хора. Да имате ропот вътре, то не е Божествен живот. То е животът на тия падналите ангели, които ти казват: „Ти си способен човек, тебе Господ те е пренебрегнал.“ Ти казваш: „Я да чуя какво казвате?“

Ходил един турчин в Цариград, той бил от Делиормана. Това било в турско време. Ходжата го пита:

– Какво говорят в Цариград, какво ново има в Цариград?

Казва му:

– Решили са да те направят шейх-ал-ислям.

Шейх-ал-ислям е голям пост, като нашия патриарх. „Така чух.“

– Ти ме забавляваш.

След две седмици ходжата среща турчина и пак го пита: „Я ми кажи, какво говорят в Цариград?

Пак иска да му каже, че искали да го направят шейх-ал-ислям, макар че не е вярно. 

2.      Как се е зародила кражбата?

Онзи човек, който се е научил да краде, той най-първо е започнал с много добри намерения, много добри намерения имал. Най-първо човек е имал много благородни чувства, като е дошъл при кокошката. Погалил я и я хранил. Приятно му било, че я е хранил. И като снесла кокошката яйца, той гледал, гледал нещо бяло. Казал: „Чакай да видим.“ И бара го с ръката. Вкусил го и мирисал го, и искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила. Учен човек бил, казал: „Чакай да го посварим, чакай да го опитаме.“ И научил се да яде яйцата. И искал да знае какво се е скрило в кокошката, какво има в кокошката, което снася тия яйца. Първоначално не е било така, както е сега, но с много научна цел, за Божия слава дошло кокошкарството.

3.    Обещанията на циганката към болното си дете.

Днес всички хора се стремят да се оправдава с дявола. Че дяволът си има своите погрешки, това е вярно, но и хората си имат своите погрешки, че хората го слушат. Дяволът е учител на онези, които го слушат. Той дава обещания, колкото искате, но нито едно от своите обещания не изпълнява.

Дяволът мяза на онази циганка, която имала едно дете, момче, на десет години. Тя го гледала, но с надежда, че като порасне, ще го ожени, ще доведе снаха. Снахата на циганите е цяла банка. Тя ходи цял ден с дисагите си, проси. Вечер като се върне, носи пълна дисага, за всички има в дома. Един ден детето се разболяло и казвало на майка си: – „Мамо, купи ми едно геврече.“ – „Ще ти купя, мама, ще ти купя.“ – „Мамо, купи ми малко млечеце.“ – „Ще ти купя, мамо.“ – „Мамо, купи ми малко смокинки.“ – „Ще купя, мама, всичко ще купя.”  Каквото детето искало, майката все обещавала да му купи, докато най-после то умряло. Като умирало, циганката си казала: „Горкото детенце, умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.“

Хапнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в действителност. Питам какъв смисъл има в такова хапване? И българите имат обичай да обещават, че ще направят това-онова, но малцина изпълняват обещанията си. Така постъпват всички партии: това ще направим, онова ще направим – нищо не правят. Все проекти дават, но нищо не излиза от тях, не ги реализират. Това е заблуждение.