Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Сега вие по някой път искате да знаете, какво нещо е реалното в света и какво нещо е илюзията. Ти не можеш да определиш реалното и илюзията. И двете думи не са из българския език. Реалното на български ще кажем същественото, пък илюзията е нещо привидно. Думата реално, значи нещо, което можеш да държиш, да хванеш. Нещо, което може да опитаме, то е реално. Всяко нещо, което не може да опитаме, то е илюзия. Ако ви предложа една круша от мрамор, или от олово или от желязо, или от восък, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви предложа един хубав самун от восък, или от гипс, или от хубава пръст, какво ще ви ползува този хубав самун? – Нищо. Следователно, това са илюзии, това са залъгалки за малките, за глупавите деца. Индусите наричат илюзиите майя. С плодовете на майя, т.е. с плодовете на сенките ти не можеш да се храниш. Под илюзия още се разбира и това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а в същност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай вярваш в това, което не е; във втория случай не вярваш в това, което е. Освободете се от илюзиите на живота, за да влезете в реалността. Илюзиите не дават нищо на човека.

Тогава, какво определение давате на реалното? На какво седи реалността? Щом ти опиташ една реалност, в тебе ще настане една малка промяна. Ако ти тежиш десет грама, щом опиташ реалността, ще тежиш с една хилядна от грама повече. В реалността човек винаги придобива, в илюзиите нищо не придобива, олеква. Всеки човек, като се занимава с илюзии, олеква. Всеки, който се занимава с реалността, придобива, натежава. Туй, което ни придава енергия, то е реалността. Туй е, което внася в нас живота. Животът, който се внася в нас, то е реалното. Животът, който от нас се отнима, то е илюзия. Да кажем, реални неща са тия, които внасят енергия, живот. Реално е туй, което оставя нещо в човека. Всяко нещо, което оставя нещо в тебе, то е реално. Туй, което нищо не оставя в тебе, то не е реално.  

Например в илюзията може да хипнотизизирам един човек и да му кажа, че му давам да яде, без да му дам. Хипнотизираният постоянно губи от своята сила. Днес му казвам, че му давам без нищо да яде, утре му казвам, той вярва, отслабне и най-после изчезне, не може да се движи. В реалността той всякога придобива, по няколко грама, но придобива; в илюзията той губи. Ако е 60 килограма, ще стане 50, 40, отслабва, вижда се. В храненето туй отслабване го няма. Ако е 50 килограма, ще стане 51. В една година ако едно кило придобие, това не е една илюзия, а е една реалност. Правилото е: илюзията отнема от теглото, а реалността предава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва, т. е. човек губи от светлината, топлината и силата си. Като губи, най-после умира. Следователно, щом забележиш, че губиш, напусни мястото, в което си попаднал. – Защо губя? – На тоя въпрос не може да се отговори. Щом си влязъл в света на сенките, ще губиш – нищо повече. Единственото нещо, което може да направиш, е да излезеш от света на сенките и влезеш в реалния свят. – Защо трябва да изляза от тоя свят? – Не питай. Ако останеш завинаги в света на сенките, ще изпиташ горчивините на живота. Ако излезеш от тоя свят и влезеш в реалността, ще изпиташ сладчината на живота.  

И тъй, докато си в реалността, всякога ще печелиш, макар и микроскопически. Ако си в света на сенките, всякога ще губиш, без изключение. С други думи казано: Доброто и злото, като реалности, показват пътя, по който хората вървят: нагоре е пътят на доброто, надолу е пътят на злото; надясно е пътят на доброто, наляво – пътят на злото. Десният път дава сладки плодове, а левият – горчиви.

Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека.

Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия. Понякога те сами си внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им ги внушават.

Някой купи един лотариен билет за 25 лева и в ума си поддържа идеята за милиона и си мечтае какво ще си купи с милиона. Той си мисли да си купи един хубав апартамент, един автомобил и т.н. Като се тегли лотарията, оказва се, че нищо не печели и тогава започва да роптае против съдбата си: „Каква беше тази съдба, че нищо не спечелих? Как печелят хората, а аз нищо не печеля?“ Хората сами си създават изкуствени мъчнотии и се чудят, защо съдбата ги преследва. Че като искат да вземат участие в лотарията, те трябва да знаят кои билети печелят и кои не печелят. Искате ли да играете в лотарията, направете следния опит да видите как работи законът. Ако, като вземете билет, само умът ви подсказва да вземете билет, няма да спечелите. Ако само сърцето ви подсказва да вземете, а умът не взема никакво участие, пак няма да спечелите. Има вероятност да спечелите, само когато едновременно и умът, и сърцето, и волята са в пълно съгласие. Не са ли съгласни и трите, никаква печалба няма да имате. При пълно съгласие на ума, на сърцето и на волята, имате възможност да спечелите най-малко толкова, колкото да си платите билета, а понякога можете да спечелите 5, 10, 20, 60, 100, 200, 500 хиляди лева, а даже и милиона. Ще знаете, че всички неща, които стават в живота, почиват на един дълбок, вътрешен закон.