Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Христос казва: „Така да просветнат делата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего.“ – Защо досега светът не се е оправил? Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на земята, които на небето не са светии, Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване.  И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път:

1.      да различава същественото от несъщественото;

2.      да се освобождава от лични амбиции;

3.      да има добра обхода и добър живот;

4.      да има любов в себе си.

Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая.

І. Различаване на същественото от несъщественото.

Съвременният човек е дошъл до механическо разбиране на живота. Срещате млади хора, които казват, че трябва да си поживеят. Да си поживеят, както те разбират, това значи, да изразходват силите си напразно и преждевременно да остареят. Като остареят смъртта ще ги задигне. След това ще ги заровят в земята, дето ще чакат хиляди години, да дойдат благоприятни времена за тях. Когато тялото на умрелия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мести, частица по частица, да брои от колко частици е бил съставен всеки орган. Като го пренесе далеч от гроба си, като преброи частиците, които го съставят, той мисли, че разполага с голямо знание. Какво се ползва човек от това знание? Тъкмо броите частиците, които съставят окото ви, дохожда един човек при вас и ви моли да му продадете тия частици, защото е решил да слезе на земята и се нуждае от съответен материал за съграждане на своето око. Вие продавате частиците, от които окото ви е било направено и срещу тях получавате известна сума. Вместо частиците на окото си, вие започвате да броите парите като ги турите от една страна на друга, но виждате, че в духовния свят парите нищо не струват. Така вие започвате да различавате същественото от несъщественото и си съставяте понятие за тях. Съществени неща са тия, които никога не губят своята цена и които могат на всяко време да се използуват разумно.

За пример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото.

Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от Мъдростта. Тези неща са необходими, те са същественото в Живота. Вие мислите, че разбирате нещата; може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли. Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа. 

Та казвам, сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли.

ІІ. Освобождаване от лични амбиции.

Два обекта (СДУ-428): „Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!“

Вечният живот значи живот без противоречия. Вечният живот значи да бъдеш заобиколен с добри, разумни същества, които те обичат. Каквото пожелаеш, става. Ти желаеш това, което те искат. Целият ти живот ще бъде уреден. Ще има мъчнотии, но не такива, каквито ние претърпяваме. Ако ние сега сме вън от вечния живот, ние сме в света на противоречията. За пример някой човек иска да прекара волята си в света. Защо стават тези войни в света? Всичките войни, всичките противоречия, за всички скарвания в света причината са личните чувства. Ако мене ме попитате кога ще престанат войните, кога ще престане омразата в света – когато личните чувства се възпитат и хармонизират. 

И действително от научно гледище има една анормалност в устройството на човешкия череп. Има една норма, по която се съди кой човек е нормален. Много малко хора ще намерите нормални. Един човек минава за кротък, но има лична амбиция, иска да се повдигне. Защо? Той търси щастието в живота по личен начин. Човек, който върви по личните си чувства, той върви по крив път. Вторите хора в рая съгрешиха по причина на личните си чувства – черепът на първата жена беше недоустроен, Писанието казва там, че за една интрига. Този адепт в рая влиза няколко пъти. Той е държал цяла лекция. Изкушението не е станало тъй изведнъж. Няколко години е минало, докато Ева се убеждава. Тогава нейният череп се е изменил. Там е представено в една повествователна форма – за деца. Тя е била умна жена, принадлежала към една школа. И двамата бяха ученици. Когато Господ им каза да не ядат от забраненото дърво, той им предаде един урок за послушание. Там имаше дървото на живота и дървото на смъртта. Обаче Ева, като разсъждаваше, се заблуди от богатството, от славата, от придобивките в света. Казва: „Не мисля, че нашият път ще бъде този, по който сега вървим.” Сега хората още вървят по този път. Макар че вие не сте съгласни с Ева, но всеки от вас по няколко пъти в годината яде от забранения плод, защото туй е дърво за познаване доброто и злото. Че у тебе се зароди омраза, ненавист, подозрение, ревност и тем подобни. Зароди се ревност да убиеш човека, да го злословиш, да го унищожиш, да го премахнеш. Питам, какъв е този живот?

При сегашното състояние душата на човека не живее в тялото. Тя чрез личността има съприкосновение с него. Личността е, която живее, а идеите на личността са ограничени. Идеите на човешката душа са онова, за което той копнее – усеща, че нещо му липсва. Неговата душа не е дошла да се всели напълно и той усеща, че му липсва нещо. В личността се явява някой път амбиция, но тя не знае как да я постигне. Туй раздвоение, което често чувствате, се дължи на това, че вашата личност не е скачена с вашата душа. Или личността ви трябва да почне да се интересува от душата ви. Тогава тя ще даде друга насока на живота ви. Когато душата дойде да живее с личността, тогава се ражда гениалността. Човек не се ражда гений. Душата отпосле идва. Как мислите, ражда ли се човек гений? В какво седи гениалността? Геният не се създава, а се ражда. Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда? Между личността и душата има второ състояние, което се нарича индивидуалност. Геният крайно се индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина. Индивидуалността скачва личността, временния живот, с Вечността. Чрез личността човек иска да реализира известни свои идеи – може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия. Гений – това е едно състояние на неговия ум, когато всичките му сили са в положително развитие и той може да се прояви във всяко едно направление. Като при обикновени условия той не усеща никакви лични мъчнотии – може да бъде изразител на една велика идея вътре и да я изнесе.

Когато работи върху своите дарби и способности, човек трябва да спазва едно правило: да не внася своята личност, своята амбиция. Ако личността на някой писател или поет е силно развита, мислите му се нареждат по особен начин. Това дава повод на критиците да го нападат яростно. С това се обяснява, защо някои критици са безпощадни към известни писатели, а към други – меки, снизходителни. Личният елемент, внесен в поезията или в прозата, дразни читателите, особено критиците. Следователно, който пише, трябва да си служи с общ, принципен език. Това се постига чрез усилена работа върху себе си.

Всички стари хора развиват личните си чувства. Те остаряват от своите лични чувства. Старите стават много амбициозни, мислят, че са остарели, че имат опитности, искат да ги уважават и да ги почитат. Тебе ще те уважават хората заради силата, която имаш. Тебе ще те уважават хората заради знанието, което имаш. Казваш: „Аз зная.” Какво знаеш? Ще вземеш да нарисуваш една картина, ще вземеш да пееш, ще вземеш мотиката и ще работиш.

ІІІ. Добра обхода.

1. Същност на добрата обхода.

Няма по-хубаво нещо в света от една добра обхода. Обхода, това значи да желаеш на всички доброто, всичките да започнат с „О“. Обхода, това са условията, външните условия. При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение.

И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата, които ви заобикалят. Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа си към вас, да види, каква е вашата обхода като царски син. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква от вас. И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение да цените нещата. Нещата не се ценят по външното им положение. Царският син заема високо положение, но може да срещне ученици, които учат по-добре от него. Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на нещата. 

 Следователно, искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство.

Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си и той трябва да го отдаде на другите. Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно.

Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в природата. Дали към себе си изискваш внимание, или към другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за славата Божия. Бог изисква от всички Негови чеда добра обхода. Да се оправдаваш, че не си постъпил добре, това не те извинява. Да туряш вината върху другите, върху баща си и майка си, че така са те родили, и това не те спасява. Много ученици ще оправдават двойките си, че учителите не преподавали, както трябва. Това не ги оправдава.

2. Вътрешна и външна обхода.

Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание някой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. Човек сам чертае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават или да не го уважават. От обходата му зависи уважението, с което се ползва. Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свят. Забелязано е при това, че всяка отрицателна проява в духовния свят влече последствията си и на физическия свят. Например, излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност Затова е казано в Писанието, че няма „скрито-покрито“ в света.

Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия закон, който действа в света, както и в самия нас.

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата! Не е достатъчно да има човек само външна обхода. Той трябва да има и вътрешна обхода, т.е. да обича всяко живо същество, да постъпва към него така, както към себе си. Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката любов.

Ако искате да имате маниери, външна обхода, етикет, изучавайте френски.

3. Разлика между външна и вътрешна обхода.

Богатство и знание, които се придобиват и губят, са външни, не са истински, не са динамични. Ти се разговаряш с хората, разсъждаваш, имаш добра обхода, и всички те хвалят, възхищават се от тебе. Това е дипломация, външна страна на живота; това не е динамика. Какво си придобил от тая дипломация? – Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него.

Та казвам: сега се изисква една обхода. Не искам да ви проповядвам да се обхождате един с друг. То е външна страна. Аз туй го наричам цивилизация. Да се обхождаш добре с другите, това е цивилизация. Да се обхождаш добре с себе си, се изисква знание. Да се обхождаш добре с себе си, с Божественото, което е в тебе, че никога да не го огорчаваш. Ти онзи човек, който е в тебе, никога да не го огорчаваш. Ти може да имаш външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрямо другите хора, то е лесно. Но човек трябва да има вътрешна обхода. И тогава трябва да се учи.

Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.

Казвам на онези: когато влизат в любовния свят, трябва да бъдат много внимателни. Казва някой: „Ние се обичаме“, но погледът не е любовен, нито думите са любовни. Така говори, че това е един дивашки жаргон на някое предпотопно животно, на някой мамонт, на някой тигър, на някоя мечка, която се разярила. Казва: „Аз го обичам. Знаеш колко го обичам?” (Учителят говори грубо.) То е закон на тъмнота, това не е любов. Казвам, едно време учениците в окултните школи са имали външна обхода. Някой казва: „Не ми гледай външната обхода. Аз нямам външна обхода, но вътрешна.“ И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният. Неизбежно е, помнете. Всеки един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Неизбежно е. Не само видимият свят, но и невидимият свят ще постъпи точно така с тебе, както ти постъпваш. 

Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я, как постъпва с мишките. Вижте, как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека.

Двама войника се карат, но щом видят полковника, веднага застават мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната им обхода е добра, но вътрешно не си хармонират. Докато полковникът е с тях, те са послушни. Каквото им заповяда той, всичко изпълняват; където ги прати, веднага отиват. Щом се отдалечи полковникът, те отново започват да се карат. Той мисли, че те са изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата им, за да разбере, че те не си хармонират. Трябва да различавате външните прояви от вътрешните. 

ІV. Любов в себе си.

Един от братята попита: Аз мога ли да отида при хората да им говоря? 

Като отидете, какво ще им занесете? Трябва да имате толкова Любов, че тя да блика от вас. Само по този начин можем да напоим жадните и да нахраним гладните. Не можеш да говориш за Бога на хората, ако нямаш Любов в себе си. Работете, прилагайте всичко това, което знаете. 

Братът попита дали тук се разбира Любов към Бога или Любов към хората. 

Не трябва да се пита към кого е Любовта, защото в Любовта е Бог. Следователно ти като имаш Любов, то Бог е в теб. Всеки човек, който отива да говори, трябва да даде нещо на хората. Той трябва да е изпратен като посланик и всеки, на когото ще проповядва, трябва да има вътрешна необходимост. Не е нужно всички хора да се обърнат. Човек трябва да работи в света за Бога с пълно съзнание, с вяра, и да остави на Невидимия свят и на Бога за крайните резултати. Нали се казва: „Словото няма да се върне, без да принесе своя плод.“ В света ние сме тези, които Бог предузна, предопредели и призва. Видиш ли един призван, ще му кажеш: „Ти си призван, ела.“ Ако някой ти каже, че си се заблудил, няма нищо – той вижда себе си. Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплиташ се и страдаш от това, страдат и тези, на които помагаш. В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде. Ще посадиш лозе, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо. Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи. 

Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо.