Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

І. Братството не се нуждае от механична/външна организация и устав.

Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!“ – Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй че да се почувства, че дълбоко си го преживял.

Най-първо трябва да имате едно нормално разширение на вашата мисъл. Под нормално разширение аз разбирам, че мисълта ви трябва постоянно да се организира, да разбирате какво нещо е организирането на една мисъл, защото можете да попаднете в един по-организиран свят, а можете да попаднете и в един организиран свят, който не е добър за вас. Щом влезете в каква и да е външна организация, тя всякога действа по особен начин. Законите във всяка организация са едни и същи. Ако влезете между религиозните хора, които имат криви възгледи, и вие ще имате криви възгледи. Ако влезете в една политическа партия, и там можете да придобиете криви възгледи. И земеделец можеш да станеш, и в съвременния живот можеш да станеш, но ако не разбираш законите, все ще усвоиш някои неща, които не са прави. Нас ни е целта да се усвоят правите неща, които спомагат за самия човек, правите неща, които спомагат за развитието на дома. Да кажем, че влезете в едно общество, да знаете, че като говорят всичките, ти как да постъпваш – да те изслушат всички и да можеш отчасти да прокараш правите си възгледи, които имаш. Пък ако не знаеш как да буташ, веднага можеш да произведеш една реакция. 

Сега вие можете да направите една забележка: „Ние си имаме известни правила, но тия правила не могат да се прекарат.“ Тогава какво ще правите? Сега обаче, както е образуван светът, вие трябва да намерите онова естествено състояние. Най-първо трябва да си съставите едно понятие по кой път се развива светът – по закона на механиката ли, по закона на органическата природа ли върви, или по закона на психологията на хората, или по разумния закон на природата. Щом знаете тия пътища, съобразно със законите на тия пътища ще постъпвате, за да бъдете в едно здраво и изправно състояние.

Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето. Това да не бъде само проект, но да стане действителност. Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план. Питате ме, можете ли да влизате в дружества. Човек е сам дружество. Ще се запише член на своето дружество. – Да се женим ли? – Ако живеете по законите на Бога, няма защо да се жените. Ако сте вън от Неговите закони, женете се, колкото пъти искате.

ІІ. Да бъдем организирани, а не организация!

Христос е казал: „Дето са двама или трима събрани, аз съм там посред тях.“ Така като мислите, Бог ще бъде вътрешната връзка на живота; вътрешната връзка, която ще ни обедини. Вие казвате: „Ние не сме организирани“. Трябва една организация, която Бог образува. Да сме организирани от Божествения дух, Който действа. Защото вие, като влизате и света, ще влезнете в която и да е организация. А най-първо трябва да бъдете организирани вътре. 

Какво разбирате под думата „организация“? Нали има удове във всеки организъм? Там те са организирани. Как са се организирали тия удове? Онези, които изучават биологията, анатомията, физиологията, когато изучават всички процеси на тялото, трябва да проучат първоначално как е станало организирането на материята. Организиране значи съотношение на нещата, а не допиране на нещата. Когато говорим за организиране, разбираме, че само висшият разумен живот може да се организира. Дето има организиране, там прониква разумен живот. Не може да има организиране, докато няма разумност. Двама души, които са разумни, могат да се организират и да работят заедно. Единият ще вземе да работи едно, другият друго и тяхната работа ще се допълва. Хора, които не са организирани, те привидно работят заедно, но в края на краищата всичко се разсипва. Те нямат общ идеал, общ център, към който да се стремят. Всеки в себе си има някаква скрита задна цел. Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира себе си. В Народното събрание уж всички са организирани, но всеки иска да стане председател, подпредседател, министър, да заеме някаква висока длъжност. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нещо – и тук няма организиране. Целта на тия хора не е да служат на Бога. 

После, и вие, които сте дошли тук, не сте от хората, които могат да се организират. Всеки от вас иска да вземе знание и като го вземе, казва: „И тук не намерих Истината.“ Де ще я намерите? Истината ще намерите в Школата. Някой ваш приятел ви казва: „Аз имам високо мнение за вас.“ Хубаво, щом този ваш приятел има такова високо мнение за вас, вие ставате ли висок човек? Тогава какъв смисъл имат тия негови думи? Някой ви казва: „Вие сте много благороден човек.“ Ставате ли благороден с това? – Не. От вас се изисква абсолютна честност. Когато говорите на един човек, трябва да се научите думите ви да имат само едно значение.

ІІІ. Защо никое духовно общество не трябва да се управлява от механично ръководство и организация?

Ако мистичните братства се обединят в един орден външно и механически, то утре някои могат да го употребят за свои лични цели. Нека да се държи за духовната свобода и никое мистично братство да не получава нареждания и ръководство от някой външен център, а да се ръководи направо отгоре и да не се ограничава принципът хората да станат проводници на Истината. Трябва да се образува дълбока вътрешна верига, а не външен съюз на братства. Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето?  

Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство.  

На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“  

Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени.  

Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало Отгоре. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.  

От друга страна, могат да се свикват събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване.  

ІV. Трябва ли да има списък на членовете на Братството?

Един брат, ръководител на Братството в провинциален град, попита: „Ако искат списък на членовете на Братството, дали да дадем такъв?“

Кажете им, че изобщо нямаме никакви списъци, понеже хората, които посещават беседите, нямат никакъв ангажимент и не са дали някакво обещание. Всеки е свободен да има каквито иска убеждения и не могат да са ангажирани другите с тези убеждения, които имаме ние.  

Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове.  

Един селянин, продавач на картофи, казал на една наша сестра: „Заради вас Господ ни търпи и ни дава живот и блага.“ Този селянин е прозрял истината. Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека.  

V. Как трябва да изглежда нашето братство на Земята според първообраза си – Бялото Братство на Небето?

Школата на Бялото Братство е Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас? А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй.

VІ. Без надпреварване и съревнование в Школата, а с взаимно уважение и обич.

Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане – стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото. Не мислете, че, като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен: някой път може да бъдете на главата, а някой път на опашката – безразлично е. То е само на Земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе в зданието на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия.

Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И вие проявявате такъв интерес: едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.

Друга опасност, която се среща в окултните школи е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие?

Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви; първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите си казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, счита, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: „Направих това, онова“. Болно става, когато се чува такова нещо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно, вие всички сте абсолютно свободни в доброто и през първата, и през втората, и през останалите години.

VІІ. Ръководител избран от Бога – да, ръководител избран от хора – не!

Във всички общества, и в най-мистичните, има хора, които влизат и излизат – те не са готови, а се приготвят, те се наричат временни студенти, слушатели. Да допуснем, че и в нашето общество се образува един комитет, както в светските общества – тук нямаме положението като на онзи ректор в университета, избран да управлява своето учреждение. Обаче в Духовния свят законът е друг. Той, Духовният свят, си поставя своя ръководител на обществото. Този ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв. Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, където и да ходи. В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка и като се запали отвън, тогава ще четат.

Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той?“ Ами че ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл, но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си.“ Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно Братство основано по Любов? Сега аз ще моля ръководителите в градовете те да започнат със закона на Любовта, те да заемат последните места. Нали Христос казва: „Който иска пръв да бъде, последен трябва да стане“. Силните в Любовта да започнат да служат на всички

Да кажем, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото щъркели, какво прави ръководителят им? – Дава им насока и като се умори той, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следващия след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други и пак се връща, и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух. Той се проявява чрез този водач.

Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате защо трябва да имаме глава? Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала. Ако този ръководител е само като капелмайстор да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители като капелмайсторите само вдигат пръчицата, не ги признавам за такива, били те мъже или жени, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, ако е от дявола, той ще маха само пръчицата.

VІІІ. Какво се прави, когато няма ръководител, избран от Бога?

1.       Избор на ръководство най-много за една година.

Направите следното нещо: изберете един комитет, в който, според сегашните традиции, да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: „Председателят не е на мястото си, друг трябваше да бъде на негово място.“ За подпредседателя някои ще кажат: „И на този липсва нещо.“ За касиера пък ще кажат, че не е честен човек.

За да се избегнат тия недоволства, тази завист между вас, направете друго нещо: вие сте осемдесет души, нали – всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година – този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден; тази система работи отлично – по този начин ще се роди у вас частната инициатива.

2.       Редуване на братя с дълбоко преживени опитности.

Питат ме, в един град не са доволни от ръководителя, та искат от друг град да им дойде някой да ги ръководи. Аз не отговорих, а казвам, тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете как да работите с този ръководител, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес един да говори, утре друг и така да се изредят 10 души, [които] могат повече да говорят от този ръководител. Ако тия 10 души не могат да го [се] разберат, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намерят няколко души да говорят [по-добре от този ръководител]. Ама искам онези, които искат да говорят, трябва да имат известна дълбоко преживяна опитност, да имат наблюдения в живота. И тази опитност да изведат така, а не да парадират със себе си. И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят.“ А че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този великият закон, трябва да смени всички закони вътре в нас.

3.       Избор на 7 души, равностойни помежду си за една година чрез посочване на всеки следващ от предходния.

Сега, имайте предвид: аз не искам да ви съдя. Туй е за приложение закона на Любовта. Ако може да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате любов. В едно събрание един не може да бъде виноват, а всинца: или всички са праведни, или всички са грешни. Ако се даде наказание, всички ще бъдете наказани, а ако е благословение, пак за всинца ви ще бъде. Та, от вас искам да приложите Божия закон на Любовта. Вие да си го приложите, не аз да ви го налагам, защото, ако аз приложа закона, то не е любов, а насилие! 

Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа, ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите 7 души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат, и тогава нищо не става.

Изберете сега една комисия по вдъхновение, от братството, от 7 души, да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година – други. (Първият да бъде избран от Учителя, вторият – от първия, третият – от втория и т.н.). Добре, аз избирам Начо Петров. Последният посочва: Стоян Русев; тоя – Елена Иванова; тя – Коен; той – Илия Стойчев; Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Съгласни ли са? – Да.

4.       Избор на комисия от 14 човека – 7 братя и 7 сестри.

Сега ще определите една комисия, която след като прочита всичките работи, да изважда нещо общо. От всичко туй ще извадите най-важните работи и ще направите едно общо определение, кой е най-добрият ум. Може да започнете от там: умът и неговите връзки с материалния свят, разните му качества в природата и т. н. Кои ще влизат в тази комисия? Може вие да се определите, за вас 14 е най-доброто число 7 братя и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава аз определям братята: Толев, Белев, Русчев, Русев, Радев, Коен и Радославов, а от сестрите: Недялкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова.  

5.       Работа в малки групи – по 10-12 души.

В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото шест означава човек в своето развитие; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест; също – размножаване, развитие. Числото седем е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. 

ІХ. Организация и самоорганизация в епохата на Водолея.

1.     Да бъдем способни и да знаем как да послужим на хората.

За да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камъни, тухли, пясък – всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство – всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си.

Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не?“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ – Защо? – „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде. 

2.       Образуване на една примерна комуна.

При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран – готовото лесно се изяжда. Тук миналата година аз заедно с още трима души свършихме един канал, копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2-3 часа на ден. Той едва след 3-4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той като вземе мотиката, изведнъж забърза, забърза, и не се минава половин час – гледаш го, оставил мотиката настрани, почива. После пак я вземе: бърза, бърза. Не бързай, най-накрая бързай! Ще прахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш. Затуй казвам: с микроскопически опити започнете!

3.       Образуване на комитет от 10 души с повече отговорност.

Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачат, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тъй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тъй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега туй е само един опит: не за да събираме пари, но да се научим на един честен труд, на труд с Любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от Любов – и от първия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини – това е една велика сила. И тъй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за Любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от Любов и за Любов. Разбирате ли всички? 

4.       Уставът на Новото общество.

„По колко пъти да простя? По 7 пъти ли?“ – Не, на 70 места по 7. Туй изкуство вие ще го научите и то ще образува Новото общество. И ако ви питат сега: „В какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му?“, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общество е да прощаваме не по старому, а по новому. Какво правят хората днес? – Прощават, но по старому си взимат парите, а отгоре на това и по 12% лихва. Ще простиш, но по старому, отгоре на това ще има рокля, чепичета ще има, всичко.

5.       В новото общество всеки трябва да е пример на ръководство.

Който иска да услужи и да служи на едно общество, той трябва да даде повече от себе си време, труд и средства, а и всеки трябва да бъде пример на ръководство, за да се подкрепи Главният ръководител.

Например да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да извършите. Как бихте започнали тази работа? Например да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете – как ще постъпите вие, как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от пет, шест, седем жени и ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка и цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, а вие ще чакате. После отново ще има спор кой да разнася тези пари. – Е, пак избраните седем души от комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? Всички ще разделят децата помежду си. После пак ще има спор кое дете при кого да се падне, къде да бъдат най-интелигентните деца. На късмет – кой където се падне! Когато човек си знае урока, всякога е късметлия; който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията.