Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

В.К.: Чувал съм, че много пъти през годините на Школата различни поколения от учениците на Учителя са се опитвали да създадат организация. И от Школата да я направят на организация.

Е.А.: Имаше много такива опити. Учителят им отговаряше с окултни формули и закони.

В. К.: А за опита за организация ни разкажете?

Е.А.: То беше доколкото си спомням 1923 год. Ние бяхме в новия салон на ул. „Оборище“ №14, тогава още така го наричахме, щото само 10 години бяхме в него. А друго още, чухме, че приятелите говорят, че Братството не е организирано, че всеки си прави каквото иска, че няма ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе и затова решили да предложат в клас на Учителя да стане като организация братството. Това го бях чула преди да почне класа. Добре, ама чакахме Учителят да дойде, чакахме и вместо Учителя да дойде донесоха едно писмо със следното съдържание:

„Когато Любовта царува смут не става.

Когато Мъдростта управлява редът не се нарушава.

Когато Истината грее плода цъфти и зрее.“

Йаве. Ива. Шела Шалу. 14.1.1923 год. София.

По този начин Той осуети възможността да се повдигнат такива въпроси, а в същото време отговори пък на техния въпрос, който задаваха. Щото организация има вътрешна и външна. Нашето братство не може да бъде организирано отвън. Туй което аз съм разбрала е следното: Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братята и сестрите работят вътрешно заедно, те ще бъдат в едно състояние хармонично в умовете си и ще се разбират. И тогава няма нужда от външни форми, за да ги ограничават и външни правила, а то ще бъде светлината, която имат в съзнанието си. Сред благородството, което са развили над чувствата в себе си, защото всеки един от тях ще иска да изпълнява волята Божия. Отведнъж така, значи те ще бъдат подчинени на Духа. Духът ще ни ръководи. И впоследствие когато сме говорили и с приятели и сега казвам: „Нас може да ни организира само Духът“. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство от човешки души в различие.

И тогава, когато не дойде Учителят, аз тогава още по-малко разбирах, но ми направи много силно впечатление, че Учителят не дойде. Изпрати писмото. Сега разбира се другите които не са го разбрали, са останали разочаровани и са помислили, че Учителят не одобрява, или са помислили каквото те знаят. Но ученическото съзнание не изисква външни форми. И после, кой какво е направил не зная. Аз даже не зная кои са искали да се повдигне въпроса. Но знам, че настъпи тишина и смут. После пяхме песни на Учителя. Само песни.... И после всички се разотидохме, и после не знам дали четохме, защото когато не идваше Учителят ние четяхме беседи, пеехме песни и се разотидохме. И тогава какво е станало, ние не сме чакали Учителят да дойде. Всички го чакахме, но това така внесе, за тези които бяха готови една нова струя в разбиранията, а тези които не Го разбираха вече не знам какво са мислили.

Лично на мене, този отговор на Учителя ми подейства повдигащо, защото това са стари форми, които искаме за които да се хванем. Значи ще направим устав и ще искаме на членовете да постъпват съгласно точките на устава. На много места са правили опити за устави. Един такъв има публикуван на братството в гр. Русе. И какво стана после. От такова голямо братство днес няма ни помен. Учителят в такива случаи казваше: „Вие казва, идвате тука и искате да наложите вашето разбиране. Щом казва не ви харесва тука, а светът ви харесва, идете там и там живейте“. Значи Той правеше един опит с всичките нас, аз не мога да кажа какъв е, нали от висше гледище да го окачествя, но Той беше дошъл да ни научи на нещо ново, което никъде го няма. А пък по този начин ние се връщаме към старите форми. А пък Учителят искаше съвсем ново нещо, искаше от нас да създаде нови хора. Щото това което Той ни говореше е за ученика и за новия човек. То не е в пълна хармония с нас, то е повече.

В.К.: На едно място Учителят казва така: „Ние не сме дошли да правим църква“. На друго място казва: „Ние няма да правим от Новото Учение религия“. Учителят говори за духовно съзнание, което се различава от религиозното съзнание.

Е.А.: Даже Учителят каза друго нещо: „Ако от моето учение направите религия, аз ще я разруша“. Даже така е казал. Аз съм чула от Него. Учителят не беше за формата, Той беше всеки един от нас да обърне съзнанието си, ума си, сърцето си, тялото си, душата си, духът си и с всичката си сила към Бога. С една любов към Бога, с едно чистосърдечие вътрешно и в това състояние каквото той получи да прави, да го прави, защото в такъв случай той ще бъде вдъхновен от светлината която идва отгоре, и то вътрешната светлина, както я наричаме Виделина. А не от външни форми, от четене на книги, даже не и от опит. Щото опитът, който ние го имаме, той вярно че е опит, но той е за нас, а онова, което идва отгоре е съвсем ново. То е Светлина, то е нещо, което излиза непосредствено от реалността на живота. И затуй Учителят казваше: „Свързвайте се с Бога“. И нещо за което Учителят най-много е говорил и с най-много любов, то е именно за тая връзка, която всеки един от нас трябва да направи, връзката с Бога.

Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. Другите неща, ние може много томове да прочетем, може много нещо да направим в света, нали така, но същественото не сме направили. Защото да се свържем с Бога, това значи, ние да живеем нов живот. Постепенно едно освобождаване от стария живот, от старите навици. И затуй веднъж Той казваше: „Често пъти мислете за Бога, всякога мислете за Бога“. И даже ни е давал още в първите години в класовете задача по пет минути сутрин, обед и вечер да мислим за Бога. Така казва, както вий си Го представяте. Както вие Го разбирате, така си мислете за Бога. Та казвам аз, човек свърже ли се с Бога, не му трябва посредник между него и Бога, не му трябва ръководител, ръководство човешко, устав и каквато и да е човешка форма. Защото Духът е, който носи живот.