Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

1.       Отговорът на Учителя при опита на братята да направят организация.

Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други – като социалисти, трети – като анархисти, четвърти – като републиканци, пети – като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл.

През 1923 година на „Оборище“ №14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на „Изгрева“. Възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това.

Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най-важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо – да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите – една униформа, а за братята – друга.

Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше: 

„Когато Любовта царува, смут не става. 

Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. 

Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“. 

Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина. Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят. Но с това писмо Той им отговори така, както трябва. На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения. Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа.

Нас може да ни организира само Духът! По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб. Това е закон на Школата. И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека – духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле. Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли – между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. 

След като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Този отговор на Учителя подейства повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действа за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. 

2.       Какво донесе опитът с организация и устав на комуната в Русе?

Такъв опит бяха направили братята от Русе. Аз съм виждал членски карти, направени от братята дори със снимка. С тези карти те си плащаха членски внос. Направиха си дори и устав. Накрая комуната се разтури – не успя и се провали. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот. Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо? Защото не е по Учителя. 

В Русе имаше печатница – Издателство „Малджиеви“. Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата. Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен. Накрая загубиха всичко, като не си разрешиха правилно задачата с Школата.

Тези неща ги споменавам, за да видите какво стана с онези и с мястото, където за пръв път се направи устав, направиха се членски карти и организация. А сега в Русе няма помен нито от Братство, нито от членове, нито от имотите, защото това не е по Учителя. А как е по Учителя? 

3.       Вътрешна връзка с Бога – най важната предпоставка в реализирането на идеята за Братство.

През 1926 година в София, на „Оборище“ 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията „Вътрешни и външни връзки“, ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото. Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа. А външната връзка с Бога е говорът на моята душа към Бога. Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя. Връзката с Бога е връзката с Царството Божие. По вътрешната връзка, която имаме ще получим мислите на ангелите към човеците. А по външната връзка ще изпратим мислите на ученика към Бога. Верующите се приближават да образуват такава връзка. Оглашеният човек само слуша. Чак когато ученикът направи вътрешна и външна връзка с Бога, тогава Бог ще направи връзка между вас и нас. Това е закон на Школата. Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите! Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! 

4.       Иска ли Учителя от нас външна организация и устав?

Ето така е дадено от Учителя, когато се поставяше въпросът за организация и когато Той изпрати „Писмото“ в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на „Писмото“, каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога, не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите е Школата. Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога! 

Човек на Земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Бог, Той ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. 

5.       „Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша“

На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.

Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от Друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: „Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша“. Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: „Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша“. Даже и това го каза.

А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после – в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. 

6.       Тълкувание на „Писмото“.

a)     „Когато Любовта царува, смут не става.“

Какво означава първото изречение в „Писмото“? „Когато Любовта царува, смут не става.“ Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действа в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна * организация у ученика. 

b)     „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.“

„Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.“ Къде управлява Мъдростта? Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. 

c)      „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.“

„Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.“ Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по неговия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: „В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа“. И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача. Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата – по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Ние с какво ще се доказваме – с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога? 

d)     Какво означават трите изречения на Учителя от „Писмото“? 

Първото за Любовта: „Когато Любовта царува, смут не става“ означава да изработиш в себе си модел на идеалната вътрешна организация, по която да протече Любовта, която е връзка на Съвършенство и протича чрез Мировата Любов у човека и Ученика. 

Второто за Мъдростта: „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“ означава да изработиш у себе си модел на идеална външна организация, която да съответства на създадената преди това от тебе идеална вътрешна организация. Защото светът на Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света на Хармонията. А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция – това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. 

Третото за Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“ означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. 

Ето, това означават трите изречения на Учителя от „Писмото“, превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. 

„Когато Любовта царува, смут не става“. Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“. Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“. Това е Славата на Бога. Това е Божественият свят и Принципът. Принципът е един. Бог е Един и Въздесъщ! 

Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от „Писмото“ на Учителя. 

Минаха години. И което е най-интересното – Учителят създаде песен по тези три изречения. Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен. Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.

7.       Непослушанието на учениците и регистриране на организация с устав през 1949 г.

Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на „Общество Бяло Братство“. Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни. После изпяха песента „Писмото“. След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.

Какво стана по-нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, „Изгревът“ бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството.

8.       Историята на „Писмото“ е за поучение на следващите поколения

Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата. Всичко това аз го разгледах досега. Ученикът на Школата може да си провери всички тези неща и в Словото на Учителя. На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че идеалното ръководство е това, което се избира за един ден. Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя. Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от „Писмото“ на Учителя, след което всички ще изпеят песента „Писмото“, ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. 

Ако след години някой стане и ви изпее песента „Писмото“ и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на „Писмото“, нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. 

Трите изречения от „Писмото“ не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. 

Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята.