Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

1.    Платон (427-347 п.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Концепцията за голямата година особено трайно е обвързан с платонизма. В един пасаж от Тимей [39d] се коментират планетите и, че „техните невероятно многобройни и удивително разнообразни движения също са време…вcе пак не по-малко възможно да разберем, че пълното число на времето изпълва пълната година (teleos eniautos) тогава, когато  всички осем кръговрата, които са различни по скорост, едновременно достигнат началната точка и се изравнят с кръга на тъждественото, което се движи равномерно“.

При изчислението на Хипарх прецесията на равноденствието е един градус за век – той дава 36 000 години за един цикъл, число, което се свързва с платоновата година. Птолемей, чийто текстове обширно са коментирани, популяризира откритието на Хипарх, а през Ренесанса annus platonicus се споменава  повсеместно, като се намира дори при Кеплер. В Държавата (8:546b) има един пасаж, от който са извличани различни стойности за т.н. число на Платон, а текстът започва именно с прозрачна алюзия на пълната година:

„За раждането на Божественото потомство има определен период, който обхваща определено число (αριθμος περιλαμβανει τελειος), а за раждането на човешко потомство има число, при което на първо място стои повдигането в степен на квадрат и куб и което съдържа три промеждутъка и четири предела за уподобяване и неуподобяване, за нарастване и намаляване, което прави всички неща съизмерими и измерими... Цялото това число е геометрическо и то има решително значение за по-добрите и по-лоши раждания.“

2.    Кидину (Kidinnu също и Kidunnu) е астроном от Месопотамия, живял през 4-ти в. пр. Хр. (? – 14.08. 330 г.) в гр. Сипар, една от трите забележителни астрономически школи на Месопотамия. Той първият, за когото са запазени данни, изчислил, че годината е равна на 365 дни, четири часа, четирийсет и една минути и 4.16 секунди. Съвременните астрономи смятат, че Кидину е сбъркал с няколко минути, но неговата точност не може да се пресметне със сигурност, защото ние вече не знаем в коя година са направени изчисленията. (Въпреки нашия личен опит учените вярват, че с времето годината става по-дълга). Предишните пресмятания са давали грешки с повече от час. Кидину също е бил първият, открил явлението преместване на равноденствието. Преди неговото откритие се е предполагало, че равноденствието е в точно определен ден и не се променя от година на година.

3.    Хипарх, древногръцки астроном, географ и математик от II век пр.н.е., често сочен като най-великия античен астроном е прочут с точното си определяне на двете равноденствени точки. Той съставя първия звезден каталог и измерва координатите на около 850 звезди. Пролетната равноденствена точка се приема за начало на небесния екватор, от което се измерват координатите на всички небесни обекти. По-късно Хипарх сравнява измерените от него звездни координати с по-старите положения на звездите и открива явлението изпреварване на равноденствията или както е наречено по-късно: прецесия. Двете равноденствени точки се движат на запад по небесния екватор (в посока обратна на видимото движение на Слънцето) със скорост 50″ за една година. Причината за това явление е прецесионното движение на земната ос в пространството, тя постепенно променя ориентацията си като описва фигура, подобна на конус. Едно пълно завъртане на земната ос продължава близо 26 000 години, за което време равноденствените точки преминават през целия небесен екватор и се завръщат в първоначалното си положение. Така например по времето на Хипарх (II в. пр. н. е.) пролетната равноденствена точка се е намирала в съзвездието Овен, а есенната съответно в съзвездието Везни. 

4.    Михаил Псел (византийски философ, държавник и духовник, една от значимите фигури в динамичния политически и културен живот на Византийската империя през ХІ в.) пише, че „космическият период обхваща 1 753 200 години, след което скитащите звезди се срещат при 30 градус на Рака или първия на Лъва и тогава се случва всемирният потоп“. Не е трудно да се забележи, че според античните стоически възгледи катастрофата би била възпламеняване, а не потоп и по-нататък да се заподозре, че числото е получено, с точност до грешка, от умножаването с 12 на сотическия период. По това време популярност завоюва една идея засвидетелствана в арабски източници , но в нея лесно е могло да бъдат припозната античната – т.н. Големи конюнкции, като през следващите четири-пет века тя ще надмине всичко познато от този кръг. Сатурн и Юпитер обикалят Слънцето съответно за 30 и 12 години, така че с изтичането на всеки 60 години те се срещат отново в близост с първоначалното си разположение. Междувременно с период 20 г. (на 20-та и 40-та) се случва тяхна конюнкция на други места от звездното небе, но при наличните данни се съобразявало, че с по-голяма точност връщането се случва едва след 960 години – един голям цикъл, който бил разделен на 4 части, всяка свързвана с един от класическите елементи: огън, въздух, вода и земя. По стародавната традиция началото за първите два от тях било очаквано като катастрофа.

5.    Шри Юктешвар (10 май 1855 – 9 март 1936 г.) е монашеското име на Приянат Карар, гуруто на Парамаханса Йогананда. Той е възпитател, астроном, ведически астролог (джиотиша), йоги, и вярвящ както в свещената книга на индуистите Бхагавад гита, така и в Библията.

Парамаханса Йогананда в своята „Автобиография на един йогин“ пише:

„Шри Юктешвар откри математическото приложение на 24 000-годишния равноденствен цикъл в нашата епоха. Този цикъл се състои от една възходяща и една низходяща дъга, по 12 000 години всяка. Всяка дъга има четири юги или „възрасти“, наречени Кали, Двапара, Трета и Сатя, съответстващи на гръцките понятия [Хезиод „Дела и дни“] за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера.

Моят гуру чрез изчисления е определил, че последната Кали-юга – т.е. Железният период на възходящата дъга, е започнала в 500 г. сл. Хр. След 1200 години тази епоха на материализъм е завършила към 1700 г. Оттогава започва Двапара-юга, която продължава 2400 г. Тя е характерна с развитието на електрическата и атомната енергия и с откриването на телеграфа, радиото, самолета и други победители на пространството.

Трета-юга, с продължителност 3600 г., започва от 4100 г. сл. Хр. За нея ще са характерни познанието за телепатията и за други победители на времето. През 4800-те години на Сатя-юга, последния период от възходящата дъга, човешкият разум ще бъде високо развит и хората ще работят в хармония с Божествения план.

От 12 500 г. н. е., със златен низходящ период от 4800 г., ще започне низходящата дъга, продължаваща 1200 г. Постепенно човечеството ще потъва в невежество. Тези цикли са вечните обиколки на Мая, противоположностите и относителността на феноменалната вселена.

Според индийските писания нашата епоха е Кали-юга, която съставлява част от вселенски цикъл, много по-продължителен от равноденствения цикъл от 24 000 г., с който се е занимавал Шри Юктешвар. Вселенският цикъл на Писанията е 4 300 560 000 години и представлява един ден от Съзиданието. Тази огромна цифра има за основа връзката между продължителността на слънчевата година и числото Пи  (\pi) – 3,14159…

Продължителността на живота на цялата Вселена, според древните риши, е 314 159 000 000 000 слънчеви години, или „един век на Брама“.

Според индийските писания съществуват две основания, за да се разпадне планетно тяло като нашата Земя: жителите му да станат или напълно добри, или напълно лоши. По този начин световният ум поражда сила, която освобождава атомите, съставляващи Земята.

От време на време се съобщава за предстоящ „край на света“. Но планетните цикли следват съгласно Божествения план. Не може да се предвижда никакво предстоящо разпадане на Земята. На нашата планета, в сегашната ѝ форма, ѝ остава още много възходящи и низходящи равноденствени цикли.“

Yugas

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Един звезден период се нарича Bhagana, който период представлява 360 сияйни градуса от Зодиака. В равноденствения цикъл, този период е наречен Маха-Юга (Голям период) или вечностобхваща 4 320 000 земни години. Той от своя страна също се дели на две частивъзходяща и низходяща част. А всяка част се състои от по четири Големи периода, наречени Големи Юги, всяка с различна продължителност: Голяма Сатя-Юга – 1 728 000 години, Голяма Трета-Юга – 1 296 000 години, Голяма Двапара-Юга – 864 000 години, Голяма Кали-Юга – 432 000 години. Тези периоди от своя страна също биват възходящи и низходящи в зависимост от това в коя част на Маха-Юга се намират те. Характеристиките на човешкото развитие от книгата на Свами Юктешвар са същите, както за Малките Юги, така и за Големите Юги.

 

4