Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Всичко от Любовта зависи. Единствената сила, която не се раздвоява, е Любовта. Аз я наричам едноцентрова. Само Любовта има един център. Няма никакво раздвояване в Любовта. Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има, тези всички неща ги няма в нея. Всичко представя онзи пълен Божествен свят, отдето произтичат всичките работи в света.

Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Някой пита трябва ли да обичаме всичките хора? Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга.

Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога. Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако човек иска да бъде силен като Бога, никога няма да бъде. Ако иска да бъде умен като Бога, никога няма да бъде. Но да обича като Бога, може.  Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам Любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до Мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до Истината, тя има два центъра. Следователно, имаме Любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, Истината има два центъра. Те са философски работи.

Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до Любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие. 

Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на Любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на Любовта, вие сте в областта или на Божията Мъдрост, или на Божията Истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползваш. 

Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на Любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от Любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора. 

Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до Любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: „Ще учиш, ако не учиш – излез от училището“! В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. „Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе“! Щом си в училището на Любовта, законът е друг.

Единственото нещо в света, което не можеш да завладееш, то е Любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят Любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за Любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича. Онзи, Който ти е дал живота, Онзи, Който ти е дал всичките блага, ти искаш да Му заповядваш, Той да ти стане слуга, Той да ти слугува, пък ти да Му господаруваш. Той може да направи това, но знаете ли какво ще стане? 

Бащата мисли, че може да заповядва на детето. Щом се роди едно дете, бащата оттам насетне не може да заповядва на туй дете. Туй дете е станало вече свободно. Всеки човек е силен да заповядва на една мисъл, докато тя е в него и едно с него. Щом стане самостоятелна отвън, тя влиза в света на Мъдростта, тя има три центъра, един в света и два горе. От три места идат разпорежданията. Сега, ако имате един генерал, един полковник и един капитан, на кого заповедта е по-силна? На генерала. На второ място иде полковникът. Но заповедта на капитана полковникът може да отмени, а заповедта на капитана и заповедта на полковника генералът може да отмени. Заповедта на генерала кой може да отмени? 

Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си.“ Ученикът никога не може да се подигне по-горе от учителя си. Ние, съвременните хора, мислим, че в света като Бога може да бъдем. В Любовта може да бъдем, но в Мъдростта и в Истината – никога. С Любовта всичко може да постигнем, без Любовта нищо не се постига. Със знание може да постигнем нещата, но там постижението е друго. В туй знание вече има борба. Ако двама силни хора се борят, не се разрешава въпросът по Любов. Ще се борят, силни са, ще се борят по известни правила. Мислите ли, че двама души, които се борят, след като се борят, ще бъдат еднакво зачитани? Докато не са се борили, ще ги зачитат. Щом се борят, единият, който е победен, ще изгуби нещо от своята почит. Най-после той ще изгуби една самоувереност в себе си.

Когато влезете в живота имате три положения. Щом Любовта е едноцентрова, братство ще има. Щом дойдем до Мъдростта, братството излиза вече, там има ученичество, ученици има. Щом дойдем до Истината, там има господари и слуги. В Любовта има братство, в Мъдростта има учители и ученици, в Истината има господари и слуги. Ако вие влезете в тоя свят, дето Истината е господарка, вие ще видите, какво отношение има между господари и слуги. Когато живеят разумно, господарят си е господар, слугата си е слуга. Слугата съзнава, че е слуга, той слугува. Господарят съзнава, че е господар, той господарува. Щом влезем в областта на Божията Мъдрост, там има учители и ученици. Но има отношение между учителите и учениците, тогава ще видите как учителите проповядват, как способните ученици учат. Щом дойдете до Любовта, там всички снемат дрехите си, господарите снемат дрехите си, учените снемат дрехите си, слугите снемат дрехите си. Всичките обличат своите братски дрехи и пишат вече, че са братя. Щом излязат от Любовта, тогава снемат братските си дрехи и турят дрехите на учители, други турят дрехите на ученици, някои турят дрехите на господари, други – на слуги. Туй е великата реалност в света. Ако ти искаш да бъдеш господар, ти трябва да слугуваш. Ще се учиш при Истината. Ако искаш да бъдеш учител, ти при Мъдростта трябва да идеш, ще се учиш. Пък ако искаш брат да бъдеш, ще идеш при Любовта. 

Сега аз искам да ви приведа тия работи, не да се обезсърчавате. Който е ученик, трябва да се учи хубаво. Онези хора, които влизат в Любовта, трябва да завършат училището на Истината и училището на Мъдростта и тогава да влязат в Любовта. Вие Любовта не може да разберете, докато не сте свършили двете училища. Някои турят, че пътят на Любовта е правият път. Пътят на Любовта е пръв и последен път. Дълго време човек трябва да се е учил в училището на Мъдростта, да има знание, дълго време човек трябва да се е учил в училището на Истината, да добие сила. След като добие сила и знание, тогава ще влезе в Любовта, която му дава живот и знание как да живее.

Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в Любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на Мъдростта ще учите добре, а в Любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията Любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувстваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате.

Един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на Любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: „Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре“. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от Любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари. (УС, 23.III.1941 г.)

Резюме на утринното слово.