Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Скъпи приятели,

Настоящата тема във вид на споделяне мисли от Учителя е плод на импулс да се осветли доколкото е възможно в най-пълна степен многообразието от методи за работа с жито дадени в Словото на Учителя Беинса Дуно. Преди няколко седмици в процеса на подготовка на друга тема разглеждаща мисли за зъбите попаднах на доста силни и провокиращи дълбок размисъл думи от Учителя за дъвченето, зъбите и съответствието с човешкото мислене. Може би съвсем неслучайно времето на това мое проучване съвпада с периода на една от датите през Януари за така наречения традиционен житен режим в средите на последователите на Учителя, а и в доста по-широк кръг от българското общество.

По мое скромно мнение без да обвързвам никой с него, Учителя никога не е завещал на последователите си нито една традиция, а единствено множество от методи за работа за своето лично и на обществото повдигане. Традициите са изцяло човешко творение, и като всяко човешко творение са изменчиви величини. Те имат своето място в развитието стига обаче да се съблюдават в Дух и Истина. За да ни предпази от изопачаването на даден метод за работа, нашият Учител ни е завещал няколко прости принципа да ни служат като жалон за безопасно плуване в огромния океан на Всемирното знание.

Един от тези принципи е да се пие вода директно от Извора! А Изворът е Словото, всякакви други вторични човешки източници могат да служат евентуално за временна патерица, но не и за здрав скелет, около който да се крепят и сформират нашите физически и духовни тела. Целта на следващите страници не е нито да дава готови отговори, нито да натрапва такива защото насилието в Школата не се позволява! Ползата би била единствено ако всеки от нас според собствените си възможности тури на работа своите здрави духовни зъби и здрави физически стомаси!

 „Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси.  

Срещи на веригата, 18.08.1912г.”

Предлагам ви преди да продължите напред да прекарате в кратко размишление върху следните два абзаца:

И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое - криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Запример прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.

НБ 13с., „ Да ви даде”, 15.12.1929г.”

Житните зрънца и готовият хляб представят две книги. Първата е напечатана от самата природа - в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.

МОК 12г., „ Разнообразието в живота”, 19.05.1933г. „

Започваме с въпроса за време и дата на житния режим, за който директно в Словото има най-оскъдна информация. По презумпция това би трябвало да ни дава и най-голяма свобода. С оглед на даденото в беседите като астрологичен и нумерологичен материал за изследване би трябвало съвсем спокойно и непредубедено да съумеем за всеки опит с жито да подберем най-оптималния период. И не напоследно място да се допитаме пак до Изворът в лицето на звездното небе – най-съвършената книга напечатана някога от Майката природа!

Избор на време и дата за опити с жито

Една група братя и сестри бяха приети от Учителя и го помолиха да им даде упътвания за практикуване на диета с жито.

За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни.

Боян Боев, Акордиране на човешката душа т.2

564  

Раздели годината на четири части по три месеца, през всяко годишно време се храни по един месец изключително само с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб - нищо повече, никакъв зехтин, сирене или други подобни. През пролетта изберете си един месец, хранете се само с плодове, ще си отбележите какви плодове и как сте се почувствували. Същия опит можете да направите и през лятото, есента и зимата.  

Из Свещени думи на Учителя

Словосъчетанието „ житен режим”, ако се доверим на добросъвестната работа на стенографите и редактори участвали в издаването, се среща само в две беседи. Най-фундаменталната от тях е „МОК 4г., „ Изпитите на ученика. Житното зърно”, 25.01.1925г.”. Интересен факт за съпоставяне е, че в две неделни беседи от същия период на 1925г., има също дадени ключови препратки за опити с жито: „НБ 7с., „ Да се не смущава сърцето ви”, 22.03.1925г.” и „НБ 7с., „ Аз те познах”, 01.02.1925г.”, а малко по-рано в „НБ 7с. „ Които гладуват”, 28.12.1924г.” и „ООК 4г., „ Темпераментите”, 29.10.1924г.”. И тука изхождайки от чисто човешки анализ може да заключим, че всички принципни положения във връзка с провеждането на опити с жито са дадени още в периода на 4-5-та година от откриване на Школата.

В „Боян Боев, Акордиране на човешката душа т.2”, който принципно примемаме също за първичен източник има ценен материал където е използвано словосъчетанието „житна диета и пост”.

Житен режим

Добре е да ядете от време на време само сурово жито.  

Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.  

Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.  

И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.  

МОК 4г., „ Изпитите на ученика. Житното зърно”, 25.01.1925г.

Слушам някоя сестра говори с един брат любезно, меко. Казват, че сърцето й е запалено, гори от любов. – Запалено е сърцето й, но не от Бога – друг е запалил нейното сърце. Тази сестра се нуждае от хляб, а не от пасти. Хлябът е от Бога, а пастите са човешко изобретение. Една сестра се оплаква, че очите й се зачервявали. Питаше ме какво, да прави, да се махне тази червенина. Посъветвах я да се подложи на житен режим: Всеки ден да яде само по сто грама сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дена яде сурово жито, и червенината на очите й се махна. Същевременно тя започна да мисли и разсъждава по-добре.  

ООК 12г., „Вътрешните сили”, 26.10.1932г.

Житен пост и житна диета

Една сестра попита: “Учителю, кажете нещо за суровоядството”.

Кое е по-хубаво да ядеш печена или сурова пиперка? Печената е по-сладка, а суровата е по-здравословна. За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво. Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово. За здраве почнете да ядете повече сурови храни. Суровите ябълки са по-добри, отколкото печените. Картофите ги сварете и ги яжте с малко сол и пипер. Употребявайте суров праз, сурово зеле. Ряпата, морковите могат да се настържат със зехтин. Но един и същ метод не може да се приложи за мнозина, трябва разнобразие. Хлябът, както го правят сега, няма голяма хранителност, защото праната си е отишла; и като го турят във фурната, пак губи. По-добре е сварено жито, вместо хляб. За известно време, например за една седмица, може да се употребява сурово жито, накиснато във вода, но ще го дъвчите бавно. Плодовете, като се откъснат и като престоят, бързо изгубват от своята сила; значи, яжте ги пресни, най-добре току-що откъснати.  

Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва. Например, за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито. Следващите десет дни, сутрин, обед и вечер, по една възкиселичка ябълка и пак по една паничка жито. През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека.

Един брат запита: “Кажете нещо за праната в храната”.

Че наистина човек приема прана чрез нервите по езика, небцето и венците, се познава по следното: храносмилането трае три-четири часа, обаче един гладен, изтощен и слаб човек, след като се нахрани, веднага се чувства бодър, защото праната е навляза в тялото му чрез нервите. Затова именно храната трябва да се дъвче продължително, докато нейната прана се възприеме. Езикът изсмуква тази есенция, най-хубавата храна – духовната храна, а храната, която се приема чрез стомаха и червата, е материалната храна. Езикът играе важна роля и щом се мисли, докато се дъвче храна, усилва се всмукването на праната. Има и още: езикът като свикне да всмуква пърноценно прана от храната, същевременно изсмуква и прана от въздуха. Витамините са кондензирана жизнена енергия, прана.

 Една група братя и сестри бяха приети от Учителя и го помолиха да им даде упътвания за практикуване на диета с жито.

За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни. Преди да се започне с житната диета, необходимо е да се направят две изпотявания. При всяко от тях ще се изпиват по три-четири чаши гореща вода в затоплена стая, облечени доста дебело, за да се предизвика ускорено изпотяване. Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон.  

Всеки ден ще заливате едно канче жито с четири канчета вряла вода, след което да ври 10-15 минути. След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например, в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа. Тогава  всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб. През време на диетата може да се ядат портокали или да се пие чай с захар и лимон, но житото ще се яде без захар. Тази диета е за духовно повдигане и може да се практикува няколко седмици.

Един брат попита: “Учителю, какво ще кажете за поста?”

Четете Исаия и ще видите какво нещо е пост: метод за създаване на нов човек. Когато постиш, създай в себе си нов човек – благороден и добър. Ти силно мразиш един човек; пости един ден и през този ден ще му простиш. Ако постиш всяка седмица по един ден, то за петдесет и две седмици ще простиш на петдесет и двама души от сърце.  

Една сестра попита: “Не е ли по-добре човек да пости повече дни, а не един ден, за да постигне това пречистване?”

Ако човек знае как да пости, с един ден пост може да свърши работа, а ако не знае как да пости, и с четиридесет дни пост не може да се промени.  

Боян Боев, Акордиране на човешката душа т.2

Относно избора дали да е сурово или варено, отново ни е дадена пълна свобода. Първият вариант е препоръчителен, но не и задължителен. Вторият вариант дава възможност за хармонично протичане на опита при организми с по-слаби зъби и защо не на тяхното постепенно укрепване под благовотворното влияние на житото и привеждането им в състояние да направят житен опит изцяло по най-високия идеал.

Сурово или варено

Казвате: „Някой път храната трябва да бъде добре сготвена.“  Вие вземате предвид вторичното готвене. В природата всичко е сготвено. Например суровото жито. Нима иде чакаш да го опекат на хляб, и тогава да го ядеш. Яж суровото жито. Ще кажеш: „Нима аз ще бъда като животните, да ям сурова храна?“ Ами като ядеш хляб, човек ли си? Аз предпочитам да ям сурово жито. В житото има витамини повече, отколкото в хляба, който е загубил голяма част от своята хранителност. При меленето между камъните голяма част от хранителността на житото е изгубена. И после житото е почнало да ферментира. Като брашно - тесто. Тестото го месят. Ако вие бихте видели как се пече хлябът, не бихте го яли. Много малко има хлебари, които са чисти. Той бос с краката си меси брашното. Той е ходил с нечистите крака, в нужника ходил, и после - в нощвите. Голямо безобразие. Ние се отклоняваме от известни въпроси.  

МОК 12г., „Разумност”, 23.09.1932г.

Обикновеният, талантливият и гениалният човек ­ това означава външният живот, външните условия, при които човек живее. А светията живее при вътрешните условия. Когато аз се занимавам с храненето и мисля коя храна е благоприятна, има една храна, която Бог е определил за светията, и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене! Нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и от тия плодове трябва да се храни. Всеки ден на светията трябва само един плод ­ една ябълка. На светията му е достатъчна една ябълка от 100 грама. И даже на светията не му трябва много, трябва му едно житно зрънце. Сега вашето схващане какво е? Какво съставлява едно житно зърно? Това е близо 1/16 000 част от килограма. Значи в един килограм се съдържа близо, ако е по-хубаво житото, 14­15 000 зрънца. Колкото житото е недоброкачествено, количеството се увеличава; пък колкото житото е по-доброкачествено, броят на зърната се намалява. Най-хубавото жито има приблизително 10­12 000 зрънца в килограма. Значи едно такова зърно тебе ти е достатъчно за храна. Но достатъчно, не ако си обикновен човек, но ако си светия. Пък ако си от обикновените хора, от талантливите или от гениалните, трябва ти едно самунче ­ тъй, както вие обикновено употребявате по един хляб на ден. Някои от вас изяждат по половин хляб, но всеки си има и малко сирене, ябълки, круши, после имат и малко готвеничко. Всичките тия работи са хубави.  

УС 8г., „ Горе на планината”, 13.11.1938г.

Време е вече човек да работи за събуждане на висшите способности на своя мозък. Иначе, да се живее с обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелят житните зърна, от Бога ли им е заповядано? Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретения. В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представя някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово,но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито?" Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове. Умният човек лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя.

ООК 6г., „ Отношение на простите истини към човека”, 22.09.1926г.

Казвам: Яденето е един от най-важните въпроси. Първите хора пострадаха, понеже не мислеха. Вие казвате сега: “Това ни е останало сега, да мислим за яденето. Ние нямаме време да мислим за яденето.” Половин час, час и половина трябва да се употреби за ядене: сутрин ­ половин час, на обяд ­ половин час и вечер ­ половин час. Един час и половина ще употребите за яденето и в което ще употребите една отлична мисъл. Аз, ако се храня, няма да взема от фурната хляб, щях да си сваря жито. Ако ми са здрави зъбите, щях да го ям сурово, няма да го варя. Ако не са здрави, ще го варя хубаво, мекичко да е. Сега, ако имах жито, каква храна бих взел с житото? Една хубава круша, жълта, с тънка опашка, някак тумбеста надолу или една хубава ябълка, валчеста, малко тъмночервеничка, малко жълта от северната страна, а червеничка от южната, бледа от източната, червеничка от западната страна. Тази Божествена храна, която влезе, тя ще създаде, тя ще донесе онази енергия, която е необходима за тялото. Ще почувствуваш в себе си един подем. Тази ябълка и това жито ще внесат в тебе туй разредяване, ще имаш приятни чувства. После тази енергия ще се качи в твоя ум и ще внесе разширяване. Да кажем сега, ако туй сгъстяване, казвате: “Сгъстило се нещо.” Мъчи те нещо. Но това, което те мъчи, ако ти не можеш да се освободиш от него, образува се сгъстяване. Ако този закон не се спазва, образува се наслояване. Всичките болести сега се образуват от наслояването. Ревматичните болки в ставите, то е от сгъстяването. Наслояване става, полуорганически вещества се наслояват, които седят и като дойде кръвта, тя като минава през тъканите, през капилярните съдове, където са твърди, образува се известно търкане, става възпаление, става подуване на крака.

ООК 19г., „ Сгъстяване, разредяване и разширяване”, 24.04.1940г.

Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? Той трябва да бъде съвършено здрав: само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги. Първата е напечатана от самата природа - в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.

МОК 12г., „ Разнообразието в живота”, 19.05.1933г.

Творчество в човешката мисъл. Човешката мисъл се ражда тъй, както крушите, ябълките. Една човешка мисъл може да се роди, както се ражда една диня, една тиква, една краставица. Както те се раждат и растат, следователно, мислите си имат своите свойства за растене. Сега имаш една мисъл, която е във форма на краставица, понеже краставицата минава за символ. Някой път може да правите своите заключения. Отива един българин при един градинар, иска да го угости. Дава му зелена краставица. Но той казва: Не съм толкоз глупак да ям зелена краставица. Дай ми зряла, питам тогава: Защо зелените краставици са по-вкусни отколкото зрелите. Но узрялото грозде е за предпочитане, отколкото зеленото. Какви са съображенията, закон на природата ли е това или наше частично разбиране. Този закон природата ли го е създала или градинаря го е създал да продава зелени краставици. Узрялото жито смиламе да го направим на хляб. Направим една нова форма и продаваме хубав хляб. Туй закон на природата ли е или наш закон? – Питам сега? – Ако вие се храните само с жито или само с печен хляб, какъв ще бъде резултатът? – Резултатът няма да бъде един и същ. Ако ядете житото, то е по-хранително. Печеният хляб вече е изгубил част от своята хранителност, следователно, всяка една човешка мисъл, която минава във втора фаза, тя изгубва своята първична ценност. Мисълта може да изгуби своята ценност.  

МОК 11г., „ Ново знание”, 10.06.1932г.

Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат ни, турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,че не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”.

ООК 20г., „Приятно занимание”, 14.05.1941г.

Гълэбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човыкъ трыбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. - Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човыкъ трыбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. - Житото е емблемъ на търпыние. При бика човыкъ трыбва да има търпение. Всыки, който иска да бэде търпеливъ, трыбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздыля три пэти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врыме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слыдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-послы ще хванете воина, защото тамъ е красивата дывица, т. е. чистотата.  

И тъй, имате невинность, кротость, търпыние и чистота. Това сэ качествата на вырата, чрызъ които се побыждаватъ недэзиты на този свытъ.  

НБ 7с., „ Да се не смущава сърцето ви”, 22.03.1925г.

Тука е поставена една висока летва, че всяко насилие над житото, изключвайки дъвченето от човешките зъби, е позволено единствено в краен случай при глад и то след като се вземе позволение от Бог! Булгурът е употребен като силен символ за бялата лъжа използвана от човеците, а груханото жито като символ на страданията, на които ще бъдат подложени.

Цяло или грухано

Ако знаете законите на духовния свят, двата тона въглища могат да се превърнат на известно количество топлина. Дават ви жито, на което трябва да използвате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зъби нямате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. В дъвченето е силата. Това е вътрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчеш, така ще мислиш; както мислиш, така ще чувствуваш; както чувствуваш, така ще постъпваш. Тези процеси са тясно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тези неща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могат да ползват само гъсеницата. Щом се превърне на пеперуда, листата са безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна от листата. Ново знание е нужно сега!

 ООК 11г., „ Правилен живот”, 16.12.1931г. 

Сега аз гледам с купоните как влизат тия лъжи. Хората турят бялата лъжа, да го не хване законът, кое да декларира и кое не. Казва: “Да го декларирам ли?” Не искай захар, и няма какво да декларираш. Не искай масло, и няма какво да декларираш. Не искай брашно, и няма какво да декларираш. Имаш брашно и питаш да го декларираш или да го не декларираш. Казва: “Вяра имам.” Ти имаш брашно, не искаш да го декларираш, искаш да заобиколиш закона. Според вяра е: ако имаш едно кило брашно, декларирай го. Кажи: “Ако моето брашно е потребно на българския народ, давам го.” Имаш едно кило масло, ако е потребно на българския народ, дайте го. Защо ти е сега? Кашкавал имаш, дай го да върви. Иде една сестра и казва: “Аз захар нямам, сапун имам, да го декларирам ли? И то сънлайт.” “Колко?” “Доста парчета.” Законът, ако те хване за десет-двайсет парчета сапун, хайде в затвора. Сега декларирате от страх.  

Според мене, ако аз имам, нека дойдат. Ще декларирам всичко, ще кажа: “Това имам, ако не вярвате, влезте.” Нищо повече. Сега ще съдиш кое да пишем и кое да не пишем. Става въпрос жито ли да бъде, или булгур. Тук в Изгрева сто кила жито имахме, направиха го на булгур, но то е лъжа. Законът да не ни хваща. Като дойдат, ще кажем: “Сто кила булгур имаме, да върви.” Искате да знаете какво нещо е истината? Откровено човек пред Бога трябва да живее. Ако един закон е от Бога, ще се подчиним. Казвате: “Законът да не ни хване.” Сто кила жито, направено на булгур, но то е лъжа. Сто кила, жито или булгур, все е на Господа. Ние се лъжем, какво ще ни допринесе булгурът? Казвам, сега моралът какъв е? Всички сте страхливи, виждам, всички сте страхливи. Това не е вяра.

Декларирайте всичко. Пък само си остави за себе си. Колко ти трябва? Имаш право да си оставиш за ядене само за един ден. За втория ден ­ не. Като вярвате, Бог ще промисли. По този начин, както сега постъпвате, и то е право. Казвате: “Кое е право?” В Божествения порядък трябва да се освободим. Ако всички не сме в Божествения порядък, не можем да вършим волята Божия. Ако не вършим волята Божия, не сме в Божествения порядък. Аз съм без купони толкоз време. Идат да ми предлагат братя и сестри да ми дадат купони, казвам: “Не искам купони.” Започна да иде хлябът, напълних един панер, търся някому да го дам. Някои засъхнаха. Колко мога да изям? Четвърт кило. Едно кило на ден да изям, като направя голямо усилие. Насъбра се хляб. После кекове* донесоха.  

Бог е промислил. Трябва да благодарим на Бога. Ние много зле си влияем всичките. Някой път с какъвто дружим, такъв и ставаш. Дойдат да питат: “Какво да декларирам и какво не?” Търсете правото. Ето аз какво разбирам. Какво предвижда законът? По едно кило захар. Имаш повече, раздай всичкото на тия, които нямат. Някои имаха сто кила брашно. За тебе едно кило, на другите раздай, разпределете брашното по едно кило. Сега всеки иска да запази само за себе си. Казва: “Каква жива вяра.” Това не е вяра. Ние нямаме доверие в Бога. Най-първо, не вярваме, че тия, които са направили закона, Господ действа в тях. Искаме те да ни вярват. Ще вярваме, че тия хора, които правят законите, по Бога работят, трябва да вярваме. И те да постъпват към нас, както и ние постъпваме към тях. Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. Дотолкоз, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкоз доколкото вие имате желание да им служите, дотолкоз и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.  

Та казвам, да имате една максима, не да вършите по човешки, но по Бога. Казвате: “Краят на века.” Този е краят на века. Белите и черните лъжи трябва да ги оставим, да се освободим от тях. Онези от вас, които много имате, дайте на онези, които нямат. Според мене, ако дадеш без любов, без мъдрост и без истина, то е престъпление. Аз не искам да правя едно добро без любов, не искам да предам една мисъл без любов, не искам да направя една постъпка без любов. Навсякъде искам да я приложа, защото дето прилагам любовта, то е Божественото или съобразно е с Божия Дух. Казвам, всичко, каквото вършим, да бъде съобразно с този път, тъй щото да имате одобрението на невидимия свят, че сме постъпили право.  

УС 11г., „ Дрехата на Любовта, Мъдростта и на Истината”, 18.01.1942г.

Питамъ: колко души могатъ да седнатъ отдысно и отлыво на Христа? - Двама души само. Въпрыки това, всыки иска да седне или отлыво, или отдысно на Христа. - Не, когато Христосъ дойде втори пэть на земята, Той ныма да поставя хората едни отъ лыво, а други - отдысно, но ще ги тури въ една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото свытътъ никога не е мислилъ. Отъ всикото жито ще остане само една чиния чисто, хубаво жито. И тогава, който е гладенъ той ще отиде да си хапне отъ това жито и ще каже: Господь да прости човычеството! Значи, отъ цылото човычество ще остане една чиния грухано жито, полыто съ сока на кротостьта. Който вкуси отъ това жито, той ще придобие елемента на кротостьта въ себе си. Той ще стане кротъкъ, но самъ ще си знае, какво е преживылъ, докато стане такъвъ. Когато ныкой иска да знае, какво иде за човычеството, казвамъ: Голымо грухане иде! Безъ грухане ныма спасение. Докато черупката на орыха не падне, той не може да изникне. Докато не изгуби богатсвото си, богатиятъ не може да намыри Бога. Докато не изгуби детето си, майката не може да го познае, нито може да го залюби. Докато водата не започне да се разлива, не може да полива цвытята. Това сэ контрасти, които сэ въ реда на ныщата.  

НБ 12с., „ Разумните кротки”, 23.06.1929г.

Невъзможно е да станеш богат чрез изсичане на горите. Покажете ми един рибар, който с ловене на риба да е забогатял. Покажете ми един воденичар, който с мелене на жито да е придобил нещо ценно. Докато мелиш брашното, не може да станеш истински човек. Да смелиш малко брашно, колкото за тебе, това се позволява, но да продаваш, с цел да забогатееш, тук законът е строг. Нямаш право да измъчваш житото. Във време на глад може да го мелиш, но в друго време не се позволява. Ще мелиш житото, ако Бог ти позволява. Първо ще направиш молитва и после ще го мелиш.  

УС 1г., „ Здрава основа”, 04.01.1931г.

Колкото по-просто и с по-малко примеси е консумирано житото толкова по-добре, но отново е дадена свобода и компромисни варианти за тези, които не се чувстват готови за това.

С ябълка, орехи, мед или чисто

Насищането не седи въ онова прыизобилие, което може да имъ се даде, но то седи въ онази чиста храна, която може да приематъ. Въ какво се състои тази чиста храна? Въ онова добры сварено жито, въ онзи чистъ, хубавъ оризецъ. А какво правятъ хората? Като взематъ малко печено брашанце, че малко захарчица, малко орыхи, та нашарятъ отгоры онова жито. Че взематъ послы малко млыко и съ него сваряватъ ориза. И безъ млыко може ориза, и безъ захарчица и орыхи може житото. Ако човыкъ яде въ такъвъ простъ видъ житото и ориза, ще има ли диабетисъ? - Ныма да има никакъвъ диабетисъ. Азъ не зная, дали животниты по гориты страдатъ отъ диабетисъ. - Не, само културниты хора. Какво значи диабетисъ? - Диабетисътъ е признакъ на това, че хората не изпълняватъ Божия законъ. Всички болести, отъ които ние, съврыменниты хора, страдаме, не зная на какво би трыбвало да ги уподобя. Ты прыдставляватъ единъ обвинителень актъ противъ насъ. Небесниятъ прокуроръ казва: “Диабетисъть, фусътъ, чумата, хремата и редъ други болести, които лыкариты познаватъ, сэ единъ обвинителенъ актъ противъ васъ”. Ние искаме да се освободимъ отъ страданията, отъ болеститы, но това сэ грыховеты на миналиты поколения. Ние, съврымениты хора, изкупваме грыховеты на нашиты дыди и прадыди. Нашата кръвь не е чиста, както е била едно врыме. При такава една кръвь, какво може да очакваты, какъвъ животъ може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледамъ, дойде ныкой при мене, страда отъ ныщо. Виждамъ, че кръвьта му е нечиста и пише за него, че слыдъ ныколко мысеца ще го повикатъ на онзи свытъ. Казватъ за ныкого: какъ се поправи, надебелы въ лицето си този човыкъ! Казвамъ: за това задебеляване глоба ще му се наложи.  

НБ 7с. „ Които гладуват”, 28.12.1924г.

Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва. Например, за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито. Следващите десет дни, сутрин, обед и вечер, по една възкиселичка ябълка и пак по една паничка жито. През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека.

 Една група братя и сестри бяха приети от Учителя и го помолиха да им даде упътвания за практикуване на диета с жито.

За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни. Преди да се започне с житната диета, необходимо е да се направят две изпотявания. При всяко от тях ще се изпиват по три-четири чаши гореща вода в затоплена стая, облечени доста дебело, за да се предизвика ускорено изпотяване. Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон.  

Всеки ден ще заливате едно канче жито с четири канчета вряла вода, след което да ври 10-15 минути. След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например, в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа. Тогава  всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб. През време на диетата може да се ядат портокали или да се пие чай с захар и лимон, но житото ще се яде без захар. Тази диета е за духовно повдигане и може да се практикува няколко седмици.

Боян Боев, Акордиране на човешката душа т.2

Сега, ако имах жито, каква храна бих взел с житото? Една хубава круша, жълта, с тънка опашка, някак тумбеста надолу или една хубава ябълка, валчеста, малко тъмночервеничка, малко жълта от северната страна, а червеничка от южната, бледа от източната, червеничка от западната страна. Тази Божествена храна, която влезе, тя ще създаде, тя ще донесе онази енергия, която е необходима за тялото. Ще почувствуваш в себе си един подем. Тази ябълка и това жито ще внесат в тебе туй разредяване, ще имаш приятни чувства. После тази енергия ще се качи в твоя ум и ще внесе разширяване.

ООК 19г., „ Сгъстяване, разредяване и разширяване”, 24.04.1940г.

564  

Раздели годината на четири части по три месеца, през всяко годишно време се храни по един месец изключително само с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб - нищо повече, никакъв зехтин, сирене или други подобни. През пролетта изберете си един месец, хранете се само с плодове, ще си отбележите какви плодове и как сте се почувствували. Същия опит можете да направите и през лятото, есента и зимата.  

Из Свещени думи на Учителя

Суровото жито като мощен метод за възпитание и премахване на човешките недъзи

Гълэбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човыкъ трыбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. - Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човыкъ трыбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. - Житото е емблемъ на търпыние. При бика човыкъ трыбва да има търпение. Всыки, който иска да бэде търпеливъ, трыбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздыля три пэти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врыме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слыдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-послы ще хванете воина, защото тамъ е красивата дывица, т. е. чистотата.  

И тъй, имате невинность, кротость, търпыние и чистота. Това сэ качествата на вырата, чрызъ които се побыждаватъ недэзиты на този свытъ.  

НБ 7с., „ Да се не смущава сърцето ви”, 22.03.1925г.

И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое - криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Запример прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, указва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което указва специфично влияние върху човека.  

НБ 13с., „ Да ви даде”, 15.12.1929г.

Сегашните затворници ги бият с камшик, налагат ги в участъците и в затворите. Това е един стар обичай. Боят е навсякъде приложен. Казват ­ боят е излязъл от рая. Бият не само в България, бият и в Америка, в Англия, навсякъде бият. И майката бие, и бащата бие, и учениците се бият. Няма царство, дето хората да не бият другите. Някой път даже светиите се бият. Не говоря за тия светии на земята. Но според мене, за да възпитате затворниците, не трябва да ги бият ни най-малко, но да не им дават печен хляб. Да им дадат по сто грама жито да го дъвчат ­ сутрин на закуска по 30 грама, на обед по 30 грама, вечер по 30 грама, три месеца да ядат жито. След три месеца те ще замязат. Онзи затворник престъпник ще почне да мисли много здраво, той ще почне да придобива качествата на житото. А сега, като го бият, се зароди едно желание за отмъщение. Казва: “Аз да дойда на власт, аз ще постъпя, тъй както те постъпват.” А така ще каже: “Аз като дойда, аз ще ти дам жито.” От училището няма защо да изпъждат учениците ­ три месеца жито. Някой ученик съгреши ­ жито, някой студент сгреши ­ жито. Едно възпитателно средство. Да видят възпитателното средство. Сгреши вашето дете, давайте му седем дена жито, десет дена жито. И на вас може да го прилагате. Казвате, малко е 30 грама. Изчисти хубаво житото, няма готвачка, няма баници. Житото ще го дъвчиш хубаво. Туй сега е практическа страна.

Но питам, ще приложите ли сега този метод? Може някой път да го приложите. Засега ще приложите старите методи, понеже са по-износни. Защото тогава, който бият, ще остане в службата. От икономическо гледище понеже те ще протестират, трябва да има бой, защото, ако няма бой, няма да има и служба. Ако вие речете днес да гласувате, че да няма престъпления, ако в света няма да има никакво престъпление, тогава всички съдии, адвокати, учители, проповедници трябва да се откажат от своята длъжност. Всичките хора ако са праведни, кого ще защитават, кого ще съдят, всичките хора са добри, кого ще съдят? Но един ден отгоре ще го защитаваш и съдиш. Ами ако тогава няма престъпления, няма да има и болести, няма да има и лекари. Тогава всичките лекари, адвокати, съдии, проповедници, ще кажат: “Тъй малко да сгрешат, без грях не може. Трябва да има малко прегрешения и малко болести, да има работа и за нас.” Тъй разглеждам икономически въпроса. Но ние разглеждаме другояче въпроса. Не че светът ще бъде без лекари, ще имаме и тогава лекари за здравите, ще имаме и тогава адвокати за добрите. Някой направил добро, ще го съдят за доброто. Адвокати, свещеници, майки, бащи, всички за доброто ще ги съдят. Ще има един ред, положително по-добър от сегашния. На този ред ще му турим само един полюс. Сега, като направи някой добро, никой не го съди. Хората на доброто живеят без закон, а хората на престъпленията живеят със закон. Вследствие на това се създават длъжности. Но тогава ще се създадат положителни длъжности само като се съдят добрите хора в света. Тогава светът ще се оправи.  

НБ 15с., „ Сляп от рождение”, 13.11.1932г.

Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.  

НБ 7с., „ Аз те познах”, 01.02.1925г.

С преоткриването и популяризирането на лимеца, възникнаха най-различни квалификации от това, че е древното жито на траките или българите до пълното му дамгосване като плевел. В следващите параграфи са представени няколко пространни извадки от беседата „НБ 10с., „ Посред тях”, 30.10.1927г.”. По мое мнение тази беседа е фундаментална и на висотата на беседи като „Високият идеал” и „Пътят на ученика”. Струва си всички ние да посветим известно време и усилия за нейното проучване и разбиране. Вероятно тука е скрит отговора за лимеца, неговото минало, настояще и бъдеще, и мисията ни като народ за опазване на житното зърно!

Преди появата на лимеца в общественото пространство във връзка с провеждането на житния режим съществуваше друг въпрос, а именно дали да се използва каква да е пшеница или така нареченото бяло църковно жито. За въпросното бяло жито е споменато само един път в цялото Слово в „МОК 21г., „ Баща, майка и дете”, 10.10.1941г.”. Читателя остава с впечатление, че по времето на Учителя масово са били разпостранени два сорта жито с червеникав и с бял цвят.

Спорът за избор на житна култура: древното жито лимец, бяло жито или съвременна хибридна пшеница?

Преди няколко дена дойде при мене един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най–старото жито, което за пръв път се появило на Балканският полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквато го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най–после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратното: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човекът подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най–умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най–голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по–едър и повече от сегашното. На какво се държи издръжливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издръжливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото  жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и  от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Запример, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стебло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стебла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.  

И тъй, след дългогодишен труд, най–после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам: вие намерихте ли прадядото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на  човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадядо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най–лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тези знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека, наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т. н.  

Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените култури на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два–три деня те започват вече да  покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: ”Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя.” Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други на къклица. Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тези неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия. – Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.

Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.”  Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие сянката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора. Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре–друго, после–трето и  т.н.  Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.  

Следователно, идеята, която може да задоволи човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по–лошо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота . При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната  основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най–после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по–дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по–едри от сегашните, а същевременно било и по–хранително.  

Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т.е. онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които са също така на израждане.

Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, разрешава се  и въпросът за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, от него ще се прави най–хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.  

Христос казва: ”Аз съм живият хляб, слязъл от небето.” Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб. Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.  

И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.  

НБ 10с., „ Посред тях”, 30.10.1927г.

След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? -Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито - жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно.

МОК 21г., „ Баща, майка и дете”, 10.10.1941г.

Качества на житото

Животътъ на безсмъртието се добива само чрызъ ядене на чиста, винаги прысна храна, безъ никакъвъ дефектъ. Никога ныма да ядешъ нечиста, гнила храна. Въ такава храна има бацили, които могатъ да прыдизвикатъ ныкакви болезнени състояния. Всыки, който иска да разрыши въпроса за безсмъртието, трыбва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: ды ще намыримъ такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тыло, най-първо трыбва да се храни съ жито, оризъ, царевица, а послы съ плодове. Ечемикътъ не е за прыдпочитане. Той прыдизвиква затлъстяване на организма. Ръжьта е хубава за ядене. Разправяше ми единъ господинъ, който се лыкувалъ отъ неврастения по методиты на Кнайпа, че цыли щесть мысеца ялъ само грахъ. Това били най-щастливиты му дни въ живота. Усыщалъ се духомъ разположенъ, съ свытлина въ ума и напълно се излыкувалъ отъ неврастенията. Ныкой казва: имамъ неврастения. - Яжъ грахъ! Другъ казва: страдамъ отъ ипохондрия. - Яжъ жито! Казватъ за ныкого: този човыкъ е много сприхавъ. - Дайте му да яде царевица! Еди-кой си не обича да устоява на своиты задължения. - Дайте му да яде ръжь! Въ ръжьта има ныщо идеално, тя расте нависоко. Тя като влызе у човыка, създава високъ идеалъ. Дребниты растения създаватъ хора съ дребни идеали, а едриты растения създаватъ хора съ високъ идеалъ. Селяниты въ Софийско трыбва да се хранятъ само съ ръжь, за да станатъ по-голыми идеалисти.

НБ 8с., „ В своите си”, 27.06.1926г.

Сега аз говоря за онези от вас, които сте готови. Не да се подчинявате, казвате: Условията са такива. Условията в света ние ги създадохме. Човек може да се храни само с жито. Откак е влязло житото в света, човек живее много по-добре, отколкото е живял в миналото. Но трябва едно разумно убеждение. Природата не търпи аномалии в света.

НБ 23с., „ Голямата радост”, 23.01.1941г.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.  

НБ 14с., „ Разумното слово”, 12.10.1930г.

Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. Да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене.

ООК 4г., „ Темпераментите”, 29.10.1924г.

Съвременните хора казват, че трябва да работят много, за да изкарват повече храна. - Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от  храната,   която   възприема  в себе си!

ООК 7г., „ Великото и красивото”, 25.08.1927г.

Аз искам да ви говоря за тези неща, за да се разреши една задача. Имате задачи неразрешени. Болни сте, не знаете как да се лекувате. Недоволни сте, не знаете как да задоволите вашето недоволство. Гладни сте, не знаете каква храна трябва да вземете в дадения случай, която да ви подхожда. Хората ядат безразборно. Хляб направен от жито, царевица и ечемик има турен малко вътре. Сега го имате такъв. Каква е разликата между царевицата и житото? Житото като го смелите, не се вгорчава, а смляната царевица лесно се вгорчава. Следователно, царевицата не я мелете, но я дръжте, сварете царевицата, не ви трябва да я мелите. Защо ще я мелите? Вие имате някои ваши мисли, които са от рода на царевицата, смелите ги, турите ги в чувал, вгорчават се.

УС 10г., „ Вералах – Да даде Господ”, 13.07.1941г.

Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените култури на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два–три деня те започват вече да  покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие.

НБ 10с., „ Посред тях”, 30.10.1927г.

Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна.

ООК 29г., „ Три основни тона”, 18.06.1941г.

Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.

УС 6г., „ Примирителната постъпка”, 28.03.1937г.

В онзи свят може да отиде житото. Ако ти си сварил жито за един умрял с любов, то житото ще отиде, твоята любов. Понеже житните зърна са разумни същества, които са изчезнали и станали жертва за хората, тези разумни същества се жертват. Животът на Бога е скрит във всяко зърно. Чрез житото Бог се жертва за тебе. А ти изядаш житото и никак не ти иде на ума за служене на Бога. 

УС 11г., „ Божественият и човешкият порядък”, 09.11.1941г.

На някого дават пари, а на другиго – едно житно зърно. Разумният се радва повече на житното зърно, отколкото на парите. Житното зърно се размножава и храни целия свят. Ако има жито, с парите можеш да си купиш, колкото искаш; ако няма жито, парите нищо не струват. Житото се яде, а парите не се ядат. Парите не дават нищо от себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, къде е силата му. Ако го обработвате, в продължение на десет години можете да станете богат човек. Малко е житното зърно, но цял свят храни.  

СБ, „ Устойчиви връзки”, 26.08.1942г.

Що се касае до вторичните източници на информация за провеждане на опити с жито като спомена за опита на сестра Йорданка, която е била и готвачка на Учителя, аз считам че това е бил един от многото методи, които Учителя е давал на своите ученици и същевременно ги е провеждал с тях тялом или духом за да ги подкрепи при успешното му изпълнение. Един такаъв метод, за който се сещам е изкачването на Витоша нощно време. Мога само обосновано да предположа, но не и категорично да заключа, че опита с жито даден на сестра Йорданка е бил внимателно съобразен с нейното моментно здравословно състояние и способност да го издържи. Знаем, че на всеки му се дават толкова страдания колкото може да издържи, ни по-малко, ни повече. Затова си мисля, че и на сестра Йорданка и е бил даден най-оптималния вариант на жите режим, а дали такъв е препоръчителен за всеки от нас мисля, че в Словото ни са даден всички отговори!

В заключение, моето лично мнение е, че водещ в приложението на методите за работа с жито трябва да бъде принципа на Свободата и личната отговорност за свободното волеизявление. Единомислие относно датите за провеждане на така наречения традиционен житен режим може да бъде търсено, но не и да бъде налагано дори и да бъдем водени от най-добри намерения. Такова би се постигнало по естествен път в течение на времето ако взаимно се насърчаваме да изследваме Извора, да обменяме мисли и опит, да експериментираме и анализираме резултатите. Единомислие в детайлите на следване на режима в краткосрочен план не би могло, а и не трябва да бъде търсено защото всеки организъм е различен и трябва сам за себе си да напипа с какви темпове да крачи хармонично в посока на Високия идеал. Това, около което е задължително да се обединим е по-пълното осмислянето на ролята на житното зърно като двигател за нашето лично повдигане, това на българския народ и цялото човечество!

Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене.

Йоан 5:39

Васил Димитров, Бургас – 28.01..2016 г.