Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

[В цялото си Слово Учителя използва около 120 пъти името на Епиктет в повече от 23 различни томчета с беседи и лекции]

Един от видните гръцки философи, наречен Епиктет, не е бил християнин, но имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Според мене религията е изкуство, да знаеш как да прилагаш нещата. Такъв пример намирам в този езически философ Епиктет. Религиозен човек го считам. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като него. Велико нещо е търпението. Питам: колцина от вас имат неговото търпение?

Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, така също и с Епиктет. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака му. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към него с думите: „Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа.“ По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал, а му казал: „Аз те предупредих, че ще го счупиш, сега трябва да ме лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят останал крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктет. Той толкова харесал характера му, че го освободил от робството, като му дал една голяма сума. След това Епиктет отишъл в Гърция, където преживял последните си години. Отдал се на умствена работа и се прочул като голям философ.  Написал много хубави книги.

Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам ѝ: Сестра, твоето положение не е по-тежко от това на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда?. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: „Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко.“

За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: „Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги.“

Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: „Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния?“ Който роптае против съдбата си, няма да постигне нищо. Колкото и да роптаеш, ти си в ръцете на съдбата.

Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете книжката за Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“[1].

Казват, че той живял през времето на апостола Павла и, че се срещнал с него, и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо[2]. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктет. Философията му произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Следвайте философията на Епиктета за търпението.

Този древен философ казва тъй: „Ако отидеш на угощение в някой богат дом, ти трябва да се съобразяваш с правилата на този дом. Ако не искаш да се подчиниш на техните правила, по-добре не ходи там.“ Следователно, всеки човек трябва да бъде свободен, да се проявява според своето естество.

На едно място в книгата си Епиктет пише: „Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо?“ Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче.

Няма сега всички да станете тъй – с хлътнали лица, почернели, с хлътнали очи. Това е било едновремешното светийство. Това е един метод. Светиите изобщо не са с хлътнали очи. Светиите са хора изобилни. Един светия, тези адепти – те са снизходителни, те са толкова любвеобилни. Знаят погрешките на хората, но никога не обръщат внимание. Като те видят да правиш погрешка, те няма да ти забележат. А един отшелник – той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание. Нали Виктор Юго говори за епископ Мириел: как посреща той Жан Валжан, който му е взел свещниците. И в живота на Епиктет има един хубав пример. Той имал един хубав златен светилник – срещнал един, който му го взел. Тогава Епиктет се оттеглил назад и си казал: „Голямо зло направих, че изкуших хората“ – и си купил един светилник от пръст [глина]. Макар този Епиктет във времето на Христа да е бил езичник, но много хубави неща има в него. 

Още материали за Епиктет може да се видят тук


[1] Не е известно за коя книга точно става дума. На български в по-ново време са преведени от старогръцки две книги: „Наръчник за живота“ и „Беседи“. На руски има книга с подобно заглавие от 1911 г. „Римский мудрец Эпиктет. Его жизнь и учение“.

[2] Епиктет е роден ок. 50 г. сл. Хр. в Мала Азия, докато апостол Павел умира мъченически през 67 г. сл. Хр. Вероятно тук Учителя има предвид друг известен философ-стоик от онова време и връстник на апостол Павел – Сенека. Съществува на латински език запазена апокрифна кореспонденция между двамата, която се появява малко по-рано от ІV век, но тя не е приета еднозначно от науката и нейната автентичност се оспорва.