Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Общи уводни мисли за поста

Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно във всичката ѝ пълнота. Ще кажеш: „Аз тази задача не мога да я реша“, но като я почнеш веднъж, ти трябва да я решиш. Казвате: „ще я отложим за друг път“. Ти като не може да я решиш, не съблазнявай другите. Ти не можеш да постиш, не казвай: „И без пост може“. Туй, което не си опитал, не го налагай на другите.

ООК 1г., „Окултна хигиена“, 08.06.1922г.

Окултна медицина. 

Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на Духа. 

Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си.  Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва. 

Свещени думи на Учителя, №240

 

Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Ще намерите начин, сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат.

ООК 11г., „Закон за частите и цялото“,  18.05.1932г.

 

Един германец, който бил в Америка, по един път ял на ден и пак тлъстеел, по три деня постил и пак тлъстеел, опасно е. Ако така тлъстее човек, може да има един ден удар. 

Единствената здрава философия е, човек да бъде във връзка с разумните сили в природата. В природата има известни общества, невидими, които са заинтересовани с хората, както хората са заинтересовани с рибите, със своите въдици и мрежи. И някои такива рибари, може да дойде при тебе със своята въдица, е като те хване веднъж, теглиш. Каква е неговата цел? – Ще те извади на брега и ще те опече. Ти казваш: Защо е така. На същото основание, както когато хората извадят някоя риба от водата и я печат. Този, който я извадил от водата, има нужда от нея. Той и рибата много се обичат. Той трябва да извади рибата, да живее той.

МОК 11 г., „Разумният свят“, 08.07.1932 г.

 

Най-важните и необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е, когато Господ прави нещо, да внимаваш.

Мнозина от вас са заети с много работа, но има и по-важна работа, за която сте дошли. Ще бъда кратък: това, което ще трябва да изпълните, е да помислите в себе си около четири-пет минути и да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Ще изпълнявате следното: в продължение на десет дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 ч. и в промеждутъка от 4 до 5 ч. ще четете девета глава на Даниила, ще размисляте внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога, като пред духовник, за прегрешенията си, за прегрешенията на своите близки, за прегрешенията на народа ви. И ако иска, Господ ще ви прости. С това вие ще изпратите вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, това е Негова работа. В това време и заминалите ваши близки ще се помолят за себе си и за вас – така че ще има молитва както горе, така и долу, тъй както дървото се храни и отгоре, и отдолу. Ще се оставите в Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден: никакво масло и яйца, а само растителна храна. Ще се яде сутрин след молитвата и вечер преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на девета глава ще правите след залязването на Слънцето към 8 ч. вечерта. Господ е наложил пост на цял свят. Когато закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези десет дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и ума си – да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те, да помогне Господ на всички страдащи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете Добрата молитва, „Отче наш“ и други. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло. 

Приближавайте се към Господа с вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът. 

ИБ, „Пълнене и празнене“, 26.06.1918г.

 

Ако бедният и богатият водят война, кой ще капитулира в края на краищата, ситият или гладният? Гладният ще капитулира. Даже и дяволът, който е бил толкоз силен, след като са употребявали много методи за неговото възпитание от невидимия свят, като са го подложили на диета, на пост, той капитулирал. И дяволът чувства, че трябва да има някой да го обича. И като лишат дявола от любовта, той капитулира. Капитулира по единствената причина, че всички онези, които са били групирани около него и на които той заповядвал, Бог е отстранил тяхното влияние и тогава дяволът казал: „Каквото ти кажеш, ще изпълнявам волята ти.“ И дяволът сега, от немай-къде изпълнява Волята Божия. Вие може да изпълните Волята Божия по два начина: по първия или по втория начин. Ако изпълнявате по втория начин, това е човешкото. 

ООК 13г., „Връзка с Бога“, 19.09.1934г.

 

Представете си, че вие сте един окултен ученик, че ви вързал един разбойник, колко начина има да се освободите от този разбойник? Трябва да сте силни като Самсона, че изведнъж въжето, с което сте свързани, като се напъне да го скъсате. Ти сега употребяваш този метод, не се скъсва въжето. Втората възможност каква е? Той ви свързал яко. Представете си, че вие сте човек, който тежи 120 килограма, свързани сте, не може да скъсате въжето. Сега, вторият метод за освобождение кой е? Първия метод е лесен за силния човек, той веднага ще скъса въжето. Има един друг метод, втори начин, който изисква време. Ти трябва да седиш три, четири дни гладен, да изгладнееш, да изпостелее тялото ти, че между тия връзки на въжето да се образуват празнини, междини, че да си изтеглиш ръцете и краката. Ти ще се освободиш, ще се измъкнеш, понеже си изгубил 20-30 кила от теглото си. Но трябва да постиш, и като си 120 кила да останеш 90-80 кила. В първия начин, ако се освободиш чрез скъсване на въжето, колко количество сила ще употребиш? Пак може да се освободиш, но колко количество сила си употребил? Там има харчене на сила. Във втория случай, ти си изхарчил не от енергията си, но от материала на тялото си. Има друг един метод. Този човек те е свързал, ти се мъчиш, той те оставил. На този, който те е свързал, ти започваш да обещаваш, казваш: „Ако ме пуснеш, ще ти дам 220-30-40 хиляди лева, готови пари“. И той ви освобождава. Пак скъсваш въжето. Но колко ви е коствало сега? – 40 хиляди лева, ви коствало туй скъсване? Вие сега, които се освободихте от 40 хиляди лева, силен човек ли сте? Не сте силен човек. Казвате: „40 хиляди лева ми коства да се освободя от тази беля.“ Значи, не си бил силен. По втория начин, не си могъл да постиш да гладуваш. Значи, не си бил герой, който може да изгуби 30 кила от тялото. Значи бил си малко умен. Благодарение, че имаш пари. Казваш: „Тия пари аз мога да ги спечеля.“ Сега, какви са били подбудителните причини, защо първият – употреби силата си, вторият – употреби постенето, постил е този човек. И вие по-някой път, когато искате да се освободите от дявола, постите. Защо постят хората? – Да се освободят от дявола. Вързал те дяволът, ще постиш. Трябва да постиш, защото ако не постиш, не можеш да се освободиш, не може да извадиш ръцете.

МОК 17 г., „Възможности на красотата“, 01.10.1937 г.

 

В Божествения свят няма пост. На физическия свят, обаче, пост съществува. Ако постиш на земята, светия ще станеш; ако постиш на небето, грешник ще станеш. Значи, на небето законът е обратен. Докато си на небето, ще ядеш; ако си на земята, ще постиш, светия ще станеш. Ако живееш по Божествен начин, няма да постиш; щом живееш по човешки, ще постиш.

НБ, „Имам ястие“, 07.09.1930г.

 

Светията не е дошъл на земята само да се моли. Аз зная светии, които цели 10 години са посветили да се молят на Бога да им даде знание как да устроят носа си или как да устроят очите си, устата си, езика си – да знаят как да говорят и какво да говорят. Казвате, че светиите постят. Не, никак не е постил той, но се е молил как да устрои носа си правилно да мисли и как да устрои очите си, че като излезе да вижда и да знае защо и за какво е създадено всяко нещо. Та когато се казва за някой светия, че е постил, това значи, че той е работил и се е молил за нещо. И сега всички искат да станат светии. – Постете щом искате да станете светии.

 НБ 17 с., „Един от дванадесетте“, 28.04.1935 г.

 

Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!“ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!“ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.

ООК 16 г., „Противоречията в природата“, 30.09.1936 г.

 

Христос казва на учениците си: „Този дух не може да се изпъди, освен с пост и молитва.“ Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. „С пост и молитва.“ Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора.

НБ, „Защо не можахме“, 24.12.1922г.

 

Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод. Спасителят препоръчва двата метода едновременно – пост, който спада към външните методи, и молитва, която спада към вътрешните. 

Учителя непрестанно лекуваше страдащите, които го молеха и очакваха изцеление. По този въпрос Той изтъкваше:

„Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не съдейства, всяка външна помощ е недостатъчна. Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка. На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата? Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 60-61) 

Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии „, стр. 61) 

Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т.3

 

Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват. 

Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? В същото време се полага пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие, да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви, една сила има човешкият характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе. 

НБ, „Който направи небето и земята“, 30.07.1933г.

 

Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 деня през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи, всичко 24 хиляди дни пост. Те правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва ла изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости пет дни и месеца. Знаете ли, колко струва този дълг на природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш земята. Това е дълга разходка, за която са нужни около 45-50 години. Това наричат хората отиване до небето и връщане на земята. Така го наричам и аз. Обаче, източните народи го наричат „прераждане“. – Защо умира човек? – Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора – е 2000-2500 години. 

НБ, „По предание“, 02.05.1920г.

 

Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си.

Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо. Има некои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казват: „Ще умра, гладен съм, не съм ял 24 часа.“ Той мисли, че в 24 часа ще умре гладен. След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти да умира този човек, това е голямо страдание. Иде номер трети, който не е ял 72 часа. Казва: „Три пъти ще умра.“

Рекох, тези страдания са много големи. Значи, страданията се увеличават. Защото гладът има свои психологически моменти. Некои от вас са постили десет деня, никак не са яли, но има друг един глад, ти имаш желание да ядеш, но няма какво, в пустинята си. Вие не сте усещали това психологическо мъчение. То е ужасно нещо да се мъчиш от глад. Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх. А той е голям юнак, както го представляват индусите. 

МОК 8 г., „Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „ Клетниците“ и „ Война и мир“, 23.11.1928 г.

 

После, за пример у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре.

И разумя Исус, че ще го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога“, как ще отговорите на тия хора? Ако мен ме попитат: „Защо ядеш“, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. Защо пиеш? Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. Не може ли без вода? При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, три, четири дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не се състои в постене, а в ядене и в пиене. „Яжте и пийте и благодарете“, казва Писанието, а не казва: „Постете.“ Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: в яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може.“ Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася.“ От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение и от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И следователно първото нещо: човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним. 

НБ 5 с., „Пак ще ви видя“, 29.01.1922 г.

 

Ще кажат някои, че черквата препоръчва пост. Под „пост“ разбирам работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сее, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свърших една работа, и сега имам право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така, ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата. 

НБ, „Детето растеше“, 30.03.1919г.

 

Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане ¬ половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам, някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. Не по малко хляб на 24 часа. Така и дядо, и баба знаят. Да постиш 40 дена, както Христос е постил, веднъж през живота си и да опиташ силата си.

НБ, „Добрите дарби“, 25.06.1933г.

 

Ние казваме: „Туй е студено, да не го пипаме.“ Това показва, че ние сме още невежи, защото не умеем да се приспособяваме. Всички религии твърдят, че носят спасението. Нито постът, нито молитвите, нито четенето могат спаси човека. Ако днес си гладен и те нахранят, ти си спасен, докато огладнееш. Трябва да намериш онзи реален хляб и като ядеш от него, вече никога да не огладняваш. 

ИБ, „Което се променя без да се изменя“, 17.10.1920г.

 

Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете, казва Христос, плътта и кръвта на Сина Человечески, нямате живот в себе си.“ Туй ядене и пиене трябва да бъде знание. Нашата душа трябва да жадува за знание. Ние препоръчваме яденето в широк смисъл. Всички онези, които се учат и които работят, трябва да ядат и много трябва да ядат. Само духовните хора мислят, че с малко ядене може. Те трябва да ядат. Множко ядене трябва. Но многото ядене не подразбира, че трябва да напълниш стомаха си. То не е ядене. Многото не е в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе. 

Христос им казва: „Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженикът?“ Той дава това сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженикът с тях. Ще бъде смешно, докато на онези хамбарът е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо? Когато някой е гладен, да плаче, разбирам. Когато някой се моли, когато го бият, разбирам, но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? – Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си.

НБ 5 с., „Защо твоите ученици ядат и пият“, 15.01.1922 г.

 

От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисълта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.

ООК 20 г., „ Най разумните отношения“, 11.06.1941г.

 

Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен както трябва: „Чакайте да го поодяламе.“ Жената например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете; сега ядете три пъти на ден, опитайте се един или два пъти да ядете, за да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“ – знаете ли колко трябва да ядете на ден? В живота има известни закони, които регулират яденето; няколко дена нямате охота да ядете – не яжте, чакайте, докато се възбуди у вас желание да ядете. Но мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото инак ще се развали“ – ами че тя е сега развалена; ако не яде, ще се оправи. Има и животни, които, когато са неразположени, не ядат. 

НБ, „Многоценният бисер“, 02.05.1915 г.

 

Човек се натъква на две опасности в живота си: на глад и на преяждане. За да станат светии, някои хора съзнателно си създават глад. Те постят често, да се пречистят по-бързо. Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? Ще кажете, че говедата, които той е пасъл, израсли и се угоили. Благодарят ли говедата му за услугата, която той им е направил? Те ще му кажат: Ако не беше ти със своята тояга, която вдигаше и слагаше върху гърбовете ни, ние щяхме да си пасем свободно в гората, без никакви ограничения. Наистина, не е завидно положението на говедаря. 

СБ, „Вечно обновяване“, 28.07.1940 г.

 

Те, духовните хора, не ядат много. Многото ядене спъва духовния живот. Те, за да прогресират духовно, ядат малко. Постят по два дена. Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще спести? Яденето е един процес. Вие ядете на физическото поле. Вашият организъм брои, чете колко храна ще влезе. А в умствено отношение какво правите? Всяко едно ядене в умствения свят е един плод. Вие ядете на земята, а в причинния свят вече имат един богат обед. Та вие никак не ядете тук. Вие мислите, че тук ядете. Яденето става в причинния свят. Ако ти ядеш и не разбираш смисъла на яденето, ти не си ял. Яденето е в причинния свят.

МОК 18 г., „Благоприятни и неблагоприятни условия“, 24.03.1939 г.

 

Защото две погрешки хората правят. Едни ядат повече, отколкото трябва, други не ядат, колкото трябва. Онези трябва да съкратят – не трябва да ядат толкоз, колкото ядат. Другите трябва да се откажат да не постят. Някои искат да постят повече. Ще дадеш на тялото нужната храна. Да се помъчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.

ООК 20 г., „Съработници“, 01.01.1941 г.

 

А пък цифрата 3 какво означава? Трите има няколко тълкования. То показва едно семе, което е сято в земята, разпукна се и поникна. Но същевременно то може да се сравни с човешките уста; постоянно трябва да му давате да яде. Трябва да знаеш да ядеш. Трите не признава никакъв пост. Единицата пости колкото си иска. А пък трите обича винцето, печените кокошки, хубавите торти.

ООК 16г., „Трите картини“, 06.01.1937г.

 

Питам някой, който не разбира закона, ще се спре ли? Човек трябва, за да оцени водата, трябва да постите, за да знаете какво нещо е вода. Няма да можете да спите. Навсякъде из планините горе, навсякъде вода, извори, ще виждаш, ще ти се отворят очите само, така ще гледаш. Защо гледаш? Как няма да гледаш, то е външната страна на онзи, великият закон, когато човек има желание.

Ръкописи, „Път и постижение“, 14.12.1938 г.

 

Сега, като ме слушате да говоря, казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е само 25%, а 75% не е вярно. С други думи казано: Само 25% от казаното влиза в работа, а 75% не влиза. – Кое е вярното? – Вярно е, че вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. Много пъти е бил разпъван Той, много е страдал, но никога не е умирал. Когато казваме, че Бог умира, подразбираме явяването Му в нов живот. Когато се казва и за нас, че умираме, тока значи минаване от стария в новия живот. Ако житното зрънце не умре, няма живот за него. Като мислите така, ще се освободите от ненужните страдания. Всеки човек има свои страдания. Затова, именно, хората се събират, да си помагат взаимно. Въпреки това, не могат всякога да си помагат. – Защо? – Не са научили закона на събирането. Защо не го научиха? – Защото и те, като някогашните евреи, не вярват, че Христос е пратен от Бога. 

НБ, „Молих се“, 18.04.1920 г.

 

Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започваше да пости, обръщаше се към Господа, и тогава този Йехова им помагаше.

НБ 15 с., „Живият хляб“, 18.12.1932 г.

Молитви при пост

Молитва при пост 

Да промени и разсипе Бог всички ония врагове, и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието Дело.

Да се прослави Името Му, да дойде Царството Му, както горе на Небето, така и долу на Земята. 

Амин. 

 

Молитва при 10 дневен пост 

[Направете го по свобода като ученик със съзнанието, че прилагате пост от всичко отрицателно, а за останалата храна всеки сам ще си определи, ще имате вниманието на съществата от Невидимия свят. Употребявайте като храна и песните, и при подходящи условия – среда.]

Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дена. 

 

Молитви

Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него, друго покаяние не разбирам. 

НБ, „С любов се взима“, 22.03.1919 г.

 

Процеси и състояния по време на пост

Във време на пост горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. 

УС 6г., „Упование на Божественото“, 30.05.1937г.

 

Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария.

НБ, „Ценни неща“, 31.10.1943г.

 

Защото в поста, когато някой пости, то е за засилване на дишането. Образува се силно горение. И се образува силно дишане. Човек, като започне да пости, трябва да усили дишането си. Някой път онези, които са постили, забелязват, че се заражда една миризма. Каналите са пълни с нечистотии. Трябва да се пречисти човек. Малко яжте, но с любов яжте. С вяра яжте. С надежда яжте. Да знаеш, че с храната ще се облечеш. Тя ще ти остави нещо. Да знаеш, че тази храна ще ти даде сила. Като ядеш да знаеш, че тази храна ще те задоволи. Да остане едно задоволство, да си благодарен, че си ял храна

ООК 18г., „Физически, духовни и умствени нужди“, 28.12.1938г.

 

Съвременните хора задоволяват глада си чрез физическа храна. Те могат да се хранят и с въздух, но по особен начин. Как ще приемат въздуха: чрез устата ли? Чрез порите. Обаче порите на съвременните хора са запушени, вследствие на което те не могат да използват въздуха като храна. За да се отворят порите им, те трябва да постят. Когато порите им са отворени, въздухът влиза през тях и храни тялото. Тогава с малко храна те добиват голяма сила. Съвременните хора ядат по три пъти на ден, вследствие на което усилено работят, дългове правят, и все гладни остават. Колко от хората, които ядат по три-четири пъти на ден, са здрави? Следователно, за да се отворят порите на човека, да се храни с въздух и да бъде здрав, той трябва да има светъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. За пример, кое е най-важното нещо в главата на човека? Мозъкът. Кое е най-важното нещо на лицето? Очите, ушите, устата и носът. Кое е най-важното в гръдния кош? Дробовете и сърцето. Кое е най-важното в коремната област? Стомахът и червата. Кое е най-важното за цялото тяло? Ръцете и краката. 

НБ 10 с., „Докрай“, 12.02.1928 г.

 

Болестите не са нищо друго, освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождаване на човека от тия същества, Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За тези войници Христос казва: „Този род не може да излезе, освен с пост и молитва“. 

Какво представя молитвата? Молитвата подразбира връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. Постът пък подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи. Има прости, но естествени начини за лекуване. Който знае тия методи, той може да лекува и най-страшните болести. За пример, чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрични светкавици. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Болестите не са нищо друго, освен война на човека с низши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав.

НБ, „Призовете ги на сватба“, 09.03.1930г.

 

Не е достатъчно само да се констатира известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? – Не им давайте такава храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието? – От ядене на мъчносмилателна храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е проведена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. У известни хора тази миризма се усеща от разстояние 5-6 метра. Някои хора, като не ядат 5-6 дни, започват да миришат неприятно. Когато окултният ученик пости, от него лъха приятна мирзма.

СБ, „Свещеният час“, 24.08.1927 г.

 

Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат – те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Когато вършите престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва!“

ИБ, „Който намигнува“, 02.11.1918г.

 

Сега аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години, може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства.

ООК 2 г., „Двете течения“, 19.02. 1923 г.

 

Когато пости, човек трябва да добие хубави черти на лицето си. Всъщност, не става така. Вместо да придобие нещо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човек не знае как да пости. Когато устните на човека са дебели, това е лошо, но ако и много изтънеят, пак е лошо. Някои стискат устните си, но с това те реагират неправилно на своите чувства. Устата на човека не трябва да бъде нито много затворена, нито много отворена. Устните трябва слабо да прилепват. Устата трябва да бъде толкова слабо отворена, че от външния ѝ вид да се вижда, каква е любовта на човека.

СБ, „Рабиране и съзнание“, 01.08.1937 г.

 

Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате.

НБ 20 с., „И прослави Бог“, 26.06.1938 г.

 

Има хора, които треска ги хваща през ден. Тресе ги през ден. Щом мине треската, температурата, в тебе се заражда едно желание да ядеш – глад. Тая треска, която те кара да ядеш, тя отива с месеци, 2-3 години. На другия ден след треската се наядат. На третия ден пак те втриса. Пак минава треската, пак ядеш и т.н. Ще кажеш: „От какво произтича това?“ Съвсем е друг характерът на този глад. – Не яж! Нищо повече! Опитай се малко да постиш! С този глад и с това ядене ти поддържаш треската! После, някои болести, някои болезнени състояния не идват така изведнъж. Болестта започва да идва малко по малко, като едно неестествено състояние, и накрая се появява болката. Ти мислиш, че като дойде лекар и като даде лекарство, болестта ще си отиде. Най-новите изследвания показват, че болестта ще я повърнеш по същия начин назад. Има лекари-магнетизатори, които лекуват с ръцете си. Той ще направи известни магнетически паси и ако ти си страдал от хроническа болест от 10–15 години, болестта ще се влоши. Ти имаш силна криза. Като минеш нея, после ще дойде втора криза, тя ще бъде малко по-слаба. После могат да минат 1000 кризи. После ще дойде най-малката криза и болестта ще си излезе. Този закон навсякъде съществува. Вие не можете да поправите живота си изведнъж. И не можете да го развалите изведнъж. 

Та казвам: Когато работите във всичките направления, започнете с малките работи, които да усвоите. Нещо, което знаеш, положително да го разбираш, а не да мислиш, че го разбираш. 

ООК 12 г., „Път, истина и живот“, 07.10. 1936 г.

 

При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.

ООК 12г., „Работа и почивка“, 09.08.1933г.

 

Един господин обичал да пие. Учен човек бил, но слабост имал да пие. Една вечер преминал една голяма пропаст, минал над нея по една греда. Като минавал бил пиян и минал благополучно. На другия ден в трезво състояние, като погледнал отде минал, веднага му побеляла косата. Като минал през такова опасно място, как не е паднал да се убие. Престанал да пие, но главата му побеляла. Отде накъде сега се явява туй чувство в него? Нещо го стимулира. Ако нещо може да стимулира вашето сърце с една голяма радост, веднага ще почернее вашата коса. Но радостта вече е свързана не с венозната система, а е свързана с артериалната система. Значи всяка една радост подобрява артериалната система, всяка една скръб подобрява венозната система. Когато венозната система се подобрява, оплита се финансово, оборот няма, човек материално закъсва. Много стока, но пазар няма. Вземете, когато човек затлъстее като бъчва. Туй богатство вече не е нужно. Има хора, които започват да постят, малко ядат, настава едно особено състояние, натрупване на чужди вещества.

МОК 17 г., „Сърцето на природата“, 21.01.1938 г.

 

И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той започнал да мисли, че всички негови слушатели са демони, излезли от пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратели своя проповедник в една клиника, гдето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеца на правилна диета и хигиена, премахнали се млечната и пикочна киселини от организма му. Освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като започнал да мисли, че Царството Божие е слязло на Земята, и да вижда в лицето на слушателите си братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина, обаче седи в това, не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. 

Ръкопис из „В царството на живата природа“ (1924-1925 г.), „ Умът, сърцето и волята“

 

Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточи, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачи, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост. Разумният човек предварително взима мерки. Като разбереш, че са се събрали такива вещества повече, отколкото трябват, ти ще си наложиш някаква диета. Съвременните хора трябва да се подложат на една диета, чрез която да филтрират своите желания, да преработят своите чувства и мисли.

НБ 20 с., „Изтълкувай ни тази притча“, 11.09.1938 г.

 

Някой казва: аз не съм ял цели три деня. – Само три деня ли не си ял? То е малко; до 40 деня колко още остават? Когато човек пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит[1], дето враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, де са нейните извори? Какви са изворите ѝ, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.

НБ 9 с., „ Едно стадо“, 23.01.1927 г.

 

От невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина[2], с която пресичат виното, не е добра – отровна е.

[Тук Учителя донесе отгоре, от стаята си, една чашка сухо грозде и ни даде по три зърна – вид „Хафуз Али“[3] и пита:]

– Това нарушение ли е на поста днес[4]? Не е, това е еликсир, жизненост. Нали постът е дишане – храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето, има кондензирана енергия. Постът е условие, средство за получаване храна от Бог. Гроздето да се изсуши на слънце и яде, е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очакване, и само от очакване остарява.

ИБ, Бележки от разговори с Учителя, 22.04.1927г.

 

Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомаха и червата ви от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Един, два дена въздържание от ядене, 3-4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа направена от картошки с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал, и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.

ООК 2 г., „ Окултна медицина“, 24.12.1922 г.

 

Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система. 

НБ, „ Обичен и скъп“, 08.10.1922г.

 

Тънкости и правила при пост

Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си. Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното. 

Свещени думи на Учителя, №201

 

Човек трябва да знае, какви закони да прилага. Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате в сърдечния свят и си наложите няколкодневен пост на физическия свят, вие съвсем ще се объркате. Докато е във физическия свят, човек трябва да яде умерено; ако е в астралния свят, той трябва да пости; ако е в умствения свят, трябва да се въздържа; ако е в причинния свят, той е свободен да прави, каквото иска. Защо? Защото в причинния свят не се вършат престъпления. Каквото престъпление, или зло да направиш на някого, то веднага се превръща в добро.

УС 4г., „Причинният свят“, 13.01.1935г.

 

Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре. Прекарала пет – шест деня в пост, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе, как ще издържа няколко деня пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това, и стомахът ѝ се регулира.

УС 6г., „Упование на Божественото“, 30.05.1937г.

 

Сега, аз не искам да бъдете суеверни, да мислите, че и без знание може да се живее. Не е така. Незнанието е причина за големите нещастия в живота. Следователно, ще знаеш значението на числата, на дните и месеците през годината, за да се ползваш от знанието си. Разумният използва само тия часове, дни и месеци, които са полезни за него. Ония часове, дни и месеци през годината, които носят нещастие за човека, той ги прекарва в пост и молитва.

ООК 11г., „ Физичният и божественият живот“, 02.03.1932г.

 

Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш.

ООК 12г., „ Работа и почивка“, 09.08.1933г.

 

Ще ви направя една бележка тази вечер. Онзи, който ще дохожда на нашите екскурзии, не трябва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. Ученик, който дойде на екскурзия, трябва да си носи хлебец, да пие вода и да благодари на Бога. А пък онзи, който иска без хляб да мине, нека остане в София. На екскурзия всички ще бъдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни. 

Ще ви направя друга една бележка. 

Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщестлавие да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея в поста е да събужда скритата сила в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после трябва да се спазва времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник, ще имате друг резултат, ако е в сряда, четвъртък, петък, събота, неделя – различни резултати. Тънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва абсолютно да се спазват, за да дадат добри резултати. Нали по тия резултати трябва да дадем на външния свят образ, да видят в какво се състои нашето учение? Ако ние не спазим правилата, ще имаме криви опити и външните хора ще кажат: „Ето докъде стигнаха!“ Пък ако искате да покажете геройство, най-силните които са, може да ви подложим на 15-20-30-35-40-дневен пост. Тогава ще изберем помежду вас някой ученик и ще му кажем: Ти еди-къде си, еди-как си ще издържиш поста си, 40 дни няма да те има между другите. Изпит е това! Тия между вас, които ще могат да издържат такъв изпит, са само двама, трима, четирима, пет, шест до седем. Ако има такива седем души герои в България, много работа може да свършат. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш. Постът, това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението и мозъкът. После при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамически сили от Природата и трябва да знае как да се справя с тях. В противен случай, ще си създадете неприятност. С тази забележка аз предупреждавам учениците. Желанието ви да постите е добро, аз го уважавам, но ще бъдете много умни. 

ООК 2г., „Влияние на планетите“, 12.03.1923г.

 

Този, който пости, на екскурзия няма да ходи, на разходка – също. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обновява организма. Трябва да се спазва времето за пост – за това си има закони, които трябва да се спазват.

Свещени думи на Учителя, №2056

 

Ако четете Библията от единия край до другия, колкото опитности са имали тези хора, в цялата Библия всички казват човек да води един естествен живот в умствено отношение, в духовно отношение и във физическо отношение. Ако вземете закона за постенето: законът за постенето е закон за почивката. В седмия ден човек трябва да си почине. Шест дни Бог работи, но на седмия си почина. Наместо да се заемеш за почивката, ти се заемаш със спасението. Човек трябва да пости, да се спаси. Как ще се спасиш? Ти постиш 3-4 деня, някои са постили до 10 деня. Един брат пости 10 деня и припадна, трябваше да го свестявам, трябваше да го пръскам с вода. Той не знае как да пости. За да дойде до 10 деня пост, той ще започне с един ден, после два деня, 3 деня, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и тогава 10 деня ще пости, да се приспособи неговата нервна система. Той изведнъж пости 10 деня, пресилил се е, мисли, че като пости 10 деня.... Но като постиш 10 деня, трябва да взема участие умът 3 деня, сърцето трябва да вземе 3 деня и тялото трябва да вземе участие 3 деня. И след като постиш 10 деня, трябва да направиш едно малко резюме, да видиш какво си спечелил. 

За пример аз бих постил 10 деня, но кога? Да кажем, има някой човек, с когото не може да се примиря. Аз ще постя 10 деня и като постя 10 деня, аз ще се примиря с него и той ще се примири с мене. Ако, след като съм постил 10 деня, не иска да се примири с мене, ще си замине за другия свят. Или ще се примири с мен, или ще си върви от света. Естественият живот е както музиката. Вземете някой музикант, напише някой ноти. Щом някоя нота не е на място, сбъркал е, зачеркне нотата, махне я. Щом няма тази хармония, която се изисква, веднага ще махне нотата и ще тури друга. 

ООК 19г., „Сгъстяване, разредяване и разширяване“, 24.04.1940г.

 

И тъй, всяка нова работа трябва да започва с пост. – Какъв пост? – Не като сегашният, да постиш един ден. Ще постиш 40 дни, през което време, ще чистиш ума, сърцето и волята си – да не оставиш нищо нечисто в себе си. Умът ти да бъде светъл, сърцето ти – чисто и волята ти – силна. При това положение, можеш да постигнеш всичко. Някой постил десет деня и мисли, че направил нещо. – Какъв пост е това? Не ял печена кокошка и не пил вино! Като започнеш поста, ще вземеш старите тефтери и всеки ден, ще заличаваш по нещо. Ще простиш на всички хора. Ще постиш и ще се молиш. Ще кажеш: Господи, направи и ти с мене това, което и аз правя. Бог ще каже: Дайте сега и моя тефтер. Ти заличаваш, и Той заличава.

НБ, „Ще ви научи“, 24.09.1922г.

 

Ако ние в съвременния живот не може да придобием една голяма сила, с която да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставим какво Господ може да направи, какво ние можем да направим. Друг въпрос е важен. Ще ми каже някой, еди-кой си автор какво казал. Всичко туй е хубаво, но в дадения момент има друга една по-хубава философия: какво ние можем да направим за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашият ум трябва да бъде подготвен за по-висшето разбиране. В по-висшето разбиране има по-тънки сили. Казвате: Учителю, кажи нещо! За да ви говоря така, на всинца ви трябва да кажа да постите 15 дена и няма да ви слугуват. „Е, как?“ Няма да лягаш там в леглото и после да ти засъхва гърлото, че да се жабуркаш с вода, та и цялата махала да знае, че си постил. И след туй умът ти да бъде свеж. Тялото ти ще стане по-ефирно, ти ще привлечеш тия по-тънки сили и тогава ще може да се разговаряме. Аз някой път ще говоря върху поста. Сега онези от вас, които са постили по 10 дена, привличате от тия сили и после, като свършите поста, някои започват да ядат кисела зелева чорба. С това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постът се употребява за обновяване на организма. То е един начин за подмладяване. 

И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е... И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: Те не разбират. Как не разбират! Като я погледна, трябва да кажа: Да, на последно място е, но толкова е заслужила. Следователно ние трябва да схващаме нещата тъй, както са. Ако някой е нарисувал нещо по-хубаво от мен, ще призная факта.

Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш, не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.

НБ, „Сеятелят“, 27.03.1921г.

 

Когато изгубиш апетита си, пости. Когато имаш апетит да ядеш, яж. Но не преяждай. Сега, щом нямаш апетит, пости ден, два, три. Не вземай дълъг пост от 10 деня. После, мнозина постят. То е цяла наука. В поста, някой път, има тщеславие. Някой [път] трябва да постиш само от глад. Ще постиш, хляб няма да ядеш. Вода ще пиеш, няма да пиеш студена вода, топла вода. Някой път, след като постиш, може да употребиш портокален сок, за подобрение на стомаха. Десетина капки сок от портокал.

ООК 18г., „Физически, духовни и умствени нужди“, 28.12.1938г.

 

Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни. Те се контролират най-мъчно. Ако се справим с тях, с другите е лесно. Най-мъчно се лекуват волевите движения. Затова, стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам, да постите по два-три деня; през това време, ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа. 

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил! 

НБ, „Обичен и скъп“, 08.10.1922 г.

 

Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете – ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си. 

Мнозина от вас още не са усвоили правилното хранене. Някои постят често, но малцина са достигнали до двадесетдневен пост.

ООК 12г., „Работа на природата“, 04.01.1933г.

 

Един брат от провинцията заболя от апендицит. Това беше едно лято, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера. Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления:  

Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. 

През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. 

На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например, бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. 

Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. 

Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т. 2

 

Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: „За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нещо и ще благодариш. След една седмица, стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки. На втората седмица чорбица от жито, а на третата – малко твърда храна.“ Това прилагат и лекарите навсякъде. Какво представлява диетата? Нищо друго, освен спазване известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното Слово. В това отношение съвременните хора се нуждаят от школа. Затова са нужни гимназия и университет за изучаване на човешките мисли. Човек трябва да знае всяка негова мисъл на каква химическа реакция отговаря. Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни физически реакции в него. Има мисли, образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което, гнетят, смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, в него се образува кръвно налягане.

НБ 21 с., „Скритият сън“, 12.03.1939 г.

 

Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас. Преди няколко дни дойде при мене един младеж, запасен офицер и ми разказа, че се разболял от неизлечима болест. Той бил на умиране, но попада му една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си д-р Мюлер. Решава и той почва да гладува, и това продължава 22 дни. Разказа ми опитността, която е получил в първия, втория, третия ден. Резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима и казал: „Изследвай ме.“ Докторът го изследвал и му казал: „Здрав си.“ Този човек приложил глада със своя ум и сърце. След това се прояснява умът му и от материалист той става духовен. Той разбира, че в света има и друго нещо освен онова, което хората познават. Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излезли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър.“ Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, но като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не така, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи, да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише; така и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Казват за някого, че дишането му спряло. Лъжат: когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата почва да работи. Това е опитност, която са имали всички, които се занимават с духовните науки. Някой пита: „Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие?“ – Ще се пробуди твоята душа. „Какво ще стане, когато спре работата на моя ум?“ – Ще се пробуди Божественият дух. Не ви препоръчвам и не ми е намерението да ви накарам да постите 22 дни както онзи момък, за който ви говорих. С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене, този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5 и 10 и 15 и 20 дни и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето и умът да ви го подскажат. Тогава постете и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „пости“, а умът „недей“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може.“ Не може. В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с волята Божия, да видим свидетелството на тези двама души, трябва да постим. 

НБ 3с., „Двамата свидетели“, 16.11.1919 г.

 

Първото нещо, казват, Духът казал тъй: „Днес ще постиш.“ Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? – Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. „Ти защо не постиш? Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат.

ИБ, „Какво ще срещне ученикът на пътя“, 17.08.1922г.

 

Само виртуозът има права. Той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в клас няма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш, каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. – „Ама аз не съм ли свободен?“ – Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и за стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този? Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете. Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта – всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човекът е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават. 

ИБ, „Огъване и пречупване“, 18.02.1926г.

 

Да кажем, ако не ядете 24 часа, мерили ли сте си врата, да видите колко е намалял. Да ви дам един опит на вас. Който няма работа, след като пости 24 часа, премерете, вижте врата си колко е изтънял, след като се наядеш, пак премери врата. И като постиш три дни, премери врата, който може един ден, който може два дни, който може три дни. Да видим какви ще бъдат данните. Точно, много хубаво ще мерите. Ако сами не можете да мерите, ще идете при един ваш приятел, той да измери точно до милиметър тъй. Да видим какви данни ще имате. Най-първо преди да сте постили ще си премерите врата и след туй като запостите, като достигнете края на поста, пак ще се премерите и като се наядете, трети път ще си премерите врата. То е един опит, не че големи постижения ще имате. Да видим каква разлика ще имате. Понеже постите 24 часа, да постите точно. Ще започнете или от 7 до 7 часа вечерта, или от обяд, то е точно 24 часа. За следна седмица може ли да имате данните?

[ За втория петък.]

МОК 15 г., „Естествената мярка“, 28.02.1936г.

 

Ако един човек не ни обича, той не е съвършен. Който ви обича, е съвършен. Под думите, че не ни обича, разбирам друго. Не че не ви обича, но вие сте болен човек. Обичате много да ядете, тази болест е аристократ, казва: „Малко ще ядеш, едва по една лъжичка.“ Постили сте четирийсет дена. Ако онзи ви нахрани солидно, вие ще умрете. Като сте постили четирийсет дни, ще вземете едно гроздово зърно, ще го разделите на четири парчета и ще вземете с една вилушка една четвърт. В един час по едно зърно ще изядете, постепенно да се размърда стомахът, червата да се раздвижат. Не е лесна работа. 

И любовта сега проучвате. Тя е една област, която сега изучавате. Вие сте постили с години. Като дойде любовта, наядете се с любовта и тогава какво става? Една четвърт от зърното на гроздето ще вземете. Сега по старата любов ¬ големи самуни. По новата любов разбиране трябва, светлина трябва.

Сега един метод да се подмладим. Преди години постеха по десет дни. Като пости десет дни, пожълтее, но като започне да яде, се оправи. Най-първо лицето е жълто, после стане приятно, взема да придобива хубав цвят, напълни се. Този човек десет дена нищо не е вземал. Като пие вода, казва: „Колко е хубава водата. Колко са хубави картошките.“ 

Казвам, малкото, което приемате, то е онзи, който е постил десет дни. Винаги благодарете на ума, на сърцето за малките работи, които получавате. 

Като говоря дълго, някои станаха, и си мисля, че са болни, кашлица имат. Сега разбирам, че те са чиновници, на работа трябва да идат. Намирам за всяко нещо подбудителната причина. Не са болни хората, искат да идат на работа.

МОК 20 г, „ Превъзмогване“, 03.01.1941 г.

 

Ние всички искаме дълъг живот. Как? Като ядем? Не, ти можеш да ядеш храна, и пак да умреш. Аз зная, че хиляди и милиони хора, умират повече от прeяждане, отколкото от глад. От глад умират по-малко. Гладът, в нsкои отношения, за нsкои болни, действа благоприятно, но да не мислитe, че гладът всякога е правило. И за здрави хора гладът в някои отношения действа благоприятно. Но кога? – Когато гладът се зароди като един вътрешен подтик, като една вътрешна сила. Ако при това гладуване ти почнеш да се страхуваш, какво ще стане с тебе, и спреш гладуването, образува се в организъма една вътрешна отрова. Поставиш ли глада като една вътрешна сила и с мисълта, че и с по-малко храна можеш да прекараш, това действа като една съзнателна сила. Мислиш ли, че тази храна няма да ти е достатъчна, гладът произвежда обратна реакция.

НБ, „Господи, да се отворят очите ни“, 25.02.1923 г.

 

Четиридесет дни и Христос е гладувал, и след 40-ия ден се оправи тази работа. Ако ти гладуваш 40 деня, 40 души ще дойдат да ти помогнат на тебе. Ганди употребява този метод. Когато иска да примири враждуващите секти, такива неразбрани, той ще пости 10-15 деня и веднага почват да го чувстват и да казват: „Да не гладува заради нас“. Той заради тях гладува. Те се примиряват и той престава да гладува. Казвам: Духовете ги е страх от глада. Духовете не обичат да гладуват. Много са особени.

ООК 17 г., „Ползата от краката“, 22.12.1937 г.

 

Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: Ще се мре, не може да се носи това положение. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада. И като умре, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. – Как ще се справи с глада? – Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.

СБ, „Трите перпендикуляра“, 12.09.1941г.

Подходящо време и продължителност на поста

Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, той може да пости два или три дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче, той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене, той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. С любов и най-простото ядене се благославя. Без любов и най-богатото ядене не се благославя. 

ООК 7г., „Създаване на нови органи“, 09.05.1928г.

 

Религиозните хора обичат много да постят. Религиозните хора обичат да говорят преувеличено нещата. Мене ми казва един: „Аз съм постил 40 дни.“ Казвам: Как си постил? 40 деня вечер вземал по една закуска, по един чай и по един хлебец. Аз казвам: И 100 деня постя така. По закона на постенето не е. Постът трябва да става не всякога. Когато човек иска да пречисти своя организъм или има хронически болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може да употребиш за лекуване. Постът е за две неща: да се усили твоята воля, да се усилят твоите чувства и да се избавим от ония ненужните вещества. Затуй, ако човек пости ден, два, 3, 10, 15 деня, ще вземе да усеща разположение. Даже към 30-ия ден ще вземе да се балансира, но като дойде до 40-ия ден, трябва да се върне, защото ако пости повече, той ще замине за другия свят. Има известни болести, които сега при съвременните лекари, не се поддават на никакви медикаменти. След 10 деня, след 15 деня, не умират болестите. Човек трябва да има воля. Охтиката, която не се поддава на лечение, може да се излекува, само че човек трябва да бъде волев, за да преодолее болестта. Ако го е страх, ще умре. Ти като постиш, със страх не пости. Ти като постиш, трябва да имаш вяра. Вярата е положителен елемент. 

Аз да ви кажа произхода на страха. Какво разбирам под думата „страх“? Той е най-високата точка, до която животните са достигнали. Страхът е най-високият връх, който те създадоха. Най-високият планински връх е той. Понеже животните като се качиха на този връх, той беше толкоз висок, че се уплашиха да не би да паднат. Този животински връх е турен и оттам започва човешката култура. 

Туй, което наричат „справедливост“, се пада върху страха, върху страха отгоре се пада човешката справедливост. Ние имаме един морален свят и ние ще създадем още един висок връх отгоре. На този, най-високия връх, на най-високия връх на човека ще бъде любовта. Истинската любов, тя е на средата на главата отгоре, на темето. Това, което индусите наричат „хилядолистник“, с 1000 листа. Когато той се събуди в човека, той е мощният господар в света. Цялата природа е на неговите услуги, на неговото разположение. Ако у тебе хилядолистникът е развит, ако се намираш в голяма нужда и изпратиш една мисъл, че имаш нужда, онези, които те обичат, на край света да са, ще дойдат да ти помогнат. 

НБ 19 с., „Ново сърце“, 09.05.1937г.

 

Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост – 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядат, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“

 МОК 14г., „Променчиви величини“, 16.11. 1934г.

 

Аз на болестите ето как гледам: Според мене, хората страдат от животинки, които оставят изверженията си, намножат се, съберат се, милион от тях, че ядът и пият и всички оставят изверженията си. Човек заболява от вонята на тях. Туй са наречените токсини. Научно – отровни вещества. Казвам: Проста работа! Казвам: Навън изпъдете всички тия деца да си вървят в широкия път, в широкия свят. Толкова милиони, ще им кажеш – Навън! Като им кажеш, излизат. Не им давай да ядат. След като постят 10-15 дни, да не ядат, не се размножават. Няма да пият и няма какво да оставят. Като няма да ядат никак, какво ще оставят? Казвам: За в бъдеще, всичките лоши болести с пост може да ги лекувате. 10, 15, 20, 40 деня като постиш, нищо няма да остане от тях. Казвате: Как да церим рака? – 40 деня пост. Как да церим проказата? – 40 деня пост, глад. След като постиш няма да мислиш дали ще се излекуваш – ще се излекуваш, защо не? 

НБ, „Приложение и работа“, 22.12.1940г.

 

Войната не е лошо нещо. Ние, които сме дошли в света, не сме ли във война? Доброто и злото не се ли бият помежду си? Войната не е ли вътре в човека? Някой път човек воюва със себе си да си изработи линии на лицето, на тялото, да стане нежен, да го харесат. Затова той предприема пост, да спаднат тия наслоявания на тялото. Някога тия наслоявания са толкова големи, че и четири-пет дена не помагат да спадне благоутробието. 

НБ, „Ще поставя над всички си имот“, 15.01.1939г.

 

Както и да се моли човек,важно е молитвата му да е приета от Бога. Същото се отнася и до правенето на добро. Всяко добро, което направите, трябва така да е прието от човека, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добре ще бъде да не правите това добро. Ама гладувал някой. По-добре да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човек, който е гладувал, питам го: колко време си гладувал? – Три дена. – Нищо, ти си герой, има още време до  40 деня. След това си вземам бележка за този човек като герой. Като го срещна втори път и разбера, че гладува 40 деня, аз съм първия, който ще му приготвя хубав обяд и ще му кажа: заповядай да си хапнеш и благодари на Бога! И Христос като пости 40 деня, на последния ден огладня и дойдоха ангели да Му слугуват. До това време Той трябваше да издържа, а при това беше оставен сам на себе си.Като говоря, че човек трябва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко от моя страна. Питам: постили ли сте по 40 деня? – Не сме постили. – Щом постите 40 деня, тогава ще Ме опитате, ще разберете какъв съм. Който иска да бъде истински герой, да се кали, нека отиде в пустинята като Христос и там да прекара 40 деня в пост и молитва. Там той ще научи много неща и ще издържи изпита си. А тъй да ходите тук-там да искате милостиня, това не е правилно.     

ООК 6 г., „Свещеният олтар“, 09.02.1927 г.

 

Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години. Ние твърдим, че и в 24 ч. абсолютен пост, клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 ч. и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 ч., нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично. То съответства на обръщането на земята около оста ѝ. Числото 24 ще ви постави в хармония със земята. 

ООК 7г., „ Възкресение“, 22.03.1928 г.

 

Дойде някой при мен и ме пита: колко дни трябва да постим, три или пет? Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни да постиш, нищо няма да те ползва

СБ, „Имената са ви записани“, 25.08.1926г.

 

Сега, като имате толкова знания, трябва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дена, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад. От друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмеят малко. Какво от това? Поне ще има някаква опитност. 

И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия. Този човек мяза на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости. Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е сила и затова Христос казва: „Този дух не излиза освен с пост и молитва“. Значи, за да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш.

ООК 6г., „ Най-голямото веселие и най малката радост“, 20.10.1926г.

 

Вижте мечката: легне, четири-пет месеца лежи, ни юргани има, ни въглища, ни храна, прекарва в пост. Казвате: „Аз съм постил четирийсет дена.“ Мечката пости три месеца, не е ли по-голям светия? То е мое мнение, не е мнение на мечката. Питат мечката защо така пости. Казва: „Имам един грях. По някой път пия кръвта на някое животно и съм започнала да постя, да ми се простят греховете, гладна стоя. Но въпреки това, когато нямам храна, като намеря някой вол, без да искам посмуквам от кръвта му, не ми иде наум.“

УС 11г., „С малкото“, 04.01.1942г.

 

„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.   

УС 11г., „Любов, вяра и надежда“, 24.05.1942г.

 

Наскоро преглеждах една статистика кой колко време може да пости. Птиците могат да издържат пост от 10¬-12 деня. След 12-дневен пост те умират. Обикновеният човек може да пости 20 деня, след което умира. Костната жаба* пости 500 деня. Змията ¬ 800 деня. Има риби, които могат да прекарват пост, да седят гладни и до 1000 деня. Учените хора са намерили, че когато едно тяло изгуби половината от своята тежест, то умира, т.е. разрушава се. Следователно, дойде ли до това положение, да изгуби половината от теглото си, човек е осъден вече на смърт. Такъв е законът за поста. 

Или, когато човек изгуби равновесието на своя живот, смъртта иде като естествено последствие. Значи животът представя едно равновесие между силите на сърцето и на ума. Следователно, щом се наруши равновесието между силите на сърцето и силите на ума, т.е. силите на живота, тогава идва вече смъртта. 

НБ, „Защо плачеш и кого търсиш“, 21.02.1937г.

 

Има хора, които са страхливи както зайците. Той трепери. Като остане 4-5 часа без хляб, настръхнат космите му, казва: „Гладни ще измрем, 4-5 часа не сме яли.“ Казвам: Не умираш. „Ще измрат жена ми и децата ми.“ Не може да се умира така. Постил съм 24 часа, по 2-3 дена. „Не може, казва, ще си замина.“ Ще умре човекът гладен. 

ООК 21 г., „Добра мисъл, добро чувство и здраве“, 11.03.1942 г.

 

Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат, какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – Може да умре. – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен.

УС 7г., „Две посоки“, 26.06.1938г.

 

Ами сега седя и казвам: „Днес няма хляб. Какво ще правим?“ Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни – човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек, един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем.

СБ, „Музика, работа и пост“, 21.08.1922г.

 

Има хора, които 4-5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение. 

УС 8 г., „Радостта“, 12.03.1939г.

 

Някой казва: „Аз не може да се моля сега, болен съм сега.“ Другият казва – той пък здрав, казва: „Работа имам, не може да се моля, не мога да оставя.“ Трети казва: „Не съм разположен.“ Е, хубаво. Да допуснем, че ти не можеш да се молиш. Да допуснем, че ти си болен. Но нека вземем яденето в света като една мярка, с която ние трябва да мерим всичките неща в света. То е яденето. Яденето е една мярка. Че кой яде повече? Болният не яде ли? Болният ще пости 2-3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение. 

УС 5 г., „Ще се похваля“, 23.02.1936 г.

 

Та, казвам: не се изисква сега да ходите със скъсани дрехи, не се изисква да ходите със скъсани шапки, със скъсани обуща, не се изисква да ви е префинено лицето, да бъдете жълти, да се измъчвате. Ако постиш, за да се усилиш, да се побориш малко с глада, може 10 дена, 20, 30, 40 дена е достатъчно. Като се бориш, да видиш колко си силен. След 40 дена ще имаш хубав извод. Тогава ще видите, че човек може да живее в света, както Бог изисква. 

ООК 21 г., „Законът на любовта“, 15.07.1942 г.

 

Така постъпи и Христос – след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня. Тогава се яви Духът и Той тръгна да проповядва. Следователно всяка една работа в света започва с пост. Не трябва по буква да постиш четиридесет дена.

СБ, „Дух Свети ще ви научи“, 24.09.1923г.

 

Петъкът за постене тази година се изменя: вместо последния петък от месеца, сега ще вземем третия петък за „духовна гимнастика“, а за другите три петъка се освобождаваме във всичко. Заповяданият петък тази година ще бъде двадесет и четири часа за постене. Например ще ядем в четвъртък точно в 7 ч. вечерта, като се внимава това ядене в четвъртък да се свърши точно в 7 ч. – ни по-рано, ни по-късно. После, за в петъка, който се определя тази година, не бива да стават никакви шеги и подигравки, както е било правено от някои досега. Никакви спомени за „точилки“ или други леки разговори, защото винаги, когато се шегувате за свети и заповядани работи, ще ви бият и няма да отговарям за това. 

Годишна среща на веригата, 15.08.1908 г.

 

Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 часа вечерта в четвъртък, а свършвайте в 7 часа вечерта на другия ден, петък. Точно в 6 часа в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 часа вечерта. 

Годишна среща на Веригата, Варна, 19.08.1909г.

 

За пост остава пак четвъртият петък. И постът тази година ще бъде така: ще запоствате точно в 8 ч. в четвъртък, а ще отговявате в 8,30 ч. в петък. В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът – в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. 

Годишна среща на веригата, Търново, 18.08.1910г.

 

Забележете, че във Веригата се дават дванадесет петъка и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползва нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ е устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. 

Годишна среща на веригата 18.08.1910 г.

 

Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория – за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия – за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия – за очистването на човешкото сърце. Петия – за просвещението на човешкия ум. Шестия – за възкресението на човешката душа. Седмия – за въздигането на човешкия дух. Осмия – за българския народ. Деветия – за славянството. Десетия – за человечесвото. Единадесетия – за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате откогато искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. 

Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. 

Годишна среща на Веригата, 12.08. 1911г.

 

Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух хляб и маслинки. Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки, и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. 

Годишна среща на веригата, Търново, 18.08.1912г.

 

Ден на пост ще бъде четвъртият петък от всеки месец – постенето ще започва в четвъртък след залез слънце и ако е 24 часа, ще трае до петък вечер след залез слънце, а ако е 36 часа – до събота след изгрев слънце. Като правило дължината на поста се определя според разположението. Щом минат 24 часа, яде ли ви се – яжте; не ви ли се яде – продължете да постите до изпълването на 36 часа.

СБ Търново, 26.08.1921г.

 

Сега за всички ви определям един ден в месеца за почивка, през който ден няма да ядете. Ще почивате на физическото поле, а ще работите в духовния свят. Този ден ще бъде третия петък от месеца, значи 12 петъци ще си почивате. Постът ще започне от четвъртък на обед в 12 часа и ще свърши в петък на обед в 12 часа. Това е почивка, закон, и не е пост. (106 стр.) 

Това е най-малкото, което ви давам, но ако го изпълните добросъвестно, с Любов, ще имате един от най-добрите резултати, каквито не сте виждали в живота си досега. Много малко е, но ако го изпълните от любов към Бога, ще опитате какво нещо е това. (109 стр.) 

СБ Търново 1921г.

 

Постът правете в последния петък преди новолуние и така всеки месец по веднъж. Хубаво е да се прави постът, когато се разсипва Месечината, в нейната последна четвъртина. При първия месец постът ще трае 24 часа, във втория месец – 36 часа, а в третия месец – 40 часа, докато през четвъртия месец сам ще си определите дълготраенето на поста. През второто и третото четиримесечие постът да се направи по същия ред.

Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т. 3

 

Често сегашните вярващи току цитират, така е казал апостол Павел, така е казал Христос, еди-кой си светия. Всички много добре са казали, но тия светии свириха много кратко. Говореха много кратко, говориха много малко и вършиха повече работа, пък сегашните се отличават с това, говорят повече, вършат по-малко. Едно време светиите ядяха много малко, постеха. Светии имаше, които в седмицата взимаха само по един обед. По един обяд в седмицата, значи в месеца четири обеда. Сега по три пъти на ден ядем и в месеца взимаме 90 обеда, и при това имаме извънредни закуски. И по една закуска на ден, значи 120 пъти в месеца ядем. Питам: В материалистическо отношение каква е разликата? Светиите взимаха за месец четири обеда, а ние взимаме 120 обеда. Кой харчи повече? Ние сме много разточителни. 120 обеда по една английска лира, 120 английски лири разход, а светиите – четири лири. Тогава светиите работиха повече, взимаха по-малко. Онзи, който много яде, много разточава, малко работи, пък 120 лири да му плащат на месец само за ядене.

МОК 18 г., „Господар и слуга“, 11.08.1939 г.

 

Когато Бог се изяви на човека, когато го направи и му се изяви, че го обича, хората се намериха в едно опасно место и само за едно ядене, развалиха приятелските си отношения с Бога. Казва им Господ: „Няма да ядете от това дърво!“ Те се запитаха: „Защо да не ядем?“ И всичкото нещастие дойде от яденето. Ева искаше да похапне нещо. Вие може да кажете: „Ева направи това.“ Не, във всеки човек има тази слабост. Вие искате да хапнете нещо, което ще причини скъсването на вашата любов. И тогава какво стана? Скъсаха Любовта и ги изпъдиха вън от рая и от 8000 години, все се мъчат да възстановят първите връзки, които са имали с Бога и още не могат да ги възстановят напълно. Някои мислят, че са възстановили връзките. Ако това е истина, то аз се радвам. Защо в петък трябва да се пости? – Най-опасно место е. Ако ядеш, беля ще имаш, с хиляди години ще плащаш. Едно ядене ще ти коства хиляди години. Така е. Нали знаете, някой път можеш да кажеш една дума и после 20 години можеш да я изправяш. Мога да ви приведа много примери, но това няма да ви ползва. Вие сами си имате примери. 

ООК 13 г., „Условията за растеж“, 28.03.1934 г.

 

Не казвайте на гладния човек, че и без хляб може, но насърчавайте го да издържа. Ако днес е гладен, утре ще се нахрани. Хлябът е необходим на хората, той трябва да им се даде! Разумното слово трябва да се даде на хората! И правото верую трябва да се даде на хората! Не трябва да им се казва, че могат и без хляб, че трябва да постят. Ако е въпрос за пост, четири-пет дена те могат да постят; ако е въпрос за четиридесет дена, пак могат да постят, но какво ще кажете за повече от сто дена? 

НБ 10 с., „Призови Симона“, 16.10.1927 г.

Смисъл и полза от поста

Един брат попита:

– Учителю, какво ще кажете за поста?“ 

– Четете Исая и ще видите какво нещо е пост: метод за създаване на нов човек. Когато постиш, създай в себе си нов човек – благороден и добър. Ти силно мразиш един човек; пости един ден и през този ден ще му простиш. Ако постиш всяка седмица по един ден, то за петдесет и две седмици ще простиш на петдесет и двама души от сърце. 

Една сестра попита:

– Не е ли по-добре човек да пости повече дни, а не един ден, за да постигне това пречистване? 

Ако човек знае как да пости, с един ден пост може да свърши работа, а ако не знае как да пости, и с четиридесет дни пост не може да се промени. 

Посети ме една жена, на която не ѝ бе провървяло в живота и изпитваше влечение към самоубийство. Казах ѝ, вместо да се хвърля от канарата, да пости няколко седмици. Тя почна да се смее, но като пости няколко седмици, научи много нещо, животът ѝ стана мил, мина ѝ обезсърчението и изгуби желание да се самоубива. 

Направете с децата следния опит: поставете пред тях много плодове и вижте какво ще си вземат. По техния избор може да се познае характера им: това дете, което вземе само един плод, то е умно, а онова, което вземе повечко плодове, то не е толкова умно.

Една сестра пожела:

– Учителю, моля, кажете ни някои методи за подмладяване“. 

Да не преяждате и да прекарвате известно време в пълен пост. Пълният пост подмладява и ако гладуваш сегиз-тогиз през годината, ще се подмладиш, защото се обновяват клетките. Досега съм ви давал пост за пречистване, още не съм ви дал пост за подмладяване. При сегашните условия човек не може да се подмлади без пост. Освен това пейте, за да се подмладите; старият, като пее, ще се подмлади, а младият, като не пее, ще остарее. Ето един друг метод за подмладяване: правете услуги. Например, вървите си по пътя, паднало е едно дете; ще се спрете и ще го повдигнете. Някоя мушичка се дави; ще я избавите. Или ще полеете някое цвете. Или пък ще изчистите някой замърсен извор. Ето и съвсем друг метод за подмладяване: всяка година посаждайте царевични зърна, репички, малко магданоз и босилек. 

За да живее човек дълъг живот, трябва да е поставен при неблагоприятни условия и да мисли. Подмладяването най-първо започва от Причинния свят. В Причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви трябва да станат млади, после – чувствата и след това – постъпките. 

Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болести в този или в онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва.

Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т. 2

 

В света съществува една уредена правова държава. Аз отричам организирането в света. Питам, по какъв закон се организира човешкият дух? По какъв закон се организира човешкото тяло? Кой организира човешкия мозък? Кой ни учи така мозъкът да мисли? Казвате: „Да организираме света.“ Кой може да организира човешкия мозък? Вие казвате: „Лекар.“ Не. И без лекар. Аз оспорвам това. Не че съм против лекарите. Ни най-малко не съществуват лекари в животните. Лекарят е едно разумно същество. Вътре в тебе ти имаш лекар. Когато едно животно се разболее, веднага се лекува. Кучето, ако има голяма рана, счупен крак, ще пости седем, осем, девет дена и ще оздравее костта и започва по малко да яде. В постенето по-лесно става заздравяването, отколкото, ако яде. Питам, откъде знае кучето това? Нас може да ни учат, даже нас като ни учат как да се лекуваме, не знаем. 

НБ 15 с., „Добро и човещина“, 26.02.1933 г.

 

Правото е право във всички народи. Една благородно черта е такава във всички народи, във всички общества и индивиди. Всички благородни черти имат божествен произход, а всички лоши черти имат обратен произход. В света има две велики учения: едното слиза отгоре и другото възлиза отдолу. Едното течение е чисто божествено, а другото течение е човешко, то е течение на мисълта. И следователно тия две течения влизат в нас и всякога произвождат две противоречиви влияния. Когато едното течение влезе в нас, ние станем буйни, гневим се, мразим се, и цяла анархия става в нас. Туй течение идe от центъра на земята. Другото течение, като дойде, внася мир, съгласие, чисто мисли, благородни, възвишени желания. Всички велики Учители на миналия живот, които са разбирали закона на Природата, всякога са прокарвали тази велика истина: „Прави правете пътищата Господни.“ Тъй вземете, божественото течение, то е в съгласие с Природата, като влезе, душата има материали, с които може да работи. Вие ще кажете защо именно трябва да правим добро? Защото само в това добро нашата душа може да намери онези материали, с които тя може да съгражда своите тела; и когато това земно течение почне да взема надмощие в нас, произвожда два противоположни резултатa в човешкия организъм. Ако действа на физическото тяло, човек почва да съхне, съхне и стане сух като чироз и най-после си замине. А другият резултат е обратен и човек почне да тлъстее, тлъстее и после пак краят е един и същ и пак смърт. Туй течение е просто едно натрупване отвън, натрупване на материя, докато човек се сломи. А другото течение, което иде отгоре, организира нещата. Тази материя е пластична и остава у човека толкова, колкото му трябва за развитието му. Сега, за да могат да останат тия две течения, Учителите на миналото са препоръчвали някои методи, а съвременните християни, мохамедани, будисти и др. са забравили как да регулират тия течения. Постът е за регулиране на тия две течения. А сега са сложили поста, за да се спаси човек. Няма какво да се спасява, постът никога не спасява! Казват: „Да изсъхне човек.“ Като изсъхнеш, ще оглупееш. Чудна работа, човек трябвало да изсъхне, „за да прилича на светия.“ Е хубаво, ако вашият кон изсъхне и го впрегнете в колата, каква работа може да свърши, ако вашата ябълка изсъхне и т. н., тук няма никаква философия. Следователно нямате право вие да измъчвате тялото си, нямате право да измъчвате ума си, нямате право да измъчвате сърцето си. Имате право да хармонизирате ума си, имате право да хармонизирате сърцето си, имате право да хармонизирате тялото си. И ако този пост вие си го налагате като една диета само за хармонизиране на душевните си сили, вие сте в права посока, т. е. да регулирате теченията във вас и да ги използвате. Крайният пост, крайното въздържание е родило обратния процес и лакомството. Крайното лакомство и неяденето са два противоположни полюси.

НБ, „Прави правете негови пътеки“, 02.04.1922г.

 

Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта.

УС  8г., „Новата Любов“, 02.07.1939г.

 

Има смисъл да пости човек, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма – външна и вътрешна. Да постиш, това значи, да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване.

УС 6г., „ Упование на Божественото“, 30.05.1937г.

 

Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено: умът ти ще бъде светъл, сърцето ти – чисто, волята ти – силна. По този начин всичко ще можеш да направиш. Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всичко от тефтера си. Ще кажеш на Господа: „Господи, каквото правя аз, така прави и Ти с мене.“ Господ ще каже: „Дайте сега и Моя тефтер.“ – Ти ще зачеркваш и Той ще зачерква, ти ще казваш: „Това давам аз“, и Господ ще казва: „И Аз това давам.“ Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш: „Аз давам толкова“, а после се поколебаеш, Господ също казва: „И Аз давам толкова“ – и спира на това място.

СБ, „Дух Свети ще ви научи“, 24.09.1923г.

 

Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.

Записки на Димитър Голов, 07.01.1911г.

 

Ето, Ганди е предприел пост от 21 дни, да се пречисти вътрешно. Всички велики хора постят, пречистват се и физически, и душевно.

ООК 12г., „Прави разсъждения“, 03.05.1933г.

 

И Природата не търпи много угощения, защото нашите угощения често служат за спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използваш туй, което Бог ти е дал.

ООК 3г., „Излишък и недоимък в живота“, 14.11.1923г

 

Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят. 

Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които, придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.

ООК 9г., „ Личност и душа“, 01.01.1930г.

 

Под „пост и молитва“ в буквален смисъл се разбира работа в духовния свят. Значи, трябва да работиш. Защото постът ¬ въздържане от една работа, значи да постиш. Да се въздържаш от един вид работа, например да ядеш и пиеш, а да вършиш друга. Даже и онези, които постят, след като са постили 24 часа или два деня, те почват да мислят, че ако повече се въздържат от ядене, ще им стане лошо. Или може да отслабнат. Има едно вътрешно неразбиране на поста и молитвата. Ние мислим, че ако само физически изкажем няколко думи, това е молитва. Не, това не е молитва. Ако сърцето на човека не участвува и ако неговият ум и дух не участват в молитвата, тази работа не може да има никакъв резултат. Някой път може да се каже, че молитвата не е послушана, значи резултат няма. Просиш нещо, но нищо не става. 

УС 3г., „Истинската добродетел“, 19.11.1933г.

 

В миналото светии, праведни хора са бягали по гори и планини, където са прекарвали в пост и молитва, да се освободят от лошите мисли и желания, но и там не са били спокойни. Грехът и лошите мисли дебнат човека навсякъде. Обаче, вие трябва да знаете, че нечистите мисли и желания не са само ваши. Те представляват тор, останала от векове. Вашата задача е да се чистите, без да се самоосъждате. 

УС 4г., „Езикът на дъгата“, 18.11.1934г.

 

И те питаха Христа: Защо ние не можахме да го изгоним? Той каза: Този род не излиза, освен с пост и молитва. Вие не знаете какво нещо е молитвата и постът. С пост вие ще добиете сила. Един човек, който не може да пости 40 дена, не е още силен, не е още господар на тялото си. Четиридесет дена ще прекараш спокоен живот и няма да се безпокоиш. И 80 дена можеш да живееш така. Този човек е силен. Икономично ще се храниш. Има доста мазнина в тялото, 40 дена ще постиш. И молитви трябва, да знаеш как да изговаряш думите. Всяка една дума е динамическа сила. И ако една дума я употребиш на място, тя ще извърши много нещо.

УС 8г., „Качества на силния човек“, 12.02.1939г.

 

Христос казва: „Този род лукав не излиза, освен с пост и молитва.“ Християните са постили, и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на думата, да разберат, какво означава постът. 

Под „пост“ разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва“ се разбира общение, единение с Бога.

НБ, „Молих се“, 18.04.1920г.

 

Например, мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. – Това налагаше и старото калугерство. Там ли ще се връщаме? – Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогвал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш, колко време може да постиш. – Три дена мога ли да постя? – Опитай! – Ами една седмица? – Опитай! Като прави опити, човек вижда, колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад.

НБ, „Дойде да послужи“, 03.12.1922г.

 

Човек трябва да се чисти. Как? – Чрез пост. Ще пости, докато дъхът му се очисти. Ако пости и дъхът му продължава да мирише, това не е никакъв пост. Ще постиш не за да отслабнеш, да станеш жълт като светия и да изчезнеш от Земята, но за да се пречистиш, да не мирише дъхът ти. 

СБ, „Новата азбука“, 13.07.1924г.

 

Искаш да се простят греховете ти. Помолиш се и чакаш прощение. Питам: Постил ли си няколко дни? Правил ли си добро? – Нито съм постил, нито добро съм правил. – Така нищо не се постига. Ти се помолиш на Господа и като не получиш отговор, казваш: Господ не прие молитвата ми. – Ще се молиш, ще постиш, ще контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ще бъдеш искрен към себе си. Тогава ще очакваш прощение. Постът е метод, чрез който човек разрешава велики и трудни задачи. И Христос е постил, цели 40 деня, след което се казва, че най-после огладнял. Тогава, Духът Го посетил и Той тръгнал да проповядва. 

НБ, „Ще ви научи“, 24.09.1922г.

 

Слабости не трябва да има. Например човек е наследил известна слабост. Хванал е ревматизъм. Ревматизмът те хванал. Дяволът се загнездил в краката ти. Ти се молиш, но той си стои. Всичките тези духове излизат с пост и молитва. Не този официален пост, който знаете. Пост с пълно въздържание от храна и лоши мисли. И когато постиш, трябва да забравиш външния свят, какво става по света, да не искаш да знаеш, да не те интересува. Ще се молиш да излизат лошите духове. 

УС 3г., „ Изпълнение волята“, 04.02.1934г.

 

В старо време страха са премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, и ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, са съвсем други. Гладът сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш.“ Когато човек е гладен, това е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да съм гладен, гладен в Умствения свят, гладен в Духовния свят, гладен във физическия свят – това ще ми даде подтик. А сега други казват: „От глад ще умреш.“ – Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-първо ще лекувате страха на физическото поле с пост. 

СБ, „Музика, работа и пост“, 21.08.1922г.

 

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде.

НБ, „Ценни неща“, 31.10.1943г.

 

Как ще лекуваш страха от глада? С пост. Що е постът? Всичките страхливи хора казват, че ще умрем гладни. Преди няколко време иде един, казва: „Ще умра гладен, пет часа не съм ял.“ Рекох: „За пет часа човек не умира. И за десет часа човек не умира.“ „Не думай.“ Рекох: „И в петнайсет-двайсет часа човек не умира; има хора, които са постили.“ „Не думай, тия хора луди трябва да са.“ Рекох: „Ами пет дена да не ядеш?“ „Умът трябва да им е изхвръкнал!“ По този начин като мисли човек, трябва да пости. 

МОК 19г., „ Правото отношение“, 08.12.1939г.

 

Постът е метод за уякване на разумната воля на човека. Дотолкоз, доколкото постът може да уякчи нашата воля, да постъпваме разумно, този пост е намясто. Туй, което отслабва физически, умствено и сърдечно човека, такъв пост не е намясто.

ООК 22г., „На място“, 17.03.1943г.

 

Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно. 

Годишна среща на веригата, 18.08.1907 г.

 

Та казвам сега: Постът е едно добро средство. Аз ви похвалвам. Най-първо се кали волята ви с поста. Човек, който е постил 10 дена, той не е овца, той е един герой! Човек, който е постил 10, 12, 15, 20 дена, вече не може да го буташ и не може да налагаш мнението си върху него. Не, не. Един човек, след като е постил 20 дни, ще се освободи от много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнат. 

ООК 2г., „Двете течения“, 19.02.1923г.

 

Понякога постът намалява недоволството, но не напълно. Значи, не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният.Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене.

ООК 12г., „Работа на природата“, 04.01.1933г.

 

Пости старият човек, зъби няма, не може да яде. Той зъби трябва да има, трябва да има желание да яде, че тогава да пости. Пост ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не струва. Ако постът подразбира един зреещ плод, условията, при които може да стане най-добрият плод, постът трябва да го цениш, то е нещо мощно в човека. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички са постили да добият мекота. Топлина трябва. Топлината създава мекота в човека, създава пластичност в човешкото лице, в човешкия организъм. После всички са постили да добият сила. Силата дава подтик да се прояви човек. 

Заветът на Любовта, „Като малките деца“, 12.11.1944г.

 

Сега, препоръчвам ви да държите един пост от пет-шест дни, за да опитате колко е вашата сила. Обикновено минат ли два-три дни от поста, повече не издържате. Христос опита своя живот – Той пости четиридесет дни, за да узнае своята душа. Ако не можете да гладувате, значи нямате сила и не може да намерите Христа. Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият и са станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Не ме разбирайте погрешно, не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота.

НБ, „Закхей“, 26.11.1916г.

 

Постът не помага за развиване на дарби. Чрез пост човек може да намали малко от своите мазнини, но не и да развива дарби. Постът усилва волята, донякъде развива търпението на човека, докато най-после той се увери, че и с малко ядене може да живее. Изобщо постът е метод за борба с лошите наследствени черти в човека. Някой обича да яде много, да си угажда. Като пости от време на време, той започва постепенно да се задоволява с малко ядене. 

Значи чрез пост човек може да смекчи донякъде неблагоприятните условия, при които е роден. Знанието пък ще му покаже как по-разумно да използва тия условия. Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в човека, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огънят в огнището ви е запален, вие ще опечете хляба и като дойдат децата на вашите приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бъдат весели и доволни.

ООК 7г., „Малки и големи придобивки“, 18.01.1928г.

 

Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява. 

НБ 15 с., „Здравото учение“, 30.07.1933 г.

 

Ще прочета една глава и ще говоря върху забравените неща. Да кажем, че страданията на хората се дължат на много забравени неща. Ще прочета 10 глава от Пророк Данаил. Тия работи, които се пишат, не искам да ви накарам да вярвате. Не е въпрос за вяра, да се проверяват нещата верни ли са или не. Това човек трябва да го направи. /Учителят прочете първите три стиха от 10 глава на Пророк Данаил./ Пости човек без да яде. Това не го прави един духовен човек, но един държавник. Три седмици пости един държавник като сегашните, за да се научи какво нещо е политика. /Учителят прочете следните 4 стиха./ Държавниците не ходят без свита. /Учителят прочете главата до края/. 

НБ 18 с., „Забравените неща“, 20.10.1935 г.

 

Има друг един пост. Ако аз постя 10 дни и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост. Те ще кажат: Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат! Или, ако постя, за да очистя един недъг от себе си, разбирам такъв пост. Или, ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създам добри мисли и чувства в себе си, разбирам такъв пост. Но ако постя само за да изтощя тялото си и да не мога да работя, не разбирам такъв пост. Тогава някои ще кажат: като е така, да не постим, да не изтощаваме тялото си. Това е още по-опасно. Горко на този, който не пости! Човек, който никак не пости е натоварен кораб, който, ако влезе в развълнуваното море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко, или с други думи: да слезе на някое пристанище, да извади малко от своята стока, да се поразтовари. На втория казвам: натовари малко кораба си! Като се срещнат празен и пълен кораб, пълният да каже на празния: ела, братко, вземи половината от моя товар! 

СБ, „Имената са ви записани“, 25.08.1926г.

 

Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки.

ООК 12г., „Работа и почивка“, 09.08.1933г.

 

Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, той може да пости два или три дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче, той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил.

ООК 7г., „Създаване на нови органи“, 09.05.1928г.

 

Постът е само за болни хора, за грешни хора. За здрави хора никакъв пост не трябва. Вегетарианецът не може да пости, но грешен ли си, постът е за лекуване. Ако си здрав, никакъв пост не ти трябва, да се разберем. Постът има друго предназначение. Ще знаете, постът не е за здрави хора. Здравият човек именно трябва да яде. Той никога не трябва да преяда, но онзи, който е преял, той трябва да пости.

МОК 9г., „Природните функции на човека“, 10.01.1930г.

 

Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога.“ Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вървят в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от Природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем.

И тъй, искам да бъдете умни! Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен. 

НБ, „Пак ще ви видя“, 29.01.1922г.

 

Казвам: Въпросът за поста трябва да се разреши принципиално. Това, което православната църква счита за пост, не е този пост, който църквата е наредила още от първите времена на своето създаване. Истинският пост е метод за урегулиране чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене на мазнини или месо, но през поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове.

НБ, „Тази притча“, 26.12.1926г.

 

Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. Всеки трябва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трябва да яде много? – За да не скъси живота си. – Какво става с воденицата, която много мели? – Камъните ѝ се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота.

НБ, „Двама или трима“, 23.11.1930г.

 

Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение и всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло.

НБ, „Солта“, 25.03.1917г.

 

Христос казва: „Близо е вече Царството Божие на земята.“ Близо е, но не е дошло още. – Кога ще дойде? – Когато се уреди правилно въпросът за яденето, т.е. за хляба. Ще кажат някои, че черквата препоръчва пост. Под „пост“ разбирам работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сее, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свърших една работа, и сега имам право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така, ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата.

НБ, „Детето растеше“, 30.03.1919г.

 

Стомах и търбух са две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е свързан с естественото желание на човека да яде, да поддържа организма си. Търбухът е свързан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволства, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умерено, светия станал; който преяждал и се удоволствал, станал чревоугодник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова сметка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20-30 лв., а останалите спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вместо сто лева, определя му 200-300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система.

СБ, „Гласът на душата“, 23.09.1943г.

 

Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. В цялото органическо царство, когато дойдем до тази деятелност ¬ половата деятелност, най-опасното нещо е тя. Много опасно място е там. Всичките престъпления стават в половата област. Половата област в живота е тясно свързана със стомашната система. То е физическото, то са двата полюса. Стомахът, то е благородната страна на половата деятелност. Ти, като ядеш, се облагородяваш. Ако не ядеш, ти ще гладуваш. Сега се учат хората да постят. Не да пости човек, но трябва да се научи да яде правилно. Аз бих привел думите Христови. Научете се правилно да ядете. Постът значи да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си, и да намериш онази храна, която носи живот. Сега не искам да внеса в ума ви едно противоречие. Тогава как трябва да се живее? 

НБ 15 с., „Първото място“, 05.02.1933г.

 

Вие като ученици трябва да изучавате своя организъм, да знаете как ви се отразяват различните храни. Не знаете ли това, някои същества, които искат да ви спънат, ще ви накарат да ядете несъответна храна за вашия организъм, която стомахът ви няма да смели добре, вследствие на което около нервната система ще се натрупат утайки от полуорганическа материя. Тези утайки ще намалят умствената енергия, необходима за правилното мислене, а неправилното мислене намалява светлината на съзнанието. Мнозина не забелязват този процес в себе си. Обаче забележи ли някой тази промяна в съзнанието си, той веднага трябва да възстанови нарушението в своята инсталация. Като метод за пречистване на нервната система служи постът. Някои не обичат да постят. Казвам: Който иска да пречисти своята нервна система, той трябва да пости поне четири пъти в месеца. Да знаеш как да постиш, колко време да постиш и кога да постиш, това е цяла наука. Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече светлинна енергия. Не е грях, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човека трябва да се свежда към пречистването ѝ, както златарят промива златоносния пясък, за да отдели от него златото. Златото представлява чистата, фина материя, която хората трябва да добият в своя организъм. 

ООК 5 г., „С чия воля“, 02.06.1926г.

 

Словото представлява съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има пред вид да даде почивка на стомаха си. В стомаха има десет милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, правят десет милиона лева, на обед по един лев правят още десет милиона и вечер по един лев, правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по трийсет милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа, какво нещо е Божественият порядък, за който постоянно трябва да благодарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели. Помислете само, колко работници работят за вас. Щом започнете да се храните, те веднага започнат да работят. За какво, мислите, работят? За вас ли? Не. Те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: „Понеже си чадо Божие, понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него.“

НБ 20 с., „Разумното слово“, 07.11.1937 г.

 

За бъдещата култура, първото нещо, с което човек трябва да започне своето самовъзпитание, то е храната, храносмилането. Човек трябва да започне със стомашната система, ако иска нормално да развие своя мозък, своите чувства. За да се проявят чувствата и мислите у човека, те са зависими от храносмилателната система. Не, че тя ги ражда, но ако нашето храносмилане не върви правилно, тогава и нашето умствено и морално възприятие ще бъде слабо. И ще имаме изопачени схващания за природата и за околните. Някой казва: „Не съм разположен днес да говоря с хората.“ Защо не е разположен? Един американски проповедник започнал да говори в проповедите си много лошо за живота. Той казва: „Светът е лудница. Вие ще идете в ада. Никой от вас няма да се спаси.“ Неговите пасоми го пратили в болницата за лекуване. Лекарят в болницата му направил промивка на стомаха 3-4 пъти с топла вода няколко килограма. И след това, като се връща от болницата, проповядва една отлична лекция за любовта и приятелството, братството. По-рано тези киселини в стомаха му са били причината на отрицанието. Някой казва: „Изопачи се моя характер.“ Това е когато имаш киселини в стомаха си. Затова се явява нужда и от постенето. Постенето е за пречистване на стомаха. Няма да ядеш. Спри воденицата да я премиеш, да промиеш всичките нечистотии, които произвеждат тези неприятности. 

МОК 8 г., „Правилна обхода към себе си и природата“, 28.09.1928 г.

 

Ако някой човек иска да продължи живота си, как ще може да успее в това? – Чрез гладуване т. е. не чрез абсолютно гладуване, но чрез малко ядене, да не се дояжда напълно, та да остане един запас от неоползотворена енергия, която обновява организъма. Преяждаш ли, трябва да знаеш, че твоят живот скоро ще се свърши. Това за сиромасите е лесно. Ако богатият иска да продължи живота си, вземи една малка глътка вода, подръж я в устата си, докато се стопи. После вземи втора глътка, трета, нека мине половин час, докато изпиеш цялата чаша.

НБ, „Ако синът ви освободи, ще бъдете свободни“, 11.02.1923 г.

 

По две причини се продължава животът: или чрез разумно живеене и спазване на диета, или чрез страдания – тогава пак се продължава животът. Например ти не си дояждаш. Че ти водиш един хигиеничен живот. Ти като гладуваш три дена и ти дадат един хляб, и ти поблагодариш на Бога, този хляб отива на място. Следователно ти, бедният човек, който ядеш с благодарност хляба си, продължаваш живота си. А онзи богатият човек вземе лъжицата и намери кусур на яденето, каже: „Сол няма това, онова.“ Не е благодарен на яденето и виждаш този богатия човек болен от подагра. Богатият, който яде с неблагодарност, в него се наслояват тези отрицателни мисли, които разрушават организма. Той привлича известни мисли, които са дисонанс в живота. Щом привлечеш една отрицателна мисъл, тя ще привлече съответстващи елементи, които ще привлекат дисонанс в природата. И следователно ти сам ще се спънеш, ако не си благодарен на това, което ядеш. 

МОК 9 г., „Дисонансите в живота( Усмивката и сладкото)“, 14.03.1930 г.

 

Вие казвате: икономия е нужна в живота. Под думата „икономия в живота“, ние разбираме да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква още хигиена в физическия живот, да не влизат в него чужди вещества, които да разкъсват вътрешната връзка. Някои религиозни хора казват, че за да се пази хигиената на физическия живот, човек трябва да пости. Какъв е смисълът на поста? – Постът има смисъл като хигиенично средство, което трябва да се прилага по отношение на болните. Болните хора трябва да ядат по-често, но по-малко, а здравите хора никога не трябва да преяждат. При това, здравите хора не трябва да ядат, каквото намерят, но трябва да употребяват най-хубавата храна, която не нарушава равновесието на тяхното тяло и на тяхното здраве. Често болните хора умират от неправилно хранене и от употребление на нездравословна храна. Здравите хора пък развалят своето здраве от пищната храна, която употребяват. 

НБ, „Кой се отмята“, 29.04.1928г.

 

Сега за пример, вземете кашлицата. Какво нещо е кашлицата. Те са дребни същества, микроскопически, които трябва да ги увеличиш хиляди пъти, да ги видиш. Много хитри са. Намират се на гърлото, на най-деликатното място на певците като дойдат, дразнят. Има химически съединения, нито разтварят нещата. Напластяване има, какво ще стане гласът ти? Какво трябва да правиш? Не им давайте храна, оставете ги. Вие ги храните, по три пъти на ден ги храните. Кашлицата я храните, храните я хубаво и разваляте гласа си. Подложете я на ден, два, три, четири дни пост, не ѝ давай да яде. Силен трябва да бъде човек. Сега вие, които кашляте, ако за един ден се справиш, доста силен си, ако за два, три, четири, пет дни, някой път цяла година ти взема да се справиш с кашлицата. Ти не си от силните хора. Във вас трябва да има амбиция да се справите с болестите. Болестите ще дойдат, то е естествено, но да може да се справиш. То е една задача, която трябва да разрешиш.

Заветът на Любовта, „Неделими неща“, 15.12.1944г.

 

Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място. Кой научи това куче да пости? – Неговото вътрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашният сок действал добре върху крака и помагал за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракът му скоро зараснал. И съвременните лекари практикуват пост при различните болести. Когато се яви някаква рана в организма на човека, лекарите препоръчват абсолютен пост. От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене. 

Сегашните хора се страхуват от мисълта, как ще прекарат живота си. Ако някой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладен ще умра! – Да, има възможност човек да умре гладен, но малка е тази възможност. Най-малката възможност да умре човек е именно тази, да умре от  глад. Защо? – Защото, докато между хората съществува вътрешна, съзнателна връзка на любов, никой не може да умре от глад.

ООК 7г., „ Великото и красивото“, 25.08.1927г.

 

Питам: Как си представяте дявола? Има ли той форма, съдържание и смисъл? Рационално число ли е той, или ирационално? Въплътеният дявол е самият човек. Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти му казваш: Приятелю, сега ще почиваш. Под „почивка“ разбирам пост. Значи, щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними. Религиозният мисли, че постът може да го спаси. Не е така. Енергията трябва да се трансформира. Как става това? – Чрез пост. Природата изпраща на човека някаква болест, която го заставя да лежи известно време и да не яде. Като пости, стомахът му постепенно се подобрява, апетитът се връща, и той оздравява. Това, върху което ви говоря днес, е важно за вас. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни.

НБ, „Храненето, условие за вечен живот“, 03.04.1921г.

 

Сега ще дойдем до друго едно заблуждение у вярващите. Те често казват: Ще изпълним волята Божия, но като се очистим. – Как ще се очистиш? – Като постя десет дена, все ще стана по-чист. – Лъжеш се! Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста, глинена чиния. Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста, ти само ще се освободиш от многото работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога – и съвсем без храна. Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана. 

НБ, „Дойде да послужи“, 03.12.1922г.

 

Някои ще постят, да бъдат приети в онзи свят. Не е добре да се пости безразборно. Ако постът има за цел да усили вярата, има смисъл. Не да пости човек, за да икономисва, да стане богат ¬ този пост не е на мястото си. Не измъчвайте тялото си. Някой яде много, измъчва тялото си. И това не е на място. Някой измъчва ума си, ще разрешава философски въпроси. Не измъчвай ума си, тези въпроси не са за твоя ум. 

НБ, „Приятни на Бога“, 21.02.1943г.

 

Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрез съзерцанието? За да се ползва от съзерцанието, човек трябва да има любов. Без любов нищо не може да се постигне. Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от любовта му към Бога. Който няма тази любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли.

СБ, „Външна и вътрешна любов“, 21.07.1936г.

 

Значи, постът не разрешава въпроса. Постът се заключава в следното: да споделиш излишното със своите близки. Ще споделиш не само материалните си блага, но и своите чувства и мисли. – На какво се дължи затлъстяването? – На егоистичния живот. – На какво се дължи изсушаването, т. е. отслабването на организма? – Пак на егоистичен живот. Значи, Бог наказва човека по два начина: чрез отслабване и чрез затлъстяване. – Отслабнах много. – Изпълнявай Божията воля, и ще се поправиш. – Затлъстях много. – Изпълнявай Божията воля, и ще отслабнеш. Има едно средно положение на организма: нито много слаб, нито много пълен. То е състояние на умерена, разумна активност. Ти имаш мускули и мазнини, колкото ти трябват. Здрав си, отиваш на нивата да работиш. Колко храна ти е нужна? Ако си вегетарианец, ще си вземеш хляб, малко сирене, едно-две яйца и една – две ябълки. Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца, баница и плод. Значи, ако си вегетарианец, ще ядеш лук, праз, ябълки, круши. Ако си месоядец, ще ядеш месо, кокошка, прасе и др. Колко храна е нужно на човека за един ден? Даже и за една седмица не му е нужно много. Смешно е: тръгнеш на път за една седмица, а вземеш стотина хляба, кокошки, пуйки, масло, сирене и др.

НБ, „Ще ви научи“, 10.12.1922г.

 

Някои искат, като се помолят на Бога, да им се прости всичко. За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се? Не си постил дори тридесет и четири часа, а искаш Господ да ти прости. И когато не ти се чуе молитвата, казваш, че Господ не те е послушал. Не, пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мислите си, чувствата си, действията си, и тогава ще кажеш: „Господи, прости ме.“ Постът е само един метод, с който разрешаваме най-великите задачи в света. 

Така постъпи и Христос – след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня. Тогава се яви Духът и Той тръгна да проповядва. Следователно всяка една работа в света започва с пост. Не трябва по буква да постиш четиридесет дена. Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено: умът ти ще бъде светъл, сърцето ти – чисто, волята ти – силна. По този начин всичко ще можеш да направиш. А сега някой десет дни не яде и това било пост. Какво не яде? Не яде печена кокошка и не пие винце. Това не е пост. Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всичко от тефтера си. Ще кажеш на Господа: „Господи, каквото правя аз, така прави и Ти с мене.“ Господ ще каже: „Дайте сега и Моя тефтер.“ – Ти ще зачеркваш и Той ще зачерква, ти ще казваш: „Това давам аз“, и Господ ще казва: „И Аз това давам.“ Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш: „Аз давам толкова“, а после се поколебаеш, Господ също казва: „И Аз давам толкова“ – и спира на това място. 

СБ, „Дух святи ще ви научи“, 24.09.1923г.

 

„А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.“ /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате. 

ООК 9 г., „Скришната стаичка“, 30.07.1930г.

 

Знаете ли какво представя дишането? – Ако дишаш, ти живееш. Ха беля! – Дойде за яденето, три пъти на ден трябва да ядеш. Казва: Не може ли един път? Правили са опити, някои са яли в седмицата веднъж. Някои в четиридесет дена веднъж. Който е постил 40 дена е много силен, силен човек е, може да издържи. Някои и една седмица не издържат. Когато правихме опитите за поста, някои постиха 10 дена. Един брат и една сестра дойдоха на „Опълченска“ – 14 дена бяха постили. Сестрата падна на вратата. Дойде брата и той клекна, пожълтели. Казвам, дайте им малко картошена супа, дайте им малко спаначена вода. То е метод за лекуване, за пречистване. Те са системи неразбрани. Постът има смисъл. Дишането има смисъл. Живеенето има смисъл. Да живееш – това е наука. Да живееш – това е наука. Значи в света има известна материя, която се нарича добро.

УС 10 г., „Добрият живот“, 04.05.1941г.

 

Ако не си ял три деня, започни да дишаш и кажи: Господи, благодаря ти, че не съм ял три деня, за да имам възможност да мисля повече и по-правилно за Тебе. Иначе, като се нахраните много, става ви тежко. Тъй щото като гладувате, имате възможност да мислите по-често за Господа. Като погладуваш известно време с благодарност, ще дойде някой добър човек при тебе с книга в ръка, в която е завил хляб. Той е изпратен от Бога да ти донесе Неговото благословение. Ти ще се ръкуваш с него, ще се запознаеш и ще благодариш за благото, което ти носи. Той ще ти донесе хляб, а заедно с това ще ти остави и нещо от себе си. Какво лошо има в глада? Ако не бяхте постили няколко деня, този добър човек нямаше да дойде при вас. Вие нищо не сте изгубили, но сте придобили нещо – запознали сте се с един добър човек. Ако една дървеница може да пости по шест месеца, защо човек да не може поне три деня да пости? Като пости, дървеницата става светица. Като е постила, като я погледнете, от единия до другия край, тя свети, станала е прозрачна. Като се наяде, отново потъмнее, отново дървеница става. И паякът също така може да пости с месеци. Той седи спокойно, с голямо търпение, дано се хване нещо в мрежата му. Казва: Каквото Господ даде! Само хората като постят 24 часа или три деня, казват: Гладни ще умрем! Това не е постене. Като постиш три деня, през това време ще дишаш свободно, ще възприемаш въздух. Чрез въздуха ти можеш свободно да възприемаш достатъчно количество хранителна енергия. Един руски биолог сега прави свои научни изследвания малко фантастични, вследствие на което някои учени му възразяват. Той изследвал кръвта на хората, които са гладували 5-6 деня и след това изследвал кръвта на сития. Тогава той взел малко от кръвта на наситения и пръснал в кръвта на гладния. Не се минало много време и гладният усетил вливане на енергия в организъма си. Това става днес в Съветска Русия, дето хората не са духовни, а материалисти. Тъй щото, ако дойде при вас един гладен човек, ти ще нацъркаш малко от кръвта си в неговата и този човек ще се почувства сит, задоволен. Това не може да става всякога, но по този начин ще можете да влезете в положението на гладния и ще можете да го задоволите. Всеки човек, който е готов да ви даде капка кръв от себе си, той ще е готов да се пожертва за вас, той ще е готов да ви даде и един самун хляб. 

Съвременните хора са се обезверили. Безверието е глад – вярата е ситост. Любовта е едно наситено състояние, безлюбието е вътрешен глад, сиромашия. При безлюбието човек може да се нахрани само с Любов. Тази Любов ще мине първо през въздуха, а въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Той ще ти даде права мисъл. Като приемеш тази права мисъл, ти ще я проектираш в пространството. Ако изпратиш, ако проектираш тази мисъл до един човек, който е гладувал няколко деня, той ще се насити. Някой е гладен, седи, безпокои се. Няма какво да се безпокои. Нека влезе в станцията си, нека изпрати своята мисъл в пространството и ще види, че след малко време той ще получи чрез въздуха една успокоителна, бодра, хранителна мисъл и ще се насити.

НБ 18 с., „Умих се и гледам“, 27.10.1935 г.

 

Някой път има стари хора не искат да живеят, искат да се самоубият. Казвам: Ако някой път ви дойде на ум да се самоубиете, аз да ви дам един метод как да се самоубиете. Не търси револвера, но почни да гладуваш 5, 6, 8, 20, 30 дена. Ще почнеш да поумняваш. Пости и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш? Ти ще идеш от канарата долу да се хвърлиш или в кладенеца долу да се хвърлиш с главата надолу. Не, пости! Единственото самоубийство, което се позволява, е постът. Като постиш 40 дена ще прецениш какво нещо е животът. Че така не се мисли. Всички сме турени на голямо изпитание без разлика. Онези, най-великите хора, в света най-много страдат. След тях талантливите страдат. И обикновените страдат. На всяко същество една необходимост е страданието. Казват вече, че вечната скръб не е скръб. Скърбите са една необходимост за нашето повдигане. Те са необходимост за нашето облагородяване. Без страдание ние не можем да разберем Божественото в живота. Не да страдаш постоянно, страданието е извън времето. Сенките на страданието са после.

НБ 24 с., „Бъди верен“, 05.04.1942 г.

 

Публикувано изображение

Сега, ако човек започне да се огъва надолу, както се огъват линиите А1 и А2 в чертежа, това показва излишък от непотребна материя в неговия организъм. Този човек се намира в обременено, в угнетено състояние на духа, което, според Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки в организма му. В научно отношение, причината за това огъване на човека се дължи на излишък от млечна и пикочна киселина в неговия организъм. Такъв човек е пълен, дебел, едва се движи и казва: Не зная, какво да правя. – Ще постиш пет дни, абсолютно нищо няма да ядеш. – Ще отслабна. – Това, именно, е нужно за тебе. Товарът, който носиш, е голям, трябва да оставиш част от него настрана. Излишъците, както и недоимъкът в организма, правят човека нервен, болен. Тази нервност го прави сприхав, докачлив, лесно се обижда. Няма защо да се обиждате. Който е дошъл на земята, той има само една задача – да изпълни волята Божия. При това, всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства (Л. Ч. – чертежа). Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов (Б. Л.).

ООК 6 г., „Забравената дума“, 27.04.1927 г.

 

Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преяждаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът. 

ООК 21 г., „Чистотата“, 17.06.1942 г.

 

И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът в такъв случай ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. 

НБ 5с ., „Защо твоите ученици ядат и пият“, 15.01.1922г.

 

Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага.

УС 9 г., „Слуги на на божествения ум и божественото сърце“, 15.10.1939 г.

 

Ти можеш да нямаш за ядене, може да си гладен, но имаш чисто небе пред тебе. Не разбирам гладуване, ти ще се храниш по-малко, но ще се храниш с чист въздух и ще се лекуваш с него. В какво се заключава лекуването? Някой казва: „Гладуване има.“ Гладуването седи в това, да дадеш на стомаха си по-малко храна. Ще се храниш с въздух! Даже и най-напредналите същества ще ограничат стомаха си, да не яде и дробовете си. Но ще мислят и това е храна. Най хубава храна седи в най-хубавите мисли. При тия три начина: първият начин, малко ще ядеш; вторият начин е дълбокото дишане, а после, третият начин е онази здравата, правата мисъл, тя е здравословна.

ООК 13 г., „Въздухът и мисълта- нови начини на хранене“, 20.12.1933г.

 

Българите имат обичай, като се борят, да излизат по няколко души на състезание. В тази борба по слабите отпадат един след друг, докато остане най-силният, който взима венеца. Така трябва да постъпвате с болестите. Вие да бъдете най-силният борец и да поваляте на земята всички болести. Хремата е един от борците, треската – втори, неврастенията – трети и т. н. Като излезете срещу тях, кажете: Аз съм християнин, разполагам с мощни средства и мога да се боря с всички болести. Какво правят хората? Като заболеят, веднага търсят лекари, взимат лекарства. Ако ги е нападнала треската, взимат хинин, да я прекратят. Така те я пресичат, но не я лекуват. Вместо да употребявате хинин, пийте три деня гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросът за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори с всички болести. Много хора имат силна, но неразумна воля. Когато стане въпрос за парите им, те са готови живота си да пожертват, но не казват, къде са ги скрили. По отношение на парите проявяват воля, защото ги обичат. Обаче, заболят ли от хрема или от треска, сами не могат да си помогнат, веднага търсят външна помощ. Когато стане въпрос за спасение на душата, и тук нямат воля. Обикнете душата си, както обичате парите, и сами ще си помогнете.

НБ, „Двете жени“, 11.08.1918 г.

 

Сега аз правя едно съпоставяне. Когато човек има температура 39 градуса, разбирам, че този човек, както и неговите баща и деца цял живот са яли кокошки и агнета, пили и гуляли и сега в организма му, поради натрупването на излишни утайки, става едно горене, при което всичко това трябва да се пречисти. В този организъм настава един химически процес и затова казвам на този болен: ти ще пазиш строга диета, 1-2-3-4-5-7 дни няма да ядеш нищо; после, прозорците на стаята ти ще бъдат отворени, за да влезе повече светлина; няма да спиш много, умът ти ще бъде всякога буден, ще се молиш, ще поправиш, всичките си погрешки и ще видиш, как температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нещо. Това, което хората на земята наричат наука, не е наука и на небето. Това са играчки, забавления за малките деца.

НБ 8 с., „Закон на съпоставяне“, 21.03.1926 г.

Пояснение:

НБ /Неделни беседи/

СБ /Съборни беседи/

ИБ /Извънредни Беседи/

УС /Утринно слово/

ООК /Общ Окултен Клас/

МОК /Младежки Окултен Клас/

На сайта http://petardanov.com/ може да намерите хронологично подредени всички беседи от Словото на Учителя Беинса Дуно и ако желаете да проучите контекстът, в който е дадена всякa мисъл за поста.

Приложените мисли за поста в настоящия документ представляват може би 99% от всичко казано от Учителя по въпроса за поста в изнесените от него беседи и лекции, които считам за първичния източник (Изворът). Спомени от ученици, чиято автентичност в много случаи е трудно да се докаже не са разглеждани.

 

Материалът подготви: Васил Димитров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Един малък поток, който се втича в Йордан. При този поток отишъл Илия, и там го хранили враните - 3Цар. 17:3-5.

[2] Салициловата киселина има антисептични и бактерицидни свойства, предотвратява протичането на гнилостни процеси и затова се използва като консервант в хранителната промишленост и в домакинството.

[3] Хафуз Али (Афуз Али) е вид десертен сорт грозде, познат е още с имената: Карабурну, Датие де Бейрут, Болгар, Алепо, Розаки, Розакия, Розети, Реджина и др. Той е най-ценният десертен сорт грозде в България. Има произход от Мала Азия. Широко разпространен в България, Гърция, Турция, Италия, Испания и Австралия.

[4] Става дума за еднодневния (24-часов) пост – от четвъртък на обяд до петък на обяд. Тази беседа е държана в петък на 22 април 1927 г. рано сутринта.