Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

В сегашният етап на развитие на нашият дом, планетата Земя, нещата се устройват от предоставената свободна воля на избор на хората. Ние, човеците, живеещи предимно на повърхността на Земята, спазваме определени еволюционни методи и вериги малко или много осъзнати, както и такива инволюционни. Но виждаме, че тая борба за тия направления, е на път да достигне своя краен интензитет и предел. За това, законът за прилагането на Свободната воля спрямо и между хората, е подложен на крайно противоположни тълкувания, в зависимост от натрупаните интереси на различните държави, народи, общества, сили и индивиди. 

Явява се въпросът откъде да изходим, като критерий, къде да намерим общия път за еволюция, хармония, как да примирим назрелите противоречия?  Човечеството е достигнало небивала интегралност, както и небивала разнополярност. Имаме наличие на Организация на Обединени народи и същевременно множество военни конфликти и огромна опасност за фатални  за цялата планета такива.

Ако вземем например Свещената Библия, ще видим, че за тия времена се говори на немалко места в нея. За тази опасност се говори от всякъде – от напреднали човешки души – ясновидци, духовни лидери,  от предсказания в разни народи, времена  и т.н.

Очевидно е, че за да си намерим отговорите на тия въпроси е необходимо да се насочим към изворите на мъдростта от историята и културата, да потърсим за опорна точка в тия разсъждения - непреходни източници на информация за критерии.

Тогава да извадим кантара на Непреходните Универсални Принципи и Закони, които управляват безкрайни светове, безброй вселени и галактики и да измерим нещата правилно.  Къде са изказани най добре?  - В Свещената Библия, в Словото на Великите Учители на Човечеството – Мелхиседек, Хермес, Христос, Беинса Дуно.

И така, да вземем например едно духовно общество и да го разгледаме от гледна точка на Принципите. Защо Духовно общество и какво? Може да е всякакво – стремящо се към еволюция или стремящо се към инволюция. Може да е от всякакво етническо или народностно произхождение. В случая взимаме българско, християнско, еволюционно, поради духовният принос на България в Световната еволюция не един пъти, и причинно следствената зависимост на българският народ спрямо тези исторически духовни процеси.

Какъв е смисълът на едно такова духовно общество? Да помага на света или не? Да дава жив пример в Дух и Истина или светът да му влияе и да го обсебва? Да служи на Кесаря или на Бога? Да кара обществото да еволюира и просперира или да възприема негативното от света и да инволюира с него? Е, на базата на разните духовни, църковни общества в България, в настоящия момент, ние българите колко сме просперирали? Къде се намираме в класацията на народите по развитие в света сега? – Да бъдем искрени, за съжаление към по задните места!

Въпреки всеотдайните, духовни, впечатляващи концерти на цигуларят Петър Ганев, въпреки разпространяването на Словото на Библията, Словото на Учителя Петър Дънов, на деятелността на православната църква, и на други общества на Светлината и изявата на множество духовни и културни личности, въпросът е и България как просперира от това? Защо българите я напускат, и кои българи я напускат, какво ни пречи? Как правим ние, българите, средата по-добра? Имаме ли тоя потенциал да се изменим към по-добро? Става реч за истинския българин – благатия, човека на любовта, мъдростта, истината, правдата, добродетелта. За този заложен от Бога като  понятие за българин смисъл, тъй, че всеки чужденец да се стреми да стане българин. Имаме пред вид „Призванието към народа ми Български синове… “, от Ангела Елохил на Завета Господен!

Естествено, приложението ни пречи. Правилното приложение на Духовните принципи и закони, с които българската духовност е надарена исторически, с които българският народ е генетически свързан. Причината е в неправилното съчетание, приложение и изпълнение на духовните напътствия, които имаме и непрекъснато ни се дават. И какво е нужно – малко повече воля, малко повече мотивация в Абсолютната Божия Истина на Любовта и Мъдростта, малко повече даване, отколкото вземане. Толкова ли е трудно, или непременно трябва да останем във комфорта на материалистичните вериги, които сами сме си създали. Да, заливат ни целенасочено с дезинформация, братоненавист, безлюбие, изкривени духовни и материални ценности, но в крайна сметка трябва да е ясно, че грешилият ангел, поправил се, струва повече от негрешилия.

За това сега, да направим един паралел между неприложеното и приложеното в едно хипотетично духовно общество, стремящо се към високият идеал, да се опитаме правилно да се ориентираме в сложната среда на съвремието.

Разбира се от гледна точка на непреходните универсални принципи и закони, както споменахме по горе.

Да започнем със Синархията.

Какво е Синархия? – Царството Божие, Живот с Бога.

„И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят.

Та казвам: понякога се повдига въпросът какво управление да има човек. Монархическото управление у човека се представя чрез главата, теократичното - чрез дробовете и дихателната система, а демократичното - чрез стомаха. Монархията води своя произход от бащата, теокрацията води своя произход от майката, а демокрацията - от синовете и дъщерите. Или: бащите създадоха монархията, майките - теокрацията, а синовете и дъщерите създадоха демокрацията. И понякога ме запитват кое управление е идеално. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това е Божествено управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно, така е и в Природата.“

От Изново, НБ, XV серия, Том 1,“Да се облечете с новия человек!“. – Лекция на Учителя.

Господа Исуса Христа за Словото на Синархията – Царството Божие:

„18. Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. 19. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. 20. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и за скоро с радост го приема; 21. корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. 22. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. 23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет. „  - Матей 13:18

Господа Исуса Христа за Синархията – Царството Божие:

„24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си; 25. но като спеха человеците, дойде неприятелят му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде. 26. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите. 27. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите? 28. А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим? 29. А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата. 30. Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.“ - Матей 13:24.

Господа Исуса Христа за Синархията – Царството Божие:

„33. Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото. 34. Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше. 35. за да се изпълни реченото от пророка, който казва: «Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира.»“. Матей 13:33.

От Синархията към Всемирното Бяло братство – основните принципи на мирозданието. За това какво е истинското Братство:

„И ко­га­то ние го­во­рим за Ве­ли­ко­то Все­мир­но брат­с­т­во, под­раз­би­ра­ме она­зи йе­рар­хия от ра­зум­ни съ­щес­т­ва, ко­и­то са за­вър­ши­ли сво­я­та ево­лю­ция ми­ли­о­ни и ми­ли­а­р­ди го­ди­ни пре­ди хо­ра­та и се­га нап­рав­ля­ват це­лия Кос­мос. Те го нап­рав­ля­ват, за­що­то са­ми са взе­ли учас­тие в не­го­во­то съз­да­ва­не под пря­мо­то ръ­ко­вод­с­т­во на Ве­ли­кия Бо­жи Дух. И ка­то се има пред вид ра­зум­но­то ус­т­ройс­т­во на ця­ла­та Все­ле­на - с всич­ки­те ней­ни га­лак­тич­ни сис­те­ми, с всич­ки­те й без­б­рой­ни слън­ца и пла­не­ти; ка­то се има пред вид до­ри са­мо она­зи вис­ша ме­ха­ни­ка и тех­ни­чес­ко съ­вър­шен­с­т­во, с ко­и­то Зе­мя­та е пос­т­ро­е­на, мо­же да се съ­ди - ка­къв мо­щен ум, ка­къв мо­щен дух са има­ли те­зи ге­ни­а­л­ни твор­ци, ко­и­то са ра­бо­ти­ли за осъ­щес­т­вя­ва­не на Бо­жес­т­ве­ния план на ми­роз­да­ни­е­то.“

От „Учителят  говори“.

Учителят за Уставите:

„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй че да се почувства, че дълбоко си го преживял.“ (27 школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29. IV. 1923 г.)

За организирането от Учителя: - Да бъдем организирани в организъм от Божествения дух, а не организация!

„Хора, които не са организирани, те привидно работят заедно, но в края на краищата всичко се разсипва. Те нямат общ идеал, общ център, към който да се стремят. Всеки в себе си има някаква скрита задна цел. Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира себе си. В Народното събрание уж всички са организирани, но всеки иска да стане председател, подпредседател, министър, да заеме някаква висока длъжност. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нещо – и тук няма организиране. Целта на тия хора не е да служат на Бога.“. „Трябва една организация, която Бог образува. Да сме организирани от Божествения дух, Който действа. Защото вие, като влизате и света, ще влезнете в която и да е организация. А най-първо трябва да бъдете организирани вътре. “. „Какво разбирате под думата „организация“? Нали има удове във всеки организъм? Там те са организирани. Как са се организирали тия удове? Онези, които изучават биологията, анатомията, физиологията, когато изучават всички процеси на тялото, трябва да проучат първоначално как е станало организирането на материята. Организиране значи съотношение на нещата, а не допиране на нещата.“ От книгата, „Абсолютна справедливост“, 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.).

                                    Паралел :

    Светски модел; Духовен Синархичен модел.

Грехопаднали същества…

Изопачен принцип-Разделяй и владей.

Клирикализъм

Милитаризъм

Капитализъм

Социализъм

Царство Божие

Принцип-Единство и родство.

Любов, Мъдрост, Истина, Правда.

-СИНАРХИЯ-

– за Земята преходни ф-ми:

Монархия-главата,

Теокрация-дробовете,

Демокрация-стомаха.

ИНВОЛЮЦИЯ - (минало Калиюга)-колапс, страдания. Езеро огнено, жупелно.

ЕВОЛЮЦИЯ: (бъдеще – епохата на Водолея)-арх.Михаил.

Царство Божие на Земята.

Винт в механизъм

Клетка в организъм

Духовни Методи

Клирикализъм, Устави, Кодекси, организация, членски карти, личен материален интерес, сиви, скрити „кардинали“ и псевдо величия.(обикновено се самоназначават чрез манипулация). Всякакви механизми, ниши с цел разделяй и владей, за да нахраниш егото си. Тайни организации в механизма. Стремеж към, ако може, увековечено властване на егото.

Неонова, луминисцентна „любов“. Липса на Духа.

Синархия, - Четирите съвета,

изборност максимум до 1 година,

самоорганизация, стремеж към живот за цялото,квакерство, демократичен подход.

Формата „Четирите съвета“ организират малките хармонични групи в организъм. Стремеж към единство и родство и останалите седем принципа.

Присъствие на Духа.

Атмосфера на Любов.

 

 

Синархически методи

Методът на Четирите съвета.

Когато Учителят Петър Дънов говори за Четирите съвета на 21.Август 1921г. неделя, Той започва с 21 глава от Откровенията на Йоана в която се говори за Новото Небе, Новата Земя, Новият Ерусалим т.е. за Царството Божие на Земята, сиреч за Синархията.

Първо с видимото, а после с невидимото. Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас ­ физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем  да уре­дим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и про­светителните. Ние ще започнем с физическите работи“. „И тъй, ще имате четири съвета:

Съвет на физическия труд.

Съвет за духовния живот.

Съвет за просветата.

Съвет на примирителите.

И по нататък – Съвет – избран от Учителя.“.

„Вие питате как ще се организирате ­ не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. И малките спорове, които могат да причинят недоразу­мения, са като онези старини, които се срещат при разкоп­ките ­ като намерят такива старини, някои ги заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене, те заличават и надписа, а всъщност ценното е надписът“. „Всеки метод е полезен, защото щом приложите един ме­тод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод ­ и той ще ви разкрие слабите си страни.  И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват по един естествен начин. Не мислете, че всяка работа ще бъде свършена ­ ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения Закон и на Божията Мъдрост, съществата, които са заинтересувани, ще помогнат да се организираме. Така че сега ще започнем с организацията, която ще поставим на изпитание“. „Поставете в действие всички занаяти, които владеете“. „Вие имате четири групи и аз ще избера сто души, защото имам запас, имам право да избера сто души. Всички ще влязат на работа и никой няма да остане празен.“ -  „Съборно слово 1921г.“

Пентаграмна схема на синархичният метод „Четирите съвета“, който ни прави клетка в организъм.

Квакерски Синархични методи казани от Учителя, специално с препоръка за нас българите:

„От квакерите, които са много добри хора, ще излязат хора за шестата раса. Хората от шестата раса ще имат много правилен череп с 90 градуса камперов ъгъл. Хората в бъдеще ще имат правилни черти. Типът на шестата раса е почнал да се оформява вече. Навсякъде вече по земята се явяват такива типове. Те се отличават.

Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие.

Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8).

Богословите, като учени хора. се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето.“

„Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седим в някое събрание, някой говори, погледнем часовника си, когато се молим, отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва. Никаква молитва не е това! Квакерите имат събрание в пълно мълчание. Те са много малко – 20 000 души. Англия дължи величието си на тия 20 000 квакери. Трябва да почнем да работим. Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в Божественото?“

„Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ“

Всъщност можем да цитираме много и много нескончаеми източници, но има ли смисъл чак толкоз. Горе написаното и цитирано, има смисъл само ако се прилага в Дух и Истина – вечният стремеж на човешката душа. Само, когато Словото Божие се дъвче т.е. прилага и осмисля.

В своята същност знанието от Библията, приложено като поучение е път към Царството Божие, към Синархията.

Учението на Учителя Петър Дънов приложено, е път към Царството Божие, към Синархията.

Всички езотерични школи на Бялата ложа приложени, са път към Царството Божие, към Синархията.

Но от нас се иска Съчетание, Приложение и Изпълнение т.е.

- осъзнаване, дъвчене и прилагане на Словото Божие.

И в крайна сметка да си изясним ясно - Кой ли път да изберем? – дали този път, както Господа Исуса Христа ни учи, от притчата  за семето и нивата, - Пътя на добрата почва – „23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша Словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет. „  - Матей 13:23“, или да се отдадем на покварата в света - Пътя на посредствената изява.

Да, дошло е време разделно за нас Българите, като универсална същност, уд в целокупния човешки организъм – или ще си изпълним мисията, възложена ни от Бога, или ще се отдадем на посредствеността и покварата. Изборът е в наши ръце.

Материалът подготви Александър Станчин