Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Приятели, любезни братя и сестри, дошло е време разделно, време в което всеки да заеме своето място в Космичната драма.

Учението на Учителя, като Божествено Учение, е основано на неизменни принципи – те, както казва той, нито се изменят, нито се променят; законите се изменят без да се променят, а фактите и следствията се изменят и се променят. „От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения“, казва Учителя в „Живот за Цялото“ в главата „Четирите учения“, където става ясно, че всичките проблеми на нас хората идват от изопачаването на принципите (неизменните субстанции). Братството ни в момента не прави изключение и върви в синхрон със световните тенденции на разлом, властолюбие и несправедливост. Обратно на течението – ние трябва да се изправим категорично срещу това и да бъдем верен страж на Новото, което вече се роди през 1914 г. в света и за което Учителя отвори отново Школа в Европа. Жизнено важно е здравите сили на Братството да се противопоставят на тези разрушителни тенденции, които целят да прекъснат органическите връзки помежду ни, създавани през хилядолетията.

Тъй като ние не можем, а и не трябва да оправяме света, то ни остава само да оправим себе си и семейството си, както и да насочим усилия към общността, която Учителя ни завеща като опит и идея. Той я нарече Братство!

Проблемите на Братството започват почти веднага след неговото заминаване през 1944 г. За част от тях ние споменахме в изложението „Очертаване на част от днешните проблеми в Братството“. И до сега обаче продължават старите наслоявания и клирикално мислене на част от хората, като за съжаление ние като общност не сме си направили необходимите изводи от разрушаването на Братството през 1957 г. Всъщност този въпрос и днес виси със страшна сила: Организиране на Духовно общество по Учителя или „организиране“ на всякакво духовно общество според интересите на егото – кой път да изберем?

Никога Учителя не е говорил – нито в частни разговори, нито в Словото си – ние да направим някаква организация (дружество, както го нарича той) с устав (Вж Учителя за ръководството, уставите и организацията) – т.е механична форма на организираност помежду ни с външно управление, избори и решения, вземани с вишегласие, йерархична структура и изопачени светски порядки. Това е много важно да се осъзнае, че ние сме органическо образувание – духовно общество, което се подчинява единствено на духовни закони; всички сме братя и сестри – равнопоставени помежду си, като решенията трябва да се вземат в съгласие и с любов. Всичко останало е подчинено на друг ред и порядък, който е извън традициите на Школата!

Оставаме настрана спекулациите затова: „как трябвало да се дава кесаревото кесаря; да се спазвали законите на страната; можело ли да си изгорим личните карти“ и т.н. Това е съвсем различен разговор и някои много удобно го вплитат „ни в клин ни в ръкав“ в горната тема, като директно се противопоставят на думите на Учителя. Ние не сме за неспазване на светските закони, но ние сме за това – първо да се подчиним на духовните закони и след това на светските, тъй като последните са следствие, а не причина. Абсурдно е първо да гледаме да се нагодим към следствието, без да се съобразим с Причината (духовното). Но абсурдна е тази повратливост и неистина, когато твърдим, че спазваме законите, а го правим само тогава и единствено, когато ни е удобно и изгодно.

Тук идва и основната причина според Учителя, поради която човека страда още от самото си сътворение – непослушанието. В Утринното слово „Послушанието“ от 30 септември, 1934 г., четем: „Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия.

В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да ѝ каже: „Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа, да Го питам, какво да правя.“ Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая.

Какъв плод може да се роди от непослушанието и лъжата? Непослушанието и лъжата на Адам и Ева родиха Каин и Авел.

За да се предпазите от злото, нужно ви е послушание. Поради непослушание към Бога, Адам и Ева престъпиха Неговата заповед.“

Ако сега Учителя беше при нас дали щеше да одобри днешната регистрация на ДО „Бяло Братство“ по закона на вероизповеданията, с устав, който е заимстван директно от Българска православна църква? Отговорът е еднозначен – не! И друг въпрос – ако той сега дойде при нас, дали ще го разпознаят всички последователи и дали ще искат отново да тръгнат след него? Още по-важно – дали няма някои да влязат в хипотезата на Достоевски от „Великият инквизитор“, които макар и разпознавайки го, да искат той да не им пречи на вече устроеното им битие и стройна организация? Това послушание ли е?!

Някои ще се запитат – добре това Учителя не го ли вижда и не може ли да го разреши с един замах? А Христос нима не можеше с лекота да се справи с евреите и римляните навремето, като призове ангелите? Всичко това има два аспекта – свободната човешка воля и ненасилието.

Конкретно на въпроса – как да се справим като общност днес с описаните проблеми? По същия начин, както ни завещаха Христос, Учителя, Толстой, Ганди – чрез непротивене на злото с насилие. (Вж. 10-те принципа на Ганди как да променим света). От една страна – как да не сме малодушни и индиферентни и да бездействаме, виждайки, че пред очите ни се извършват нередности, говорят се неистини или полуистини в името на Учителя и Учението. От друга страна – да не се противопоставяме грубо и с насилие (революция), както и да не изобличаваме. Много е трудно да се намери златната среда, с която да се примирим със собствената си съвест – да не ставаме съпричастни с престъпленията, като ги прикриваме или не ги забелязваме, но и да казваме и отстояваме истината твърдо, но с любов. Ганди не беше малодушен, а смел и жертвоготовен, като едновременно с това уважаваше противната страна, но отстояваше непреклонно своите принципи и убеждения. Той препоръчваше да не се подкрепя и подхранва злото, защото така само му се усилва мощта.

В нашия случай това би могло да изглежда така: да не се критикува безпринципно и деструктивно, а да се дават добрите примери и практики вместо това. Да не премълчаваме и прикриваме нередностите, но да казваме нещата с любов, като търсим съгласие и разбирателство. Някой ще каже – ако ни се отвърне надменно и арогантно или без да ни се обърне внимание от отсрещната страна, какво да правим? Нищо повече, тъй като помежду ни не би трябвало да има врагове и съревнование. От нас се изисква да правим това, което трябва по-най добрия начин и според Учителя, а да става, каквото ще. Тогава сам Учителя ще вземе нещата в свои ръце и да не се съмняваме, че той ще въздаде на всеки справедливо според делата и намеренията му.

Понеже всички последователи на Учителя си мислят, че работят с най-чисти намерения и дават най-доброто от себе си, а и от нас няма някой толкова напреднал, че да отсъди в момента кое е право и кое е криво, нека оставим това на Небето, когато му дойде времето. (Вж. „Пътят към ада е постлан с добри намерения“ – три притчи от Учителя, изобразяващи този афоризъм от ХІІ в.) Естествено ние няма да стоим бездейни и безучастни дотогава, но ще правим всичко по силите си, а като дойде време за жътвата стопанинът ще отдели житото от плявата в Мт. 13: 24-30:

„Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: „Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?“ Той им каза: „Някой неприятел е сторил това.“ А слугите му казаха: „Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?“ А той каза: „Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: „Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“

Да погледнем накратко какво е общото състояние на Братството и какви опити са правени до момента към сближаване на двете основни тенденции – централизираната и децентрализираната. Колкото повече една общност върви към централизация, толкова повече ще изисква висока степен на контрол, и съответно ще има нужда от здрава ръка и стройна йерархия. Обратно – колкото се върви към децентрализация, толкова няма нужда от единен председател (вожд, водач и т.н.) и по този начин всеки един човек може да развие инициативност и креативност, а също така няма да има нужда от посредник/медиатор. (Вж. Морската звезда и паякът) Втората тенденция е характерна за Новата епоха на Водолея, където няма да има един лидер, а група, в която всички са лидери, ръководени от принципите на „Свобода, братство и равенство“.

През последните 15 години групата от приятели, които отстояваме децентрализация, сме правили десетки (да, десетки!) опити да седнем на една маса всички последователи на Учителя, заедно да очертаем представата си за Братство и заедно да тръгнем в един Път. Всеки наш опит беше отхвърлян с насмешка и надменност от настоящите слепи водачи („Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?“ Лк. 6 :39). Последният такъв опит беше в Стара Загора на 4 март 2017 г., когато брат Тодор Ковачев цитира Словото на Учителя и скромно и кротко представи своето изложение, като по същия арогантен начин беше прекъсван и блокиран. Но чрез брата се прояви Учителя и оттук нататък оставяме сам Той да действа с крепката си ръка – „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат“ (Йоан 15:22)

Въобще събранията, които се организират по конюнктурен маниер, са изпълнени с някакви отчети на финанси, търговски намерения и предприятия и др. подобни. Попаднал там човек се чуди дали е на братско събрание или на събрание на акционерно дружество, което разпределя дивиденти. Усещането е на потиснатост, на отегчение и на съжаление за това, докъде сме го докарали днешните последователи на едно такова велико Учение. Може да се отиде и на поредното изборно събрание в Айтос сега накрая на месец април 2017 г., но на тези събрания отдавна нищо не се избира, тъй като всичко е вече подготвено и нагласено. Това се твърди от самите идеолози на настоящата доктрина (Вж. „Някои размишления за предстоящото ОС през април 2014 г.“).

Преди три години преживяхме най-голямото падение в историята на Братството. Изглеждаше точно, както по телевизията партийните, задкулисни игри, в които на всяка цена се търси постигане на намеренията, без да се подбират средства (Вж. Спектакълът). Изборът на председател беше само с един глас повече, което на практика значеше, че Братството тръгва главоломно към разделение още в същия момент. Как един човек, на който половината от хората нямат доверие, ще обединява? Никак! Тогава вместо да се помисли за компромисен вариант и да се потърси съгласие,  като се отложи този избор, се тръгна към налагане на настоящата авторитарна тенденция.  Сега това статукво е стигнало дотам, че да не се гледа с добро око на равнопоставеността и да не се приемат абсолютно никакви идеи, които идват от друго място, различно от тесния кръг, обособен около 3-4 човека. Хората се подбират и обработват пряко от Управителния съвет, както и изготвянето на самия дневен ред, как да протече едно такова събрание. В този смисъл и по този начин се губи доверието помежду ни и се засилват съмненията за задкулисност и нечисти намерения.  

При така изброените факти не може нищо да се направи повече, освен тези хора да се оставят сами, и да не се подкрепят в изброените чужди за Братството ни практики, докато не разберат, че те не представляват никого другиго, освен самите себе си. Точно това се случва и в момента – все повече хора си отварят очите и разбират накъде вървим. Разбират, че тази все по-малка група хора, окопала се в устави и организации, никога няма доброволно да се оттегли от местата си. Но разбират и, че чрез насилие и революция не ще може да се постигне нищо градивно и трайно,  тъй като всяко насилие ще породи множество неразумни и негативни следствия за идното поколение.

Освен това ние трябва да знаем, че в момента Братството е разделено на множество групи и фракции (не е ясно това за добро ли и е или не) и тази група хора, самообявили се за ръководители и водачи, можем спокойно да назовем „групата на ръководителите“ и така всичко ще си дойде по местата. Те ще бъдат само една от множеството групи, която обаче не трябва да иска (но и не трябва да им се позволява) да представляват Братството или когото и да било освен себе си и собствените си виждания и интереси. В момента те предлагат и налагат собствените си идеи на цялото Братство и търсят да узаконят всичко това чрез санкцията на Общото събрание. За да се случи това, хората които гласуват си мислят, че не носят отговорност, но уви точно обратно – те самите стават паравана, зад който всичко гореизброено се крепи с годините, като по този начин се търси лична безотговорност, основана на групова отговорност.

Някои призовават да се регистрира ново братство с нов устав и като нова организация. Такива опити през годините също са правени, но резултатите са едни и същи. Братството като идея е само едно и то не принадлежи на нито една група хора или фракция. Никой няма право да си присвоява, приватизира или взема на концесия тази идея! Учителя е предвидил всички тези ходове и затова вероятно е казал: „Ако направите от Учението ми църква (организация), то аз ще я разруша!“ Не, няма особен смисъл нито да регистрираме нещо ново, нито да разрушаваме вече нещо регистрирано. Ние не искаме да пораждаме нови неразумни следствия, но също така не трябва да искаме да си губим времето и силите да поправяме делата на непослушанието. Нека на всеки се въздаде според собствените действията и бездействия!

Няма промяна без конкретни действия и затова предлагаме несътрудничество с лошите практики, изградени през последните години от „групата на ръководителите“. Но също така всички добри инициативи, независимо от кой идват, трябва да се подкрепят. Критерият би трябвало да бъде безкористност и саможертва!  Всичко, което правим за Учителя и Учението, да е за Слава на Бога, а не някой да се намества по средата и да се отърква в благословението, като иска да го капитализира за лична изгода – финанси, слава или др. подобни.  Нека това е бъдещото ни верую в търсенето на Любовта, Мъдростта и Истината!

            Препоръчителни средства за реализиране на гореизброените благородни цели:

1.    Всички, имащи право на глас в Общото събрание, които разбират и осъзнават настоящото положение на Братството, да дадат ясен знак към „групата на ръководителите“, така че да се осъзнае настоящата ситуация на разцепление. Този знак може да бъде най-малко по два начина – чрез неприсъствие на съответното събрание, като тази форма на несъгласие със сегашния курс на Братството стане публично достояние. Или с присъствие, в което ясно да се отстояват принципите, залегнали в Учението и разграничаване с досегашното статукво. Нека водещо тук бъде търсенето на мостовете помежду ни, преди да сме изгорили всички съществуващи. Затова сме отговорни еднакво и нека всеки си поеме личната отговорност!

2.    Издателство „Бяло братство“ не трябва да се фаворизира и да се разглежда като нещо повече от останалите братски издателства, като например: „Жануа“, „Житен клас“, „Алфадар“, „Всемирно бяло братство“ и др. подобни. Освен това в „Бяло братство“ Словото на Учителя се редактира и се продава с немалка търговска надценка, от което се издържат няколко човека. С оглед на това ние не можем и не трябва да сътрудничим на тази идея с мисълта, че служим на Учителя и разпространяваме Словото му, тъй като в тези практики има лична изгода и интереси. Когато го правим, просто да сме наясно в коя мелница наливаме своята енергия и сила.

3.    Училището и детската градина, които се зоват „братски“ всъщност са си частни, което в интерес на истината не се отрича и от създателите им. Вземат се такси от децата, получават се заплати, както е нормално навсякъде в частния бизнес. Не е така обаче, когато работим идейно и братски или поне не е редно да се прави така. Това са две различни писти на действие – бизнес пистата и братската – и те не могат да се съвместяват в една, тъй като всяко смесване е безпринципно и с неминуеми последствия. Все едно двете системи в човека – храносмилателна и дихателна – да имат едно отверстие. Освен това съвсем ясно е за разбиране, че тази идея обслужва много тесен кръг на заинтересовани пряко хора и не отговаря на завета и примера, който Учителя ни завеща: „Божието благо е благо за всички“. Няма нищо лошо в частната инициатива на братя и сестри, особено ако те са можещи и знаещи, просто там да не се замесва името на Учителя, а да се говори и да се действа само от свое име – това би било коректно и истинно. В резултат на изброеното по-горе става добре разбираемо, че такава идея не би трябвало да се квалифицира като братска, съответно не би трябвало и да се търси обща братска подкрепа;

4.    Частни инициативи от подобен род на изброените дотук, които не са за общо благо, да не се подкрепят, а да се оставят на Божието благоволение. Но ние твърдо стоим зад разбирането, че всичко трябва да си дойде на мястото. За да се получи това на нас ни трябват критерии за различаване, а кой да ни е ориентирът, ако не Учителя в такива случаи?! Когато казваме, че работим за Бога да е така, когато казваме, че работим за ближните си – да има съответствие и, когато решим да работим за себе си няма нищо лошо, просто да си признаем, както ни съветва и Учителя в „Трите основни закона – служене на Бога, служене на себе си и служене на ближния си“.

5.    Друг един проблем на вид маловажен е т. нар. общи наряди, които се пускат по братствата в страната. Тези действия се правят чисто механически, като се опитват да наподобяват времето на Учителя и тогавашната практика, ръководена пряко от него. Сега това се прави само проформа и то от хора, които нямат компетентност и знание. Също трябва да се отбележи, че братята и сестрите се поставят пред един измислен избор по време на важните празници като например Първия ден на пролетта – дали да бъдат в някакво единение от клирикален тип с останалите, или на най-важния ден в годината да си посрещнат първия лъч на слънцето.  Тук очевидно кое е по-важното и би трябвало да се мисли за някакво съчетание на двете неща – първо да посрещнем първия лъч, а след това да си кажем наряда заедно. Толкова ли е трудно да се измисли това?! Друго нещо важно в този ред на мисли е, че ние като духовна общност трябва да търсим пряко общение с Духа, а не да чакаме някаква механична благословия от „централната църква“. Времето на това безвъзвратно е отминало – когато църквата искаше да е посредник между нас и Духа и когато ни се внушаваше, че ние сме недостойни да направим сами тази връзка. В този случай много по-добре е да се практикува „наряд на вдъхновението“, в който всеки един може да вземе участие, ако усети такава потребност и се свърже с Духа – така се провежда именно импулса, който е за тези хора, по това време, на това място. Ако изброените аргументи са достатъчно разумни, то да започнем да следваме добрите примери и практики, а останалото да лишим от подкрепа и съпричастност!

6.    При положение, че всяка от двете поляризирани тенденции държи на своето си и ние не можем да преценим коя страна е права и коя – не, тогава да се приложи опитът на пророк Илия с двата жертвеника – истинския и неистинския и да се остави Господ да реши, коя от двете да благослови. Не всяка власт е от Бога, казва Учителя, а само разумната!

Божието благо е благо за всички!

(На снимката Първият лъч на Първия ден на Пролетта от Бургас на Бели връх - 22.03.2017 г.)

Видео на материала: https://www.youtube.com/watch?v=SQQRQO39GBE