Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога. Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на Земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тука да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така и животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем да си обясним отде и как в един живот той е могъл да развие в себе си толкова порочни черти и да извърши толкова порочни деяния.

В една легенда се разказва, как един от вавилонските царе станал животно. Той направил едно голямо престъпление, за което Бог го наказал, превърнал го в животно. Много години прекарал като животно, докато най-после се разкаял и отново приел човешка форма. Това е легенда, а в индуските книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма. Това се изучава даже в училищата. То не е мое вярване, но индуско. В миналото и в Египет са изучавали този въпрос. Ще кажете, че това не е вярно. – Възможно е.

Съвременната наука казва, че човек е произлязъл от една клетка, наречена първична, чрез деление, като е минавала през различни форми, докато най-после е дошла до човешката форма. Този последователен процес на развитие, на минаване на формите в живота във все по-високи, наричат еволюция. При този процес всички клетки в човешкото тяло постепенно са се организирали, докато са създали човешкия организъм. Хиляди години Духът е работил за създаване на този организъм, за създаване на своя дом. Този дълъг процес на развитие някои наричат еволюция, други — странстване на душите, трети — прераждане и т. н. Значи да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея. 

Съществуват следните три закона:

1.    За странстването на душата – странстването на душата е велика реалност, според която душата излиза от Бога, слиза в материята да се учи и отново се връща при Бога.

2.    За прераждането – законът за прераждането подразбира слизане на душата в материалния свят, докато се усъвършенства.

3.    За наследствеността – законът за наследствеността подразбира предаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина.

Значи, една и съща реалност се изразява по три различни начина.

Египтяните са поддържали философията за странстването на човешката душа, преминаването от една форма в друга. Индусите са преработили туй учение в закона на прераждането. Християните са преработили туй учение. Христос казва – в новораждането всички са прави. 

Щом дойдем до теориите, натъкваме се на различни обяснения: египтяните дават едни обяснения, индусите дават други обяснения, а съвременните хора – трети обяснения. Според условията и времето, всички обяснения са правилни: и египетските, и индуските, както и тези на съвременните хора. В тях няма никакви противоречия. Обаче, днес египетските вярвания се нуждаят от вътрешно разбиране. Те казваха, че страданията са необходими за душата. За обяснение на това твърдение, те допуснаха теорията за странстването на душата. – Къде странства душата? – След египтяните дойдоха индусите и развиха нова теория – за прераждането на душата. – Какво се разбира под „прераждане на душата“? Защо трябва да се преражда? Съвременните хора донесоха теорията за наследствеността. Те казват, че качествата на родителите се предават на децата. Обаче, и този въпрос още не е изяснен. Има нещо в математиката, което дообяснява нещата. Аз разглеждам математиката като свръхнаука, която обяснява това, което е необяснено. Останалите науки служат за допълнение на математиката. Съвременните математици, които се борят помежду си, са дали първенство на математиката. Обаче, от наше гледище, аз казвам: Има една Божествена наука, която стои над всички останали науки. Как се казва тя, не смея да кажа името ѝ. В бъдеще, когато хората достигнат високо развитие, те сами ще я кръстят, сами ще ѝ дадат име, ще го направят известно на всички.

Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим.

Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.

Животът на земята е училище, в което трябва добре човек да изучава преподадените уроци. Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало; а бъдещият му ще бъде израз на сегашния. Законът за превъплотяването или странстването на душата е закон за условията, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането. Законът за прераждането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата. Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението – неговото използване. Невежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо.

Трансмигрирането на душите – подчинен на VІ-ти херметичен принцип на Причини и последствия

Двата велики закона, които формулирам така: „закон на противоположностите“[1] – „закон на подобието“[2], можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането или трансмигрирането на душите[3], това са неща, които можем ежедневно да проверяваме в себе си. Не се спъвайте в кривите си възгледи, които са внесени във вас по закона на наследствеността или по закона на прераждането, или във времето на странстването на човешката душа. 

Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен.“ Както и да изтълкуваме този факт, 1. дали според учението на индуските философи за превъплътяването, 2. или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането, 3. или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането) и усъвършенстването на Духа, 4. или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас – да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми.

Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията[4], на деянията и възмездията никога не казва лъжа, той всякога говори Абсолютната истина – ако си добър, пише в Книгата на Живота, че си добър; ако си лош, пише, че си лош; ако говориш истината, пише в Книгата на Живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал; ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в Книгата на Живота; ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога, пише така в същата тая Книга. Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки – върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. 

И някой ме пита какъв е бил в миналото. Ще ти кажа. Едно време, като растение, си бил лук, чесън. А като си минал през животните, през млекопитаещите, имал си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията и досега още твоят характер не е облагороден. В тебе няма самопожертване, няма самоотричане, няма туй съзнание, което се изисква. „Ами какво трябва да направя?“ – Ще се върнеш назад. И затова египтяните в своята теория за трансмигрирането на душите казват: „Ако една душа не е минала през някой стадий, тя ще се върне назад, ще мине през това положение, за да добие всичките качества, които са необходими за нейното развитие, и после ще продължи нагоре.“ Та да се изправи известна погрешка във вас не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите някоя погрешка, непременно трябва да стане едно слизане на душата. При това слизане на душата човек за 2-3 години като че изгубва своето знание – никаква деятелност не проявява. Душата там се връща като че в няколко форми назад. След това дохожда едно подобрение, човек се съвзема и тръгва напред. Ако на някой човек му липсва нещо, той трябва да се върне назад, към Природата, и от там да си достави този недоимък. 

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито – покрито“. Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека. Лицето му постоянно огрубява, обезформява се, докато съвършено изгуби човешкия си образ. Това става не само с отделния човек, но и с цели общества и народи. Не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл. И живота да ви коства, застанете на страната на Божествената мисъл. Застъпвайте се за Божествените идеи. Божествените мисли повдигат и възкресяват човек. Който изгуби или разруши една Божествена форма или идея, постепенно деградира, докато най-после изгуби всякаква човешка форма. Египтяните наричат това състояние „трансмигриране“, а индусите – превъплътяване, т.е. минаване от по-висока в по-ниска форма. Който не пази Божествените форми, сам спъва развитието си. Затова ангелът слезе на земята, да научи хората, как да живеят, как да осмислят формите на нещата. Не е достатъчно да се ожениш и да родиш деца; важно е да се осмисли и женитбата, и раждането. Женитбата е правилно съчетаване на ума и на сърцето, с цел да се изработят красиви форми. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това значи: Дайте условия на Божественото да се прояви и развива.

 


[1] Това е ІV-ти херметтичен принцип

[2] Това е ІІ-ри херметичен принцип

[3] Прераждането е подвластно на към VІ-ти херметичен принцип

[4] VІ-ти херметичен принцип