Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

 

Хармония

 

 

Съдържание

Глава първа:   Хармония

Глава втора:   Медицинската наука трябва да се базира на Езотеричната наука

Глава трета:   Бъдещето на медицината

Глава четвърта:  Ученикът трябва да развие духовните си сетива

Глава пета:  Какво можем да се научи от една къща? 

Глава шеста:  Как мисълта се материализира на физическият план

Глава седма:  Медитацията

Глава осма:  Човешкият интелект и космическата интелигентност

Глава девета:  Слънчевият сплит и мозъка

Глава десета:  Центърът хара

Глава единадесета:  Окултното сърце

Глава дванадесета:  Аурата

 

 

Глава Първа – Хармония

I

Преди малко, докато опитвах няколко бадема, си помислих каква добра идея би било да засадим една цяла бадемова градина тук, в Бонфен. Преди всичко, почвата тук е идеална, защото бадемите виреят добре в суха почва. Те не се нуждаят от много вода, но което е по-важно, са много богати на хранителни съставки и  дори съдържат определени елементи, които се борят срещу рака. Поради това би било добре да се ядат поне три на ден. Някой може да възрази, че след една седмица това ще му втръсне: но вие винаги можете да ги счукате и да добавите една или две супени лъжици от тях към салатата или супата си и така  няма да ви омръзнат.

И така, трябва да засадим малко бадемови дръвчета и след време, всяка година, когато братята и сестрите си отиват от Бонфен,  могат да вземат за в къщи торби и торби с бадеми, които да си хапват у дома! Разбира се, засега това е само идея, но тя може съвсем скоро да се осъществи и ако някои от братята желаят да засадят дръвчетата,  ще видят колко приятна и поетична е тази работа.

Тази година нямахме голям късмет с нашите бадеми: студа погуби повечето от тях. Само дърветата в моята градина не бяха поразени от студа, но дори те не родиха много. И това беше наистина жалко, защото тази година бадемите в моята градина бяха най-големите, които някога съм виждал, но реколтата не беше много изобилна. Същото беше положението и с маслините. Е, случват се и такива години. Това е нещо нормално във всяка една област. Всъщност, то се случва на всеки човек: годините на изобилие се редуват с години на недоимък, седемте тлъсти крави се редуват със седемте мършави и гладни крави!

Докато съм на тази тема, нека спомена нещо, което съм наблюдавал често: много хора купуват бадеми(и орехи, лешници, фъстъци), без черупката. Разбира се, това е много по-удобно: те са по-леки и с тях се работи много по-леко, но аз не ги препоръчвам изобщо. Човек никога не знае преди колко време са били отделени от черупката си, поради което те със сигурност са загубили всичките си етерни частици, а следователно и цялата си виталност, както и голяма част от вкуса и хранителната си стойност. Това е като приемането на мъртва плът. При определени плодове и зеленчуци ситуацията е друга: например небеленият ориз, пшеницата и бобът задържат вкуса и хранителните си качества, тъй като имат вътрешна люспа. Но относно ядките – по добре е да се купуват с черупката.

Тук трябва да добавим, че плодове и зеленчуци, които са брани преди много време, също не трябва да се ядат. Когато са спаружени, те вече са мъртви. Вярно е, че струват по-малко, но всъщност вие плащате повече, защото не получавате никакъв живот от тях. А всъщност точно животът е, който си струва, животът е по-важен от всичко друго. Ако имате живот, имате и всичко останало – част от този живот се превръща в интелигентност, друга в любов, трета в активност, воля, енергия и така нататък. Докато, когато животът се изчерпва, постепенно се губят всички сили и способности. Хората биха живели много по-добре, ако придобиеха навика да разчитат повече на жизнеността и по-малко на външните прояви.

А сега – защо бадемите помагат да се противодейства на рака? Защото елементите, които съдържат, са подредени в пълна хармония и тази хармония предотвратява рака, който е резултат от анархия и безпорядък,  и не му позволява да окупира тялото. Поради това, колкото повече духа на анархията преобладава в света, толкова по-разпространено ще бъде това заболяване. Медицината не знае това, както и не знае, че всяка болест произлиза от слабост или порок в човека. Хората сами създават болестите си. Когато съществува прекалено много нервно напрежение, се появява определена болест. Прекалената чувственост поражда друг вид болести. Когато се увеличи дисхармонията, се появява друга болест. Всяко заболяване е резултат от определен вид безпорядък и ракът е резултат от анархията. Следователно, за да се защитим от рака, трябва да работим в хармония, да мислим за хармонията всеки ден, да сме сигурни, че сме в хармония с човечеството като цяло, с Вселената. Разбира се, никой не може безспирно да живее в състояние на перфектна хармония, но можете да бъдете винаги съзнателни и бдителни, така че, когато се подхлъзнете назад в нехармоничността, да се изправите бързо и да преобърнете ситуацията. Никога не трябва да си позволявате да се задържате за дълго в климата на дисхармонията, защото той се разпростира във всичките ви клетки, прекъсва всички токове и течения, цялата циркулация, докато организмът ви не бъде повече в състояние да се справи с безпорядъка.

Точно това е, което се случва в наши дни: духа на анархията е умишлено култивиран и отглеждан навсякъде по света. Положението е такова, сякаш съществуват специални училища, в които хората се учат как да рушат обществото, като подклаждат в другите духа на бунтовничеството и гнева. Силите на тъмнината работят – те са отговорни за тази диаболична дейност. Вместо да разпространяват вируси и болести – тъй като биха били обвинени във военна дейност - някои държави си избират да разпръскват вирусите на недоволството и бунта. Резултатът от това е рак! Всички анархисти и бунтовници срещу обществото са несъзнателни носители на тази болест. От друга страна, окултните ордени работят за господството на мира, братството и хармонията, така че всички хора да бъдат просветени, обичащи се, в единство един с друг. Те разпространяват антивируси, които унищожават вирусите на рака. Ако тези езотерични центрове не съществуваха, цялото човечество щеше да страда от рак. Знам, че малцина ще приемат тези бележки. Ще кажат: „Какво плещи тоя? Няма никаква връзка между рака и анархията. Поне никой биолог не мисли така!“  Добре, който желае може да разчита на мнението на биолозите! Аз ви казвам само истината: ракът е резултат от анархията, която е толкова широко разпространена днес в света. Ето защо, всеки ден, от сутрин до вечер трябва да работим за постигане на хармония.

Въпреки, че се съгласих да ви говоря за хармонията, разбирам, че ще ви е много трудно да ме разберете. Не само интелектуално, разбира се, но в дълбочина, с цялото си същество. Хората не се интересуват от хармонията: всичко в живота им способства и ги въвлича в дейности и занимания, които са много далеч от хармонията. Много далеч от хармонията, както посветените я разбират! Но все пак: опитайте се да слушате внимателно.

Всичко добро се съдържа в хармонията: здравето, силата, доволството, вдъхновението, щастието, светлината и така нататък. Хармонията се изразява в поезията, музиката, живописта, танците, скулптурата. Цялата вселена, всички съвършенства, качества и добродетели в това слово: Хармония. Тези, които сеят безпорядък, един ден неминуемо ще бъдат разрушени и заличени, тъй като работят с отрицателните, враждебни, разрушителни сили. Веднъж завинаги трябва да настроите съзнанията си така, че да възприемат законите на Природата, както и да знаете устройството на човека и връзката му с тези закони.

Ако се интересувате от собствения си интерес и щастие, трябва да мислите за хармонията. Работете така, че да се настроите в хармония с цялата Вселена. Ако постоянствате в това, ще дойде ден когато ще чувствате, че цялото ви същество, от пръстите на краката до върха на главата е в единство и вибрира в унисон с Космичния Живот. Когато дойде този миг – не преди това – ще разберете какво представлява Живота, Творението и Любовта. Преди това не е възможно да има разбиране. Интелектуално, привидно, може да си въобразите, че сте разбрали, но не: истинското разбиране не може да бъде придобито чрез активността на няколко мозъчни клетки. Цялото същество, цялото тяло трябва да разбира: дори стъпалата, ръцете, стомаха и дроба ви … Действителното разбиране въвлича всяка клетка от тялото ви. Разбирането е усещане: чувствате нещо и го познавате, разбирате го, защото сте го вкусили.

Никакво количество интелектуално разбиране не може да се сравни с разбирането на чувството. Когато преживявате любов, омраза, гняв или печал, вие знаете какво е това. Ако кажете, че знаете какво е Любовта, без някога да сте обичали, вие лъжете! Но ако наистина сте преживели Любовта, тогава знаете какво е това. Може да не сте способни да го обясните и изразите, но познавате това състояние: това е истинското познание. Знание е да вибрираш в унисон с всичко съществуващо. Когато цялото ви тяло вибрира в единство с дадена истина, чувство или обект, тогава вие познавате тази истина, чувство или обект. Ето защо есенциалната и главна грижа на ученика трябва да бъде да се настрои към Небесните Йерархии, така че да вибрира в хармония с тях. Ако той ден и нощ работи, за да постигне този унисон, един ден ще изпита неизразими с никакви думи красиви и силни чувства.

Често си мисля да ви изнеса цяла серия от лекции единствено относно това състояние – хармония, за това как то се изразява във всяка една област. В сравнение с огромния брой работници на разрушението, които създават планини от трудности и тъмнина, в света има не повече от една шепа хора, които разбират, че трябва да се обединим и работим в хармония, за да парираме нещастията, които заплашват човечеството: война, нищета и болести. Това малцинство не е достатъчно, за да се сражава с влиянието на мнозинството. Винаги съм казвал, че броят е изключително важен: броят на тези, които са добри, чисти, просветлени и способни да участват във формирането на Всемирното Братство, чиито решения ще имат известна тежест в световните дела. Вместо разбиране и обединение в тази работа на трансформиране, вместо взаимодействие в тази обемна работа, повечето хора избират да бъдат индивидуалисти и да останат изолирани, разделени. Те работят само за тяхната си полза.

Например, ако братята, които засаждат бадемовите дръвчета работят за някакъв вид възнаграждение или защото искат да им бъде благодарено и да им се възхищават, те няма да свършат работата безкористно. Истинските спиритуалисти работят за Божествената идея и точно тази идея е тяхното възнаграждение, тъй като тя е директно свързана с Небето. А Небето е първообраз на всичко. Те работят в името на определена идея и тази идея им се отплаща с надежда, ентусиазъм и радост. Ако не работите за Божествена идея, дори ако получавате много добра заплата, няма да сте радостни и щастливи, защото няма да сте свързани с Небето. Но ако работите за Божествена идея, дори и ако никой никога не ви каже „благодаря“, нито дори забележи вашите усилия, вие винаги ще сте преизпълнени. Това е нещо, което трябва добре да разберете. Засадете една Божествена идея в главата си, работете за нея и ще видите какво ще ви донесе: тя ще подобри цялото ви битие, дори ще удължи живота ви.

Ето какво правя аз: работя за идея. Ако съм различен от повечето хора, то не е защото съм по-умен, богат или знаещ. Не, има много, които са по-надарени в тези области. Това, което ме прави различен е, че работя за идея. Но колко трудно е да се накарат хората да разберат силата и ефективността на идеята, да разберат, че тя е жива, че е действена! И освен това, повярвайте ми, нищо не е по-потентно или по-стимулиращо от Божествената идея! Говоря от личен опит.

Много хора, които идват в братството, са много прилежни и усърдни, докато си мислят, че има някакво познание, което да придобият от моите беседи, или да спечелят няколко привлекателни момичета. Но когато постигнат това, за което са дошли, те си отиват. Те не виждат смисъл в това, да останат за по-дълго. Това показва, че те не работят безкористно, а единствено за себе си. Както и тези, които идват тук заради мен – защото ме намират приятен или интересен, не са по-различни! Няма гаранция, че един ден те не ще променят мнението си и не ще си отидат. Аз предпочитам хората да идват тук заради учението, заради философията. Тогава можем да сме сигурни, че те не са тук нито заради тях самите, нито заради мен или някой друг, но единствено поради работата за идеите на Всемирното Бяло Братство, за да работят да усилят и подхранят тази идея и да я разпространят в човечеството.

Някои от братята и сестрите идват на събиранията на Братството само  когато аз съм тук и това доказва, че не може да се разчита на тях. Не си мислете, че съм поласкан от тяхното отношение: не съм! Ако си мислите, че аз се радвам, когато хората идват тук заради мен, много се лъжете!

 Един ден Мулах Нашрудин отишъл в селското кафене и тъй като идвал направо от работа, бил с мръсните си стари, кърпени работни дрехи. Никой дори не го и забелязал. Никой не казал: „Хей, Мулах Нашрудин, ела при нас, пий едно кафе, изяж парче сладкиш!“ Никой дори не го забелязал и той бил много нещастен. И така, той си отишъл в къщи и си облякъл най-елегантните си дрехи, хубавото си сако и новата си шапка и се върнал в кафенето. Още щом влязъл, хората веднага забелязали изящните му дрехи и го поканили: „Здравей, Мулах Нашрудин, как си? Ела седни при нас, почерпи се едно кафе, хапни един сладкиш!“ Когато Мулах Нашрудин видял каква е работата, хванал ревера на сакото си и започнал да му говори:

 „Гледай, всичко е заради теб: Ето, яж, пий! „Каква плесница в лицето на всички онези хора! Той им показал, че единствената причина за тяхното топло посрещане са неговите дрехи.

Така и при мен ситуацията е същата. Хората си мислят, че когато идват тук заради мен, това ми доставя удоволствие. Ни най-малко. Помнете Мулах Нашрудин! Братята и сестрите не осъзнават, че това „аз“, за което идват, не е нищо друго, освен връхна дреха. Истинското „аз“ не е това, което виждате тук пред вас: истинското аз, истинската ми същност е Учението. Да, защото аз съм заварèн за Учението, аз съм се разтопил и идентифицирал с него. Ако искате да ме обичате, обичайте Учението и така ще обичате мен. Вие не знаете кой съм аз. Някои братя и сестри ми казват: „Аз чувствам вашето присъствие във вятъра. Чувствам ви в дърветата. „Да, аз съм навсякъде, в цялата Природа. Тялото, което виждате тук, пред вас, не е повече от една милионна част от това, което аз наистина съм. Остатъка от мен е някъде другаде! Тези, които работят в името на висша идея са силни, пълни с живот и на тях може да се разчита. Да, и Небето разчита на тях. Докато останалите един ден са тук, на другия ги няма и те никога не ще разберат каквото и да е. Нашето Учение е Божествено и ние трябва да работим за него без да очакваме възнаграждение. Каквато и работа да трябва да свършите тук, помнете, че я вършите в името на Учението, в името на тази идея: установяването на Царството Божие на земята, оплождането на целия свят с Любовта и хармонията. Ако правите това, дори здравословните ви проблеми ще изчезнат. Да,  затова аз твърдя, че единствените истински доктори и лечители на земята са Посветените, тъй като те стигат до корените на болестта. Другите се намесват, когато вече е прекалено късно. Хората трябва да се лекуват още преди да се разболеят. Още щом дисхармонията(омраза, скандалджийство, порочност, завист, недоволство) започне да яде хората, болестта вече е започнала. Защото болестта е безпорядък. И какво друго може да се очаква? Когато един вид дисхармония срещне друг, те се разбират много добре! Докато, ако във вас пребивава хармония, никакъв дисордер не може да проникне във вас, защото вътрешната ви хармония му препречва пътя. Това са много важни закони, които трябва да знаете.

Ако наистина сте загрижени за еволюцията си, за крайната си победа, трябва да работите за придобиването на хармония: работете за да хармонизирате цялото си същество със силите на Природата. Силата на ученика стои точно в намерението му да бъде в хармония: ако това е, което той наистина иска, никой не може да го спре да го постигне. Той притежава свободната воля да пребивава в хармония с Вселенското тяло, да се покатери на най-високия връх и да живее живота на Самия Бог.

Цялата Вселена не е нищо друго, но само Хармония, Универсална Хармония, която е позната като музика на Сферите, която аз имах привилегията веднъж да чуя. Това беше неописуема опитност, усещане, че съм изтеглен вън от мен самия и разпрострян навсякъде до пределите на Космоса. Усещане, което бе почти непоносимо. Да, Небето ми даде привилегията да чуя музиката на Сферите.

Не е трудно да се разбере кога сте успели да постигнете хармония и кога не. Цялото ви същество ще ви каже. Когато всичките ви клетки вибрират заедно в хармония, не може да сбъркате. Ако сте жадни и изпиете чаша вода, няма нужда някой да ви казва, че жаждата ви е била утолена, нали? По същия начин, когато сте достигнали състояние на хармония, не е нужно това да ви се казва: чувствате вливането на страхотни сили, аурата ви пулсира и вибрира, пребивавате в състояние на възхита и наслада. Както и обратното, ако сте в състояние на обърканост и хаос, трябва ли да ви се каже в какво съжалително състояние сте? Не, вече го знаете. Фактически, ако докато сте в подобно състояние някой дойде и започне да ви възхвалява, вие бихте били толкова смутени, че ще ви се прииска да потънете в земята!

Виждате ли, Невидимият свят учи всеки от нас, без изключение, чрез личния ни опит. Проблема е, че хората не разбират този език и не си вадят никакви заключения от тези опитности. Ето къде е вашата истинска работа: в размишлението над опитностите ви и ваденето на верните изводи. Това ще ви помогне да прогресирате много по-бързо по духовната пътека и да стигнете много по-далеч. Но вие прилагате ли този метод? Напротив, вие повтаряте същите катастрофални грешки през целия си живот и никога не правите нищо, за да промените ситуацията. Да, тя със сигурност ви носи страдание, определено не ви кара да се чувствате особено горди със себе си, но тъй като сте толкова свикнали с постоянния дисордер, никога не правите нищо, не се опитвате да се промените. Всеки следва същия стар коловоз. Скъпи братя и сестри, побързайте: разберете, че трябва да излезете от старите коловози! И най-добрият начин да го направите е, да медитирате върху хармонията. Пожелайте хармонията, копнейте за хармония, обичайте хармонията. Внедрете я във всичко, което правите, във всеки момент, всяка дума, всеки поглед. В края на краищата, това не е толкова трудно! Би трябвало вече години да се занимавате с това. От самото ви стъпване тук би трябвало да работите единствено върху хармонията. Но всички вие избирате само едно единствено малко скромно качество, което да култивирате: търпение, толерантност, щедрост и т.н. О, те са чудесни, няма спор, но всички те са само една драскотина от необятността на колективната хармония,очевидно, за да бъде човек щедър, мил, снизходителен, нежен и смирен. Но има хора, които въпреки всички тези добродетели, все още живеят в дисхармония. Те не са достатъчни, за да ги направят перфектни. Така, че не се занимавайте повече с тях, оставете ги настрана, не се притеснявайте за тях! Звучи ужасно, нали? „Но как може да кажете нещо толкова ужасно, защо ни давате такъв лош съвет? Религията никога не ни е учила на нищо подобно! „Да, така е и всъщност ще е още по-добре за вас, ако въобще не се занимавате с никаква религия! Грижете се само за едно единствено нещо- хармонията, и тя ще се погрижи за всички останали добродетели.

Когато съумеете да докоснете нечие сърце, вие докосвате цялото му същество. Ако докоснете само стъпалата му, или само пръста или ухото му, това няма да има голям ефект. Но ако докоснете сърцето му, цялото му същество ще бъде въвлечено. Ако някой ви въздейства силно, вие казвате: „Той проникна в сърцето ми“. Така, че ние трябва да достигнем до сърцето: сърцето на хората, сърцевината на нещата, сърцето на Вселената. А то може да бъде достигнато само посредством хармонията. Благодарение на хармонията ще добиете всички други качества и добродетели. Те сами ще се проявят във вас, тъй като сте докоснали сърцевината на нещата, а не само повърхността, покрайнините.

Ако искате да проникнете в сърцето на Вселената, никога не ще го постигнете с вашите евтини качества. Няма кой знае какво значение дали сте сребролюбиви или щедри, нервни или спокойни, състрадателни или коравосърдечни. Има безкрайно много добродетелни хора, които никога не са успели да се докоснат до сърцето на Изначалния Отец. Можете да докоснете сърцето Му, само ако сте в хармония с Него, ако вибрирате в унисон с Него, с други думи, ако Му се подчините и изпълнявате Волята Му. И тук думата „подчините“ е решаваща. Ако откажете да се подчините на властта на невежите, зли хора, вие не грешите, защото не сте длъжни да бъдете в унисон с всички имбецили и вредители на света. Но вие със сигурност сте длъжни да се подчинявате на Първичния Принцип и ако го правите, собственото ви чувство ще ви подскаже кога да се подчините или не на хората. В желанието си да бъдат независими и свободни, хората противопоставят волята си на Божественото и препречват плановете му. Така те повтарят греха на Луцифер и прародителите ни. В желанието за свобода от Космичния Закон, за анархия, се коренят всички нещастия на човечеството. Това е нещо, което трябва да се разбере. Относно мен, аз го разбирам в цялата му величественост, то е много простичко, много ясно, лесно изразимо, само с няколко думи: в деня, в който хората разкъсат връзките си с Небесната Хармония, всички нещастия започват да се изсипват върху им. И нещата ще започнат да стават все по-лоши и по-лоши, защото хората непрекъснато, все повече се отдалечават от Божеството, стават все по-анархични и не следват никакви закони. Те вече не уважават нищо. Всичко това достига ужасяващи пропорции. Където и да погледнете, дори и измежду тези, които следват религия или духовно учение … всички са заразени със семето на анархията. Така, че по-добре да свикнем с идеята за неизбежните катастрофи, които предстои да дойдат.

Дори  Учение като нашето, способно да обедини сърцата и душите на всички хора в едно светло разбиране, мнозина всъщност не искат да проумеят. Те предпочитат да отворят сърцата и съзнанията си за преобладаващите анархични течения, вместо да работят за идването на Всемирната Хармония. Ето защо не мога да бъда напълно щастлив. Не че това променя нещо лично за мен – аз съм се добрал до тази вътрешна хармония преди много време. Но щастието ми не може да бъде пълноценно, защото целта на моето щастие е вашето щастие и щастието на всички хора. Що се отнася до моята особа, в това отношение аз съм постигнал целта си: хармония с Божеството. Аз се любувам на абсолютно щастие и пълнота. Но това не е свършека на задачата ми: моята задача е различна от тази на много религиозни хора, чиято единствена цел е била да спасят единствено собствените си души. Моята задача е да направя всичко, което е по силите ми, за да помогна на другите да постигнат това, което аз съм постигнал. Но не успявам. Аз опитвам да ги водя напред, да ги влача след себе си, но те не разбират, не ме следват. Ето защо не мога да съм напълно щастлив: защото не ми е дадена задачата да съм щастлив единствено за себе си, но да споделя това щастие с всички човешки същества.

Ако си направите труда да разберете тези истини в по-голяма дълбочина, бихте се радвали на същите възприятия, същата светлина и изобилие, на което се радвам и аз. Тогава бих имал поддръжка и подкрепа и заедно бихме могли да възпламеним света и да вършим добро на всяко човешко същество. Но много от вас не могат да ме следват, защото не са в състояние да ме разберат. Аз го чувствам. Съзнанията им са препълнени с всякакъв вид предмети, които се сблъскват с моите думи. Има ли нещо чудно, че това ме натъжава? Повтарям: не съм огорчен заради  мен самия. Аз вече съм разрешил огромно множество проблеми без ничия помощ. Но работата ми не се състои в това, да намеря щастие в изпълнението на волята на Небесата, единствено за себе си!

И така, скъпи братя и сестри, както виждате, щом Небето ви е изпратило тук, за да бъдете „тормозени“ от мен, има само едно нещо, което може да направите и то е, да работите за постигането на хармония. Вместо да си губите времето в мислене за всякакви други неща: любимите си забавления, бизнеса си, последната си любовна връзка – мислете за хармонията. Мислете за постигането на хармония в цялото си същество, така, че всичките ви клетки да вибрират в унисон. Вземете например даден оркестър: всички сте чували музикални изпълнения и знаете, че стига само един музикант да свири нетонирано и хармонията на целия оркестър се разрушава. Същото важи за физическите ни тела, за цялото ни същество, в което различните органи изпълняват ролята на музиканти в един общ оркестър: всички те трябва да свирят заедно. Опитайте се да четете, когато имате силно главоболие, зъбобол или разстройство: дисхармонията във вас не ви разрешава да възприемете прочетеното. Но когато болката е смекчена и всичко започва да работи нормално, вече нямате проблеми с възприемането на прочетеното. Бихте могли да намерите множество примери от ежедневието си, които да ви помогнат да разберете важността на хармонията! Например, вземете оркестър, хор, балет, дори военен парад: всички те трябва да са хармонични. Всичко в природата и в собствения ни живот съдържа този урок по хармония, ред и красота, но хората продължават да живеят във вътрешен безпорядък и метеж! Ех, хората … какви бунтари са те! Те никога не искат да се нагодят спрямо законите на Вселената. Всъщност, хората са единствените, които се държат по този начин: животните, насекомите и растенията, природните духове, Ангелите … всички, с изключение на човека, са в хармония! Да, хората са анархисти!

   И така, сега оставете всичко настрана и мислете само за хармонията и за нищо друго. Хармонизирайте се с Цялото Творение. И тогава, в същия миг, в който достигнете състояние на истинска хармония, ще проумеете всички природни закони, тъй като хармонията позволява всичко да бъде обгърнато само с един поглед.

                                                                                              Бонфен, 15 юли,1970

II

Каквито и други способности и сили да притежавате, никога няма да имате пълен успех, ако не се научите да бъдете вътрешно хармонични.

Вземете например магьосник, който се готви да извърши магически обряд: той облича церемониалните си роби и с меч или магическа пръчица в ръка стъпва в магическия кръг, който току що е начертал. Но ако хармонията не царува в него, той не само, че няма да успее да постигне желаните резултати, но ще бъде в значителна опасност. Дори ако е изключително силен, духовете няма да изпълняват волята му, ако в него няма хармония. Най-великите магове знаят това много добре: те никога няма да започнат да изпълняват магически обряд, ако не са в перфектна хармония с Небето и Цялата Вселена. Много вещери и магьосници си мислят, че е достатъчно да знаят формулите, за да получат нужните резултати. Всъщност, те не биха могли да са на по-погрешен път.

Така те разтварят широко вратите си за атака от всякакъв вид зловредни същности. Нищо не може да бъде истински ефикасно, ако няма постигнат вътрешен мир и това стига много по-далеч от въпросите на магията. И така – много от нещата, които вие правите, се вършат в дисхармония! Например, целувате жена си или децата, или приятелите си, докато се чувствате тъжни, разтревожени или пълни със съжаления. Дори и най-важните ви задачи са предприемани в състояние на дисхармония: нищо чудно, че те успяват толкова рядко!

   Първото нещо, което трябва да направите сутрин, когато се събудите, е да се настроите към вибрацията на Всемирната Хармония. Едва след това може да закусите, да говорите на децата си, да ги целувате и обличате или да се приготвяте за работа. Когато отивате на гости на някой, първата ви мисъл трябва да бъде: „Нека мир и хармония царуват в тази къща!“ Но не се залъгвайте – малцина са хората, които се сещат за това. Те влизат и преди да се усетите,  посяват раздор между съпругата и съпруга или между родителите и децата! Ако обърнете внимание на хората на улицата или в магазините, навсякъде, дори в училищата, първото нещо, което ще ви направи впечатление е тяхната липса на хармония. Как въобще е възможно учителите да учат учениците си при подобни условия?

   Законите на Хармонията са най-възвишените закони във Вселената. Мислете за това, медитирайте и наблюдавайте реакциите си, вижте в какво състояние сте, докато правите каквото и да е. Тогава ще разберете защо, в определени случаи, се проваляте или нямате добри резултати. Дори когато възнамерявате да направите нещо добро, ако нямате вътрешна хармония, доброто, което се надявате да извършите, няма да има нужните условия да се прояви. Никога не трябва да предприемате каквото и да е, ако сте в дисхармония и това се отнася с пълна сила най-вече за създаването на деца! Родителите трябва да са изключително внимателни относно този акт: ако когато се сливат, за да създадат дете, те не са в хармония, после цял живот ще съжаляват, защото самият ад ще се прояви чрез това дете. Хората са склонни да отделят дни и месеци, за да се подготвят и да постигнат всичко друго в живота, но да отделят една минута, за да се хармонизират, за тях е прекалено много. Те си мислят, че вече са готови.

  Хармонията е ъглов камък на всички успехи, на всяко Божествено постижение. Въвеждането на хармония в съществото ви трябва да стане ваше основно занимание. Само при това условие може да започнете да постигате определени задачи, резултатите от които ще бъдат плодотворни и вечни. За постигането на хармония са нужни колосална сила на съзнанието, концентрация и колосално количество работа! Но, веднъж постигната, чудовищно мощни сили са на разположение на адепта за доброто на човечеството. Не чувствате ли как цялата вселена, всички природни сили се съгласяват с това, което казвам? Ако имате добър, проникващ поглед ще видите, че Цялата Природа потвърждава и се подписва под моите думи.

   Съществува Свят на Хармония, Свят, от Който са дошли всички цветове, звуци, парфюми и вкусове. Аз съм бил в Този Свят. Преди години Небето ми даде привилегията да вкуся от Тази перфектна Хармония: бях изтръгнат от тялото си и ми беше дадено да чуя Хармонията на Сферите. Никога не съм преживявал нищо подобно на това по интензивност и богатство. Няма нищо, с което да мога да го сравня. Беше толкова красиво, така Божествено, че чак се уплаших. Уплаших се от цялото това величие, защото чувствах цялото си същество до такава степен разширено, че чувствах как се разтварям и дезинтегрирам в Космоса. Така, че аз прекъснах преждевременно този екстаз и се върнах обратно на Земята. И сега, разбира се, съжалявам! Но поне за няколко секунди, аз чух и видях, преживях вибрацията на Цялата Вселена. Скали, дървета, звезди, планини, океани и слънца, всяко живо същество, пееха заедно в такава Величествена Сюблимна Хармония, като че … но не! Това не може да бъде сравнено с каквото и да е във физическия свят. Аз се уплаших! Защото беше толкова мощно, толкова интензивно, че ако продължеше само още няколко секунди и щях да бъда дезинтегриран. Небето ми даде тази опитност, за да си имам представа каква е истинската Небесна Хармония. Питагор, Платон и много други философи са говорили за тази Хармония, но колко от тях действително са я преживели?

   Сега, дори само спомена за това преживяване е достатъчен, за да изпълни душата ми, да поддържа, усилва и подхранва духовния ми живот. Стига ми да знам начина, по който е устроена Вселената, как всичко вибрира в Хармония, в акорд с Волята на Космическата Интелигентност, от Която всичко живо, всяко същество е получило своята собствена лична нота, своя глас. За съжаление, ние не можем да бъдем свидетели на това, как Създателят акордира и хармонизира своите творения. Но на мен ми стига само да помисля за това, за да се намеря в състояние, което е отвъд всякакво описание. Повярвайте ми, нямам намерение да ви заблуждавам. Небето слуша думите ми и би било смъртоносна грешка да лъжа пред лицето на Небесата. Пред лицето на Всевишния, пред всички сублимни интелигенции аз ви казвам следното: аз съм слушал Музиката на Сферите. Можете да ми вярвате или не, както желаете, това няма никакво значение за мен, но аз смятам, че това е една от най-редките привилегии, която едно човешко същество може да получи.

   За тези, които желаят да навлязат по-надълбоко в този въпрос, ще обясня какво означава Хармонията от кабалистична гледна точка. Всеки Сефирот от Дървото на Живота, за което вече съм ви говорил, изразява определен нюанс от Божествената Хармония, но Сефиротът, който е отговорен за Хармонията на всички Сфери, е Хокма, а името на Бога в този Сефирот е Ях. Негов слуга е Разиел, Архангела на светлината, знанието и мъдростта, както и на силата на Божествената Дума. Разиел управлява Офаним(Херувимът на християнството), който, под закрилата на Думата, се грижи за Хармонията на Космоса. Тяхната империя е необятна, разпростира се през целия Зодиак, който в Хибру е известен като Мазлот.

   Често съм чувал хора да изразяват учудване от единството, с което се характеризират всички лекции, които съм изнасял през годините. Изглежда сякаш всичко, което съм казвал, изтича от един централен източник, тъй като нищо, което съм казал, не противоречи на предното. И нека ви кажа, не всичките книги, които съм прочел, ми дават възможността да видя това единство ясно, но това, че съм чул Музиката на Сферите може да обясни откъде идва това знание. Само в присъствието на тази Хармония човек разбира структурата и предназначението на Вселената, как всичко живее и вибрира. Хората си мислят, че за да разберат тайните на Творението трябва да четат книги, че за да открият Истината трябва да учат дълги години. Не, ако искате да познавате Вселената, трябва да се научите да вибрирате в унисон с нея, чрез вашите органи за духовно познание: Слънчевия сплит, центъра Хара и Аурата ви.

   Години наред аз практикувах астрална проекция и напусках тялото си, за да изучавам тази чудна конструкция, тази организация, която ние наричаме Космос. По този начин имах възможността да съзерцавам Вселената, не както я виждаме с физическите си очи, направени от плът и кръв, но като структура в света на архетипите. Да чуя Музиката на Сферите бе коронната точка на всичките ми изследвания, цялата ми работа, всичките ми опитности извън тялото. От тогава, тази опитност ми остана като пробен камък, като критерий, пример, модел, който ми позволява да разбера и оценя всичко останало.

   Аз осъзнавам, че може би правя тези разкрития малко преждевременно. Много хора вече са ми казвали: „Ти не осъзнаваш какво говориш! Ти си изпреварил времето си с векове! Никой не е в състояние да приложи това, което учиш. Кой ще те следва? „Да, знам това, но дори и никой да не е в състояние да ме следва, аз ви говоря за тези неща, защото така ми е поръчано да правя. Освен това, тъй като всичко, което казвам е записвано стенографски или записвано, един ден ще дойде нова раса хора с различна структура и интелект, които ще са способни да следват и приложат това Учение. В момента това не е възможно, знам това. Хората все още не са способни да приложат практически тези удивителни истини в ежедневния си живот. Но това няма значение. Аз трябва да говоря за тях, въпреки всичко. Аз трябва да ги изнеса пред света, за да могат неколцината, които са готови да ги приложат, да имат възможността да следват тази пътека. Моята работа е да върша това, за което съм пратен, това е всичко!

   Всички, които не смятат да изучават тези истини, са свободни да вървят, където си поискат. Аз определено няма да ги задържа. Всъщност, ако трябва да сме откровени, те не са ни от никаква полза тук. Да, мили братя и сестри, както Страдивариус, аз правя цигулки, но не мога да ги правя от каквото и да е дърво и лак. Цигулките, които правя, трябва да са толкова чувствителни, както и толкова силни, че Небето да може да свири собствената си музика на тях. В противен случай би било само загуба на време. Всеки си има цел в живота и моята е не да събирам тук тълпи и тълпи, но да подготвям работници за Божието Царство. Да, аз се нуждая от работници и ако не успея да създам истински работници, истински цигулари, истински служители на Бога, значи съм си загубил времето и съм работил за нищо. Кой от вас се опитва да види нещата от моята гледна точка? Ако можехте някога да си кажете: Учителят е тук, за да ни помогне, да ни просветли, насочи и свърже с Небесата. Няма ли нещо, което да  можем да направим за него? Няма ли някакво желание, някакво чувство, което можем да задоволим? Ако си мислехте по този начин, щяхте да видите, че има нещо, което и аз искам. То не е нещо лично, в това е цялата разлика. Аз искам всички, които идват тук, да бъдат движени от един единствен идеал: идеала да разпръскват Светлина. Никой не се опитва да се постави на мое място и да види какво аз искам.

   Аз не се оплаквам, а просто ви моля да се опитате да видите нещата от моя гледна точка и да разберете, че искам работници, истински служители на Бога. Аз работя за целия свят и ако вие не искате да ми помогнете като работите за моите идеи, както аз работя за вашите, това няма да е честно. В света има закон за справедливостта, според който този, който получава, трябва също така и да дава. Само който дава има правото да получава. Справедлив е честният взаимообмен, взаимното даване и получаване. Но, ако вземате, но не давате, вие вършите несправедливост и закона на Кармата ще задейства съответни следствия, които ще предявят изискванията си. Никой няма и най-малката представа за стойността на дори само една моя лекция. Според вас, те вероятно не струват много, но според мнението на Небето те са толкова ценни, че никой на света няма достатъчно пари, за да си позволи да плати стойността им. Вероятно затова никога не искаме пари за тях.

   И така, отсега нататък ще знаете, че всичко, което ви говоря в лекциите си черпя от региона, в който чух Музиката на Сферите, Небесната Хармония. Всъщност, точно тази Музика ми обяснява всичко, макар че няма много за обясняване. Всичко, което човек трябва да прави, е да постигне тази хармония и тогава начаса всичко се изяснява и човек разбира Божията Мъдрост, Мир и Любов. Често ви чувам да казвате: „Вчера разбрах всичко! Защо днес не разбрах нищо? „Отговорът е, че сте смутили вътрешната си хармония. Ето защо аз ви казвам: проникнете се от думата „хармония“, ден и нощ. Не мислете за нищо друго. Дръжте я в съзнанието си като настройващ инструмент и когато усетите, че сте леко разтревожени или извън баланс, чуйте я и настройте съществото си спрямо нея.

                                                                                              Бонфен, 27 август,1970

III

„Потопете се в мълчанието. Отдайте се на прегръдката на мълчанието както дете се отдава на прегръдката на майчините си ръце и хармонията ще израсне във вас и ще достигне и най-малката клетчица на тялото ви.“

Не мисля, че този текст има нужда от обяснение, всичко е пределно ясно. Просто трябва да помните какво съм ви говорил за хармонията: Ако живеете, за да постигнете хармония в себе си и да я разпространите около вас, няма да има нужда да работите върху развиването на всяко отделно качество и добродетел. Сега, за пръв път ви казвам, че не трябва да се опитвате да работите върху придобиването на отделни добродетели, защото това е метод, който изисква прекалено много време! Един цял живот няма да ви стигне и докато работите върху едно качество, какво ще правите с останалите? Целият ви живот ще мине в опити да станете търпеливи, или толерантни, или внимателни, и всички останали качества ще бъдат пренебрегнати.

Така, че повтарям: не се фокусирайте на едно или друго определено качество. Концентрирайте се само върху хармонията и тя ще накара всички останали качества да разцъфтят. Това е моят подход – аз не се занимавам с никакви качества сами по себе си – не правя опити да стана щедър или търпелив, или приемащ. Просто не си струва труда. Би било загуба на време. Аз се интересувам само от установяване на хармонията и от собствен опит знам, че това ми позволява да проявя също и всички останали качества, тъй като хармонията ме кара да бъда интелигентен, мъдър и разбиращ. Опитайте се да бъдете мъдри или мили, когато вътрешният ви живот е в бъркотия: няма начин да успеете! И причината е в ужасяващото ви състояние на вътрешно объркване и дисхармония. Това е въпрос, по който трябва сериозно да се замислите. Хармонизирайте всичко в себе си и ще откриете, че сте способни на такава мъдрост, прозорливост и интелигентност, че сами ще се учудите откъде идва всичко това! Да, ако имате за водещо ядро хармонията, ще сте способни да се справяте с всякакви трудни ситуации и да помагате на другите като намирате разрешение на проблемите им и им дадете добър съвет. Избягвайте дисхармонията като най-лош враг, защото, един път обхванала ви, тя ще ви опустоши и разруши и никаква добродетел не ще може да ви спаси.

Както виждате, хармонията е синтез от всички качества и добродетели. Когато култивирате хармония, вие се докосвате до сърцето на реалността, до Вселенската Душа, Центъра. От тази Централна Сърцевина идват всички команди, течения и сили, които организират и трансформират всичко. Когато не сте в състояние на хармония, когато сте разтревожени, раздразнени или напрегнати, може да направите героични опити да проявите някое качество, но това няма да бъде от полза. Всичко лошо и разрушително във вас се издига на повърхността, за да хапе и рита, жили и руши. Колкото и усилия да полагате, никога няма да направите истински прогрес, защото сте забравили майката на всички качества и добродетели: Хармонията. Когато сте в състояние на хармония, всичко във вас разцъфтява: изражението на очите и лицето ви стават по-красиви, жестовете ви са премерени и по-грациозни, думите съзидателни, а мислите по-интелигентни. Казано е, че леността е майка на всички пороци. Но никой не е казал коя е майката на всички добродетели.Майката на всички добродетели е Хармонията.

Музикантите, разбира се, могат много да говорят за хармонията. Дори ще се учудите на състоятелността на обясненията им. Но те не могат да разбулят съкровения аспект на хармонията, защото самите те не я познават. От стриктно музикална гледна точка те имат много да ни учат, но никой музикант не е способен да ви каже нещата, които аз току що ви споменах: факта, че хармонията е свързана с всяка добродетел, със съвършенството и дори със здравето. Да, преди всичко със здравето, защото и най-малката следа от дисхармония подкопава и подронва здравето. Който разбере това, ще има само едно единствено желание: да се настрои към същностите и интелигенциите на Божествения свят, да сътвори хармония във всяка клетка на съществото си.

Само хармонията може да ни залее със скъпоценните благословии и подаръци на Небесата, защото Небесата отговарят само на гласа на хармонията. Ако искате да комуникирате с Небесата, да помолите за помощ или защита, трябва да разберете, че друг език няма. Може да ревете и се пените ( и дори да заплашвате, че ако не получите каквото искате, никога повече няма да ходите на църква), но това няма да промени ситуацията. Небето няма да си помръдне и малкото пръстче. Но ако говорите езика на Музиката, под което аз разбирам езика на Хармонията, която е Абсолютната Музика, истинската Музика, Музиката на Съвършенството, тогава Небето ще ви чуе и отговори на молитвите ви. Има само един език, който се говори на Небесата и това е езика на Хармонията. Ако сте способни да говорите на Небесата на този език, те ще ви отговорят като ви изпратят всичко в изобилие.

Аз виждам, че преследвате най-различни неща с вярването, че те са по-важни от хармонията. Вие вярвате, че те ще ви донесат защита и закрила и ще ви направят щастливи и междувременно пренебрегвате хармонията. Но днес може би ще ме разберете по-добре, тъй като, както посочих, това е във ваш интерес. За вас ще бъде изключително предимство да работите неуморимо и непрестанно за придобиването на хармония, защото тя е единственото нещо, което може да ви даде всички останали неща, за които копнеете: приятелство, любов и преди всичко Божественото Присъствие. Често, когато пеем, нашето пеене ни приближава до перфектната Хармония и вие сте чувствали присъствието на небесни същности помежду ни. Това което ги привлича е Хармонията. Те идват между нас, носят ни цветя и други подаръци и вие ги чувствате, но не осъзнавате какво точно чувствате. Продължавайте да полагате усилия, докато Небето дойде и се установи между нас. Повярвайте ми, то ще дойде. То вече е с нас, зад всичките ни усилия и един ден вие ще бъдете свидетели на чудесни прояви. Когато това време дойде, ще бъдете толкова препълнени с радост, че няма да можете да я поберете всичката. Ще бъдете погълнати от толкова мощни течения, че ще пулсирате и вибрирате в най-чист екстаз.

Повтарям: хармонията е най-ефективното оръжие срещу болестта. Ако сте болни, това означава, че има някаква нехармоничност във вас. Дали сте убежище на някои негативни мисли, чувства или отношения и това се проявява във вашето здраве. Защо се проявяват повече в един орган, отколкото в друг? Защото всичко е било изчислено с математическа прецизност и в зависимост от това кой закон сте нарушили, се появява и болестта в съответния орган. Ако искате да се излекувате, не трябва да мислите за нищо друго, освен за хармонията. Денонощно трябва да се стремите да се нагодите, да се синхронизирате, да се акордирате, подравните с Живота, Безграничния Космически Живот. Ето какво е хармонията. Не е достатъчно да сте в хармония само с няколко човека: съпруг или съпруга, деца, родители, съседи или приятели. Трябва да сте в хармония с Изначалния Живот. За съжаление, повечето хора са в хармония само с няколко посредствени индивида и изцяло в дискорд с Космическия Живот! Малко по малко тази липса на Хармония насища всяко кътче и ъгълче от съществото им, завладява ги и един ден се проявява под формата на болест.

Не си мислете, че изключвам себе си от всичко това. Напротив, когато говоря на вас, говоря и на себе си. Ако съм болен или ме боли някъде, си казвам: „Виждаш ли, това показва, че още не си придобил Хармонията, за която постоянно говориш на братята и сестрите. Така, че хващай се на работа!“ Аз съм точно толкова подвластен на това, което говоря, колкото и вие. Вие вероятно ще кажете: „В такъв случай вие не сте нито толкова изключително напреднал, нито високо еволюирал.“ Ами да, прави сте, аз не съм ни най малко напреднал! Но същностната разлика между мен и много други е в това, че аз разбирам важността на хармонията, докато другите още не са го разбрали. Определено в мен има много неща, които трябва да бъдат изчистени, трансформирани, сублимирани, оживени и възкресени. Не си мислете, че аз съм бил перфектен, когато съм дошъл на този свят! Дори Посветените наследяват недостатъци и слабости. Когато се въплъщават, те трябва да допуснат да се съгласят да се родят в семейства, от които те неизбежно наследяват несъвършенства и болести. И тогава им се налага да работят извънредно: два, три пъти, сто пъти повече, за да ускорят процеса на пречистване и трансформация. Това обяснява как те успяват да постигнат състояние на Хармония много по-бързо от останалите хора. Това е всичко. Не трябва да сте толкова наивни да вярвате, че когато се ражда Посветен всичко в него е абсолютно хармонично, чисто и Божествено! Аз знам това много добре. На практика съвсем не е така! Но не това е важното. Никога не трябва да се извинявате под предлога, че сте наследили една или друга слабост от родителите си. Вместо това кажете: „Ако заслужавах повече, щях да бъда пратен да се въплътя в по-добро семейство. Родителите ми не са виновни за грешките ми: те са си мои. Така, че сега зависи от мен да оправя нещата и се пречистя.“ Тогава, след известно време ще се подмладите, просветлите и заблестите. Само при условие, обаче, че сте много решителни и ясно чувстващи … и трябва да го приемете много на сериозно.

Отсега нататък оставете всичко настрана и се занимавайте само с хармонията! Хармонията ще ви донесе всичко друго, от което се нуждаете: здраве, красота, светлина, радост и най-необикновеното чувство за благословеност. Ще се чувствате толкова силен и неуязвим, че дори смъртта няма да ви трогне. Да, благодарение на хармонията ще победите смъртта. Но, разбира се, има нещо, което трябва да помните – за да постигнете хармония, трябва да я обичате. Докато не заобичате хармонията истински, никога няма да я убедите да се всели във вас. Но аз чувствам, че вие започвате да я обичате. Вече доста време вие искрено се опитвате да създадете хармония в Братството. Вие правите това съзнателно и силно и вече се виждат някои неизразимо красиви резултати. Продължавайте да създавате хармония и един ден аз ще ви разкрия всички трансформации, които стават в света благодарение на нашата работа. В безброй семейства навсякъде по света, мъже и жени, които жадуват да се освободят от безпорядъка, който царува в съвременния свят, получават вдъхновение благодарение на нашата работа и просто поради факта, че Всемирното Бяло Братство, към което и ние се числим, съществува.

Това също е нещо, което ви се изплъзва: вие не можете истински да видите защо трябва да живеем в хармония. Това е, защото, първо ние самите започваме да вкусваме реалността на Божието Царство и второ, и по-важно, защото по този начин ние прожектираме в света и дори до звездите и планетите течения, вълни и сили с такава сила и величие, че рано или късно цялото човечество ще бъде принудено да се подобри и трансформира и живее в Мир, Щастие и Хармония.

                                                                                              Бонфен,10 август,1971                                                                                  

 

Глава Втора – Медицината Трябва да се Базира на Езотеричната Наука

Нося ви поздрави и всичко най-добро от всички в Бонфен! Да, скъпи братя и сестри, огромна тълпа хора – колко? О, около десет или дванадесет – но всички те ви изпращат любовта си. Някои от тях ще дойдат тук, за да се присъединят към нас, така, че може да се питате защо тогава ви изпращат съобщения предварително? Защото винаги е приятно да мислят за теб, нали?

Имало един Българин, който се върнал в София след като посетил ръководството на православната църква в Истанбул.- „Какви вести ни носиш?“- попитал го един свещеник.- „Чух, че искат да те правят епископ или архимандрит.“- „Каква глупост“- отвърнал свещеникът- „Не се занасяй с мен! „ Но след няколко дни двамата се срещнали отново и свещеникът казал: „Значи най-накрая са се сетили за мен, нали? Кажи ми какво мислят за мен!“ Виждате как са устроени хората: свещеникът искал да се направи на скромен, но тайничко се зарадвал, че хората с власт говорят за него!

Ако можехме да погледнем вътре в хората, какви ли странни неща бихме намерили! Всъщност, дори не е нужно да поглеждаме. Ако познаваме човешката природа, ще знаем какво ще намерим. Вероятно ще кажете, че съм негативен! Не, не съм. Искам да кажа, че също така можем да открием и много превъзходни, божествени неща. Проблема е, че никога не ме оставяте да довърша и затова винаги ме разбирате грешно. Поне ме оставете да довърша мисълта си!

Но, сериозно, наистина има много добри страни в хората, при условие, че преминете през определени плътни, тъмни области много бързо и стигнете до светлите, тънки сфери на съществото им. Ако направите това, ще видите че съм прав: ще бъдете заслепени от величието, което намерите там. Вземете който и да е: ако гледате само външното, няма да видите нищо впечатляващо. Всъщност, видимата страна е ужасяваща! Но ако се опитате да видите реалността на друго равнище, ще видите една съвсем друга природа. Да, може би все още спяща, но все пак там, на мястото си, чакаща подходящия момент за да се прояви. Ако тази различна природа би могла да бъде активирана, докато в същото време неутрализирате някои отрицателни манифестации, ще бъдете свидетели на необикновена трансформация. Всеки човек носи в себе си както низша, така и висша природа.

Но, аз не съм тук, за да ви говоря за това. Както обичайно, аз дойдох без да си имам и най-малка представа за какво ще говоря. Всъщност, веднага щом ви изпратя поздравите, които ми е заръчано да ви предам, единствената ми мисъл е да изчезна оттук. Но един път влязъл в контакт с вас, не е толкова лесно да се измъкна! Да, това е, което съм забелязал – щом ви видя, не мога току така да си тръгна. Чувствам, че всички си мислите: „Говори ни за нещо!“ Но аз съм откровен: не знам какво да ви кажа. Защо просто не се разделим, например до Коледа? Защо не? Наистина ли искате да продължаваме? Кажете ми честно: не сте ли уморени? Но аз само трябва да ви погледна: трябва да призная, че не мога да видя едно единствено уморено или сънено лице. Колко чудно е да се видят толкова много лица, струящи от енергичност!

Не мислите ли, че е прекрасно да продължавам да говоря, без наистина да казвам нищо? Аз често го правя, нали така? Освен когато кипя от възмущение, разбира се. Когато това се случи, аз казвам всякакви чувствителни неща. Поне от моя гледна точка, както и да е. Вероятно вие не ги намирате толкова язвителни. Но когато съм напълно спокоен, не мога да намеря нищо, за което да говоря. Имаше преди време една сестра( тя си отиде, нека Господ й дава мир и светлина! ), която винаги ми предлагаше услугите си. Тя вечно мънкаше, оплакваше се и разбунваше братството, така че ми се налагаше да оправям нещата. О, да, мога да ви кажа, че тя не ме оставяше и минута на спокойствие! Но, благодарение на нея, аз изнесох много по-добри лекции! Сега, не мислете, че ви казвам да почнете да правите като нея, само и само да ме снабдите с материал за лекциите ми! Напротив, истината е, че точно хармонията ме вдъхновява за най-добрите теми. Често, когато всички заедно медитираме върху Светлината, сякаш букет от искри се издигат около главите ви и това създава в мен състояние на съзнанието, което ме подтиква да ви говоря.

Всъщност, положителният ефект на хармонията върху здравето на човека все повече се осъзнава: става все по-явно, че много болести се причиняват от продължително състояние на вътрешна дисхармония. Дисхармония в човешките мисли и чувства. Докторите имат всякакъв вид научни титли на тези болести, докато аз продължавам да ги отнасям към най-простите термини, които са самообясняващи се и единственото наименование за всички болести според мен е само едно: „дисхармония“. Ако наблюдавате ефектите от хармонията и дисхармонията във всяка една област или сфера, във всяка дейност или ареал на обществото, каквито и научни заглавия да им поставяте, ще видите, че всичко се опира до въпроса за хармонията и дисхармонията, реда или безпорядъка. Да, съвременната медицина е намерила лек за чумата, холерата или тифа, например, но все още не е намерила лекарства за нервните разстройства, от които страдат хората: тревога, фобия, нервни кризи или депресии, които на свой ред имат изключително омаломощаващ ефект върху физическия организъм. И както знаете, болестите могат да се менят и местят от една част на тялото в друга: в миналото определени части на тялото са били повече засягани от дадена болест, докато сега други части са по-често засягани: например нервната система или сърцето. Самите болести също са се променили и въпреки, че много от тях не са нелечими, са широко разпространени и някои от тях, такива като рака и полиомиелита, са изключително трудни  за лечение.

Аз съм много радостен да видя, че медицината също се мени и се появяват цели течения с напълно нови тенденции и позиции, по-близки до нашето учение. Тъй като гледните точки и обясненията, давани в нашето учение са част от Езотеричната Наука, следите на която водят до най-ранните дни на човечеството, това показва, че конвенционалната медицина постепенно се обръща към най-великите истини на миналото. Напоследък докторите често биват обезпокоявани от честите реакции срещу лечението с антибиотици и химиотерапия, които често имат негативни последици. Някои започват да се обръщат към хомеопатията, защото осъзнават, че алопатичната медицина третира по-скоро болестите, отколкото самия пациент. Тя забравя за цялостния човек с всички индивидуални специфични характеристики. Също така вече е известно, че лечение, което ефективно разрушава болестотворните вируси и микроби, често в същото време унищожава и полезните микроорганизми.

Медицината също така започва да осъзнава, че психическите качества на човека го отличават ясно от всички останали категории живи същества. Докторите забелязват, че същото лекарство има различен ефект при различни пациенти, което означава, че различни пациенти, страдащи от една и съща болест, не могат да бъдат лекувани с едни и същи лекарства. Добрите хомеопати изследват всеки отделен пациент в детайли: те вземат под внимание неговия темперамент и ментална нагласа, дори вкусовете му и чак тогава предписват подходящото лекарство, което при същата болест може да е твърде неподходящ за друг. Те знаят, че всеки отделен случай трябва да бъде видян в рамките на всички обстоятелства и елементи, които изграждат терена, почвата , която отхранва болестта, докато ортодоксалната медицина се концентрира единствено на самото заболяване и пренебрегва обстоятелствата, които водят до развитието му.

Друга скорошна тенденция е събуждането на интерес към принципите на Хипократ. Хипократ е бил гръцки лекар, който е изучавал медицинската наука на Египет и Индия и който учил, че най-важното в лекуването на болестта е да се помогне на тялото само да се защити от болестта, защото, както той казва, природата има нейните собствени защитни механизми. Когато е атакувано от агентите на болестта, тялото спонтанно изработва химически елементи, които ефективно неутрализират нашественика, докато ако този защитен механизъм бъде блокиран от всякакъв вид дроги, тялото не може да реагира по подходящ начин. Хипократ е използвал естествени средства, за да повиши устойчивостта към болести: бани, билкови лекове, слънчеви бани, почивка, пречистване и пост и т.н. Но днес болните приемат толкова лекарства, като по този начин подтискат естествената си устойчивост и възпрепятстват тялото си да се самозащити. Като разчитат толкова силно на външни средства, те пропускат да развият и усилят вродената сила на организма. Това се отнася и за вас: бъдете внимателни! Не приемайте безогледно каквото и да е, иначе скоро организма ви ще бъде неспособен да се самозащити срещу атаките. Много аномалии се дължат на злоупотреба с фармацевтичните продукти.

Но както казах, някои звена на медицината се обръщат към знанието на Хипократ, към природата. Например, те започват да осъзнават заслугите на морската вода и могат да се видят все повече и повече центрове по балнеотерапия. Морската вода съдържа всички елементи, от които тялото се нуждае: всички елементи, които могат да се намерят в кръвта. Египтяните са излекували Платон с балнеотерапия, която е била широко практикувана и от китайците, японците и вавилонците. Аз охотно приветствам подобни насоки в медицината, тъй като те са в хармония с нашето Учение, което има за цел да помогне на човека да възстанови вътрешния си баланс, като получи всички елементи, от които се нуждае тялото му, от неизчерпаемите извори на природата. Последните научни открития показват, че морската вода съдържа всички елементи на човешкото тяло, защото, както и всички други създания, хората са произлезли от морето. Когато човек отново бива потопен в неговия изначален елемент, морето, той се връща към първичното си равновесие.

Също така е полезно да се пие морска вода, например чрез яденето на миди. Ако попитате: „Не можем ли да получим същите елементи от хапчета, произведени в заводите?“, отговорът ще е - не – това не е същото. Елементите, които получавате от морската вода са живи и тялото ви ги абсорбира и асимилира различно. Аз съвсем не препоръчвам всички продукти, които хората произвеждат в техните фабрики и лаборатории. Някои хора твърдят, че всички елементи на морската вода могат да се намерят в дъжда и реките, които са се филтрирали през почвата, но последните проучвания показват, че йода, бора и други редки елементи съдържащи се в моретата, не могат да бъдат намерени в полетата: все още не е известно откъде идват.

Аз имам планове един ден тук, в Бонфен, да използваме морска вода: можем да я носим от морето с контейнери, а тук да я топлим за горещи бани, защото, както показват последните научни изследвания, когато е загрята, морската вода прониква в кръвотока. Можем да добавим и водорасли в тази вода, тъй като те също така имат изумителен терапевтичен ефект. Моята баба лекуваше хора по този начин, така че аз повече от шестдесет години знам, че е възможно да се възстанови равновесието в човешкият организъм чрез горещи морски бани с водорасли. Добре е също така и да се ядат водораслите. Японците дължат забележителната си издръжливост на факта, че консумират много водорасли. Когато бях на Хаваите, посетих много магазини за морски продукти, в които се продаваха също и няколко вида водорасли. Аз никога и никъде не съм вкусвал нещо подобно по вкус, консистенция и форма. Купувачите купуваха с килограми от тях. Ех, ако само можехме да ги набавим тук! Те съдържат всички съставки, от които се нуждаем. Разбира се, може да ги купите в специализирани магазини, но трябва да внимавате какво купувате, защото те не винаги са свежи и никога не знаете как са били приготвени. Най-добре би било сами да ги събираме от подходящите места, макар че не е лесно да се намерят такива, защото моретата са толкова замърсени!

Интересно е да се наблюдават хората, не мислите ли? Привържениците на балнеотерапията са ентусиасти относно морската вода и водораслите, но не се спират за минутка да помислят откъде идват тези сили и енергии, предавани чрез морската вода. Те никога не се сещат за първичния, основен фактор: Слънцето! Точно Слънцето дава на морската вода и водораслите виталността, от която хората се ползват. Истинският жизнен фактор е Слънцето: водата и водораслите са само медиуми, трансмитери. Ако морето не е оживявано от Слънцето, то няма да има нищо стойностно в него.

Човешките разсъждения винаги пропускат сърцето на въпроса, защото хората не притежават истинско познание: хората никога не допускат дори, че всичко, което намират на земята, се дължи на Слънцето. Да вземем едно дърво, например: какво представлява дървото? Нищо повече от резервоар от кондензирана слънчева светлина. Когато изгорите едно дърво, всичката светлина се връща обратно на слънцето, като оставя след себе си само малко количество газ, пара и земя под формата на пепел. Океаните, както и дърветата, не са нищо друго, освен резервоари на слънчева светлина. Слънцето излива живота си в морето и го насища със себе си и когато ние пием водата му или се къпем в него, на свой ред получаваме този живот, даден му от Слънцето.

Фито и арома терапиите, които използват растения, също са отлични терапевтични методи, тъй като растенията също така получават и кондензират елементи от Слънцето и Звездите. Аз имам голямо доверие в лечителските им качества. Ако знаете вярната дозировка и комбинация, те нямат отрицателни странични ефекти. Така, че аз ви съветвам да използвате растения, колкото се може повече. Всъщност, аз бих искал да отделя малко земя в Бонфен, където да култивираме най-ценните ароматни растения. Аз ще ви посоча качествата на всяко растение и всички вие ще може да вземате за в къщи.

Друга терапия, която препоръчвам е хиропрактиката, една много древна практика, преоткрита отново в Америка и постепенно разпространена по цял свят. Може да отбележите, че винаги съм наблягал на важността на гръбнака и че много болести са причинявани от гръбначни изкривявания или прескрипан нерв. Тъй като нервите предават информация до органите, не можем да излекуваме органите, ако първо не излекуваме нервите. А всички нерви преминават през гръбнака, който играе ролята на мост между мозъка и тялото. Така, че ако този мост не е в изправност, неминуемо ще причини аномалии в органите. Нормалното функциониране на органите може да бъде възстановено като се погрижим за доброто състояние на нервите, които преминават през гръбнака. Тези, които са изучавали тази наука, могат да излекуват много болести, дори глухота, тъй като понякога глухотата се дължи на дефект в гръбначния стълб.

Магнетизмът е друга форма на лечение. Всъщност, магнетизмът и билколечението са двете най-древни форми на терапия, известни на човечеството. От самото начало на съществуването на човечеството посветените са използвали магнетизма, за да лекуват хората. В евангелията се говори, че Исус е лекувал болните само с едно докосване. Как? Чрез вливането на сила, неговата собствена хармонична сила, съвършен флуид. Като че им е давал инжекция, пълна с живот. А какъв е ефектът на живота? Същият, както действието на чист въздух, вдишан в дробовете или на кръвопреливане: връща организма обратно в равновесие. Когато Посветен докосне болен, поради факта, че живее хармоничен, изпълнен с божественост живот, той предизвиква истинско преливане на жизненост. Сякаш е разрешил преливане на собствената си кръв, която на мига вдига болния на крака. Да, както казах, магнетизмът е най-древната медицина. Това е медицината на Посветените, които лекуват само с допир, с поглед, с дума, без никакъв физически контакт. Фактически, това е едно реално инжектиране на жизнен флуид в тялото на болния.

Има много други форми на терапия. Преди войната имаше засилен интерес към клеткотерапията. Чрез нея човек може да бъде излекуван, да му бъде продължен живота, да се забави процеса на остаряване като се инжектира в тялото на човека разтвор на клетки от някои органи и жлези на определени животни. Тази терапия също е много стара. Например Парацелз я е познавал. Всички сме чували, че в Африка и Америка все още има племена, които имат обичай да консумират органите на някои животни, с цел да придобият качествата им. Например те вярват, че ако изядат сърцето на лъв, ще придобият силата и куража на лъва, но ако изядат заешко сърце, ще приемат неговите плашливост и страх. Вярно е, че клеткотерапията може да даде добри резултати, но тя е форма на черна магия, тъй като налага жертвата на живи същества. Така, че това е един вид терапия, който аз не препоръчвам. Например, лекарят Сергей Воронов трансплантира жлези от маймуна, с цел да съживи угасващата сексуалност. Но въпреки, че много хора си възвърнаха половата активност, метода беше изоставен, защото наред с това те придобили силни животински качества. Във всеки случай, да се вземат клетки от животни и се присаждат на хора  е нещо, което аз определено не препоръчвам. Така че, въпреки ефикасността му, трябва да изберете други методи.

Аз съм длъжен да отхвърля всичко, което е несъвместимо с науката, която съм изучавал: Езотеричната Наука. Съкровената наука изучава целият съвкупен човек, не само част от съществото му или един орган. Отдавна, още Хипократ е казал, че разстройството в един орган винаги значи, че целият организъм е смутен. Така, че първото нещо, което трябва да направим е да възстановим хармонията в цялото и тогава болната част ще бъде излекувана от самият организъм. Във всеки случай, едно е сигурно и то е, че каквито и лекарства да използвате, каквито и хапчета, инжекции и антибиотици да опитвате, те ще продължават да са неефективни, докато продължавате да култивирате вътрешен безпорядък в мислите и чувствата си.

Също така, не мога да се съглася и с методите, които разделят хората и нещата от Цялото, от Вселената, за да ги изучават и анализират, тъй като единственото, което те постигат е да убият обектите на изследването си. Не е това начина да се постигнат точни резултати! Анализа и дисекцията са много непълноценни методи. Както често съм казвал, не трябва да се откъсват частите на Дървото на Живота под предлог, че трябва да се изучават. Ако откъснете нещо от източника му на красота, светлина, лъчистост и жизненост, вие неминуемо ще го унищожите и превърнете в труп. Това е, което науката изучава – трупове. Тя все още не се е научила да изучава Живота. Вярно е, че понякога и аз анализирам нещата, но това е само начална стъпка, която ме води до синтеза. Аз никога не се спирам на анализа, защото анализът сам по себе си руши.

Ако разглобите часовник, ще знаете точно как е бил сглобен, но така ще спрете функционирането му. Учените знаят точно от какви елементи е съставен човекът, но не са способни да съберат тези елементи заедно и да произведат живо, мислещо, способно на действия човешко същество. Може всички елементи да са там, но ще отсъства есенциалният фактор – Живота, тъй като само Живота знае точните количества, комбинации и условия, нужни на човешкия организъм, за да работи успешно. Ето защо трябва да се позовем на Живота. Само Живота знае как да възстанови баланса на всеки орган, както и на цялото тяло. Но докато учените се занимават само с материята, а не с Живота, те няма да са в състояние да правят това. Докато не са в състояние да се освободят от материалистичната си и механична философия, която ги кара да разделят частите от Космическото Цяло, те никога няма да са способни да освободят човечеството от болестите. Със сигурност много учени имат благороден идеал, правят големи жертви за работата си, имат изключителни интелект и умения, но имат погрешна философия и затова много неща все още убягват от вниманието им.

Всичко, което ви разкривам е в хармония със сублимната философия, която ми е доверена и която един ден ще стане философия на целия свят. Науката вече се чувства длъжна все повече и повече да се обърне към знанието на древността. Нека ви дам един пример: химиците дълго се присмиваха на алхимиците, които твърдят, че са способни да трансформират оловото в злато, но скоро  откриха, че атомът на оловото има осемдесет и два електрона, а атомът на златото седемдесет и девет, което значи, че ако знаят как да отстранят три електрона, три протона и няколко неутрона от атома на оловото, то би се превърнало в злато! Разбира се, не е много приложимо да се приготвя злато по този начин, защото, първо, би било неустойчиво, и второ, прекалено скъпо. Но това поразтърси ортодоксалната наука и тя започва да обръща внимание на такива неща като френология, телепатия и човешка енергетика. Не след дълго ще бъде призната и астрологията. Един ден всеки ще може да слуша, чете и гледа за тези истини, които аз сега ви откривам. Все повече и повече учените ще осъзнаят, че Древните, които са нямали нито телескопи, нито микроскопи, са направили много важни открития (кой ги е учил?). И когато те се захванат сериозно да изучават науката на Посветените, всичките им теории ще бъдат революционизирани. Когато това стане, настоящата ситуация ще бъде напълно преобърната. Вместо анализ и смърт, те ще учат синтез и науката на живота и тогава Божието Царство ще бъде осъществимо. Но докато доминиращата материалистична наука не бъде заменена от Езотеричната Наука, сегашният безпорядък ще продължава.

Скоро чух президента на Франция да говори за Всемирно Братство и за първи път в историята на тази идея й е предопределено да се разпространи. Вие също го чухте, нали? Когато говореше за това, той изглеждаше толкова велик и просветлен. Това ще се запечата в съзнанията на хората. Разбира се, знам, че засега тази идея бива произнасяна с притеснителен шепот. Засега е прекалено рано да се очакват твърде големи резултати. Но сега целият свят е чул за тази идея и тя ще продължи да расте и прогресира. Тя има брилянтно бъдеще пред себе си! Един ден, когато тя стане преобладаваща и много хора започнат да я споделят,  ще бъде толкова нормална и очевидна, че всички ще са убедени.

Сега искам да ви покажа защо медицината препоръчвана от Посветените е толкова по-добра от всички останали. Сега почти всички доктори учат в медицинските училища да дават приоритет на физическото измерение и да пренебрегват другите измерения, тоест, да пренебрегват  начина, по който техните пациенти живеят, мислят, чувстват и действат, докато точно на тези фактори трябва да се дава предимство. Единствената истинска терапия е начина, по който човек живее. Всички други фактори са на второ, трето и четвърто място! Човек е съставен от тяло и от това, което е известно като „психика“ и психосоматичната медицина изучава връзката между психиката и физиката в човека, как те се свързват и взаимодействат. Психосоматичната медицина набира инерция и това е прекрасно! Но тя ще бъде далеч по-ефективна, ако се основава на философия, на истинско високо познание за реалността, която аз сега ви предлагам да ви представя в общи линии.

Преди каквото и да е, добре е да имаме ясна идея какво представлява човешкото същество. Човекът е основа, върху която се полага всичко останало. Не може да бъде постигнат истински прогрес в която и да е област от човешкото общество (научна, икономична, социална, психологична или медицинска), докато устройството на човека, силите, които го населяват и връзките му със Вселената са пренебрегвани или неизвестни. Това е Езотеричната Наука, която Посветените изучават хилядолетия. Мнозинството учени си представят човека като вид машина. Действително, дълго време техният подход е бил чисто „механичен“. Те биха отхвърлили всеки намек за това, че човек е населен от сили, същности и интелигенции, които все още са им неизвестни и че тези живи сили в човека са били способни да създадат елементи, които дотогава не са съществували в него. Те все още не знаят, че човека притежава няколко тънки тела: етерно, астрално, ментално, причинно, будично и атмично. Те си нямат и представа за истинската същност на мисълта или на волята … и дори още по-малко, относно душата и Духа и присъщите им сили. Пред лицето на всички тези неизвестности, можем ли дори да си представим, че те ще излекуват хората? Това е невъзможно! Разбира се, че физическото измерение е извънредно важно, но човек трябва също така да поглежда към по-висшите измерения, към по-висшите планове, на които съществуват други сили и същности. Това, което ви казвам е действителност и един ден човечеството ще бъде длъжно да се съобразява с нея. Човекът е много повече от видимото, осезаемо същество, което стои пред нас, но просто не се познава. Медицината също не знае нищо за него! Да, медицината все още третира хората без да ги познава и разбира: как при това положение може да се надява на добри резултати?

Така, че първото нещо, което трябва да бъде направено, е да се изучава човека, тъй като човекът е ключа към Вселената. И докато нямате този ключ, ще бъдете изправени пред неразрешими проблеми. Време е учените и всички добре образовани хора да насочат усилията си към самия човек. Тогава те ще разкрият неговите невидими измерения: аурата му, излъчванията и вибрациите му, симбиотичната му връзка с природата и нейните творения, с различните светове, със силата му да пътува през пространството, да се настройва към космическите вълни, да вижда и действа от разстояние и т.н. И тогава всичко ще се промени. Когато се занимавате с човека, вие прониквате в сърцето на нещата, защото човекът наистина е ключ към всички мистерии.

Ами сега, на кои терапевтични техники да дадем предимство? Споменатите досега не са толкова важни: химиотерапия, фитотерапия, балнеотерапия, хиропрактика… Най-добрата и ефективна терапия е да се мисли, чувства и действа в Хармония със Светлите Сили и Същества, с Природата и Цялата Вселена.

Това значи, че хората трябва да разберат тези сили и същества и да се настроят на тяхната честота. Това е върховната форма на медицината. Аз не отхвърлям другите форми, те също са необходими. Но те винаги трябва да са само допълнителни. На първо място трябва да се постави начина, по който човек живее, тоест как мисли, чувства, в какво вярва, какво люби и с какво подхранва съществото си. Да, дори начина на хранене, защото храненето не е само въпрос на физическо поглъщане на елементи. Трябва да знаем как да се храним, така че да го превърнем в процес, който ни носи полза на всички планове.

За съжаление, когато слушаме докторите по телевизията или радиото, никога не ги чуваме да споменат нищичко за начина, по който хората живеят. Те говорят само за новите си терапии, ваксини, облъчвания, операции и т.н. И слушателите им остават с впечатлението, че могат да продължават да правят каквото си искат и да тънат във всякакви излишества, без да се съобразяват с никакви правила и закони. И защо ли да го правят? Нали докторите ще намерят лек за болестите им и те спокойно могат да продължават хаотичните си животи! Ето защо правителствата ще продължават да харчат милиони и милиони за нови болници и лаборатории, докато най-накрая не открият че единственото което има значение, е начина, по който живеят хората. Единственото, което можем да направим за тези лекари, е да се възхитим на необикновените открития и на саможертвата им! Но както и да е, длъжни сме да знаем, че голяма част от техните усилия са напразни, защото те търсят в погрешна посока.

Някой може да възрази, че ако доброто или лошо здраве зависеше от начина на живот, децата не би трябвало никога да боледуват, защото още не са имали време за лоши мисли, чувства или действия. На пръв поглед това изглежда вярно, но само ако не знаем, че живеем на тази земя не само веднъж. Когато детето боледува, то е защото носи последствията от живота в предните си въплъщения: ако то е родено в семейство, от което наследява определени дефекти или слабости, то е ,защото това е, което си е заслужило.

Докато не сте запознати с Езотеричната Наука, винаги ще имате погрешни заключения. Но това е правило без изключения: най-важният фактор в живота ни е начина, по който мислим, чувстваме и постъпваме. Докато не разберем това, не само че няма да сме способни да изправим настоящия си живот, но и ще подготвяме най-неблагоприятни условия за бъдещите си въплъщения. Във ваш интерес е да приемете истините, на коието ни учат великите Посветени. Кажете си: „Има толкова неща, които не разбирам, но поне мога да реша да се доверя на тази Божествена наука  и да се замисля за начина, по който живея.“ Тогава може да ползвате всички терапии, които искате, но на първо място стои начина на живот!

Има друга форма на терапия, която преди малко споменах между другото: и това е слънцетерапията. Един ден цялото човечество ще се лекува със слънцето, което е неизчерпаем резервоар. Само чрез Слънцето може да се постигне най-пълно лечение, но още веднъж – при условие, че се води подходящ начин на живот. Начина на живот винаги ще бъде най-важната терапия. Когато човечеството живее в хармония с Божествените закони, то повече няма да се нуждае от болници и клиники. За момента единственото разрешение на проблема изглежда строежа на все повече и повече болници, тъй като има все повече и повече болни и все по-голямо разнообразие на болести. Да, защото начина, по който хората мислят и живеят, става все по-лош и по-лош. Знанията им стават все по-големи и по-големи, но здравето им все по-лошо и по-лошо. Това е тревожещо, защото от една страна има прогрес, но от друга … как да го нарека: дегенерация? И въпроса не може да се разреши само чрез материални елементи, защото Господ не е надарил материята с пълна ефикасност. Тя може само да даде временно облекчение.

Хората дават на физическите си тела храната и водата, от които  се нуждаят, но човек не е само физическо тяло: той е също така душа и дух, и те не могат да бъдат нахранени с месо или картофи … или с хормони! И тъй като науката не доставя никакви елементи на душата и духа, те са оставяни да страдат от глад и жажда. Ето защо постоянно срещаме толкова хора, които външно имат всичко, от което биха се нуждали: добра работа, семейство, къща,  кола и т.н., но въпреки това дълбоко вътре в себе си  се чувстват празни и незадоволени. Това е сигурен знак, че  са забравили да нахранят душите си. А относно Духа им, той въобще не влиза в сметките им! Медицината на бъдещето ще бъде способна да се погрижи за всички нужди на хората, включително на душата и духа им и да ги снабди с нужните им елементи.

И така, скъпи братя и сестри, нашето Учение няма да ви даде нито къщи, нито коли или луксозни дрехи, но в него ще намерите всичко, с което да задоволите душата и Духа си. А когато душата и Духа са задоволени, те оказват положителен ефект на физическото тяло и биват задвижени нови процеси. И тогава, дори ако физическото тяло не е много добре облечено или няма изобилна храна, то смело може да вдигне главата си с радост и самоуважение. Да, нашето учение ви дава най-скъпоценните и незаменими елементи, от които се нуждаете за постигането на равновесие и щастие.

Добре известно е, че много пациенти могат да бъдат излекувани от техните лекари само от няколко техни думи. Но тъй като лекарят често е припрян и няма правилен подход, той написва набързо една рецепта и бяга към следващия случай. Много доктори мислят, че любовта, надеждата и окуражаването нямат никакво значение. Всъщност, те често убиват пациентите си като им казват, че имат само още няколко дни да живеят. За щастие, някои лекари осъзнават важността на приятелското отношение към пациентите си. Те чувстват, че хапчетата не са единствените средства, които лекуват. В миналото много доктори са били истински светци, но сега за съжаление повечето от тях са обикновени търговци. В Съединените Щати например много пациенти дори не виждат доктор – те биват диагностицирани от машина и в зависимост от болестта си, могат да видят лекар или не, а лекарствата им биват пращани по пощата! Да, те не получават никакъв човешки контакт – всичко е автоматизирано, а любовта бива изхвърлена зад борда. А всъщност единственото нещо, което лекува е Любовта!

Един ден всичко ще се промени и хората ще открият, че единственото, от което крайно се нуждаят са Любовта, Доверието и Надеждата и причината за лошото им здраве е съмнението, недоверието и дисхармонията. Поради това аз повтарям, че най-ефикасната от всички терапии е начинът, по който човек живее. Сега аз не мога да ви обещая, че лечебният ефект на този подход ще е толкова бърз както на лекарствата. Когато приемете лекарства, вие чувствате ефекта им почти незабавно. Но колко време продължава този ефект? И няма ли някакви странични ефекти? Лекарството, което аз препоръчвам действа бавно, но сигурно и стратегически е най-ефективно. Единственото условие е, че то предполага истинска, силна, всеобхващаща житейска философия.

И когато аз говоря за философия, имам в предвид Единствената Върховна Философия, която не е била измислена от човешки интелект, но е била открита от Великите Посветени, благодарение на ясновидските им способности и способността им за отделяне от тялото. И мога да заявя, че Небето ме избра да бъда един от наследниците на тази Божествена Философия. Без нея никога не можем да намерим истинската пътека и винаги ще се губим. Ето защо аз давам абсолютно първенство на тази Философия, която учи хората как да живеят в хармония с различните сили и светове, така че да не бъдат вечно разкъсвани от вътрешни конфликти и противоречия. Тя също така разкрива устройството на човека и взаимообмените, от които неговите душа и Дух имат нужда да правят с природните сили. За физическото тяло дишането е незаменима форма на взаимообмен. Ако човек е лишен от него, той умира. По същият начин, неговите душа и Дух също имат нуждата да дишат, тоест да дават и получават енергия от Космоса и ако те не биват допускани да го правят, човек умира.

Сега, върнете се назад и опреснете паметта си с всички правила и формули, които съм ви дал и не забравяйте да се свържете със силите на Природата. Когато го правите, ще ви бъде дадена светлината да осъзнаете Вселената като здание, най-удивителното въобразимо здание, в което всичко, от горе до долу, е свързано. Когато сте способни да видите всичко това по-ясно, тогава ще сте способни да възстановите вътрешният си ред и да излекувате много от аномалиите си. Защо не може да оцените стойността на истините, които ви давам? Защото не съм известен или прочут? Когато става дума за личността ми, славата няма никакво значение: единственото, което има значение, е да намерим Истината. Аз съм отдал целият си живот на това и мога да кажа, че славата и признанието съвсем не ме интересуват. Освен това, признанието само ще дойде, защото, когато човек притежава Истината, рано или късно ще получи и признание. Същото се отнася и за вас – ще получите признание накрая. Дори ако сега всички ви аплодират, един ден просто ще бъдете забравени. Не, не е това, върху което аз работя. То е нещо, което не може нито да бъде  заменено, нито забравено.

Това, което има най-голямо значение, е да се научим как да живеем, мислим, чувстваме и действаме. Обяснявал съм ви процеса, по който се създават растенията, рибите, дори децата в утробите на майките си. Спомнете си какво ви обяснявах относно закона за афинитета и как човешките мисли и чувства се свързват с родствени сили, елементи и същества в пространството и как, съответно, тези сили и същности идват и се прикрепват към него. Да, това е абсолютен закон. Човек привлича към себе си това, към което се е стремил мислено и в този закон може да бъде намерено обяснението за всяко здраве или болест, сила или слабост, интелигентност или глупост, красота или грозота и т.н. Всички ситуации около нас са просто елементи, които сме привлекли към себе си.

Това значи, че ако в настоящият си живот преживявате трудности, то е поради собственото ви невежество в миналото, което е нарушавало естествения ред на нещата. Но сега, благодарение на Езотеричната Наука, която ви учи как да работите върху подобряването на мислите и чувствата си, вие имате възможността да се свържете с най-висшите духовни сфери и същности, както и да изградите ново тяло, което ще съдържа всички качества, които желаете: здраве, сила и красота. Това е тайната на възкресението. Ако сте склонни да разберете и приложите тази житейска наука, ще имате силата не само да се предпазите от болести, но и да пресъздадете тялото си по начина, по който желаете. За да сме точни, ще кажем, че сега то може да устои на усилията ви, но то е, защото стотици години сте работили да го обезчестите и сега ще ви отнеме по-дълго време да го възвърнете към съвършеното здраве. Но закона, който изложих, е абсолютен. Шест или седем години са достатъчни, за да придобием медицинска степен, но Науката на Живота е толкова обширна, че отнема хиляди години, за да бъде изучена!

Когато хората най-накрая разберат нуждите на душата и духа, ще видят, че те трябва да бъдат събудени и впрегнати на работа. Всичко зависи от тази работа, тъй като всички причини лежат в душата и духа, и всичко останало е само следствие. Когато знаете, че работите на причинно ниво (от което биват задействани всички сили), може да живеете в мир и сигурност, защото ще знаете също и ефектите, които неизбежно ще последват. Ето, това е начина, по който можем да започнем да лекуваме физическите болести – като дадем на хората знание и увереност. Човек бива измъчван от чувствата на празнота и неизвестност, защото не знае факта, че душата и духа му са свързани със светлите природни сили. Когато светлината изгрее в него, той преоткрива връзките си с необятността и безкрая и осъзнавая че е способен да общува с космическите сили и да трансформира живота си. Тогава увереността и радостта стават негови постоянни спътници. Ако не просветлите хората, почти безполезно е да се опитвате да ги лекувате. Те се нуждаят от тази светлина. Имат нужда от нея от най-ранно детство. Можете да помогнете на хората да разрешат физическите и психическите си проблеми единствено като им покажете истината относно собствената им природа, като им покажете как са свързани с Дървото на Живота и как могат да черпят сила от него, за да работят върху себе си и се трансформират.

Никога не забравяйте това: трябва да давате абсолютен приоритет на тази философия и на начина си на живот. На физически план първенство трябва да се даде на Слънцето. Един ден науката ще изучава начините, по които Слънцето може да излекува човека: по кое време на деня и колко дълго трябва да се излагаме на слънце. Как да поставяме вода в различни по цвят бутилки под слънчевите лъчи и по кое време на деня да я пием. Как да работим със слънчевата светлина във всичките й форми. Как да използваме определени инструменти, за да извлечем лечителския елемент, съдържащ се в Слънцето. Колко чудно ще бъде времето, когато това се случи! Засега науката отдава малко внимание на Слънцето, защото се интересува само от материята, от химическите елементи. Също така водораслите, морската вода, тревите и дърветата, кристалите и скъпоценните камъни могат да лекуват, защото са получили лечителските си сили от Слънцето. Слънцето ще бъде оценено последно, но веднъж открити лечебните му качества, ще му бъде дадено първенство: хората ще ядат и пият Слънцето, ще пият Слънцето, ще дишат Слънцето и дори ще слушат музиката на Слънцето, тъй като те ще притежават средства, с които да се настроят към него. Най-красивата музика идва от Слънцето. Най-прекрасните съобщения също. Един ден хората ще могат да слушат слънчевите предавания. Чудите се дали говоря сериозно? Не, не се шегувам – говоря напълно сериозно.

Когато бях на Пиренеите през октомври и ноември, въздухът беше толкова чист и Слънцето светеше така ярко, сякаш беше пролет и всяка сутрин можех да посрещам Слънцето. Тогава осъзнах, че се нуждая от по-малко храна. Бях нахранен от въздуха и Слънцето. Все пак ядях веднъж на ден, защото не исках да лишавам тялото си, но не чувствах никаква нужда и желание за това. Тогава си помислих, че ще е хубаво да повторя опита, който вече бях правил преди – да постя за две седмици. Удивително е колко много неща открих. По време на поста си аз четох, медитирах и писах, но също така работех с часове навън – копаех, подрязвах дръвчета и почиствах малкото парче земя. Продължих да наблюдавам слънчевият изгрев до декември. Но преди изгрева небето бе изпъстрено с най-удивителни багри: златно, оранжево и розово. Аз заснех някои от тях. Една сутрин цялото небе от изток до запад бе напълно розово. Никога не бях виждал нищо подобно. Кристалният въздух, безоблачното небе, гледката на планините, мира и спокойствието и мислите, изпълнени с любов, които изпращах във всички посоки – всичко това ме нахранваше. Това само доказва, че действителните нужди на човека са за неща с тънка природа.

Да, от моя гледна точка, терапията на бъдещето ще бъде терапия със Слънце и ние ще я приложим още сега, като съзерцаваме слънчевия изгрев и формираме взаимна връзка с него, като се концентрираме силно върху него, за да получим частиците му. Науката все още не знае нищо за етерните частици, които пребивават във всеки слънчев лъч. И още, въпреки че не е запозната със съществуването на по-тънък аспект на материята, съвременната наука вече осъзнава, че най-важните елементи в тялото и за здравето на тялото са най-фините. След опитите си да излекува неразположенията на храносмилателната, циркулационната, дихателната и отделителната система на пациентите си … с други думи, след опитите си да третират органите, лекарите най-накрая откриха жлезите с вътрешна секреция, чиито неуловими секреции стимулират или блокират дейността на органите.

Но ендокринните жлези не са всичко и не са края на научните открития. Те на свой ред зависят от други, по-тънки центрове, които пък зависят от мисълта. Сякаш мисловните процеси съдържат жлези, които контролират дейността на целия физически организъм. Един ден науката ще открие, че има цяла йерархична структура, която обгръща всяко ниво на човешкото съществуване – от мисълта, до физическите органи. Аз не вярвам че ендокринните жлези са най-важните, тъй като те на свой ред зависят от други фактори. Човек подобрява или влошава здравето си чрез качеството на своите мисли и чувства, които действат на системата от жлези. Растежа или прекъсването на растежа, увеличаването или загубата на тегло и т.н., не могат да бъдат отнесени само към дейността на жлезите с вътрешна секреция.

Интересно е да се отбележи, че науката работи с прогресивно все по-тънки елементи. Например хомеопатията използва лекарства, разредени до 31-вия сентесимал. Всеки би си помислил, че няма останала никаква лечителска сила в тях, но въпреки всичко те са силно ефективни. Физиците също откриват все по-фини нива на материята. След протоните и неутроните сега те са открили мезона и неутриното. Когато те най-после достигнат до етерното поле на материята, ще намерят частици и енергии, които засега са все още непознати и които произлизат от Слънцето. Ще възникне цяла наука, която ще изучава слънчевите лъчи. Всъщност, вместо да купуваме витамините си в аптеките, трябва да се обърнем към Слънцето. Витамините, които купуваме от аптеките, не могат да бъдат правилно асимилирани от телата ни. Много по-добре е да ги получим от плодовете и зеленчуците, защото те са склада, в който Слънцето ги съхранява. Свойствата дори на такива ординарни зеленчуци като лука, праза, репичките, са все още до голяма степен неизвестни. Например ряпата е изключително полезна. Също така трябва да ядете репичките с листата. Те са много вкусни и съдържат повече елементи от самите репички.

За да приключа, ще ви кажа, че ако знаете как да дишате, пиете и ядете, ще получите витамините си от света около вас, от всички тези елементи, в които слънцето ги е скрило. Най-важният фактор е психичното отношение към това как приемате нещата. Може от сутрин до вечер да приемате хапчета с витамини, но ако нямате подходящото отношение, те няма да ви направят по-силен. Дори ще причинят други проблеми в храносмилателната и кръвоносната системи. Лекарите никога не говорят за важността на състоянието на съзнанието на пациентите, за позитивното отношение, което те трябва да имат към нещата. Ето защо хапчетата, които те предписват са още по-малко ефективни, отколкото би трябвало да бъдат. И така, отново се натъкваме на жизнено важния фактор за важността на вътрешното ни отношение към всичко, което получаваме.

Много братя и сестри ми казват:“ Учителю, когато съм с вас, мисля и действам различно. Всички проблеми сякаш изчезват. Всичко тече като по мед и масло! Но още щом се отдалеча от вас за определено време, всичко се променя: намирам себе си обратно в рутината на ежедневния живот, учението започва да ме интересува по-малко или не си спомням почти нищо от това, което сте ни говорили. „Отговорът ми е, че аз преживявах точно същото с моя Учител Петър Дънов. Но, когато съм с вас целта ми е не само да ви помогна да приемете някои истини, но и да положите усилия да ги поддържате живи и активни, колкото се може по-дълго. Животът е ужасно труден, както вие казвате! Мислите ли, че аз не го знам? Ние постоянно трябва да се борим, да посрещаме всякакви трудности, което ни уморява! Да, знам: животът е труден. Сега няма да ви обяснявам защо е така, но ще ви кажа само, че ако приемете Светлината на това Учение, ще сте много по-силни и смели и винаги ще пребивавате в мир и надежда.

Затова, когато си отидете в къщи, опитайте се да пазите истините, които сте получили тук живи и вибриращи. Не ги забравяйте. Кажете си: „Знам че не мога да се измъкна от реалността на ежедневният живот, но трябва да се прикрепя към тези истини, така че да бъда в готовност, когато се появи колебание, обезкуражаване или отрицателно мисли. Каквото и да става, няма да се предам. Отказвам да бъда завлечен долу. Отказвам да изоставя надеждата и ентусиазма си! Няма да допусна пламъкът ми да бъде угасен.“ Да, прикрепете се към истините, които ви давам, поемете няколко пъти въздух дълбоко и тогава отидете да посрещнете реалността! По този начин ще бъдете силни и изключително енергични и ще станете извор на живот. Така не е ли много по-добре?

Толкова много от вас казват: „Да, разбирам! Отсега нататък ще бъда силен. Ще видите!“ Но когато изникнат трудностите, те за пореден път се отказват от борбата. Когато се върнат тук, те разбира се са засрамени от слабостта си и решават за в бъдеще да се променят. Но … до следващия път! Така че най-мъдрото решение е да продължите да идвате, докато станете устойчиви и непоклатими. Това е задачата на Учението: да ви направи непоклатими при каквито и да е обстоятелства. Да ви накара да помните, че сте безсмъртни и че Господ ви е дал всички възможности, от които се нуждаете. Ако забравите това, сте свършени!

Скъпи братя и сестри, опитайте се да разберете думите ми. Аз чувам мислите ви: „Ние разбираме, разбираме!“ Не, страхувам се, че не разбирате все още! Все още не сте стигнали до този вид разбиране, за който говоря. Да ме разберете, означава да бъдете твърди като скала в убежденията си. Някои от вас са достигнали до тази решителност, но не всички. Още щом се намерят обратно в житейската суета, например, когато по време на Коледа видят преливащите витрини на магазините, те не могат да мислят за нищо друго, освен какво искат да купят и да получат за Коледа. На мига, сякаш те никога не са имали връзка с вярата, религията , Бога, те забравят всичко. Не мислите ли, че аз също съм виждал магазините? Но когато ги видя, аз си казвам: „О, това е велико, чудесно! Но тези вещи са за другите, не за мен. Аз имам нещо много по-скъпо!“

Единственото нещо, което ме вълнува е тази философия, която аз търпеливо продължавам да ви предавам и която може да ви даде безкрайни възможности за еволюция. На практика, всяка философия, която не приема, че човекът има неограничен капацитет за растеж, не е способна да го научи на истинския смисъл на живота. Не трябва да следвате подобни философии.

Коледа е почти на прага ни, мили братя и сестри. Днес не говорих много за светлината, но вземете това, което говорих и мислете върху него. Всичко ще изчезне без никаква следа, но елементите от Науката на Посветените, които ви разбулвам, ще траят вечно.

                                                                           Севр, 23 Декември, 1967

 

Глава Трета – Бъдещето на Медицината

Въпрос: Учителю, какво е бъдещето на медицината от гледна точка на Учението?

Бъдещето на медицината? Но, разбира се, брилянтно, чудесно! Докторите ще останат без работа. Това ви кара да се смеете, но е истина: те няма да има какво да правят, защото повече няма да има болни хора. А дотогава? Да, разбира се, междувременно няма да страдат от липса на работа, защото при начина, по който хората живеят, не само че ще има все повече и повече болни, но ще се появяват все нови и нови болести.

Когато знаем за значителния прогрес, направен в операционните техники, радиационната терапия и т.н., не може да отречем, че модерната западна медицина е твърде впечатляваща. Но защо тогава количеството на болните се увеличава? Някога се чудя дали има дори двама истински здрави хора на света! И списъка на известните болести расте ли, расте. О, да, ще кажете, че тези болести вече са съществували, но ние просто не сме знаели за тях. Има известна истина в това, но не съвсем. Както и не мога да се съглася с тези, които казват, че новите болести идват в резултат на замърсения въздух, вода и синтетичната храна. Това, разбира се, е частично вярно. Да, фабриките изхвърлят отпадъците си в моретата, въздухът е изпълнен с пушек и токсични газове, плодовете и зеленчуците се наторяват обилно с изкуствени торове, а хляба, маслото, олиото и всичко останало, което консумираме, е било обработено и променено! Но всичко това е само повърхностната страна на въпроса, а истинските причини за болестите лежат другаде: в начина, по който хората мислят, чувстват и се държат. Но вие никъде не може да чуете за това. Никой не обяснява, че определени мисли и чувства разлагат и отравят. Всеки се опитва да излекува болестта си като гълта хапчета, без да осъзнава, че точно неговите мисли и чувства са тези, които разрушават или възстановяват здравето му.

Психосоматичната медицина видя светлина в тунела едва наскоро – преди 20, 30 години. Това е знак, че докторите най-накрая започват да разбират ролята на човешката психика в процеса на заболяването и да изследват фината природа на човека. Но този тънък аспект не е нищо ново, той винаги е бил на мястото си! Но защо тогава толкова много доктори упорито отказват да видят нещо друго, освен физическия, материалния аспект на болестта? Преди 40 или 50 години бяхме учени, че единственото, което има значение за правилното функциониране на тялото, са броя на калориите, които приемаме. Дискусиите се въртяха около приема на протеини, мазнини, въглехидрати, соли и минерали в диетата ни. После, след откритието на витамините, фокуса се прехвърли върху тях, като много по-потентни и действени от протеините и въглехидратите. Сега, последното откритие са изключително фините хормони, които произвеждат жлезите с вътрешна секреция и които са дори по-важни от витамините!

Но въпреки цялата им важност, жлезите с вътрешна секреция не са отговорни за всичко, което става в организма. Те само изпълняват командите, които идват от другаде и ако има недостиг или излишък на определени хормони или ако въобще има спиране на функцията на дадена жлеза, това е обусловено от други, много по-тънки фактори, все още неизвестни на медицинските изследвания. О, да, има още много неща да бъдат откривани! Невидимото измерение командва видимото, Тънкия свят командва физическия, Духът управлява материята. Но нашите съвременници засега отказват да приемат тези истини. Те вярват, че тънкото, психическо измерение е подчинено на физическото измерение, на физическото тяло и че мислите, например, са секретирани от мозъка както жлъчката бива секретирана от съответната жлеза. На практика е точно обратното, защото мислите са живи същества. Но сега не мога да се впускам в това. Вече съм говорил за това и искам да се придържам към въпроса ви.

След известно време на увлечение по химическите лекарства, медицината започва да се връща към по-натурални средства за лечение. Постепенно се осъзнава как лекарствата парализират естествения оздравителен процес на тялото. Трябва да се даде възможност на тялото да се защити със собствените си средства. То вече притежава тази функция, но честата употреба на химически субстанции потиска естествените му способности и възпира производството на нужните за самолечение вещества. Вижте само как животните реагират на болестите: те не приемат антибиотици, но се оттеглят настрана и почиват, както и намират нужните билки, които им помагат да се излекуват. Но когато човек се разболее, докторите го тъпчат с лекарства, докато имунната му система се парализира напълно и спре въобще да действа. Всъщност, вече почти всички доктори признават, че антибиотиците и радиацията – ултра виолетовите, инфра червените, кобалтовите лъчи и така нататък – всички те имат изключително вредни странични ефекти.

Докторите си правят експерименти с нови терапии, без напълно да предвиждат неизбежните последици. Всъщност, много пациенти без да знаят, играят ролята на морски свинчета. Или докторите използват истински морски свинчета или други животни, но каквото е добро за животните не е задължително да е добро за човека. Защо да вярваме, че лечение, което е успешно при мишки или зайци, ще бъде успешно, когато се приложи при хората? Структурата на хората е твърде различна от тази на мишките и зайците! Освен това, хората нямат правото да убиват хиляди и хиляди животни, за да си правят  експерименти. Това е престъпление, за което човечеството един ден ще трябва да плати. Ако прочетете Генезиса, ще видите, че Господ е разрешил на хората да убиват животни само по времето на Ной. Единствената храна, която Адам и Ева са консумирали, е била плодове и билки. По-късно, когато хората напуснали Небето и загубили първоначалната си невинност и светлина, господ им разрешил да използват за храна животни, но им забранил да проливат човешка кръв: „За кръвта на живота ви ще изисквам разплата“ ! По мое мнение, за кръвта на животните също трябва да бъде платено и че много болести се дължат на това масово избиване на животни. Един ден хората ще трябва да пролеят толкова човешка кръв, колкото животинска са пролели. Това е проста справедливост. Но нека засега оставим този въпрос настрана …

Какво ще представлява медицината за в бъдеще? Ами, на първо място, хората все по-ясно ще разберат, че всеки човек вече притежава нужните елементи, с които да устои на болестта. Има безкрайно много случаи, когато хора, които са били отписани от лекарите, са успявали да се излекуват. Как? С помощта на волята и мисълта си. Разбира се, не всеки може да направи това. Трябва да бъдат развити някои способности. Но е възможно. Вече съм ви говорил за растения, чиито корени не са вкоренени в почвата: те черпят жизнеността си направо от атмосферата. Как успяват да го направят? Ако растението е способно да приеме всички елементи от атмосферата по този начин, колко по-способен на това е човекът! Химиците ще кажат: „Това е въпрос на химически процеси, това е чиста химия…“ Да, така е, всичко е химия, но се управлява от Духа. Духът е в състояние да създаде всички нужни химически елементи, но медицината засега отказва да признае тези способности на Духа, и там лежи най-голямата й грешка.

Вместо преследване на все по-дръзки и дръзки експерименти в химията и операционните техники, изследванията трябва да вземат друга посока. Например, обкръжението на болния трябва да бъде съвсем различно. Той трябва да бъде заобиколен от цветове и звуци, които да подпомогнат събуждането на спящите му сили. Човек има вродената способност да неутрализира всичко, което би му навредило, но той все още не е придобил волевата сила и знанието, с които да събуди тази сила. С други думи, това което липсва, е духовното измерение. Нищо не липсва на материално, физическо ниво – има толкова много болници, клиники и аптеки! Такова нещо не е имало в миналото. И въпреки удивителните ресурси, които съществуват днес, има все повече и повече болни.

Медицината на бъдещето ще учи хората да намират нужните им лечителски елементи на етерен план. Да, всички химически елементи, които днес купуваме от аптеките под формата на хапчета, съществуват в етерно състояние в атмосферата. Там е склада на всички елементи и хората ще се научат да ги намират там, да ги вдишват и без никаква опасност да черпят колкото им е нужно. За в бъдеще хората ще приемат все по-малко и по-малко хапчета, които ги тровят: те ще ползват лечителните елементи, от които се нуждаят от слънцето, въздуха, морето, дърветата и планините, както и от цветовете, музиката, думите, движенията, чувствата и мислите. Потенциалната ефективност на всички тези източници все още не е истински изучавана.

Степента, до която мисълта на хората е повлияна от материализма е много явна в определени сфери, особено в сферата на образованието и възпитанието на младежта. Хората вярват, че за да обучат младите и ги направят годни за бъдещите им отговорности, трябва да подобрят училищните сгради и екипировка, да построят басейни и стадиони и т.н. И докъде води всичко това? Очевидно, докато става дума само за тренировка на паметта и трупане на факти, да, младите са много напреднали … въпреки че постоянно се чуват учители, които се оплакват, че учениците им не знаят нищо! Истината е, че като цяло характерът и манталитета на младежта са плачевни! В миналото в училищата никога нищо не достигаше. Някога нямаше дори учебници и моливи. Прозорците бяха без стъкла и всяко дете трябваше да носи дърва на училище, иначе нямаше да има отопление! И все пак тези училища възпитаваха гении, водачи и хора, които бяха образци по благородство. Защо? Защото цялото възпитание се концентрираше на поведението и характера, с други думи, на духовното измерение.

Да, както казах, бъдещето на медицината е безработица! Поне докато питате мен. Аз знам начини, чрез които всеки един лекар ще остане без работа. Как? Много просто. Ще купя обширно и много красиво място в провинцията и ще построя няколко къщи със специални пропорции и цветове. Ще има огромни количества цветя, рисунки, статуи и така нататък, и бременните ще бъдат настанявани и хранени безплатно през времето на бременността им. Всички условия ще им бъдат предоставени. Те ще слушат лекции и концерти и ще прекарват времето си в духовна работа, която ще въздейства на децата, които  носят. Естествено, съпрузите им ще идват да ги виждат и така и те ще слушат някои беседи. Ето, така трябва да се довеждат децата в света и по този начин няма да остане никаква болест! Днес те са болни, защото бедните им майки трябва да се справят с толкова много грижи през деветте месеца бременност. Много семейства сега трябва да се блъскат заедно с други в тъмни, тесни съборетини, с мръсни тесни дворове, където всички простират прането си. Съпругът се връща в къщи пиян или обезкуражен, защото няма работа и започва да бие бременната си жена… Как може да се очаква при тези условия децата да имат добри заложби? Естествено, ситуацията не е винаги толкова трагична. Но ако въпреки това родителите имат болни или склонни към престъпност и порок деца, то е защото те не знаят как да ги въведат в света. Ако младите момичета и момчета бяха прочели това, което сега говоря само преди 30 години, относно мистериите на галванопластиката, те биха могли да наблюдават как всичко се повтаря във всяка област и специално в случая на бременността.  

Глава Четвърта – Ученикът Трябва да Развие Духовните си Сетива

Днес искам да кажа няколко думи, по специално за тези, които са тук за пръв път. Не се съмнявам, че те ще са от полза и за всички останали, тъй като  ще се предоставят някои убедителни аргументи за разговор с хора, които не са разбрали важността на духовния живот.

Всички ние имаме физическо тяло, дори и бебетата го знаят: кажете им да ви покажат очите си и те ще го направят. Както и ще ви покажат носа и устата си, ушите си и тантурестите си краченца! Удивително е колко много знаят мъничките дечица! По късно, когато тръгнат на училище те научават, че човек има пет сетива: зрение, обоняние, слух, вкус и осезание. Всяко от петте сетива ни дава определени усещания: чувството давано от сетивото за допир не е същото като усещането, доставяно от зрението. Това също е нещо, известно на всички. Всички контакти на човека със света около него са базирани на петте сетива. Поради това той има тенденцията да експлоатира възможностите им до максимум и по-специално, да усилва и увеличава приятните усещания, доставяни от очите, кожата, ушите и т.н. Измежду усещанията, които човек получава, някои са по-нужни от другите, някои са по-интензивни.

Да вземем например вкуса: кой може да отрече богатството от разнообразия и важността на усещанията, доставяни от вкуса … особено когато се наслаждавате на вкусно ястие! Или да вземем осезанието: когато мъж и жена правят любов, те преживяват изключително интензивни усещания. Или поне е прието така да се мисли. Но това не винаги е така. Вярно е за болшинството като цяло, но не за всички. Някои артисти, например, които са надарени със силна зрителна сензитивност или слух, са много по-дълбоко раздвижвани от звуците и цветовете, отколкото от сексуалния акт, към който остават безразлични и равнодушни. Но тъй като мнозинството хора днес не са така високо еволюирали, спокойно можем да кажем, че днес света е управляван от две сетива – осезанието ( което включва сексуалността ) и вкуса. Съотнесени с тях, зрението, слуха и обонянието изглеждат не толкова важни: някои личности са тотално безчувствени към ароматите, звуците и цветовете, освен ако личните им интереси не са въвлечени по някакъв начин. В това отношение те наподобяват животните, които са развили сетивата си в такава голяма степен, защото е било в техен интерес да го направят. Те са се нуждаели от тях, за да намерят храна и да се защитават.

Говоря за неща, които вие, разбира се, знаете, но го правя с цел да насоча вниманието ви към определени заключения, които никога не са ви идвали на ум. В течение на хилядолетията, хората са правили всичко възможно, което е било по силите им, за да увеличат разнообразието и интензивността на усещанията и възприятията, които са прониквали в съзнанието им през каналите на петте им сетива и тази игра на клавиатурата на тези пет сетива те наричат цивилизация и култура. Добре, но по мое мнение това е твърде примитивно! Колкото и да са изфинвани, те винаги ще са ограничени, защото принадлежат на физическото измерение. Те никога не могат да изследват това, което лежи извън обхвата им. Разбира се, в плановете на природата са заложени повече бутони на тази клавиатура: шесто, седмо и дори осмо сетиво, които са много по-мощни и обхващащи от тези, с които разполагаме в момента. За момента обаче хората се приковават към петте си физически сетива. Те не желаят да допуснат, че има други измерения, които чакат да бъдат изследвани, други образи, аромати и вкусове да бъдат експериментирани. Така, че не е чудно, че те не са в състояние да се наслаждават на нови и по-разнообразни, по-богати и фини усещания. Как ще обясните факта, че без да имат никакви външни стимули за физическите им сетива, някои хора имат възприятия, които ги потапят в екстази, в които те преживяват различни състояния на съзнанието, чувства на доволство, величие и необятност? Аз познавам тези усещания, защото съм ги преживявал и те са извън силата на думите да ги опишат!

Нашата задача е да убедим хората, че ако продължават да се опитват само да умножават и усилват силата на физическите си сетива, са обречени на горчиви разочарования, тъй като обсега на тези възприятия е твърде ограничен. Всички знаем, че всеки орган има определена функция: ние не виждаме с ушите си, но с очите си, както и не чуваме с очите си, но с ушите си. Всеки орган е специализиран да изпълнява специфичната си функция и да ни доставя усещанията, които отговарят на собствената му специфична природа. Ако искаме да имаме различни усещания, трябва да се обърнем към други органи, които всички ние притежаваме.

Наблюдавайте поведението на хората: те могат да гледат, докосват, вкусват каквото си искат, но винаги са недоволни. По времето на пътешествията ми аз срещнах десетки богати хора, които бяха нещастни, преситени и отегчени! Te бяха пробвали всичко, което можете да си помислите, за да премахнат отегчението и нищетата си, но без полза, защото бяха се приковали към толкова ограничени хоризонти. Аз винаги използвам примера за екстремно богатия съпруг, петролен или друг магнат, който засипва жена си със съкровища, скъпоценни камъни и палати, но тя е вечно недоволна. Защо? Защото дълбоко в нея, заровено под всичките тези богатства съществува нещо, което ние наричаме душа и Дух. Никой не си и помисля, че душата също има нужда да бъде подхранвана. Всичко се движи около физическото тяло: „Ето яж, това е за теб!“ Чувството ни на недоволство не идва от физическото тяло, но въпреки това точно него ние заливаме с храна и всякакви подаръци. То не се нуждае от всичко това. На практика то се нуждае от извънредно малко, наистина! Духа и душата ни са тези, които са вечно анемични и умиращи от глад! Но тъй като хората не осъзнават това ( всъщност, те дори не знаят, че имат душа и Дух),  продължават да се опитват да заситят и осигурят само физическото си тяло и така  никога не разрешават проблемите си. Хората никога няма да могат да премахнат недоволството си, докато не разберат, че всъщност душата и Духът им са тези, които трябва да бъдат задоволени.

Но какво иска душата? Душата моли за пространство, в което да диша свободно и да расте. А Духът? Какво иска духът? Преди време ви дадох схема, която обозначаваше принципните елементи на живота ни: сърце, съзнание, душа и дух и нуждите и проявите на всеки един принцип. Тази таблица представлява квинтесенцията на духовната философия. Ако искате да експериментирате радост, нови, невероятно потентни и разнообразни усещания, повече не трябва да разчитате изключително на петте си сетива. В това отношение ориенталистите са способни на опитности, които са немислими за западняка. В Индия и Тибет например има йоги, които живеят в дупки в земята. Когато бях в Хималаите, срещнах ученик на Бабаджи, който се казваше Хануман Баба. Той не каза и дума, защото Бабаджи му беше забранил да говори за няколко години, но той използваше съзнанието си, за да комуникира с другите. Аз прекарвах часове с него. Често стояхме заедно до два или три часа сутринта. Той спеше в дупка, в която едва имаше пространство да постави тялото си. В тишина и тъмнина, без храна за петте сетива, в постоянна медитация, йогинът успява да ги доведе до състояние на вцепенение и неактивност. А веднъж, когато сетивата прекъснат дейността си, те повече не абсорбират психическа енергия, предназначена за фините енергийни центрове, така че тези центрове могат да бъдат събудени и йогът започва да чува, вижда, мирише и усеща флуидните елементи от по-високите сфери на битието.

Западняците са наточили петте сетива до висока степен на съвършенство и си мислят, че това е начина да узнаят всичко и да постигнат щастие! Те със сигурност знаят много, както и преживяват разнообразни сензации, но петте им сетива поглъщат всяка налична капчица психична енергия, така че не им остава нищо за духовното измерение. На запад хората живеят прекалено много на нивото на физическата чувственост и така не им остават сили да събудят и развият спящите си способности на възприятие. Прекалено много сензации! Само погледнете младите. Възрастните са общо взето по-умерени, защото  накрая са разбрали, че не получават истинска полза от такъв живот. Но младите са жадни за всякакъв вид усещания. Те искат да видят и чуят всичко, да пипнат и прегърнат, да спорят и викат … и според тях това е живота! Но това е само един аспект от живота. Те са живи, да, но живеят живот, който прикрива истинския живот. Трябва добре да схванете това, преди да решите да изключите от живота си много различни усещания, които правят истинската чувствителност и интуиция невъзможни. Не е добре да се живее в пресищане на сетивата. Хората са постоянно потопени в океан, който е постоянно яростно разбиван от бурите на възбудите и тревогите им. Те не са способни да останат за няколко минути в мълчание, нито да издигнат мислите си до по-високо ниво и да изпитат чувства с тотално различна природа и качество. Те винаги търсят преживявания на прекалено ниско равнище. А трябва да погледнат нагоре.

Това е нещо, в което съм се уверил от собствен опит, отново и отново: когато някой е потопен в мълчание и медитация, отдалечен от всички физически усещания, тогава става възможно да се проникне в определени тънки области и да се задоволи жаждата за усещания с такива, които никога не могат да бъдат преживени на физически план. Тези преживявания са вътрешни опитности и те могат да бъдат достигнати само чрез мисловен труд и сила на волята. Вие ще кажете: „Всичко това е много неясно! Говорите ни за необикновени опитности, но никога не обяснявате какви са тези опитности и как се проявяват.“ Това е вярно, прави сте, но това е, защото те не могат да бъдат обяснени. Никой никога не може да ги опише. За да ги разберете наистина, трябва вие самите да ги преживеете. Аз нямам думи, с които да ги опиша. Само знам, че това е единствената истинска реалност. Да, единствената реалност е Живота, който съществува на високо и който може да бъде достигнат само от душата и Духа ни.

Напоследък често слушаме за поразиите, причинени от наркотиците, особено сред младежта: ЛСД, марихуана, опиум, кокаин и хероин. Някои от тези вещества са традиционно ползвани в Азия и Южна Америка, но това е друг въпрос. Сериозността на въпроса тук е, че младите ги използват, за да избягат от баналното ежедневие и да постигнат по-високи състояния на съзнанието, докато на практика те се саморазрушават. Наркотиците са прекалено нараняващи нервната система. Посветените никога не са препоръчвали употребата на наркотици. Самите те, ако въобще им се случи да ги използват, то е в съвсем малки дози, например мускуса.

Преди да отида в Индия, аз знаех за специалните свойства на мускуса, който не трябва да бъркате с парфюма под същото име, който е синтетичен продукт. Истинският мускус ( muskus officinalis ) е секрет от половите жлези на мускусната сърна, която живее по високите плата на Тибет. Аромата на тази секреция е толкова силен, че привлича женската сърна от голямо разстояние. Когато е изсушен, той малко прилича на тъмно кафяви, почти черни чаени листа. Аз го познавам, защото съм го ползвал в изключителни случаи. Ако имат да вършат някаква определена работа, Посветените разтварят едно или две зърна в гореща вода с мента, за да подсилят нервната си система и слънчевия си сплит. Мускуса е безвреден – действието му е сякаш сте погълнали капка огън, първична материя в тялото си.

Когато бях в Индия се научих как да правя паста от корените на специфично растение, комбинирано с листата от друг вид растение. Всичко заедно се стрива на камък и получената паста се втрива като малка червена линия на челото, между веждите. Използва се като помощно средство за медитацията, тъй като има способността да отваря третото око. Ако желаете, мога да ви дам имената на тези растения, но няма да можете да ги намерите лесно. Индийците и Тибетците знаят много за растенията. Това е знание, предавано от поколение на поколение от хиляди години. Свойствата на някои от растенията в техния асортимент са наистина удивителни. Едно от тях позволява да се оцелее седмици без храна. Друго позволява да се прекарат много дни в снеговете на Хималаите, без да се страда от студа. Поне така ми беше казано. Аз не съм ги пробвал, но нямам причина да се съмнявам в тези данни, тъй като знам, че силата на билките е твърде необикновена. Има книги, които говорят за определени мазила и кремове, направени от растителни екстракти, с които вещиците от средновековието мажели телата си преди да отидат на Сабат. Всъщност, те не са участвали в Сабат в техните физически тела, но в астралните. Някои лекари, които са намерили някои от старите рецепти и са ги пробвали, са установили автентичността на тези феномени. Разбира се, не се знае дали те са имали точната формула на тези мехлеми, защото написаното в книгите е винаги донякъде прикрито, но те все пак са имали определени стимуланти, способни да индуцират визии и астрална проекция.

Но стига за това засега. Единствената ми цел, когато говоря за тези неща, е да посоча, че тези екстремно потентни субстанции съществуват, но често са изключително опасни. По тази причина ви съветвам никога, под никакъв претекст да не ги използвате. Задоволството, свободата, духовната жизнерадостност, възторг и наслада трябва да бъдат постигнати чрез чисто духовни средства. Това е царският път. Истинският посветен никога не разчита на външни помощни средства. Той знае, че Господ му е дал всички възможности, цялото богатство и всички вещества, произвеждани в лабораториите в самия него. И всичко, което той трябва да направи, е да извади и ползва. За съжаление някои хора прекарват 20, 30 или 40 години в Окултна Школа, без дори да започнат да се учат как да използват вътрешните си ресурси. Защо?

Ако наблюдавате поведението на хората, ще видите, че повечето от тях имат толкова приземен идеал, че той ги спира да видят, почувстват и разберат реалността. На практика те инстинктивно отхвърлят най-добрите и важни неща в живота, които се появяват на пътя им, тъй като те не са това, което ги интересува: те не им влизат в сметките. Така, че тайната е да променим идеала си, целта на живота си. Ако идеала ви е да станете перфектни, всичко около вас ще способства за това, ще ви обогатява и ще ви дава истински копнеж по реалността. По този начин и най-тривиалната дейност в ежедневието придобива необикновена важност и значимост. Но, ако единственият ви идеал в живота са парите, славата и общественото влияние, каквото и да пробвате и преживявате в живота, ще бъде блудкаво и незадоволително. Няма значение дали сте професор, инженер, министър, доктор, философ, бизнесмен или артист: ако нямате идеала да растете в съвършенството през всеки един ден от живота си, винаги ще ви липсва есенциалното.

Стига ми да видя някого само веднъж, за да знам какви са идеалите му и ако са божествени, мога да видя цялата му съдба на длан пред очите ми. За мен това е много просто, тъй като притежавам истинския пробен камък. Опитайте се да ме разберете – ако единствения ви идеал е да имате успех в човешкото общество, винаги ще ви липсва основното. А какво точно е това главното? Това е интимната убеденост, че си дете на Бога, чувството, че Небето и Земята ти принадлежат, вярата в прекрасното бъдеще!

Всяко сетиво ни доставя частично знание за света около нас и е интересно да отбележим йерархията, която съществува между тях. Осезанието се отнася принципно към твърдата материя. Ние съвсем не можем да усетим газообразната и етерната материя, а флуидите само до известна степен. Осезанието е на своя територия, когато е в контакт със солидната, осезаема реалност. Вкуса се отнася към течностите. Ако възразите, че парче сладкиш е достатъчно солидно, но все пак като го поставите в устата си, можете да усетите сладостта му, ще трябва да ви кажа, че не сте изучили въпроса напълно. Когато поставите нещо в устата си, можете да почувствате вкуса му само до степента, до която то е било разтопено и втечнено от слюнката. А обонянието? То ни позволява да възприемем миризмите, тоест газообразните еманации. Така, че носа също се отнася към материята. Слуха, обаче, вече не осезава материята, но вълните и вибрациите. Същото важи и за зрението. Със зрението ние заставаме на прага на етерния свят.

Но, ако искаме да проникнем в астралния свят, повече не можем да се ползваме от петте сетива. Нуждаем се от друго сетиво, специално адаптирано за възприемането на по-тънки форми материя. Който още не е развил шестото си чувство, не може дори да твърди, че има други равнища на материята, други сфери. Той не може да си представи, че вселената е наситена от други вибрации, които могат да дадат много по-бързи и интензивни усещания.

За да можем да докоснем нещо, трябва да сме близо до него, за да  вкусим, още повече. Ние можем да помиришем аромата на цветята на определено разстояние, да чуем звук от още по-голямо разстояние и да виждаме дори  още по-далече, така като нашите очи са предназначени да позволят да получаваме информация и инструкции от голяма дистанция. Тук още веднъж виждаме великата интелигентност, с която природата е установила йерархията измежду сетивата. И сега е времето, когато шестото сетиво ще ни свърже с по-обширни, по-отдалечени и по-тънки области на Вселената.

Но докато нашите съвременници ( учени, артисти, духовенство ) не са развили органите си, предназначени да ги свържат с по-възвишените същности във висшите региони, тяхното познание ще е жестоко ограничено. Те могат да говорят, пишат, обясняват, критикуват, съдят, но винаги ще са на погрешен път, защото познават само един аспект от реалността. Ако искат да обхванат цялата реалност, те трябва да практикуват, докато успеят да разбудят други способности, умения, които винаги са били дремещи в тях и са чакали да бъдат използвани. В далечното минало, когато човек още не е бил овладял напълно физическото си тяло, езотеричната традиция ни казва, че той е живял предимно извън физическото си тяло, в състояние на астрална проекция. По-късно, когато духът му започнал да прониква по-надълбоко в материята, човек развил способности ( петте сетива ), които го направили годен да работи на физическо равнище и той пренебрегнал ясновидските си умения. Но той не ги е загубил, все още ги притежава.

Наблюдавайте поведението на децата: до около седем годишна възраст те не са напълно установени във физическото си тяло. На тази възраст те отразяват периода, когато цялото човечество е било на този етап на еволюцията. По това време човек е общувал с духовете на природата, с душите на умрелите. Те са били в постоянна връзка с тях и когато на свой ред е трябвало да оставят телата си, те не са правели разлика между живот и смърт. Невидимият свят, света на духовете за тях е бил най-очевидна и най-важна реалност. Те плували в атмосферата като че били нематериални и влизали във физическите си тела от време на време. При тези условия те били напълно неподготвени да работят в материалното измерение. Но процесът на еволюцията изисквал да проникнат в това измерение. Ако науката и технологията сега са на такова високо ниво, то е именно поради това спускане в материята. Съвременният човек е възхитително екипиран да владее материята.  Но при спускането си в материята хората напълно забравили за съществуването на духовния свят, загубили всякаква връзка с него. Забравили, че са безсмъртни. Някои разбира се имат някакви спомени и интуиция за духовното измерение, но болшинството са го забравили.

Днес ние сме на ръба на нов еволюционен цикъл. Аз знам плановете на Космическата Интелигентност и знам, че когато хората се научат да контролират и управляват материята и собствените си физически тела, те ще започнат да развиват духовните си чувства и отново да се издигнат нагоре. Може би ще кажете: „Ако знаете това, защо винаги критикувате хората и сипете огън и жупел върху тях?“ О, не, опитайте се да ме разберете: дори ако знам това, защо  да не подтикна тези, които са вече готови да се обърнат изведнъж към източника? А другите? Ще ни се наложи да ги оставим зад себе си! Но не се тревожете за това. Един ден цялото човечество ще стъпи на пътя на духовното издигане.

Това е отговора ми на тези, които са запленени от материалната реалност и очакват да намерят разрешение на всичките си проблеми чрез петте си сетива. Разбира се, трябва да разрешим на сетивата си да изпълняват функциите си. Не става дума да ги поставим в хлороформ! Но да се хвърлим с главата напред в усещанията, давани от физическото тяло с надеждата да намерим щастие, задоволство и пълнота, означава да предизвикаме собствените си разочарования. Тези, които искат да напреднат и да експериментират други, по-фини възприятия, трябва да започнат да намаляват чувствеността, получена чрез петте сетива и да погледнат навътре. Вътрешният им ландшафт е богат и обширен, но никой не се сеща да погледне там! Никой дори и не вярва, че има нещо, което може да бъде намерено там. Ако Господ не ми беше дал милостта си да разкрия тези истини чрез собствен опит, сигурно и аз бих имал големи трудности да им повярвам. Но от най-ранното си детство аз бях привилегирован да преживея най-необичайни сензации. Ако днес съм в състояние да разбера и най-неясните страници на Езотеричната Наука, то е защото съм ги преживял в собствения си живот. Ако никога не сте опитвали и  преживявали тези неща, няма да можете да разберете, защото те принадлежат на друго измерение.

Да вземем например феномена, наречен екстаз. Много е писано и казано за светците и мистиците, които са имали екстази. Те никога не са вземали наркотици, но въпреки това са преживявали най-необикновени състояния и тези, които са ги срещали, са били постоянно удивявани от техните еманации. Но повярвайте ми, вие не можете да имитирате екстаз! Никога не може да накарате хората да ви повярват, че сте имали екстаз, ако очите ви не изразяват нещо лъчезарно и Божествено. Очите ни са тези, които изразяват какво преживяваме. Ако очите ви са мътни, безизразни, без блясък, вие със сигурност не сте преживявали екстаз! Когато бях в Индия, аз видях ученик на Бабаджи,за който се предполагаше че е в Самадхи … Аз бях единственият, който осъзнаваше, че всъщност той е болен. Когато преживявате екстаз, всичко във вас закипява. Здравето, вътрешната ви светлина и интелигентност се подобряват. Ако след това сте изтощен или депресиран, това не е било екстаз, а патологично състояние. Екстаза е интензивно общение със света на истинската реалност. Този, който го преживява, излъчва светлина: очите му горят, лицето му грее от светлина! Определени опитности от този вид могат да бъдат уморителни за тялото, но еманациите не могат да лъжат.

Не е адекватно да се очаква физическия свят да ви достави това, което принадлежи на по-високо измерение. Аз категорично ви заявявам: никога не може да го намерите на това равнище. Доказателство за това може да се види във всички тези състоятелни хора, които казват: „Аз имам всичко, но живота ми няма никакъв смисъл!“

Преди много години купихме голямо дървено здание за хората ни и използвахме дървения материал за постройка на три или четири вили. Наехме дърводелец, Господин Кародано и синовете му, за да ни помогнат. Бащата работеше върху третата барака, близо до пътеката, която води към Скалата и всеки ден, когато се връщахме от Изгрева, той ни наблюдаваше. Един ден той ми каза: „Господине, сега започвам да разбирам какво правите тук.“ „А, какво правим?“, попитах аз. „Да, да, аз разбирам“, повтори той. „Но какво по-точно разбирате, Господин Кародано?“, попитах аз отново. „Хубаво, ще трябва да ви разкажа за нещо, което се случи в Италия, когато бях много млад. Аз работех с цял отбор младежи като мен и по обяд ние ходехме на малък ресторант, където хапвахме макарони, пържени картофи и чаша червено вино. Всички бяхме безгрижни и пълни с радост, винаги се смеехме и шегувахме. Един ден в ресторантчето влезе един джентълмен. По облеклото и пръстените му си личеше, че е много богат, но лицето му беше тъжно и увехнало. Изглеждаше много нещастен. Той седна сам и започна да ни гледа. Ние, както обикновено, пиехме и хапвахме, закачахме се и се шегувахме. Неочаквано човекът скочи, дойде при нас и ни каза: „Извинявам се, че ви прекъсвам, млади приятели, но вие сте толкова млади и щастливи, че ми доставя удоволствие да ви наблюдавам. Виждате ли. Аз съм много богат, мога да имам всичко, каквото си пожелая, но съм нещастен. Животът е безсмислен за мен. А вие сте млади и пълни с живот: ще ми направите ли една услуга? Искате ли да поръчате, каквото искате да ядете и пиете, а аз ще платя за всичко!“ Да, както можете да си представите, ние бяхме очаровани. Направихме си цял банкет и ядохме и пихме до пресищане! А той просто седна и ни наблюдаваше. После само махна за сбогом и си замина. И сега, виждате ли, аз разбирам, че вие правите същото с вашите ученици: вие им давате смисъла на живота. „Много добре, Господин Кародано, но как стигнахте до този извод? „„А, ами когато ги видя всяка сутрин да слизат обратно тук долу толкова блестящи и радостни, разбрах че това е, което им давате: Смисъла на живота“ Не можете да си представите какво удоволствие ми донесоха думите му!

Разбира се, докато сте млади е нормално да се радвате на живота, да пеете и да се жените. Но след време, ако не следвате никаква духовна философия, виталността и младостта ви няма да траят вечно. Младежта е естествено щастлива. Не й трябва помощта на философия или наука, или каквото и да е, за да бъде щастлива. Да, но с течение на времето ситуацията се променя. Не можете да разчитате изключително на природната си жизненост и радост, те не са достатъчни и затова ви трябва подкрепа от страна на философията. Вземете например любовниците: ето ги: 24 часа на ден те си гукат и целуват, но често няма никакъв обмен на идейно ниво. Единственият обмен е на сексуално и сантиментално равнище. Но след време, когато чувствата загубят остротата си, какво остава? Всеки чувства само празнота, липса на интелигентност и идеал в партньора си и тогава започват неразбирателствата и караниците. И всичко това, защото нямат нищо общо на интелектуално и духовно равнище. Да, дори когато съществува Любов, ако разчитате само на физическото, чувствено отношение, тя няма да продължи дълго. Дори любовниците, които в началото се поглъщат взаимно с любовта си, завършват с раздяла, ако нямат обща посока и идеал.

Всъщност, дори това да ви изненада, ако млад мъж и момиче нямат спонтанно привличане и харесване един към друг, но осъзнаят, че споделят същата философия и идеал в живота, те ще започнат да се оценяват, да се възхищават един на друг и може да се влюбят! Така, че както виждате, идеалът е изключително важен, може би много по-важен от целия секс и емоционална сърдечност.

По тази причина съвета ми към младите е следният: „Не разчитайте единствено на младежкия си чар! Въвлечете се също и в малко философия!“ Красивите крака и гърди са нещо чудесно, но мъжете се уморяват лесно дори и от най-хубавите неща и ако жената е празноглава, те ще я напуснат без да се замислят! Същото важи и за мъжа. Има много добре изглеждащи младежи с елегантни мустаци и бръмбари в главите и когато някой от тези фукльовци каже на момиче, че ще я направи щастлива, той не разбира, че това, от което жената най-много се нуждае, за да бъде щастлива, е някой, който да я води, съветва и протектира. И тъй като самият беден нещастник се нуждае от подкрепа, ръководство и съвет, тя не след дълго ще го напусне и ще потърси някой друг! Ето как стават много трагедии. Повярвайте ми, скъпи братя и сестри. Аз съм наблюдавал и анализирал толкова много ситуации и съм имал толкова много жизнен опит, че можете да ми се доверите. Ако сега не ми повярвате, един ден ще намерите истината от личен опит. Лошото е, че тогава може да бъде прекалено късно.

Приемете философията, която ви предлагат Посветените и тогава повече няма да бъдете като всички тези, които търсят , търсят и никога не намират. Те прекарват целия си живот в състояние на несигурност и объркване, без да знаят, че имат всичко, от което се нуждаят. Може да кажете, че някои хора се оправят много добре и без никаква философия или всякакви идеи. Знам – но това няма да е вечно – след няколко години самодоволството им ще изчезне. Засега те са напълно щастливи, защото не са в контакт с духовното измерение и се задоволяват с най-грубите удоволствия … като животни. Животните са изцяло щастливи, защото не се нуждаят от нищо духовно, така че са си съвсем добре. Проблемите се появяват, когато започнете да излизате от чисто инстинктивното ниво. Тогава започвате да се нуждаете от нещо повече. Нещата, които са ви задоволявали преди, повече не могат да ви направят щастливи. Ставате по-придирчиви, разграничавате нещата и разбира се, започвате да страдате повече, защото повишените ви потребности ви правят остро чувствителни към липсите ви. Ако искате да бъдете напълно щастливи във физическия свят, каквото и да правите, не напредвайте духовно, не еволюирайте! Продължавайте да бъдете като камъните, растенията и животните! Когато се издигнете до човешкото състояние, не можете повече да бъдете сигурни, че ще бъдете щастливи. Истината е, че човек може да намери истинско, постоянно, неразрушимо щастие само когато неспирно се придвижва по-близо и по-близо до Бога.

Уверявам ви, докато хората продължават да се подхранват и се валят в общоприетите идеи на невежата тълпа, те никога няма да намерят задоволство, смисъл на живота и истинска радост. Но ако хората потърсят светлината на Вътрешната Наука, тогава съзнанието им ще бъде по най-чуден начин просветлено! Но истина е, че човек се нуждае от кураж, за да приложи тази наука. Малцина се осмеляват да отхвърлят идеите на мнозинството. По-сигурно е да се ходи по прашните, добре утъпкани пътища, като всички останали и това означава, че само неколцина авантюристични индивиди ще съумеят да практикуват тази нова философия. Но аз ви обещавам. Тези, които го правят, ще открият смисъла на живота и нов вкус в най-малките от малките дейности. Без значение дали работят или почиват, вървят или говорят, всичко за тях ще бъде изпълнено със смисъл и значимо. В противен случай, както и да се опитват да извлекат удоволствие от живота, те винаги ще са разочаровани и незадоволени.

Някои вече споделиха с мен: „Учителю, става ми все по-ясно, че любовта не може да бъде намерена на физическия план. Ние имахме много физически опитности от такъв вид, но не открихме любовта, която търсехме.“ Разбира се, че не. Не може да очаквате да намерите любовта с физическите си органи. Може да използвате тези органи, за да изразите Любовта, но тя самата трябва да бъде търсена другаде. Но за да разберат това и да започнат да търсят във Висшите Сфери, хората трябва да страдат и преживяват разочарования. Ако Любовта можеше да бъде намерена на физическо ниво, хората отдавна да я бяха намерили, нали всички „правят“ любов! Освен това, как ще обясните факта, че физическата любов не вълнува и не задоволява много хора? Защо се получава така? Докторите биха казали, че те са болни или анормални. Какво обяснение!

Така, че на всички вас, които сте тук за пръв път, нека ви кажа следното: „Оставете настрана всичко, което сте чували, чели и знаете! Само за един месец забравете всичко друго и поставете в съзнанията си няколко правила от тази езотерична философия. Тогава след известно време се погледнете отстрани и се запитайте как се чувствате: ще намерите, че сте започнали да преживявате усещания, които са твърде нови за вас. Например, легнете през хубава ясна нощ на земята и се взрете в звездите: малко по малко ще бъдете изпълнени с великолепно чувство на мир, мир който никога не сте познавали. Чувствате, че сякаш се разтопявате във Вселената. И то без капка алкохол или нещо друго! Или сте с човека, когото обичате, без да правите секс, без да говорите. Просто сте заедно и се чувствате изпълнени с цялото величие на Вселената!

Мислете върху това и помнете, че ако повтаряте тези опитности съзнателно, ще откриете един непознат и неизследван свят. Хората понякога изпитват подобни опитности, но за съжаление забравят за тях, като че ли те са били плод на случайността и са се случили безпричинно.  

Вместо да ги изследват в дълбочина, те ги пренебрегват и се впускат за пореден път в безплодното си дирене на щастие. Каква грешка! Те би трябвало да повторят опитността си – да си кажат: „Може и да е било илюзия, но аз се нуждая от тази илюзия, защото ми носи сила, интелигентност и щастие и затова ще я повтарям, колкото се може по-често.“ И тогава те биха открили че тази илюзия ги води към реалността.

Да, така Посветените са открили реалността. Те започнали да изследват чувството на щастие и разширено съзнание, което е независимо от физическите обстоятелства и се стремили да преживеят отново и усилят тези състояния, колкото се може по-често. По този начин те свикнали да живеят в света на мисълта, свят на извънредно разредена, тънка материя. И това е, което ви съветвам да правите: ако в определен момент от съществуването си сте имали дори и миг на просветление, колкото и кратко да е било, ако вече сте преживели чувство на цялостност, обърнете се към този момент, опитайте се да го съживите и възкресите повторно и ще видите какъв прогрес ще ви донесе това. Повечето хора вечно повтарят техните стари, негативни записи, с други думи, те са способни да съживят само преживяванията си на гняв, печал и обезкураженост. Не бъдете като мнозинството. Вие притежавате тези чудни спомени от миналото в себе си под формата на духовни записи и можете постоянно да си ги припомняте и да ги преживявате отново и отново.

Сега, позволете ми да добавя няколко думи с надеждата да изясня това, колкото се може по-добре. Всички знаем, че човек може да успее в бизнеса и така да живее лесно в обществото, без молитва и медитация. Да, но той ще е сляп за тънкия свят. Докато, ако някой, който работи на духовно ниво може и да не е изключително успяващ на материално ниво, но ще се наслаждава на фини елементи, които ще му носят радост, на която другите, каквото и да притежават, ще са неспособни! Разбира се, материалистите ще сe похвалят с къщите, колите и бизнесите си, докато духовните хора няма да са в състояние да ви покажат нищо такова. Основно, хората предпочитат това, което може да бъде пипнато, но според мен тук нещо сериозно липсва, защото видимото е само едната част от общата картина. Тези, които работят духовно за високияя си идеал ще спечелят това, което материалистите никога не ще имат. Проблемът е, че те никога не могат да ви покажат явно доказателство за това богатство. Но за тях то е достатъчно реално и конкретно, те са потопени в него, живеят го. Те не могат да направят шоу с него, но го живеят. От друга страна, материалистите могат да извадят на показ всичко, което имат, но не могат да го живеят. Няма по-силно доказателство от живота, нищо не говори по-високо от божествения живот. Всичко друго е черупка, прах, външна покривка на нещата.

Ние сме постоянно сблъсквани с необходимостта да правим избор в живота си и посветените винаги са избирали живота, защото е хиляди пъти по-добре да имаш Живот, отколкото да имаш целият свят, защото света е мъртъв. Посветените предпочитат Живота, предпочитат да вкусват и усещат Живота. Другите предпочитат да бъдат мъртви и да притежават голяма собственост. Е, не мога да кажа, че това говори за голяма интелигентност! Критерия за интелигентност е избора на Живот: най-тънката, най-интензивната форма на Живот. По този начин ние в Езотеричната Школа преценяваме интелигентността. В света оценката на интелигентността се базира на дипломи и успех в обществото и дори според притежанията на човека. Но в очите на Посветените, най-интелигентните хора са тези, които избират да живеят, да живеят в интензивността, тъй като Живота в интензивността съдържа здраве, любов, знание, светлина и сила. Живота ги съдържа всичките.

Разбира се, когато говоря за Живота, не говоря за физическия, биологическия живот, или просто за жизнеността. Всички живи същества притежават жизненост. Не, когато говоря за Живот, говоря за духовния Живот, който е интелигентност, любов, светлина, радост и благост. Това е пределно ясно за мен! Но, как мога да накарам хората да го разберат? Как мога да ги накарам да го разберат така ясно, както аз го разбирам? Те са толкова зле научени. Те винаги избират най-тежките, най-обременителните неща и по този начин избират безкрайната тревога, защото живеят в ужас някой да не открадне собствеността им! О, разбира се, не казвам, че не трябва да имате собственост, но казвам, че трябва да притежавате само каквото наистина ви е нужно, само това, което ви е нужно, за да ви предостави условията да достигнете до тънкия, интензивния Живот. Още щом прехвърлите границата, притежанията се превръщат в бреме, в товар, който ще ви налегне толкова тежко, че няма да сте способни да се издигнете до по-високия свят, да медитирате и се молите. Мислите ви ще прилепнат към тази безжизнена маса от материални притежания и с времето вие също ще изгубите Живота си, богатството, на което сте отдали всичко, ще ви убие. Благословени са тези, които се задоволяват с чистата есенция и отказват да се товарят!

Когато срещнете самодоволни, с голямото си богатство или ученост хора, погледнете ги добре и ще видите, че те не са щастливи: учеността и богатствата не са способни да направят щастлив никого. Образованието, което мъжете и жените получават ги е заблудило и деформирало, защото никога не ги е свързало с Живота, с Божествения Живот. Това е единственото, което се опитваме да постигнем тук с нашето Учение. Но това изисква преливаща Любов към Божествения, Светъл Свят, иначе, докато сте тук, в Бонфен, ще приемете малка част от това, което ви говоря ( едва 5 процента ), но когато се върнете обратно по домовете си, духовните ви и мистични нужди ще увехнат и за пореден път ще започнете да мислите и реагирате като всички останали. Аз също като вас живея в света, но философията на света не ми оказва влияние. Това не ме спира да обичам и да искам да бъда от полза на хората, но аз съм изхвърлил тяхната философия зад борда преди много време! Да, аз обичам хората, но съм безмилостно против тяхната философия!

Ето за това исках да ви говоря днес, за вътрешните сетива, които всички притежаваме и които трябва да решите да култивирате. Не е ли това фантастично убедителен аргумент в полза на духовната философия? Как по друг начин можете да обясните, че човек може да преживява извънредно интензивни чувства и емоции без да яде, пие, диша или вижда каквото и да е, ако не с факта, че той притежава този наследен принцип, който може да бъде събуден за живот и да завибрира така, че да му даде чувства с необикновено разнообразие, сила и величие? 

                                                                            Бонфен, 2 август, 1969

 

Глава Пета – Какво Може да се Научи от Една Къща

Последните няколко дни вие се потрудихте здраво върху ремонта на тази къща и подреждането на цялата ни собственост и това което всички знаете еq че трябва да се работи. Но големият въпрос е как да работим и какви средства и методи да използваме, за да работим правилно. Трябва да кажа, че далеч не много хора знаят как да работят! Всъщност всеки един от вас трябва да се запита: „Работя ли в хармония с най-добрите методи и правила на това учение? „

Но, преди да продължа по тази тема, бих искал да кажа няколко думи за конференцията, на която ходих завчера. Това беше публична конференция относно мира. Имаше няколко говорители, всички високо квалифицирани, Учени, интелигентни и дори забавни. Благодарение на тях аз научих, че мира е най-великото и най-желано състояние на човечеството, докато войната е най-тежкият бич. Аз бях очарован да чуя тези думи и си казах: „Е, поне хората започват да разбират предимствата на мира. Има надежда за човечеството! „

Както и да е, това което ме разтревожи беше начина, по който тези хора възнамеряваха да въдворят мир. Някои от говорителите излязоха с много интелигентни планове, един от които беше да се сформира международна полиция, която да направи воюването между различните държави невъзможно. Това е добра идея, но доколко е приложима? Възможно ли е да се създаде интернационална полиция с такава сплотеност и интегрираност, че да осъществи подобна задача? Това ми напомня за баснята, в която мишките свикали събрание да разискват как да се защитават от котките. Всички те били уморени до смърт да бъдат ядени и преследвани от котките, така че всички седнали заедно да решат какво може да се направи по въпроса. След големи дискусии главната мишка стигнала до заключението: трябва да се върже звънец около шията на котката, така, че когато се приближи, всички мишки да я чуят и да могат да се скрият. Виждате ли колко умни могат да бъдат мишките? Те осъзнали, че котките винаги припълзявали към тях толкова тихо, че те никога не ги чували, докато не било прекалено късно! И така, това находчиво решение било прието с ентусиазъм. За съжаление, не могла да се намери достатъчно смела мишка, която да отиде и завърже звънеца около врата на котката! Поразителното тук е, че ситуацията с тази международна полиция е точно същата!

Друг говорител обясни, че всъщност пацифизма и държавната политика са едно и също нещо и започна да излага заплетени теории, които никой всъщност не можеше да следва. Трети заяви, че всички въоръжени сили трябва да бъдат отстранени, но така и не каза как това може да бъде постигнато. Още веднъж историята с мишките и котката! Четвърти използва времето си да изобличи правителството в злоупотреба с властта и в поробване на гражданите. След като чух голям брой говорители, бях принуден да стигна до заключението, че мирът няма да бъде постигнат много скоро, защото никой не разбираше какво всъщност представлява Мирът.

Мирът не е състояние, което може да бъде постигнато механично, технически. Ако търсите мир, но в същото време поддържате мрачно и шумно състояние на съзнанието, никога няма да го намерите. Мирът е резултат. Той индикира състояние на баланс и хармония между всички вътрешни и външни функции и дейности на човека. Той е следствие от правилна организация и отлична работа на всички клетки и органи. Ако търсите мир извън вас, никога няма да го намерите. Тъй като мирът е резултат, следствие, ние трябва да знаем елементите, методите и средствата, които да използваме за да го подсигурим и това само по себе си е цяла наука.

Нека ви дам един съвсем прост пример: нека вземем човек, който току що се е натъпкал с огромно количество луканка, салам и пиле и е залял всичко това с изобилно количество вино. Така преситен и задоволен, той си казва: „Е, сега му е времето да му дремна!“ И като се опъва на кревата, той си дрямва хубавичко. Не след дълго, тъй като чувства определено гадене, той изпушва една цигара и като се протяга и прозява, той си казва: „Всичко, което ми трябва сега, е една хубава млада булка…“ И къде може да намери такава? Разбира се, в къщата на съседите. Има цяла стена около къщата, но това не го спира. Той прескача стената и … вие сами може да си представите остатъка от историята. Но едно е ясно – и дума не може да става вече за мир! Докато човек храни похотливи и завистливи чувства, той никога няма да може да намери мир. Всъщност, може да заявим, че Мирът е резултат от много трудно достижима наука, притежавана истински единствено от Посветените.

За да постигне мир, човек трябва да познава в дълбочина хората и тяхната сложна психична структура, с всичките й тънки тела и нуждите и стремежите на всяко едно от тях. Междувременно, той ще вижда само взаимно конкуриращи се и обвиняващи се във военни замисли фракции. Според някои, виновни са богатите, според други, интелигенцията, политиците или учените. Религиозните от дадена религия обвиняват вярващите от други вери във воденето на човечеството към проклятие, а атеистите обвиняват вярващите във фанатизъм. Погледнете около себе си и ще видите, че всички мислят, че могат да възстановят мира в света като се освободят от някои външни, материални фактори, хора или действия. Съвсем не! Дори ако беше възможно да се освободим от армиите и оръжията, още на следващия ден хората биха намерили начин да се унищожават взаимно. Мирът е вътрешна реалност и не може да бъде постигнат просто чрез промяна на външни фактори. Преди всичко трябва да се освободим от причините за враждебност вътре в нас самите. За да се научим да живеем в състояние на вътрешен мир, трябва да се научим как да се държим на трите нива: ментално, астрално и физическо.

Може би ще възразите, че можете да ядете и пиете каквото си поискате, защото вашият стомах никога няма и най-малък проблем с това и може да смели всичко. Възможно е, но това не променя факта, че всеки път, когато консумирате нещо нечисто, то по неуловим начин не съдейства за разрушаването на вътрешния ви мир. Също така, ако давате воля на чувствените страсти и апетити, мирът ще изчезне. Дори да се опитате да го задържите, няма да успеете, тъй като чрез разпалването на подобни желания вие посаждате семето на раздора в съществото си.

Представете си някой, който е извършил грабеж. Той инстинктивно се страхува и не може да спре да си представя евентуалните последици ако бъде хванат: как ще бъде преследван, арестуван и изпратен в затвора! Той никога не може да бъде сигурен, че не е бил видян, че не е оставил някаква следа, която да насочи полицията към него или, че няма един ден да се изтърве да каже нещо, което да разкрие къде е скрил плячката си. И повече няма да има нито миг покой: ще загуби апетита си, ще страда от безсъние и параноя. Или вземете например някой, който е взел пари назаем. Той, разбира се, е обещал да ги върне много бързо, но тъй като не прави нищо по въпроса и времето си тече, кредиторите му започват да го притесняват и той не знае къде да се дене, за да се скрие от тях. Или, например, човек, който е говорил толкова грубо и неучтиво на приятел, че са се превърнали във врагове. Още веднъж мирът се е изпарил. О, да, когато стане въпрос да загуби вътрешния си мир, човек е невероятно надарен! И как може да бъде иначе, ако той не познава законите за справедливостта, любовта, мъдростта и чистотата?

Само посветените знаят какво е мирът. Ако е съдено мирът да владее на земята, Посветените ще дойдат, ще утвърдят тяхната философия и ще осъществят плановете си в света. Това е единствената истина и тя е толкова проста, че не знам как да ви я обясня! Великите Учители са единствените, които са способни да възстановят мира на земята. Вие може да попитате: „Но къде са тези Велики Учители, за които говорите? Наистина ли съществуват?“ Да, те действително съществуват, но те никога няма да се изложат на показ. Тяхното Учение е Учението на Любовта и Свободата и те отказват да използват  методите на вулгарната тълпа и да прибягват към насилие или да използват силите си, за да командват елементите на природата и да дадат урок на хората. Посветените са способни да хвърлят гръмотевици , да освобождават циклони и торнада, да причиняват земетресения и наводнения с такава сила, че да разрушат всичко наоколо. Да, те са способни на такива неща, но нямат желанието да използват възможностите си по такъв начин.

Посветените са същества с необикновено търпение и Любов. В миналото те лично са ръководили нациите, носейки им мир и просперитет. По-късно, когато порочни и амбициозни същества излезли от подземния свят да сеят семената на анархията, Посветените се оттеглили и оставили хората да се справят сами. Но те ни наблюдават и чакат: наблюдават спектакъла на невежи философи и политици, опипващи в тъмнината и опитващи се да наложат собствените си вярвания на света. Те знаят, че никоя държавна система, създадена от тези, които гледат на нещата от долу и отвън не може да бъде истински успешна и ефективна. Посветените следят какво става в света, и когато видят, че хората са уморени от война и откровено жадуват за мир, тогава може би те ще възстановят истинските авторитети в света. Истинската власт вече съществува в света: върховната власт в света е Бог. Ангелите и Архангелите са негови слуги, които се грижат за поддържането на Неговата власт, докато духовете на природата се грижат за равномерното разпределяне и споделяне на природните богатства. Когато се върнат, Посветените ще установят на земята ред по модела на този на Небето, и те единствено ще притежават властта. Посветените са Божии представители на земята, те са в постоянно общение с Господа и когато се съберат за решение, те винаги се съобразяват с неговото мнение, желания и планове. Те ще предават божествените декрети на земните представители и президенти, така, че цялата им държавна работа точно да отразява и прилага Божествените планове. Накрая, те ще сформират икономически съвет, който да организира производството на ресурсите и ги разпределя. Това правителство Посветените ще установят на земята, когато най-накрая хората са уморени от страдание, уморени от неправда, уморени от взаимно избиване. За момента всеки си има мнение: „Аз казвам така и така, но не така, а така … „Всички имат различни мнения и тъй като всички искат да наложат гледната си точка, резултатът е постоянна кавга!

Има само един начин да бъде оправена ситуацията и това е да се обърнем към Посветените, да ги поканим да дойдат и въдворят ред. И в деня, когато това стане, в деня, когато те отвърнат на повика ни, ще видите по какъв чуден начин ще се подобри ситуацията! Ако им се доверим и кажем: „Ние ви вярваме абсолютно. Възлагаме всичките си надежди на вас. Ръководете ни и ни учете. Вие сте единствените, които можете да ни дадете знанието, с което да съградим живота си.“ Тогава те ще видят искреността ни и готовността ни да им съдействаме и ще се съгласят да ни помогнат. И тъй като са ясновидци, ще кажат: „В този град има скромен човек, неизвестен на никого, но той е най-добрият съдия който може да бъде намерен. Идете и го повикайте! … Най-големият доктор на света живее в еди кое си селище… „По този начин те ще намерят тези, които са предопределени да бъдат водачите на бъдещето. Тогава целият свят ще се радва на просперитет, защото когато намерят най-способните хора във всяка държава, те ще кажат на хората: „Тези хора ще са вашата връзка с Бога, слушайте ги, защото Духът Божий е в тях. Те ще ви водят по пътя на прогреса, мира и щастието.“

Посветените могат да поемат руля на света още днес, но те изчакват да се уталожат човешките страсти, обхванали хората, които нямат намерение да се освободят от тях. Не си мислете, че алчните, конспираторите и насилниците са склонни да се откажат от придобивките си! От цялото население зависи да разбере и да издигне гласа си, така че Посветените да дойдат и да ни помогнат. Когато дойдат, те ще се освободят от тези, които са безполезни и от тези, които са повече от безполезни. Но, разбира се,  преди този ден да дойде, светът ще продължава да преживява всякакви смутове.

Сега нека се върнем обратно на темата за къщата. Както казах, вие всеки ден работите здраво, за да я построите, но никога не сте се замисляли над дълбоките уроци, които тя може да ви предложи. Вие си мислите: " Това е просто една къща. Какво може да ни научи една къща? „Разбира се, всеки е виждал много къщи. Но кой от вас си е помислил какъв е дълбокият смисъл, който ни предлага всичко, което ни заобикаля? Всичко, от което се нуждаем в живота, всичко, което ни заобикаля, има дълбоко значение. Това е, което имам в предвид, когато говоря за  великата книга на природата. Нашите жестове и навици включват всичко, което се съдържа в Езотеричната Наука, но трябва да се научим да ги дешифрираме. Трябва да имаме очи, които да са способни да виждат и четат смисъла в тях.

Когато искате да построите къща, какво е първото нещо, което правите? Начертавате скица, план, нали така? Плана на къщата ви започва съществуването си като идея от Невидимия свят и едва тогава бива въплътен на хартия, тоест във физическия, видимия свят. Когато плана е готов, вие започвате да събирате всички материали, от които се нуждаете, и накрая наемате няколко работника да дойдат и изпълнят плана ви. Така, че има три обособени фази: подготвянето на плановете, събирането на материалите и строежа.

Когато сте готови с всичко, откъде започвате? С покрива? Разбира се, че не! Започвате с основата, с базата. Мислите си, че това е очевидно, нали така? Добре, но за някои хора това е твърде далеч от очевидното! Както обикновено, всъщност само неколцина разбират. Когато основите са поставени, вие продължавате със стените и накрая поставяте покрива. Следователно, за външната част на къщата започвате от долу, нагоре. Но, вътре започвате обратно, първо тавана, после стените, и накрая пода. Тоест, във вътрешността на къщата работите от горе, надолу. Най-накрая, когато цялата сграда е готова, вие се погрижвате за естетическия аспект: декорация, картини на стените, пердета на прозорците и така нататък.

Значи, отвън работим отдолу нагоре, а отвътре работим отгоре надолу. От този пример виждаме как къщата ни учи да работим с двете течения на еволюцията и инволюцията. Цялата работа по къщата – отвън и отвътре е изобразена в двата преплетени триъгълника, които съставят Печата на Соломон. Този символ – Печата на Соломон - съдържа един цял научен свят. Той ни показва как Бог е създал света и също така как ние трябва да работим. Един от първите уроци, които този символ ни предава е, че методите, които използваме във външния свят не са същите, които ползваме във вътрешната си работа. Когато работим във физическия свят, трябва да започнем отдолу нагоре, докато във вътрешният си живот трябва да започнем от върха и да се спускаме надолу. Виждам, че това, което ви говоря ви изненадва! Но всъщност наистина няма причина за учудване. Ако искате да успеете във физическия свят, трябва да се съобразявате със законите на еволюцията и да започнете със солидното, материално измерение, като постепенно се придвижвате към по-фини измерения. Когато имате да вършите нещо на психично, вътрешно ниво, трябва да започнете от горе, тоест от Божественото, от най-тънкия и светъл аспект, и да приключите с конкретната реализация на видимия план. Но колцина работят по този начин? Всеки знае как да построи къща, но когато става дума за прилагане на същите правила към собственото си съществуване, това е друга работа!

Ако искате да успеете във физическият свят, трябва да започнете чрез полагането на твърда, солидна основа. Докато, в духовната работа трябва да бъдете сигурни, че първо имате добър, солиден покрив над главите си, иначе дори основите ви ще бъдат трошливи. Да, във вътрешния свят на духовния живот всичко е преобърнато. Сякаш основите са на мястото на покрива. Това значи че преди да въплътите нещата на физически план, първо трябва да ги изградите в съзнанието си и тъй като процеса на уплътняване на тези конструкции отнема време, ще трябва години да работите, за да ги направите един ден конкретна реалност.

Движението отгоре надолу ни учи как Господ е създал света. За да създава, Господ трябва да се прояви, тоест да излезе извън себе си и да се спусне в материята. Но това първично движение, надолу, което ние наричаме инволюция, е последвано от движение нагоре, при което Бог се връща обратно в себе си. Това движение ние наричаме еволюция. В първото движение Бог излиза от себе си за да създава, а във второто движение се връща обратно в себе си и обединява цялото творение в съществото си. Тези две движения отнемат билиони години.

Инволюционното движение тече от върха към основата ( или от центъра към периферията ), докато еволюционното движение се издига от дъното към върха ( от периферията към центъра ). Инволюцията предшества еволюцията. Тя е процес на материализация. Еволюцията, напротив, е процес на дематериализация. В природата двете движения биват постоянно пресъздавани, постоянно се пресичат и взаимодействат едно с друго и това взаимодействие е, което дава живот и ражда всички форми. При взаимообмена на тези две течения в Космоса непрестанно биват създавани нови форми, тъй като тези движения са движенията на самото Божество. Тук не говорим за противопоставяне на духа и материята. Има само непрекъснато течение на живот между центъра и периферията, върха и основата. Формите се изтъняват в течение на приближаването си към центъра и се материализират и уплътняват в движението си към периферията. През цялото творение се извършва неспирен теч на форми, някои от които постепенно се уплътняват, а други се изфиняват.

Двата процеса на еволюция и инволюция могат да бъдат наблюдавани в ежедневието ни. Раждането на дете е инволюционно движение – това е спускане в материята. Когато човек си отиде, това е еволюционно движение – той се освобождава от материята и се връща към Духа. По същия начин, разсъбличането е еволюционно движение, а обличането- инволюционно. Дори в жестовете, които правим, докато се обличаме, можем да наблюдаваме двата процеса. Някои дрехи трябва да се облекат и издърпат отдолу нагоре, а други отгоре надолу. Но някой забелязвал ли е тези неща, мислил ли е върху тях?

В процеса на взаимообмена между тези две движения е бил създаден човекът. Говорейки образно, в началото човек е имал само глава и нищо повече. Едва много по-късно сърцето, стомаха и т.н. били постепенно добавени. По това време човек все още бил невидим. Главата, за която говорим, е била като огнена сфера, която плувала на етерен план и той започнал да се материализира на физическия план, едва когато били образувани краката му. И тогава процесът на уплътняването започнал първо със стъпалата, после с бедрата, краката, половите органи, слънчевия сплит, стомаха и т.н., нагоре и нагоре, като последна била материализирана главата, макар че била сформирана първа. А стъпалата му, които били образувани последни, били материализирани първи. Но, струва ми се, че всичко това е твърде трудно за вас да си представите и асимилирате!

Двете течения на еволюцията и инволюцията могат също така да бъдат намерени в астрологията. Ако преминете през знаците на зодиака като започнете от Овена и продължите през Телеца, Близнаците, Рака и т.н., ще следвате инволюционното течение. Това е реда, по който човек е бил формиран на тънките планове, започвайки от Овена, главата, защото, както знаете, всяка зодия отговаря на определена част от човешкото тяло. Но еволюционното движение на изтънчване се движи в противоположната посока: Риби, Водолей, Козирог, Стрелец, Скорпион и т.н. Ако направим връзка между Зодиака и движението на планетите, ще видим същото положение. Съзвездията се издигат в Небесата както следва: Овен, Телец, Близнаци и т.н., докато планетите се придвижват в противоположната посока. Движението на планетите е инволюционно, докато движението на съзвездията – еволюционно.

Опозицията между планетите и Зодиака може да бъде разглеждано и от друга гледна точка. Зодиака представя стабилността, непроменливостта. За разлика от планетите, които са в постоянно движение, знаците на зодиака са подредени винаги по същия начин и са на местата си. Овенът никога не се сблъсква с Везните. Никога не се е случвало Рибите да преплуват между Лъва и Девата. Съзвездията поддържат същия този ред през цялата вечност, докато планетите никога не са на същото място и подредени в същата последователност по отношение едни на други през всеки изминал ден. За разлика от физическата реалност, която е постоянна и стабилна, те представят психичната сфера, която постоянно се променя и извърта. Главите, стомаха и стъпалата ни винаги са на същото място! Всеки орган и всеки член от тялото ни, точно както и всеки знак от Зодиака са в позиция, определена им от самото начало на Творението. Противоположно на това, всичко в тялото е в постоянно движение и промяна: кръвта, течностите и нервните флуиди текат непрестанно в тялото и отразяват неспирното движение на планетите.

От друга страна знаем, че характеристиките на планетите ще бъдат усилени или отслабени в зависимост от знака, в който се намират в даден момент и в същото време оказват влияние на този знак. Например, когато Марс е в Овен, той е силен и влиятелен, защото Марс и Овен са изключително съвместими. Те се допълват и подсилват взаимно. Но когато Марс преминава през други знаци, например Везни или Рак, той губи голяма част от силата си, защото тези знаци са му чужди. Подобно на това, елементите, силите и чувствата в нас, които представляват планетите, се увеличават или намаляват в съответствие с органа или центъра, чрез който се проявяват. Ако любовта ви се проявява чрез главата ви, тя няма да е същата, както когато се проявява чрез сърцето ви. А ако поставите мъдростта където и да е освен в мозъка, какъв ще бъде ефекта й? Само когато органите и силите са съвместими и си симпатизират, те могат да се подсилват взаимно и да черпят сили едни от други. Астролозите никога не са изучавали тези аспекти. Точно както планетите са във възход или спад в определен знак, по същия начин нашите качества и добродетели, чувства и желания са по-силни или по-слаби в зависимост от органа, през който преминават и се проявяват.

Но сега не искам да се спирам повече на астрологията. Нека се върнем на символизма на къщата. Това, което трябва да запечатате в съзнанието си преди всичко е, че ако искате да успеете в менталния, в духовния свят, трябва да започнете с изграждането на покрива, следван от стените и едва накрая от основата. Защото в духовния свят покрива е основата, базата, върху която трябва да градим … Но за яснота, ще продължа да я наричам покрив. Затова като казвам, че ако искате да постигнете нещо в духовната сфера, трябва да започнете от покрива, едно от значенията на тези думи е следното: преди да се превърнете в светци, пророци, ясновидци или лечители, дълго време трябва да се учите, да бъдете в близък контакт с Бога, да сте дълбоко вкоренени в Божествения свят. Трябва години и години да учите и градите търпеливо, преди духовната ви работа да започне да се отразява във физическата сфера. Много често хората правят точно обратното: още щом се запознаят с духовния живот, те искат всички да научат за това! Не, истината, е че резултатите от труда ви ще станат видими едва след години и години медитация и молитва. Работете и се молете и оставете нещата да се проявят на физическия план, когато им дойде времето! Когато нещата са готови да се проявят, няма да има нужда от приказки. Това, което сте, ще бъде проявено дори и да не искате.

Нека Тънкия Свят се разкрие във вас в изражението на лицето ви, в очите ви, в жестовете ви, в гласа ви. Някои идват при мен и ми се изповядват, че са Исус, Наполеон или Дева Мария! В едно писмо, което получих, се казва: „Сърцето на Интегралната Вселена ви поздравява. То беше трогнато от това и това … „Разбира се, аз бях поласкан от честта, с която ме удостоява такова писмо, но това е добър пример за някой, който не е разбрал конструкцията на къщата. Дори ако сте светец, божество, не трябва да говорите за това. То трябва да стане явно само по себе си, почувствано и разбрано от обкръжаващите. Ето как работи гениалният Посветен. Той строи мълчаливо в Невидимия План и един ден дори най-слепият от най-слепите започва да вижда и възкликва: „О, тук има постройка!“ Но ако започнете да уверявате хората, че сте Небесният Баща или Божията Майка, те ще ви затворят, както биха ви затворили, ако започнехте да строите къщата си от покрива! Ако кажете на другите, че сте много богат, много умен и силен, те ще ви отговорят: „Докажи го! Нека видим какво си постигнал досега.“ Те никога няма да приемат думите ви за чиста монета, но ще поискат осезаемо доказателство. Ако не можете да им покажете вашето богатство и сила, те ще откажат да ви повярват. Няма никакъв смисъл да се уповавате на нещо, което току що сте започнали да градите. Същото важи и на духовен план, с тази разлика, че тези, които са напълно в състояние да оценят постиженията ви на физическия план, са много по-малко възприемчиви на духовния. Казано накратко, трябва да работите дълго и упорито.

Българите имат приказка, в която млад селянин се жени за много висока мома от съседното село. След сватбата процесията отишла в къщата на младоженеца и когато булката трябвало да влезе вътре се оказало че е толкова висока и вдървена, че не можела да мине през вратата, без да се наведе … но тя била твърде горда за да се наведе! Какво би могло да се направи? Родителите на момчето се чудили и маели известно време и накрая стигнали до заключението, че има само две възможни решения: или да се събори предната стена на къщата и да се направи нова стена или да се отреже главата на булката! Каква гатанка! Но точно така често се държат хората в живота. Те отказват да се смирят, да се превият и резултата е, че или си губят главите или разрушават градежите си! Не е ли вярно, че често хората си чупят главите или разрушават къщите си, но не им идва акъла в главата и не се смиряват? Двама млади искат да се оженят и един хубав ден застават в сватбената зала или църквата … и после, не след дълго, тъй като нито един от двамата не иска да си наведе главата, къщата се разваля. Единственото решение би било и двамата да имат малко повече смирение, така че да могат да влязат в къщата си.

Сега знам какво си мислите: „За щастие тази история не ме засяга!“ Наистина ли? Какво ще кажете за това, че когато спорите с някой, не може да видите и се съгласите с неговата гледна точка? За това, че губите всякакъв самоконтрол, побеснявате и по този начин губите цялата си сила и прекарвате остатъка от деня в състояние на нервен срив, забележимо демагнетизирани. Не би ли било много по-разумно да отстъпите малко? Ако можехте мъничко да се смирите, бихте запазили силата си, вътрешната си „къща“. Би трябвало да си кажете: „Аз ще спечеля много повече, ако запазя спокойствие и отстъпя. Трябва да се науча да бъда по-търпелив, обичащ и толерантен!“ Когато казвам, че трябва да се научите да отстъпвате, имам в предвид, че трябва да бъдете по-тактични и интелигентни, по-меки, смирени и разбиращи. Нямам в предвид, че трябва да казвате „Амин „на всяка идиотска и неправдива приумица.

Тази сутрин, когато влязох тук, забелязах, че сте почистили пода преди да довършите стените. Това само доказва, че не използвате мозъците си много- много. Защо мислите, че Бог ви е дал мозък? Всеки един от вас ще ме убеди, че има само добри намерения. Знам, и това е великолепно, но не е достатъчно. Когато започвате каквато и да е работа, винаги трябва да се съобразите с определени правила, например, че определен ред и последователност трябва да бъдат следвани или, че винаги трябва да почиствате инструментите си след работа. Ако работите с мръсни инструменти в чиста стая, само ще изпоцапате всичко и ще трябва отново и отново да чистите и това не е много интелигентно! Вие ще кажете, че това не ви интересува, защото имате докторска степен! Може и така да е, но всичко е взаимосвързано и по начина, по който някой работи на физическо ниво веднага може да се каже как той работи интелектуално и духовно и до каква степен ще успее в живота. Само по това мога да му кажа какво бъдеще го чака, с какви трудности и усложнения ще се сблъска и всички опасности, на които ще бъде изложен. Според бързината, с която работи, според това как държи бояджийската си четка, мога да му кажа дори каква е силата на нервната му система! Цялата същност на човека се отразява във всичко, което прави на физически план. Материалният свят е строителна площадка, на която трябва да работим и практикуваме, докато сме достатъчно вещи и способни да постигнем нещо на духовно ниво.

Също така трябва да осъзнаете, че каквато и работа да ви е дадено да вършите от провидението или съдбата, трябва да я вършите в съвършенство. Това е начина, по който човек се изкачва по стъпалата на еволюцията. Ако си кажете че: „Не ме е грижа за тази работа. Тя е прекалено долна за мен. Аз заслужавам повече!“, ще спрете еволюцията си и по-късно ще трябва да се върнете, да поправите грешките си и да повторите уроците. Когато това се случи, ще осъзнаете колко трудно е да започнете дадена работа наново, когато си мислите, че вече сте приключили с нея. Ако сега сме на земята и имаме толкова трудности, с които да се борим, това е точно, защото повтаряме нещо, което вече сме преминавали … не по най-добрия начин. Така, че сме пратени обратно да осъзнаем, че не знаем как да работим и че трябва да се учим. Ако откажем да се учим, ще бъдем пращани обратно, отново и отново и ще става все по-трудно да поправим грешките си. Поради невежеството си относно реалността на прераждането и причината за него, хората правят напредъка си в посоката на еволюцията невъзможен.

Ако само знаехте каква дълбока наука е скрита във всеки жест, който правите, докато работите! Въпреки че привидно тази работа е най-недуховното нещо, което може да бъде измислено, цялата Вселена се отразява във вашите жестове. Когато освежавате стая, трябва да следвате определен ред: Тавана, стените, включително прозорците и вратите и накрая пода. Точно същото е във вашия вътрешен, психичен живот. Трябва да започнете с разсъждение (тавана) – говорейки символично, трябва да окачите и запалите лампите си, така, че да ви е светло. Второ, трябва да почувствате, че каквото се каните да правите, е добро. И накрая го правите. Когато дойде време да се действа, вие не вървите по стените и тавана, а по пода. Тавана, стените и пода отговарят на трите измерения на мисълта, чувствата и действията. Светлината, която е мъдростта, знанието и интелигентността идва отгоре. Измерението на чувствата представлява стените, на които закачате картини, огледала и всякакви други украшения. Измерението на постъпките е пода, земята, на която ходите, стоите и работите. Прозорците са очите ни. Ето защо трябва да мием прозорците си, за да виждаме ясно. Ето какво имам в предвид под книгата на живата природа. Човек никога не може да стигне до края на уроците на тази книга.

Много хора започват от пода, тоест от действията. Те първо действат. Те са твърде заети да се суетят наоколо и тичат след бизнесите си, докато един ден неизбежно пострадват и разбират, че нещо не е наред. Чак тогава те се спират и замислят какво не е както трябва. А всъщност това е, което е трябвало да направят от самото начало! Достатъчно често хората си мислят, че по-добре ще е първо да пробват нещата и едва след това да си вадят заключения. Не, много по-добре е да се започне с мисълта, със съставянето на план на действие. Всичко това е много просто и ясно. Всичко около нас е великолепна книга … но ние забравяме да я четем! Сега след това, аз ще наблюдавам да видя как прилагате тези правила!

Особено помнете, че на физическо ниво трябва да работите според еволюционното движение, докато в духовния живот според инволюционното, според метода на Духа. Когато мъж показва колите, къщите и дипломите си на жена, тя веднага чувства, че може да му се довери. Когато купувач отиде в магазин да купи нещо, продавача не се интересува дали той е добър и интелигентен, а дали има пари и дали ще извади портфейла си! Но когато става дума за небето, ситуацията е твърде различна. Вие може да пробвате да направите впечатление като извадите на показ всичките си материални притежания, но ако това е всичко, което имате, ще ви бъде казано: „Ние не те познаваме. Ти още не си започнал да градиш покрива си тук, горе.“ Колкото и силни и състоятелни и високоуважавани да сте във физическия свят, никога няма да бъдете обичани и уважавани от Небето, докато не започнете да култивирате добродетели и чисти благородни мисли.

Ако някой си мисли, че поради факта, че успява във физическия свят, също така ще успява и в духовния, много греши. Това са две твърде различни владения. Добродетелите не са видими и материалистите не ги уважават. Ако искате да бъдете разбрани и оценени на физическия план, трябва да работите с методите на еволюционните течения, тоест да положите здрави основи тук, на земята. Но ако искате да успеете в Невидимия Свят, да сте обичани и защитавани от Небесни Духове и да се наслаждавате на разкрития, екстази и блаженство, трябва да работите с методите на инволюционното течение, тоест да се вкорените в Небесата. Очевидно, най-доброто решение е да работите едновременно с двете течения и да бъдете приветствани и на Земята, и на Небето. Небето ще ви разпознае като Посветен, а на Земята хората ще ви приемат като човек, който знае как да се справя с живота.

В нашето училище няма място за мечтатели, които искат всички да приемат техните собствени примитивни идеи. Това, от което се нуждаем, са хора, които могат да внесат светли, разумни идеи и които са способни да вършат някаква добра, качествена и стабилна работа на физическо ниво. За съжаление такива хора днес не са мнозинство! Повечето хора са или високо специализирани във физическия свят, но невежи за духовната реалност, или духовни хора, които се лутат наоколо с „покривите“ си в небесата, неспособни да постигнат нищо конкретно. Истинските ученици на Духовната школа трябва да познават законите на духовния свят и да започнат като поставят духовните си къщи на солидна основа, като в същото време се научат да се реализират във физическия свят чрез работата и разумното си поведение. По този начин те ще са балансирани, пълноценни същества и в двата свята.

Ето какво можем да научим от една къща.

Защо мислите, че ви казах да започнете с освежаването на къщата отвътре? За да ви покажа, че винаги трябва да започвате с очистване и разтребване на собствения си интериор. Това е символично и ще се отрази в очите, жестовете и цялостното ви поведение. Междувременно не се опитвайте да се представяте за нещо специално, защото само ще станете за смях! Оставете нещата да се изявяват естествено и когато им е времето. Единственото нещо, което е от значение за вас сега, е да работите. Както знаете, аз никога не съм се представял за Посветен, пророк или ясновидец! Единственото, което казах е, че продължавам работата на Учителя Беинса Дуно. Дори това казах едва след години и години, след като той ми даде тази мисия.

Завчера, с надеждата да ви накарам да работите по-бързо, ви казах, че днес ще осветим къщата … но тя още не е приключена. Вие работите на строителната площадка на Братството и работата ви е наблюдавана отгоре. Важно е да осъзнаете, че всеки път, когато чистите нещо външно, в същото време се чистите вътрешно и всеки път, когато съграждате нещо красиво в живота си, вие ставате по-красиви вътрешно.

Както виждате, скъпи братя и сестри, не е в интерес на хората да поддържат сегашното безредие, което цари в света. Не е в техен интерес да продължават да страдат единствено поради липсата си на Любов и Светлина и поради амбициите на неколцина жестоки, зли, егоистични личности. Напротив, в техен интерес е да живеят в радост, свобода и доволство. Ето защо те трябва да молят Небесата да им изпратят всички Посветени, за да им помогнат, тъй като те са безкористни. Те нямат желание да заблуждават или поробват никого. Напротив, те са тези, които ще възстановят Златната Ера в света – както вече са го правили в миналото – и тогава животът ще израсте и процъфти отново. Трябва да се молите и да призовавате Посветените да дойдат. Правете го вътрешно. Не могат да се очакват правилни решения от тези, които не разбират нито хората, нито природата, нито законите, добродетелите или силите, нито ангелските йерархии. Каквато и система да използват, ще бъде неефективна. Само Посветените са способни да донесат на човечеството благословиите, за които то копнее.

                                                                      Севр, 6 юли 1947    

 

Глава Шеста – Как Мисълта се Материализира на Физическия План

Често сме говорили по въпроса за мисълта. Какво е мисълта, как работи, как се материализира на физическо ниво и условията, от които се нуждае, за да се прояви. Но аз чувствам, че трябва отново да говорим на тази тема, тъй като много неща в живота ви зависят от това, как разбирате този въпрос. Много ваши проблеми ще останат неразрешени, ако това не ви е ясно.

Някои хора, прочели, че мисълта е мощна сила, незабавно започват да практикуват мисловна концентрация, с надеждата да получат резултати на физическия план. Лошото е, че те не отделят време предварително добре да изучат този предмет и да разберат кога това е вярно и кога не. И ако не разберат въпроса правилно, те могат години да се концентрират върху нещо, без да получат резултати! Вярно е, че мисълта е извънредно могъща, но трябва първо да изучим структурата й, в кои сфери и с какви материали тя работи и как влиянието й постепенно нараства, като преминава през последователните слоеве на реалността, докато достигне физическия свят.

Природата е подчинила Вселената на определени Закони: защо хората губят толкова време и сили, като се опитват да пренебрегнат тези Закони? Ако искате бучка захар да скочи от захарницата в устата ви, може да дадете най-доброто от себе си, но нищо няма да се случи и вие ще се обезкуражите и разочаровате. Докато всичко, което трябва да направите, е да протегнете ръката си, да вземете захарта и да я поставите в устата си – без суетня и усилия! Природата ни е дала ръце, с които да вдигаме нещата. Вие ще кажете: „Но какво тогава да правим с мисълта?“ С мисълта можете да правите много по-важни неща, но трябва да познавате природата и механизмите й. Трябва да знаете как функционира.

Мисълта е сила, енергия, но също така е изключително тънка материя, която действа в далечен регион, много отдалечен от физическия план. Вземете, например, радиото и телевизионната антена: всички сте виждали всякакви антени по покривите на къщите и кулите и знаете, че са използвани, за да прехванат вълни, вибрации. Но дали те улавят нещо материално? Дали не са акумулирали някои частици от това, което улавят през годините? Не, тяхното тегло и обем са същите: те са получавали нещо, но това нещо не е било материално. За да бъдат произведени вълни, винаги трябва да има физическа, материална отправна точка. Антената приема определени вибрации и вълни и ги предава на различни инструменти и тези инструменти на свой ред ги предават на други, които накрая произвеждат физически феномен.

Всички тайни на Природата са пред очите ни, но ние нито ги виждаме, нито ги разбираме. Вземете например топка: ако я ритна или ударя с бухалка, аз й предавам енергия. Аз не добавям нищо към нея, но я задвижвам чрез енергията, която току що съм й предал и топката ще продължи да се движи, докато енергията не се изчерпи или топката не се натъкне на препятствие. Тези два примера ни помагат да разберем, че мисълта, която формулираме, не се докосва до видимите, плътни слоеве на материята. Мисълта докосва и предава вибрации само на подобното на нея, само на най-тънките елементи, които съществуват в нас и другите. Да, Мисълта се изразява спрямо нас точно по същия начин, по който кинетичната енергия се изразява спрямо топката.

Мисълта е енергия, сила или вибрация, която бива предавана от антените, свързани с определени центрове в нашето тяло. Когато тези антени, разположени в мозъка или дори на по-високи планове, в етерните региони, започнат да вибрират, те предават съобщения на други инструменти и така биват проявявани във физическото ни тяло: започват да циркулират енергии, сили и дори химически субстанции, възприемат се съобщения. Никое от тези проявления не е видимо, разбира се. Би било безполезно да се опитваме да видим ефектите на физическия план. Но нещо става на Тънкия План и ако правите каквото трябва, за да предадете тези комуникации до други, по-малко фини области и инструменти, може напълно да възстановите цялата система на контакт и комуникация. Човек е като фабрика, пълна с машини и екипировка от всякакъв вид. Всички бобини и кабели са на мястото им. Единственото, което остава, е да бъде натиснат малък бутон, който е свързан с електрическата мрежа, която на свой ред е свързана с поредица от енергийни станции. Веднага щом натиснете този бутон, цялата система се задвижва.

По същия начин всичко в природата е взаимосвързано, така че ако успеете да задействате аналоговите серии от връзки в себе си, мисълта ви може да произведе незабавни осезаеми резултати на физическия план. Но ако комуникационните канали от едно ниво до друго не са правилно свързани, мисълта ви не може да бъде ефективна. Ще има процепи, мъртви зони, през които течението няма да може да премине. Големият въпрос е да знаем как да възстановим връзката. Ако в поточната линия в завода една връзка липсва( счупена трансмисия, зъбно колело със счупени зъби, което не може да задвижи следващите колела, малка жичка, която случайно е била прекъсната), цялата линия спира. Същото се случва и с мисълта.

Когато създадете мисъл, тя създава ефект в нейната собствена област и задвижва много фини инструменти. Но на физическия план няма да се случи нищо, докато поточната линия не бъде пусната в действие. Веднага щом комуникацията бива утвърдена, енергиите са свободни да циркулират и произвеждат материални резултати. В такъв случай мисълта се превръща в истинска магия, в истинска мощ.

Сега, нека се изясним напълно. Напълно вярно е да се каже, че мисълта е мощна сила и че винаги се материализира, но трябва да се разбере как става това. Нека вземем за пример човек, който става крадец. В началото той не се осмелява да отиде по-далеч от една простичка мисъл: „Аха, няма никой наоколо, сигурно лесно мога да се промъкна вътре. После ще си поживея хубавичко …“ Той все още няма конкретното желание или намерение да извърши престъплението, но от време на време продължава да мисли за това и да планира. Той вижда тълпите на улицата и си представя как бръква неусетно в нечий джоб или задига нещо от магазина. Всичко това все още е на ментално ниво. Той все още не е способен да го осъществи. Но истината е, че тъй като мислите му биват записани, те задействат определени механизми в астралния свят и оттам скоро се спускат на нивото на материята. И за крадеца реализацията на тази мисъл означава жеста, конкретното приложение, реалната кражба. В началото всичко е било една мъничка мисъл, нищо не е можело да бъде видяно отвън. Външно той е изглеждал абсолютно порядъчен. Но когато мислите му достигнат нивото на чувствата, той с цялата си сила започва да желае осъществяването на мисълта си и оттам до материалната постъпка има само една малка крачка. Поточната линия е задействана без той дори да знае и един хубав ден човекът просто протяга ръката си и открадва нечий портфейл или стойностен предмет. Това е ясно, нали? Мисълта му, която е започнала да действа високо на умствен план, се е спуснала в астралния свят, плана на страстите, и оттам на физическо ниво. Как може да продължавате да мислите, че мисълта не е ефективна на физическия план? Резултатите от мислите на този човек са съвсем явни: той може или да стане много богат или да свърши в затвора!

Или да вземем например друг случай – много нежен, идеалистичен, сговорчив човек. Той е толкова добър, че ако някой го удари по едната буза, ще обърне и другата. Но един ден той започва да чете определени книги и бива завладян от някои мислители или държавници, чиито речи са разбунвали обществото и водили масите във всякакъв род авантюри. Той е страстно погълнат от историите на техните животи, не чете нищо друго, освен техните творби и постепенно самият той става авантюристичен и дързък. В началото  се задоволява само с това, да разисква техните идеи с другите, по-късно започва да чувства нуждата да действа, така че се присъединява към дадена политическа партия, открива, че е способен да завладее тълпата и накрая организира революция в страната. Може ли да се отрече необикновената сила на мисълта? Тя е невидима, не може да помръдне и бучка захар, но когато се материализира на физическия план, може да промени лицето на света! Единствено трябва да се разбере кога и при какви условия се задейства нейната мощ. Да се мисли, че мисълта може да действа директно на материята, без да премине през всичките равнища на реалността, е нелепо. Умственият и физическият свят са толкова различни и толкова далечни, че директен контакт не е възможен.

Мисълта преминава през стените и физическите предмети, без да оставя следи. За да се прояви на физическо ниво, трябва да се построят мостове, тоест поредица от посредници. Прекарайте я през тези посредници и ще видите, че тя е способна да разклати света из основи. Това е значението на известните думи на Архимед: „Дайте ми лост и ще повдигна земята!“ Тоест, не може да се въздейства директно на земята, нужен е посредник – лост. Винаги е нужен посредник. Мисълта е мощна и действена при условие, че я приведем чрез посредници, които й позволяват да се спусне през всички нива до нашето. Ето защо през всичките тези години аз наблягам на този въпрос.

Всички имате чудни, Божествени идеи, но къде са плодовете им? Няма ги! Това показва, че все още имате да работите, за да внедрите Божествените идеи на физическо ниво. Да, това е целта ни: да ги спуснем на физическо ниво. Някой казва: „Имам идея!“ Но тази идея ще го накара да умре от глад, ако той не знае как да я постави в сърцето си и оттам да я материализира в действия. Не е достатъчно да имаме идеи. Много хора имат идеи, но те никога не осъществяват връзка между идеите си, чувствата и действията си. Трябва да има връзка, мост, средство за комуникация. Течението трябва да бъде задействано. Мисълта не може да направи директен контакт с материята: за да   докосне и трансформира материята, тя се нуждае от посредника на чувствата. Идеята прониква в мозъка на костите ни и става способна да влияе на материята, когато навлезе в сферата на емоциите.

Така, че лоста, който е способен да докосне материята, са чувствата. Мисълта е прекалено отдалечена, прекалено тънка. Тя преминава през материята, без да я докосне и без да я накара да вибрира. Тя може да докосне само нашата антена, най-финия ни инструмент, който съществува във владенията на Духа ни. За да достигне материално ниво, Духа трябва да премине през душата, тоест през съзнанието и сърцето. Разрешете ми да ви обясня това чрез феномен, познат на всички ви: действието на Слънцето върху въздуха, водата и почвата.

Слънцето нагрява въздуха и водната пара в него и когато той се загрее, тенденцията му е да се издига, като по този начин създава слоеве с понижено налягане, докато по-хладният въздух се компресира, тъй като е принуден да се спусне надолу към земята, създавайки зони с повишено налягане. Ветровете се пораждат от движението на въздуха от зоните с повишено към зоните с понижено налягане и когато разликата в налягането стане много голяма, ветровете се усилват и понякога създават опустошителните торнадо и урагани. Слънцето също така нагрява водата в моретата, реките и езерата, превръща я във водна пара и я изпарява във въздуха. Когато влагата във въздуха достигне точката на насищане, парата се превръща в дъжд и сняг и когато бурите и пороите въздействат на земята, се образуват контурите на хълмовете и долините. Всеки ден това се случва по цялата земя и причина за тези явления е Слънцето.

В човека Слънцето представлява Духа му, Въздуха – Менталното тяло, Водата е Астралното тяло или емоциите, а Земята е физическото тяло. Когато Духът действа на мисълта, мисълта задейства чувствата и чувствата оперират във физическото тяло, карайки го да се движи, да прави жестове, да говори. Така че физическото тяло е задвижвано от чувствата, чувствата от мисълта, а мисълта се поражда от въздействието на Духа.

Този механизъм работи всеки ден пред очите ни: под въздействието на въздуха водата моделира земята, моделира я и й предава форма. Долините се запълват от алувиални отлагания, хълмовете и скалите ерозират и се спускат в морето и така нататък. По същия начин човек може да действа на физическото си тяло при условие, че използва въздуха и водата като проводници. В този случай въздуха представлява нервната система, а водата кръвта. Нервната система регулира циркулацията на кръвта в телата ни, а кръвта отлага определени елементи и разгражда други, моделирайки по този начин физическото ни тяло.

Бихме могли да се спуснем в много по-големи подробности за начина, по който Слънцето въздейства върху природата, но сега не това е целта ни. Интересува ме само главната идея, която е именно, че ако човек знае как да интерпретира и прилага във вътрешния си живот този нормален, естествен процес на въздействието на Слънцето върху Земята чрез проводниците на въздуха и водата, той би бил способен на невероятни трансформации, както вътрешни, така и външни. Такава е силата на мисълта! Най-важното е да разберем, че мисълта не може директно да излъчи влиянието си на физическия план. Когато вземаме горящи въглени, използваме ръжен. Както и не сипваме супата с ръцете си, но с черпак. Във всяка една област това е същото. Например, знаете ли какво е ръката? Ръката е посредник между мислите и предметите. Когато взема парченце захар в ръката си, кой всъщност изпълнява действието? Мисълта ми. Чрез действието на ръката, която изпълнява ролята на посредник, се проявява мисълта ми. Нека предположим, че мисълта ми остане бездействена. Ръката ми си е на мястото, но ако няма мисъл и желание да я стимулира да вземе парче захар, тя няма да се задвижи. Ето как се изразява силата на мисълта.

Винаги мисълта е тази, която тласка хората напред или ги спъва, тя е, която поражда войни и разруха или най-благородни стремежи. Мисълта върши всичко, но при условието, че има ръка, с която да работи в конкретния план. Човек също е изпълнител, ръка. Човешката ръка е символ на целия човек, а човекът като цяло е символ на Космическата ръка. Самият човек е ръка за мисълта, а мисълта му може да бъде ръка за още по-висши мисли, които съществуват на по-висш план и така нататък, докато стигнем до Божеството, което използва всички ръце във Вселената, тоест всички създания.

Сега виждате защо Езотеричната Наука винаги е учела, че всички неща в природата: дървета, животни, планини, насекоми, езера, плодове и цветя са … кристализирали мисли. Всичко е мисъл, която е била първично излъчена от Бога и е станала видима. Вие също. Всички сте мисли, които са се материализирали. Човек е мисъл, идея. Всъщност, ако искате да видите каква мисъл или идея е дала живот на дадено същество, достатъчно е да видите формата, която то е приело. Ако създанието е съвършено, това значи, че мисълта, която му е дала рождение е съвършена. Всяка мисъл се материализира: октопода, червея, скорпиона и тигъра са проявления на цвета, формата и поведението на мисълта, която живее в тях – мисъл на жестокост, порочност, омраза, хитрост или чувственост. Всяка мисъл, всяка идея(въпреки че мисъл и идея означават различни неща) има определена форма, цвят и измерение. Ето защо Посветените виждат света като създание, кондензация на мисълта, божествената мисъл.

Вече съм ви обяснявал, че когато човек има Божествени мисли и чувства те незабавно сформират реалност някъде във Вселената, както и в самият човек. А когато хората са жестоки, отмъстителни и зли, мислите и желанията им, по един или друг начин също се превръщат в реалност някъде в света, както и в тях самите. Това разбира се не може да бъде видяно изведнъж, но, рано или късно, всичко става явно. Друго, което трябва да знаете е, че отровните растения и свирепите животни са хранени и поддържани от злите мисли и страсти на хората. Отровата, излъчвана от хората, подсилва зловредността на тези растения и животни. Докато добрите мисли и чувства на всички видими и невидими същества усилват всичко красиво, очарователно и уханно в природата. Без да знаем, ние съучастваме както в най-доброто, така и в най-лошото от творението.

Това, което възпрепятства хората да разберат ефекта от техните мисли и чувства е факта, че той  не се проявява незабавно. Не би трябвало да се нуждаете от мигновени резултати, за да се убедите. Хората казват: „Ако не видя, не вярвам!“ От друга страна Посветените са си направили труда да наблюдават, изпитват и потвърждават каквото се случва в природата и  знаят, че всичко коагулира, кондензира. Кристализацията на солта е пример за това, което става в природата. Погледнете разтвор, в който има разтворени известно количество соли. „Това е напълно прозрачна течност. Чиста вода.“, ще каже наблюдателят. Но химика ще каже: „Почакайте, нека го нагреем.“ Под въздействието на топлината започват да се образуват кристали. Когато дадете подходящи условия на солта, разтворена във водата, тя започва да кристализира. Човек има множество неща в главата си, които само чакат подходящи условия, за да кристализират, да се материализират в действия.

Но сега трябва също да ви кажа, че мисълта може да бъде материализирана и по друг начин. Да речем,че някой иска да сложи малко сол в супата си единствено с помощта на силата на мисълта: както вече казах, много по-добре е да използвате ръката си, за да добавите солта! Но ако някой знае законите за материализация на мисълта, както те са практикувани на спиритичните сеанси, той ще е в състояние да материализира флуидна ръка, която е кондензирана, но все пак невидима, да вземе солта и да я поръси в супата си. Следователно, мисълта е способна да влезе в контакт с материята, но й трябва посредничеството на другите планове. Тя трябва да бъде обвита от етерна материя, която е по-плътна от мисловната материя и тази етерна материя да влезе в контакт с физическата материя, тъй като те и двете принадлежат към същата област и имат много общи черти. Трябва да знаете, обаче, че Посветените нямат никакъв интерес да се занимават с такъв род феномени. Не защото не могат, но защото такъв род дейности са неикономични. Защо да се губи толкова време и сила, за да се постави сол в супата по такъв начин, когато можем да използваме ръцете си?

„Но тогава“- може да попитате- „какво правят Посветените?“ Те прекарват времето си, работейки върху произвеждането на положителни трансформации в човешките съзнания. Защото, веднъж произвели ефект върху човешките съзнания, те ще се въплътят в сърцата им, оттам ще се задейства волята им и по този начин евентуално хората ще се придвижат във вярната посока. Не е ли това много по-полезна дейност от това, да се повдигат и местят тежки предмети? Защото ако правите това, вие не произвеждате никакъв ефект в съзнанията, сърцата и душите на хората, за да подобрите съществуването им и да ги насочите към Бога. Някои йоги и магьосници се съсредоточават върху подобен род феномени, докато истинските Мъдреци ще кажат: „Всичко е възможно, ние можем всичко това, но какъв е смисълът? Само ще си загубим времето и силите и какво ще постигнем? Нищо! Не си струва труда. Предпочитаме да посветим цялото си време и енергия на друг вид работа, която е милиони пъти по-важна за бъдещето на човешкия род.“ Това е, което искат знаещите. И аз ви съветвам да им подражавате. Знанието, което притежаваме, трябва да бъде използвано изключително за работа, която е истински стойностна и важна за бъдещето на човечеството.

И така, какво правим ние тук, във Всемирното Бяло Братство? Строим мостове. Казвал съм го и преди: ние сме строители на мостове. Строим мостове между нас и Слънцето, между нашата мисъл и материята и тъй като строежът на мостове е деликатен и прецизен занаят, той отнема много време. Но веднъж щом цялата система е на мястото си, ще видите колко красиво сработва всичко! Ще трябва само да натиснете един  бутон и целият завод ще се задвижи, тъй като машините започват да функционират … разбира се, при условие, че всички проводници и съединения са правилно инсталирани.

Нека вземем за пример един часовник. Той си има пружини, които задвижват сложна система от колелета и предавки, всяка от които предава движението на следващата, докато стигне до стрелките, показващи времето. Пружиненият механизъм не е директно свързан със стрелките. Движението би било прекалено рязко и неконтролируемо. Затова между тях трябва да има посредници, които да контролират и регулират движението на стрелките. Това е единственият начин да бъдат накарани стрелките да показват нужното време. Една от тях е съвсем бавна, втората е по-бърза, а третата показва секундите, така че се придвижва максимално бързо! Още веднъж можем да видим, че между механизмът, който дава първоначалния тласък и органите, изпълняващи командите или индикиращи резултата, съществуват посредници. Можем да направим още много аналогии между механизмите на часовника и човешкото тяло. Всеки, който умее да наблюдава и разсъждава правилно, може да види тези истини абсолютно във всички области: химия, физика, биология, география, история, социология и психология … абсолютно навсякъде.

Ако физическото тяло или земята трябва да бъдат трансформирани, първо трябва да има контакт с духовния свят, с Небето, или ако предпочитате, със света на идеите, на Платон, тоест със света на разумността, света на архетипите. За мен това не е нищо друго, освен Божественият свят. Каналите на комуникация преминават през душата – Духа може да достигне владението на материята само през посредника на душата, което на нивото на човешкото тяло означава нервната и кръвоносната системи. Нервната система е по-близо до Духа, а кръвоносната до материята. Нервната система е свързана с въздуха, който подхранва огъня, тоест духа. Кръвоносната система представя водата, която подхранва земята, тоест физическото тяло. Трябва да изучавате тези два посредника – въздуха и водата, които отговарят съответно на мислите и чувствата. Идеите, от друга страна, съществуват на много по-високо ниво. Идеята е свързана с огъня, с Духа, със Слънцето. Идейният свят въздейства върху света на мислите. Мисълта е по-материална от идеята и винаги е тясно свързана с чувствата. Ако ,например, започнете да мислите, че някой, когото обичате става наистина опасен за вас, че започва да ви наранява и пречи, наблюдавайте реакциите си: чувствата ви към него ще започнат да се променят и вече няма да го обожавате толкова много. Какво кара чувствата ви да се променят? Мислите, които пораждате. От друга страна, ако откриете, че приятелството с някого, към който никога не сте имали особено специално отношение, ви е изгодно, че провидението ви го дава за ваше добро, ще започнете да го обичате.

Следователно, човешките чувства варират според мислите. Сигурен съм, че всички вие сте изпитвали тези неща много пъти. И веднъж породени, чувствата ви тласкат към действие, защото те винаги се стремят да се изразят в действия. Например, мислите си за някоя жена: ако нямате специални чувства към нея, може да си мислите, че е симпатична, дори красива и толкова. Ще я оставите на мира. Но когато се намесят чувствата ви, вие веднага започвате да я търсите! Чувствата не си губят времето и ето: вие тръгвате да й купувате цветя, да я ухажвате, да се стремите да я целувате! Преди да бъдат въвлечени чувствата ви, дори и когато виждате, че тя е хубава и мила, реакцията ви е следната: „Няма нищо особено вълнуващо в нея!“ Но веднага щом се задействат страстите, ситуацията се променя, защото те са тясно свързани с материята и се изразяват чрез нея, като задействат верига от реакции.

Не се опитвайте да достигнете до материята директно чрез средствата на мисълта. Няма да успеете. Мисълта е устроена да ни ръководи и насочва, да ни даде знание и разбиране. Тя не може да задейства материята, ако не е задействано сърцето. Ако чувствата и желанията ви не са възбудени, вие няма да си помръднете и пръста. О, разбира се, понякога се налага да правите нещо по силата на здравият разум, но винаги без удоволствие и радост. Някои хора никога не чувстват нищо и все пак работят. Да, но те са като автомати. Докато, ако са въвлечени чувствата, нещата стоят съвсем различно. Това не означава задължително, че когато чувствата подтикват човек към действие, резултатите са по-добри. На практика те често са по-лоши, защото хората понякога правят нещо без да разбират защо го правят. Всичко, което те знаят е, че желанията им ги подтикват към нещо и те бързат да им се подчинят.

Има много да бъде казано по този въпрос, но ще отнеме много време и не съм сигурен, че дори това, което току що казах, е ясно. Главното е да помним, че мисълта е сила, но тази сила трябва да бъде разбирана правилно. Ако нямате подходящия инструмент, лост, ръка, няма смисъл да си въобразявате, че мислите ви ще се материализират на физическия план. Те ще продължават да се реят в по-разредената атмосфера на менталния план. Те ще бъдат записани, това е сигурно, но няма да произведат никакви веществени резултати. Но ако ги спуснете на равнището на чувствата, те винаги ще породят резултати.

Нека разгледаме въпроса за хипнозата. Давате на някой, който е в състояние на хипноза парче хартия и му казвате: „Това е роза – помириши я и ми кажи на какво мирише.“ И човека ще ви говори за прекрасния аромат на тази роза. Това е така, защото, когато човек е под хипноза, мисълта се материализира моментално, не физически, но на ментално ниво. Обекта предизвиква в човека такова въздействие, защото думите, които го съпровождат всъщност са сформирали роза в умствения свят и тъй като съзнанието на човека в момента не работи на физическо ниво, обонянието му е много по-фино и възприема аромата, който съществува в менталния свят. Той наистина помирисва роза, така че преживяването му е напълно реално. Или ако му дадете чаша вода и му кажете, че това е бренди и че като го изпие ще бъде пиян, той наистина ще се напие. Какво е станало? В този случай той отново е функционирал на друг план и на този план водата наистина е бренди. Това доказва, че силата на мисълта е абсолютна и незабавна, но само на менталния план.

Като знаете това, можете да постигнете всичко, да построите всичко само за миг, но в други области, не на материално равнище. Искате ли имения, паркове, момичета, коли, градини, пеещи птички? Каквото и да искате, можете да го имате – на момента. Ако бяхте ясновидци, бихте могли да ги видите, защото те са реални. Вие ще възразите: „Да, но аз не чувствам нищо, нищо не мога да пипна!“ Е, ако искате да ги пипнете, това може да ви отнеме няколко стотин години. Ето така трябва да се разбира този въпрос.

Можете да правите различни експерименти в тази област. Например, да кажем, че духа жесток вятър. Можете да му кажете няколко думи за да го убедите да бъде малко по-мил: „Колко си сладък и нежен. Ти не си жесток, напротив, доставяш ми огромно удоволствие!“ и след няколко минути … нещата се променят, но не поради вятъра, а поради вашето възприятие. Нещо във вас  превключва и атаките на вятъра се превръщат  в милувки на любовник! Трябва да знаете как да произнесете правилните думи и да направите малко самовнушение, но хората забравят да произнесат тези думи и си мислят, че самовнушението е илюзия и лъжа. О, не – вашите внушения са същности – фини същности. Вие възприемате нещо с духовните си антени и те го предават на кожата ви или на вкусовите ви рецептори, тоест на сетивните клетки на физическото ви тяло. На много хора може да им бъде въздействано по този начин, дори и да са напълно нормални. Вие ще бъдете учудени ако узнаете колко често хората са под влиянието на внушение! Цели тълпи. Човек със силна, ясна мисъл и много силен мозък може да каже, че нещо е така или онака и на мига всички започват да чувстват същото. Историята е пълна с подобни случаи!

И сега трябва да си извадите някои заключения: работете с мисълта, но не очаквайте мисълта ви да бъде реализирана начаса на физическия план. Може да кажете: „Понякога става начаса. Трябва само да кажа няколко думи, за да променя състоянието на съзнанието си напълно.“ Това е така, но промяната е станала във вас, на ментално и астрално ниво, а не на равнището на кристализираните форми. Това не противоречи на току що казаното: промяната е незабавна, но на по-високо ниво. И ако вие самите сте настроени на вибрацията на това по-високо ниво, тогава, разбира се, мисълта ви действа незабавно. Всъщност, мисълта може да бъде въплътена на физическо ниво на мига също така. Някои магьосници са способни да произведат или да установят буря, да причинят или да излекуват болест, но това е, защото те вече са работили да прокарат „мостовете и каналите.“ Аз настоятелно съветвам всички вас да не се опитвате да упражнявате мисловните си сили в произвеждането на подобен род феномени. Работете мисловно, да, но искайте само най-доброто за вас и за целия свят. Ако правите това, може да сте сигурни в резултатите … Въоръжете се с търпение и бъдете готови да чакате!

Моята вяра и увереност не се основават на вакуум или илюзии, а на наука. Всичко, в което вярвам, всичко, на което се надявам, което правя, се базира на знание и вие също така напълно спокойно може да се потопите в това знание. Ако не получите резултатите, които сте очаквали, не казвайте, че е поради това, че всичко, което сте учили, е погрешно. Проверете собствената си екипировка и вижте дали нещо не липсва някъде по трасето. Колата ви няма да тръгне, ако някоя част от двигателя липсва. Часовникът ви няма да покаже правилното време, ако частите му са пълни с прах. Така, че, ако нещо не сработва както трябва във вашата система, причината не е в Науката, а в собствения ви неверен подход. Както съм казвал: не астрологията греши, но астролозите!

Защо днес медитирахме по-дълго от обикновено? Защото имаше идеални условия. Добрите условия могат да бъдат външни и вътрешни. Понякога вие сте по-свързани един с друг. Желанието ви да създадете климат на разбиране, хармония и единство е по-силно. Когато съществуват подходящи условия, в Братството се ражда нещо чудесно и тогава съзидателните ни възможности стават неограничени.

Това е така, защото същинските творения са творенията на Духа. Не можете да ги видите? Това няма значение. Не се притеснявайте дали може да ги видите или не. Единствено важното е, че те са реални. И когато ги насищате с вярата си, вие ускорявате въплъщението им в материята и облекчавате работата на всички светли духове в света – работа, в която всички сте призвани да участвате пълноценно и съзнателно. Вие ще попитате: „Ако това е наша работа, защо не успяваме да се справим с нея?“ Защото не сте готови: посредниците не са на мястото си, още не сте ги развили. Досега вие дори не знаехте за тях, а как някой може да работи с нещо, за което не знае нищо? Но сега, когато знаете, че тези посредници съществуват и колко са важни, ще можете да ги развиете и усъвършенствате и тогава всички заедно ще бъдем способни да създаваме фантастични творения.

Някои от вас вече са започнали да творят, но творенията им засега са нестабилни и заплевени малки хибриди, защото „майките и бащите им“ не са твърде наясно и твърде съзнателни какво точно правят. Мислите им скитат във всички посоки. Дали родителите имат силни, красиви и жизнерадостни деца, зависи изцяло от родителите. Има дни, когато сте по-съзнателни, по-настроени към висшия си идеал и по-решени да работите, за да го постигнете. Но има дни, когато си мислите: „Ех, днес ще си дам малка отстъпка. Утре ще се върна отново на правия и тесен път …“ Правете каквото желаете, но не се учудвайте, ако мисълта ви не произведе никакъв ефект.

Много може да се каже и за антените. Антените ни са конструирани да улавят и предават вълни и вибрации на други инструменти. Всички знаят това. Но въпроса е как да използваме духовните си антени, за да се насочим в правилната посока. За разлика от антените на радиото и телевизора, които са неподвижно фиксирани, духовните ни антени са подвижни, всъщност екстремно подвижни, тъй като са живи. Те са като серия от камертони, всеки от които резонира  на дължината на вълната, към която е настроен, към която има афинитет. Може сами да проверите това. Подредете серия от камертони, реагиращи на различна дължина на вълната и тогава изсвирете различни ноти на пианото. В зависимост от нотата, която произвеждате, ще реагира кламертона, който е в пълна хармония със съответната нота. Той е медиум. Всъщност точно това са и човешките медиуми: камертони, които възприемат различни дължини на вълната.

Всъщност, всеки един човек е камертон. Ако иска да приема небесни вълни, ще трябва да скъси спиците на антената си. Колкото по-дълги са те, толкова вибрациите, които той възприема, ще са от по-адски области. Човек има силата да удължава или скъсява антените си и от него зависи с кои вибрации ще се свърже и на кои ще настрои антените си. Разбира се, когато говоря за удължаване или скъсяване на антените ви, това е само начин на изразяване. Вие може да използвате всеки друг образ, който да изрази, че човек може да бъде повече или по-малко духовен или материалистичен. Колкото по-материалистичен е човек, толкова взаимообмена му е с по-ниски региони. Колкото по-духовен и фин е той, толкова по-интензивен става живота му и толкова настройката му към Небето е по-близка. Всичко зависи от него, тъй като той носи в себе си всички възможности.

Има необятно поле за работа за всички, които искат да се превърнат в истински творци. Ако сте високо еволюирали, ще насочите антените си да получават информация от небесните същности. Но ако не сте толкова напреднали, неизбежно ще получавате трансмисии от обитателите на по-ниските светове. За съжаление това се случва често. Тези, които не се интересуват от напредък и усъвършенстване, получават неспирен поток информация от най-ниските сфери. Ето защо те страдат от обсебвания, халюцинации и не са способни да се освободят от тях. Клиниките и болниците са пълни с хора, които са жертва на всякакъв вид заблуди. Има само един лек и той е човек да се издигне до по-високо ниво.

Колкото по-високо се издигате, толкова обитателите са по-светли, хармонични, интелигентни и пълни с любов. Всеки контакт, който успеете да осъществите с Ангели, Архангели и Божествени същества от тези сфери е благословия, защото те ви предават тяхната светлина и любов. Има дни, когато преливате от щастие, всичко във вас пее, имате чувството, че разбирате всичко. А в други дни се чувствате точно по обратния начин: чувствате се явно окаяни, сякаш се дезинтегрирате … Това е, защото сте се настроили към различен регион и съобщението, което сте приели е било различно. Сега не говоря за причините за това. Добре съм запознат с различните обстоятелства, които могат да ви доведат до такова състояние: току що сте получили лоши новини, някой ви е обидил и т.н. Но не за това говорим в момента: единственото, което ме е грижа сега е вида комуникации, които сте имали, така че мога да кажа, че сте били във връзка със същества, притежаващи по-малко любов, интелигентност и благодат. Когато се спуснете в блатисти области, пълни с комари, или в гори, пълни с диви зверове и влечуги, очевидно е, че ще пострадате. Дори само присъствието на тези животни ще ви стресира. Но когато достигнете други райони и се намерите между гостоприемни, любящи същества, които ви приветстват и ви предлагат храна и питие, това е прекрасно! Така, че трябва да избягвате да контактувате с ниските области и да бъдете сигурни, че сте в постоянен контакт с Небесата.

В заключение нека се върнем още веднъж към въпроса за мисълта. Не се опитвайте да въздействате върху материята с мисълта си: няма да успеете. Мисълта може да действа в материята само ако бъде задействано сърцето и тласне волята към действие. Помнете преди всичко как предаването на мисълта е възхитително изразено в образа на Слънцето, което може да моделира земята единствено чрез посредниците на въздуха и водата. Ако вие напълно разбирате този процес, ще сте способни на чудесни постижения. Цялото изкуство на бялата магия и теургията се съдържа в образите на тези четири елемента: Слънцето, Водата, Въздуха и Земята.

                                                                                            Севр, 13 май 1962 

Глава Седма – Медитацията

Тези от вас, които са тук за пръв път може би са учудени да видят колко често се спираме за продължителен момент на мълчание. Те не разбират защо го правим, така че си мислят: „аз само си губя времето тук!“ Ако си бях стоял в къщи, щях да свърша маса работа. Какво правят тук всички тези чудаци? Никога не съм виждал подобни лица … къде попаднах? По-добре веднага да се махна от тук!“ Да, това е твърде интересен и занимателен въпрос! Така че, въпреки, че често съм ви говорил за медитацията, искам отново да хвърля известна светлина по въпроса.

Някои ще кажат, че са чели книги за медитацията и години наред я практикуват, така, че знаят какво е това! В днешно време има безброй много книги за медитацията, особено относно хинду методите. Всъщност, аз съм сигурен, че всеки медитира понякога. Чудесни медитации. Когато сте уморени и сънени, вие медитирате и клюмате с главите си, за да покажете че сте съгласни! Да … дълбоки медитации! Клинично изследване би показало, че сте в състояние на дрямка, но нека кажем, че сте започнали с медитация и сте се унесли мъничко!

Но нека бъдем сериозни и се отнесем към въпроса за медитацията от философска гледна точка. Хората често използват думата „медитация“ без наистина да разбират за какво става дума. Хората още не са разбрали какъв необикновено мощен инструмент може да бъде медитацията. Колко много може да допринесе за собственото му развитие, както и какви огромни трансформации може да произведе не само в личния ни живот, но и в живота на нашето семейство, общество и на целия свят. Преди всичко, човек не знае как да подготви подходящите условия, в които мисълта да се изяви свободно.

Общо взето, медитацията не е навик, който повечето хора са развили в голяма степен. От време на време, когато възникнат трудности и се появи определен заплетен проблем или болезнена ситуация, човек се замисля и поспира за малко, защото трябва да намери изход от проблемите си. Но това не може наистина да се отнесе към медитацията. Това е просто инстинктивен, естествен отговор на опасността от катастрофа. Когато човек се окаже в опасност, той инстинктивно търси помощ, взирайки се вътре в себе си. Той дори започва да се моли, да търси помощ от същността, която е пренебрегнал, когато нещата са вървели добре. Той си спомня, че когато е бил дете, родителите му са му казали, че Върховното Същество е всесилно, всеобичащо и всепрощаващо и когато се появи проблем, той инстинктивно се обръща към Него и в присъствието на тази мощна сила, смирил се напълно, моли за помощ. Да, но това става само в екстремни ситуации: в моменти на опасност, война, болест и смърт.

В обичайните ситуации, когато хората са напълно доволни и щастливи, те нямат никакво желание да се молят и медитират. Те не виждат смисъл в това. Не виждат никаква полза от това. Когато всичко върви добре, хората не виждат смисъл да се мотаят из неясния, мъглив свят на медитацията. Но, когато нещата тръгнат накриво, когато  са нещастни или в големи трудности, те осъзнават, че конкретните материални разрешения не са адекватни, и тогава  се обръщат навътре и търсят помощ от Висшия свят.

От незапомнени времена Посветените ни казват, че човек притежава много мощен инструмент: инструмента на мисълта и че ако знае как да го използва, ще достигне до потресаващи резултати. Очевидно, ако някой не успее да получи резултати, ако не се чувства нито по-свободен, нито по-просветлен или спокоен, той ще реши, че не си струва да продължава усилието. Много хора се опитват да медитират веднъж, два пъти, три пъти … дори десет пъти и когато не успеят, те решават да се откажат от такова безполезно упражнение! Но трябва да разберете, че ако не успявате да постигнете никакви резултати, то е защото не знаете какво всъщност е истинската медитация. Медитацията е преди всичко мисловна практика, в която се концентрирате върху идея или образ, за да ги разучите и разберете и да видите как се отнасят към другите идеи и образи и в отношенията си към цялото. Може да вземете за обект на медитация почти всичко: красотата, силата, волята, пространството, безсмъртието, Божеството … възможностите са безкрайни. Единственото есенциално условие е, че никакво външно действие или грижа не трябва да бъдат намесвани в работата на мисълта ви.

Когато някой започне да медитира, той се намира на прага между два свята: Горният, Небесата и долният, ада. Той е в транзитна зона, в която има силата да задвижи както елементите, силите и същностите на Светлината, така и на тъмата. Следователно, медитиращият може да използва силата на мисълта си както да гради, така и да руши. Да създава ред, или да го разрушава и, естествено, ако той не е просветлен и интелигентен,  повече ще навреди, отколкото ще съгради. Физически, химически и механически, независимо дали осъзнава или не, той задвижва силите и елементите на доброто или злото, на съзиданието или разрухата.

Мисълта е невероятно мощен инструмент, даден ни от природата. Вие трябва да помните това и знаете, че чрез този инструмент можете да се свържете с определени области и да задвижите определени сили и това е от първостепенно значение за доброто или злото, за здравето или болестта. Трябва да се пропиете с дълбокото осъзнаване за важността на мисълта като потентен магически процес. Повечето хора не съзнават в какво се забъркват с мисълта си и когато впоследствие ги настигнат беди, те се учудват! Вместо да се учудват, те трябва да разберат, че медитацията е процес, при който могъщи сили в под и суперсъзнанието, в цялото им същество и природа биват предизвиквани.

Мнозина затварят очите си и си представят, че медитират, но мисълта им … къде е мисълта им? Навсякъде и никъде, лутайки се безцелно във всички посоки. Има ли нещо чудно в това, че такъв вид „медитация“ не носи полза на никого? Посветените, Мъдреците и Великите Учители винаги са виждали в медитацията най-потентното средство, достъпно на човека, без което той никога не би могъл да достигне нещо истински солидно и конструктивно. Без медитация не можете да постигнете самопознание и самоовладяване, не можете да развиете никакви качества и добродетели. Точно защото хората не отдават нужната висота на медитацията, духовния им живот, вътрешните им стремежи и настройки, са толкова слаби.

Понякога хората ми казват: „аз години наред се опитвам да медитирам, но както изглежда, мозъка ми блокира и не стигам до никъде.“ Вече съм говорил за това в Бонфен. Ако искате да медитирате, трябва предварително да се подготвите. Ако живота ви е пълен с всякакъв вид препятствия, от които сте пропуснали да се освободите, те ще застанат като преграда пред медитацията ви. Да речем, че идвате сутрин рано на скалата*, сядате и си казвате: „Сега ще медитирам. Ще съзерцавам Слънцето и ще се свържа с тези неизчерпаеми сили, за които Учителят постоянно говори, и т.н. … „Но да речем, че въпреки отличните ви намерения никога, ден след ден не успявате да се съсредоточите: разбира се, че след време просто ще изоставите всичко.

Защо толкова често се проваляте в опитите си да се концентрирате? Защото не сте разбрали, че различните моменти от живота ви не са отделни единици. Всеки един момент е свързан с всички предишни, които ние скупчваме в съзнанието си и наричаме „минало“. Миналото застава на пътя ви и тъй като сте твърдо решени да медитирате, вие насилвате мозъка си, но той блокира и отказва да функционира. Причината за това е, че никога не ви се е случвало да подготвите и поставите в състояние на готовност мозъка и цялото си същество още от предния ден, за да имате готовност да посрещнете изгрева на следващата сутрин. Никога не успявате да се пречистите и да поставите всичко на мястото му, така, че да сте в състояние да свършите известна работа с изгряващото Слънце. Да речем, че предният ден сте се скарали с някого и по време на изгрева цялата сцена изплува пред очите ви, преживявате отново всички обиди, които сте нанесли и получили и планирате какво ще кажете на въпросната персона като го срещнете. Ето я вашата медитация. Мисловна свободия. Вместо да се издигнете до небесните области, вие прекарвате времето си в миналото, неспособни да спрете неспирния поток от хора и събития, които се тълпят в съзнанието ви. Същото се повтаря година след година без да имате никакъв напредък и резултати!

Човек е способен да стане всесилен, но само при условие, че е запознат с определени истини, особено с факта, че всеки момент от живота ни е свързан с тези, преди него. Човек, който мисли разумно, първо ще си каже: „Като начало ще намаля количеството на храната си, за да не претоварвам храносмилателната си система. Второ, няма да отида да търся разплата за обидите си, защото един Господ знае до какво може да доведе това и утре няма да съм в състояние да медитирам!“ Духовният ученик предварително се приготвя, пречиства се, отказва да се претоварва с безполезни занимания, спи достатъчно, но не прекалено. И преди всичко, той в най-висока степен развива желанието си да се усъвършенства и развива, за да може да помага на другите и да бъде пример, модел, истински син на Бога. Съгласно с инструкциите на Исус към неговите ученици, той е задвижван от сублимното желание да изпълнява волята на Бога във всяко свое действие. Но само едно голо желание не е достатъчно, за да ни направи способни да следваме предписанията дадени от Исус: трябва да въплътим това желание в действия. Мнозина искат да живеят съгласно с подобни предписания, но се провалят, защото не знаят как да подходят към въпроса. Ако сте забравили да спрете водата или газта, или бебето си в банята, спомена за това ще премине в съзнанието ви като светкавица, точно когато се потапяте в медитацията си ... и това ще бъде краят й!

Подгответе се предварително и когато сте свободни физически, психически и емоционално, когато сте се освободили от затвора на всекидневния си живот, тогава ще станете сензитивни към чистотата, прозрачността и мира на Слънцето. Тогава ще започнете да благодарите на Небесата, защото ще се повдигнете вътрешно и ще почувствате, че има друг един живот, толкова нов, широк, просторен, необятен и бездънен, че се чувствате увлечени неотразимо към тези по-висши сфери. И тези висши сфери всъщност са във вас. Да, Божественият живот тече вътре във вас и когато Го живеете, вие живеете в Истинския живот. Просветлени от тези зашеметяващи възприятия, вие ще възкликнете: „Мили Боже, най-накрая видях, че света на истинската красота наистина съществува! Защо, защо прекарах целият си живот в нечистота и дисхармония?“ По този начин вие започвате да се пробуждате за Божествения свят и когато това се случи дори веднъж, вие никога не може да го забравите. Оттук нататък имате твърдата убеденост, че душата съществува, че Божествения свят е реалност и безбройни същности го населяват. Откъде ще дойде тази твърда убеденост? От това, че сте успели да задвижите сили, които преди са ви били непознати, сили много по-мощни и благотворни от всичко, което сте познавали дотогава, защото до този момент сте били в хватката на други сили, враждебни, разяждащи, които постепенно са ви разрушавали.

Това е нещо, което винаги е било известно и учено от Посветените. Медитацията е психологически и философски въпрос. Тя е акт на проникване в по-реални и значими космически измерения, слоеве на битието. Веднъж вкусил от сладостта на Висшия свят, решимостта на ученика се засилва и той започва да чувства, че неговите способности започват да му се подчиняват. Когато поиска да насочи съзнанието си в дадена посока, то му се подчинява, а когато поиска да спре, то спира. Сякаш клетките на цялото му същество са решили да се нагодят към желанията му. Докато не е постигнал това майсторство, са му нужни часове и дни, за да постигне вътрешен мир, защото клетките му продължават неуморното си движение и не го слушат. Те му казват: „Ако си мислиш, че можеш да ни уплашиш, много бъркаш! Ние не те вземаме насериозно и не ни е страх от теб! Ние не те уважаваме, защото знаем какъв глупак и невежа си!“ И те правят, каквото си поискат. Всички знаете за какво говоря, нали така? А когато успеете, съзнателно или не, да достигнете до по-висши нива и освободите висши сили, клетките ви се подчиняват, защото сте успели да постигнете по-добър контрол върху тях, те виждат силата ви и се подчиняват на йерархичната власт, готови са да слушат техния владетел и господар.

Това важи и за всяка една област в живота. В бизнеса или правителството, във въоръжените сили, всеки индивид се стреми да се издигне нагоре в йерархията и да стане ръководител, началник, шеф на персонала или генерал, защото когато достигне върха и особено когато се накичи с всичките си пагони и медали, другите го уважават и му се подчиняват. Дори ако той е пълен идиот или тиранин, това няма никакво значение: това, което всява респект, е неговото обществено положение, ранга му. Откъде мислите, че идва това йерархично чувство? То не е човешко изобретение, тъй като хората не могат да изобретят нищо. Чрез инстинкта и интуицията си, чрез ученето от грешките си, те просто преоткриват това, което вече съществува в природата. Йерархията е нещо, което съществува в цялата природа. На небето(звездите и съзвездията), на земята(реките, планините, дърветата и животните) и дори в човека, всичко е йерархично подредено.

Когато някой иска да бъде водач и да налага волята си на другите, той трябва да бъде поне една стъпка по-високо от тях. По същия начин и в духовните сфери, трябва да сме поне една стъпка над нашите обитатели, ако искаме те да ни се подчиняват. Принципът и практическото приложение са същите на всички нива. Това е целта на Посветените: да спечелят контрола над собствения си вътрешен свят. Посветените не се интересуват от власт над планините, звездите, животните или хората. Те се интересуват единствено от постигането на самоподчинение, от това да са господари на собственото си тяло, ум и чувства и те непрекъснато работят, за да постигнат целта си.

Духовните упражнения, такива като молитвата, концентрацията, медитацията и съзерцанието постепенно способстват човек да се освободи от затвора, от веригите, които го приковават към подземния свят. Той има толкова много пленници! Тъй като им липсва светлина, хората се оставят да потънат все по-дълбоко и по-дълбоко в този страшен свят. Наречете го ад, наречете го дявол, това няма значение. Това е реален свят, в който много хора са безнадеждно загубени, поради простата причина, че отказват да използват средствата за освобождение, учени от Езотеричната Наука. Те си мислят, че са много интелигентни и независими, а всъщност са просто горди и глупави … и вижте ги само какво представляват сега!

Единственият начин да се освободим от терзанията и мъките, е да медитираме. Но, както вече казах, за да може да медитира, човек трябва първо да уреди някои въпроси. Например когато майката на голямо семейство иска да направи десерт, тя изчаква децата си да заспят и тогава се захваща за работа. Тя не може да свърши никаква работа, докато те са наоколо, дърпайки я за полата и борейки се за вниманието и. Положението в нас е същото. Това семейство е в нас: всички ние имаме шумни, буйни деца, и трябва да можем да ги успокоим, за да бъдем свободни да си гледаме работата и когато приключим, можем отново да им обърнем внимание и да ги зарадваме с десерта си! Ако разберете, че медитацията е ключа към вашето спасение, че в нея са най-ефективните методи за огромната работа по вътрешната трансформация, ще постигнете резултати. Но не се опитвайте да медитирате преди да уредите сметките си с всички елементи, иначе винаги ще загубвате контрол, нещата няма да вървят добре и това ще ви отвлича и досажда по време на медитацията ви. Това е имал в предвид Исус като е казал, че не трябва да се грижим за утрешния ден. Защото ако днес живеете както трябва, утрешният ден ще ви намери свободни: низшата ви природа ще бъде на разположение на волята ви и ще можете да концентрирате мислите си към обекта, който искате, защото вчерашните дела са в ред. Докато, ако живота ви е пълен с неуредености, те ще ви парализират и ще ви карат да се разкъсвате във всички посоки, за да уредите грешките на миналото си. Няма да можете нито да работите за настоящето, нито да създавате бъдещето.

Някои от вас може да кажат: „Що се отнася до мен, аз не знам какво е медитацията и не искам да знам. Аз възнамерявам да правя благотворителност, да жертвам от бюджета си, да правя добро на хората, това ми стига!“ Не е достатъчно, защото чрез действията си можем да престъпим определени закони, да усложним нещата и дори да всеем разруха, ако не започнем с медитация. Защо? Защото само медитацията дава ясна визия и ни позволява да видим реалността такава, каквато е.

Можете да медитирате над всякакви теми: здравето, красотата, богатството, ума, силата, славата, Ангелите, Архангелите и Небесните Йерархии. Всички тези обекти са добри, но най-добрият е самият Бог, тъй като така се потапяте в Неговата любов, светлина и сила и за миг ставате едно цяло с вечността Му … Винаги посвещавайте медитацията си на службата на Бога, на осъществяването на волята Му и сливането си с Него. Никоя медитация не е по-благотворна и по-силна от тази. Всеки друг вид медитация е воден от някакъв личен интерес: парично облагодетелстване или желанието да придобием сила, за да можем да господстваме над другите. Посветените са разбрали, че най-доброто за тях самите не е да търсят личното си облага, а да се стремят да станат слуги на Бога. Всичко останало има лек примес на черна магия или вещерство. Без да осъзнават, много окултисти се въвличат във вещерство. Те използват висшите сили, за да спечелят богатство и сила или за да омайват жени, но не и в служба на Бога. Както виждате има много различни степени и отсенки на медитация!

Очевидно, човек трябва да започне с медитация върху нещо по-простичко. Хората са така проектирани, че им е трудно да съществуват в абстрактна среда. Те се нуждаят да се прикрепят към нещо видимо и осезаемо, нещо близко до разбирането и предпочитанията им. Например, ако известно време не сме яли, е много лесно да се концентрираме върху храната. Не се изискват никакви особени усилия да бъдем като котката, за която говорехме, която толкова старателно се концентрирала върху мишката! Дори не трябва да опитваме – то става от само себе си. Или например как млад мъж се концентрира върху жената на сърцето си: часове и дори дни само тя е в съзнанието му, просто поради причината, че я обича. Няма нужда от никакви специални усилия и интензивността на медитацията му е огромна. Той не може да се откъсне нито за миг!

Така, че започнете с медитация върху нещо, което ви носи наслада, нещо, което ви доставя удоволствие. По-късно може да преминете към други неща, но започнете с нещо, което наистина харесвате, нещо което ви привлича(разбира се, то трябва да е нещо духовно).  По този начин, като започнете с нещо близко до вас, ще създадете собствени методи и средства и по-късно ще можете да се прехвърлите към по-абстрактни обекти и по-големи височини, към по-отдалечени сфери. Очевидно е, че ако започнете с медитация върху времето, космоса или вечността, няма да стигнете много далеч! По-късно ще сте в състояние да фиксирате мислите си към такива теми като празнотата, бездната на нищото и т.н., но отначало започнете с нещо лесничко и малко по малко може да се придвижвате към по-абстрактни идеи.

Както и да е, трябва да повторя това, което казах по-рано. Най-сублимната медитация е да търсим единство с Божеството, да се отдадем на Бога, да искаме да Му служим и да бъдем инструмент в ръцете Му. Когато се разтворите в Бога, всички божествени качества, цялата Му сила, Любов и Мъдрост, цялата му необятност ви изпълват и се превръщате в Божествена проява! Когато чуят това, някои хора реагират: „Каква гордост – да си мислиш, че можеш да се превърнеш в Божество!“ Но ако отворят евангелията, ще видят какво е казал Исус: „Бъдете съвършени като Небесния си Баща.“ Няма по-висш идеал от този и смият Исус ни го е предал, но християните са го забравили. Повечето от тях си мислят, че е достатъчно от време на време да ходят на църква и да палят свещичка, а през останалото време да бягат след собствените си малки суетливи дела и по този начин да бъдат добри християни. Какъв висок идеал! Може ли по този начин да бъде приближено настъпването на Божието Царство? О, бедните християни. Те се придържат към принципа, че от хората не може да се очаква твърде много, защото иначе бихме изпаднали в греха на гордостта! Добре, но аз ви казвам точно обратното. Трябва да заложим в сърцата, душите и духа си възможно най-високия идеал и да не се безпокоим за мнението на невежите!

Хората имат нужда от насока, те се нуждаят от правилните методи и един от тези методи е медитацията. Какво може да се направи с медитацията? Всичко! Веднъж освободили мисълта си, можете да изследвате всички сфери на творението и да срещнете създанията, които ги обитават. Например, помисляте си за Светлината и ето, на мига се озовавате потопени в Светлина, плувайки в Светлина, гмуркате се в потока на цветовете. Искате да се свържете с аромати или музика: веднага можете да се впуснете в уханието на сладки парфюми и да слушате симфонии. Искате да узнаете какъв е животът в Небесата: концентрирате се, свързвате се с небесните същества и те ви разкриват всичко.

Чрез средствата на медитацията човек навлиза в реалности, по-реални от видимата реалност. Но ако някой е прекалено дълбоко обхванат от собствените си тревоги и грижи, той няма време да изследва този свят. Поради това повечето западняци пренебрегват медитацията. Те я смятат за загуба на време. Разбира се, не е нужно дори да споменаваме, че ако някой не уважава предварителните условия, ако не се подготви предварително, медитацията няма да го доведе до никъде и в такъв случай тя наистина ще бъде загуба на време. Защото не е била практикувана в подходящите условия. Ето как хората си вадят грешни заключения. Всички Посветени и мистици, които са подготвили необходимите условия, са преживявали такива завладяващи разкрития и такива сублимни екстази, че всичките богатства и слава на земята са били за тях нищо в сравнение с чувствата на пълнота и всеобхватност, със Светлината, достигната в техните медитации. Те нямат нужда от нищо друго. Да, мили мои братя и сестри, това е такава красота, такова величие, че веднъж преживял такова състояние на съзнанието, човек започва все по-малко и по-малко да се вълнува от светските неща. Но разбира се, човек трябва да живее адекватно и на земята. Аз не казвам, че трябва да се откажете от всичко и само да медитирате. Това би било дисбаланс и аз не ви съветвам на това. Само подчертавам, че трябва да поставите на първо място и да придадете много по-голяма важност на духовния живот. Ясен ли съм?

Сега нека ви дам двете най-добри теми за медитация. Вече споменах първата, която е да се превърнете в абсолютно послушен инструмент в ръцете на Бога, така че Той да може да мисли, чувства и действа чрез вас. Оставяте се на волята на Мъдростта и Светлината, поставяте се в тотална служба на изначалната Светлина, която притежава цялото знание и може да ви води по всичките ви пътища. Но човек живее също така и на Земята. За какво е тук, на Земята? В Господнята молитва Исус казва (както виждате винаги се позовавам на Исус, защото той е казал всичко! Какъв е смисъла да се измисля нещо друго?). И така, Исус казва: „Да бъде волята ти на Земята, както на Небето.“ „На Земята, както на Небето“ означава, че Земята трябва да бъде отражение на Небето. И „земята“ е нашата собствена земя, физическото ни тяло. Това значи, че след като сме работили да достигнем Билото, Духа, трябва да се спуснем и работим върху организацията на физическото си тяло. Безсмъртието, Светлината, Хармонията, Мира, Красотата и всички тънки реалности, са във Висините. И всичко това, което е горе, трябва да бъде спуснато тук, долу и да бъде въплътено на физическо равнище.

Молете се да станете слуги на Бога и в същото време работете над формирането на другото тяло, което съществува в зародиш във вас, тялото, което ние наричаме Тяло на Светлината, Тяло на Славата, Безсмъртно Тяло, Христово Тяло. Евангелията също говорят за това тяло, но християните никога не са обръщали особено внимание на това. Истината е, че те всъщност не желаят да разберат Евангелията в дълбочина. Те са всичко друго, но не и истински Християни! Може да си помислите, че да се стремите към Земята не е много велик идеал, докато Индусите … Да, знам: Индусите и Будистите се интересуват само как да избягат от мъките на Земята, от страданията и бъркотиите на физическия план и да достигнат Нирвана. Знам, това е тяхната философия, но философията на Христос е различна. Философията на Христос е да се спусне Небето на земята, да се въведе Божието Царство и Неговата Правда на земята. Това е целта на Исус и той призовава учениците си към същото. Така, че това е нашата работа: да се трудим за идването на Царството Божие на земята и като начало, да започнем с физическите си тела. Това е истинската философия. Не ме интересува как някой друг разбира нещата. Аз съм посветил години да науча какво е учил Христос и сега знам.

„Да бъде волята ти на земята, както на Небето.“ Добре, но къде са изпълнителите на тази повеля? Хората имат други планове за живота си и това означава, че ще трябва да се връщат на земята, докато не я превърнат в Едемска Градина. Когато постигнат това, те ще отидат на друга планета и ще оставят земята на животните, които също ще са еволюирали. Това ви учудва, нали? Чували ли сте нещо подобно от духовенството? Виждате ли, хората са изпратени на земята, за да работят като строителни работници на строеж, но те не се интересуват от работата си. Те се интересуват само от приятно прекарване на времето си. Не трябва да пренебрегвате задълженията си по този начин. Всеки ден трябва да работите, за да превърнете земята в Рай. Ако правите това, Господ ще ви похвали и ще каже: „Добра работа. Вие сте добри и верни служители и работите много добре за моите дела. Сега заслужено можете да влезете в Радостта и Славата на Царството Ми.“ В Евангелията Христос също дава пример с работници, които са били изпратени да работят на полето. Ние сме тези работници. А къде са полетата, на които се трудим? Какво сме посели?

Всички знаем баснята с талантите. Идеята е същата. Бездарният служител, който бил наказан, защото заровил талантите си, представлява всички тези, които не желаят да работят, които се интересуват само от печеленето на пари, удоволствия и собственото си устройване на земята, колкото се може по-добре. Това няма нищо общо с Христовата философия. Ние сме изпратени на земята със специфична задача и когато сме я свършили, Господ ще ни даде всичко останало. Цялата Вселена ще е наша. Ето защо се натъжавам като наблюдавам идеите на много окултисти и така наречените духовници и мистици за живота на Земята. Те се женят и правят деца, ядат, пият и се веселят точно както най-невежите измежду хората. А какво правят по работата, за която са били пратени на земята? Без преувеличение, нищо! Това важи и за вас: замислете се върху живота си и ще видите, че постъпките ви нямат никаква връзка с Христовата философия.

Ето, това са двата най-добри обекта за медитация: как да се отдадем изцяло на служба на Върховната Реалност и как да материализираме Небесата на земята, в конкретната, физическа реалност. Смисълът на Живота се съдържа в тези две дейности. Разбира се, всички други дела също имат някакво значение, но никоя работа няма тази Божествена значимост. Бог е създал човек по свой образ и подобие, така, че да бъде подобен на него. Ако не ми вярвате, идете и го питайте!

През целия си живот съм търсил най-доброто и съм го намерил. Но това не значи, че трябва да седна и да си въртя пръстите. Точно обратното. Сега е времето да се залавяме за работа, защото това, което е било „намерено“, трябва да бъде преведено на езика на конкретната реалност тук, на Земята, точно както то вече съществува на Небето. Фактът, че на Земята вече много идеи са прокарани на ментално ниво, не е достатъчен. Те трябва също така да бъдат уплътнени на физическо ниво и това е, което е трудно и продължително.

Със сигурност още много може да се говори за това, но за днес това е достатъчно. Трябва да разберете значението на медитацията и че ако искате медитацията ви да дава плодове, трябва да внимавате за мислите, чувствата и постъпките си, с други думи, за целия си начин на живот. Започнете с медитация върху прости, лесни теми и малко по малко може да се спрете на все по-сублимни неща и един ден всичките ви усилия ще се фокусират в това, да станете инструменти в ръцете на Бога, за да внедрите Царството Божие тук, на Земята. Няма нищо по-Божествено и велико от това. Това е съвършено изпълнение на всички Висши Закони и Мъдрост.

                                                                                              Лосан, 23 май, 1963

 

Глава Осма – Човешкият Интелект и Космическата Интелигентност

І

Учителят чете мисълта за деня:

„Не е необходимо тишината да бъде разбирана. Тишината е нещо, което трябва да бъде чувствано, защото истинското разбиране започва с чувстването. Идва време, когато ще си говорим и ще се разбираме в мълчание.“

Това е много богата, много дълбока мисъл. Вече ви говорих няколко пъти за сърцето и интелекта и ви обясних, че човешкото сърце, тоест способността за чувстване, е много по-стара от интелекта. Сърцето се е развило много преди интелектуалните способности. Ето защо Посветените често говорят за „интелигентността на сърцето.“ Да се разбира със сърцето, значи да се чувства, да се преживява. Хората постепенно са пренебрегнали тази форма на разбиране за сметка на интелектуалния подход. Те си мислят, че трябва да четат, да учат, за да разберат. Разбира се, интелекта има огромни възможности за изследване и разбиране, но обсегът му е ограничен с материалното измерение. Ето защо е правилно да се каже, че истинското разбиране не е във възможностите на интелекта.

Вече съм говорил няколко пъти за двата свята, обективният и субективният и съм давал много примери и доказателства, че интелектът дава начало на науката и философията, докато сърцето поражда религията и етиката. За да схванете това по-ясно, представете си двама наблюдатели на една и съща сфера, но единият вътре, а другият извън сферата. И двамата имат тяхното си мнение. Този, който е отвън твърди че сферата е изпъкнала, а този който е вътре - че е вдлъбната. И тъй като и двамата са убедени, че са прави, спора никога не свършва. Науката, която изучава външния, обективния свят е сформирала определено становище за Вселената(сферата представя Вселената) и учените обясняват и преподават това мнение. Това, което те ни казват е вярно, но е вярно само от една гледна точка, от външната, обективната страна. Докато този, който се намери вътре в сферата, във владението на сърцето, душата и Духа, има други идеи, представи и преживявания за Вселената и всичко в нея. Така, че кой е прав? И двамата, но само наполовина! Необходим е трети наблюдател, който да състави трето гледище, синтез от двете гледни точки. На външния наблюдател трябва да му бъде казано: „Ти си отвън и си само 50% прав.“ А на вътрешния наблюдател трябва да му се каже: „Ти гледаш отвътре и си само 50% прав.“ Но истината е 100% права и само този може да я притежава, който вижда нещата както отвън, така и отвътре. Чрез сърцето и душата ние сме вътре в нещата, а с интелекта сме отвън. Така виждаме цялата реалност, с двете й противоположни и допълващи се манифестации.“

Религията е отвътре, тя е във владението на сърцето, на душата, на мистичните възприятия. Тя може да бъде почувствана и преживяна, но не и видяна  и пипната. Докато обективното измерение, изучавано от науката може да бъде претеглено и измерено и резултатите са осезаеми. Но въпреки това, точно Невидимият свят е по-важен, защото в края на краищата точно това, което преживявате вътрешно в себе си има значение, а не заобикалящите ви обстоятелства и събития. Реално е това, което чувствате. Ако чувствате, че сте преследвани, ако вярвате, че ви гонят злосторници или чудовища, дори и да не съществуват в обективния външен свят, вие все пак ще сте в агонията на ужаса, защото за вас те са реални. По същия начин, може да притежавате огромно богатство, но ако нямате вътрешно чувство към него, не му се наслаждавате и не се възползвате от него, сякаш нямате нищо. Както виждате, принудени сме да заключим, че най-важен е вътрешният свят, това, което чувстваме и преживяваме. Това, което наричаме обективна реалност е от второстепенно значение. Всъщност, обективната реалност не е истинската реалност: реалност е това, което чувстваме. Ако чувствате радост, сила, богатство, свобода, интелигентност в себе си, има ли някакво значение дали те съществуват или не външно? Ако вътрешно сте в състояние на радост и изобилие, има ли някакво значение, че външните условия около вас са окаяни? В крайна сметка, опита не е външна, но вътрешна реалност.

Затова приоритета принадлежи на вътрешното измерение, това е просто и очевидно и все пак много хора не го виждат и продължават да се опитват да живеят във външното измерение. Проблема е, че човек не може да живее във външното измерение. То може да бъде видяно, измерено, начертано, но за да живее и преживява, човек има нужда от вътрешните си измерения. Ако нямате усещане за красотата, може да гледате и най-великолепните прояви на природата и да не чувствате нищо. Ако не сте развили вътрешното си естетическо чувство, ще останете студени и безразлични. Дори външният, обективен свят не може да ни въздейства, ако не сме събудени вътрешно. Има хора, които могат да останат тотално безчувствени към изгрева на Слънцето или към красиво езеро, защото никога не са развили каквато и да е чувствителност. Докато артистът само трябва да зърне нещо, за да завибрира в отговор и да почне да пише или композира, тъй като богатият свят на поезията вече живее вътре в него.

Вижте само в какви прости, елементарни истини трябва да убеждавам хората! Но за тях вътрешният живот просто не съществува. Те се интересуват само от забогатяване, от трупането на повече и повече пари, в отварянето на нови офиси на бизнеса си, от поглъщането на целия свят! Междувременно те оставят вътрешните способности, които биха им позволили да преживяват радости, да атрофират. Те имат … те притежават … и те са все по-малко способни да се наслаждават на това, което притежават. Същото виждаме в хората, които спят с всеки представител на противоположния пол, когото срещнат, тъй като никога не преживяват радостта, която търсят. Те никога не са си направили труда да развият вътрешната си сензитивност и си мислят, че ако продължават да търсят извън себе си, евентуално ще намерят Любовта. Но те никога не успяват. Срещал съм безброй мъже и жени, които прекарват времето си да търсят външните прояви на любовта, защото са неспособни на никакво вътрешно чувство. Те са вътрешно парализирани!

Отсега нататък, вместо да разчитате на заобикалящото ви, трябва да се опитате да виждате Небесата в най-малките от малките неща. Ако упорито търсите външни удоволствия, нещо във вас неизбежно увяхва и умира. Ако всеки ден се тъпчете с месо, няколко пъти на ден, апетита ви ще загуби остротата си. Това е, което повечето хора не успяват да схванат. Секса в хомеопатични дози е нещо чудесно, прекрасно … но веднъж преминали на алопатични дози, усещанията, които изпитвате, ще намалят интензивността си. За да се уверите в правотата ми, наблюдавайте млада двойка, която се влюбва. В началото те живеят в такава поетична красота, че дори розовото листо, което момчето е получило от девойката е достатъчно да го изстреля в небивали екстази за часове и дни. То се превръща за него в талисман. А какво има в това листо? Нищо интересно, най-вероятно. Но за младежа то е изпълнено с благоуханието и еманациите на душата, мислите и чувствата на възлюбената му. Той се чувства поет, галантен рицар, герой! Те дори не се целуват, но и най-малкото, само поглед, допир на ръката са достатъчни, за да ги изпълнят със сладки спомени дни и дни наред, сякаш душите им съдържат цялата Вселена. Но веднъж започнали да приемат алопатичните дози на секса, усещанията, които изпитват, губят есенцията на първоначалната си финост. Нещо в тях увяхва и се губи. Тогава, в надеждата си да си възвърнат интензитета на първоначалните си чувства, те започват да приемат все по-големи и по-големи дози. Това е същият процес като при наркотичното пристрастяване: в началото една минимална доза е достатъчна, но постепенно с привикването на тялото, тя има все по-малък ефект и дозата трябва да бъде увеличавана все повече, докато пристрастеният не се саморазруши.

Понеже хората не знаят тези закони, си причиняват толкова вреда. Ако приемат само хомеопатични дози от сексуалността, те биха ги намерили много по-ефективни, защото хомеопатичните дози могат да бъдат чувствани от тънките им тела. Частиците на нашите фини тела не са толкова плътно групирани, както при по-плътните ни материални тела, поради което те имат повече свобода да вибрират, да се разширяват и пулсират с вибрацията на радостта и тази радост бива преживявана от цялото ни същество. Физическото тяло не може да реагира на хомеопатичните дози. То отговаря на груби, алопатични дози и по този начин отслабва вибрациите на Духа.

В това участват определени закони. Хомеопатичните дози нямат голям ефект на физическото тяло, защото частиците му са твърде компактни, прекалено тясно групирани заедно. За да му бъде въздействано, трябват по-силни дози. Но етерното, астрално и ментално тела са толкова тънки и разредени, че може да им бъде въздействано и само с краткотрайни хомеопатични дози. Вие питате: „Но не могат ли хомеопатичните дози да достигнат и физическото тяло?“ Да, могат, чрез тънките тела. Хомеопатичната доза – поглед, дума или мисъл, например, въздействат менталното, астралното и етерното ви тела и техните реакции задействат физическото тяло и произвеждат благотворни или отрицателни ефекти. Вие не се нуждаете да удряте някого или да го наранявате физически, за да го разболеете или убиете. Поглед пълен с омраза или жестока дума са достатъчни. Как се получава това? Чрез посредничеството на неговите ментално и астрално тяло. Погледът или думите ви могат да породят в човека такъв ужас и опустошение, че да въздействат дори на физическото тяло. От друга страна, ако някой е болен на легло и му кажете само няколко окуражителни думи и нежно го докоснете, той може на мига да оздравее и се изправи на крака! Какво е станало? Дали сте му хомеопатична доза. И кой е получателят на тази доза? По-фините му тела, реакциите на които се отразяват на нивото на физическото му тяло, където възстановяват определени течения и потоци, така че той незабавно се чувства по-добре.

Един ден ортодоксалната медицина ще открие всички тези неща. „Но защо още не ги е открила?“, питате вие. Защото те са прекалено явни! Хората никога не виждат очевидното, това, което стои пред тях, те винаги търсят някъде надалече! Доказателство за това е, че аз 34 години ви говоря за неща, които са под носа ви, а вие никога не сте ги виждали! Това е специалният ми талант – да ви разкривам това, което е пред очите ви, ден и нощ.

Интелектът, който фокусира цялото си внимание върху външния свят, който изучава и разследва е съсредоточен върху обективната реалност и притежава 50% от истината. И все пак, когато осъзная много по-голямата важност на сърцето, на чувствата, на това, което човек фактически преживява, бих му дал повече от 50%, защото да се живее е много по-важно от това да се учи или чете книга. Разбира се, когато четете и учите, вие научавате много факти, но те остават повърхностни и теоретични, не докосват дълбочините на съществото ви. Разбира се, наученото бива запечатвано, но на много плитко равнище и лесно бива изтривано. Един ден информацията просто изчезва и вие забравяте всичко. Помислете си само колко много сте забравили вече от книгите, които сте прочели! А е имало време, когато сте ги помнели и знаели. Но те са били запечатани на повърхността, а което е на повърхността, лесно бива изтривано. И сега, сравнете прочетеното в книга с преживяното в живота ви, с нещо, което сте изпитали лично, което сте опитали и почувствали до дъното на съществото си: каквото и да става в живота ви, това е нещо, което никога не можете да забравите! Защо? Защото е било регистрирано на много по-дълбоко ниво, в самата сърцевина на съществото ви.

Девет десети от хората прекарват времето си на повърхността на живота. Те не са живи, не чувстват нищо … Не ме разбирайте погрешно. Когато казвам, че не са живи, имам предвид, че не са способни да преживеят сублимната, есенциална, Божествена реалност. Трябва да живеете и преживявате нещата на дълбоко ниво, само тогава може да ги отнесете във вечността. Единственото, което можете да вземете със себе си и което никога няма да бъде заличено, дори когато умрете, са преживяванията, които сте изпитали от личен опит и които са проникнали до сърцето и душата ви. Всичко останало, което сте научили от университетите или сте прочели в книгите, ще трябва да оставите зад гърба си, когато напускате този свят. Не можете да вземете този вид знание със себе си, защото то никога не е било част от вас, не е било част от плътта и кръвта ви. То принадлежи на други, вие само сте го заели от тях и един ден ще го загубите, не може да го вземете със себе си. И когато се върнете обратно на този свят, ще ви се наложи отново да ходите на училище, да четете книги и запаметявате всичко наново: каква загуба на енергия!

Както виждате, хората трябва да учат същите неща отново и отново. Те не могат да пренесат знанията си от едно раждане в друго, защото са учили само интелектуално, повърхностно, външно, обективно. Докато Посветените извличат самата есенция на реалността и я асимилират в живота си. Те се освобождават от всичко останало, защото знаят, че дори и да не го направят съзнателно и преднамерено, когато напускат земята, така или иначе ще трябва да се откажат от него. Вие също така трябва да разберете, че ако асимилирате в живота си каквото знаете, ако наистина преживявате наученото и го прилагате в живота си, така че то да стане част от есенцията на съществото ви, тогава това знание ще бъде истински ваше: никой никога няма да може да ви го отнеме. Тогава, като се върнете отново на земята, ще носите това знание със себе си и няма да има нужда да започвате отново от нулата, а просто ще продължите да добавяте истински познания към тези, които вече имате. Това е положението.

Колко невежи са хората. Дори философите, учените и теолозите не са запознати с тези истини, а се гордеят с познанията си! Но след известно време те трябва да допуснат, че всичко, което са научили, е изчезнало без следа и всичко, което им е останало, е преживяното от личен опит, лично вкусеното и почувстваното.

Сега не ви казвам да не учите и четете. Напротив, това е наложително. Например, като дойдете в Езотеричното Училище, всички започвате с учене. Вие не можете да почувствате или преживеете истините, за които ви говоря и затова започвате да ги изучавате интелектуално. Голямата разлика тук е, че ударението е на самия живот и това променя всичко. Никой тук не иска от вас да трупате и се тъпчете с всякакъв вид информация, така че да се превърнете в ходещи енциклопедии! Разбира се, вие получавате някои знания, с други думи, някои напътствия, но от вас зависи да изберете това, което ви подхожда най-много, което е съвместимо с личния ви темперамент. С останалото можете да не се занимавате или да го преотстъпите на другите! Важното е да изградите нещо реално с полученото знание. Като правило, хората не използват знанията си за създаването на нещо позитивно. Това е друга една слабост, която наблюдавам в хората на перото: журналисти, писатели, лектори и т.н. Разбира се, те го използват по някакъв начин: пишат книги и статии, преподават, но не съграждат собственото си здание, собственият си храм, бъдещето си.

Моята задача е да ви дам разнообразни познания и информация, но вие самите трябва да изберете това, което ви е нужно, тоест няколко метода измежду многото, тъй като някои подходи подхождат на определен темперамент повече от другите. Както винаги съм ви казвал: „Аз ви давам всички похвати, методи и техники, така че да можете да си изберете. Моята работа е да сложа на масата всички видове плодове и зеленчуци, а от вас зависи да си изберете това, което подхожда на вкуса и апетита ви!“ Това, че масата е отрупана с „ястия“ не означава, че трябва да се нахвърлите на всичко и да се разболеете от преяждане! Преди време имаше някои братя, които си мислеха, че трябва да приложат всичко, което казвам! О, не! Така ще се погубите! Поради психологични и педагогически причини всеки ден трябва да ви давам нещо ново, така че всеки един от вас да може да намери това, което е най-подходящо за него или не. Изберете три или четири упражнения или техники, но ги практикувайте през целия си живот и ще видите какви фантастични резултати ще постигнете, много повече, отколкото ако се лутахте повърхностно измежду хиляди методи. Това е моят подход. Аз се спирам на няколко истини, но на такива, които включват всички други, които лежат в сърцето на реалността. И когато ги прилагам, аз се свързвам с Цялата Вселена. Грижа се да не разпръсквам прекалено енергиите си, защото знам, че ако се разхвърля прекалено много, няма да постигна нищо.

Разбирате ли сега защо толкова настоявам да се научите да чувствате нещата, да ги живеете и да ги прилагате на практика. Никога не трябва да се задоволявате с повърхността на нещата, да виждате само обективната им страна. В тази връзка чувствам, че трябва да кажа още няколко думи.

Защо съвременната наука е толкова далеч от истината? Защото предпочита да изучава само обективната страна, а най-важните истини са в субективната страна на нещата. Но тези субективни истини са недоловими, неосезаеми и невидими и поради това биват пренебрегвани, въпреки че са по-важни от фактите от обективното измерение. Можете ли да видите живота си? Можете ли да го докоснете? Не, но защо тогава той е толкова важен за вас? А съзнанието? Нито може да бъде пипнато, нито видяно, но в съда ви заставят да се закълнете пред съвестта си! А мислите и чувствата? Защо човек продължава да вярва на истинността на чувствата си, дори пред лицето на противоречащи събития? Вземете за пример млада влюбена девойка: може да използвате всеки възможен аргумент, за да я убедите, че момчето, в което е влюбена, е пълен идиот, че е абсолютен простак и негодник, но единственият й отговор ще бъде: „Аз го обичам!“ Тя не иска да знае нищо друго. Може да използвате, колкото си искате обективни аргументи и доказателства, но тя се интересува само от чувствата си, тоест от собствения си субективен свят. Но странното е, че при други обстоятелства това същото момиче ще отрече важността на субективната реалност! Доколкото за учените … предпочитам да не ги споменавам: те просто презират субективната страна … докато един ден не бъдат атакувани от някой, който ще им каже: " „Парите или живота!“ Тогава те, без колебание, ще кажат: „Вземи всичките пари, но се смили над живота ми!“ Но нали животът им е невидим? Мислите, чувствата и животът са невидими, но подсъзнателно хората им дават предимство.

Да, факт е, че инстинктивно, несъзнателно, сляпо, всеки поставя субективната реалност на преден план, но в същото време я отрича интелектуално. Има такава противоречива алогичност в това отношение, че е трудно за вярване! Всички хора без изключение несъзнателно признават върховната важност на субективната реалност, иначе какъв би бил смисълът от съществуването на обективния свят? Какъв е смисълът да имате всички богатства на света, ако не сте способни да им се радвате? Следователно, субективното измерение е това, което придава стойността на всичко останало.

Нека ви дам друг пример: когато се възхищавате на великолепните постижения на съвременната наука, създала микроскопите и телескопите, давате ли си сметка за достиженията на природата, създала вашите собствени очи? Ще можете ли да видите каквото и да е през приспособленията на науката, ако нямахте очи? Гледате ме с учудване – никога не сте разглеждали нещата от такава позиция, нали? Но, аз съм деформиран, аз винаги подхождам по подобен начин. Аз казвам: „каква  би била ползата от микроскопите и телескопите, ако нямахме очи?“ Нещо повече. Очите ни, както и всички други оптически инструменти, са продукт на външния, видим, обективен свят и са само посредници. Зад очите ни стои друг инструмент – мозъкът, а зад мозъкът стои Духът. Ако Духът не присъства, мозъкът и очите може и да са напълно изправни, но няма да бъде осъществен процесът виждане. Очите ни няма да видят нищо, ако зад тях не стои Духът, който да гледа през тях. Следователно, по ред на важността на първо място е Духът, защото той е, който използва всички други инструменти: очите, телескопите и биноклите и т.н., които са второстепенни. Ето ви още едно доказателство как Невидимият свят, субективният свят, Духа предшества всичко останало. Същият довод може да отнесете към всички човешки изобретения: самолети, ракети, сателити и т.н. Винаги Духът е, който мисли, пресмята и проектира. Винаги нещо вътре, отвъд мозъка учи и прави открития в невидимото, субективно измерение. Разбирате ли? Духа винаги е най-важен: без него нямаше да има нито сателити, нито ракети, нито нищо друго!

Ето ви още един довод: когато има извършено престъпление, винаги са въвличани адвокати, съдии, полицаи … и понякога куче! Какво прави кучето? То върви след фината миризма на преследвания, често практически нематериална (въпреки че миризмата съдържа много фини материални частици),  дири и дири, докато намери престъпника, който е напълно материален и видим! Като се води от нещо, което не може да бъде претеглено, видяно или измерено, кучето върви по следата, докато открие нарушителя. То е почти философ, нали? То се движи по дирята на престъпника, следвайки процеса на философското действие: размишление, индукция, дедукция и логическо аргументиране: „Дадено това … от … но … поради това … заключение!“ Това може да ви разсмее, но как процедират адвокатите, съдиите и детективите? Чрез дедукция. Те спорят: „Тъй като жертвата е била на такова място в дадено време и тъй като заподозреният е бил там по същото време и така нататък, и така нататък …“, следвайки логическата последователност, дедукцията, те евентуално достигат до заключение и обвиняват или оправдават заподозрения.

Всеки работи по този начин с помощта на интелектуалните си способности. Не можем да отречем съществуването им. Хората постоянно доказват съществуването им чрез откритията, които правят с тяхна помощ. Но откъде идват интелектуалните способности на човека? Кой му ги е дал? Тук материалистите не могат да кажат нищо! Те си мислят, че ние сме единствените в цялата Вселена, надарени с подобни способности, че всичко друго във Вселената е абсурдно, лишено от смисъл, игра на случайността. Човек има интелектуални способности, той си мисли, че е интелигентен, но в същото време отрича съществуването на Интелигентността, сътворила всичко. Къде е човекът, който е сътворил нашите уши със сложните им извивки и елементите на Корти? Дали човек сам е създал собствените си очи, уста, нос, гениталии? Кой е създал процеса на бременността? Човекът ли? Да се отрече съществуването на Интелигентността, чиято ръка може да бъде видяна навсякъде около нас в най-малките неща, в растенията, цветята и движението на звездите, означава да кажем, че цялото съществуване се основава на абсурда и човекът е чудовище! Изглежда неразбираемо как човекът, с всичките му интелектуални способности, може да дойде до заключението, че всичко е абсурдна игра. Интелигентността би трябвало да разпознае интелигентността, не абсурда, празнотата и глупостта.

Интелектуалците, които споделят материалистична философия, са задръстени, противоестествени чудовища и подражателите им не могат да стигнат до никъде, освен до катастрофа и да пропаднат заедно с тях в бездната. Да се вярва в случайността, е отричане на Космическата Интелигентност и веднъж отказана първичността на тази Интелигентност, съществуването на всичко става безсмислено и безцелно. Морала и целомъдрието изчезват от сцената. От педагогическа гледна точка това е най-отровната философия, тъй като, за да бъдат образовани и водени към по-висок морал и духовни стандарти, за да бъдат убедени да постигнат нещо стойностно социално и колективно, хората трябва да знаят, че Вселената се движи от Причина, Смисъл, Интелигентност … Този Смисъл някои наричат „Бог“ или „Господ“. Всъщност, дори и да не съществуваше, би ни се наложило да го измислим, защото човешкото съществуване се нуждае от цел и предназначение. Без цел то се превръща в катастрофа! Всички тези учени, които си мислят, че живота е игра на случайността, чист късмет, един ден ще бъдат захвърлени в кошчето за отпадъци! Да, защото ще дойде ден, когато цялото човечество ще разбере колко вредна е материалистичната философия. Материалистичните учени и философи са огромно нещастие за човечеството и дори ако никой друг не е готов да го заяви, аз без колебание казвам: „Те освобождават силите на бездната, отварят пропаст пред краката ви. Не им вярвайте!“ За родителите мога да кажа: „Ако това е, до което води науката, по-добре да не пращате децата си на училище!“ Длъжен съм да говоря истината. Те водят човечеството към гроба! За щастие, това не се отнася за всички учени! Има такива, които се опълчват на тези абсурдни теории.

И къде е доказателството, че такава интелигентност съществува? Във факта, че я притежаваме! Ние не бихме могли да имаме никаква интелигентност, ако такава не съществуваше никъде другаде. Ние не можем да създадем собствената си интелигентност – тя ни е дадена. Някой ни я е дал. Кой? Много просто! Трябва ни само малко логика, мисловна способност, мъничко здрав разум, за да намерим отговора. Нима не използваме мисловните способности, които са ни били дадени? Те могат да са по-големи или по-малки, добри или лоши, но всички ние ги използваме, за да си съставим дадено отношение към живота. Защо, например, хората лесно се съгласяват, че дадени хора са интелигентни, а други не толкова? Защото ние основаваме заключенията си на резултатите и успехите в живота и работата им. Когато някой явно успява в живота, ние казваме за него, че е интелигентен. Както и когато някой вечно обърква всичко и никога не успява в начинанията си, ние веднага казваме за него, че е глупав.

Следователно, заключенията ни за това невидимо свойство – ума, се основават на видими и осезаеми факти. Ние изграждаме представа за това, което не можем да видим на базата на видимото. Всеки може да види постиженията ви и да прецени способностите ви според видимите факти около вас. Щом съдим по този начин за ежедневния си живот, щом оценяваме хората според резултатите, които са постигнали, защо да не използваме същите критерии за природните творения? Когато гледаме планините, кристалите, звездите, растенията и океаните, когато виждаме собствените си тела и органи, защо не стигаме до извода, че трябва да съществува невидима интелигентност?

Изглеждате, като че ли този довод никога не ви е минавал през ума. Всъщност, изглежда, че още не сте разбрали за какво говоря. Вие слушате, но без да оценявате този довод в истинската му стойност. Добре! Нека повторя: щом всеки в света оценява способностите на другите въз основа на действията им, на база на произведените от тях резултати, защо хората не разсъждават по същият начин относно природата? Когато слушате за постиженията на астрономите, физиците, химиците, математиците, вие се изпълвате с възхита към човешкия ум, но когато мислите за Космоса и Цялата Вселена, нищо във вас не трепва и нито сте учудени, нито възхитени от постиженията на Този, който е създал творби с такава фина, неописуема красота и величие!

Спомнете си думите на псалмописеца:

„Небесата възпяват Божията слава, а Небесната Твърд - сръчността Му!“

 Това е довода, който мога да дам на тези, които наистина желаят да използват мисловната си способност, които са истински честни и откровени. Очевидно, ако някой е твърдоглав и нечестен със себе си, аз нищо не мога да направя за него! Само бих си губил времето и силите, както съпругът на инатливата жена от приказката … Тя била инат като магаре и никога не отстъпвала. Когато тя тръгвала да рита срещу ръжена, съпругът й много мило и търпеливо се опитвал да й обясни нещата, но никога не успявал да я убеди, че греши. Един ден те спорели за чифт ножици. Въпреки всички явни доказателства в противното, жената твърдяла, че дадено парче плат е било отрязано с тези ножици. Съпругът й се опитал да й покаже, че тя греши, но каквото и да кажел, нямало ефект. Тя продължавала да твърди, че парчето плат е отрязано с тези ножици. Накрая на мъжа му свършило търпението и решил, че повече не може да търпи такава проклета жена нито минута повече. Той грабнал жена си и я хвърлил в реката. Когато за трети път потъвала в реката, тя протегнала ръката си над водата и направила жест с два пръста, имитирайки ножици, за да покаже че плата е отрязан с тези ножици! Каква жена! Тя не можела да отстъпи. Сега, съвременните учени не приличат ли малко на тази жена? Въпреки всички противоположни доказателства, те продължават да повтарят: „Природата не е интелигентна. Няма такова нещо като интелигентност в природата. Всичко е резултат на сляпата случайност!“ И подобно на тази жена, потъват все по-сигурно и по-сигурно!

Опитайте се да ме разберете. Това е много прост логически аргумент и показва колко слепи са всички тези умници. Предполага се, че трябва да бъдат учени и просветлени, а не могат да стигнат до такова очевидно заключение. Защо мислите Космическата Интелигентност ни е дала способността да разсъждаваме? За да ни води и помага да стигнем до Истината.

Дълго време учените поддържаха тезата, че живот не съществува никъде другаде в Космоса, по другите звезди и планети, но само на Земята. Но, ако биха следвали малко по-реална линия на разсъждение, те биха казали, че тъй като Земята е токова малка, че един наблюдател от Касиопея или Херкулес дори не би могъл да я види, правдоподобно ли е да си мислим, че живота съществува само на тази нищожна прашинка, загубена в простора на Космоса и никъде другаде в цялото множество съзвездия и планети? Колко неправдоподобно е това! Колкото и хилав да е разума на някой, просто не е възможно да бъде допусната такава идея. Не е необходимо човек да бъде учен или Посветен, за да знае това. Не са нужни големи мислителни способности, за да се разбере, че живот съществува и на други планети, очевидно при много различни условия. Фактът, че на Марс или другаде има повече или по-малко кислород, азот, въглероден двуокис или други газове, не означава, че не съществува някаква форма на живот. Толкова ли е трудно да се разбере, че Космическият Разум е способен да създаде живот при условия, непознати на Земята? Вижте едно дърво: то няма бели дробове, черва и мозък и въпреки това някои дървета живеят хиляди години! Явно, животът може да се изяви при условия, които не са точно същите като нашите. Когато учените изследваха състава на някои метеорити, те откриха следи от въглерод и някои микроорганизми. Следователно, живот съществува и в Открития Космос. А на земята съществува, защото е донесен от някъде. Той не се е появил от само себе си. Бил е донесен тук от някъде другаде. Всичко това ще бъде открито един ден.

Така че, както виждате, с помощта на разума и мисловната си способност, колкото и немощна да е тя, благодарение на Светлината, която вече притежаваме, дори и тя да е подобна на мъничка свещ, можем да открием много. Това е очевидно поради факта, че вече сме открили толкова много. И ако наистина знаехме как да разсъждаваме, бихме открили съществуването на Космическия Разум. „Но аз не мога да го видя!“, някой ще възрази! Това не е причина за неверие. Вие не можете да видите човешкият ум и все пак приемате съществуването му. Ние не можем да видим Космическият Разум, но трябва да приемем съществуването Му, защото величието на творенията му доказва съществуването Му. Това, което ви говоря сега, един ден може да стане светлина за всички мъже и жени по земята, които търсят Истината. Те ще разберат, че са били погрешно водени от хора, които си нямат представа за нещата. Биолог, който се възхищава на устройството на човешкото тяло и все пак твърди, че всичко във Вселената е резултат на случайност, си няма представа за какво говори. Той е толкова сляп, колкото и невежа! И това са хора, които получават Нобелова награда! Те представляват заплаха за човешкия род и аз определено не съветвам никого да ги следва. Истината е, че всичко съществуващо говори за Божествената Мъдрост.

Погледнете слепотата на материалистичните философи и учени, когато стане дума за човешката душа. Те казват: „Душата? Никой не е намерил такова нещо! Човекът е преглеждан и преслушван с всякакви инструменти и никаква душа не е намерена. По тази причина тя не съществува!“ Но заключението им е невалидно. Някога виждали ли са жизнената есенция под микроскопите си? Не. Някога виждали ли са човешкия ум? Или мислите му? Съзнанието му? Не, но все пак допускат съществуването им! Но те отричат съществуването на душата под предлога че „никога не са я виждали.“ Хубаво, всичко, което мога да кажа е, че ако не са я виждали, причината не е в душата! И сега, трябва ли ние да се откажем от душите си поради факта, че инструментите на учените не са способни да ги регистрират? Те се отнасят по същия начин към Космическия Разум: тъй като никога не са Го виждали, следователно Той не съществува. Какво ограничено разсъждение! Аз ви предупреждавам: един ден хората ще им обърнат гръб и ще потърсят друг вид наука – жива, светла, мъдра наука. Хората ще кажат: „Това е истината, която винаги сме търсили! Досега винаги сме били водени в погрешен път. Крилете ни са подрязани. Повече не можем да вярваме на празни думи, тъй като вървим право към катастрофа.“ Да, тази материалистична, обективна наука ще бъде изместена от друга, която ще обхване и двата аспекта: обективния и субективния. Ще дойдат други учени, които ще ни донесат наука, която представя цялата картина. Когато това стане, човек ще се освободи от всички слабости и ще стане израз на Божеството. Засега човек не е много повече от космата маймуна, деформирано чудовище!

За в бъдеще, когато човек вече не се задоволява само с външния аспект, той ще придобие способността да живее и работи във вътрешния свят и дори ще може да уплътнява този вътрешен свят във външното измерение. Ще може да кондензира всичко най-чудесно, което съществува в човешката душа и да му дава материална форма. Дори няма да се нуждае от външни предмети: ще създава това, от което се нуждае със силата на мисълта си. Един ден човек ще се превърне в истински творец. Както Бог е създал света, така и човек ще изгражда заобикалящите го условия. Засега бедният клетник само може да си блъска главата и да се задоволява със света, в който се е озовал, тъй като е загубил силата да го променя и дори да му се противопоставя. Той е привикнал към заобикалящия го свят. Ако му бъдат дадени няколко малки удобства, той е доволен, но този живот го води до никъде и той за пореден път умира! Съвременният човек не е в много завидна позиция! Но за в бъдеще човек ще бъде толкова силен, толкова могъщ, ще има такова господство над всичко, че външният свят ще бъде отражение на собствения му вътрешен свят. Тогава той ще познае истинското величие, мощ, необятност и богатство! Но засега той е никой! Човек е роб на външните форми. Той е обсебен от привидностите на илюзиите около себе си. Например, когато някой богаташ загуби всичко, той изпада в пълно отчаяние, това за него е краят и той се самоубива. Но ако човек е култивирал в себе си силен вътрешен живот, той си казва: „Може и да загубих всичко, но съм жив и здрав, аз съм способен и талантлив, а парите ще дойдат отново…!“ По този начин този, който разчита на вътрешния си живот, преодолява всяка трудност.

Това бяха само няколко думи относно мисълта за деня. Тази тема е изключително богата. Всъщност, един ден човек няма да има нужда да говори с думи: неговото мълчание, тоест, вътрешният му живот, мисълта му, ще са толкова интензивни, че ще се излъчват във външния свят под формата на парфюми и цветове. Единствената му реч ще бъде силата на вътрешния му живот. Засега той все още има нужда от външния си говор, защото вътрешният му свят не е дотолкова развит, че да бъде проявяван директно,без помощта на думите. Дори и да е развит, другите няма да са в състояние да го разберат, тъй като нямат нужните антени, интуиция, вътрешен свят … нищо!

Всички вие трябва да си поставите за цел да приложите тези велики истини, които получавате тук в живота си, защото ако не ги живеете и прилагате, няма да можете да ги отнесете със себе си и когато се върнете, ще трябва да започнете всичко наново, от нищото. Някои виртуозни музиканти свирят без никакво вътрешно чувство и дълбочина. Когато се преродят в следващия си живот, въпреки всички умения, придобити в предния им живот, ще им се наложи да ги учат отначало. Докато музикант, за който музиката е била жива вибрираща част от съществото му, взема таланта със себе си и когато се върне още на пет или шест години започва да създава шедьоври. Други са математическите гении, защото не са били задоволени да учат математиката само на чисто интелектуално ниво, но са я живеели в живота си. Вероятно се чудите как е възможно човек да има жива опитност с математиката? Сега би било твърде дълго да обяснявам детайлно, но само ще кажа, че е възможно да се експериментират, опитат, докоснат и живеят дори и най-абстрактните и отдалечени от нас реалности. Но хората не живеят истински. Те вяло се опитват да изучат и изразят нещо, но без наистина да го живеят, тоест, без истински да го познават. Те са като някой, който пише книги и говори за любовта, без самият той някога да я е преживявал! Но когато я преживее, дори и да не е способен да напише книга за това, той ще я познава от личен опит!

Това ни води обратно до главната тема на тази лекция, а именно, че щом можем да решим дали човек е интелигентен или не като съдим по делата му, като видим величието на творението, сме длъжни да заключим, че има Висша Интелигентност, която господства над цялото творение. В древността кандидатите за посвещение били питани: „Вярвате ли в съществуването на Вселенският разум?“ И вратата на храма била отваряна само на тези, които вярвали в съществуването на тази Интелигентност с цялото си същество.

В тази връзка има нещо друго, което трябва да бъде обяснено: защо има хора, при които лъчистостта, мощта, обхвата и проницателността на съзнанието постоянно расте, а при други всички качества постепенно намаляват. Причината е, че първата група неспирно черпи от ресурсите на безконечния океан на Вселенската Мъдрост. Те са свързани с тази Интелигентност, вярват Й и Я обичат толкова жарко, че малко по малко, привлечена от Любовта им, Тя им се разкрива. Докато онези, които са лишени от такава вяра, са приковани към ограничените възможности на собствената си интелигентност. Те се опиват от собствените си способности, но тъй като  винаги са ограничени, скоро стигат до предела си и се изчерпват. Това е истината. Рано или късно тези, които отхвърлят или отричат съществуването на тази Мъдрост, губят светлината си: паметта си, радостта си, здравият си разум … всички способности ги напускат и те грохват, дори и да са погълнали тонове от книги! Докато тези, които са свързани с Космическата Мъдрост неспирно получават живот от Нея и черпят от знанията Й. Да, Космическата Интелигентност е готова да даде богатствата си на тези, които Я обичат. Ето това е всичко. Всеки един от вас има избор: да поеме по пътя или на материалистичните учени и философи, или по пътеката на Посветените и Великите Учители, на тези, които наистина знаят.

Тайната на Истинската Интелигентност е да се разбира, чувства и действа в акорд с Това Необятно, Необхватно Разбиране и с това Чувство, Което никога не мами. Вече съм ви казвал: това истинско разбиране е Интуицията. Интуицията няма нужда да учи и изчислява. Интуитивното знание е мигновено, то вижда истината, прониква ситуацията светкавично и незабавно ви информира за истинското положение на нещата. Аз не знам как речниците определят Интуицията, но моята дефиниция е едновременно разбиране и усещане. Интуицията ни позволява да почувстваме и разберем нещо едновременно. Тя е по-висока форма на разум и затова притежава първичният незаменим елемент – живота. И когато някой се чуди и мае какво да прави, този който притежава това чувствознание, който го обича, възхищава му се и му вярва, разбира ситуацията от един поглед. Когато човек започне да вижда реалността такава, каквато наистина е, с нейните две лица, обективно и субективно, той с удивление вижда как другите не виждат нищо, въпреки цялата му простота! Сега, ваше право е да приемете съществуването на тази Интелигентност, която се проявява през цялата Вселена и моделира всичко съществуващо. Приемете Я, обикнете Я и Я търсете. Ако го направите, ще се уверите от личен опит какви огромни трансформации Тя е способна да произведе във вас, не само в мозъка, но в цялото ви същество.

Търсете тази Космическа Мъдрост, Обичайте Я и Я молете да дойде и ви даде истинска визия за Реалността. Повярвайте ми, мили мои братя и сестри, това е истинското богатство: да се познае Истинската Реалност.

                                                               Бонфен, 12 септември, 1971 

II

 Днес искам отново да поговоря за връзката между мозъка и слънчевия сплит, тъй като искам да осъзнаете какъв обширен и ключов въпрос е това и какво богатство от комплекси включва.

 Каква е връзката между слънчевия сплит и мозъка? Те представляват двата полюса – мъжкият, емисивен и женският, рецептивен. Тази връзка е отразена във всяка една сфера в природата. Да вземем ,например, случай, с който всички сте добре запознати – семейството. Съпругът работи ден и нощ, за да може жена му да си купи най-добрите и скъпи дрехи. Тя е елегантна, шикарно облечена и изключително привлекателна, докато бедният и поробен съпруг ходи в старите си одърпани работни дрехи.

Сигурно сте запознати с опита с цилиндъра на Крук ( виж фигурата): когато електрическото течение протече между електродите, катода отделя течение от електрони в посока на анода. Катода остава тъмен, но анода светва.

Това е чудесна илюстрация за взаимовръзката между мъжкият и женският принципи. Тези два принципа работят заедно навсякъде в природата. Както съм ви споменавал, това е Езотеричното знание, което Мелхиседек е предал на Абрахам: съществуването на двата принципа и начина, по който си взаимодействат и проявяват в многообразието от форми във Вселената.

Мозъкът се проявява като раздава команди, жестикулира, дърдори, крещи, тоест общо взето само вдига врява. Но дали инициативата наистина идва от него? Не, този който поддържа мозъка с енергия е слънчевият сплит, тихо, без дори да привлича внимание към себе си. Той винаги е на мястото си, но зад кулисите, толкова тих и дискретен, че никой не подозира за присъствието му. Слънчевият сплит е смиреният, здраво работещ съпруг … макар че всъщност ролята му е женска. Той е грижовна майка, безкрайно богатият, неизтощим резервоар на природата. А мозъка? Мозъкът е образуван от слънчевия сплит, той е негово дете. Или, ако предпочитате така, мозъкът е съпругът, друг вид съпруг, вечно спорещ, заядлив и раздаващ анатеми във всички направления! Трябва да разберете тези промени в полярността. Например Индусите казват, че дома на Шива (динамичният, разрушаващ принцип) е мозъкът и че мозъкът, тоест, интелекта, умствената функция е убиец на реалността.

Мозъкът е активен и динамичен, но се уморява много бързо, ако слънчевият сплит не го снабдява регулярно с енергия. По тази причина, преди да активизира мозъка си, преди да се концентрира или медитира, ученикът трябва да работи предварително със слънчевия си сплит. Мозъкът е способен на велики дела при условие, че слънчевият сплит го поддържа енергийно. Има дни, когато въпреки усилията ви, не можете да направите нищо, за да извадите мозъка от сънливостта му. Това показва, че има някакви препятствия в потока на енергия между него и плексус солариум и мозъкът не може да получи елементите, от които се нуждае. В други дни интелектуалната работа се отдава лесно, защото плексуса доставя успешно тези необходими за мозъка елементи. Следователно, източникът, причината, е слънчевият сплит, а мозъкът е като екран, който изразява, предава прожектираното от плексуса. Точно както в киното, с тази разлика, че мъжкият принцип е операторът(или снимачният апарат), който предава картините на екрана, а екрана е женският принцип, материята, върху която Духа излъчва силите и енергиите си. Както виждате – отново смяна на полярностите!

Когато гледате нещо, образът бива обърнат обратно в очите ви и като достигне до мозъка, отново бива преобърнат и го виждате както е в действителност. Ако се погледнете в огледалото, ще видите, че дясната ви страна е отляво, а лявата отдясно. Когато погледнете образа на дърветата в езерото, вие ги виждате преобърнати с върха надолу. Феномена на взаимопресичане и смяна на противоположностите е една от най-големите мистерии на творението.

Ако изучавате начина, по който двата принципа се проявяват в мъжете и жените ще видите, че мъжът е активен и емисивен на физическия план, а жената е рецептивна. На астралния план, обаче, мъжът става възприемчив, а жената излъчваща. На по-високото ниво на менталния свят, отново мъжът става емисивен, а жената приемаща и така нататък. От план на план, полярността се сменя и преобръща. Съгласно индуската философия, Кундалини, която е женска сила, е активен принцип, който води инициативата по пътя към Шива, мъжкият принцип, който остава неподвижен в мозъка. В християнството символа на кръста също така представя тези процеси на смяна на активностите и процесите в природата. Християните никога не са разбирали свещения символизъм на кръста, който е съществувал хиляди и хиляди години преди християнството. Християнството не е измислило кръста. Той може да бъде намерен във всички световни религии под една или друга форма, защото в процеса на кръстосването на полярностите е скрита огромна наука. За мен най-смислената форма на кръста е триизмерният кръст, който съдържа 22 повърхности, отнасящи се към 22-те букви на Хибру азбуката. Да, ако разгънете кръста по определен начин: един в центъра, един отгоре, един отдолу, един отляво и един отдясно, ще получите кръст с 22 правоъгълни повърхности (виж фигурата). Петте куба представят петте елемента. Но кой е петият елемент? Ние сме чували само за четири. Добре, какво означава квинтесенция? Точно това: квинт есенция, пета есенция. Квинтесенцията на нещо е неговата пета есенция или елемент, тънък елемент, който пребивава и импрегнира всички останали елементи на земята, водата, въздуха и огъня.

 

ДИАГРАМА НА ТРИИЗМЕРЕН КВАДРАТ

 

Духовният ученик, който практикува медитация, трябва да знае, че мозъкът му не може да носи целия товар самичък, иначе бързо ще се изтощи и ще се появи болестно напрежение или дори сериозен нервен дисбаланс. Затова той трябва да разчита на слънчевия си плексус. Затова ви съветвам, когато почувствате, че мозъкът ви блокира да масажирате слънчевия си сплит с кръгообразно движение обратно на часовниковата стрелка. Само след няколко минути ще почувствате, че мисълта ви отново потича свободно и можете да се върнете към заниманието си. Трябва да се научите да разпределяте работата между мозъка и слънчевия си сплит, както в една истинска женитба съпругът и съпругата живеят в хармония и споделят работата помежду си. По този начин мозъкът ще е способен да изрази енергиите, складирани в плексуса. Соларният плексус съдържа в архивите си цялото знание, придобито от най-далечно минало и задача на мозъка е да възвърне и изрази това знание. Мозъкът не е нищо друго, но инструмент, проектиран да извади на бял свят всички богатства, заровени в дълбините на съществото ни и не случайно соларният ни плексус е разположен далеч по-долу от мозъка ни.

Посветените от Индия, Ришите, са разположили Брама, Създателя, във вътрешностите на човека: в слънчевия му сплит. За западното съзнание това не изглежда много достойно за уважение място! Но ако Ришите са познавали Създателя като всемогъща и всеславна първичност, на която всички останали божества са подчинени, биха ли го поставили на такова ниско място, ако нямаха добри причини за това? Какви причини? Отговорът ни убягва. А защо са разположили Вишну в гърдите и сърцето? А Шива в мозъка, като представител на знанието и мъдростта! Тук лежи велика мистерия, тайно знание, което е било познато на Мъдреците от древна Индия. Брама не е точно само женски принцип, но в този контекст Той представя материята, както и Духа, Създателя и Върховната Майка, Първичната същност, от която е произлязло всичко останало.

Това, което се опитвам да ви предам днес чрез думите ми за мозъка и слънчевия сплит, е да ви предам повече примери за активността на двата принципа, мъжкият и женският. Тези два принципа могат да бъдат намерени навсякъде, дори в пшеницата и гроздето или в чертите на човешкото лице. Индуизма ги представя под формата на лингам и йони, а в хибру азбуката те са изразени чрез буквата шин, която прилича на лодка с платна или на глава на птица с крила. Когато човек събере ръцете си за молитва, той наподобява шин, или лингам и йони, тоест това физическо действие символизира двата принципа.

В предната лекция споменах, че слънчевият сплит е мозък, но преобърнат. Бялото вещество на плексуса комуникира с бялото вещество на мозъка, както и сивото му вещество комуникира със сивото вещество на мозъка. Тук виждаме още едно пресичане, смяна, която става на нивото на шията. Ето защо, ако чувствате, че течението не протича както трябва, масажирайте врата си на нивото на cervical vertebrae, за да помогнете на потока да преминава свободно между мозъка и слънчевото сплетение. Ако, когато се стисне врата на човека по-силно, той бързо умира, това е, защото се преустановява течението на живота между слънчевия сплит и мозъка. Това ви дава някаква представа за важността на тези нервни центрове. Съвременната медицина си няма и представа за пресичането, което става на нивото на врата (което поставя лявата част на тялото под контрола на дясната хемисфера на мозъка и обратното) от гледна точка на неговите Космически съответствия.

Ученикът трябва да се научи по време на медитация да разпределя равномерно активността на мозъка и на слънчевия си сплит. Когато се научи да се концентрира в слънчевия си сплит с чувство на любов, той ще може да се ползва от необятните му енергийни ресурси и да ги насочва към мозъка.

Вероятно съм ви разказвал как се скарах на един известен писател, който беше накърнил езотеричното учение в една от книгите си, защото учи учениците си да се концентрират в пъпа си. Аз го попитах: „Някога изучавали ли сте предмета истински?“ „Не“, отговори той. „Тогава вие не знаете нищо по въпроса, но въпреки това презирате хората, които се фокусират в пъпа си, без да знаете нищо за жизнените сили, скрити в тази област или за произхода на тази традиция.“ Аз му показах невежеството му и го посъветвах да не пише за предмет, относно който не знае нищо, ако не иска да стане прицелна точка на други, по-просветени критици. Защо хората обичат да се бъркат в неща, за които си нямат и представа?

Практиката на концентриране в областта на пъпа, която включва жизнените центрове на слънчевия сплит и центъра Хара, има много древни корени: тя е дадена от Посветени, които са познавали човешката структура и са знаели как човек е бил сглобен в работилницата на Божеството. Всъщност, мога да ви дам имената на някои много видни християнски автори, които са писали за тази практика и за усещанията и разкритията, които са получили като резултат. Да, още преди стотици години някои християни вече са знаели за тези неща. Разбира се, аз знам, че всякакви чудатости и вярвания са били измислени от невежи и неуравновесени хора и са били прикрепени към тази практика, но това не е причина тя да не бъде използвана. Практиката на съсредоточаване в центъра Хара има много дълбок смисъл.

За да функционира пълноценно, човек трябва да има хармоничен взаимообмен между слънчевия сплит и мозъка. Мозъка е само екран, на който могат да бъдат прожектирани всякакъв вид образи. В зависимост от степента, от която това, което наричаме „стомашен мозък“ прожектира правилно картини на екрана на другия мозък, човек функционира повече или по-малко пълноценно. Тук още веднъж можем да дадем пример за феномен, който съществува във всяка една област от живота. Млад мъж е взет под крилото на възрастен милионер, който подсигурява образованието и финансовата му обезпеченост и когато младежът завърши университета, се превръща във виден учен или артист. Ако не е имал щастието да бъде подпомогнат, през целия си живот той би останал господин никой, тъй като не би имал нито парите, нито възможностите да развие талантите си. Винаги е имало много талантливи хора, които не са постигнали нищо в живота си, защото не им е било писано да срещнат някой, който да им помогне.

Ако изучавате живота на великите пълководци или на гениалните учени ще видите, че често причината за техният успех е била жена, любяща, щедра жена, която е стояла дискретно на заден план и винаги ги е окуражавала, утешавала и вдъхновявала. Ако тези хора са постигнали някакъв успех, това е било благодарение на този дискретен скрит център. А знаете ли кой е зад гърба на всеки един от съвременните министри, политици и президенти? Ако нямаше някой, който да ги окуражава и подкрепя морално, те не биха изкарали и един ден! Зад всяка политическа фигура винаги има някой, който дърпа конците, но човек никога не знае кой: това е мистерия. Ако даден министър е силен и на върха на кариерата си, то е защото други са използвали медиите и печата, за да го издигнат и закрепят на позицията му. И когато същите тези хора решат да разрушат кариерата му, това става в рамките на 24 часа! Винаги е така: винаги има един тъмен, скрит център и друг явен, който грее благодарение на невидимото присъствие на скрития център.

Преди време вече ви говорих за „Черното слънце“, благодарение на което Слънцето, което виждаме свети и от Което получава силите си. Черното слънце, което никога не престава да дава, е мъжкият принцип, а видимото Слънце, което получава тази жива енергия, представя женския принцип. То не само свети, но и се усмихва! Само вижте детските рисунки – слънцето винаги е усмихнато до уши! Слънцето винаги се смее! Аз не мога да кажа, че съм виждал Черното слънце с очите си, но със сигурност съм го виждал вътрешно. То винаги е там и без него не би съществувало видимото, лъчисто Слънце на небосвода. Това е все същата история с анода и катода, с цилиндъра на Крук, разширена във вселенски мащаби.

Колко ясно и просто е всичко! Навсякъде, абсолютно навсякъде ние виждаме двата принципа. Искате ли да ви дам друг пример? Представете си едно дърво. То има корени, стъбло и клони. Корените са тези, които изпращат енергията нагоре към стъблото, клоните и листата, така че цветовете и плодовете могат да се появят! Корените са невидими, но ако ги няма, всичко, което можете да видите и пипнете също ще изчезне! Всичко видимо е плод на нещо невидимо, дълбоко скрито под повърхността. В човека слънчевият сплит представлява корените на човека, а тялото и членовете му - клоните и стъблото. Подобно на дърветата, човек има корен, стъбло и клони, а в мозъка - цветя и плодове. Корените на мозъка стоят в слънчевия сплит и следователно той е по-важният, защото корените винаги са по-важни. Ако те загният, цялото дърво умира. Виждате ли? Още един неопровержим пример: ако прережете корените на дървото, убивате цялото дърво.

От слънчевия сплит идват картините, излъчвани на мозъчния екран – добри или лоши, те биват прожектирани. Нека ви дам още един впечатляващ аргумент: какво е мъжа? Мъжа е този, който прожектира сцените или филмите. Какво е жената? Жената е екрана. А детето? Детето е филма, действието. Но жената е странен екран, тъй като тя кондензира образите, излъчени в нея от мъжа толкова добре, че те се материализират и заживяват собствен живот. Но някога трябва да отделим време и да ви обясня всичко това по-обстойно. Във всеки случай, вие вече виждате, че винаги действа същия закон: слънчевият плексус и мозъкът, мъжът и жената … а детето е прожектираният образ, който жената материализира: детето е квинтесенцията, която действието на жената уплътнява и прави осезаема.

Преди няколко минути ви споменах, че образът, който виждате на екрана на ретината си е преобърнат и когато мине през мозъка, се преобръща отново и го виждаме, както е в действителност. Защо се получава така? Същият модел на действие може да бъде наблюдаван и в мъжете, и  в жените. На физическия план жената е на дъното, а мъжа на повърхността. На астрален план е обратното: жената е горе, а мъжа долу. На ментален план позициите са същите, както във физическия свят, и така нататък … Защо природата е проектирала нещата по този начин?

Главното, което трябва да запомните от днес е, че ако работите изключително само с мозъка си, бързо ще се изтощите. Трябва да се научите да разпределяте товара равномерно между двата центъра: този долу в стомаха и другият горе, в мозъка. Ще можете да намерите истинското равновесие само ако изпълнявате това. Това е закон на механиката: ако искате двете блюда на везните да са в равновесие, не трябва да товарите само едната от тях, а да сложите същата тежест и в двата съда                                                                          

                                                                         Бонфен, 19 септември, 1970

 

Глава Девета – Слънчевият Сплит и Мозъкът

Някои се учудват защо веднъж казвам че Бог е далеч, че е недостижим и не е възможно да се свържем с него, а друг път казвам точно обратното: Бог е толкова близо и толкова лесно достижим, че може почти да бъде докоснат. Кое от тези две твърдения е вярното? Не си ли противореча? Не, всъщност няма никакво противоречие.

От една страна е вярно, че Бог е толкова мощен, че всеки, който го приближи без да има чистотата на Херувимите и Серафимите, ще бъде поразен и изпепелен. Електричеството с висок волтаж може да ви даде известна представа за това: ако докоснете гола електрическа жица, на секундата ще бъдете умъртвени от напрежението. Тогава какво е електричеството дори и с най-високия волтаж в сравнение с мощта на Бога! Но електричеството може да ни даде база за сравнение. Дори ако Господ е толкова могъщ, че да е тотално недостижим за нас и да сме недостатъчно перфектни да бъдем в присъствието Му, ние винаги можем да комуникираме с Него. Съществува цяла Ангелска Йерархия, Която свързва Небесата и Земята и през която протича живота, изливан от Божеството и нищо не може да го спре да достигне до нас или до центъра на земята и глъбините на океана. Но тъй като преминава през много посредници, през постепенното си отдалечаване от Източника, Божественият живот се уплътнява и коагулира до там, че става почти осезаем. Светлината, топлината и живота, които знаем от ежедневието си са само много слабо отражение на истинската Светлина, Топлина и Живот. Зад светлината на Слънцето стои Светлината на Бога, но ние не можем да имаме директно познание за това, както и за Неговата Топлина, Любов и Жизненост, тоест, за най-интензивната форма на живота. Божеството е непознаваемо, изцяло извън нашето разбиране и в същото време е толкова близо, че почти ни докосва, но по много фин, тънък начин. Не трябва да си мислите, че слънчевата светлина е истинската светлина на Бога. Тя е отражение на тази светлина, но много слабо отражение. Ние не сме способни да видим и разберем Истинската Светлина. Тя е толкова субтилна и мощна, че за нас и дори за много други по-еволюирали духове, тя е тъмнина.

Езотеричната Наука ни казва, че тази светлина възникнала от тъмнината. В началото съществувал хаос, неорганизирана материя, адът на древните гърци. Първичният хаос бива представян от кръг, нула. Символично, кръгът изразява безкрайната неодушевена материя. Но за интелекта е невъзможно да разбере подобна идея и философите и учените, които се опитват да разберат всичко с интелекта си, се провалят най-безславно. Мозъкът може да разбере теоретичния аспект, разбира се, но не му е дадена силата истински да разбира нещата, тоест да чувства, изпитва и да ги преживява реално.

Всъщност, често се казва че сърцето е, което разбира и хората говорят за „Разума на сърцето.“ Дори евангелията се отнасят към сърцето като към орган на разбирането. Но за кое сърце става дума? Със сигурност не за физическия орган, който изпомпва кръвта из тялото ни. Истинското сърце, езотеричното сърце е слънчевият сплит. Това е органът, който разбира, чувства и приема великите космични истини. Мозъкът е способен само на дискусии, писане , говорене и шумотевица, но не е способен да формира ясна идея за нещата. Това е явно в обществото на човека от петата раса. Всеки учи другите, чете лекции и пише книги, без истинско разбиране, защото истинското разбиране е извън способностите на мозъка. Нещата могат да бъдат разбрани само в директния житейски опит, в който участва цялото ни същество.

Слънчевият сплит контролира всички функции на физическото тяло: дишане, отделяне, храносмилане, растеж, кръвоносна система – всички те зависят от слънчевия сплит. Слънчевият сплит е създателят и поддръжникът на мозъка. Да, мозъкът е продукт, дете на слънчевото сплетение. Ето защо той храни мозъка и го снабдява с всичко, което му е  нужно. Ако престане да го прави, човек става сънлив и неспособен на дейност или получава главоболие и не е способен да мисли.

Мозъкът не е отрязан от слънчевия сплит, но не може да се възползва от предимствата му изцяло, защото още не се е научил да общува с него. Както вече съм обяснявал, слънчевият сплит е мозък, но преобърнат мозък, тъй като в мозъка сивото вещество е отвън, а бялото отвътре, докато в слънчевия сплит е обратното. Сивото вещество, което е съставено от нервни клетки, позволява на човек да мисли, докато бялото вещество, което е съставено от нервни влакна, да чувства. Благодарение на слоя си от бяло вещество слънчевият сплит чувства всичко, което става в тялото, във всяка една клетка и е постоянно ангажиран във възстановяването на реда и баланса. Мозъкът не чувства нищо, докато нещата не станат наистина сериозни и дори тогава не знае какво да прави. Ако сърцето ви бие прекалено бързо или бавно, или имате болки в стомаха, мозъкът не може да направи нищо – във всеки случай това не е негова работа! Но ако дадете на слънчевия си сплит подходящите условия, той скоро ще възстанови порядъка на нещата в тялото ви. Той притежава безкраен склад от фармацевтични продукти и тъй като е в контакт с всички клетки и всеки орган в тялото ви, може да се намеси там, където е необходимо. Ето защо той е далеч по-добре екипиран от мозъка. Но това никога не е било правилно обяснявано, дори от медицината.

Чрез способностите на слънчевия си сплит човек поддържа връзка с океана на Универсалния живот, тъй като за разлика от мозъка, слънчевият сплит е свързан с Целия Космос. Всъщност, връзката между мозъка и Космоса не е невъзможна, но за момента мозъкът не е развит достатъчно, защото е образуван твърде скоро, докато слънчевият сплит е много по-стар. Мозъкът се е образувал в сравнително по-късна дата при животните и още по-късно при човека. Мозъкът на мравката, например, е много по-организиран от този на човека, защото мравките са се появили на бял свят много преди човека! Интересно е да сравним мозъка на мравките с този на човека и да видим колко съвършено те са успели да организират малките си мозъци. Човешкият мозък засега не е напълно организиран, но и това ще дойде, тъй като неговата мисия е да запечатва всеобхватното знание и да зачева велики и прекрасни истини. Но повтарям, засега този, който командва всички останали центрове, е слънчевият сплит, заедно с центърът Хара, който е разположен малко по-надолу.

Западняците работят против себе си, защото по-голямата част от дейностите им е церебрална. Те претоварват мозъците си с учене, изчисления и всякакви грижи. Мозъка не е проектиран да издържа на подобно напрежение и в това претоварване е причината за голяма част от така разпространените днес нервни болести. Ако хората знаеха как по-равномерно да разпределят товара между мозъка и слънчевия си сплит, те никога не биха се уморили. Защо? Защото слънчевият плексус никога не се уморява. Той е почти неизчерпаем резервоар. Когато някой води противоестествен начин на живот, той нарушава правилното функциониране на слънчевия си сплит, получава нервно изтощение, чувства се подтиснат и ограничен. Колко пъти съм ви чувал да се оплаквате: „Учителю, тежко ми е под лъжичката!“ Разбира се, слънчевият им сплит е блокирал. Поради глупавият им начин на живот, те разрушават единствения елемент в системите си, от който зависи всичко друго.

Разбира се, има начини за директно общуване със слънчевия сплит, начини да бъде накаран или помолен да поправи нещо, което е тръгнало накриво. Това е наука, която ще бъде изучавана за в бъдеще. Засега общуването със слънчевия сплит е до голяма степен невъзможно и човек не може да направи кой знае какво по това. Докато се научи да му въздейства директно, човек може да му влияе само индиректно. Как? Като живее чист, светъл живот, в хармония с Цялата Вселена. Този начин на живот ще въздейства плексуса и ще го освободи от ограниченията му. Тогава, веднъж получил свобода на действие, той за нула време изправя нещата, тъй като е екстремно потентен. Той дори е способен да промени формата на тялото ви.

Колко пъти съм ви казвал, че трябва преди всичко да разчитате на начина си на живот. Нищо не е по-важно от това. Начина на живот винаги ще е ключ към всичко останало. Но според вас това е неефикасно, докато това, което ядете и пиете, къщите, в които живеете, дрехите, машините, които ползвате … всички тези външни неща за вас са от неимоверно значение. О, разбира се, кафето, виното, стимулантите и успокоителните, компанията на хубави момичета, пътуванията и т.н и т.н., всичко това е изключително ефективно, в това няма никакво съмнение! Но когато някой ви каже, че трябва да помислите за начина си на живот, да го промените … каква скука! И какво разочарование! Вие не виждате никакви резултати! Това е заключението на тези, които не са живели достатъчно дълго, за да видят как работят тези закони, но в миналото е имало хора, които са живели много дълго и са имали всяка възможност да наблюдават хората и събитията и да стигнат до заключението, че най-ефективното и важно лекарство е начина им на живот. Външните средства са бързи и ефективни само привидно. Те винаги оставят след себе си някакъв неприятен ефект , цепнатина, заеми за плащане … което прави ситуацията само още по-неразрешима!

Но къде са хората, които да ви научат как да живеете? Определено това не са докторите, нито аптекарите. Те ще ви кажат: „Глътни това. То ще те накара да се почувстваш по – добре!“ Никой, освен Великите Посветени, които са патили и са разбрали, не отчита начина на живот върху здравето. Но кой ги слуша? Хората живеят по прищевките на моментните си желания и никога не мислят за последиците. Но аз настоявам и без значение дали ми вярвате или не, аз ще продължавам да настоявам, че единственото, което има значение е начина им на живот! За мен това е абсолютна истина. Всъщност, ако ми се случи нещо неприятно, аз си казвам: „Знам защо съм в това положение. Защото още не съм се научил да живея Божествено.“ Аз не се опитвам да обвинявам нещо или някого друг, докато повечето хора обвиняват съпрузите, децата или съседите си, световните събития, правителството и разбира се, преди всичко – Бога! И никога не им минава през ума, че причината за всички техни трудности и нещастия може да бъде в собственият им начин на живот.

Сега, много ми е ясно, че това, което говоря, няма да бъде добре посрещнато. То е прекалено странно за вас, не съответства на привичния ви подход към нещата. Но без значение дали това ми харесва или не, аз съм длъжен да ви го кажа. Като ви се случи нещо неприятно, ако погледнете достатъчно честно, ще видите, че причината лежи във факта, че не живеете правилно. С други думи, не мислите, чувствате и постъпвате както трябва. Ако живеехте правилно, нямаше да имате толкова много трудности и вътрешни мъки. Да, ако се самозалъгвате, че сте перфектни, но в същото време сте потънали до шия във всякакви трудности, това просто означава, че не можете да мислите коректно. Ако сега решите да направите начина си на живот свой единствен критерий, ще видите, че всичко останало ще ви стане много по-ясно.

Ако питате мен, дали аз живея както трябва, аз честно ще ви отговоря: „Ако се сравня с всички хора, които наблюдавам: да, живея прекрасен живот. Но ако сравня живота си с Божествеността, виждам че имам още много работа за вършене.“ Защото има много различни степени на живота. Ако мислите ви са много светли, ако обичате всички и всичко в света и неуморно работите за доброто, един хубав ден ще преминете на друго ниво и ще ви бъде разкрита работа с такова великолепие, за каквато никога не сте можели дори да мечтаете. Всичко, което сте вършили дотогава е било добро в сравнение с това, което правят другите, разбира се. Но един ден ще откриете, че има други, по-съвършени дейности!

Това е истината. И като ви казвам това, се чувствам толкова малък. Ако се сравня с мравка, разбира се, ще бъда като слон. Но ако се сравня с Херувимите и Серафимите, аз се превръщам в мравка … или може би във въшка! Сега, не изгаряйте юрганите си, само защото тази въшка ви мъчи!

                                                                                       Бонфен, 9 август 1970 

Глава Десета – Центърът Хара

I

Вие се намирате в Езотерична Школа, където се учите да виждате, чувствате, разбирате и преживявате нещата, тоест да откриете смисъла на живота. Това е по-важно от всичко друго. Ето защо ви моля да бъдете внимателни и да ми помогнете в усилията ми. Когато ме разбирате и приемате истините, които ви предавам, ще можете много по-бързо да се изкачите до върховете, от които да видите света като цяло. Именно тясната взаимовръзка между всичко в света придава смисъл на всичко в живота.

Засега всички елементи които притежавате са разбъркани на куп във вас. Има множество тухли, греди, пирони, цимент и стъкла, разхвърляни наоколо, но вие все още не сте си направили труда да поработите и да ги превърнете в къща. Все още се учите как да съберете всички материали заедно и да изградите вашия палат … или храм. В живота вие получавате богат материал за работа и ви е казано да постъпвате, както намерите за добре! Така, че вие продължавате да трупате все повече и повече материали, но никога не сте доволни, защото никой никога не ви е научил какво да правите с тях! Всичко, което имате в момента, е наличност от отделни елементи … и това се нарича култура или цивилизация! Със сигурност всички тези наличности могат да бъдат добре оползотворени, но никой не обяснява какво да се прави с тях и как. Но тук, в Езотеричната Школа вашата работа е това, което има значение. Очевидно вие също се нуждаете от материали, но важното е да знаете как да ги свържете заедно и какъв дизайн да следвате.

Оттук нататък можете да ми помагате с разбирането си относно работата, която вършим тук. И спрете да ме сравнявате с известните лектори, учени и интелектуалци! Без съмнение те могат да ви снабдят с толкова материал, колкото искате, всъщност толкова, че може да бъдете смазани под тежестта му, докато тук ще получите почти нищо. Да, но ще се научите как да бъдете живи и това е много по-добре. Елемента, който ви се дава тук е живот и с времето вие ставате все по-активни, динамични, изразителни, съзнателни, ясни и ориентирани. Възможно е някои от вас да губят малко тегло, но живота във вас, Духа расте! Когато се развива само материята, това не е много добре, но когато и двете, материя и Дух се ползват, положението е отлично. Ако човек е твърде слаб и мършав, тънък като клечка, това също не е добре. Хората ще кажат: „О, вижте го тоя, трябва да носи тухли в джобовете си за да не го издуха вятърът!“

Когато бях в Индия, бях учуден да наблюдавам, че много садху и йоги имат големи кореми, макар, че не ядат почти нищо! А защо статуите на Буда и други мъдреци често са изобразявани с юнашко шкембенце? Без съмнение, при някои хора големият корем е знак за чувственост, грубост и материализъм. Но при посветения то е знак за сила и могъщество, за духовните резерви, които той е натрупал през годините на специални дихателни упражнения. Да, продължителните дихателни упражнения развиват тази област от тялото, в която се складират определени елементи, които позволяват на практикуващия да лекува болести и да дезинтегрира отрицателни влияния. Следователно, издутото коремче може да бъде резултат или от материалистичен, или от духовен живот. Ако по лицето на човека можем да прочетем, че той се интересува само от ядене, пиене и спане, пълнотата му е лош знак. Но ако той е спокоен, чист, ясновиждащ и разумен, дебелината му показва само, че той е натрупал енергийни резерви, които може да използва, за да лекува другите и да работи активно, което някой тънък и изпит човечец не може да прави поради липса на ресурси.

Вижте японците: някои от тях са извънредно дебели, но въпреки това са много гъвкави, силни и интелигентни. Обяснението тук е, че те развиват това, което те наричат Хара. Хара е център, разположен точно четири сантиметра под пъпа. На японски думата Хара означава корем,  харакири, за което всички сме чували, значи да се извърши самоубийство чрез разпаряне на корема. Според японските мъдреци Хара е центърът на живота в човека, центърът му на гравитация, вселенският му център и който се концентрира в него и го развие напълно, става неуморим и непобедим.

Това, което изтощава хората, е прекалената, неуравновесена активност на мозъка. Много от съвременните проблеми идват от факта, че западняците са нарушили баланса: вместо да се установят в централната си точка, в центъра на живота си, Хара центъра, те се установяват в периферията си, в мозъка. Прекалено многото мислене и грижи, прекалената церебрална активност е причината за неуравновесеността на човека. Поради това, когато получи и най-малкия шок, той бива ваден от равновесие, защото центърът на гравитацията, който би оправил нещата, не функционира правилно. Ако човек се научи да се концентрира в центъра Хара и го развие правилно, той би бил способен на огромно количество интелектуален труд без никаква умора. Всички потрудили се да развият центърът си Хара придобиват необичайно равновесие.

Тук, в съзнанието на западния човек изниква проблем, тъй като стомахът и половите органи, тоест, всички по-ниски части на тялото му винаги са били разглеждани като неспособни да играят някаква духовна роля, докато по-високите му центрове винаги са били смятани за благородни и важни! Ето защо западните хора винаги придават най-голямо значение на мозъка. Въпреки първостепенната важност на по-ниските центрове в духовния, както и във физическия живот, никой не се интересува от развиването им и единственият им интерес е мозъка. Сега не казвам, че мозъкът трябва да бъде пренебрегнат. Разбира се, че не! За да бъдете в равновесие, трябва да развиете и двата аспекта, защото центърът и периферията са еднакво важни по определен начин. Центърът представя Слънцето, а периферията планетите, и тъй като на планетите също съществуват живи същества, периферията е равностойно важна и не трябва да бъде пренебрегвана.

Аз винаги съм наблягал на важността на центъра и през всичките години, когато съм ви говорил за „Център’, почти винаги съм имал в предвид Първичният Център, Господ Бог, Изначалната Причина, Изворът. Досега никога не съм ви разкривал, че истинският център във физическото тяло на човека е разположен в областта точно под пъпа. Този център е споменаван в много езотерични книги, но често по твърде различни начини. Например в книгата си „Дванайсетте Ключа“ видният алхимик Базил Валентин говори за спускането в центъра на земята в търсенето на Философския Камък. Той казва: „Vissita interiora terrae. Rectificando invenies occultum lapidem, veram medicinam“, което значи: „Почистете червата на земята. Ако успеете да ги пречистите, ще намерите скритият Камък, истинското лекарство.“ Ако вземете първите букви от това изречение: Visita interiora terrae … и т.н., ще видите, че те образуват думата VITRIOLUM(сярна киселина). Всъщност, разбира се, Валентин не говори за спускане в центъра на планетата Земя, но в нашата собствена земя, нашето физическо тяло, тъй като само там можем да намерим нужните ни материали, богатства и съкровища …

Аз съм изучавал индуския пантеон с цялото му многообразие от божества(макар че всъщност не е нужно да се знаят всичките. Те са толкова много, че не е възможно човек да се оправи в тази бъркотия!) и най-важните измежду всички тези божества са Брама, Вишну и Шива. Свещените индийски писания казват, че Брама живее в корема, Вишну в сърцето и белите дробове, а Шива в мозъка. Защо Брама, Създателят трябва да бъде отнесен към стомаха? Ако стомаха е толкова презрян, а мозъкът, напротив, толкова благороден, човек би си помислил, че индийските мистици би трябвало да отредят на Брама позицията на мозъка. Но не, към мозъка е отнесен Шива, защото Шива е велик разрушител. Брама е Създателят, Вишну Поддръжникът, този, който възстановява нещата, поддържа и отглежда, докато Шива е Разрушителят. И ако Шива е идентифициран с мозъка, то е, защото мозъкът, или по-точно нисшото ментално тяло разделя, дезинтегрира и дисектира. Той унищожава реалността, дава на хората фалшива картина за реалността. Но в такъв случай как Посветените учат? Те учат като прибягват не само към мозъка, както повечето западняци, но също така към другите дадени им от Бога способности.

Веднъж, когато бях много млад, Учителя Петър Дънов ми каза, че в духовната си работа ученикът трябва да се спусне в собствените си вътрешности, защото там е обиталището на Бога. Това дълго време силно ме вълнуваше, защото , разбира се, Учителя не обясни какво има  предвид. Когато той ни кажеше нещо, той очакваше да ни озадачи и с това да ни накара сами да намерим отговора! Той беше много различен от мен. Аз вземам лъжичка и казвам: „Отвори си устата! Ааа …“ Но не и той. Той беше много мъдър. Той ни оставяше сами да се доберем до смисъла. Той никога не говореше дълги часове като мен, а искаше братята и сестрите да си свършат работата, защото това беше най-добрия за тях начин да станат по-силни. Докато аз имам тенденцията да ви правя по-слаби и зависими, защото искам да ви дам всичко наготово. Аз знам, че ще ви отнеме години, векове, да разкриете тези истини и затова  искам да ви спестя нуждата да губите толкова много време и най-вероятно да не намерите нищо. Аз знам, че това не е много добър образователен метод, защото хората никога не оценяват нещо, което са получили твърде лесно. Ето защо истините, които ви разкривам, не ви действат. Но това е мой проблем!

Когато видите хората, разбирате, че коремът е центърът, в който е създаден живота. Да, източникът на живота е там, в стомаха. Дори Евангелията казват: „От корема му ще текат реки от жива вода.“ Защо от корема? Защо не от мозъка или от белите дробове? Какво прави корема толкова специален, че от него трябва да потекат живи води? Защото Брама, Създателят, живее там. Но за да почувствате присъствието му и да се свържете с него, отнема години и години тежка работа. Той е там, но ние не чувстваме присъствието му или ползата от него, защото сме твърде заети да работим с Шива. Когато бях в Индия, бях поразен от факт, който е известен на всеки, който е запознат със страната, а именно, че много рядко някой храм е посветен на Брама. Много повече са посветени на Вишну и още повече на Шива. Защо така? Поради страха от Шива - Унищожителят? Дали хората го почитат, за да го умилостивят? Докато няма нужда някой да се страхува от Брама, Създателя – няма опасност Той дори да нарани някого. Може би точно затова е пренебрегнат!

Западните хора дори не знаят за съществуването на центъра Хара. Поне това да бяха научили от японците. Но дали в Япония или Китай, Индия или Тибет, тези велики истини са предавани от поколение на поколение, от един човек на друг. Дори първоначалното християнство е притежавало някои елементи от това знание и ги е използвало в определени медитационни методи. В наши дни някои окултисти учат как да се концентрираме в пъпа си. Те не знаят, че най-важният център, разбира се заедно със слънчевия сплит и половите органи, е малко по-ниско от пъпа. Със сигурност пъпа има важна функция: спомням си как като дете често виждах майка си да лекува хората с масаж на пъпа. Дори сега, въпреки възрастта й, тя продължава да лекува. Тя кара човека да легне, оголва корема му и поставя пръста си, увит в кърпичка с пепел в пъпа и започва да го масажира с кръгово движение. Тя казва, че има важен център в пъпа и че ако бъде изместен, целият организъм се влошава. С масажа си тя връща тази точка обратно на мястото й. Аз си спомням, че тя ме лекуваше по този начин като бях малък. Разбира се, ако кажете това на докторите, те ще се изсмеят презрително на вярата ви в такъв варварски, архаичен метод. Нека се смеят! Колко често те могат да излекуват хората с „модерните“ си методи?

Днес реших да ви говоря за тези различни центрове, за да ви покажа свещеността им. Факта, че стомаха често е приеман за нещо по-скоро гротескно, не е причина да не приемате това, което ви говоря сериозно. Във всеки случай, за в бъдеще ще ви говоря за различните методи и упражнения, които можете да правите с центъра Хара, за да се пречистите и постигнете съвършено равновесие, за да станете истински неуморими, силни и енергични. Когато медитират, някои практикуващи си поставят ръцете на корема, като по този начин стимулират енергиите му и ги карат да потекат из цялото им тяло и да го стимулират. Вие също можете да го правите. Ако чувствате, че мозъкът ви е преуморен и започва да блокира, оставете настрана интелектуалните си занимания и се концентрирайте върху този център. Само след няколко минути ще се почувствате възстановени и ще можете отново да се заловите за работа.

Обаче трябва да помните – има опасност: ако не сте в състояние да работите с центъра Хара в духа на чистота, отреченост и безкористност, ако вместо да предприемате тази работа в интереса на цялото човечество, се стремите към лични облаги, за да придобиете сила или престиж и т.н., ще предизвикате възбуждането на някои други центрове. Това е ужасната опасност в работата с този център: ако не сте внимателни, не Хара, а други, диаболични центрове ще бъдат стимулирани и вие ще бъдете повлечени надолу от подземните течения, от които няма да можете да се освободите. Ако досега никога не съм споменавал центъра Хара, то е, защото, за да експериментирате с този вид упражнения, трябва да сте подготвени. Веднъж готови, ще можете да изследвате тези дълбини без опасност, защото това е бездна, истински подземен свят на човешката природа.

Психоаналитиците са открили някои области от подсъзнателното, но те все още са много далеч от разбирането на истинската мистерия на човешката природа и не знаят, че центърът Хара е свързан не само с Подсъзнанието, но и със Свръхсъзнанието. Когато Посветените говорят за срещането на двата края, тоест за срещането на главата и опашката на змията, те казват, че трябва да свържем центъра на стомаха с този на върха на главата. Но как може да очаквате да постигнете каквото и да е в тези смъртоносни райони, ако предварително не сте се подготвили чрез методите, които съм ви дал? Или ще се откажете объркани … или по-лошо, много по-лошо. Опитайте се да ме разберете: в духовния живот също трябва да следвате програма. Първо трябва да станете силни и тогава можете да се спускате в долните региони. Това е опит, който ви предстои, но не трябва да се впускате в него твърде скоро.

Децата се формират в утробите на майките си и тъй като животът е най-свещеното от всичко, със сигурност мястото, което той е избрал да се прояви не е нещо срамно! Хората никога не са се замисляли защо Космичната Интелигентност е избрала точно това място. Първото, което трябва да направим, е да изправим всичките си фалшиви понятия и да се пропием с разбирането за свещеността на корема и … половите органи. Когато чуем всички неща, които хората говорят за тях и всичките мръсни шеги … А тези органи дават живот! Нито устата, нито носа, нито мозъкът ви може да създаде живот. Само на органите, които хората мислят за срамни, е дадено правото да увековечат човешката раса. Вие ще кажете: „Това е скандално! Когато така възхвалявате тези органи, вие окуражавате всички развратници, които водят похотлив живот и не мислят за нищо друго, но само за сексуално наслаждение!“ Ни най-малко. Аз просто ви показвам свещената, магическа, дълбока страна на нещата. Това не значи, че ви окуражавам да правите каквото и да е глупаво. Не си въобразявайте, че ви подтиквам да потънете в секс. Това, от което се интересувам, е да видя как работи мъдростта на природата и защо е създала нещата по този начин. Разбира се, аз знам защо на хората им е било казано, че областите на стомаха и половите органи са низши и отвратителни. Но дори ако подобно отношение е имало място за времето си, повече не е допустимо. Дошло е време всички тези остарели концепции да се променят.

Темата е много обширна, но за днес стига, вече казах достатъчно. Ако кажа повече, вие няма да знаете какво да правите с него и само ще се натоварите. О, знам, вие винаги искате да знаете всичко. Но Учението не се дава, за да задоволява любопитството ви! Най-важното е да поставите нещата на мястото им и да се научите да владеете собствената си сила, собствените си способности и да свършите малко истинска работа. Знам много добре, че това, което казвам няма да ви хареса, тъй като хората са научени да търсят това, от което се нуждаят извън себе си. Поради това вътрешните ви центрове не могат да функционират както трябва. Те са прекалено ръждясали и теченията не могат да протекат през тях. Разбира се, съществуват неколцина мистика, философа и езотерика, които са привикнали да работят с вътрешните си способности, но болшинството от хората в този аспект са инвалиди. Те нямат нито силата, нито волята да работят над себе си. Това обяснява защо има само неколцина истински Посветени. Дори на изток, където има стотици и хиляди йоги, садху и монаси, много малко получават някакви резултати. Защото не е лесно и въпросът за преражданията също застава на преден план. Ако току що започвате и тези центрове са били неподвижни и неразвити в течение на векове, не може да очаквате много. Но за тези, които вече са работили върху тях в предни животи и сега продължават, ситуацията е различна. Те много по-лесно ще постигнат резултати.

И сега, какво се очаква от вас да направите по въпроса? Да започнете работата в това въплъщение, тъй като ако не го направите, няма да можете да свършите нищо и в следващото и така нататък. Възможно е да не постигнете сензационни резултати, но това няма значение. Поне ще сте поставили началото. В следващото си прераждане ще започнете от там, до където сте стигнали в това и тогава ще получите истинските резултати. Най-важното е да се започне. Успеха няма значение: важното е да задвижим потоците на Божествените течения.

 

                                                                            Севр,12 януари 1969 год.

II

Въпрос: Учителю, ние не можахме да присъстваме в Севр на Коледа, така че не чухме какво сте говорили за центъра Хара. Може ли да кажете нещо за него?

Години наред аз ви уча най-вече за висшите сфери, за Божествения свят на Светлината. Но това е само, за да ви подготвя да проникнете в глъбините на собственото си същество. За да се познавате истински, трябва да знаете и двата региона – горния и долния. Горният регион  е мозъкът, а долният е това, което японците наричат Хара център. Какво ни казват те за този център? Преди всичко, това е центърът на равновесието, силата, здравето и спокойствието. Те имат методи, чрез които да събудят и развият този център и да черпят енергия от него, тъй като той е съкровищница на богатства и много същности пребивават там.

Ако мозъкът представя Небето, съзнанието, другият център представя подземният свят, подсъзнанието, тъмните дълбини на човешкото същество. Тези мрачни области със сигурност са много опасни за всеки слаб и недостатъчно въоръжен човек и затова е важно да се започне с висшите светове. По-късно, когато сте истински здрави и притежавате всички нужни оръжия и екипировка, можете да се спускате в бездната, за да разкриете тайните й. Изворът, източникът на живота е там, долу, но всички чудовища на ада също са там. Да, всички богатства на света, както и всички опасности, лежат под земята. Ако искате да намерите злато, скъпоценни камъни или петрол, ще ви се наложи да изследвате вътрешностите на земята и такъв вид работа изисква добри предпазни мерки. Ако той не знае как да се пази и обгражда със Светлина, ще бъде съкрушен. Ето защо нашето учение започва с Висшия свят, така че един ден да бъдете способни да работите и с долната земя.

Векове наред теолозите са имали презрително отношение и отвращение към ниските области на човешкото тяло. Но Природата винаги е имала друго мнение по въпроса и мен не ме интересува ничие мнение, освен мнението на Природата. Становището на хората винаги е повече или по-малко предубедено. Природата гледа на нещата твърде различно. За нея двете зони на човека – горната и долната, са еднакво важни. Всъщност, корема е по-важен от всичко друго. Това е очевидно от факта, че Природата винаги се грижи първо за този аспект. Тя не се интересува толкова от ума или глупостта на хората, но преди всичко от живота им. С други думи, корема е от най-голяма важност. Ако се огледате наоколо, ще видите, че почти никой не предава първично значение на мозъка. Повечето хора се грижат преди всичко за стомаха и половите си органи. Докато имат какво да ядат и пият и с кого да правят секс, въобще не ги е грижа за нищо друго! В това отношение те са по-близо до Природата, защото тя не се интересува от велики философи, пророци и Посветени, а от наличието на живи същества, които могат да вървят и бягат, ядат и пият и се бият помежду си!

Стомаха е областта, в която се създават и формират живите същества: това показва колко важно е това. Няма нищо срамно около него. Живота не би избрал срамно място, в което да бъде заченат! Разбира се, според нашата представа за красота, то не е особено красиво, но си има причина, поради която живота започва оттам. И не само, че детето расте в утробата на майка си, но то черпи хранителни елементи за собствения си стомах чрез пъпната връв. Руснаците наричат тази област „живот“, което на български означава живот. Това е изворът на живота и оттам той се излъчва навсякъде из останалите органи. Поради това, мозъкът също черпи сила и произлиза оттам. Както казахме преди, най-важната част от дървото са корените, които са дискретно скрити под земята, невидими за зрението. Центърът Хара представя корените ни. И ако ние се спуснем в корените си, ще открием какво Природата ни е дала, какъв необикновен свят на богатства и разнообразие от материали и енергии – истинска мина, непресъхващ извор.

Вече съм ви говорил за пасажите от евангелието, в което Исус казва: „От корема му ще бликнат реки с жива вода!“ Това показва, че Посветените са знаели за важността на центъра Хара още от древни времена, но никога не са говорили много за това, защото е било прекалено опасно. Те предпочитат да наблегнат на Небесата, на добродетелите, чистотата и светлината и въобще да не споменават за центъра, който е свързан със света на тъмнината. Но, алхимиците са изучавали този въпрос и говорят например за: „Светлина родена от тъмнината.“ Тъмнината е безкрайно по-обширна от Светлината: тя обхваща, нахлува и прониква във всичко. Светлината е като миниатюрна искра, обвита в тъмнина. Цялото раждане идва от утробата на тъмнината, тоест от Невидимия свят, защото Невидимият свят е корена на битието. Всяка проява на земята, всеки процес или материализация е просто израз на енергии и елементи, които извират от тъмнината. И както децата в корема на майка им, те са свързани с Природата с един вид пъпна връв, през която се хранят от Космическата Душа.

Човек повече не е способен на директен контакт с Хара центъра си, както и със слънчевия си сплит, защото мисълта му няма директен контакт с подсъзнанието му. Той може да достигне до този център само индиректно, с начина си на живот. Ако центърът Хара не е свързан хармонично с Вселената, то е защото безпорядъчният, хаотичен, ирационален начин на живот възпрепятства правилното му действие и той е неспособен да възприеме еманациите на Мировата Душа. Важността на този център е неимоверна, дори по-голяма от важността на мозъка, тъй като мозъкът нито може да създаде, нито да поддържа живота. Също така, мозъкът е зависим от енергиите, които получава от центъра Хара. Ето защо, някои от славянските езици наричат този център Живот. Досега никога не съм ви говорил за този център, защото вие се нуждаехте от години и години подготовка, за да можете да проникнете и изследвате, да развиете и разкриете източника на съществото си. Да, там ще намерите източника си! Когато казвам: „Не търсете решения извън себе си, на повърхността. Копайте, копайте по-надълбоко в себе си и ще намерите злато и петрол!“, това е символично. Това е начин на изразяване, който казва, че това е, където трябва да копаете: в подсъзнанието си.

Преди няколко минути споменах, че Природата не се интересува твърде много от развитието на мозъците на хората, но силно се интересува от развитието на стомасите им. Разбира се, това е само частично вярно. Това се отнася до нашата чисто инстинктивна, биологична природа. Но в човека има друга, Божествена природа, чиито цели са напълно други*. Природата започва като дава на човека всичко необходимо, за да развие биологическия си живот, но веднъж щом има това, тя започва да му налага някои ограничения, за да го накара да мисли, да се научи да се жертва и да служи на братята си. На животните им е дадено всичко нужно , за да се подсигури съществуването им, дори жестокост. Но хората са ограничени и обуздани, за да бъдат насочени силите им към по-мъдро, смислено и интелигентно съществуване. Природата не очаква от животните да развият тези качества. У човека има два вида природа: висша и низша. От духовния ученик се очаква да контролира и доминира над нисшата си природа, с което да освободи Божествената си природа. Следователно, това, което говорих преди малко, е вярно само наполовина, защото трябва да вземем в предвид и двете природи на човека: нисшата, която го тласка да яде, пие и се възпроизвежда и висшата, която напротив, го подтиква да се превърне в Божествено, съвършено същество. И за да се превърне в такова същество, той трябва да започне с ограничаване и пренасочване на някои елементи в него, за да може да развие други.

Сега, да се върнем към Хара. Както споменах, индусите говорят, че Брама, Създателят, живее в долната област, в корема. Защо Бог, Твореца избира да пребивава в тази област? Хермест Трисмегист казва: „Това, което е долу, е като това, което е горе и това, което е горе, е като това, което е долу!“ Това сравнение не е както много си мислят, чиста фантазия. Това, което е долу, определено не е идентично с това, което е горе. Те са подобни във важността на функциите си. С други думи, и в двете области функциите и процесите са принципно същите. Да се каже, че нещо е „като“ нещо друго, не значи, че те са идентични.

Когато видите отражението на къща във вода, това, което е долу в отразения свят е като това, което е горе, в реалността и обратното. „Като“ не значи еднаквост. Има два свята, свят на отражения и илюзия и свят на реалност. Отразеният илюзорен свят, който е долу, е подобен на реалността, горния свят, но тъй като във всеки от двата свята също има долу и горе, това, което е долу в света на илюзията е подобно на това, което е горе в света на реалността. И тъй като в Космическата Реалност Бог е горе, в човека, който е отражение на тази реалност, той е долу.

Преди време споменах за тази инверсия, когато ви казах, че минералите, кристалите и камъните от долния свят представят Божествения свят горе. А в човека стомаха представлява висините на Божествеността, защото човекът е микрокосмос, който отразява макрокосмоса преобърнато! Ето защо се казва, че Брама, Творецът, живее в корема. Центърът, който строи, организира, подхранва, пречиства, дарява със сили и здраве, е ниската част на човешкото тяло. Ние никога не бихме могли да станем от леглото сутринта ако този център не беше свършил неимоверната си възстановителна работа през нощта. Докато мозъкът най-често успява само да ни вкара в неприятности!

Вече ви говорих за разликата между интелекта и сърцето и ви казах, че истинското сърце не е хидравличната помпа, която движи кръвта из тялото. Истинското ни духовно сърце е слънчевия сплит и Хара. В него са разположени както чувстването, така и разбирането. Тъй като усета, чувстването е разбиране, но различна форма на разбиране, над- интелектуална. Ако култивирате само интелектуалното си разбиране, вие ще познавате само външния аспект на нещата, никога няма да можете да се спуснете в дълбочината на живота и да завибрирате с величието на живота, който ги обитава. Ако искате да познаете по-дълбокия, невиждан, мистериозен аспект на реалността, трябва да развиете Хара. Само той ще ви позволи да вибрирате в унисон с източника на Живота, който тече из Вселената.

Един ден ще ви кажа повече за това. Това е такава дълбока, свещена реалност, че Невидимият Свят засега не ми позволява да ви кажа повече по това, така, че ще чакам за разрешение да говоря повече. Аз съм работил над тези неща с години, но не мога да кажа всичко. Както и има много други неща, за които не мога да говоря, докато първо не съм ги изпитал върху себе си стотици и хиляди пъти.

Така, че ето, имате няколко думи в отговор на вашия въпрос. Има множество възхитителни неща, за които не знаете нищо, но вие никога нямате малко време, за да ги откриете. О, със сигурност вие винаги намирате време да се занимавате с неща, които ви носят страдание и усложняват съществуването ви. На практика, изглежда, че единствено тези неща ви интересуват … Кога ще решите да освободите съзнанията си и да изучавате чудесата на творението?

Виделината (Швейцария), 1 март,1969

III

Въпрос: „Учителю, кажете ни какво представлява повторното раждане?“

Това е много важна тема, по която сме говорили няколко пъти, особено по Коледа, когато сме фокусирани около раждането на Исус. Както казах, раждането на Исус трябва да бъде приемано символично като раждането на Христос във всяка индивидуална душа. Физическото раждане на Христос преди две хиляди години не ни е много от полза. Християните са горди с това щастливо събитие, но не знаят нищо за него. Не са много хората, които решават да учат и работят здраво, за да допринесат за раждането на Христос в Духа и душата на всички хора. Ако раждането на Христос преди две хиляди години беше достатъчно, защо Царството Божие още не е дошло? Защо войната, нищетата, болестите и смъртта още не са изчезнали?

Не се съмнявам, че раждането на Исус е събитие от най-голяма важност … важност отвъд възможността на думите за изразяване. Никога не съм казвал, че трябва да бъде омаловажавано, но само, че трябва да бъде продължено в живота ви. Раждането на Христос трябва да продължи в религиозното и мистично измерение. Събитие с такава природа никога не трябва да бъде прекъснато от потока на времето. Апостолите са знаели, че раждането на Христос е събитие, което трябва да бъде повторено във всяка човешка душа, но това е нещо, което все още не е ясно в съзнанията на християните, въпреки думите на свети Павел: „Колко пострадах, за да ви накарам да родите Христос в себе си!“ Но по какъв начин се осъществява това раждане? Това е необятен въпрос. За да му се отговори, човек трябва да знае как хората са били сътворени в работилниците на Бога.

Ако искате да изучавате човека, не е достатъчно да го претеглите и измерите, нито да го нарежете на малки парченца, за да видите какво има вътре. Ако подхождате по този начин, няма да стигнете до никъде. По-точно, ще откриете определени органи, кости, нерви и капиляри и т.н., но няма да намерите истинския човек, тъй като той не е там. Есенцията на човека е невидима, неосезаема, безтегловна и субтилна. Това е обширна тема. Спомнете си какво съм ви говорил в други лекции за човешките етерно, астрално, ментално, причинно, будично и атмично тела, от каква материя е изградено всяко едно от тях и как функционират. Ортодоксалната наука не знае нищо за тези тела и затова не е способна да направи нищо по много педагогически, психологически и медицински проблеми: те остават неразрешими, защото разрешението им не зависи от физически средства или условия, но от познанието на тънките тела на човека. Вече съм ви говорил на тази тема и със сигурност пак ще се спра на това.

Нека погледнем символизма на яслите, където се е родил Исус – върху сламена постеля, между вол и магаре! Със сигурност ще си спомните в коя област на тялото ви можете да намерите яслите ако си спомните лекциите ми за центъра Хара, в които цитирах пасажа от евангелието: „От корема му ще потекат реки от жива вода.“ Защо трябва Исус да бъде роден в конюшня, а не в палат, храм или просторен, разкошно обзаведен дом? Всичко в евангелията е символично, но въпреки, че християните знаят тази история повече от две хиляди години, те не знаят за изключително дълбокия смисъл, скрит във „Файла на Исус“ – раждането му в яслите. Също така те си мислят, че апостолите са били просто необразовани, невежи рибари. Да, защото Исус е бил сляп и избрал учениците си наслуки … ! Ако само знаехте кои са били тези ученици в предни превъплъщения! Някои от тях са били пророци или царе, един от тях е бил Соломон. Да, един от дванайсетте Апостола е бил Соломон, но кой един от дванайсетте? Той загубил величието и славата си, защото злоупотребил с огромните си знания и се отдал на порок и разкош. Въпреки всичко, той имал много благородни качества и затова му било дадено място близо до Исус. Но християните не вярват в прераждането и се опитват да обяснят всичко, без да се отнасят до него. Но те никога няма да обяснят каквото и да е без Закона за прераждането.

Нека се върнем към въпроса за прераждането: всички знаете пасажа в Евангелието, в което Исус казва на Никодимус: „Ако човек не се роди отново, той не може да види Божието царство.“ Но Никодимус бил слисан и попитал: „Как човек може да се роди повторно, ако вече е възрастен?“ Исус повторил: „Ако човек не се роди от вода и Дух, той не може да влезе в царството на Бога.“ Следователно, второто раждане на човека е резултат от общата работа на водата и Духа, тоест, водата и огъня. Има четири елемента: Земя, Вода, Въздух и Огън. Земята, Водата и Въздуха са материални елементи, докато Огъня принадлежи на етерния план. Огънят надхвърля трите състояния на материята, които другите елементи представят. Със сигурност, Огънят и Светлината са материални, но материята, от която те са изградени е толкова тънка, че хората не я познават. Те никога не са успявали да я поставят в епруветка и да я анализират, тъй като тя никога не може да бъде изучавана с физически процеси.

Водата и Огънят са символи и на езика на символите Водата е първичната материя, безформената материя, която гърците наричат Хайл, а Огънят представя Духа. Когато огънят  и водата работят заедно, те произвеждат сила, която може да бъде впрегната и използвана от хората. С парния двигател хората правят голямо откритие, но освен, че с него са придвижвали локомотиви, автомобили и кораби, то не ги е довело много надалече. Водата и Огънят са двата неразделни Принципа, отговорни за раждането на третия – Силата. Разбира се, можете да им дадете други имена, например материя и Дух, или мъж и жена, но те винаги са два принципа, мъжки и женски, които трябва да се обединят, за да произведат трети: детето. Както и да е, има нещо, което е важно да се знае в тази връзка. Ако искате да произведете енергия от огън и вода, трябва да ги държите отделно и да поставите водата в някакъв съд. Ако хвърлите водата директно в огъня, тя просто ще се изпари, а огънят ще загасне. Точно това се случва с много семейни двойки. В невежеството си, като не знаят как да работят заедно, жената се изпарява, а мъжът угасва!

Как да работим чрез комбинирането на огъня и водата: това е, което учим тук, в Езотеричната Школа. Водата и огънят също са сърцето и съзнанието, чувствата и мислите. Сърцето е женско, а съзнанието мъжко. Трябва да се научите как да работите с двете, иначе винаги ще бъдете ялов стар ерген … или стара мома! Да, в този аспект повечето хора са несемейни. Някои са само интелект и стават сухи като пръстта. Някои са само сърца и са толкова „влажни“, че са пълни с мъгла и облаци и в тях няма светлина! В която и област на живота да погледнем, ще видим, че хората още не са се научили да свързват правилно двата принципа, огъня и водата, емисивният и рецептивният.

И сега, ако потърсим кореспондентите им в Божествения свят, ще видим, че Огънят е Мъдростта, а Водата - Любовта. Женитбата на Мъдростта и Любовта дава раждането на Истината, а Истината е Христос, Новото Съзнание. Първото раждане е раждането на бебето във физическия свят: с ръце и крака, нос, уста и бели дробове, което малко по малко се развива и расте, диша, храни се и се щура наоколо. Второто раждане също се нуждае да бъде заченато, но това зачеване става в един друг свят, в който Духът се жени за Първичната Материя и зачева Божественото дете. И когато това дете се роди в духовния свят, то също може да върви, говори и работи в този свят. Това е второто раждане – проникване в свят от друго измерение.

Когато душата и Духът се слеят, те внасят в света семе, което израства в ново съзнание. Посветените, които са родени за втори път, са свободни от всички желания и похоти, от всички долни страсти и Духът им се издига нависоко. Но вие не можете да ме разберете, защото ако човек не се е родил повторно, не е възможно това да бъде разбрано. Можете ли да обясните какво е слънчевата светлина за слепия по рождение или какво е музиката за глухия?

Когато вие самите го преживеете, тогава ще знаете, защото то ще бъде събитие, което никога няма да можете да забравите. И второто раждане става тук, в района на слънчевия сплит, на Хара центъра. Това са яслите с вола и магарето, тоест, с черният дроб и далака. Тогава от висините ще се понесе музика и ангелско песнопение. Второто раждане е събитие, на което присъстват всички Небеса. Събитията, които са представени в историята на Исус се случват всеки път, когато човек се ражда повторно. Магарето, вола, тримата мъдреци, Ангелите … всичко е на мястото си. Това не е нещо, което се е случило еднократно преди две хиляди години в Палестина, а процес, който непрекъснато се възпроизвежда. Има много неща, които човек трябва да знае, за да зачене и отгледа дете в себе си: как да го износи, как да го подхранва и т.н.

Второто раждане се проявява под формата на разширено съзнание, като светлина, която разсейва всеки мрак отвътре, като топлина и любов с такава интензивност, че дори и да сте изоставени от всички и сами, никога няма да се чувствате самотни. Като преизобилен живот, който разцъфтява навсякъде, където стъпите. Като подем на силите, които вие посвещавате в служба на изграждането на Божието Царство и като радост. Да, всепоглъщащо чувство на радост, което идва от усещането за сливане с цялата Вселена и всички напреднали души, от чувството, че сте част от тази необятност и от ведрото убеждение, че никой никога не може да ви лиши от тази радост. В Индия това състояние е познато под името „Буда Съзнание.“ Същото Християните наричат раждането на Христос.

Преди никога не съм смеел да ви разкрия мистерията на яслите и раждането на Христос. Но сега вие знаете, че Христос се ражда в дълбините на стомашната кухина, между вола и магарето, между черния дроб и далака. Следователно раждането на Исус в яслите има най-дълбоко езотерично значение. Там, в центъра Хара ученикът трябва да даде живот на новото съзнание, на детето Христос.

Когато ви говорих за кадуцея на Хермес, ви казах, че двете змии, увити около централната колона, символизират двете течения, които се спускат от мозъка. Започвайки от двете мозъчни полукълба, те се кръстосват на нивото на врата, около тила, преминават през белите дробове, отново се кръстосват в слънчевия сплит, преминават през черният дроб и далака, пресичат се в пъпа, преминават през бъбреците, пресичат се в Хара, и се спускат в половите жлези на мъжа и в яйчниците на жената. Както виждате, черният дроб и далака лежат на пътя на тези две течения.

Да бъдеш роден от Вода и Дух … Посветените, които познават езика на символите, не се спират само на тези две думи: „вода“ и „дух“, но намират техните съответствия във всеки аспект на творението. Същите закони владеят във всички равнища на Вселената. Ако във физическия свят се раждат бебета, това значи, че бебета се раждат и в другите светове. Ето защо аз казвам, че не само жените, но и мъжете могат да раждат деца. И същото важи за жените. Хората си представят, че деца могат да бъдат родени само на физическия план. Не, раждането е нещо, което съществува във всички пластове на битието.

Разбира се, аз осъзнавам, че някои хора ще приемат думите ми за нелепост, за гротеска! Но аз говоря за тези, които вече са тръгнали в тази посока, които вече са направили някакъв прогрес по този път и се нуждаят само от няколко намека, за да открият тайната. Благодарение на предишните лекции, сега знаете в коя част на физическото тяло става раждането. Виждам, че думите ми ви удивляват … Но, Христос не може да се роди в главите ви! Някога виждали ли сте дете, родено от нечий мозък? Никой не се замисля върху това. Някои си мислят, че корема и утробата са нещо отвратително. Защо тогава Бог е избрал точно това място за увековечаване на човечеството?

Не след дълго ще се научите да осъзнавате присъствието в себе си на Великата Светлина и ще усетите връзката между долните центрове(слънчевия сплит, пъпа и Хара) и трите горни чакри: Сахасрара, Аджна и Вишудха и отношението им към очите, носа и устата, към Любовта, Мъдростта и Истината. И когато разберете важността и значението на ниските чакри, законите за подобието и аналогията ще ви помогнат да откриете как стоят нещата на по-висшите планове. Когато това се случи, най-големите мистерии на битието и духовния живот ще се разкрият пред вас.

 

                                                                       Виделината (Швейцария),6 март,1969

 

Глава Единадесета – Съкровеното Сърце

„Ако знаете как да използвате енергиите, заложени в храната ви, ще можете да трансформирате част от тях в живот с такава субтилност, че той ще ви позволи да докоснете сърцето на Вселената.“

Както съм споменавал, Посветените никога не говорят за интелигентността на мозъка, но обичат израза „знание на сърцето.“ Нима те са толкова невежи, че не знаят нищо за анатомията, физиологията и психологията? Или може би знаят нещо повече от биолозите и психолозите? Защо твърдят, че истинското познание е в сърцето? И за какво познание говорят?

Когато Посветен се позовава на сърцето, той няма в предвид органа, който изпомпва кръвта из тялото ни. Той говори за слънчевия сплит. В други лекции ви казах, че слънчевият сплит е преобърнат мозък, който е образуван много по-рано и че всъщност слънчевият сплит е дал раждане на мозъка и го захранва. Слънчевият сплит е неизтощим резервоар от енергия, богатства и дори знание. Всички наши познания, всичките ни архиви и памет са складирани в слънчевия сплит. Ако му бъде позволено да работи безпрепятствено, той е неуморим и способен да излекува всички телесни неразположения, рани и т.н. Проблема е, че човек е задръстен с толкова фалшиви идеи и представи, че съзнателният му живот възпрепятства подсъзнателната му дейност и възпира слънчевия сплит от правилното му функциониране. Често слънчевият сплит е толкова блокиран, че спира да снабдява мозъка с енергия и човек отслабва и оглупява.

Ключът, който разрешава на слънчевия сплит да функционира правилно и възстанови всичко или му отнема тази възможност, е начина ни на живот. Както вече съм споменавал, хората страдат от толкова много нервни болести, защото претоварват мозъка си с интелектуална работа и тъй като не е пригоден за такова натоварване, той блокира и се разболява. Когато човек се научи как да накара слънчевия си сплит да работи, той ще стане неуморим. Но това е нещо, за което съвременната наука не знае нищо и междувременно нервните болести растат, защото хората изискват прекалено много от мозъците си и пренебрегват центровете на слънчевия сплит, пъпа и Хара. Тези три чакри са предопределени за необикновени дейности, които още не са познати на хората.

Има много велики истини, които чакат да бъдат изучени, мили мои братя и сестри, но ако искате не само да ги учите, но и да се ползвате от тях, трябва да се научите да живеете по подходящия начин. Но в наши дни кой отдава някакво значение на начина на живот? Хората се интересуват само от трупане на информация и печелене на пари, живеят по възможно най-лошия начин, в дисхармония и шум, в безкрайни проблеми и бъркотия, валяйки се в сексуалните кипежи … Нищо чудно, че всичко спира и се дезинтегрира! Мозъка не е способен да поправи положението, защото предназначението му е съвсем друго. Той е предназначен само да ни покаже къде и как да насочим силите си и не е във възможностите му да попълни физиологичните ни дефицити. Само слънчевият сплит може да го направи. Поради тази причина Посветените обръщат много по-голямо внимание на слънчевият сплит, отколкото на мозъка си и получават отлични резултати. Но това също отнема време, усилия, опитност и много тежка работа.

Когато преживявате дадено чувство: ужас, мъка или любов, вие не я чувствате в мозъка си или дори във физическото си сърце, а в слънчевия си сплит, който е истинското сърце. Когато Посветените твърдят, че истинското сърце на човека е слънчевия му сплит, те говорят от много по-дълбока позиция от съвременната анатомия и физиология, които виждат само физическата, материална страна и отхвърлят истинската същност на човека. Посветените от друга страна се грижат преди всичко за тънкото, невидимо измерение. Те притежават чудовищни познания, но държат по-голяма част от тях в тайна, защото не могат да разкрият всичко. Те ни поднасят само някои неща, а останалото трябва да намерим сами.

Хората все още си нямат и понятие за истинската същност и устройство на човека. Биолозите и физиолозите могат да ни дадат някои полезни и дори необходими факти, но те са много далеч от разбирането на есенцията, която остава за тях непозната и мъглива. Учете се от тях, ако искате. Това са чудесни познания, но все още далеч незадоволителни. Преди всичко, не приемайте техните заключения. Само науката на Посветените може да ви даде верните заключения, тъй като тя обгръща битието в неговата цялостност.

Трябва да разберете защо Посветените говорят за „Мъдростта на сърцето.“ Може ли мозъкът да знае как всичко в нас функционира? Нима мозъкът наистина познава и владее процесите на отделяне, храносмилане, кръвообращение и дишане? Може ли да управлява всички химични, биологични, физически и магически процеси в тялото? Не, всички тези необикновено важни и сложни процеси са извън рамките на познание на мозъка. Само слънчевият сплит ги познава, защото всички те произлизат и зависят от него. Той притежава чудовищна, неизмерима интелигентност, която познава всички процеси във Вселената, защото той стои в сърцето на Вселената. Официалната наука е много далеч от тези истини, защото не притежава ключа за разбирането им. Тя е избрала да се ограничи до физическия, механическия и електрическия аспект, с други думи, до материалния, обективен аспект на реалността. Но този аспект е само малка част от цялата истина. Аз никога няма да се уморя да повтарям това и един ден то ще бъде официално прието. Аз имам моите собствени лаборатории и екипировка. Години наред аз работя с далеч по-прецизни от физическите инструменти.

Има методи за работа със слънчевия сплит и ако не ги използвате, може години наред да се трудите, без да го събудите и без да се възползвате от разширеното съзнание и пълнотата, която той може да ви даде. Ще продължавате да работите само с мозъка, но няма да се ползвате нито от съзерцанието на слънцето, нито от медитацията или други упражнения, докато слънчевият ви сплит не се прояви и не ви каже, че съзнанието ви най-сетне е достигнало вътрешността на съществото ви. Аз мога да ви говоря за това усещане, но какво ще ви ползва това? Това няма да означава нищо за вас, докато не го преживеете вие самите! Интелекта не е способен да ви даде никаква представа за това. Това е като да се опитате да обясните на някой какво е зъбобол, ако той никога не е имал такъв или какво е любовта на някой, който никога не се е влюбвал. Някои неща просто не могат да бъдат разбрани, докато не бъдат преживени. Дори и да опитам да ви обясня това чувство, вие няма да ме разберете. Трябва да работите, да работите, за да промените начина си на живот, да се хармонизирате и само тогава ще бъдете способни да събудите тези центрове, защото законът на тези три центъра е хармонията: те са отговорни за поддържането на хармонията в нашите физически тела. Затова, когато те не работят правилно, човек се разболява. Те не могат повече да работят, за да поправят ситуацията, тъй като нашият глупав, безпорядъчен живот застава на пътя им.

Господ ни е дал различни способности и сили: някои Той е дал на мозъка ни и някои на слънчевият ни сплит. Мозъкът може да бъде мощна сила. Всъщност в него е заложена изключителна потентност, но този, който трябва да го снабдява с енергиите и издръжливостта, от която той се нуждае, е слънчевият сплит. Слънчевият сплит и мозъкът са толкова тясно свързани, че могат както да работят заедно, така и да се възпрепятстват взаимно. Бог не е надарил с абсолютна мощ само единия от тях, както не е дал абсолютна сила само на мъжа или само на жената. Той е дал определени сили на жената и други на мъжа, но те са толкова различни, че могат да се проявят пълно само ако работят заедно в хармония, устремени към обща цел. Мъжът не може да даде в една връзка това, което дава жената, нито жената може да даде това, което дава мъжа, но когато силите им се комбинират, резултатите са фантастични. Науката още не е открила как двата „мозъка“: слънчевият сплит и главният мозък са поляризирани като мъжки и женски принцип, как си взаимодействат и влияят един на друг и властта над материята която могат да имат.

И сега, мили братя и сестри, опитайте се да приложите на практика всички истини, които ви предадох това лято. Иначе невидимият свят ще ме плесне през пръстите и ще ми каже: „Даваш на хората твърде много бисери, а те не правят нищо с тях!“ Да, възможно е трудностите, които имам напоследък да са наказание от Небесата за даването на твърде много истини на невежите. От тук нататък аз ще взема определени мерки. Никой няма да може да идва тук без да е попълнил въпросник и приел известни условия. Прекалено много любов … прекалено много доверие … Да, и вижте какво става после! Аз никога не съм искал да предприемам подобни стъпки, но просто съм принуден … Сърцето ми винаги ми е играло номера, защото сърцето … вие знаете. Вие може да протестирате: „Но, сърцето е толкова интелигентно! Нали вие току що казахте така!“ Да, така казах, но трябва да се разбираме един друг. Сърцето, което е в слънчевия сплит никога не е глупаво. То винаги знае какво прави. Но в задната част на главата, в тилната област има друго сърце, което противно на езотеричното сърце се отнася към астралния план и винаги е малко глупавичко. То е сантиментално и наивно и безкрайно доверчиво. И аз го имам и то често ме забърква в неприятности!

Това може да ви обърка и разочарова и накара да мислите, че имам някои ужасни грешки и слабости, но това няма значение. Интелекта ми, разбира се, вижда всичко много ясно, но далеч не често му е дадено правото да ме ръководи и да ми дава команди. Той вижда ситуацията, но сърцето му казва: „Замълчи. Ти трябва да помагаш на хората и да направиш всичко, което е по силите ти за тях.“ Интелекта ми не е глупав. Всъщност, той е твърде светъл и безмилостен в преценките си. Ето защо аз се опитвам да смекча влиянието му като слушам сърцето си. Но то често ми носи само неприятности. Виждате ли? Даден ми е интелект с ужасна сила на анализ, който може да разпраши всичко на атоми и за да се компенсира тази крайност, ми е дадено също толкова далеч отиващо сърце … Как да ги балансирам и настроя?

Както виждате, и аз си има проблеми. Сърцето ми и интелекта ми не са много добри партньори. Аз винаги давам на братята и сестрите си съвети за техните бракове, но аз самият … по добре да не говоря! Интелекта ми е женен за сърце, с което няма нищо общо. Ако можехте само да ги видите как се разхождат заедно по булеварда или в парка. Те са толкова различни по ръст и фигура и са облечени в такива странни шарени дрехи, че сигурно ще си умрете от смях. (Какъв прекрасен начин да се умре!) Но, все пак, те често са добра двойка, усмихват се и си намигват и когато интелекта се отплесне, сърцето го поставя на мястото му. То казва: „Чуй ме, любими, защо ти трябва да правиш това? Не знаеш ли, че трябва да бъдеш мил и нежен с хората и да им помагаш внимателно?“ И когато това стане, какъв смут само настава отвътре! Това е неописуемо! Както и когато сърцето направи нещо глупаво, интелекта го скастря: „Виждаш ли? Аз ти казах! Кога ще престанеш да бъдеш толкова глупав и наивен? Пак ли искаш да ме вкараш в неприятности?“ И тогава сърцето е толкова унижено, че само търси къде да се скрие, но интелекта го преследва, натяква му и се опитва да го накара да се съгласи с него. Какви сцени само! Не сте ли чували врявата в моето бунгало, когато интелекта се кара на сърцето ми? Всички тези викове и крясъци? Разбира се, никой освен моите невидими приятели не може да чуе тези крясъци. Те бързат да помогнат и въдворят ред. Вие никога не сте и подозирали, че такива трагикомични ситуации стават наоколо, нали? Е, сега знаете и можете да си мислите каквото искате!

В откъса който прочетох в началото се казва, че ако знаете как да трансформирате енергиите, заложени в храната ви, ще можете да докоснете сърцето на Вселената. Защо сърцето? Често чуваме израза: "Докосна сърцето ми!" Но защо сърцето? Защо не краката или главата? Или стомаха? Не, ние казваме сърце. Тогава въпроса е: как се докосва сърцето? Когато изучавате нещата интелектуално, това не значи, че сте докоснали сърцето на Вселената, не. Това е само предварително условие. Можете да докоснете сърцето на Вселената само с вашето собствено сърце. Когато сърцето ви – слънчевият ви сплит – започне да обича и живее с голяма интензивност, тогава, да, вие ще докоснете и почувствате сърцето на Вселената, сърцето на Бога, и тогава съживяващи и просветляващи сили и течения ще се влеят във вас. Да, когато излъчите необятна енергия и любов от сърцето си, законите за резонанса и афинитета възбуждат отговор в другото сърце.

Ако искате да докоснете сърцето на Вселената, трябва да почувствате и навлезете в плановете и намеренията на Вечността, на Сърцето на Вселената. Но това не може да бъде постигнато чрез наука или разсъждение, защото тези неща принадлежат на различен порядък. Те имат различна дължина на вълната и Вселенското сърце не може да им отговори. За да се докоснете до сърцето на Вселената, трябва да вибрирате на същата дължина на вълната, тоест трябва да излъчвате същата безкористна любов. Когато желанията и намеренията ви, нещата, за които се молите не засягат единствено вашите лични интереси, но доброто на цялото човечество и на Вселената като цяло, тогава те ще завибрират на същата дължина на вълната като Вселенското сърце. И тъй като сърцето на Вселената е източник на цялата радост и любвеобилност, на всичката поезия и музика, на всичко велико и Божествено, тогава ще получите целия този живот, щастие и великолепие: ще живеете в Небесата. Не можете да докоснете сърцето на Вселената само защото сте известен професор и сте почитан в университетите. Може би тогава ще впечатлите някои човешки мозъци, но няма да се докоснете до сърцето на Вселената, защото то не може да отвърне на мозъчните бури на интелектуалците. Колкото до мен, аз имам критерий, според който мога да кажа дали тези, които идват тук вибрират в хармония със сърцето на Вселената, тоест дали са научили неговият език или не. Знаете ли как? Когато разкривам някоя езотерична истина, мога да почувствам, че всички тези, които вече са работили с методите на сърцето, с мъдростта на сърцето, незабавно завибрирват в хармония, в единство с мен. А другите остават безчувствени и студени като камък, сякаш те самите са твърде важни и не могат да си позволят да нарушат спокойствието си и вибрират в ритъм с Вселенската хармония. Аз виждам, че ако те продължават по същия начин, никога няма да се докоснат до същината на Живота.

Всички интелектуалци от университетите са деформирани. Аз също съм учил и имам университетска диплома, но добре съм се пазил. Аз отказвах да се предам и стана като всички останали. Ако исках, можех да преподавам в университет, защо не? Просто би трябвало да поработя няколко години, тъй като вече имам завършени курсове по психология, философия и педагогика. Всъщност, аз учих и малко математика, физика, химия, медицина и астрономия … не за степен, а просто за обща култура. Аз бях вечният студент. Затова и завърших толкова късно. Всеки казваше: „Погледнете го тоя! Още е студент!“ Те не разбираха защо учех няколко различни специалности едновременно. Но когато завърших обучението си, аз изтрих почти всичко от това, което бях учил, защото установих, че е напълно чуждо на това, което чувствах и възприемах през медитациите и астралните проекции. Защо другите се оставят да бъдат заблудени от всичко това?

Аз познавам много професори, които никога няма да бъдат способни да разберат дълбоката природа на нашето учение, тъй като дори и да им бъдат сваляни звезди, каквото и да им се разкрие, те винаги ще останат студени и безразлични и нищо не може да ги трогне. Те никога няма да се докоснат до сърцевината на нещата, до сърцето на Вселената. Поне не сега. Те могат да пишат книги и да ни обяснят много неща, със сигурност! Но не могат да се докоснат до сърцето на Вселената … защото те самите нямат сърце! Е, разбира се, те имат сърце както и всички други хора, те могат да бъдат добри и сантиментални, но езотеричното сърце не се заключава само в това. Привидно ние сме подобни, но всъщност сме твърде различни. Защо? Защото те са прикрепени към личността си и не са способни да я пожертват. И какви предимства им носи тяхната личност? Одобрението и оценката на шепа земни хорица. О, да, това е целта на всичките им усилия: да спечелят овациите на публиката! Тук ние работим за одобрението на Небесните същества и за да успеем в това, трябва да променим гледната си точка и да се научим да не ни е грижа за мнението на хората.

Огромното мнозинство от хора нямат смелостта и героизма да решат да променят гледната си точка. Но когато се озоват от другата страна, ще им бъде показано каква грешка е било това. Те ще видят, че са се провалили да разберат, да изградят или спечелят каквото и да е стойностно, просто защото са се вкопчвали толкова упорито към критериите на петата раса, расата на интелекта и са я приемали за модел и идеал. Разбира се, петата раса е разкрила много, но не всичко. Не си мислете, че тя е коронната точка на Творението. Бедните човечета винаги са в същата лутаница и сами отказват всякаква помощ. Те казват: „Аз знам всичко под Слънцето, научил съм всичко, което може да бъде научено, но не откликвам на нищо. Духовността не значи абсолютно нищо за мен.“ Защо? Защото мозъците им са твърде развити, те са прекалено съзнателни и се приемат прекалено на сериозно. С други думи, те са прекалено подчинени на идеала на петата раса. Те никога не са пренебрегвали нищо, за което са били молени и което е било изисквано от тях, но винаги са го довеждали до съвършенство. Но защо тогава те не могат да живеят Висшия Живот? Точно защото са прекалено верни на външните форми. Понякога това може да бъде пречка.

Лично аз никога не съм бил в това положение. Аз учех токова, колкото ми беше необходимо да взема дипломата си, а през другото време четях други книги, правех упражнения, медитирах и съзерцавах. Понякога се отбивах в университета … но професорите бяха бесни, защото почти винаги отсъствах. Когато дойдеше време за изпити, аз залягах над учебниците, така че да мога да кажа нещо със заекване на изпитите. По този начин аз успях да запазя духовното си измерение. За щастие! В противен случай щях да бъда само още един учен малоумник! Ден и нощ аз се впусках, духом и телом, в невъобразими духовни упражнения. За мен това беше въпрос на живот и смърт. Но аз винаги правех всичко това тайно. Никога не споменавах нищо за това на никой, дори и на Учителя Петър Дънов. Разбира се, той ме наблюдаваше и винаги знаеше какво става. И измежду всичките си четиридесет хиляди ученици той избра най- чудатият и незначителен от тях когото да изпрати във Франция! Той не изпрати най-умният или най-изученият и ерудиран. Всъщност, той им забрани да отидат. Не е ли странно защо Учителя направи това?

Когато видя, че вибрирате в унисон, с цялото си сърце, на истините, които ви давам, знам, че скоро ще намерите пътя към тях. Ако сърцето ви вибрира в хармония с висшите истини, Небето няма да ви остави да загубите пътя си. Но ако нямате такова сърце, дори и да знаете всичко, Небето ще ви пренебрегне. Разбира се, хората може да ви приветстват, но колко дълго ще трае това? Едно кратко въплъщение! И когато се върнете горе, ще разберете, че сте отхвърлени, защото там няма докторски степени, професори или каквито и да е подобни отличия! Там  ще бъдете третирани като бездомни кучета, тъй като никога не сте се научили да вибрирате в хармония със сърцето на Вселената.

Опитайте се да разберете за какво ви говоря. Ако желаете да докоснете сърцето на Вселената, трябва да се изпълните с безкористна Любов и да се посветите на необятната, Висша идея: Божието Царство и Неговата Правда. Вече съм ви казвал: официалната наука и знанията на университетите ви дават само средства да организирате обществения си живот. Познанията, които получавате там улесняват живота ви на земята, но не и на Небето. Няма колежи или университети на земята, в които хората могат да се научат как да живеят на Небето, в техните собствени вътрешни Небеса. Но колцина са способни да разберат, че ученията на петата раса могат да им дадат само средствата и уменията, с които да печелят повече пари, да работят по-добра професия, да спечелят престиж и слава, да имат повече удоволствия или власт, да се оправят добре в света, но нищо повече от това! От друга страна, в Бялото Братство няма да получите средствата да станете професор или министър, банкер или президент, но ще живеете на Небесата, в Светлина и Любов … и по-късно, ако имате търпение, ще станете повече от министър или професор, повече от банкер или президент!

Простете ми, мили братя и сестри за начина, по който ви говоря, но трябва да ви дам критерий, а много от вас нямат такъв. Много от вас всъщност никога не са се вглеждали в себе си, никога не са знаели дори какво мислят за нещата. Сега, вие сте интелектуално задоволени, вие оценявате това, което ви говоря и сте съгласни, но сърдечно не вибрирате с мен. О, вие не сте глупави, вие виждате кога нещата са смислени, логични и благородни, но не позволявате на сърцата си да вибрират на висшите вълни, а ги държите затворени в себе си. Аз чувствам това ви отношение и то не е най-доброто. Трябва да резонирате на това, което ви казвам. Много често, когато говоря, някой друг говори чрез мен. Ако не приемате моите думи, поне завибрирайте със Съществото, което говори чрез мен. Защото има някой зад мен, който ви казва неща, които и аз не знам. След лекцията някои ме питат: „Как знаете? Вие говорихте за това, което току що ми се случи.“ „О, наистина ли?“, казвам аз. „Аз нищо не съм видял, нищо не знам за това.“  Както съм казвал, аз не съм ясновидец, но някой в мен вижда и чува всичко. Да, това често се е случвало. Аз винаги отказвам да имам нещо общо с това и никога не приемам отговорност. Ако искате да обвините това друго Същество в мен, трябва да го откриете и да му се скарате! Но мен не ме забърквайте, аз нямам нищо общо с това. Разбирате ли? Или въобще не ви е ясно?

Оттук нататък медитирайте върху сърцето на Вселената. Всеки казва: „Това ми падна на сърцето.“ Как да проникнем в сърцето на някой? Като произведем същите вълни, същите вибрации. Ако сте способни на това, може да постигнете всичко. Когато сте на сърцето на някого, той отваря вратите си за вас и ви дава всичко, което има. Иначе може да кажете всичко: „Жена ми чака дете, децата ми са болни, имам такива или онакива проблеми … аз съм член на тази организация …“ Единственият отговор ще бъде: „Гледай си работата!“, и вратата ще бъде затръшната под носа ви. Друг път вие не казвате нищо, вие само поглеждате и получавате топло гостоприемство: „Ела, ела, настанявай се. Всичко мое е твое!“ Как можете да обясните това? Трябва да намерите тайната! Спомняте ли си за старото кристално радио, за което веднъж ви говорих? Може да движите иглата по цялото пространство на кристала, без да чуете нищо. Трябва да намерите сърцето на кристала. Да, кристалът също има сърце! Но, още щом се допрете до сърцето му, чувате музика. Вселената също си има сърце, но ние не знаем законите му и не можем да се настроим на неговата честота, за да получим сигналите му и разкритията, които те съдържат.

За да проникнете в мировото сърце, трябва да обичате с по-голяма интензивност. Този процес произтича в слънчевия плексус. Когато това стане, умствената дейност спира и от вас се излъчва сила, мощен енергиен импулс, могъщ поток любов, и въпреки че сте в пълен самоконтрол, мозъка ви остава в спокойствие. Разбирате ли, вие сте напълно съзнателни и владеете силите си без напрежението и активността на мозъка. Как е възможно това? Отговора е, че има друга форма на мисълта, друго разбиране, което хората още не са открили. Но на изток, в Индия, Китай и Япония тези неща са известни отдавна.

Бъдете търпеливи, скоро пак ще се върнем на тази тема.

                                                                                  Бонфен, 30 септември,1971

Глава Дванадесета – Аурата

Докато бяхме в гората, аз ви обещах да говоря за аурата.

Преди няколко години ви бях казал, че всичко съществуващо(камъни, растения, животни и хора) е заобиколено от специфична фина флуидна атмосфера съставена от частиците и елементите, които се излъчват от обекта. Тази атмосфера образува аурата. Разбира се, тя е видима само за ясновидците и повечето хора дори не знаят, че тя съществува. Аурата е вид ореол, който обгръща всички хора, с тази разлика че при някои тя е огромна и брилянтна, простира своите великолепни разнообразни цветове и интензивни вибрации на огромни разстояния, докато при други е слаба и мътна, с мръсни размазани цветове.

Често съм сравнявал аурата с кожата на физическото тяло – знаете колко жизнено важна е тя за телата ни. Тя изпълнява няколко важни функции, първата от която е защитна. Подобно на щит или броня, тя ни пази от внезапни промени на температурата, вятър и т.н. Друга функция на кожата е да абсорбира определени елементи и да отделя други, тоест да изпълнява един вид кожно дишане, навътре и навън. Накрая, кожата служи като сетивен орган, чрез който възприемаме усещания за топло и студено, физически контакт, болка и удоволствие и така нататък. Но аз не искам да говоря за функциите на кожата – това не е моята сфера на действие. Ако искате да научите повече за това, можете да проверите във всеки един учебник по анатомия и физиология. Това, което ме интересува днес, е да направим паралел между кожата и аурата, тъй като и двете имат подобни функции. Аурата е кожата на душата, тя я обгръща и охранява, служи й като сетивен орган и чрез средствата си за комуникация свързва душата с космичните течения и другите същества във Вселената, със Звездите и Небесата, с Всемирната Душа.

Аурата може също така да бъде сравнена със земната атмосфера. Да, това е интересно: Земята също има защитен екран, кожа. Кожата на земята е много по-дебела от нашата, разбира се, но изпълнява същата функция. Кой знае колко пъти земната атмосфера е защитавала планетата по време на пътешествието й през пространството? Всички метеори, които се сипят върху планетата биха се сблъсквали с нея с катастрофални резултати. Ако атмосферата не ги забавяше и дезинтегрираше преди да достигнат повърхността! Атмосферата ни пази и от други влияния като определени космически лъчи например, които биха били смъртоносни за нас, ако атмосферата не ги неутрализираше с химическия си състав.

Благодарение на аурата съществува непрестанен взаимообмен между човека и природните сили. Всички космични, планетарни и зодиакални влияния, протичащи през пространството, преминават през аурата ни и в зависимост от нейната чистота и сензитивност, от наситеността и окраската й, ние приемаме или не успяваме да приемем определени сили. Следователно, аурата ни е един вид антена, която детектира и получава съобщения, вълни и сили с определена дължина на вълните от Вселенската шир. Никакво негативно, вредно влияние няма да е способно да проникне в съзнанието ви или да ви извади от равновесие или нарани, ако аурата ви е мощна и светла. Защо не? Защото преди да достигнат до съзнанието ви, те преминават през вашата аура. Да, аурата има свойството на бариера, на защитна преграда. Можем да я сравним с митническата зона между две държави: митничарите не допускат никого без първо да са инспектирали багажниците, куфарите и чантите им. Функциите на аурата произтичат автоматично, но те могат да ви предупредят за дадена опасност. Както виждате, въпреки че формално разграничаваме функциите на аурата, на практика те са тясно свързани: сензитивността, взаимообмена и защитната функции работят едновременно, тъй като аурата е жива система.

Нека сега се спрем на факторите, които определят качеството на аурата: те са точно същите, които определят качеството на кожата ни. Има различни типове кожа: едропореста, груба, суха или напротив, гладка, дребнопореста и мека. Почти всеки може да определи състоянието на кожата само от едно зърване, но какво й носят тези й качества? Психическите и физическите условия на личността: човек сам определя качеството на кожата си.

Един ден, няколко години след като се бях присъединил към школата, Учителя Петър Дънов ми каза: „Ти смени кожата си!“ Нищо друго, но само: „Ти си смени кожата!“ Аз си нямах и понятие каква кожа съм имал преди това, и каква е била кожата ми по това време, но аз не исках обяснения. Преди да стана негов ученик, няколко години бях практикувал йогийски техники: дълбоко дишане и концентрация и бях се вманиачил доста. Дни наред постех, учех, концентрирах се и медитирах, дишах, и бях станал прекалено слаб, блед и изтощен. Майка ми беше се отчаяла за сина си, който се интересуваше само от медитация и никога не излизаше от къщата, който явно си губеше времето и приятелите му му се подиграваха. Тя дори искаше да изгори всичките ми книги, защото мислеше, че те са източник на всичките ми проблеми. Тя ме молеше да излизам по-често, но аз бях прекалено влюбен в упражненията си! Когато бях на шестнадесет години, намерих книга на Рамачарака, в която той излагаше различните дихателни техники и какво можем да постигнем с тях, но не споменаваше какви проблеми могат да ни донесат, ако се впуснем в тях без надзора на водач. Тъй като още не бях срещнал Учителя, нямаше кой да ме предупреди и не знаех нищо за тези опасности. Аз нямах чувство за мярка и правех дихателни упражнения часове и дни нон стоп, докато един ден, както можеше да се очаква, се разболях толкова зле, че всички бяха в паника и мислеха че умирам. Аз не бях на себе си и бях на границата между живота и смъртта … но не си отидох, вероятно, защото трябваше още много да се мъча на този свят!

Необикновеното беше, че в бълнуването си аз се молех само за едно: книги, книги, книги, най-добрите книги. Не исках да живея и да оздравея: исках само да прочета всички книги от всички библиотеки на света! Аз се молех особено за книги по философия, религия и наука, и единственият начин, по който бедните ми родители можеха да ме успокоят, беше като донесат купища от книги и ги слагат под възглавницата ми, така че да мога да ги видя и докосна. И тези книги ме излекуваха! Но още щом бях излекуван, стръвта ми по книгите и четенето изчезна.

Аз срещнах Учителя в периода на възстановяването си и той веднага видя какво представлявам. О, да, нищо не му убягваше от погледа! Не че се взираше в хората. Не, той беше изключително вежлив. Но понякога, по време на работа можехме да усетим погледа му и ако се обърнехме, той веднага го изместваше. Той беше невероятно тактичен. Но аз често чувствах как той проникваше в мен и претърсваше вътрешното ми същество! Няколко години след като бях го срещнал, бях работил упорито и преживял много, Учителя просто каза: „Ти си смени кожата!“ Естествено, тогава не разбрах нищо. Едва след години научих за важността на кожата, но Учителя беше този, който непреднамерено(или може би преднамерено?) ме подтикна да науча за това.

Кожата на човека разбулва много за собственика си. Ако тя е много фина и нежна, това показва, че човекът е духовен, тъй като кожата, която човек изгражда, кореспондира на неговото качество. Разбира се, човек не осъзнава, че е отговорен за собствената си кожа и че ако пожелае, може дори да я промени. Разбира се, това не е лесно, но е възможно и е изключително важно. Цялата съдба на човека зависи от неговата кожа, защото тя има решително влияние върху връзките му с хората и външния свят. Говоря ви за това, защото искам да се замислите. Всеки детайл от човешката кожа означава нещо. Дори консистенцията й(гладка и гъвкава, твърда, отпусната или мека) отразяват основни качества и характеристики: воля и упоритост, активност или обратното – слабост, мързел и недостатъци.

Кожата отразява съдбата на човека, неговите възходи и падения. Трябва само да се здрависате с някого, за да откриете основните наклонности в характера му. Всъщност, ако знаете точно на какви физически характеристики те отговарят, би ви било достатъчно само да стиснете ръката на някого, за да получите подробна и точна картина на слабостите и силните му страни. Но тъй като хората се здрависват автоматично, без да осъзнават какво правят, те никога не научават каквото и да е. Смисъла на ръкостискането е да направим контакт, да установим връзка на обмяна, в която трябва да дадем нещо от нашата доброта, както и да получим същото. Ако не придобиваме нищо от жеста, по-добре да не го правим въобще.

 

Но, нека се върнем обратно на темата за аурата. Както ви казах преди малко, аурата се образува от нашите еманации и не само от еманациите на физическото ни тяло, които не биха били достатъчни да формират аура. Аурата е много по-комплексна от това. Тя е комбинация от всички излъчвания на тънките ни тела, всяко от които като прибавя уникалните си вибрации, отсенки и багри, служи на цялото. Етерното тяло на човека образува аура, която прониква и насища тази на физическото тяло и тази комбинация от двете аури показва човешката енергичност и здраве. Астралното и ментално тела, в зависимост от тяхната активност или инерция, техните добродетели или слабости, добавят собствените си специални еманации, собствените си оцветявания към тази първа аура, така разкривайки природата на мислите и чувствата му. А когато бъдат събудени, Причинното, Будичното и Атмичното тела добавят други, по-силни и светли багри и по-мощни вибрации. Следователно, аурата е смесица от всички еманации и аспекти на човека. Точно както земната атмосфера е наситена с комбинираните вибрации на скалите и растенията, на водата и планините, от всички сили, произтичащи от планетите и звездите, така и човешката аура е широк и богат синтез от всичко в човека.

Както казах, минералите, растенията и животните също имат аура, но чисто физическа такава. Минералите, кристалите и металите излъчват сили, които образуват нещо като миниатюрно цветно магнитно поле около тях. Аурата на растенията е по-интензивна и наситена от тази на минералите. Аурата на животните е още по-богата, защото те имат астрално тяло, тяло на желанието. Общо казано, животните още не са започнали да развиват менталното си тяло, макар че учените откриват известни зачатъци на мисловност в някои от тях, например кучетата, конете, слоновете, маймуните и делфините. Разбира се, това е твърде рудиментарна форма на мисълта, но при постоянният си контакт с хората те започват да развиват менталното си тяло. Грижата и привързаността на хората съдействат изключително за тяхната еволюция. Доколкото се отнася за хората, те развиват менталните си тела в чудовищни размери. Вярно е, че го правят в погрешна посока, но тези, които знаят как да владеят и насочват мислите си, усилват неимоверно аурата си.

После, Мъдреците, Светците, Пророците и Посветените с отношението си на обожаване и любовта си към Твореца карат техните Причинно, Будично и Атмично тела да образуват сияйна аура, в която цветовете се въртят и преплитат в непрекъснато движение, като прекрасна заря. Аурата на Учител е огромна. Казано е за Буда, например, че аурата му е обхващала няколко мили. Да, велик Учител може да излъчи аурата си на такова разстояние, че да вземе цяла област под закрилата си и да проникне и се размеси с аурите на всички обитатели на този район и да им вдъхне нов живот. Единственото желание на Великият Учител е да разгърне аурата си колкото се може по-надалече, да вземе под крилото си повече човешки същества. Това е неговият благороден идеал! Със силата на аурата си Посветеният пречиства атмосферата, просветлява и дава нова красота и живот на всички същества. Чрез аурата си той въздейства на растенията и семената им и дори модифицира атмосферните течения. Да, аурата на Посветения е нещо истински Божествено!

Благодарение на необятността на аурата си, която им позволява да достигнат най-отдалечени области на Вселената, Посветените постигат дълбоко разбиране за нещата. Затова казвам, че трябва да престанете да се тревожите за неща, които не могат да ви дадат нито Небесна визия, нито Небесно щастие, а да се издигнете на крилете на светлата си мощна аура където може да видите как е устроен светът и какви съобщения е оставило за вас Божеството върху звездите, планетите, планините и езерата, птиците, растенията и животните. Но единственото есенциално условие за интензифициране, пречистване и засилване на аурата ви е да възлюбите възвишения идеал, да работите върху собственото си усъвършенстване, да вършите само добри и благородни дела, да приютявате само най-чистите мисли и чувства. Ако правите това, ще станете извор на живот за всички около вас. Когато са с вас, хората ще се чувстват просветлени, по-спокойни и ще им е леко на сърцето.

Тези, които вярват, че е дошло времето да се освободят от антикварни религии и морални кодове и че мислите, чувствата и действията им могат да бъдат каквито си поискат, разрушават красотата на аурата си и я пълнят с утайка, мръсни цветове и хаотични вибрации. Без да осъзнават ясно, хората чувстват това и отбягват такива хора. Хората биват притегляни само към това, което е силно, чисто, светло и хармонично и ако някой иска да бъде обичан, трябва да разбере, че ще трябва да допуска само чисти и светли сили да проникват в него. Има само един начин да се постигне любов, сила и светлина, и той е да се работи по пречистване на аурата от всички нечисти цветове, чиито тежки вибрации разрушават доброто в другите. Всички познавате хора, които са ви оставяли празни и пресушени само след пет минути: цялото ви вдъхновение, радост и вяра във висшето ви напускат. Всичко светло и добро изчезва. Но има и други хора, в присъствието на които вие се възвръщате към живот, старите ви клетки се заменят с нови и вие отново се изпълвате с вяра и енергия. Това, което предизвиква тези промени, е тяхната аура.

Сега, като знаете това, можете лесно да разберете как аурата на Посветените може да бъде могъщ магически инструмент. Тъй като тя е интегрална част от съществото му, където и да отиде, от присъствието му се ползват минералното, растителното и човешкото царства. Но това не е всичко: Учителят може да използва аурата си, за да помага на милиони и трилиони безтелесни същества в пространството. Да, неговата аура може да достигне и помага на същества дори от отвъдния свят. Аз съм изучавал този въпрос и мога да ви кажа, че Учителят постоянно работи, за да подобри съществуването на безчет същности в астралния и ментален светове. Въпреки, че на земята той може да има само шепа ученици, в невидимия свят той е постоянно заобиколен от множество същества, които се събират около него, за да получат светлина, топлина и обновление при контакта си с аурата му и се придвижат напред в еволюцията си. Да, истинското поле на действие на великите Учители не е на земята, между хората. Въпреки че не може да бъде видяна от хората, най-интензивната им работа протича в отвъдното.

Великите учители, които са постигнали целта си да служат на Бога с цялото си сърце, душа и съзнание, са събудили Причинните и Будичните си тела и вибрацията на тези тънки тела може да достигне дори същества от други планети. По същият начин Учители, които живеят на други планети, достигат земните същества и по този начин има вечен обмен и течение, не само в рамките на слънчевата система, но и в целия Космос. Господ не е поставил граници и бариери във Вселената и ако е казано че Любовта е всесилна, то е защото Тя може да достигне звездите и да контактува дори с най-далечните същества. Както виждате, аурата е екстремно важна. Ако аурата ви е нечиста, неизброимите благословии от ангелския свят, които се изливат върху ви, не могат да проникнат във вас, защото истинското ви аз е скрито зад плътен слой от облаци. Този тежък слой спира слънчевите лъчи и те не могат повече да дават топлината и светлината си на земните обитатели. Това е положението при тези, които са пълни с ревност, омраза, гняв и т.н.: тежки облаци обгръщат аурата им. Всъщност, вибрациите на аурата са безкрайно фини, те непрестанно променят честотата и цветовете си, следвайки и най-малките промени в съзнанието ни и дори на физическото ни състояние. Вярно е, че аурата е постоянна в изразяването на основния тон на собственика си, но през нея постоянно прелитат фини промени. Тя е като лицето ви: в продължение на деня то хиляди пъти сменя изражението си, но това не означава че носа, устата и челото всъщност променят формата си. По същия начин аурата е изградена от някои основни излъчвания и цветове, които не се променят през целия живот на индивида, но други, вторични вибрации идват и си отиват, отразявайки преходните промени и състояния на съзнанието.

Тези, които се предават на слабостите и страстите си, с което постоянно затъмняват атмосферата на аурата си, така, че когато благотворните течения и сили се опитват да проникнат и се установят, биват задържани от истинска стена от кални, непроницаеми цветове. Ако живеете неразумен, хаотичен живот, аурата ви ще бъде кръстосвана от толкова много безразборни водовъртежи и течения, че повече няма да може да изпълнява функцията си на защитен екран срещу враждебните атаки на невидимите същности. А това води само до факта, че взаимообмена ви с Вселената и обитателите й няма да бъде особено хармоничен. Според закона за афинитета Вселената ще ви отвърне със същите мрачни, безпорядъчни и зловредни елементи и всичко светло ще бъде отхвърлено от аурата ви. Чистотата привлича чистотата. Ако аурата ви е нечиста и пълна с кал, всички светли, хармонични и красиви форми ще бъдат отхвърляни и само съзвучните на аурата ви грозни и сиви форми ще проникнат в нея. Аурата допуска в себе си само съответстващите й подобни сили. Както казваме в България: „Краставите магарета се подушват през девет баира … „Да, и те умират за компанията си!

В такъв случай, ако аурата ви не е светла, тя не е нито ефективна защита, нито добър инструмент, с който да се получават импулси от Невидимият Свят и да се възприемат скритите аспекти на реалността. В такъв случай няма да притежавате нито интуиция, нито визия за нещата. Ще бъдете отрязани от всички обмени с Небесата и същностите, обитаващи далечните Небесни райони няма дори да забележат съществуването ви. Ако не излъчвате светлина, жителите на високите области на Невидимия Свят няма да ви видят. От друга страна, ако аурата ви е светоносна, те ще ви съзрат на момента. Как? Представете си, че сте на кораб по средата на океана през нощта. Ако нямате светлини, никой няма да може да ви види, но ако изстреляте светлинна ракета или ако запалите маркиращите лампи, някой веднага ще ви види и ще може да се свърже с вас. Това разбира се е само пример, тъй като в наши дни има толкова много различни средства за комуникация, но той ви дава някаква представа за идеята, която се опитвам да ви предам. Света е като океан и ние сме малки лодки, носещи се в тъмната нощ. Ние сме обгърнати от непрогледен мрак и ако не запалим светлините си, Невидимите Същества, Ангелите и Архангелите няма да могат да ни видят. Така, че, за да бъдем забелязани, трябва да излъчваме лъчи светлина и тази функция бива изпълнявана от аурата ни. Следователно, човек със светла аура може да бъде видян от работниците от Небесните Сфери и ако ги призове на помощ, те незабавно могат да го намерят благодарение на светлата му аура. Разбира се, това също е само пример, защото ако Ангелските Същности искат да намерят някого, те имат не един начин да го направят! Земята винаги е била описвана като чертог на сълзи, скръб и тъмнина. Нима е чудно, че никой не забелязва човешките страдания и не им се призовава на помощ, въпреки стенанията, плача и болката им? Те не излъчват никаква светлина! Ако искат помощ, те трябва да се научат да излъчват светлина и аурата е средството, което трябва да използват.

Защо мислите светците винаги са били рисувани с ореол около главите им? Някога на земята е имало високо развита наука за цветовете, която е учела, че всяка добродетел има съответния си цвят и че цветовете, отделяни от тези качества образуват аурата. Светците са същества с велика чистота, чието единствено желание е да се приближат до Бога, да се отъждествят с Него и да се разтопят в присъствието Му. Благодарение на това изгарящо желание да познаят Бога, те постигат такава проникновеност и велика мъдрост, че от дълбините на съществото им се излъчва великолепна златна светлина, която ги обгръща в славата си. Има различни нюанси на жълтото, вариращи от бледо жълти деликатни отсенки до наситен златен цвят. Всяка багра и нюанс имат специфично значение и по този въпрос може да бъде казано много, тъй като той се отнася до алхимичния проблем на превръщането ма материята в чисто злато.

Ако ученика не се предпази с определени качества и добродетели, той ще бъде нападнат от всякакви неприятели и няма да може да се освободи от тях. Как да се защити? Като работи за усилването на силата, чистотата и светоносността, красотата и величието на аурата си. Всеки един от тези аспекти зависи от добродетелите, които той култивира. Ако човек е чист, аурата му става бистра и прозрачна. Ако е интелигентен, тя е по-светла и лъчиста. Ако живее интензивно, аурата му също ще вибрира с такава интензивност. Ако той развие волевата си сила, аурата му се насича с огромна сила, и ако насочи усилията си в духовната сфера, тя расте, разширява се до необятността. А красотата на аурата му зависи от хармонията между различните му качества и добродетели.

Затова тези, които мислят само добро, които имат вяра, надежда, нежност и чистота, получават от природата щедри дарове и злото повече не може да пробие защитата им. Те са пазени като от броня. Всъщност, броните на рицарите от приказките са символ на човешката аура. А меча? Меча е светлината, която те излъчват. Значи имаме два символа: защитният екран на аурата , която ни обгражда, представлява женския принцип, а мисълта която излъчваме или енергийният заряд който стрелваме в пространството представлява активния, динамичен, мъжки принцип. Така, че тези два символа, меча и щита, които са били използвани от най-древни времена, представляват двата принципа. Пасивният принцип – аурата и активният принцип, мисълта, поддържана от волята, блясваща като стрела в пространството. Както знаете, меча, стрелата или копието винаги са били приемани за символи на активният, мъжки принцип. В астрологията Стрелеца който обтяга лъка си и стреля в пространството е символ на Посветения, който напряга лъка на съзнанието си и изстрелва стрелата на мисълта си, за да защити града на Посветените от нашествието на враговете му.

Няма по-ефективна защита от чистата, светла аура. Разбира се, всички магически обекти, фигури и формули, споменати в езотеричната традиция имат определен смисъл и дълбоко значение. Но никоя формула или талисман не може да се сравнява с мощта на аурата. Преди да призове духовете, особено тези на тъмната сила, магът очертава около себе си кръг, в който изписва Божието име или някои символи. Този кръг представя аурата. Никой не може безнаказано да командва тъмните същности освен ако не е заобиколен от силна защитна аура. Като цяло, можем да кажем че никой не може да постигне някакви значителни духовни резултати без да е заобграден от защитен кръг, тоест от аура, съставена от божествени сили и добродетели. Имената на Бога, изписани в тези кръгове представят тези добродетели.

Но мнозина се забъркват в магията без да знаят произхода на символите, които използват или истинското значение на това, което правят. Те се задоволяват да следват обредите, описани в книгите, забравяйки, че всъщност трябва да опишат този кръг и да изпишат символите в самите себе си. С други думи, ученика трябва да изпише в самия себе си добродетелите, които ще му дадат чиста, светла, любяща и свята аура. Хората не знаят нищо за това и въпреки кръга около тях остават силно уязвими, защото те го изграждат само външно, но не притежават качествата, които единствено могат да ги предпазят.

Когато четем, че магът застава в очертан от него кръг с магически жезъл в ръка или меч и чете формули, това е съвършено вярно. Но за Посветеният, всички тези символи представляват нещо, което той трябва вече да притежава вътре в себе си. Преди всичко, Посветеният трябва да притежава магически жезъл вътре в себе си, негов собствен вътрешен меч и жива книга с формули. Той чете и книгата, от която чете,е познанието му на всички сили и природни духове. Магическият жезъл или меч са символи на стоманената сила на волята, която го води напред. Ако не притежава такъв меч, това значи, че няма нужната му волева сила и няма да може да управлява силите и духовете. Няма по-потентен магически инструмент от чистата, светла аура. Запишете този факт – той е извънредно важен. Първо трябва да имате вашите собствени вътрешни магически инструменти и тогава, ако искате, можете да се затрупате с колкото ви харесва външни символи. Мисля, че засега това стига. Имате добър материал за разсъждение, а другите обяснения можете сами да намерите.

Това, от което се интересуват жените, е любовта. Разбира се, мъжете също, но те преди всичко се интересуват от силата и познанието. При това положение на нещата, ако жените искат да бъдат обичани, аз мога да им дам един съвет. Не, нямам намерение да рекламирам нов талисман, приготвен с помощта на магически формули, или парфюм, с който да омаят и привлекат обожатели. Аз искам да им разкрия една огромна тайна( и то напълно безплатно, без нито една стотинка). Това, което искам да им кажа, е следното: „Искате ли да бъдете обичани? Ако искате, работете върху аурата си! Подхранвайте я, усилвайте я, пречиствайте я и я насищайте със светлина. Тогава ще видите резултатите: всеки ще ви обича. Но трябва също така да ви предупредя за опасностите: аурата ви трябва да е абсолютно непробиваема. Ако в кръга ви има дори и най-малък процеп, вие ще сте уязвими и ще станете плячка на зловредни същности.“ Това е съвета ми към жените. Абсолютно нормално е, че жените искат да бъдат обичани. Всъщност аз ги съветвам да го желаят от все сърце. Но когато някой ги обича, те трябва да използват любовта му само, за да му помогнат да постигне най-великите дела,на които е способен. Често момичето е толкова запленено и очаровано от мъжката любов, че тя се предава и му се отдава напълно. Не, тя трябва да каже:  „Аз не мога да те допусна веднага в кръга на аурата си. Вземи от плодовете на дървото ми, но дървото е мое, не мога да ти го дам. Мога да ти дам плодовете му, мога да ти дам музиката на цигулката си, тоест моите думи, мисли и погледи, но ще запазя моето дърво, цигулката си за себе си!“ Това е, което тя трябва да каже.

Ако дадете цигулката си на някой, който не може да свири на нея, той ще я повреди и вие сте свършени. Както и ако пресадите вашето дърво в градината на съседите си, повече няма да имате никакво дърво. Дайте плодовете си, песните си, но пазете дървото и цигулката си. С други думи, пазете сърцето и съзнанието си. Това е начина, по който действа мъдростта! Но често момичето е толкова омагьосана от любовта на обожателя си, че е готова да отдаде нейното дърво и цигулка на мига. И когато мъжа получи това, което иска, той разбира се престава да я обича и я изоставя.

Как можете да усилите и подобрите аурата си? Има две възможности: Първият е преднамерено съзнателно усилие, ментална концентрация. Концентрирате се умствено върху цвят, представяте си че сте окъпани в най-чистите, най-светли цветове. За да имате вярна представа за действителните цветове, трябва да използвате призма, тъй като цветовете които виждаме около нас в природата, в цветята и птиците, не са точно същите цветове от спектъра. Но с призмата вие можете да наблюдавате истинското червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и пурпурно. Тогава можете да си представите във въображението си тези цветове, излъчващи се от вас и изпълващи пространството около вас. Представете си, че сте извор на тази светлина, на всички тези великолепни цветове. Вижте се заобиколени от светла светлинна сфера, която излъчва светлина в целия необятен космос. Такова упражнение може да ви достави такова наслаждение, че веднъж започнали, няма да искате да спрете!

Вторият метод е пълно концентриране на всички усилия в придобиването на добродетели: чистота, търпение, доброта, щедрост, милосърдие, надежда, вяра, смирение, правда, безкористност. Вторият метод е далеч по-надежден, защото работите директно с добродетелите, а те са тези, които изграждат вашата аура. Разбира се, най-доброто решение е да се комбинират двата метода. Ако култивирате добродетелите, аурата ви ще бъде изградена спонтанно и естествено. От друга страна, ако съзнателно работите с помощта на въображението си, това трябва да бъде съпътствано от подходящ начин на живот, защото иначе ще градите нещо прекрасно с едната ръка, а с другата ще го рушите. Така, че най-доброто е да съчетаете двата метода. Живейте чист, честен, любящ живот и в същото време използвайте силите на мисълта си, за да обогатите аурата си.  Както споменах, процеса на развитие на аурата ви дава възможността да контактувате с всички космични региони. Ако изучавате планетите на слънчевата система, ще видите, че въпреки разстоянието между тях, те са свързани и са в контакт една с друга и образуват едно цяло. Ние си мислим, че те са отделни единици, защото виждаме само външните проявления. Вземете например земята: континентите заемат голяма част от сушата, но водата заема още по-голямо пространство. От друга страна, атмосферата на планетата я обгръща с газообразно вещество, което е няколко пъти по-голямо по обем от Земята. А отвъд атмосферата на Земята лежат нейните етерно, астрално и ментално тела, които са на свой ред още по-огромни. Земята е живо интелигентно същество със собствена душа и дух, както и всички останали планети и те общуват и проникват една в друга. Техните физически тела са разделени, но аурите и еманациите им се докосват и обменят. Това обяснява въздействието на планетите върху хората, за което говори астрологията. Планетите проникват една в друга с аурите си и влияят на всичките им обитатели.

Има много аспекти на аурата, за които още не съм говорил, но най-важното е да се научите да се грижите за аурата си, както се грижите за кожата си. Всеки ден се къпете и миете, нали така? Когато стане дума за аурата, това разбира се е малко по-сложно: във всеки случай не ви съветвам да я налагате с кръгчета от краставица, с надеждата да я направите по-гладка и нежна! Между другото, тези средства не правят кой знае колко за кожата ви. Някои жени например никога не си мият лицето с вода, защото си мислят, че това е лошо за кожата им. Всъщност няма нищо по-добро от водата! Не използвайте прекалено много кремове и лосиони. Някои от тях са дори опасни: никога не знаете какво прониква във вас през порите на кожата ви.

В днешно време хората отдават голямо значение на външния си имидж, но за в бъдеще човечеството ще отдава много по-голямо значение на вътрешната реалност и вместо да си губят времето по салони за красота, жените ще посещават техните вътрешни салони, тоест ще се грижат за култивирането на аурата си. Да, аурата е единственият автентичен салон за красота. Една интензивна, наситена, лъчиста аура дарява на собственика си истинска красота, устойчива красота. Докато след салона за красота жената може и да изглежда чудна картинка, но след 24 часа ще трябва да започне всичко наново, защото красотата й не е дошла отвътре и нищо, което не идва отвътре, не може да бъде устойчиво.

Частиците, които се излъчват от Велик Учител са живи, интензивни, светли и потентни. Когато проникнат в аурата ни, те трансформират цялото ни същество. Тези, които получават еманациите на Учителя си с любов, започват да мислят и да постъпват като него и един ден придобиват неговата свобода. Това не става за един ден, изискват се години и години, но със сигурност това се случва. За съжаление хората не се интересуват от това, което не могат да видят и пипнат. Те вярват само на това, което грубите им сетива могат да възприемат. Те напълно пренебрегват непознатите им аспекти на реалността, които всъщност са най-важните!

Нека ви дам един пример: представете си някой учен, който ден и нощ е заровен в книгите си – средно статистически книжен плъх! Той прекарва дните си, четейки стари пергаменти в библиотеките и като следствие от това става съсухрен и тънък като тях самите. И тогава, един хубав ден, той среща на улицата една малка „книга“, нежна вървяща книга и си казва: „това е моята книга!“ и точно там и на момента решава да прочете тази книга. Тя е малка мълчалива книжка, защото е твърде срамежлива да каже каквото и да е, но това няма значение за него, той я следва навсякъде, защото се чувства щастлив да бъде в нейните еманации! За какво ви говоря? Ами тази „книга“ е просто едно хубаво девойче. Той не може да научи много от нея, защото тя не е философ или оратор, не е много учена, но нещо ароматно, вкусно и омагьосващо струи от нея. Не след дълго колегите на книжния плъх забелязват, че той често отсъства от библиотеката. А когато го видят, не могат да го познаят. Той е съживен, има искри в очите му, стъпката му става жизнена. Преди той е бил като стар прегърбен старец, с очи вечно в земята и тътрещи се крака, а сега се е превърнал в поет и брои звездите на небето. Каква трансформация! Виждате ли, не е ли чудесно? Какъв ефект могат да имат флуидните еманации! Много по-голям от книгите, защото хората изоставят книгите, за да съзерцават някое чаровно чудно младо момиче, което не казва нищо. О, да, знам, това е забавен пример, но той ще ви помогне да разберете силата на флуидите и еманациите и ще ви накара да работите много повече върху този аспект на нещата.

Така че, вземете решение да култивирате аурата си и ще видите, че много неща ще ви се изяснят. Когато сте ядосани, вие се покривате в огнено червено, тъмно, мръсно червено, съвсем различно от червения като роза цвят на Любовта. Ако ви липсва вяра, ако нямате вътрешен мир, в аурата си ще имате оттенъци на грозно, размазано синьо, докато ако имате вяра, синьото в аурата ви става светло като небето. Един ден ще ви говоря по-нашироко за значението на всеки цвят.

Засега, пробвайте да правите упражнения с цветовете всеки ден. Набавете си призма(вероятно ще може да я намерите в магазините) и наблюдавайте как бялата светлина на слънцето се пречупва в седем цвята когато преминава през вашия уред. Когато така сте съзерцавали цветовете за известно време, затворете очите си и прекарайте пред погледа си различните цветове. Или може да започнете с червеното и като преминете през всички други цветове, да стигнете до пурпурното, всичко за няколко минути. Ако правите това всеки ден, ще се пречистите и усилите и ще се озовете в такава великолепна форма, че сами ще се чудите на себе си. Ако искате да помогнете на някой член на семейството ви или приятел, правете същото упражнение за него. Изпращайте му най-красивите цветове от спектъра. Да, има много, което може да се направи с аурата и със седемте цвята!

Нека кажем само няколко думи в заключение: може да правите упражнения с цветовете по време на изгрева на слънцето. Като гледате слънцето, излъчващо всички тези бляскави цветове в пространството, кажете си: „АЗ съм като слънцето. Обграждам се с лъчите на светлината: златно, синьо, пурпурно или зелено … „Тогава прекарайте известно време, плувайки в тези цветове, съзерцавайте ги, представяйте си, че те достигат на голямо разстояние, така, че всяко живо същество е окъпано в тази прекрасна атмосфера, плувайки в светлина, проникнато от нея … тогава вашата аура ще бъде благословия за всички създания. Да, вие можете да направите това, всичко е възможно. Няма граници на възможностите ви. Хората сами си поставят граници. Трябва да имате неутолим апетит за правене на добро. Обещайте си: „Ще Го направя, ще успея!“ Духовният Учител или негов много напреднал ученик излъчват Любов към цялото творение, към цялата Вселена. Тяхната Любов достига по-далеч от звездите. За някой това е реалност – неговата Любов достига звездите и те му отвръщат с прилив на Любов, която се излива върху тях като океанска вълна и те се озовават плувайки в Любовта. Космическата Любов е тяхната естествена жизнена среда.

                                               Монте де Пулли (Швейцария), 22 май,1960

 

Превод Орлин Баев