Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Всеки, който наблюдава проявите на живота и природата, ще е забелязал, че първо всички процеси и явления са разумни; т. е. са дело на разумни същества, и второ, че се развиват по един правилен ритъм, който обуславя прилива и отлива на енергията в природата и живота.

Има една аналогия между процесите и явленията в живота на човека, човечеството и природата. Туй, което става с отделния човек, в течение на неговия живот, става и в живота на цялото човечество, става и в Природата, както в нейната целокупност във време и пространство, така и в определени интервали от време и място. В окултната наука обстойно е разгледан закона на ритмуса в неговото всестранно проявление в всички области на живота.

Известно ни е, че по отношение на времето, имаме четири годишни времена –  пролет, лято, есен и зима, които външно се обуславят от отношението между слънцето и земята. Всяко годишно време има своя форма, свое съдържание и свой смисъл. Днес  хората познават само формата на времето, но не познават съдържанието и смисъла на времето, Под форма на времето, разбираме, външните условия, които всеки сезон създавано освен тях има и вътрешни условия и възможности, които днес са непознати на хората. И ако хората познаваха вътрешните условия и възможности на всеки сезон, те биха могли разумно и съзнателно да използват енергиите и условията на този сезон. Тогаз те биха могли да предсказват и предвиждат далечните условия и възможности на известен сезон. Така, има хора, които още през пролетта могат да ви кажат, какво ще е лятото, каква ще е есента и каква ще е зимата, и какви възможности ни носят.

Съдържанието на всеки сезон се обуславя от енергиите, които действат в него. Във всеки сезон действат различен род енергии, действат различни групи разумни същества. Това вече показва, че всеки сезон има и свой смисъл, т е. разумно съзнателна цел.

Началото на пролетта е начало на жизнения кръг – онзи момент, от които космичната енергия поема своя творчески път, за постигането на една строго определена цел поддържане и развиване на живота на земята. Лятото е периода, когато тази козмична енергия е в стихията на своята проява, когато всичко буйно расте, развива се и дава плод.

През есента, енергията вече е минала в третата си фаза – събиране на плодовете. Творческия процес е завършен и енергията е дала плода на своята дейност и се подготвя да мине в друга сфера на проява. Зимата е сезона, когато енергията се оттегля в вътрешните сфери на Битието, където дохожда в контакт с първоизточника и се обновява и подготвя за нова творческа деятелност в обективния свят.

Също така и живота на човека минава през тези четири фази.

Пролетта съответства на раждането и първото детство на човека, когато човек влиза в обективния свят и е пълен с живот и енергия. Лятото съответства на юношеството, когато човек става самосъзнателен и се пробужда неговия ум, Есента съответства на зрялата възраст на човека, когато зреят и се опитват вече плодовете на живота. Зимата е старостта, когато човек почерпил опитността от целокупния си живот, се домогва до мъдростта и започва да живее вече в реалния свят, наречен още духовен свят.

Същите фази на развитие минава и цялото човечество и целокупния живот на природата. Началото на пролетта на човечеството е онзи момент от развитието, когато у човека се пробуждат първите проблясъци на самосъзнанието и той още смътно, но все пак, се чувства като отделност от Цялото, чувства се като „аз“. Човешката пролет обхваща милиони години и началото ѝ се губи в онази епоха, която започна след „изгонването от рая“. Това е епохата, известна в окултната наука като Ламурийска епоха, която се е развила на един континент, който се е намирал на мястото на днешния индийски океан, и остатък от които са Австралия и островите около нея.

Пролетта на човечеството продължава през цялата Лемурийска и следващата Атлантска епохи. В течение на милиони години, човечеството живее още в епохата на детството в епохата на своята пролет. Едва в следващата епоха – епохата на бялата раса, в която живеем и днес, човечеството преминава в началото на своето лято, на своето юношество. Умът на човека постепенно се развива и внася светлина в живота му. И съвременното човечество е в първите дни на лятото. Средата на лятото ще стигнем, когато умственото развитие стигне възможната най-висока степен. Но това, както и есента и зимата, се губят в далечното бъдеще.

В живота на целокупната природа този процес се изразява по следния начин.

Органическото развитие в природата минава през четири степени – растения, животни, обикновен човек и гений и светия. Пролетта съответства на растителното царство, защото, както в пролетта, така и в началото на своето проявление, в първата си фаза, лятото съответства на животинското царство, защото, както лятото, така и животинското царство са втора фаза на еднородни процеси. Есента на същото основание съответства на човечеството, когато енергията дава вече своя плод и зимата съответства на гения и светията, когато съзнателната енергия се ползва от плода на своята дейност. Гения и светията носят в себе си мъдростта – опита на вековете и придобитата от този опит светлина.

Това изяснение ни показва, че и самата космична енергия, минавайки от фаза във фаза се видоизменя и придобива нови качества. Разгледано на една по широка площ, нашия космос в своето развитие досега е минал през четири фази, като плод на които имаме четири рода енергии, които действат в настоящия момент в нашия свят.

Въпросът за еволюцията на енергията е обширен и дълбок, но аз само споменавам тук за изяснение на основната мисъл – за смяна на енергиите в различните  фази на творческия космичен процес.

Тъй както сезоните на годината се определят от отношенията, които съществуват между помит и слънцето в даден момент, а оттам и от различни групи разумни същества, също така и в човека, човечеството и в природата, тези епохи и фази на живота са обусловени от различни групи разумни същества, и от отношения, които съществуват между човешкия ум и човешкото сърце и между душата и духа.

През пролетта човек, както и природата, приема енергии, които творят и създават нови форми. През лятото почва да действа вече втория принцип, който организира и оформява формите и внася съдържание в тях. През есента се завършва този процес на организиране и когато формите са напълно организирани.— дават своя плод – през зимата ние размишляваме върху хода на целия жизнен кръг и се ползваме от опитността и светлината, които сме придобили. Астрологически, всеки един от тези сезони се намира под влиянието на една или няколко планети; а всяка планета е съвкупност от разумни същества. Така пролетта се намира под влиянието на Венера, Луната н Марс; лятото под влиянието Марс, Слънцето и Меркурий; есента под влиянието на Меркурий и Юпитер, а зимата под влиянието на Сатурна. Значи и астрологията ни учи. че всеки сезон разумни същества, които служат за проявление на козмичния ритмус, се сменят – едни и се оттеглят за дойдат други.

И според закона на ритмуса, когато имаме прилив във външния обективен свят, имаме отлив в духовния; и обратно, когато имаме отлив във физическия свят, имаме прилив в духовния. Пролет имаме прилив на енергията във физическия свят; есен вече имаме прилив на енергията в духовния свят. Затова в началото на пролетта празнуваме празника на пролетта, като празник на пробуждане на живота в обективния свят. Затова тогава почваме и паневритмичните упражнения, което означава, между другото че животът ни през пролетта, трябва да бъде живот на песни, музика и игри, за да можем да трансформираме правилно този наплив на енергия, която залива цялата природа. А в началото на есента празнуваме празника на труда – през този сезон се приключва със стихийната дейност в обективния свят и постепенно дейността се пренася в духовната област на живота. Затова и тогава е началото на духовната и учебна година, когато има по-благоприятни условия за умствена и духовна работа. Човек постепенно откъсва погледа си от външния свят с неговите явления и процеси и се задълбочава в себе си –  това което през пролетта и лятото е наблюдавал вън от себе си, сега през есента и зимата го преживява в себе си и се обновява вътрешно.

Въ денят на пролетното равноденствие слънцето влиза в знака Овен, който е знак на екзалтация на слънцето, където то проявява най-мощно и хармонично своите физически енергии. В денят на есенното равноденствие, слънцето влиза въ противоположния знак на Овена – Везни. Астрологически се казва, че там Слънцето е в падение, а Сатурн е в екзалтация, докато Сатурн е в падение в Овена. Това показва, че прилива на външната физическа енергия е намаляла и за сметка на това, имаме прилив на умствена и духовна енергия, това означава екзалтацията на Сатурна във Везните, защото Сатурн е символ на разумността в човека, Тогаз се създават вече условия за вътрешна, духовна работа, когато човек може да размишлява по-трезво.

През есента човек, вдълбочавайки се в себе си, требва да постигне равновесието на силите в себе си – да уравновеси силите на външния и вътрешен живот и да заживее хармоничния Божествен живот, проявяващ се едновременно в трите свята. През есента човек трябва да прибира плодовете на своята дейност от пролетта и лятото – всички мисли, чувства и постъпки, които човек е посадил през пролетта и са възрастнали през лятото сега човек требва да прибера плодовете им. Есента и още повече зимата е период в който има условия за духовна и вътрешна работа. Везни, в който знак влиза слънцето при есенното равноденствие е знак на Венера и същевременно знак на екзалтация на Сатурна, показва, че между чувствата и разума може да се постигне хармония през този сезони. А същевременно, самите Везни са знак, в който се уравновесяват физическите и духовните енергии.

Значи, в деня на есенното равноденствие, ние празнуваме празника на хармонията и равновесието на физическите и духовни енергии празника на пълния, на хармоничния живот, проявен в трите света.

Влад Пашов

Печатница „Братство“ – Севлиево