Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

 

Трима американски учени получиха най-високата чест в медицината за откритията си как точно функционира циркадният цикъл.

Разкрития как точно функционира биологичния часовник при хората и всички други живи същества донесоха на откривателите си Нобеловата награда за медицина за 2017.

Това са тримата американски учени Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Йънг.

Photo published for Nobel Prize In Medicine Is Awarded To 3 Americans For Work On Circadian Rhythm

Техните разработки помагат да разберем как телата ни възприемат времето.

Според комитета, връчващ наградата, откритията са от огромно значение за човешкото здраве.

Изследванията на триото са върху малки мушици, но обясняват как „молекулярните цикли за обратна връзка” работят при всички животни.

Хол и Розбаш най-напред изолирали дял от ДНК, наречен ген на периода, който влияе върху циркадния цикъл или биологичния часовник.

Генът е причината организмите да произвеждат протеин, наречен PER. Когато неговите нива се повишат това отключва други генетични инструкции, които съдържа.

Тези нива се променят на базата на 24-часов цикъл – повишават се през нощта и спадат през деня.

Йънг от своя страна открива гени наречени „timeless” (безвремие, вечен) и „doubletime” (ускоряване). Те влияят върху стабилността на PER.

Ако протеинът е стабилен, то биологичният ни часовник е по-бавен. Ако не – става прекалено бърз.

Тези зависимости влияят върху най-обикновени неща – дали сутрин ставаме трудно, дали издържаме да стоим будни през нощта и т.н.

Заедно тримата учени открили как работи този молекулярен механизъм при мушиците.

„Преди този труд нямахме никаква представа как функционира този генетичен механизъм. Биологичният часовник беше черна кутия, еквивалентна на астрологията”, оценява работата на колегите си ученият Майкъл Хестингс, цитиран от Би Би Си.

„Усещаме биологичния часовник след дълги полети и за кратко усещаме омаломощаване. Истинският проблем за човешкото здраве обаче е работата на ротационни смени – това е постоянно усещане като след дълъг полет”, допълва ученият.

Цикличен механизъм като при хората съществува при растенията, животните и гъбите.

В нашия случай той влияе най-вече върху метаболизма, а оттам също върху променливи фактори като настроението или температурата на тялото ни.

Незачитането на биологичния часовник води в промяна на баланса на веществата, която може да има огромни последствия.

Такова незачитане е липсата на по-трайни навици кога си лягаме и сме будни и честото променяне на тези периоди.

В краткосрочен план това води до проблеми с паметта, а в дългосрочен увеличава риска от сериозни заболявания като диабет, рак и такива на сърдечносъдовата система.

Неправилното функциониране на часовника влияе има лош ефект най-вече върху обмяната на веществата в човешкото тяло, обобщава проф. Ръсел Фостър, който работи по темата в Университета в Оксфорд.

Той и Хестингс, който също е тясно специализиран във въпросите на биологичния часовник, са много радостни, че техните колеги са получили вероятно най-престижното признание за научни постижения – Нобеловата награда. 

Материалът е препечатан от Vesti.bg