Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Къде бяхме ние, когато се създаваше нашата земя? Къде бяхме ние, когато се създаваше нашето Слънце, защото Слънцето по-късно е създадено четири дена. Някои се спорят. Светлината е създадена най-първо, преди първия ден. В началото Бог създаде небето и земята. В първия ден Бог раздели светлината и тъмнината и после идваме ние до нашето Слънце.

Ние имаме една обикновена идея за нашето Слънце, че е много голямо. Но туй Слънце, което имаме, в сравнение с едно Слънце, което сега са го открили[1], е малко джудже. Един американски астроном, директорът Струве[2] намира една звезда от 3-та величина, разправя къде е Епсилон Аурига[3], на която диаметърът е 4 млрд. и 780 млн. километра[4]. Толкоз е голяма тази звезда, че цялата наша слънчева система може да влезе в нея[5]. Когато диаметърът на нашето Слънце е 1 386 000 километра, а диаметърът на това Слънце е 4000 пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце[6].

Сега се задава въпросът: „Защо е създадено това Слънце?“ – Онзи, който го е създал, знае защо, но ние не знаем защо е създадено. В сравнение с една микроба, един човек не е ли един свръх-гигант? Ако сравним диаметъра на една микроба и на човека, човекът ще бъде още по-голям от „Епсилон Аурига“. С милиарди неговият диаметър е по-голям от диаметъра на тази микроба. (НБ, 27 февруари, 1938 г.)

 


[1] Epsilon Aurigae (ε Aur, ε Aurigae) за първи път е забелязана от немския астроном Йохан Хайнрих Фрич (1772-1829) през 1821 г.

[2] Първата хипотеза за това, че Epsilon Aurigae е двукомпонентна звезда е изложена през 1937 г., когато астрономите Герард Кайпер, Ото Струве и Бенгт Стрьомгрен изказват такова предположение. Вероятно тази чисто научна информация е достигнала и до Изгрева, тъй като неделната беседа е държана в началото на 1938 г. Учителя казва: „туй Слънце, което сега са го открили“ – недвусмислено става ясно, че именно това откритие на тримата астрономи е обект на изказването му.

[3] Епсилон от Аурига е звезда от съзвездието Колар (лат. Auriga), която е една от най-интересните звезди, и то не само в това съзвездие. Тя е затъмнително-променлива звезда с период, приблизително равен на 2,7 години – най-дългият период на изменението на блясъка на променливите звезди от този тип.

Затъмнително-променливи звезди представляват взаимното съжителстване на двойка звезди. За наблюдател от Земята двете звезди периодично се нареждат една зад друга. Когато по-малката звезда застане пред своя огромен компаньон, тя закрива част от нейната светлина и се наблюдава спад в яркостта. Пример за такава звезда е Алгол в Персей.

От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда е разкрито, че едната компонента е видимата звезда от 4 зв. в., която е един гигант с диаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето, а температурата на повърхността ѝ е 6300 градуса (с около 300 градуса по-висока от температурата на повърхността на Слънцето). Другата компонента е звезда-свръхгигант, която може да обхване нашата  Слънчевата система до планетата Сатурн включително. Въпреки тези удивително големи размери тази звезда не само че не се вижда с просто око, но и трудно се наблюдава и с големи телескопи. Причината за това е, че е много близо до видимата компонента и, от друга страна, че температурата на повърхността ѝ е само 1350 градуса, почти изстинала звезда, която излъчва главно невидими инфрачервени лъчи.

[4] Съвременните астрономи изчисляват, че разстоянието е приблизително 3 млрд. км.

[5] „Цялата наша Слънчева система“ – ако в центъра на тази звезда (Епсилон от Колар) поставим Слънцето, то тя би обхванала разстояние приблизително от 3 млрд. км. в диаметър, което разстояние в Слънчевата система обхваща и планетата Сатурн включително.

[6] 1 386 000.4000=5 млрд. 554 млн. км.