Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Ще ви прочета няколко извадки от Библията като образци на човешката мисъл.

Ще взема 133 псалом. Всеки, който прочете този псалм и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например във 2-ри стих на този псалм се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова.“ Всеки от вас има брада, но под брада не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата наистина растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.

„Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие!“

Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред Лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие.“ – Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е оказало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в Цялото. Само Цялото представлява велик закон за примирение на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.

И тъй, докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи в това отношение смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в Цялото. Аз не вземам думата смърт в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава и той престава да мисли, сърцето му се изопачава и той престава да чувства, смисълът на живота се изгубва и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“

„Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред Цялото. Мнозина казват: „Ние живеем в единомислие.“ Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима – правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този псалм. Той се състои от три стиха. Първият стих е следният: „Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане.

Из „Братя в единомислие“, беседа от Учителя държана на 20 август 1927 г., събота, 7 ч.