Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

ПИСМА ПЕНЮ-УЧИТЕЛЯ

№ 3 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 18 септемврий 1898 г.

Любезний ми братко Дънов,

Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18-того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа – че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.

О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници!

Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това.

Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека – Господ Бог да го люби.

От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам“. Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми  видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да ѝ се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило.

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.

Поздрав и на г-на Д-ра.

Твой бр. в Христа Господа: П. Киров

Дано Бог ни събере пак. Същий

№ 2 (Петър Дънов)

Получено на 28. ІХ. 98 г. по обяд [бел. на П. К.]

Варна, 26 септ[емврий] 1898 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 18-того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина.“

Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Своята слава в тоя свят“.

Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте, но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърднa молитва. Молете се Духът на Истината да ви pъководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето.

От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко.

Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят.“ [Пс. 103:13, по слав.102]

Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила, която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа, Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

Поздрави и този млад приятел, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец.

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления.

Ваш верен: П. К. Дънов

Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази.

Същий

№ 35 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 30 май 1900 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе.

Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа.

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа.

Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам – той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си?“. „От севлиевските села“ – каза той. „Ами що ходиш?“ „Искам – каза – да ида на Света гора в някой манастир.“ „Ами тука няма ли – казвам – манастири?“ „Има – казва – и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора. А аз дойдох до руския консул , дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата.“ Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу“.

Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш?“. „Аз – каза – се жених, но жена ми след малко водене ме напусна“, защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз – казва –занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох – каза, – но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах.“ „Каква сила е тя?“ „Аз – каза, – Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата – майката Исусова“, (не зная как наричаше този дар, „Руджо“ ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.

И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу?“. „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години – каза – не ме оставя тази сила. И аз – каза – гоня сега злото от България.“ Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи“ – каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега.“ Питам го: „Знаеш ли да четеш?“. „Не зная“ – каза.

Той знае само да се кръсти – много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз?“. „Аз – каза – вечно ще живея.“ Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им  той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща. Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е“.

На утрето дирих този приятел, няма го. На другия ден също не го намерих вече. Наскърбен останах. Питаме с бр. Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне  и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място. Ще го видите, но не сега. Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.

Докторът тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме. Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда.

За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа“. В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови“. Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро.

Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога – във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.

Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда.

По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.

И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив – сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото.

Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят пастирите. Тях Бог ще придири защо са се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство.

И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни – тя е кръщението. Размисли и яви ми.

Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа:

П. Киров

Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая.

№ 40 (Петър Дънов)

Нови пазар, 16 юний 1900 г.

Любез. бр. Киров,

Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.

Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си – да го намериш.

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емаус, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине“. Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема.

Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила – тя е Църквата; бахчата му е убита – тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив“. Отговаря ти: „Аз вечно ще живея“.

Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. Затова носи два образа – Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат – значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си.

Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост. То е домашните ти. Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.

Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм“. [І Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.“ [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него.“ [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.

Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди – това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът.

За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия.“ [І Кор. 10:31]

„Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз.“ [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази – да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете.

При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година  времето ще се съкрати. Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно.

Три важни събития имат да последват:

1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае;

2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;

3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.

Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения.

Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.

Аз ще пиша и на Д-ра, а cъщo и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.

Ваш верен: П. К Дънов

С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.

„Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов.“ (Гал. 5:5)

№102 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 12 октомврий 1907 г.

[до] гр. София

Любез. бр. Петре,

Получих писмо от нашия приятел Петка , който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците. Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание.

Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата , като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена.

През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“ . Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето. И от това повече нищо.

За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок  от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата , оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други .

Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни.

Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки  и всички други, които питат.

С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас.

Твой верен всякога Господу: П. Киров

Заб.: Писмата ми чрез Т. Стоянов изпращайте, защото направо изпратените дядо ми ги отваря. Едно твое е отворил, Петковото и др.

Същий

№121 (Петър Дънов)

София, 25 октомврий 1907 г.

Люб. бр. Киров,

Получих твоето писмо от 12-и на т.м.

Колкото за моето идване в Бургас, ще видя кога може да ми се отвори път. За това ще Ви съобщя по-нататък. Засега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра. Имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики.

Моят поздрав на Тодора, Мелкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа. Само при такива условия могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове – тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща.

Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си.

Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта, от 4-7 ч.

Приеми моя сърдечен поздрав.

Ваш верен: П. К Дънов