Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Йерархия на човешкото съзнание в неговата статика и динамика

 

И така, как е възможно познанието на космическите йерархии?

Човекът е микрокосмос. В неговата собствена същност се съдържат съответствия на всички нива на световното битие. Неговото съзнание не е нещо елементарно просто, а представлява цялостна йерархия. Тази йерархия е потенциално безгранична, но актуално тя се осъзнава едва в по-голяма или по-малка степен, която съответства на постигнатата от човека степен на развитие. Във всяка от трите психологически категории съзнанието може да нараства йерархично, при което се видоизменя качествено и органично. Благодарение на това съзнанието може да формира като свои вътрешно присъщи качества обектите на различните йерархични достойнства. Представлявайки само по себе си особена единна и самостойна форма на битието, съзнанието е свързано посредством висшата интуиция с ноуменалния свят (на мисълта и понятията), а чрез низшата – с феноменалния (на проявленията).

Съзнанието е построено по закона на организма: то е едновременно и единство, и множественост, в съответствие с двойствената йерархия на частните единства и частните множества. Този органичен строеж еднакво се проявява и в потенциалната си цялост, и в съчетаването на своите оформени и реализирани части. Съответно, променяйки своето синархично ниво, съзнанието в своята цялост може да влиза както активно, така и пасивно в частни органични членения.

Съобразно характерните нива на синархията и на етапите на еволюцията на съзнанието във всяка от неговите категории, езотеричната философия различава следните основни състояния:

– в категорията на волята:

  • Низша Практическа Воля, Низша Воля;
  • Висша Практическа Воля и Висша Воля.

– в категорията на чувствата и мистиката:

  • Низша Мистика и
  • Висша Мистика.

– в категорията на разума:

  • Низш Разум и
  • Висш Разум.

Тези основни членения на съзнанието на едно цялостно човешко същество са предопределени от идеята на неговото битие, но същността им не зависи от опита в околната среда. В битието те само се пресътворяват от потенциално си състояние във формалното, но йерархичността на строежа на космоса е това, което определя йерархията на обектите на човешкото съзнание. Категорията на волята по същество не включва в себе си обекти от околната среда, а другите две категории притежават йерархия на състоянията, съответна на йерархията на обекта. Последните две йерархии са успоредни и аналогични една на друга.

Така ние различаваме във възходящ ред:

– в категорията на мистиката:

  • Възприятие
  • Чувстване
  • Преживяване
  • Емоции
  • Йерархизъм на Емоциите
  • Същност на Емоциите.

– в категорията на разума:

  • Представи
  • Понятия
  • Мисли
  • Идеи
  • Закони на Идеите  
  • Принципи на Идеите.

Тази система от понятия характеризира само общата йерархичност на човешкото съзнание. Отделните звена на тези системи съответстват на основните членения на космоса и затова улавят само резките промени в йерархическия ред.

Успоредно с това, многообразието на състоянията на съзнанието се разчленява органично на общи групи, но в същото време тези групи плавно преминават една в друга и, на свой ред, вътре в своите собствени граници те самите имат йерархичен строеж. Например в категорията на разума понятията „Висш разум” и „Низш Разум” в никакъв случай не означават, че нашият разум може да се проявява само в двата определени вида. Напротив – всяко едно от понятията обединява в себе си безкрайно множество от конкретни състояния. Това представлява само общо име на групата, а не на едно определено състояние. Във всяка от групите определените състояния от периферна гледна точка изглеждат носители на общите признаци, а от централна – представляват конкретни проявления на някакво общо синтетично начало. Оттук произтичат едновременно и тяхната органична цялостност, и органичната им йеррхичност. Това е еднакво вярно за всички три категории. Във всяка от тях съзнанието не се изразява в някакъв ограничен брой прояви, а се променя с диференциално малки скокове по състоянията на безкрайно разгръщащата се йерархия.

Така отделените в три категории основни членения от йерархията на състоянията на съзнанието се отнасят към пълното цялостно същество на човека, представляват обща схема на неговата еволюция и по тази причина могат да бъдат наречени статични йерархии. В отделните процеси на съзнанието се реализира едва незначителна част от техните звена – не само поради ограничения диапазон на колебанията на съзнанието по йерархията, но и заради нарушаването на непрекъснатостта посредством пропускането на междинни звена. Какъвто и конкретен процес на съзнанието да разглеждаме, обаче, той винаги се колебае по йерархически съответстващи си състояния.

Подобно на начина, по който в геометрията всяка, дори най-сложната повърхност може да се представи като сума от плоскости, така и европейската мисъл с помощта на редица условни похвати като че ли успява да превърне пространствения космос в плоскостен модел. По същество такъв похват е напълно приемлив, тъй като не позволява допускането на грешки, но от друга страна, колкото повече облекчаваме съзнанието от неговата естествена работа, толкова повече стимулираме постепенното атрофиране на неговата способност да усеща изкуствено отстранената йерархическа координата. Ние свикваме да сравняваме всеки последователен ред от логически умозаключения с „верига“, изцяло пропускайки факта, че този образ е напълно неправилен по своята същност. Ако мисловният апарат бе устроен по този начин, ние щяхме да сме способни да мислим едновременно само за една представа, закон или съотношение. При среща със сложна система от представи, а следователно и с връзките между тях, ние щяхме да изпадаме в необходимостта да мислим или само за една от частите или ако все пак успявахме да обхванем цялата им съвкупност, то щяхме да сме способни да го правим само ако ги подреждаме една след друга Ние приемаме за нещо нормално да вкарваме в нашите концепции елемента на последователността, макар да осъзнаваме, че в самия обект тя съществува само в изключителни случаи, като например, когато събитията се развиват във времето. В далеч по-многобройни случаи такава последователност изобщо не съществува или възниква само благодарение на частни условия и обстоятелства.

Вкарвайки в нашите разсъждения елемента на последователността, ние се оказваме принудени да нагаждаме целия съществуващ материал към нашата схема, не просто условна в една или друга степен, но и изцяло погрешна по принцип. В действителност, ако има дори само една действаща върху обекта причина, то с това ние имаме само определено начало на процеса, а по-нататък всички негови етапи зависят едновременно както от действащата причина, така и от реакциите на обекта. В тези случаи ние изкуствено разделяме действието и реакцията, изучаваме ги поотделно и след това се опитваме да обединим получените резултати в една концепция. Съвсем ясно е, обаче, че действието на синтетичното начало и съвместното действие на няколко самостоятелни фактора в никакъв случай не могат да се смятат за тъждествени. Дори в най-частните процеси ние винаги наблюдаваме съвместно проявяване на редица фактори. За да ги осъзнаем и изучим ние се чувстваме длъжни да прибегнем до изкуствено разчленяване на сложното цяло (процес) в поредица от последователно свързани частности. Ние толкова сме свикнали да правим това, че обикновено съвсем не го забелязваме.

И така, ние обикновено правим две грешки: първо, не отчитаме качественото достойнство на отделните представи, и второ, ние забравяме за условността на разлагането на сложното цяло на последователен ред от неговите части. Лесно е да се види, че тези две грешки си съответстват и се обуславят взаимно. Причината, поради която ние загубваме представата за качествената разлика между отделните представи, е защото мислим за тях като за една последователна верига, а причината, поради която не забелязваме условностите на последователната им интерпретация, е защото не улавяме различията в отделните представи. Достатъчно е, обаче, да осъзнаем едната от тези грешки, за да ни стане ясна веднага и другата.

Неосъзнаването на тези две взаимообвързани грешки ни довежда до това, че свикваме да си представяме основите на разума опростено и едностранно. На нас ни се струва, че всички представи и умозаключения се различават само по своята сложност и че тази сложност има само количествен смисъл. С други думи, сложната представа се състои само в алгебрична сума на редица частни, и самият факт на обединяването им в едно цяло не довежда до сформирането на качествено ново единство. За нас съществува само един разум, напълно определен и по природата, и по закономерностите си. Съвкупността от предпоставки се свързва с извеждането на верига от последователни умозаключения, произтичащи едно от друго. Всички тези умозаключения лежат в един напълно определен план, и мисленето преминава от едно заключение към друго по същия метод, както и при измерването на голямо разстояние на земната повърхност. Тъй като не притежаваме средства, с които непосредствено да обхванем връзката между предпоставките и изводите, ние „разделяме“ това интелектуално разстояние на редица от по-малки участъци, съответстващи на отделните последователни умозаключения.

Междувременно всичко това не само изобщо не отговаря на истината, но и изцяло противоречи на действителния механизъм на нашето мислене:

Първо, нашето мислене се занимава с с различни по своето йерархично достойнство величини. Например, мисълта съвсем не е само механична съвкупност от някакъв род представи, а съществено се отличава от тях: и най-сложната представа никога не може да бъде наречена мисъл и, обратно, и най-простата мисъл съдържа признаци, които съществено я отличават от представите. Всяка мисъл се състои от ред представи плюс съзнанието за някаква кинетична връзка между тях – т.е. представата винаги е статична, а мисълта винаги е динамична. Същата разлика може да бъде доказана при всички останали стъпала на йерархията на състоянието на разума.

Второ, и представите, и понятията, и мислите, и идеите, и принципите на свой ред се различават помежду си по йерархическото си достойнство. Така общата представа не само съдържа количествено по-голям брой елементи от частното, но и качествено се отличава от него.

Достатъчно е да дадем за пример представата за човека и представата за човешкото общество. Един човек, двама – трима души, петстотин човека и петдесет милиона души по своята същност са представи, които се различават не само количествено, но и качествено. При нарастването на количеството се получават качествено нови явления, и затова цяла редица от научни дисциплини се занимава само с големите групи хора. Този пример е най-простият, тъй като в него всички елементи на сложната представа не само са от един разред, но са и тъждествени. Ако се обърнем към сложните представи, обединяващи разнородни частни представи, то картината ще придобие несравнимо по-голяма яркост.

Въобще, когато една поредица от частни представи се обединява в една общност, то в тази общност се получават качества, които не са били характерни за нито един от нейните елементи, и обратно, много, а понякога и всички качества на отделните съставляващи изобщо не се проявяват в цялото, защото взаимно се парализират. Този факт може да се докаже с многобройни примери, но е достатъчно да се вземе която и да е сложна представа, за да се убедим в абсолютната истинност на общия закон: всяка сложна представа се отличава от своите съставляващи не само количествено, но и качествено, тъй като тя съдържа в себе си нещо съществено ново, по-общо и синтетично. Следователно, всички елементи на нашето мислене са разположени на различни стъпала на йерархията.

Нека разгледаме как се проявява общият закон на йерархичността в неговата динамика.

Всяка наука започва с класификация на явленията, фактите, събитията и понятията, разкривайки по този начин света в неговата перспектива, т.е. неговия йерархически строеж. Светът съвсем не е хаотично множество от отделни явления, напротив, те всички са свързани помежду си с последователно нарастващи закономерности. В химията и петрографията елементите се групират и по своето разположение в земната повърхност, и по свойствата си. В зоологията и ботаниката ние се срещаме с още по-сложни йерархии, които се отличават с поразителна цялост и комплексност. Общият закон на йерархията е толкова точен, обаче, че ако знаем към коя група принадлежи произволен елемент, ние можем с голяма точност да предположим неговите свойства.

Вземайки за основа разработените вече от научния опит йерархически системи, ние свеждаме въпроса за познанието на новото към правилната му класификация, т.е. към определянето на йерархичните достойнства. Същият закон стои в основата на мисленето. В действителност, както в най-сложните му структури, така и в най-простите умозаключения и мисли ние по един и същ начин се ползваме от съвместно действащите процеси на анализ и синтез. Ако всички елементи и състояния на разума бяха от един разред, нито анализът, нито синтезът биха били възможни. И първият, и вторият се осъществяват изключително благодарение на различията в йерархическите достойнства. В първия случай ние от синтетичното, т.е. йерархично по-висшето понятие, идея, мисъл извеждаме по-частните, а във втория постъпваме обратно. Отвлечените индукции и дедукции свидетелстват за йерархичния апарат на самия разум, а възможността за прилагането на тези методи към емпиричното изучаване на околната природа свидетелстват за нейния собствен йерархичен строеж. По този начин законът на йерархията по отношение към нашия разум представлява едновременно и вътрешен, и външен императив. Само благодарение на неговото съществуване произтича и хармоничната закономерност със вселената и възможността за нейното познание от нашия разум. Ако законът на йерархията не съществуваше в самия свят, той би представлявал пълен хаос, а ако не присъстваше в нашето съзнание, то нашето съзнание нямаше да съдържа нищо друго освен хаотични, разкъсани и взаимно обезсилващи се диференциално малки единични представи. И така в основата на цялото мислене лежат способностите за анализ и синтез, т.е. умението да променяме йерархичното ниво на нашето съзнание в съответствие с положението на срещаните от нас обекти от йерархията на космоса и органично да ги обвързваме помежду им.

Синтезът и анализът съвместно с изработената по-горе класификация коригират принципните грешки, които правим при разполагането на нашите умозаключения в последователна верига. Тя вече не е еднородна във всичките си звена, тъй като в своя последователен ход съзнанието се движи не само праволинейно, но също така се колебае по йерархичната координата. Нещо повече, самата праволинейност на движението губи изцяло своето първостепенно значение; центърът на тежестта се премества в йерархичността, а последователното редуване на умозаключения става само необходима отстъпка, която се дължи на нашата неспособност да възприемем изведнъж сложните вериги на закономерност и причинност.

Колкото по-далеч отива процесът на развитие на съзнанието, толкова по-способно става то да възприема причинните системи, толкова по-малко стават отделните етапи в последователната верига. В края на този процес – в съвършено развитото съзнание последователната верига се съкращава до едно цялостно заключение, благодарение на което мисленето преминава в съзерцание. И така законът на йерархията еднакво се проявява както в статиката, така и в динамиката на разума.

Всичко казано по-горе се отнася със същата сила и за другите две категории на съзнанието. В категорията на чувствата или мистиката ние по аналогичен начин виждаме йерархията на елементите и състоянията както в статика, така и в динамика. Достатъчно е да се смени в разсъжденията по-горе думата „представа“ с думата „възприятие“, за да се получат съответните изводи. Вместо класификация на представите и понятията ние ще получим класификация на възприятията и чувствата, а вместо анализ и синтез в разума, ние ще получим анализ и синтез на чувствата. Както мисленето посредством съкращаването на междинните етапи в процеса на еволюцията на съзнанието се трансформира в съзерцание, така и интуицията аналогично преминава в ясновиждане.

В категорията на волята, която е предимно активна, центърът на тежестта се пренася изцяло във вътрешната йерархия на съзнанието. Волята сама по себе си представлява просто начало и тя едновременно и предшества в битието другите две категории, и произтича от тях. В първото си състояние тя притежава вътрешна скрита йерархия, разкриваща се само в създаваните от нея резултати. А във второто си състояние тя се определя в йерархическото си достойнство от съответните състояния на категорията на разума или категорията на мистиката или в крайна сметка от тяхното съвместно действие.

По този начин нашето съзнание е построено по закона на йерархията във всичките си три категории. Благодарение на това ние имаме възможността да познаваме космоса иманентно, както в неговата цялостна йерархия, така и в нейните отделни органични членения.

 

Из „Закон синархии“ – Вл. Шмаков