Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

І. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото отнесен в социалния организъм.

1. Науката ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.

2. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.“ Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.

3. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие.

4. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?[1] Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.

5. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.

6. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека.

7. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.

8. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.

ІІ. Егоизмът – майка на всички пороци в индивидуалния и обществен живот.

1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити духовно-нравствени сили и качества?

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия[2]. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали.

8. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.

9. Докато първият закон (на Самосъхранението) карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон (на Любовта) го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.

10. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при тия условия ще е възможно да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело. И при тия условия на любовта той може да стане и да се нарече наследник на земята, която ще му даде всичките благословения, изпратени от висшия Живот.

ІІІ. Къде се ражда доброто, за да влезе в живота на обществото?

1. Под влиянието и въздействието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования.

2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ.

3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[3] на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[4]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи.

4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[5] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те.

ІV. Живот за Цялото.

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.

2. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло“.

3. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.

4. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността.

5. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия. Тук цари единство. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки ѝ съчувстват и по всякакъв начин бързат да премахнат злото.

6. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ѝ от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие.

7. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото.

8. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.

9. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.

10. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка.

11. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.

12. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[6]

13. Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве.

14. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.

15. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.

16. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

17. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против светия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.

18. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.

19. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.

20. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане“ от Духа на Истината.

 


[1] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието:Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“

[2] Точно поради това светът е построен на принципите на Синархия.

[3] Вж. дял първи – ІІ.1.2:2.

[4] В средата на ХІХ в., откогато приблизително са тези данни, на Земята е имало ок. 1,2 млрд. души, т.е. в мозъка би трябвало да има ок. 3,6.1012 клетки. Учителя говори за същите цифри и в една неделна беседа: „Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град?“ (НБ, 15 септември, 1918 г.)

[5] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на Народното събрание. В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма.

[6] Вероятно става въпрос за петте статии по френология, публикувани в сп. „Родина“ през 1901 г.