Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

І. Обява за новото опитно училище:

„Първо опитно училище в страната, в което учениците ще изучават науката за живота, как да живеят и използват разумно благата, които природата е дала на всички. Предпочитат се деца и юноши свободни – в смисъл без родители или такива, които няма да се противопоставят на наредбите и методите на новото училище, нито пък ще пречат с каквото и да е на своите деца за успешно провеждане на задачите, дадени им от Новото училище за изпълнение извън сградите му, т.е. в самия живот. Учениците се приемат през цялата година.“

(От гледището на окултната наука, добре ли е да се откъсват децата от майчиното си влияние и да се поставят в разни детски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижат за тяхното възпитание?

Преди детето да е навършило 10-15 години не е добре да се отделя от влиянието на майка си. Необходимо е и за момчетата, и за момичетата периодът до петнадесетата им година да прекарат при майка си. (СБ, 1920 г.))

А. Какви ученици се поканват:

Които проявяват каквито и да са дарби;

Такива, които са готови да изпълняват реда и наредбите на опитното училище;

В това училище се предпочитали деца сираци, бедни, но трудолюбиви;

В училището приемат всякакви ученици – само не лениви.

Б. Какви преподаватели се поканват:

„Поканват се художници, музиканти, певци и майстори от различните отрасли на техниката и строителство. Учениците и преподавателите трябва да бъдат дейни и работливи, а също така готови да възприемат и реализират методите и принципите на Новото опитно училище.“

В. Първоначални характеристики за училището:

Месо в училището не се дава;

Учениците работят и учат на чист въздух;

Всеки, три-четири месеца имат по 10-20 дни ваканция.

Изводи:

1. Никъде не се говори за пари, дори обратно, училището има социален профил и насоченост (бедни и сираци) и вероятно затова учениците се приемат през цялата година.

2. Преподавателите трябва да са изградили съвсем отчетливо някакъв свой талант, който добре владеят и ще успеят да го предадат на учениците.

3. Новото училище има предварително изградени методи и принципи, чрез които:

учениците ще изучават науката за живота, как да живеят и използват разумно благата, които природата е дала на всички.

преподавателите трябва да бъдат дейни и работливи и също така готови да възприемат и реализират методите и принципите на Новото опитно училище.

4. Няма абсолютно никакво насилие. Ако се оплакват нещо децата и са недоволни – напускат училището и се връщат вкъщи.

ІІ. Състояние на съвременните училища.

Днешните училища, дават много знания на децата, но малко могат да ги ползват в живота си. Те са понякога баласт и ненужен товар на детското съзнание и ум. Децата излизат от гимназията и са негодни почти за нищо. Дълго не могат да се справят с изненадите и суровостта на живота. И като не са годни за нищо друго, те пак търсят място да се наредят на държавната трапеза като чиновници. И колко днес, свършили университет, стоят без работа? Какво може да им помогне историята и литературата, която са изучавали в университета? Всяка година гимназиите и университетите изкарват все нови и нови кандидати за държавната трапеза, негодни или незнаещи каква работа да захванат и как да се справят с нуждите на живота. Нека се надяваме, че това ново училище, според това, което се казва в обявлението, ще може да бъде полезно, както за самите ученици, така и за държавата ни. Защото държавата ни винаги страда от синове, които сами по себе си не са дейни и очакват всичко от нея.

Съвременната прогимназия и гимназия се посещават от много деца без особен интерес и обич. Науката и знанията, които придобиваха там по-често остават за тях далечни и чужди. Нямат пряка връзка с живота им и оттам малката полза, която им допринасят. Всеки разумен родител мечтае детето му да следва в някакво особено, най-добро и хубаво училище. Иска то да се издигне, да бъде полезно на себе си и на околните си. И като не могат да намерят това мечтано особено училище, родителите  решават да го пратят в някое чуждо училище, да научи там поне език, който винаги ще му бъде като едно богатство и врата за по-големи и добри шансове за успех в живота.

Изводи:

1. Може да се направи аналогия с днешно време. Всичко съвпада, все едно е писано сега и за нас.

2. Тук именно се набляга на заръката на Учителя, че всеки човек трябва да има поне един конвертируем занаят (умение, дарба), с които на всяко кътче на земята да мое да си изкарва прехраната.

ІІІ. Отношения между работещите в Новото училище.

Тук напразно ще търсиш учители и учителки – няма такива. Има само братя и сестри. Наистина разбрах, че има един Учител, но аз не съм Го виждал. Той не е тук, а някъде в една местност близо до Столицата. Там Той имал специална школа, а тук, Неговите ученици, нашите ръководители, се стараят да реализират известни Негови идеи. Ние сега привикваме да се наричаме братя и сестри, като наричаме също така и ръководителите.

Изводи:

1. В училището няма учители и учителки, а само братя и сестри, според повелята на Господа Бога: „А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя“ (Мт, 23: 8)

2. Учениците на Учителя (като опитни ръководители) „се стараят да реализират известни Негови идеи.“ Тези хора са изградени характери с ясно призвание и цел, отдадени само и единствено на идеята.

ІV. Местоположение на Новото училище.

Мястото е едно от най-красивите местности в нашата страна. По-сполучлив избор надали би могло да се направи. Може би то да е било и по-обикновено място, но вещата ръка на ръководителя на това училище да го е преобразила.

Мястото за това училище е огромно. Обхваща подножието на планината, склоновете, разбира се, тези първите склонове и един хубав залесен връх. Останах с впечатление, че тази площ се простира с километри надлъж и нашир. В нея са открити топли минерални води и са направени великолепни бани.

Тук е особено много застъпена хигиената и на чистотата се държи не само като на нещо механично, а като на важен основен принцип в живота. Всяка вечер се мият краката в чисти бели легени с изобилна топла вода, която се струи от много чешми, независимо честите бани.

В училището първоначално се влиза в един голям салон, който има почти кръгла форма и обикновените столове бяха до тия стени, по които околовръст има ниско сложени прозорци, а меките и хубави канапета и столове са във вътрешната страна. Абсолютна чистота цари навсякъде.

Изводи:

1. Мястото не е случайно и то вероятно представлява южен склон, който е огрят от слънцето през целия ден. Има и връхче за посрещане на слънцето.

2. „Салонът има почти кръгла форма“ – това резонира с нашите идеи за къщи и постройки в куполна форма, които вече намират приложение и в световен план.

V. Приложение на новите (стари) науки при приема на учениците.

„Ян почти се бе втурнал да излиза, когато една врата се отвори и се показа средно висок, клонящ към възрастен човек. Той вървеше изправен, с лека, като на младеж походка. Ян така си и остана, както беше се затирил. Човекът отиде право при него, сложи ръката си на рамото му и каза:

Влязохме в една голяма стая, на която двете трети бяха само от прозорци. Тогава господинът хвана двете му ръце и ги разтвори с дланите към себе си. След това се наведе над тях и ги разглежда няколко минути.

– А как ти е името?

– Илиян Павлов Струмски – каза Ян и изведнъж се зачерви силно – може би той за първи път казваше гласно това ново за него име. Видях, как за миг очите на човека се спряха неподвижно и проницателно върху Ян. Сякаш този поглед проникваше в самата му душа и там четеше това, което бе писано в нея. После леко въздъхна и като приклепна с очи, каза; – Добре! Запиши си името тук, в тази книга и пиши датата, когато си пристигнал.

Ян пристъпи към голямата книга, в която се записваха сами учениците, а в това време човекът взе от масата си една лупа и когато Ян беше написал името си, прегледа с нея очите му. Поклати одобрително глава и каза на мен да се приближа.

Знаех вече, че имам пред себе си специалист по новите науки, които отскоро си пробиват път в страната ни – които определят характера по линиите на ръцете.

После хвана бащински ръцете на Динко и ги разтвори с дланите към себе си. Гледа ги дълго, после взе лупата и ги разглежда много внимателно. След това въздъхна дълбоко, изправи се и каза:

– Хайде, моето момче, запиши се пък ти в тази книга – и му разтвори една друга до нашата книга.

Динко взе перото и си записа името и датата на идването. После господинът му гледа очите. Като свърши прегледа той ни каза:

– Ето, от тук излезте – и той ни отвори една стъклена врата. Ние му се поклонихме и излязохме. През малък коридор излязохме в градината.

Най-силно впечатление на Марта направи господинът, който ги е приел и който по такъв чуден начин е отгатнал способностите и дарбите им. Тя беше чувала за тези науки, които се занимаваха с прочитане на характера по лицето, главата и ръцете, но никога не бе имала случай да се заинтересува и запознае от близо с тях. Пък и мнозина спекулираха с тях и тя си мислеше, че с тях се занимават хора, които търсят по-лесен начин да припечелят нещо. А ето сега, хора, високо интелигентни, ръководители на училище, си служат с тези науки и то така сполучливо и на място. Наистина това беше първото училище, което се стараеше да проникне още от началото в характера и дарбите на възпитаниците си, навярно за да може отпосле да ги насочи правилно в техния път.