Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

„Защо твоите ученици не ходят по преданието?“ Ето един въпрос, на който отговарям: Преданието е неписано учение, което изнася нрави и обичаи. Някога преданията почиват на известни закони, а някога са вън от тях. Според някои, преданията са свещени. Има човешки свещени глупости и престъпления, но те не могат да изменят онези свещени закони, които лежат в основата на човешкия дух и човешката душа.

Злото се заключава в това, че всички хора живеят все по предания. Вълкът живее по предание и, ако синът му наруши това предание, баща му ще го запита: „Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци?“ Ако малкото паяче се откаже да тъче своята мрежа като баща си, последният ще го запита: „Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци?“

И съвременните хора, които минават за културни и религиозни, казват, че не може да се живее без религия и без предания. Според мене, това с само една трета от истината. Как могат животните без религия, без предания и без черкви? Не е важно, дали човек може без религия; важно е, дали той може без храна, без вода, без въздух и без светлина. Човек не може да съществува без хляб, без вода, въздух и светлина. Това е закон. Да се казва, че човек не може без религия, това е предание. Следователно, човек трябва да бъде не само религиозен, но и духовен; не само духовен, но и Божествен. Без религия може, защото религията е предание.

Христос отговаря на книжниците н фарисеите: „Този народ с устните си ме почита, а сърцето му е далеч от мене.“ Божественото учение казва, че ние трябва да се простим, да се откажем от всички грехове и престъпления, да напуснем свещените предания. И в науката има свещени предания, ред хипотези и теории за създаването на света. Правени са опити, изследвания, изчисления, но те са далеч от абсолютната истина.

Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 деня през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи, всичко 24 хиляди дни пост. Те правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва ла изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости пет дни и месена. Знаете ли, колко струва този дълг на природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час.

Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание.

Запитаха Христа: „Защо Твоите ученици престъпват преданието на старите?“ И сегашните хора задават същия въпрос. Чудни са хората! Майки и бащи, кажете ми, дали вашите синове и дъщери в детинството си не са престъпвали някои свещени предания? Кое дете не е престъпвало преданията на старите? Защо децата престъпват преданията? Ще кажете, че са малки, нямат още съзнание за това, което нравят. Не само защото са деца. Има и други причини, които сега не искам да изнасям. Аз зная, как децата престъпват преданията, когато ви дойдат гости. Като види това, майката бързо изнася детето навън. Има ли човек в света, който да не е престъпил старите предания? Време е вече да се освободим от лъжливото учение, че трябва да живеем по предания.

Казвате: Човек се ражда и умира. Това е старо предание, което не отговаря на истината. Питат: Защо трябва човек да се ражда и умира? Ако под „раждане“ разбирате, че умирате за другия свят, а се раждате на земята, това има смисъл; и ако под „смърт“ разбирате заминаване от един свят в друг, дето се, раждате, и това има смисъл. Да мислиш, че със смъртта става прекратяване на земния живот, за да влезе човек в нова форма, това е свещено предание. Според това предание, хората приемат съществуването на другия свят. Обаче, има и друго предание, според което се отрича съществуването на другия свят.

„Защо Твоите ученици ядат с немити ръце?“ – Защо човек трябва да мие ръцете си? – За да не се заразява. Какво ще кажете за съдията, който понякога осъжда невинни хора? С чисти ръце ли съди той? Когато говориш неверни думи за някого, изми ли ръцете си? Когато мислиш криво, изми ли ума си? Когато чувстваш неправилно, изми ли сърцето си? Ето защо, когато измиваме ръцете си, трябва да измиваме и устата, и ума, и сърцето си – всички удове. Ако измиваме само ръцете си, а умът и сърцето ни остават нечисти, това е свещено предание, чрез което маскирате престъпленията си. Извършиш едно престъпление и веднага измиваш кръвта около себе си. След това казваш: Чист съм. – Има ли нужда след това да миеш ръцете си? Като контраст на старото предание, Христос казва: „Моите ученици ядат с немити ръце“.

Ето защо, когато човек извърши престъпление, трябва да остане с немити ръце, да знаят Бог, хората и той сам, че е направил престъпление. Днес, като направи престъпление, човек се напръска с парфюм, за да прикрие престъплението си. Това е културата на лъжата. Това, което говоря днес, се отнася до християните. Онези, които не са християни, са свободни. Те минават за праведни, никакъв закон не ги засяга.

„Защо Твоите ученици нарушават старите предания?“ – Защо и вие нарушавате Божия закон? – Кой е Божият закон? – Да мислиш, да чувстваш и да действаш право. Според мене, много от европейските народи не са културни, защото прилагат своята негативна воля. Това е волята на свещените предания. Положителната воля действа в човека само тогава, когато прави добро. Ако носиш омраза в сърцето си, а работиш върху възпитание на волята си, тури преграда на своите нечисти мисли и чувства. Волята на онзи, който не прави добро, е като на животните. Когато хваща жертвата си, и лъвът има воля, но тя е животинска, не е разумна. С такава воля светът не може да се поправи.

Много фарисеи и садукеи, както и сегашните философи, са разисквали върху въпроса, как да оправят света. Светът ще се оправи, само когато попадне под влиянието на великия Божи закон. Той действа еднакво, както върху индивида, така и върху семейството и обществото. Дето има предания, той не работи, Там той е толкова верен, колко и моите изчисления, според които определих на християните едни дълг от 24 билиона лева. Това е хипотеза, не е научно доказана теория.

Знание ви е нужно, като основа на живота. Какво ще стане с вашия красив палат, ако основата му не е здрава? В скоро време той ще се събори. Каква полза от красивите блестящи камъни, щом основата му не е здрава? Предпочитам да живея в проста, но здрава колиба, отколкото в палат, който утре ще ме затрупа. Ще кажете, че светът е така създаден. Вашият свят е създаден, както моите изчисления и тия на учените, направени за броя на трептенията на светлината и на нейните вълни.

Питам: Мислили ли сте някога върху въпросите: Как е създаден светът, как е нареден вашият живот, отде идете и накъде отивате? Жалко е, човек да не познава майка си, баща си, братята и сестрите си. Аз правя предположения, че този човек или отдавна е напуснал баща си и не знае, къде се намира, или се отдалечил много, или братята му са измрели, че останал самотен.

Казваш: Религиозен човек съм. – Така е, но съвременните хора гледат на религиозните като на такива, които се грижат, първо, за уреждане на своя живот, а после – за построяване на черкви, училища, болници. Наистина, яви ли се ново религиозно учение, то се наема, първо, да града черкви, да урежда службата им и др. Това става, докато се изопачат всички неща. Тогава, горко на онзи, който не ходи на черква. Че някого осъдили несправедливо и го турили в затвор, това е в реда на нещата. Учението не държи сметка за това. Такива са преданията на старите. Аз гледам на религията като форма на нещата, на духовния живот – като на съдържание, а на Божествения – като смисъл на нещата. Когато се говори за черква и за религия, разбирам форма на някое гърне.

И тъй, да се казва, че животът е борба, това е свещено предание. Ако за тази борба нарушаваме Божия закон, т.е. вътрешния закон, който гради в нас, ние сами се излагаме на страдания. От това страда и обществото, защото то се ползва от нас дотолкова, доколкото нашите гърнета – нашите глави са здрави, за да не влиза през тях въздух.

Първото условие за работа е, главата на човека да бъде здрава, да не се разваля мозъкът; второто условие – дробовете да бъдат здрави и третото условие – здрав стомах. Само онзи работи добре, който мисли, чувства и постъпва право. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос, защото и във вярата има предания. Ако твоята вяра ти помага да растеш и да се повдигаш и те свързва с добри хора по ум и сърце, тя е истинска.

Аз говоря за вярата, а не за религията, защото се срамувам да говоря за нея. Защо се срамувам? – Защото от осем хиляди години не съм срещнал нито един човек, който да е издържал на своите религиозни убеждения. Срамувам се да кажа, че принадлежа към известна партия или даден народ. – Защо? – Защото няма партия, народ, които да са издържали своя изпит.

Питат някого: Какъв си по народност? – Българин. – Лесно се казва, че си българин. Това е надпис, турен над твоя дюкян. Но издържал ли си изпита като българин? Лесно се казва, че си българин, французин, или англичанин. Колкото и да е благороден един народ, нито един още не се е осъзнал като част от цялото човечество и да работи за общочовешките права.

„Защо Твоите ученици не служат на старите предания?“ Христос задава въпроса: Защо вие служите на вашите предания? И аз задавам същия въпрос. Нямам нищо против преданията, но ако се основават на Божествения закон. Ако, според закона на преданията, се раждат по-малко, а умират повече, има ли право той да съществува? Ако вашата търговска кантора губи повече, а печели по-малко, има ли смисъл да съществува тя? Тази кантора трябва да ликвидира.

„Защо Твоите ученици ядат с немити ръце?“ Защо фарисеите зададоха на Христа, именно, този въпрос? Защо не Го запитаха за очите на учениците Му? Може би, те трябваше да ядат и с мити очи? Това, че учениците на Христа ядат с немити ръце, показва, че живеят в грешен свят. Можеш ли да измиеш ръцете си от линиите, написани по тях? Линиите на ръцете никога не могат да се измият. Те показват, как си живял в миналото, как са живели твоите родители и прадеди. Те показват, как живееш сега. За невежия човек ръката може да се измие, но за учения – не може. И аз виждам човешката ръка немита. За да се измие, ръката трябва коренно да се преобрази, да започне човек да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Не мислете, че човек може изведнъж да се измени. Достатъчно е да не греши. По този начин, той постепенно ще се върне към своето първично състояние на чистота.

Някой наследил пиянството от своите родители. Как ще се освободи от този порок? Силна воля е нужна за това. Има начини за освобождаване от пиянството. Един от тях е методът на Луи Куне[1] – лекуване с вода. Ако пияницата приложи този метод, значително ще си помогне. Чрез волята си човек може да се лекува и от своите вътрешни недъзи. С един замах човек не може да се освободи от старите свещени предания, които е придобил с течение на години. Не може да се откъсне главата на хидрата с един замах[2]. Хиляди години са нужни за това. Не може с един замах да се очисти бялата раса. За да се очисти от своите недъзи, тя трябва коренно да се измени. Животът на индивида, на семейството, на обществото трябва да претърпят коренни преобразования. Не е лесно да се откажеш от едно старо предание.

– Защо трябва да се откажем от старите предания?

– Защото не са донесли щастие на човечеството. Положението на сегашните хора е като това на говедата, които колят.

– Какво трябва да се прави?

– Ако говедата могат да съсредоточат мисълта си към онзи, който ги коли и му предадат Божествената мисъл, той ще престане да коли. Като не са а състояние да работят с Божествената мисъл, хората казват: „Преклонената главичка остра сабя не сече.“ Преклонена главичка към доброто – разбирам, но не и към злото. Не трябва да давате място на лоши мисли в своя ум. Една лоша мисъл след време може да причини пакост, както на самия човек, така и на окръжаващите. Ще кажете, че това е философско твърдение. И така да е, това твърдение се основава на положителни данни.

Питате: Кога ще се оправи светът? – След хиляди години. Много време още хората ще вървят по старая път. Те постепенно ще се изяснят. Този процес е неизбежен, защото земята влиза и нова област. Всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат, как ще израстват, как ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както канят есенните листа на дърветата. На мястото на старите хора ще дойдат нови, с нова мисъл.

„Защо Твоите ученици нарушават преданието на старите?“ – Моите ученици не пазят старите предания, защото имат за цел да възстановят Божествените закони между хората. И сегашните хора търсят начин да подобрят живота си, да си помогнат. Те очакват нов живот и казват: Спасението ще дойде от небето. Под „небе“ разбирам разумен живот. Значи, те очакват хората да станат разумни, да гледат на своите интереси като на общочовешки. Разумният живот може да съществува и на Земята, както на всички останали планети. Разумният човек живее при всички условия, а глупавият – само при известни условия.

Мнозина се намират в едно хипнотично състояние на съзнанието и казват: Светът ще се оправи след хиляди години. – И така да е, ти трябва да започнеш своята работа. Ако бубата, която се завива в пашкул, не избере една точка, отдето да започне, тя никога няма да свърши своята работа. Ако сега не туриш здрава основа на своята къща, какво ще бъде положението ти след хиляда години? Не само един човек, но всички хора трябва да започнат да мислят правилно. Права мисъл е нужна на всички хора! Отдето и да иде тази мисъл, приемете я. – Работа се иска от вас. – Да, работа се иска от всички. Не само това, но човек трябва да бъде смел, готов да се отрече от старото. Понякога животните проявяват по-голяма смелост, по-голяма пожертвувателност от хората. В природата съществуват закони, които хората още не подозират. Като не познават тези закони, те гледат на много явления, като на капризи на природата.

Казвам: Каквото и да мислят учените за себе си, ще дойде ден да признаят, че още много има да учат. Съществуват закони в природата, за които учените още нищо не знаят. Един ден, когато се натъкнат на тези закони, те ще се видят в чудо. Едно време дипломатите и държавниците можеха да предвиждат, как ще се развиват събитията в политиката. Днес те не могат да предвидят, какви събития ще настъпят даже през седмицата. – Защо? – Защото условията на живота се изменят бързо. И те се намират пред изненади. Това ги прави фаталисти и казват: Става нещо особено! Иде нещо ново!

– Какво иде? Какво ще стане?

– Аз ще ви кажа, какво ще стане: гъсеницата ще пробие пашкула и, като пеперуда, ще хвръкне навън. Това ще го проверите, всички ще хвръкнете и ще излезете навън. Новите условия, новото време, което иде. ще застави всички хора да мислят и чувстват по нов начин.

Всеки човек се ражда с определена мисия, колкото тя да е малка, или голяма. Защо да не се радваш, ако детето ти бъде обикновен човек, но да изпълни мисията, която му е дадена? Малкото колелце в часовника изпълнява толкова важна работа, каквато и голямото. Малкият работник на държавата е толкова важен, колкото и министър председателят. Обесили един скромен, незначителен човек.

Казвам: Не трябваше да обесвате този човек, който, макар и малка частица от общия, голям механизъм, ще спре неговото движение. Но хората не знаят, че в бъдеще, убийството на един човек ще причини голямо зло на човечеството. Да убиеш майка си или баща си, това е непростително престъпление, но и до днес още се вършат такива престъпления. Хората са много затъпели!

Каква култура е сегашната? Осъдят някого на обесване, и след това викат свещеник да го причести! Свещеникът го утешава с думите: „Такава е Божията воля!“ – Не, не трябва да го причестяваш, но кажи: Аз не одобрявам убийствата. Бог е казал: „Не убивай!“ Аз не говоря за външните убийства, но за вътрешните. Не говоря за набралия цирей, но ако ме питат, може ли да се отреже здраво място, казвам: Нямате право! Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него.

„Защо Твоите ученици нарушават преданието на старите?“ – Моите ученици не могат да ходят по пътя на старите свещени предания. Като развивам тази тема пред вас, свещениците, както и вие, които ме слушате, ще кажете, че това учение е опасно. – Не е опасно. Напротив, то ще ви спаси. Ако вървите още по стария път, ще потънете надолу. Вие вървите по лед, който се огъва и пука. Кажат ли ви да продължавате да ходите по него, мислят ви зло. Ледът, на който сте стъпили, се огъва и пука под краката ви. Направите ли още две крачки напред, ще се намерите на дъното на езерото.

– На кое езеро?

– На езерото на свещените предания.

– Пътят през езерото е прав.

– Не е само този път прав. Сега се налага да обиколиш езерото и да минеш по друг път. Всички хора искат да се осигурят – честно или нечестно, не е важно – да се осигурят! Има друг закон за осигуряване. Ако вървиш по стария път, може да направиш много престъпления, без да те види някой, но след години ще те сполетят най-големи нещастия. Като знаете това, пресявайте свещените предания, в които живеете. Изпитвайте мислите и чувствата си. Туряйте настрана всяка мисъл и всяко чувство, които внасят раздвояване в ума и в сърцето.

Днес народите искат да се освободят от царизма. Добре е това, но в каквато партия да влизат, доброволно, или насилствено, тази партия пак има своя глава – цар. Може да го наричат водител, но той е цар на партията. – Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и, в края на краищата, установяват същия порядък. Това е в реда на нещата, но когато организираните общества почнат да се изтезават, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния живот.

Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и, докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия.

– Кога идат лошите последствия?

– Когато живеем по старите предания; когато едни работят по-малко, за сметка на другите; когато всеки се стреми да забогатее, да се осигури.

Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари. Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък. Обаче, при сегашните условия на живота, това е невъзможно.

Бъдещето ще реализира този идеал. За това са нужни най-малко 350 хиляди години. Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. Днес те не са видими, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видими, както се вижда слънцето. Запишете това в книгата на вашия живот, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало. Който го е предсказал, думите му са истинни и верни.

Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото –  невидимо. Аз пък казвам: Като се срещнем след 350 хиляди години, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, но и аз ще виждам вашите. Това е новото учение.

– След 350 хиляди години ли ще бъде това?

– Те са като 350 деня. Хиляда години са като една година. Светът ще претърпи големи промени. Тогава хората няма да живеят по старите предания. Ще се тури край на свещените глупости и престъпления. Всичко старо ще остане в архивата на сегашното човечество.

 

Из беседата от Учителя „По предание“, държана на 2 май, 1920 г. в София.

 


[1] Луи Куне (1835-1901) е един от най-влиятелните, макар и непризнати, авторитети в медицината на XIX век. Той е немски природолечител, известен с методите си на хидротерапия със студена вода, които са предназначени за подобряване функциите на организма, чрез стимулиране на долната част на корема.

[2] Погубване на Лернейската хидра е един от дванадесетте подвига на Херкулес, където той се изправя срещу чудовище с девет глави, една от които е безсмъртна. Когато обаче се отсече една от другите осем глави, на нейно място израстват две нови, което прави битката много трудна и непредсказуема.