Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Най-първо, през 1935 г., е издаден поетичният текст на Паневритмията със заглавие „Паневритмия“ и с автор Асинета – псевдоним, зад който стои името на поетесата Олга Славчева.

За първи път цялата Паневритмия е издадена през 1938 г. – точно преди 80 години.  За времето си книгата излиза като луксозно издание в голям формат. Състои се от три части – паневритмични упражнения, музика (разработка за две цигулки) и трета част – принципи на Паневритмията.

Описанието на движенията е направено от Милка Периклиева – една от най-известните детски учителки в София. В педагогическите среди тя се ползва с уважение и популярност, тъй като до 1941 г. издава четири книги с подвижни игри, ръководства и др. пособия, подходящи за деца в детски градини.  Тази нейна известност ѝ дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка в детската градина към „Близкоизточната фондация“. Тя много добре проучва както движенията на Паневритмията, така и съпровождащата я музика, тъй като самата тя свири на пиано. По-късно това я прави един от най-подходящите хора, чрез които Паневритмията би могла да се въведе в българските училища.

Милка Периклиева си спомня ясно мига, в който получава поръчение от Учителя за описание на упражненията:

„Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла.

– Харесват ли ти упражненията? – запита ме той.

– Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? – отговорих аз.

– Ти можеш ли да ги опишеш?

Като че ли очаквах този въпрос.

– Ще се опитам.

В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен.

– Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина – каза ми накрая той.

Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме го. Този път той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза:

– За Бога така се работи! – наблягайки на думата „така“. От всеки звук на тази дума като че ли излизаше светлина.

Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: „За Бога даром се работи и даром се получава.“

Нотният текст е дело главно на Кирил Икономов, изтъкнат музикант в средите на Братството. Знае се, че Учителят му поставя задача да работи заедно с Асен Арнаудов, тъй като той е човекът, записвал по-голямата част от Паневритмията при нейното начално даване, но Икономов разработва всичко сам. Там той включва и своя аранжимент за втора цигулка. По спомени на приятели, Учителят му прави забележка, защото не е изпълнил неговата заръка. Кирил Икономов определя и темпата на Паневритмията с хронометър и метроном с помощта на Учителя. За третата част, „Принципи“, отговорност поема един от най-изтъкнатите и подготвени за целта ученици на Учителя – Боян Боев.

В Паневритмията от 1938 г. има един сериозен пропуск, който се мултиплицира в следващите издания, като през годините е търсен различен начин за неговото разрешаване. Съществува несъответствие между движение и музика в първите десет упражнения. Имаме забележката (още на първа страница), че всички движения [упражнения] са на десен крак и след това – описание на всичките десет упражнения, че започват на десен крак. На практика музиката казва друго. Тъй като музикалните тактове на 6, 7 и 8 упражнение са нечетен брой (тек), три от упражненията – 7, 9 и 10 – ще трябва да започват на ляв крак.

В това издание могат да се посочат два интересни факта. Тук за първи и последен път се появява духовното име на Учителя – Беинса Дуно. Другият интересен момент е, че освен на български на първите страници има и текст на френски. На френски са преведени и имената на всички мелодии на упражненията, т.е. съществуват два варианта – на български и на френски. Вероятно е засвидетелстван голям интерес от страна на Братството във Франция и това е начин поне частично изданието да може да се ползва и там.

През 1937 г. Михаил Иванов отива във Франция с поръчение и препоръки от Учителя да работи за разпространяване на учението там. През следващата 1938 г. вече има солидна група около него, която проявява голям интерес и към Паневритмията. През същата година в България през лятната ваканция се връща Ярмила Менцлова, за да попадне за първи път на Изгрева и да впечатли всички със своите танцови умения. Когато тя изпълнява точните движения, съответстващи на музиката, без никога преди това да е виждала Паневритмия, Учителят казва тогава: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!“

Точно една седмица преди да си замине Учителя – на 20 декември 1944 г., когато почти е спрял да излиза от стаята си, той дава едно от последните важни наставления на Ярмила Менцлова. Мария Златева е свидетел на тази паметна среща и я разказва в собственоръчно написаните си спомени. Той казва следните думи към Ярмила: „Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!“ Тонът е категоричен и не търпи съмнение. След което Учителят се обръща и си заминава. Тя в пълнота осъзнава важността на този миг и през целия си живот неотклонно следва заръката на Учителя, да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. Когато започва работата си по изданието на Паневритмията във Франция, Ярмила Менцлова категорично се обръща към единственото издание по времето на Учителя и при описанието на упражненията тя се придържа именно към него в някои от спорните моменти (конкретно по отношение на 6, 7 и 8 упражнение от първите 10 и частта „зун-мезун“ от „Изгрява слънцето“).

Изданието на Паневритмията през 1938 г. е добре да се познава, изследва и изучава. Основната му цел е записана в края на описанията със забележка: „Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са естествено непрекъснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне“. Благодарим на светлите сили и на братята и сестрите, които са работили старателно над тази първоначална и фундаментална за Братството книга!