Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Първо нека кажем няколко думи за  така нар. „научен подход”.  Добре е да се прави разлика между информация, знание и Познание. В интернет най-често се разпространява  информация,  и по-рядко  знания, които са вече  структурирана информация... На друго ниво е Познанието, което се  дава и преподава  в т.нар. езотерични школи.

Като се говори за „научен подход” е добре да имаме предвид, че  в светската наука има неща и принципи, които е хубаво да ги ползваме. Например, когато някой разработва някаква тема или изнася лекция, добре е първо  да се направи т.нар. литературна справка, за да се види какво другите вече са казали по тази тема; да се цитират източниците – т.е. откъде са взети идеите, формулировките, цитатите и пр.; да се направи някакъв сравнителен синтез. После да се представят някакви нови идеи  и разработки и накрая – да се дадат насоки за бъдещи разработки. Тъй като никой от нас не може да открие и разработи всичко по дадена тема, е добре  да се дадат някакви насоки за бъдещите изследователи... . И това ще е от полза, ще върши работа и така ще се върви напред и нагоре. Ако само повтаряме какво са казали другите (понякога дори без да ги споменаваме) ще се въртим в един омагьосан кръг или в ограничителните условия на квадрата, без да постигаме никакви резултати.

Да видим какво казва Учителят за геометрията и математиката...

Геометрията и математиката, това е език на природата. Всеки един от вас, който иска да изучава природата – няма по-добър начин от геометрията и математиката. Това са начини, пътища, по които вие може да изучавате живата природа. Тези линии, фигури, кръгове и сфери, които съществуват, трябва да се оживят, трябва да бъде първо ясно, понятно на вас. Какво нещо е точката? Какво нещо е правата линия? Какво нещо е повърхнината? Какво нещо са успоредните линии. Какво нещо е триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът, шестоъгълникът, сферата? Какво представя една правилна фигура, елипсата, параболата, хиперболата и т. н.? Това са съчетания, вие трябва да ги изучавате, тъй както музикантите изучават известни тонове.” (1)

„Много от вас искат да влязат в Школата, да бъдат записани за редовни ученици. Като ви наблюдавам, виждам, че не можете да влезете в Школата. – Защо? – Не можете да учите. За да влезете в Школата, трябва да решите задачите на квадрата и кръга. Ще кажете, че сте в Школата. – Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика. За да бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и злото.”(2)

„ ...искам да ви наведа на идеята, че всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка имат определена геометрическа форма, т.е. определена геометрическа възможност.”(3)

„Спрете вниманието си върху образите от ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.” (4)

„Някой запитва: „Какво приложение има геометрията в живота?“ Отговарям: приложението на геометрията е това – да правиш проекции там, дето никой не е правил; ще се подвизаваш там, дето никой не се е подвизавал; ще вършиш това, което никой не е вършил...

Та в живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. Същият закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии.” (5)

Квадратът – място на ограничения и възможности

В настоящия материал се разглеждат беседи, в които Учителят говори за квадрата, кръга и четворката като е акцентирано, върху: образуването на квадрата; квадратът като място на противоречия; квадратът като условия и възможности за развитие; изходен път за излизане от квадрата и пр.

Разглежда се и  упражнението „Квадрат”, дадено като метод за излизане от противоречията на квадрата. В тази връзка е разработена оригинална геометрична интерпретация на движенията от упражнението, даваща идея за излизане от противоречията и плоскостта на квадрата...

Учителят говори за Квадрата в десетки беседи като го разглежда като място на трудности, препятствия и ограничение, но и място на възможности.

„Сега всички хора са в квадрата и разрешават един от главните въпроси: има ли изходен път вън от числото четири, т.е. вън от квадрата. И когато съграждат дом, хората пак имат предвид разрешаването на същия въпрос: има ли изходен път от числото четири. Ако не намерят изходен път от това число, те ще си останат в квадрата, в живота на страданията. Който намери изходен път, той е вън от страданията. Например влизаш в университета да учиш, но ако не разбереш силата на знанието, ще се луташ, без да придобиеш нещо.”(7)

„... искам да ви наведа на идеята, че всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка имат определена геометрическа форма, т.е. определена геометрическа възможност. Ако се случи една точка, линия или плоскост да не проявят своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия. Щом се преодолеят препятствията, възможностите им веднага се явяват.”(8)

Като се говори за възможности, подразбирам квадрат, плоскости, в които животът може да се проектира, и от които вие един ден ще излезете.”(9)

„Искате да живеете братски. При тия условия братският и сестринският живот е немислим. Истинският живот е възможен, само когато се намери изходният път от квадрата.

Точката е вратата, през която може да влезете в друг свят. Правата линия е вратата, през която може да влезете в друг свят. Квадратът, т.е. плоскостта е вратата, през която може да влезете в друг свят. Кубът е врата, през която се влиза в друг свят.” (10)

фиг.1

„Правата линия е движение на точката А към В, от В към С, от С към D и от D към А и се образува квадратът. (фиг.1) И тогава при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени. Но тази точка не се спира там. След като изходи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи?”(11)

„Ти не можеш да разрешиш известни мъчнотии – ти се намираш в един квадрат. За да излезеш от един квадрат, за да излезеш от трудностите на квадрата, ти трябва да разбираш посоката на квадрата, откъдето квадратът черпи своята сила. То е граница на друг, по-висок свят. Или другояче казано: Първичният живот, който ние познаваме, започва да се проявява от плоскостта, после минава в третото измерение, дето ние живеем – изменение на формите.”(12)

Сега, имайки предвид тези насоки от Учителя, ще разгледаме една 3-D геометрична интерпретация на упражнението „Квадрат” от Паневритмията, която дава идея за излизане от ограничителните условия на Квадрата.

Ще започнем от познатата ни 2-D фигура, която се образува при движението на двамата партньори А и В  ( фиг.2) Стрелките показва посоката на движение.

фиг.2. Фигурата, която се образува при движението на двамата участници

Тази фигура, която някои я оприличават на правоъгълник, всъщност се състои от два квадрата А1,А2,А3,А4 и В1,В2,В3,В4. Това е при поглед отгоре-фронтално – напр. от центъра на кръга. Тази фигура, тези два квадрата, можем да ги разгледаме като проекции на една обемна фигура, напр. куб. При поглед отгоре-отстрани в перспектива ще получим следната проекция: (фиг.3)

фиг.3 Поглед отстрани

Разгледано от тази гледна точка се вижда, че ние не играем само в плоскостта, а – в третото измерение и всъщност описваме обемна фигура... защото ние сме обемни същества и живеем в 3-то измирение, а не на плоскостта.

Също така по-ясно може да се види и как квадратът (стената на куба) „е вратата, през която може да влезете в друг свят...” – т.е. от света на плоскостта в света на 3-то измерение...

Тези проекции и разглеждането на нещата обемно, а не в плоскост, както видяхме се потвърждават и от думите на Учителя, които дадохме по-горе...

Както знаем фигурата на това упражнение е свързано с 4-те посоки – Изток, Запад, Север, Юг. Сега, ако поставим този куб върху земната повърхност и го свържем с посоките на света и се съобразим и с наклона на земната ос, ще можем по проекцията на стената на куба да определим по-точно някои разстояния при играта на Паневритмия. Напр. ако приемем, че наклонът на земната ос е около 23,45° и като знаем околния ръб на куба, можем да изчислим проекцията му, което всъщност е разстояниято между двамата партньори. Така може да намерят и други разстояния.

Така че чрез тази гледна точка се отварят много възможности пред бъдещите изследователи на Паневритмията.

На много места Учителят ни говори, че разрешението на квадрата е в неговите диагонали.

„Онзи, който разбира законите на математиката и на геометрията, ще построи един четвероъгълник или един квадрат. ... и ще се намери в едно противоречие в себе си. И тогава, за да излезе от това противоречие, той ще трябва да тегли един диагонал или хипотенуза в квадрата и по него да върви. Кой е правият път? Правият път в квадрата е хипотенузата, по която минаваш.”(13)

Ако разгледаме второто движение на упр. „Квадрат”, когато извършваме движение по страната на квадрата, а ръцете ни се отварят с дъгообразни движения в страни, ще видим, че всъщност ръцете ни се движат по направление на диагоналите на квадрата – тъй като се наслагват две движения – напред и в страни. (фиг.4)

фиг.4. Поглед отгоре 

За следващите упражнения, 18 - Красота и 19 - Подвижност, Учителят казва, че отработват силите на Квадрата...

„Красота” е електрично упражнението при което се правят последователни движения с ръцете напред-нагоре и назад-надолу под ъгъл от 45о - точно по направление на диагоналите на квадратите и на куба, които описват играещите.

Тук диагоналите са в пространството, а не в равнината. Всъщност след като сме описали квадрата (куба), сега, в това упражнение отработваме енергиите му, като описваме диагоналите. „Тук линиите на движенията са прави. ... изразен е  мъжкият принцип, който обработва квадрата.” (20)

Следващото упражнение  – „Подвижност” отработва енергиите на Квадрата като „правим плавни движения с ръцете и нозете...; в действие са меки, криви линии...; тук е изразен женският принцип, който обработва квадрата.” (20)

Добре е да разглеждаме фигурите на упражненията в движение, а не статично, защото, когато се движим, фигурите изглеждат по друг начин.

Можем да поставим и въпроса от каква гледна точка е наблюдавал Учителят  като е дал движенията и фигурите на упражнението Квадрат?

Както вече разгледахме, тази проекция на куба – двата квадрата (фиг.2) може да се види, ако кубът се гледа високо отгоре, над центъра на кръга – т.е. гледната точка на Учителя е някъде там... (фиг.5)

Фиг. 5

Ако разгледаме нотния текст на „Квадрат”, ще видим, че интервалът, с който започва упражнението „Квадрат” е кварта - (Си-Ми) – точно според  Принципа за съответствието между идея, текст, ноти и движения... (20)

*  *  *

„От кръга тесен излезни”

Тази тема е във връзка със „Слънчеви лъчи” - по-точно с 6-ти музикален мотив – „Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни...”, като път за излизане от ограничителните условия на кръга...

Ще разгледаме геометрични интерпретации на движението „двойно въртене” – въз основа на описаниетo на упражнението от 1938 г. и на беседи от Учителя...

Ще разгледаме и някой интересни връзки между квадрата, кръга и четворката; за прехода от кръга към елипсата и хиперболата....

 

Ще започнем с няколко цитата от Учителя относно движението в кръга, посоката на движение на кръга и  пътя за излизане от ограничителните условия на кръга...

„Гледам сегашните българи, казват: „Народната музика…“ В народната музика българинът трябва да излезе из този затворен кръг, един затворен музикален кръг има.”(14)

 „И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.”(15)

 

Тук Учителят ни показва, че за да се излезе от ограничителните условия на кръга, центърът му трябва да се движи в определена посока. Затова в „Слънчеви лъчи”, в първите три движения - музикални мотиви 1,2 и 3 – играем радиално, в радиална посока – напред и назад. Добре е и при 4-ти и 5-ти муз. мотив, когато се движим в кръг, да продължим движението напред. Затова при единичното въртене - 4-ти и 5-ти муз. мотив, този, който е в центъра е добре да прави крачка напред, за да има движение на центровете напред.

Разбира се тези движения може да са символични или само на мисловно ниво, но е добре да имаме идеята за излизането от тесния кръг

„... човек минава през физическия живот – живот на ограничения. Той живее в малък кръг и се стреми да излезе от него. Стремлението му да излезе от този живот го въвежда в духовния, дето се иска будно съзнание.”(16)

 

 „Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.” (17)

Както знаем при единичното въртене всеки от партньорите описва кръг с център другия партньор (20),(фиг.6).

Фиг.6

При двойното  въртене „всеки описва кръг, по начина, по който се е движил при единичното въртене...”  (21) Т.е  фигурата на двойното въртене  ще е същата – двамата партньори описват същите окръжности (кръгове)като при единичното въртене, само че се движат едновременно! (фиг.6)

При описанието на двойното въртене най-често се дава  следната фигура (фиг.7). Тя за съжаление  не е вярна.

                      Фиг.7

Този чертеж не е верен защото:

  1.  не отговаря на описанието на движението, което трябва „да описва кръг, по начина, по който се е движил при  единичното въртене” (21), т.е. „с център другия партньор” и
  2. защото според тази фигура следва,че трябва да правим кръгове с диаметър около 1 м. (колкото е разстоянието между А и В), т.е. с радиус 50 см?!

С тази фигура най-вероятно са искали да изразят идеята, че при двойното въртене единият трябва да мине малко напред, а другият – назад, за да могат двамата да се разминат. Т.е. центърът на окръжността, по която се движи десният, трябва да се отмести напред, а центърът на окръжността, по която се движи левият, трябва да се отмести назад. Така се получава фигурата на двойното въртене (фиг. 8):

Разбира се, това отместване на центровете на кръговете  трябва да се направи независимо на какво разстояние един от друг се намират центровете на кръговете.

Фиг.8. Двойно въртене

Отместването напред и назад на центровете на окръжностите трябва да е достатъчно, за да могат двамата да се разминат без да си пречат. Като се има предвид че разстоянието между двамата е около 1 м, то диаметърът на окръжностите ще е около 2м.

Подобна фигура на двойното въртене от Слънчеви лъчи се дава в (22), но там не са изяснени ясно проблемите с  траекториите на движението.

Подобна фигура (два кръга, които  минават през центъра на другия) Учителят ни дава в лекцията „Обхода и проява”:            

„Да допуснем, че два кръга А и В (фиг. 9) имат такова отношение помежду си, че всеки един от тях минава през центъра на другия. При това положение, животът в кръга се изменя, понеже се образува елипса.” (18)

фиг.9.

Тук Учителят ни загатва и за елипсата.

От геометрията се знае, че овална фигура с един център се нарича окръжност, а с два центъра е вече елипса. Ние обикаляме по окръжности, но тъй като центровете са два се образува елипса.

фиг.10

Ето какво казва Учителя  за квадрата, кръга, елипсата и пр.

„Обикновеният човек е затворен в кръга. Талантливият човек е затворен в елипсата. (фиг.11)

Вътре в кръга можем да турим един квадрат - то е най-долното състояниеИ тогава можем да ги наредим по степени така: квадрат, кръг, елипса, хипербола. Талантливият е в елипсата, а пък по хипербола вървят гениите и светиите в разни посоки. Едните ще тръгнат от едната страна, а другите - от другата страна - С, С1.. Геният не може да тръгне от двете страни. Той ще тръгне от едната страна, а светията ще тръгне по другата страна. Светията и геният, като се срещнат, могат да свършат една полезна работа.” (19)

фиг.11

При това движение – двойното въртене от Слънчеви лъчи - също можем да се опитаме да разгледаме нещата пространствено, в обем.

Напр., можем да разгледаме, че кръговете, които играем, са всъщност са части от сфери. (фиг.12)

фиг.12

Това обемно раглеждане на движенията и упражненията, развива пространственото ни виждане и  води до разширение на съзнанието.  

Навлизането във висшите измерения ни дава нови гледни точки и може да ни даде отговор на много от въпросите и разрешение на проблемите при играта на упражненията от Паневритмия.

 

Варна, 11.07.2018 г.                                                                             инж. Диан Семов

 

* Този материал е изнесен на Семинара по Паневритмия, Варна, м. юли 2018 г.

Литература:

  1. ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО ОТНОШЕНИЕ, МОК , София, 1 Декември 1933г.
  2. ДВЕ ПРАВИЛА, ООК , София, 11.01.1933г., 
  3. ГРАНИЦИ и ВЪЗМОЖНОСТИ,  МОК , София, 14 Октомври 1932г.,
  4. СТОТНИЯТ ПЪТ / Стотният ключ,, МОК , София, 5.05.1933г. 
  5. ПРОЕКЦИИ, ООК, София, 7 Януари 1925г.
  6. ВЪЗМОЖНОСТИ В ЖИВОТА, ООК , София, 21.04.1937г. 
  7. ЗНАЧЕНИЕ на ЧИСЛАТА,, МОК , София, 1.04.1932г. 
  8. ГРАНИЦИ и ВЪЗМОЖНОСТИ,  МОК , София, 14 Октомври 1932г.
  9. НЯМА ТАЙНО, НБ , София, 13.03.1927г. 
  10. ВХОДНИ ВРАТИ,  ООК , София, 6.04.1932г.
  11. ПОГРЕШКА и СПЪНКА, (втори вариант), МОК , София, 4.01.1935г. 
  12. О, ДА МИ БЕШЕ КАТО БРАТ, НБ , София, 24.12.1933г.
  13. ДА ИДА ДА ГО СЪБУДЯ, НБ , София, 8.12.1929г.
  14. ДВАТА ПРИНЦИПА, ООК , София, 29.05.1940г.
  15. ИЗРАЗ НА ЖИВОТА, ООК , София, 19.12.1928г. 
  16.  ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ, МОК , София, 10.01.1930г. 
  17. ДВЕТЕ ОТВЕРСТИЯ,  ООК , София, 27.01.1932г. 
  18. ОБХОДА И ПРОЯВА, ООК , София, 11.12.1929г.. 
  19. КРЪГ, ЕЛИПСА И ХИПЕРБОЛА,  ООК , София, 4.05.1932г.
  20. ПАНЕВРИТМИЯ, Беинса Дуно, 1938 г.
  21. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ, Музика, движение и говор от Учителя, 1942 г.
  22. Ярмила Менцлова „Паневритмия”, Бургас, 2016 г. изд. „Сдружение Слънчогледи”