Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Сега скоро дойде една чехкиня, която даваше упражнения на танците. Казвате, че целият живот не е нищо друго, освен танец. Ходенето – това е танец. Сядането, клякането, лягането – това са танци. В природата целият ни живот, откато се родим, докато заминем – това е един танец. Говорим, че ходи[м] – това е един танец. Но тази госпожица имаше една линия, [която] показва, че в нея [е развито] подражаването. Свириха ѝ една българска ръченица, тук имаше братя, които гледаха и тя игра, по музиката игра. Така хубаво българин не може да играе. Имаше братя, които гледаха как играе. Много хубаво играе. Играе сериозно, с ония тонове на музиката. Знае как да завърти линията.

Българинът, някой път, изкривява кривите линии. Тропането е права линия. Не може да се тропа. Тропането не е толкоз здравословно. Ако ти тропаш така, главата ще се тръска. Ще играеш на пръсти, няма да тропаш. Няма да играеш на петите си. Българинът, дето някой път тропане има, то не е хубаво.

Дадоха ѝ някои други упражнения, например движенията на „Аум“. Туй движение как ще го развиеш. За пример, какво разрешение ще дадем на това движение „Аум“? При туй движение ти искаш да постигнеш нещо и да вземеш нещо – стремежът ти към Бога. После едно повръщане назад. Всеки, като вземе един предмет, прибира си ръката, после другата ръка. Ако туй движение в тебе не е равномерно, ако ти проточиш ръката си да вземеш повече отколкото ти трябва, ти създаваш една тягост в себе си. Ще вземеш толкоз, колкото ти трябва.

Когато вие си проточите ръката какво означава? Ако ти туриш мисълта си, ако в туй движение на ръката си туриш една мисъл, ако в туй движение на ръката си туриш едно твое чувство и ако в туй движение на ръката си туриш твоя постъпка, тъй както трябва, ако в тебе се прояви Божественото, трябва да знаеш, че има един Божествен закон, че ти имаш толкоз и туй, което си взел от Бога, нищо да не злоупотребиш. Ако ти е дадено нещо Божествено, ти нямаш право нито една капчица от туй Божественото да капне на земята. Една свещена мисъл, едно свещено чувство, което имаш за някого, ти ще пазиш да се не опетни това чувство у тебе, или да се не опетни тази мисъл. Всеки един човек, при когото ти се приближаваш, ако не пазиш този закон, в света има течения, които опетняват твоята мисъл, има течения, които опетняват твоите чувства и които опетняват твоите постъпки.

Научете се всички вечер като останете, да направите едно движение. Знаете ли колко е красив човешкият организъм! Каква форма! Тази госпожица беше чехкиня. В нея има идея. Няма мускулче в нея, което да не е разработено. Коремчето не е изпъкнало, линия има. Тя си показва своето изкуство. Защо другите може да се съблазнят?

Казват: „Танцувала.“ Вече има наука за танците. В ходенето има изкуство. Човек трябва да има известна идея. Човек, като ходи по лицето на земята, той трябва да знае как да ходи, като си движи ръката, като говори. Някой път си отваря очите повече, някой път стиска веждите. Той трябва да научи, че всичките му линии да са на място. Ако сега не приготви материал, за в бъдеще с какво ще живее. Ние живеем със стари идеи. „Едно време имах едно разположение.“ Туй разположение идеше от яденето. Но то е физическо разположение. Туй разположение след няколко часа ще изчезне. Ония разположения, които не изчезват, те са излезли от физическото. Трябва да минат в духовното и от духовното да минат в умственото и в Божественото. Туй, което остава в Божественото, то е реалното, то ще се повърне назад.

Казвам: Всякога трябва да остане нещо в нас. Не се безпокойте. Гледам, някой път, вие тръгнете по един път. Хубаво, и Давид се оплаква, че е грешен. Аз разбирам, че не съм мислил както трябва, не съм чувствувал както трябва, не съм постъпвал както трябва. Едно дете, като рече да върви, не може да ходи както трябва. Но туй дете може да се научи да ходи хубаво.

Сега, толкоз певци има от вас. Колцина от вас сте се заели да проучите песните? Колко време е взело? По кой закон са създадени? Ще се спра някой път, как трябва да се пеят някои песни. Някои песни може да се пеят с движение. Пеете „Изгрява слънцето“. Ако дадеш на дясната ръка едно движение, има един смисъл. Ако дадеш на лявата, има друг смисъл. Как ще поставиш краката? Ако поставиш левия крак малко отворен, има един смисъл. А пък, ако ги приближиш, има друг смисъл. Ако краката са широко отворени, съвсем друг смисъл има. Не трябва краката да са събрани. Трябва междината да е много малка. Никога не трябва краката да си туряш като войник. Малко трябва да са отворени краката.

Казвам: Трябва да имаме ред упражнения, в които може да се урегулират тия течения на мозъка, теченията на гърдите и теченията на стомаха. Казвам, в новите времена хората вече, без да знаят тия закони, започнаха тези изкуства, танцовете. Онези хора, които играят, са здрави. Щом човек престане да играе, той заболява. Някой, който е стар, да играе вкъщи сам. Вие, като речете да играете, казвате: „Аз съм стар, ще започна да играя!“ Какво значи игра? Не да скачаш. Вземете една поза. Седите и не знаете как да направите едно упражнение. (Учителят маха ръцете си и няколко пъти се обръща. Три пъти си маха ръцете и се обръща.) Въпросът е разрешен. Едно от най-хубавите упражнения. Тази сутрин на половина можем да направим туй упражнение.

(13 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1938 година, София, Изгрев.)

За да бъде здрав, човек трябва да научи закона на здравето, да не допуща никакво противоречие между ума и сърцето си, т. е. между мислите и чувствата си. Преди известно време от Париж беше дошла една чехкиня, която ми показа портрета на един свой познат, когото обичала и който също я обичал, но той имал силно сърцебиене, страдал от сърце. Тя се безпокои за него. Той има хубави черти, но един признак на брадата му показва голяма привързаност. Той се привързва силно, вследствие на което страда. Той се е привързал към тази чехкиня и се бои да не му откаже да се ожени за него. Тази привързаност внася една дисхармония между неговите мисли и чувства. Той се страхува, да не би неговото желание да не се сбъдне. Любовта е от Бога, а женитбата е от хората. Щом обичаш, това е Божествено, а щом се жениш, това е човешко. Не е лошо и човешкото, но трябва да се постави граница между едното и другото. Ако ти дадат една къща, ти веднага ще я оградиш, ще ѝ поставиш граници. Ако ти си позволиш да преминеш границите, веднага ще ти кажат: „Господине, как си позволяваш да минаваш границите? Това място не е твое.“ 

(Тринайсета неделна беседа от Учителя, държана на 15 януари 1939 год.)