Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Рибата е раннохристиянски символ – един от първите символи. Според предание рибата е бил дискретен християнски знак за разпознаване. Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТИС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую:

IΗΣΟΎΣ (Иисус – „Иисус“)

ΧΡΙΣΤΌΣ (Христос – „Помазаникът“)

ΘΕΟΎ (Теу – „Божий“)

ΥΙΌΣ (Йиос – „Син“)

ΣΩΤΉΡ (Сотир – „Спасител“/"Изкупител“)

Тертулиан (200 г.) споменава в своето писание за кръщението (de baptismo), че християните се наричали „рибка“. (Инфо от мрежата)

 

Сега да ви приведа онзи анекдот. То е една арабска приказка, за да обясни живота:

„Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – Маг-ха-ха-рец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре.

Повикал го Господ и му казва:

– Маг-ха-ха-рец, доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още?

То казва:

– Господи, намали ги, много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години.

Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал:

– Дайте ми.

Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва:

– Доволен ли си от годините си?

То казва:

– Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина.

Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва:

– Ти доволна ли си?

Тя казва:

– Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината.

Човекът взел и тях и станал на 75. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва:

– Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми.

За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва:

– Господи, затуй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча.

Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата:

– Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш.

Казва:

– Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света.

Господ казал:

– Ти ще бъдеш емблема на Новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдеще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето.“

Желая на всинца ви да бъдете като рибите, да цъфнете като цветята и Господ да ви благослови всички. Когато Господ ни говори чрез светлината – да се учим от нея. Когато Господ ни говори чрез вятъра – да се учим от вятъра. Когато ни говори чрез въздуха – да се учим чрез въздуха. Да се учим от растенията, които произвеждат своите цветове. Да се учим от реките, които текат. Да се учим от ония книги, които са писани – от всичко да се учим. Чрез всичко Господ ни говори и тогава трябва да мълчим. Като се научим, тогава ще ни се отворят устата, ще говорим тъй както Господ ни е научил. (НБ, 02.03.1941 г.)