Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Ако организмът на човека е слаб, мисълта не е свежа и чувствата – непостоянни, колебливи, казваме, че той има малко злато в кръвта си. Същевременно той не може да го използва. Няма смисъл да има човек богатство и да не може да го използва. Стремете се към придобиване на злато, за да освежите мисълта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. В този смисъл, богатството е вътрешна, органическа необходимост за човека. Външното богатство е условие за човека, а вътрешното –  възможност. Следователно, ако златото не влезе в кръвта на човека, той не може да се ползва от него. 

Златото, към което всички хора се стремят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат „прана“. Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели. 

Няма защо да стоите пред Слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че Слънцето изгрее, дайте му гърба си и кажете: „Искам да ми направиш една разтривка.“ Наистина, няма по-добри масажи от тия, които Слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действат от сутрин до обяд, няма в света. Ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най-малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не“, ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия тук-там и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. 

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни и като виждам, че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее Слънцето, да го погледат една-две минути, да си попекат гърба на Слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им. И главата им, и гръбнакът им ще минат.

Но те от голямо пристрастие отиват да гледат Слънцето, стоят дълго време, като мислят, че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: „Кой ще го пие по три капки, да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече даже ще мине, докато оздравея. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея.“ Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята.