Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

1. Индуска легенда за Слънцето

Слънчевата светлина също така съдържа радиоактивна сила. В пространството има ред трансформатори, през които слънчевата светлина, като минава, претърпява известно видоизменение и после пада върху предметите като приятна, благотворна топлина и светлина. Ако слънчевата светлина се възприемаше тъй, както иде направо от Слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнеше на пътя си. Не мислете, че Слънцето е много снизходително към вас. Ще ви предам накратко една индуска легенда, за да видите колко е снизходително Слънцето: индусите си представяли, че на Слънцето живеели много живи същества, всички били момичета, а самото Слънце – момче. Тия момичета били негови сестрички, а Слънцето само било единственият им брат. Понеже Слънцето било най-големият, па и единственият брат, обичало да бие сестрите си. Един ден майка му, за да избегне тези побои, поставила Слънцето да живее в центъра, а сестрите му да обикалят около него по периферията. Така се създал неговият диск във форма на окръжност. Слънцето изпращало на своите сестри светлина, като трептяло от недоволство, че не може да ги бие както по-рано. Значи то ги биело със светлината си, а от тия трептения, които отправяло към тях, се ползва днес цялата Земя. И тъй, ще знаете, че малките, микроскопическите идеи в света са силни. Тях ще държите, за да бъдете и вие силни. 

2. Легенда за Луцифер, който искал да завладее Слънцето.

Когато станат религиозни, хората започват да се чудят, защо едно време са били по-добри, а сега са станали по-лоши. – Това е само илюзия. В същност, те не са станали по-лоши, но са станали по-студени. Защо? – Като се намират под влиянието на Месечината, атмосферата им става по-рядка, голяма част от топлината им се излъчва, и те стават по-студени. На месечината има студ 200 градуса под нулата. Студът на Месечината служи като протекция на адептите, които живеят там, да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. Който отиде на Месечината да краде, каквото хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ. Следователно, големият студ запазва Месечината от крадци.

И Слънцето има своя фотосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят Слънцето. Във вътрешната страна на Слънцето, обаче, живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници, влязат в Слънцето, тогава те ще разберат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На Слънцето има планини по-високи от Хималаите.

Казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на Слънцето има много висока температура. – Аз се съгласявам с мнението на учените, но те не се съгласяват с моето мнение. Аз поддържам, че има живот във вътрешността на Слънцето, при много по-благоприятни условия от тези на земята. Които не вярват на думите ми, те могат да проверят това. Някои учени поддържат, че температурата на Слънцето е около 35 милиона градуса. Чрез тази температура Слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят слънцето, но всички са излезли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на Слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее Слънцето, но се търколил оттам и паднал на земята, дето и до днес се намира. 

3. Легенда за дванадесетте любовни писма на Слънцето.

Питате: Може ли слънцето да става като просено зърно и като вселената? – За умствения свят това е възможно, но за материалния, т.е. за физичния, това е невъзможно. По-рано слънцето е било толкова голямо, че заемало цялото пространство до най-отдалечената планета – Плутон. После, постепенно се е свивало и останало, както го виждаме днес.Значи, освен че не се е увеличило, слънцето е станало по-малко. 

В една легенда се разправя за слънцето, че някога то се влюбило в една красива мома. То изпращало любовните си писма чрез куриери и написало само дванадесет любовни писма. Това са дванадесетте планети –  куриерите, които носели любовните писма. Всеки куриер, като се връщал след занасянето на писмото, заемал съответното си място. Възлюбената на слънцето му казала: Създай световете, на които да живеят моите близки. Така били създадени дванадесет свята – дванадесет планети. Ако питате, откъде произлязоха хората, ще кажа: Те произлязоха от красивата мома, възлюбената на слънцето. Значи, слънцето създало световете, а красивата мома – хората. Вярна ли е тая приказка? – Не зная, може да е приказка от „Хиляда и една нощ“. Може да е вярна, но не казвам, че не е вярна. По принцип тя е вярна. Приказката е вярна, ако подслънцеторазбирате разумното, мощното, което твори, а подмоматаразбирате великия живот, който пулсира в природата. Слънцето, като Божествено начало, е създало световете, а животът е населил тия светове. Любовта иде като връзка между разумното начало и живота. – Какво е човекът? – Лъч от Бога.

4. Легенда за това как Земята се оженила за Слънцето.

Има един мит, според който в далечното минало месечината и земята били кандидатки да се женят за слънцето. Земята спряла месечината, казва: Ти мислиш ли да се жениш за слънцето? Месечината започнала да мисли. Докато месечината мислила, да се жени или не, земята се оженила. Месечината останала на понеделник. Това е един мит, но, който е учен човек, ще разбере, каква велика тайна се крие. 

5. Ра-зу-ом.

В египетската митология РА какво означава? РА – ЗУ – ОМ. РА – слънце, ЗУ – живот. Разумното в природата. А всички качества, които съществуват в природата, се казват ОМ, пишат го АУМ, а на санскритски има само две букви ОМ. Значи в прераждането на думата разум, слънцето трябва да изгрява. А след като изгрява слънцето, трябва да има живот. А щом има живот, трябва да има единство в себе си. Това значи, което съдържа разумното в себе си. Ако вземем в славянските езици думата УМ, откъде е произлязла? О се е изменило на У. Защото от – разум – няма глагол, от който да произлезе – умът. Това съществително няма глагол, чужда дума е. Та О-то се е изменило на У. Когато на английски е... произлиза от..., но той, умът, излиза от санскритски или стария ватански език.