Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

(Размисли върху Учението на Учителя и неговото приложение  в Общество „Бяло Братство“.

Индивидуална и колективна работа. Организация или свободна изява.)

 

Учителя донесе на света едно приложно Учение за принципите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, Учение за Новия живот, произтичащ от живата връзка между човека, Бога и Разумната Природа. Тези принципи са били изявявани неведнъж от Христос и всички велики Учители на Човечеството по различно време, съобразно умственото, духовно и интелектуално развитие на хората в съответната епоха, т. е. съобразени със способността им да възприемат и оползотворяват обновените знания, сили и енергии на тези принципи. Щастливци и истински печеливши са били всички ония, които са слушали с ушите си, виждали с очите си и възприемали с разума си същността на Божественото Слово, давано чрез тези Учители. Всички останали след тях е трябвало да се задоволяват с ехото на тези Божествени Слова, предавайки от уста на уста, от ухо на ухо, пречупени и видоизменени от съзнанието и интелекта на всеки следващ разказвач или очевидец. Така до нас са достигнали само преразказани истории, притчи, поучения и повествования, без документален запис и хроникиране на събитията. Единствено Словото на Учителя Беинса Дуно е документирано чрез записки и стенограми, дешифрирано и отпечатано на книга във вид на беседи, лекции, разговори, музика, упражнения и пр. Голяма част от Словото е отпечатано още по времето на Учителя и той го е одобрявал. Тези издания са най-близо до оригинала. В следващите издания, след заминаването на Учителя, Словото започва по-осезателно да се отдалечава от оригинала. Допускат се корекции, осъвременяване и подмяна на някои думи и само опитният читател, който е добре запознат с духа на Учението, може да „усети“ отклоненията. Но все пак Словото е отпечатано в най-близкия си до оригинала вид и така го ползваме. Това е едно огромно, неоценимо богатство, завещано на българския народ и на цялото човечество от Учителя Беинса Дуно, от което ние черпим и ще черпим знания, практически опитности, духовни познания и прозрения през следващите векове. След две хиляди години това Учение отново ще бъде обновено и ако човечеството е усвоило знанията, ще се издигне с една стъпка нагоре, т. е. Шестата раса трябва да направи това.

Заедно с Учителя, по време на Школата, са слезли, т. е. са се преродили много от духовните работници от така наречената свита или ядро, което е придружавало в миналото Христос и другите велики Учители и наставници на човечеството. Всички те, работейки с Учителя, са разоравали и разкопавали Божествената нива на българския народи човечеството, в която Учителя е хвърлял семената на новия живот, на новото разбиране. И всеки участник в този благороден труд е давал своя принос съобразно силите и възможностите си, за посяването и възрастването на семената на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. С други думи, Учителя е създал около себе си един постоянно действащ, променящ и обновяващ се колектив, който ние сега наричаме „Общество Бяло Братство“. В този смисъл това общество е трудовият колектив, който е призван да работи в градината на Учителя (Божествената градина на човешките души). За да никнат, растат и се развиват семената, да дават изобилно и добри плодове, обаче, са нужни добри градинари – опитни, знаещи, можещи, всеотдайни. Това са били те, Учениците на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. И стопанинът на тази Божествена градина ги е възнаграждавал за техния труд със светлина на ума, топлина в сърцето, сила на духа, крепкост на волята, вяра в доброто.

Такава е, изказана в сбита форма, идеята за Общество Бяло Братство. Тя е същността и ръководното му начало. В друг образ, идеята за Общество Бяло Братство е като един пчелен кошер – организирано, справедливо, задружно, отговорно, с грижа за общото благо на всички, с почит и уважение ком царицата-майка – в случая това са идеите и принципите на Учението.

Така, според мен, трябва да изглежда идеята за съществуване и реализация на Общество Бяло Братство. А формата, под която тя ще се прояви и изяви – като организация или свободна изява на колективи и индивидуалности, е зависима и променлива същност и тя е от второстепенно значение. Не че не е важна, но тя не е същността на идеята. Формата – това е кошерът – дървен, плетен, опростен, модерен и пр. Това са помощни и второстепенни неща. Важен е роякът. Организацията – дали ще има пазачи, наблюдатели, ръководители, началници или управници – това също е второстепенен въпрос. Той зависи от външните условия, от знанията, уменията, самоконтрола и дисциплината на всички работници. Крайната цел на тази форма е да произведе меда, т. е. реализация на Словото. Ръководейки се от идеята, прилагайки правилата и принципите на доброволно подчинение в името на общата цел, да се възрасти онзи плод, който ще е полезен за хората и всички същества на Земята и най-вече плодът, който очакват Бог и Невидимите светове от своя най-малък брат – човека.

Рисувайки тази идеалистична картина, неволно се връщам към конкретната действителност в братските общности. Вместо задружен труд имаме разнопосочни действия, спорове, противоборство, взиране в грешките на другите, търсим принципни нарушения, разделяме се на „вие“ и „ние“, обвиняваме, осъждаме, бичуваме непослушанието, търсим правилните отговори в цитати от Словото на Учителя. А те, отговорите, са толкова много и така разнообразни! И когато мислим, че сме улучили правилния цитат за отговора, срещаме друга мисъл на Учителя, където спорния въпрос се решава по друг начин. Словото на Учителя е така всеобхватно, освободено от всякакви ограничения и догматични съждения, че в него винаги ще намерим за всеки конкретен случай вярното решение. В него има правила и закони, които трябва на спазваме, но имаме и свобода на избора, при това с едно единствено условие: свободен си да спазиш или да не спазиш известен закон, принцип или правило, но не си свободен от последствията от това действие. Тук действа неизменното Божествено правило, че за всичко получаваш заплата – за доброто дело и послушание – придобивка (радост, щастие); за непослушание и нарушение – ответно възмездие – загуба, страдание и пр. Така, че всеки е свободен да мисли и постъпва според светлината и разбирането си и съответно да си носи последствията. „Ако виждате грешки и нередности в другите, казва Учителя, значи те са и у вас. Търсете ги в себе си и ги изправете“.

Думите, с които си служим при разговори, изказвания и изобщо в процеса на общуване помежду си, са от съществено значение за изхода на нещата или резултата, бил той положителен или отрицателен. Положителната енергия, вложена в смисъла на думата, начинът на изговаряне и вложеното чувство, са гаранция за правилното въздействие и запазване на добрите взаимоотношения. Тези думи винаги носят удовлетворение, радост, пълнота, смисъл и вътрешно съдържание, усещани само от душата и сърцето. Как хубаво го е казал Учителя в песента „Блага дума“: „Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата. Нежно чувство, проявено – всяко зло е разтопено. Силна воля увенчава всяко дело и проява.“. В друга песен се казва: „И на брата си продумай сладки думи с подтик нов, ти сърцето му да стоплиш с твойта искрена любов“. („Събуди се, братко мили“).

В Братството съществуват и се прилагат два начина на работа – индивидуален и колективен. За индивидуалния начин не са необходими организации, устави, съвети, ръководители и пр. Той е основен метод за работата на окултния ученик. Чрез него той се образова, натрупва знания, опит, развива се и израства духовно и интелектуално. Главни фактори в този метод са волята, стремежът към идеята, самоорганизацията, самодисциплината. В Словото на Учителя изобилстват примери за напътствия, препоръки, правила, закони, принципи, чието спазване или неспазване, изпълнение или неизпълнение, водят след себе си съответните последствия – морален възход или падение, духовно израстване или греховно отклонение. Когато тези прояви касаят само индивида, той носи сам отговорност за последствията. Но когато те са свързани и засягат друг човек или общество, тази отговорност вече е много по-тежка и тогава казваме, че този индивид е полезен или вреден за другите. Със своите духовни качества и добродетели човек повдига нивото на хората, с които общува или обществото, в което работи. А с недостатъците и отрицателните си прояви той им вреди. Но в единия и другия случай Природата допуска той да се прояви и повлияе по единия или другия начин. И в двата случая се върши работа, която е необходима. Това е в съгласие с природния закон за действието на творческия и разрушителния принцип.

Опитите за създаване на организации, братски съвети, комуни, ръководители и пр., трябва да се разглеждат като търсене на подходяща форма за израз и реализация на една идея в материалния свят. Колкото по-дълго и безконфликтно просъществува тази форма, означава, че тя е в хармония, в съгласие с принципите на идеята. Но като материална форма тя трябва да е в хармония и с материалния свят, а в него има държавно устройство, човешко законодателство, ред и порядък, приет от обществото. Значи, за да съществува безконфликтно в този свят, трябва да има и съответните атрибути, т. е. организация, съобразена със закона, правилник за дейността, отговорници и организатори на материалната дейност (имам предвид т. нар. Братски съвет и ръководителите по места). И тъй като всичко в материалния свят има временен и променлив характер, то всяка една форма подлежи на промяна – обновяване, усъвършенстване или разрушение. Така, че винаги може да се търсят и нови форми за живот на идеята, стига те дза не се повтарят с компрометирани вече такива. По-ясно казано, в Братското общество винаги може да се търси целесъобразна промяна, нови форми, които да имат живот в себе си, да носят хармония и положително развитие на идеите.

Вторият начин на работа е колективният. Това са колективни молитви, изучаване на Словото чрез колективно четене на беседи, разисквания и обсъждания, развиване и четене на теми по идеи на Учителя, музикални срещи и изпълнения, колективен труд, общо хранене и пр. При този начин на работа хората се учат как на дело да прилагат знанията си от беседите, калява се волята, изучава се търпението, възпитават се чувствата и т. н. Създаваната хармония при тези прояви предизвиква невероятни преживявания за душата от съприкосновението й с Бога и Съществата от висшите светове. При този метод на работа се постигат неща, които чрез индивидуалния труд са в по-малка степен постижими.

И тъй. Да има ли Общество Бяло Братство? Да съществува ли то като организация? Да има ли Братски съвет и ръководители? Да бъдеш ли член, привърженик, съмишленик или симпатизант на Бялото Братство? Все въпроси, пораждащи множество спорове, противопоставяния и генериращи постояннна дисхармония. Ще поясня становището си накратко по тях.

Общество Бяло Братство е създадено като идея от Учителя и бе дефинирано като концепция в началото на това изложение. В същност то е отражение на Божествената идея за Всемирно Бяло Братство, което обединява всички разумни сили в Природата и ръководи човешката еволюция и развитие. Като олицетворение на тази Божествена идея, неговото съществуване и целесъобразност изключват всякакво съмнение.

Да има ли организация? Като Божествена идея това общество се ръководи от висши духовни сили и по принцип то е организирано и не се нуждае от други организации. Дали трябва да го ограничим в материална рамка и да го подчиним на материалните закони? Категорично не!

Не може една идея да бъде подчинена на материята. То трябва да си остане така, както е – идеал за обществено устройство и функциониране, идеал за колективен живот. Създаването на форма за съществуване като организация с устави, правила и т. н. е извън сферата на идеята и такава временна форма може да се създава, ако обстоятелствата изискват това. А те могат да са обективни или субективни, т. е. решението е двузначно. Във всички случаи обаче, ако тази форма е създадена вече, то тя ще съществува, ще функционира и ще се управлява от материалните, човешките закони. Това означава да не е в противоречие с държавното законодателство, с икономическата, финансова и др. обвързаности с него. От легализирането и узаконяването на тази форма произтича и необходимостта от т. нар. Братски съвети, ръководители и пр.

Трябва да се знае обаче, че всички тези организационни структури и длъжности имат само административно-управленчески и стопанско-икономически функции съобразно изискванията на самата форма. Духовната работа се води само от изградени личности с признат авторитет и задълбочени познания в Учението. С други думи, трябва да се разбере, че организацията Бяло Братство с нейните ръководства, устави и пр. е външна форма на идеята за Обществото, чието съдържание е коренно различно. И докато не се разбере и приеме това схващане, противоречията ще си останат неразрешени.

Казано по друг начин, това звучи така: Идеята за Общество Бяло Братство се управлява и ръководи от Духа на Учителя и от духа на принципите на Учението и не бива да внасяме съдържанието на „идеята“ Общество Бяло Братство във формата на организацията „Бяло Братство“. Това са две самостоятелно съществуващи същности, които не бива да смесваме, защото методите на Духовния принцип са неприложими за материята и обратно. Трябва ясно да се разграничат нещата. Учителя казва: „Колкото сте по-далеч един от друг, толкова Любовта ви е по-чиста и силна, толкова по-хармонична е връзката помежду ви“. Това означава, че в съзнанието си трябва да раздалечим идеята от формата.

Членство и съпричастност към идеите. За членство се говори само в устава, но на практика никой не може да каже и докаже, че е член на Общество Бяло Братство. Принадлежността към това общество е условна и всеки се самоопределя по своя воля и съображения. Ако следваш заветите на Учителя, ако неговото Учение е твое верую или ако твоето разбиране за света, за Духа, за Бога е в хармония с Учението за Новия живот, с Учението на Христа, ти си един от последователите. В тази категория ти можеш да бъдеш ученик, последовател, съмишленик, съидейник, симпатизант. Това е въпрос на личен избор, въпрос на убеденост и вяра, въпрос на съзнателна проява и изява на съответни качества.

Но има и така наречените противници на Общество Бяло Братство. Това са хора, в чието съзнание битува нереална и изопачена представа за дълбоката, истинска същност на идеята, хора, живеещи в духовен мрак и предразсъдъци, лековерно поддаващи се на чуждото мнение, без собствен опит и наблюдения. Тези хора се наричат спящи духовно, защото умовете и сърцата им са затворени за светлината и топлината на Божественото Слънце. На тях желая само едно – да се пробудят!