Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Баснята е един от най-старите литературни жанрове. В нея особено ярко се откроява народностното начало. Тя произхожда от устното народно творчество, отразява бита и мирогледа на човека от народа и служи чрез нравоучителния си характер на народа. Обикновено баснята се свързва с името на Езоп. Смята се, че тя е възникнала в Древна Гърция и че нейният създател е Езоп. Дори се е стигнало до понятието „Езопови басни“. Такава представа е погрешна, както и представата, че гърците били заели този жанр от египтяните или индусите, от асировавилонците или евреите или пък от коя да е друга източна култура. Баснята е толкова стара, колкото старо е образното мислене и словото на човека. Така в IV в. пр.н.е. срещаме цитати и реминисценции у някои автори като Ксенофонт, Платон, Аристотел и др. Още оттогава е започнала стихотворната им преработка. Така например в Платоновия диалог „Федон“ Сократ заявява, че превеждал в стихове някои Езопови басни.

Езоп е полулегендарна личност. Едни отричат съществуването му, но повечето учени са убедени, че той е историческо лице. Той е живял през VI в. пр.н.е. Произхожда от Фригия (област в Мала Азия). Някои автори го изкарват тракиец, родом от Месемврия (дн. Несебър), а други – лидиец. Според Херодот той бил роб на самосеца Иадмон. Тук другарка по съдба му била тракийката Родопис. Хераклит от Понт пък твърди, че Езоп бил освободен от господаря си Иадмон, като преди него бил роб на философа Ксант. За този философ, лидиец по произход, нищо повече не знаем. Пребиваването на Езоп на о. Самос представлява първият период от живота му и както повечето изследвачи твърдят, най-достоверният. Следват няколко пътувания в Изтока, които съставляват вторият период от дейността му. Плутарх ни представя Езоп при двора на лидийския цар Крез: че Крез го изпратил начело на една делегация в Делфи, за да извърши тържествено жертвоприношение, като поднесе голям паричен дар на жреците.Третият период на живота на Езоп е свързан с неговата гибел. Данните за него са изградени върху няколко варианта в зависимост от авторите, които ни го предават, тъй като в основата му лежи един легендарен мотив. Тук Езоп е в Гърция и по-специално в Делфи. Веднъж Езоп пристигнал в Делфи и подиграл жителите му, че не обработвали земята, за да се прехранват, а чакали на даровете, поднасяни на бог Аполон. Разгневените делфийски жреци поставили в торбата му една свещена златна чаша. Езоп, неподозиращ нищо, тръгнал на път за Фокида. Жреците го застигнали по пътя и го заловили с обвинението, че е откраднал свещен предмет. Осъдили го на смърт чрез хвърляне от скалата, която се намирала наблизо до светилището. А според данните, почерпени от Херодот, животът на Езоп трябва да се постави между 570 и 526 г. пр.н.е., тоест в средата на VI в. пр.н.е. В IV в. пр.н.е. срещаме цитати и реминисценции у някои автори като Ксенофонт, Платон, Аристотел и др. Още оттогава е започнала стихотворната им преработка. Така например в Платоновия диалог „Федон“ Сократ заявява, че превеждал в стихове някои Езопови басни.

 

Езоп

Басни

 

           

            Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

            Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

            Редактор: Здравка Петрова

            Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

            Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

            Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

            Предговор (към първото издание)

 

            Баснята е един от най-старите литературни жанрове. В нея особено ярко се откроява народностното начало. Тя произхожда от устното народно творчество, отразява бита и мирогледа на човека от народа и служи чрез нравоучителния си характер на народа. Баснята по форма представлява кратък разказ, облечен много често в стихотворна форма, съдържащ ироничен или сатиричен елемент, изразен чрез иносказанието. Обикновените герои на баснята са животни, но нерядко срещаме в нея хора, богове, дори предмети. Олицетворението и афористично изказаният извод (моралът, нравоучението, поуката) са ярките белези на баснята. Ето защо тя от незапомнени времена, та и до днес служи на хората при оформянето на техните етични и естетични норми, а чрез своята разобличителност е силно оръжие в ръцете на потиснатите и поробените срещу насилниците и поробителите. Баснята е огледало на пороците и недостатъците на нашето ежедневие и силно идейно оръжие в борбата срещу тях.

            Обикновено баснята се свързва с името на Езоп. Смята се, че тя е възникнала в Древна Гърция и че нейният създател е Езоп. Дори се е стигнало до понятието „Езопови басни“. Такава представа е погрешна, както и представата, че гърците били заели този жанр от египтяните или индусите, от асировавилонците или евреите или пък от коя да е друга източна култура. Баснята е толкова стара, колкото старо е образното мислене и словото на човека. Известно е, че един от първите видове на словесното народно творчество е приказката. Баснята се отделя от нея, когато ѝ е бил прибавен нравоучителният елемент. Така че тя е естествено, спонтанно възникнал продукт на идейно-художествената изява на човека, облечен в словесна форма, който срещаме у всички народи без разлика на географско местоположение и степен на развитие. В приказките и басните се разказват премеждията и изпитанията както на хора, така и на животни, които в най-стария, земеделско-скотовъдчески стадий от живота на хората са им били най-близките, непосредствените другари, тяхното обкръжение. Но баснята, за разлика от приказката, дава предпочитание на животните пред хората като нейни герои. Приписвайки на животни мъдрост или породи, тя позволява много по-непосредствено и в по-широк план да ги търсим и да ги видим в себе си или в ближния, кара ни да се замисляме върху живота и върху нормите на нашето поведение. Зад образите на животните баснописците много по-безопасно са прикривали насмешката, иронията, сатирата. Ето защо баснята е била широко използувана тъкмо във времена на потисничество и безправие.

            Кой е Езоп и защо името му е толкова тясно свързано с появата и развоя на баснята в европейската литература?

            Старите гърци имали склонност да свързват всеки литературен вид с определено лице, да правят от него негов създател. Така Омир е създателят на епоса, Есхил – на трагедията, Херодот е баща на историята, а Езоп е създател на баснята. А в същност и преди Омир е имало епос и епически поети, и много преди Езоп са се създавали басни. Два века преди него, у Хезиод, автора на поемата „Дела и дни“, четем облечената в стихове басня за „Славея и сокола“ („Дела и дни“, стр. 200–210). В запазени фрагменти от поетическото творчество на живелия през VII в. пр.н.е. Архилох срещаме басните за „Орела, който бил наказан, че изял малките на лисицата“ и за „Маймуната, която била вкарана в клопка от лисицата“. Знаем, че поетите Симонид и Стезихор също вмъквали басни в своето творчество.

            През VI в. пр.н.е. особено популярна става т.нар. гномическа поезия. Пишат се в стихове наставления, поговорки, пословици, гатанки. Тогава философи, учени, политици като Талес, Анаксимандър, Солон и др. оформят своите наблюдения над живота и хората в максими, Питагор и учениците му излагат философските си възгледи в стихотворни предписания. Именно в тази епоха традицията ни представя Езоп.

            Езоп е полулегендарна личност. Едни отричат съществуването му, но повечето учени са убедени, че той е историческо лице. Наистина данните за живота му са оскъдни и противоречиви, но че той е живял, едва ли има сериозно основание за съмнение. Вярно, абсурдно е да се мисли, че през VI или V в. е живяло лице на име Езоп, което за пръв път започнало да съчинява басни. Но че по това време е живял между гърците един популярен и обаятелен човек на име Езоп, който притежавал необикновен талант да подема сътворените от народа басни, да ги оживява и обновява, да създава нови, като ги вмъква по крайно умел, завладяващ масите начин в словото си при своята морализаторска дейност, е нещо неоспоримо. Баснята като литературен жанр достига своя апогей у Езоп и тъкмо затова гърдите я свързвали с него, нарекли го неин създател (да разбираме „най-голям майстор“), а басните, съчинени от него, нарекли „Езопови басни“ като разграничение от всичко, създадено дотогава, пък и насетне. И докато съвременните му художествени творци обличали произведенията си в стихове, той съчинявал в проза, като ги използувал в своята практическа дейност. Едва няколко века по-късно сънародниците му започнали да ги събират и издават в сборници.

            Какво знаем за живота и личността на Езоп? Ние добихме през последните няколко години известна представа от романизираната биография на немския писател А. Бронен („Езоп“, изд. „Народна култура“, 1960), от пиесата „Лисицата и гроздето“ на бразилския писател Г. Фигейредо и от съветския телевизионен филм „Езоп“. И трите произведения, приети у нас с голям интерес, имат значителна познавателна стойност. Но съвсем естествено е, че тук фактите са подложени на художествено пресъздаване и са в зависимост от творческата инвенция. Затова сега е уместно да споделим с българския читател всичко, което се знае за знаменития гръцки баснописец въз основа на античната традиция. Най-старите биографични бележки срещаме у „бащата на историята“ Херодот. Те са в същност канавата, която използуват останалите антични писатели, в която те втъкват и други факти, повечето от които критиката отхвърля като неправдоподобни. Езоп е живял през VI в. пр.н.е. Произхожда от Фригия (област в Мала Азия). Някои автори го изкарват тракиец, а други – лидиец. Според Херодот той бил роб на самосеца Иадмон. Тук другарка по съдба му била тракийката Родопис. Хераклит от Понт пък твърди, че Езоп бил освободен от господаря си Иадмон, като преди него бил роб на философа Ксант. За този философ, лидиец по произход, нищо повече не знаем. Пребиваването на Езоп на о. Самос представлява първият период от живота му и както повечето изследвачи твърдят, най-достоверният. Следват няколко пътувания в Изтока, които съставляват вторият период от дейността му. Почти всички са единодушни, че описаните у някои антични автори авантюри в Лидия и Вавилон са едни от многото измислици, които съставляват т.нар. „Роман на Езоп“. Така Плутарх ни представя Езоп при двора на лидийския цар Крез: че Крез го изпратил начело на една делегация в Делфи, за да извърши тържествено жертвоприношение, като поднесе голям паричен дар на жреците. М. Плануд (гръцки монах-писател, живял през XIII или XIV в.), който ни е оставил едно животоописанне на Езоп, го отвежда чак в Месопотамия, като му приписва приключенията на Ахикар, герой на роман, широко популярен в Древния Изток. Трябва да отбележим, че „Животът на Езоп“, достигнал до нас под името на М. Плануд, изграден безсъмнено върху много по-стари източници, чрез свободния превод, направен от френския баснописец Лафонтен, служи за извор на всички модерни художествени пресъздавания на образа и на живота на безсмъртния гръцки мъдрец. Тук ни е описан и неговият физически образ: „Езоп бил най-грозният между съвременниците си; той имал островърха глава, чип нос, къс врат, издадени напред устни с черен тен на кожата, откъдето и името му, което значи «негър»; имал корем, бил кривокрак и прегърбен, надминавал по грозота Омировия Терсит; и нещо още по-лошо, запъвал се при говора, а словата му били неясни и мъчно разбираеми.“ Грозотата и уродливостта на Езоп, описани от неговия биограф, вероятно са плод на народна измислица, напластена върху неправилното разбиране на думата на оратора Химерий (живял през IV в. пр.н.е.): „Езоп караше хората да се смеят не само чрез своите басни, но и лицето, и гласът му ставаха обект на смях и подигравка.“ („Речи“, XIII, 5.) В същност в тези думи ние трябва да виждаме описанието на Езоп-артиста, който умеел да завладява слушателите си, предавайки комизма на разказваните от него басни чрез жест, мимика и глас. Оттам и античните писатели да ни го представят в изопачен вид. А той е високо ценен и уважаван в Атина. Тук му е била издигната статуя от прочутия ваятел Лизип. Аристодем, ученик на Лизип, също изваял пластично образа на Езоп. Но нито Агатий, нито Тациан, които ни осведомяват за това, не споменават нито дума за някаква уродливост. Плутарх го извежда като действуващо лице в своя диалог „Угощението на Седемте мъдреци“. Тук Езоп седи до Солон и е представен като активен събеседник, отличен и духовит разказвач. Събеседващите се обсипват взаимно с шеги, но никой дори не загатва за грозотията или за някакъв физически недостатък на Езоп. При това той тук присъствува в качеството си на пратеник на цар Крез при коринтския владетел Периандър и при оракула в Делфи. В положителна светлина го виждаме и у Лукиан („Истинска история“, II, 115), където е седнал на трапезата между блажените в Елисейските полета. Така че легендата за грозния и уродлив Езоп се създава много по-късно сред народа, а след това и в литературната традиция. Вероятно това е плод на идеята за по-силно контрастиране на физическата незначителност и дълбокия ум и наблюдателност, пренесена на по-широк план: социалните низини, криещи в недрата си дълбоки таланти, носители на високо, хуманно светоусещане и на градивни идеали.

            Третият период на живота на Езоп е свързан с неговата гибел. Данните за него са изградени върху няколко варианта в зависимост от авторите, които ни го предават, тъй като в основата му лежи един легендарен мотив. Тук Езоп е в Гърция и по-специално в Делфи. Ще се позовем на най-ясния и най-популярния от тях, предаден от античния коментатор на Аристофан, който в обяснителните бележки към комедията „Оси“ (ст. 1446) предава следното: „Разказва се, че веднъж Езоп пристигнал в Делфи и подиграл жителите му, че не обработвали земята, за да се прехранват, а чакали на даровете, поднасяни на бог Аполон. Разгневените делфийски жреци поставили в торбата му една свещена златна чаша. Езоп, неподозиращ нищо, тръгнал на път за Фокида. Жреците го застигнали по пътя и го заловили с обвинението, че е откраднал свещен предмет. Осъдили го на смърт чрез хвърляне от скалата, която се намирала наблизо до светилището. Това било наказанието за светотатствениците.“ Свидас уточнява датата на смъртта му, като казва, че Езоп загинал несправедливо, хвърлен от делфийците от скалите над Делфи, наричани Федриади, през 54-та Олимпиада. А според данните, почерпени от Херодот, животът на Езоп трябва да се постави между 570 и 526 г. пр.н.е., тоест в средата на VI в. пр.н.е.

            Накрая можем заедно с изследвачите на живота и творчеството на Езоп да направим заключението, съгласно данните на Херодот, който е най-близък по време до него и следователно най-сигурен източник, че през VI в. е живял някой си Езоп, фригиец по произход, който се ползувал с известността, че съчинявал или разказвал басни; че той, заедно с тракийката Родопис, бил роб на самосеца Иадмон и че загинал по несправедливо обвинение на жреците в Делфи.

            Басните на Езоп представляват кратък разказ (приказка), в който по алегоричен път се разкриват забелязани в живота, сред хората пороци, недостатъци, слабости, за които в приложената към баснята поука (морал) се сочат пътят, начинът, средствата, с които могат да се превъзмогнат. Басните са сценки или портрети от живота, в които хората носят маски на животни, дори на предмети или растения, а понякога се представят и в собствените си образи или пък скрити зад лицето на някое божество. Но както вече посочихме, предпочитаните герои на Езоповите басни са животните. Така от представените 352 басни почти в три четвърти от тях действуващите лица са животни, а в останалата една четвърт са хора, богове, дървета, растения и предмети. В басните срещаме най-различни животни, но предпочитаните са лисицата, вълкът, лъвът, орелът, магарето, кучето, жабата, змията. Обикновено всяко от тях се явява като постоянно олицетворение на определен човешки тип. Така лисицата олицетворява хитреца, подлизурката, коварния измамник, вълкът – бруталността, наглостта, магарето – себелюбеца, тщеславния, камилата – наивника, стигащ до глупост, лъвът пък ни олицетворява човека, който има чувството за собственото си величие, мравката е трудолюбивият стопанин, надарен с чувство за предвидливост, змията е самата подлост, а жабите са обикновено глупави, но нелишени от самомнение и т.н. От боговете най-често срещаме Зевс като върховен съдник, както и Херакъл и Хермес, които се ползували с особена популярност, тъй като били представяни с качества, особено допадащи на народа: първият е надарен със сила и смелост, а вторият – с хитрост. В поуката (морала), придружаваща почти винаги баснята във формата на неин логически извод, изказвана само с едно или две изречения, се разкриват най-често ярки качества и добродетели на народа: вярата в дружбата и приятелството, признателността за сторено добро, любовта към труда; цени се искреността и откровеността, умереността, мярката в нещата и в поведението ни. В поуката често сме съветвани да бъдем високо съзнателни, благоразумни, предвидливи и скромни, за да сме в състояние да отбегнем злото и козните на хитрите и вероломните, да не се лакомим за неща, за които не притежаваме необходимите качества и пр. Трябва и да отбележим, че често приложените към басните поуки имат слаба връзка със съдържанието им, а дори и съвсем не подхождат. Понякога те са свързани само с някой детайл, с нещо, което стои встрани от основната идея на баснята. И това не е случайно, тъй като поуките обикновено са били прилагани към басните по-късно и са били подлагани често на преработка според етичните и идеологични норми на епохата. В тези например, в които се говори за бога, за провидението или за божествения промисъл, ясно личи, че са интерполирани през християнско време. Затова и често, особено в популярните издания на Езоповите басни, поуките се изпускат или пък се прилагат отделно в края на книгата. Предоставя се, така да се каже, на читателя сам да направи своя извод.

            Някои от басните имат формата на анекдоти (напр. „Астрономът“, „Кокошката, която снасяла златни яйца“ и др.). Много от басните могат да бъдат изтъкнати като образец на жанра. Те просто завладяват читателя със своите литературни качества: живост, непосредственост, устремност, динамичност, умела типизация на образите, стегнат език, ясна мисъл. Неслучайно те са били преработвани по-късно, чак до наши дни, и се ползуват с широка популярност. Нека да посочим някои от тях: „Орел и лисица“, „Котка и мишка“, „Лисица и грозде“, „Лисица и козел“, „Земеделец и децата му“, „Кон и магаре“, „Щурец и мравки“ и др. Тъй като Езоп не е записвал, нито издавал своите басни, а ги е разпространявал устно и едва по-късно те са били записвани, при това подлагани на много редакции, интерполации, че и преработки, науката стои безсилна пред много въпроси. Така тя не може да отсъди измежду многото запазени сборници с Езопови басни кои от тях представляват първоначалното ядро, към което впоследствие са били напластени други басни; а известно е, че още Лютер и Бентли посочват, че сборниците не съдържат само басни, които принадлежат на един определен автор, а че са плод на колективно творчество, въплътило в себе си народната мъдрост. А и самите басни не дават исторически податки, за да можем да установим мястото и времето на създаването им. Те са доста разнородни по език и стил. Така наред с класическия йонийско-атически ще срещнем и думи и обрати и от късногръцкия и новозаветния гръцки, дори и диалектизми. Тъй че днес е почти безплоден опитът за едно пълно научно издание на басните на Езоп, способно да разреши всички проблеми на стила, езика, композицията, стратификацията. Езоп се радвал на популярност още отрано. Така в IV в. пр.н.е. срещаме цитати и реминисценции у някои автори като Ксенофонт, Платон, Аристотел и др. Още оттогава е започнала стихотворната им преработка. Така например в Платоновия диалог „Федон“ Сократ заявява, че превеждал в стихове някои Езопови басни.

            Пръв, който се заел да събере басните на Езоп през IV в. пр.н.е., бил Деметрий от Фалерон, ученик на Теофраст. След това басните се издават многократно, та днес ние разполагаме с около стотина сборника, разпръснати по големите библиотеки на Европа. Предпочитаният от тях е _Codex Parisinus, Srppl. gr. 690_ от XII в., съдържащ 235 басни. Басните, които по един или друг начин се приписват на Езоп, са около 400. Повечето от тях притежаваме в няколко варианта – както в проза, така и стихотворни. Най-разпространеното издание – на _C. Halm. Fabulae Aesopicae. Lipsiae Teubner_, 1852–1929, съдържа 426 басни заедно с техните варианти. Това издание обаче е доста остаряло. То съдържа дори и басни, взети от различни автори, които са ги използували, като са ги вмъкнали в своите произведения (включени са например и много от басните на Бабрий). Издаденият пък през 1961 г. в Ню Йорк превод на басните на английски наброява 579. Разликата в броя на басните в различните издания се дължи често пъти на това, че не се разграничават вариантите на отделните басни. Днес се смята, че най-доброто издание на Езоповите басни, направено въз основа на сериозна, много задълбочена критика на текста, е френското издание на _E. Chambry Aesopi fabulae. 2 v. Paris_, 1925–1926 излязло през 1927 год. и с френски превод (но без вариантите): _Esope Fables. Texte établi et traduit par E. Chambry. Paris_, 1927. Българският превод беше направен по тези издания, съобразен на места и с изданието на _C. Halm_. Дължим да отбележим, че предговорът на _E. Chambry_ към изданието от 1927 год. дава една задълбочена ориентация за личността на Езоп и неговото творчество. Той ни беше особено полезен при написването на настоящите редове.

            Езоповите басни поради своя възпитателен характер са се ползували през всички времена с популярност, изразена в четене, разказване, цитиране, издаване, преразказване; техният отпечатък личи върху творчеството на всички по-сетнешни баснописци още от античността, та чак до наши дни. Нека направим едно кратко проследяване. През елинистическия период на гръцката литература (IV–I в. пр.н.е.), макар, както изглежда, баснята да не е била популярен жанр, все пак срещаме Езопови басни, втъкани в творчеството на някои поети, като да кажем Калимах. Към I в. пр.н.е. започваме да я срещаме по-често (например у Диодор Сицилийски, Николай от Дамаск, Дионисий Халикарнаски и др.). Още по-предпочитана е тя в римската литература. Езопови басни срещаме у поетите Луцилий (II в. пр.н.е.) и Хораций (I в. пр.н.е.), за да стигнем през II в. от н.е. до баснописеца Федър. Творчеството на Федър е нов етап в развитието на баснята след Езоп. Сам той казва, че „Езоп е създал баснята, а той пък я е усъвършенствувал“. От запазените 135 басни на Федър (всичките са написани в стихотворна форма, в размера на близкия до разговорната реч ямбически сенар) 47 могат по един или друг начин да се свържат с Езопови басни: те обаче не представляват стихотворен превод, а са преработки, като много от тях получават ново звучение, друга поука. Федър, независимо от благотворното влияние на Езоп, е един оригинален творец, велик баснописец като своя гръцки предшественик и учител. По-късните европейски баснописци (Лафонтен, Крилов) го имат за свой учител наравно с Езоп, а в някои случаи дори проявяват предпочитание към римлянина. Басните на Федър са особено силни. Те представляват остър сатирически памфлет срещу пороците и развалата, тиранията в Рим през времето на Юлиево-Клавдиевата династия. Те са своеобразен протест на угнетените срещу силните на деня.

            Пак по това време (от I в. от н.е. насетне) баснята, все под влиянието на Езоп, наново се подема като литературен жанр в гръцката литература. След няколко художествени басни, вмъкнати в творчеството на големите гръцки майстори на словото Плутарх и Лукиан (II в. от н.е.), стигаме до баснописците Никострат, (II в.) и Бабрий (нач. на III в.). Творчеството на Никострат, който е бил ретор и живял по времето на императора-философ Марк Аврелий, не е запазено за нас. Един негов съвременник ни съобщава, че бил написал десет книги с басни, не само Езопови, но и такива в драматична форма. Вероятно Бабрий, от когото познаваме около 140 басни, е използувал сбирката на Никострат. У Бабрий се повтарят много от сюжетите на Езоп и Федър (в стихотворна преработка на гръцки език, в размера на холиамб) наред с басни на съвременна тема. Заслужава да отбележим, че художественото майсторство на Бабрий далеч отстъпва от това на двамата му велики предшественици. В някои от изданията на басните на Езоп (напр. у _C. Halm_) са включени и басни на Бабрий, като по този начин те обхващат тематично басните, известни като „Езопови басни“. Във френското издание на _E. Chambry_, както се каза вече, е направена тъкмо отсявка на тези, които са свързани с името на други художествени творци, за да остане, доколкото е възможно, това, което се приписва на Езоп (в същност анонимното, изградено в проза). Българският читател навярно не ще срещне в нашето издание някоя басня, която му е била позната като басня от Езоп. Това означава, че тя е достигнала до нас чрез Федър или Бабрий, или някой друг автор, при това често през втората преработка на някой от големите европейски баснописци. Българското издание предлага превода на басните на Езоп, а не на „Езоповите басни“. С други думи представените на български 352 басни носят отпечатъка, доколкото е възможно при всяко творчество, свързано с определена личност, но носещо белезите на народното творчество поради вторичното писмено фиксиране на една устна традиция, на известно единство – свързани са, макар и много външно, с известна творческа индивидуалност. Българският читател ще има в ръцете си оцелелите басни на Езоп във вида, в който ни ги предават античната традиция и модерната тексткритика, а не сборник на мотивите на гръцката басня, за които се знае или предполага, че са били използувани и от Езоп, но са достигнали до нас във вида и във формата, придадени им от други, много по-късни творчески индивидуалности, тоест отпаднало е онова, което не е „автентично“ Езопово. През късната античност басните на Езоп са били особено популярни в школите по реторика, където са били много подходящи поради своята педагогическа стойност за целите на обучението. Бъдещите оратори са упражнявани да развиват по зададен сюжет къса басня, да развият или преработят готова басня, да превръщат басни от проза в поетична форма или обратното.

През Средните векове и по-специално във Византия също се събират и преработват сюжети на Езопови басни, но те нямат стойността на своите образци. От това време можем да споменем имената на Симеон, Никифор Григорас, на Цецес и др.

По-късно, в новите времена, басните на Езоп са измежду най-четените произведения на старогръцката литература, особено в училищата. Те са били преиздавани, превеждани, преразказвани, преработвани и са оплодили чрез благотворното си влияние творчеството на цял наниз европейски писатели. Можем свободно да кажем за Езоп, че едва ли има друг античен писател, без когото да е минал по-късен писател, който е творил в същия жанр. Най-големите световни баснописци, добили слава на класици в своите национални литератури и надхвърлили дори техните рамки, за да влязат в златния фонд на световната художествена мисъл, са в по-голяма или в по-малка мярка негови ученици, дори чрез приемствеността на Федър или в по-малка степен, на Бабрий. Всеки от тях използува някой от сюжетите, срещани у тези двама антични предходници, или черпи от силата на разобличението, като налага своята творческа индивидуалност и допринася за развитието на баснята като един от най-действените, увличащи със своята непосредственост жанрове на литературата. Нека да споменем французите Флориан и Лафонтен, в Германия – Лесинг, в Русия – Кантемир, Тредяковски, Сумароков, Хемницер, Измайлов, Крилов. Така както класици на баснята в античността са гъркът Езоп и римлянинът Федър, в новите времена това са французинът Лафонтен и русинът Крилов. Лафонтен осмива порядките на абсолютизма, Крилов разобличава крепостническа Русия. А нима се прекъсва нишката, която води от Езоп, в творчеството на близките ни по време или наши съвременници, на един Демян Бедни или Сергей Михалков, на нашите П. Р. Славейков, Цани Гинчев, Стоян Михайловски, Христо Радевски или Радой Ралин? Темите, сюжетите, героите може да се менят, но необходимостта от разобличаването на лошото в живота в устрема към красивото, градивното ще ни кара винаги да се връщаме към творчеството на онзи велик грък, който ни показа, че силата на мисълта и на словото в една от най-действените им форми – баснята, може да направи човека свободен по дух, да му вдъхне оптимизъм и вяра, да го окрили в борбата за хуманизъм и щастие.

У нас Езоп е едва ли не най-популярният древногръцки автор. Към богатството на неговото творчество нашите писатели и просветители са се обръщали нееднократно. Той е превеждан, преразказван, издаван в отделни книжки или по списания и вестници. Едва ли има детско вестниче или списание, което да не е отпечатвало на страниците си някоя и друга Езопова басня. Още преди Освобождението наши писатели и книжовници превеждат басни от Езоп. Така Софроний Врачански още в 1802 год. подготвил сборник от 144 басни, които превежда от новогръцки. По-късно превеждат и П. Р. Славейков (изд. в Букурещ, 1852 г.) – 150 басни, Йоан Емануилович (изд. в Белград, 1852 г.) и Райно Попович (изд. в Белград, 1854 г.) – 151 басни. От Освобождението насам се издават също няколко превода: на Хр. Драганов (изд. във Враца, 1898 г.) – съдържащ 76 басни по руския превод на В. Алексеев, на Н. Ц. Влахов (изд. в Ловеч, 1898 г.) – съдържащ 108 басни, на Ал. Балабанов (София, 1924 г., 2 изд. 1947 г.) – съдържащ 50 басни, на Ж. Битев (София, 1941 г.) – съдържащ 91 басни. Издавани са и няколко по-малки сборника, като: Езопови басни, от Ар. Евалд. Превод от руски, Хасково, 1891; Н. Лазаров, Избрани басни от Езоп и др., 1938; Езоп, Басни. София 1941 (преводачът не е отбелязан). Освен това Ангел Каралийчев издаде през 1938 год. книгата „Едно гърне старо злато. Безсмъртните басни на Езопа“, в която е преразказал свободно 50 басни (с илюстрации от Илия Бешков). През 1961 год. издателство „Български художник“ пусна илюстрованата книжка за деца (цветни илюстрации от Ал. Поплилов) „Еленът и изворчето. Басни от Езоп“, преразказани от Рени Карастоянова (съдържа 8 басни). Всички тези издания имат своя принос за обогатяването на нашата художествена култура, като правят достъпен за читателя Езоп, премахвайки пречката на трудно преодолимия старогръцки език. Но те имат и своите слабости. Така никое от тях не дава пълен превод на басните (никое от тях не достига дори до половината от броя им), а с изключение на преводите на Райно Попович и Ал. Балабанов (който пък съдържа най-малко басни) никое не е направено от оригиналния език, а посредством друг език – новогръцки, руски, френски. Освен това в повечето от тях има неточности, а някои са остарели по език или пък представляват библиографска рядкост и са трудно достъпни. Всичко това само оправдава идеята да се издаде пълен превод на басните на Езоп, направен от оригинала, и с това – да се запълни една празнина, като се поднесе на българския читател в достъпна форма едно истински класическо, безсмъртно произведение, което ще обогати неговия мироглед и естетическата му култура.

                                                                       Тодор Сарафов

1. Добрините и злините

 

            Добрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса[1] как трябва да постъпват с хората. А той им казал: не всички заедно, а една по една да ги спохождат. Та затова Злините, понеже са близо до хората, постоянно ги връхлитат, а пък Добрините стигат по-бавно – докато слязат от небето. Никой лесно не случва на добрини, а всеки от нас ежедневно бива поразяван от злините.

2. Продавачът на статуя

 

Един човек издялал дървена статуя на бог Хермес[2], отнесъл я на пазара и я изложил за продан. Като не се явявал никакъв купувач, той, за да привлече хора, започнал да вика, че продава божество, което носи сполука и печалба. Един от случилите се там хора се обърнал към него с думите:

– А бе, човек! Щом като е такава статуята, защо я продаваш? Можеш сам да се ползуваш от нейната, помощ.

            А той му отговорил:

            – Защото аз се нуждая от някаква бърза помощ, а този бог има навика да прави услугите бавно.

            Баснята подхожда за користолюбивия човек, който дори и боговете не зачита.

3. Орел и лисица

            Орел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи – по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си. Орелът се издигнал на върха на едно дърво и там си свил гнездо, а лисицата се свряла в шубрака под него и там си заотглеждала малките.

            Но един ден, когато лисицата била излязла по полето за храна, орелът, гонен от глад, се спуснал в шумалака, грабнал лисичетата и си направил угощение заедно със своите орлета. Върнала се лисицата, разбрала какво се е случило и останала огорчена не толкова от гибелта на рожбите си, колкото от своята безпомощност – нали била четвероного, не можела да преследва птица. Затова, като се изстъпила отдалеч, проклела злодея – само това остава на слабите и безпомощните. Но скоро се явил случай да въздаде заслуженото на орела заради поруганото приятелство. На полето хора принасяли една коза в жертва. Орелът се спуснал и отмъкнал пламтящия дроб. Отнесъл го в гнездото, но силен вятър задухал и разгорял буен пламък от дребната и суха слама. Та орлетата – те били още съвсем малки – тупнали на земята. Втурнала се лисицата и пред очите на орела излапала всичките.

            Баснята показва, че тези, които престъпят приятелството, може да отбягнат отплатата на поруганите, ако те са слаби – но няма да ги отмине възмездието свише.

4. Орел и бръмбар

 

            Орел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил. Бръмбарът започнал да го окуражава и щом видял орела да връхлита, замолил го да не грабва неговия молител. Но орелът презрял дребната гадинка и пред очите ѝ се нагостил със заека. Бръмбарът обаче затаил в себе си омраза към орела и захванал да дебне къде си свива гнезда. Щом той си снесял яйца, бръмбарът се устремявал отвисоко, бутал ги и ги чупел. Накрая орелът, прогонван отвсякъде, прибягнал до Зевса за помощ – а орелът е свещената птица на Зевса – и му се примолил да му осигури безопасно място, където да си отглежда рожбите. Зевс му позволил да снася яйцата си в собствения му скут. Бръмбарът видял това, направил топка от тор, издигнал се високо и когато стигнал над скута на Зевса, пуснал я там. А Зевс, за да се отърси от нечистотията, изправил се и без да забележи, изхвърлил яйцата. Оттогава, казват хората, по времето, когато се появяват бръмбарите, орлите не мътят.

            Баснята учи, че не бива да се отнасяме с пренебрежение към никого и да смятаме, че някой човек е дотолкова безпомощен, че да не може, когато бъде поруган, да си отмъсти по някакъв начин.

5. Орел, гарга и овчар

 

            Орел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото. И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Понеже ноктите ѝ се забили в руното му, не могла да се издигне, а само пърхала с криле. Овчарят най-сетне забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил краищата на крилете ѝ и привечер я отнесъл на децата си. А на въпросите им що за птичка е това, той отговорил:

            – Доколкото мога добре да разбера – гарга, но според както иска да се представи – орел.

            Така съперниченето с превъзхождащи ни не води до нищо и към несполуките се притуря и присмех.

6. Орел с подрязани криле и лисица

 

            Веднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.

            Но друг човек го купил, оскубал му перата по крилете, намазал ги с балсам и по този начин те могли отново да израснат. Орелът полетял, грабнал в ноктите си един заек и го поднесъл на човека в дар.

            Лисица някаква видяла всичко и се провикнала:

            – Недей го дава на тогова, а на първия си господар; защото този по природа си е добър. По-добре е да умилостивиш оногова, за да не би отново да те залови и пак да ти оскубе крилете.

            На благодетелите си трябва честно да се отплащаме, а злите хора – благоразумно да отбягваме.

7. Простреляният орел

 

            Орел стоял на върха на една скала и дебнел да хване някой заек, но го улучил един стрелец: стрелата пробола тялото му, а крайчето с перцата щръкнало пред очите му. Като ги видяла, птицата казала:

            – Още една мъка в повече за мен: да умра от собствените си пера!

            Жилото на мъката пронизва по-силно, когато човек е подхвърлен на опасност от близките си.

8. Славеи и сокол

 

            Славей, кацнал на едно високо дърво, пеел според обичая си. Зърнал го сокол, който търсел храна, спуснал се и го грабнал. Захванал славеят в предсмъртния си час да се моли да го пусне. Изтъквал, че той не достига да запълни стомаха на един сокол; че соколът, когато се нуждае от храна, трябва да се насочва към по-едрите птици. А соколът го прекъснал с думите:

            – Та аз толкова ли съм глупав, че да изпусна от ръцете си готовата храна и да гоня някаква въображаема?

            Така и между хората: безразсъдни са тези, които в надеждата си да получат нещо повече изпускат това, което е в ръцете им.

9. Славей и лястовица

 

            Лястовицата съветвала славея да отиде като нея да се храни и живее при хората. А той ѝ отговорил:

            – Не желая да оживявам отново болката от предишните си страдания[3]. Затова си живея по пусти места.

            Огорченият от някой случай на съдбата има желанието да отбегне дори и мястото, където го е сполетяло страданието.

10. Длъжникът атинянин

 

            В Атина един длъжник, когато бил поканен от своя кредитор да си плати дълга, започнал най-напред да моли да му се даде отсрочка, заявявайки, че се намира в затруднение. След като не могъл да го убеди, докарал единствената свиня, която имал, и в присъствието на кредитора я изложил за продан.

            Приближил се един купувач и запитал дали свинята е породиста. А той отговорил, че тя не само ражда, но и по необикновен начин: на Елевзинските празници[4] – женски прасета, а през Панатенеите[5] – мъжки. Онзи останал изумен от казаното. Тогава кредиторът се намесил с думите:

            – А, недей се учудва! Та тя на Дионисиевите[6] празници ще ти роди и коз лета!

            Баснята разкрива, че мнозина заради лични облаги не се поколебават дори лъжливо да свидетелствуват за невъзможни неща.

11. Негърът

 

            Един човек си купил негър, като си мислел, че цветът на кожата му се дължи на лошите грижи на предишния собственик. Отвел го в къщи и се заловил да го избели, като приложил всякакви сапуни и бани. Но не успял да промени цвета на кожата – дори го поболил с прекалените си усилия.

            Баснята показва, че природните особености на хората си остават такива, каквито веднъж са се създали.

12. Котка и петел

 

            Котка сграбила петел, но искала да го изяде под благовиден предлог. Тя започнала да му сипе обвинения, че безпокои хората, като кукурига нощем и не им дава да спят. Той, от своя страна, захванал да се защищава, че прави това за тяхно добро – за да ги разбуди за ежедневния им труд. Ново обвинение му поднесла котката – че е птица, безсрамна по своята природа: сношава се с майка си и със сестрите си. И това той казал, че прави за полза на стопаните си – че след това кокошките им снасят много яйца. Накрая котката извикала:

            – Е-е-е! Че ако ти можеш да ми натрупаш много благовидни оправдания, това съвсем не значи аз да остана съвсем гладна!

            И се нагостила с него.

            Баснята разкрива, че един лош характер, който си е наумил да безчинствува, ако не е в състояние под някакъв благовиден предлог, върши злото открито.

13. Котка и мишки

 

            В една къща имало мишки. Котка някаква разбрала това и отишла там. Започнала да ги лови една по една и да ги яде. А мишките, след като непрекъснато ставали плячка, взели, че се скрили по дупките си и котката не можела вече да ги достига. Разбрала тя, че с някаква хитрост трябва да ги примами. Затова се покачила на една дървена кука, провесила се на нея и се престорила на умряла. Една от мишките надникнала от дупката си и като я съгледала, извикала:

            – Ей, приятелко! Та ти и на торба да станеш, пак не ще те доближим.

            Баснята говори, че разумните хора, след като са изпитали злини от други, не могат да бъдат подмамени от техните преструвки.

14. Котка и кокошки

            Котка, като чула, че в някакъв чифлик птиците боледували, се предрешила на лекар, взела със себе си и необходимите за професията инструменти и се представила. Изстъпила се тя пред курника и ги заразпитвала как се чувствуват. А те я прекъснали с думите:

            – Добре, ако ти се изметеш оттук.

            Така и злите хора не могат да заблудят разумните, колкото и да се преструват на честни.

15. Коза и козар

 

            Един козар подкарал козите си към кошарата. Една от козите била изостанала, улисана в някаква сладка паша. Пастирът хвърлил камък по нея и я улучил, като ѝ счупил рога. Започнал да се моли на козата да не го обажда на господаря. А тя му отговорила:

            – Та дори и да премълча, как мога да прикрия работата? Нали всички ще видят счупения ми рог?

            Когато вината е явна, не е възможно да бъде скрита.

16. Коза и магаре

            Един човек гледал коза и магаре. Козата завидяла на магарето, че получава много храна. Затова започнала да му нарежда, че неговата мъка няма край: той или тика воденичното колело, или носи товар на гърба си. Дала му съвет да се престори, че получава епилептичен удар и да се свлече в някоя яма, за да си отпочине. То я послушало. Отпуснало се, но се наранило тежко. Повикал господарят лекар и го замолил да помогне. А той казал, че трябва да вкарат на магарето бял дроб от коза – само така щяло да се оправи. Пожертвували козата и излекували магарето.

            Който крои другиму коварства, сам става причина за собствените си беди.

17. Козар и диви кози

 

            Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всичките в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не могъл да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми. Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги обвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особени грижи, са го изоставили. А козите се извърнали и му отговорили:

            – Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас – пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.

            Баснята показва, че не бива да ни радва приятелството на хора, които предпочитат нас – новите си приятели, пред старите, и да имаме на ум, че когато вече нашето приятелство поостарее, ще се сприятелят с други и тях ще предпочетат пред нас.

18. Грозната робиня и афродита

            Един господар обичал своята грозна и зла робиня. С парите, които получавала от него, тя започнала да се конти и да съперничи на господарката си. Непрекъснато извършвала жертвоприношения в чест на Афродита[7] и ѝ благодаряла, че я правела красива. А богинята ѝ се явила насън и казала:

            – Не ми благодари, че те правя красива – аз кипя и ме е яд на тоя, дето те вижда хубава.

            Не бива да се надуват тези, които по нечестен път са се замогнали и особено ако са прости и неприятни хора.

19. Петли и орел

 

            Два петела повели борба заради кокошките. Накрая единият успял да изгони другия. Победеният се оттеглил на едно затънтено място и се спотаил. Победителят пък подскокнал нависоко, кацнал на върха на зида и с цял глас закукуригал. И тутакси някакъв орел връхлетял и го грабнал. Та скритият в сянката петел сега необезпокоявано започнал да задиря кокошките.

            Разумна скромност – сигурна победа.

20. Петли и яребица

            Един човек имал в къщата си два петела. Веднъж видял да се продава опитомена яребица. Купил я и я отнесъл в къщи, за да я отхрани заедно с петлите. Но петлите започнали да я гонят и кълват. Яребицата изпаднала в отчаяние, понеже си мислела, че те я мразят, задето е от друга порода. Не минало много и яребицата забелязала, че петлите влизали в бой помежду си и не се откъсвали, додето не се разкървавят. Тогава тя си казала:

            – Е, няма да се сърдя, че ме кълват. Та нали виждам, че и себе си не щадят.

            Баснята показва, че разумните хора по-леко понасят обидите от близки хора, когато виждат, че те не щадят дори и домашните си.

21. Рибари

            Рибари отишли на риболов. След като се измъчили дълго да стоят над мрежата, без да уловят нещо, отпуснали се в лодката съвсем отчаяни. В този момент един тунец (вид едра риба), преследван от нещо, в своя устрем неочаквано скочил в лодката. Рибарите го хванали, занесли го в града и го продали.

            Така често това, което нашето умение ни отказва, поднася ни го случайността.

22. Рибари, които не уловили нищо

 

            Рибари затеглили мрежата. А тя се оказала тежка, та те заскачали от радост, като си представяли, че уловът им е голям. Като издърпали на брега мрежата, намерили в нея малко риба – мрежата била пълна с камъни и тиня. На рибарите станало извънредно тежко. Яд ги било не толкова че им се случило това, колкото, че се били надявали на съвсем друго нещо. Един от тях, който бил възрастен, казал:

            – Стига, другари! Скръбта, както изглежда, е сестра на радостта. Така и на нас е трябвало, след като си предвкусвахме такива хубави неща, да ни се случи нещо съвсем неприятно.

            И тъй, като наблюдаваме и ние променливостта на живота, не бива да се възгордяване, че имаме постоянно успехи, а да знаем, че след продължително хубаво време ще настъпи и буря.

23. Рибарят свирач

            Един рибар, изкусен свирач, си взел свирката и мрежата и отишъл на брега, на морето. Застанал на една издадена скала и най-напред започнал да свири, като си въобразявал, че рибите, привлечени от сладката мелодия, сами ще наскачат към него. След като дълго свирил и нищо не постигнал, оставил свирката, взел мрежата, метнал я във водата и наловил много риба. Изсипал рибите от мрежата на брега и като ги гледал как пърхат, казал:

            – Проклети гадини! Когато ви свирех, не играехте, а сега, когато престанах, правите това.

            Баснята приляга на тези, които правят неща, на които не им е времето.

24. Рибар и рибка

            Рибар пуснал мрежата в морето и изтеглил една малка рибка. Рибката му се примолила да не я хваща сега, а да я пусне, тъй като е още дребничка. Прибавила още:

            – А когато наедрея и стана голяма, ще можеш да ме уловиш отново и ще ти бъда от по-голяма полза.

            А рибарят отговорил:

            – Та аз ще съм съвсем безумен, ако изпусна от ръцете си плячката, колкото и дребна да е тя, и живея с надеждата за някаква си очаквана, колкото и голяма да е тя.

            Баснята показва, че би било глупост човек да изпусне малкото, което държи в ръцете си, надявайки се на нещо по-голямо.

25. Рибар, който удря водата

            Един рибар отишъл да лови риба в някаква река. Проснал мрежата така, че обхванал от двете страни течението. Привързал и камък за ленено въже и заудрял с него водата, та като бягат рибите, да попадат само в мрежата. Някакъв човек, който живеел по тези места, като го видял какво прави, му отправил упрек, че размътва реката и не оставя хората да пият бистра вода. А рибарят отговорил:

            – Че ако не се разбърка реката, аз трябва да умра от глад.

            Така и в държавата демагозите си уреждат най-добре интересите тогава, когато довеждат отечеството си до размирици.

26. Алкионът

            Алкионът е птица, която обича пустите места и живее постоянно в морето. Казват, че за да се запази да не я ловят хората, отглежда малките си в крайбрежните скали.

            Та веднъж един алкион, когато се готвел да снася яйцата си, кацнал на един нос и съгледал скала в морето. Там и снесъл яйцата си. Но случило се така, че когато един ден отишъл да търси храна, морето, развълнувано от силни ветрове, се надигнало чак до гнездото, заляло го и удавило малките. Когато птицата се завърнала и разбрала случилото се, рекла:

            – Нещастна аз! Исках да се опазя от коварствата по земята и избягах при морето, а то се показа още по-коварно към мен.

            Така понякога и хората, които се пазят от враговете си, попадат, без да усетят, на приятели, които са по-зли и от враговете.

27. Лисици

            Един път лисици се събрали на брега на река Меандър[8], като се канели да уталожат жаждата си в нея. Понеже водата се носела буйно, те започнали да се подканват една друга, но никоя не се осмелявала да нагази. Ето че една се изпъчила, за да изрази презрението си към останалите, присмяла се на малодушието им и смятайки се за по-смела, без много да мисли, нагазила във водата. Повлякло я течението към средата, а другите лисици, които стояли по брега на реката, завикали:

            – Не ни оставяй! Върни се и ни покажи плитчината, където ще можем спокойно да се напием.

            А лисицата, както била носена от течението, им отговорила:

            – Имам да предам един отговор в Милет[9], та съм се запътила натам. На връщане ще ви покажа мястото.

            Отнася се за тези, които от самохвалство си навличат беда.

28. Лисицата с подутия стомах

            Една гладна лисица, като видяла в хралупата на едно дърво хляб и месо, оставени от овчари, намърдала се вътре и ги изяла. Но стомахът ѝ се подул и като не можела да се измъкне, започнала да се вайка и да пъшка. Друга лисица, която минавала оттам, чула охканията ѝ, приближила се и запитала за причината. Щом разбрала за случилото се, обърнала се с думите:

            – Ами ти ще трябва да останеш там, докато станеш такава, каквато си била, когато си влязла в хралупата. Така ще се измъкнеш лесно.

            Баснята учи, че времето разрешава трудностите.

29. Лисица и къпина

            Една лисица се покатерила на една ограда, но се подхлъзнала и щяла да падне, та се хванала за една къпина. Обаче разкървавила лапите си от нейните бодли и от болка се обърнала към нея с думите:

            – Уви! Прибягнах до тебе за помощ, а ти ми причини повече страдания.

            – Сбъркала си, приятелко, като си пожелала да се заловиш за мен. Тъкмо аз имам навика да се залавям за всички останали – отговорила къпината.

            Баснята показва, че също така и сред хората глупави са онези, които простират ръце за помощ към такива, на които повече е присъщо да причиняват злини.

30. Лисица и грозде

            Една изгладняла лисица, като съгледала на една лозница да висят гроздове, поискала да ги достигне, но не успяла. Отивайки си, тя си казала:

            – Зелени са.

            Така и някои хора, като не могат да уредят работите си поради некадърност, оправдават се с обстоятелствата.

31. Лисица и змия

            Една лисица, като съгледала заспала змия, завидяла на дължината ѝ. Поискала да я стигне на ръст. Проснала се до нея и се заопитвала да се издължи: насилвала се да се протяга, докато отведнъж се пукнала.

            Така си патят тези, които се опитват да съперничат на по-силните; защото по-често се унищожават сами, без да могат да достигнат другите.

32. Лисица и дървар

            Една лисица бягала от ловци и като видяла един дървар, замолила го да ѝ помогне. Той ѝ предложил да се вмъкне в неговата колиба и да се скрие там. Скоро ловците пристигнали и запитали дърваря дали е видял да минава оттам лисица. А той високо казал, че не е виждал, а същевременно протегнал ръка и посочил къде се била скрила. Те не разбрали за какво им дава знак, а се вслушали в това, което им казал. Лисицата, щом видяла, че си отишли, излязла от колибата и без да каже дума, си тръгнала. А на упрека на дърваря, че след като той я е спасил, тя нито с думичка не му благодарила, лисицата отговорила:

            – Щях да ти благодаря, ако жестовете на ръцете ти и твоето поведение съответствуваха на думите ти.

            Тази басня би послужила спрямо такива хора, които открито обещават полезни неща, а в действителност вършат подлости.

33. Лисица и крокодил

            Лисица и крокодил спорели за благородния си произход. Крокодилът привел много доказателства за известността на своите прадеди и накрая изтъкнал, че неговите деди са уреждали спортни игри. Тогава лисицата забелязала:

            – Та това можеше и да не ми го казваш. По кожата ти личи, че от дълги години не си правил гимнастически упражнения.

            Така и за лъжливите хора порицание са фактите.

34. Лисица и куче

            Лисица се промъкнала сред стадо овце, които кърмели агнетата, хванала едно агне и се запреструвала, че го милва. Запитана от кучето какво прави, тя отговорила:

            – Милвам го и го заигравам.

            А кучето ѝ отговорило:

            – А сега, ако ти не оставиш агнето, аз тебе ще те помилвам по кучешки.

            Баснята подхожда за несръчен негодник и крадец.

35. Лисица и пантера

            Лисица и пантера спорели за красотата си. Понеже пантерата постоянно изтъквала кожата си, която била разнообразна по цвят, лисицата ѝ възразила:

            – Та колко по-красива съм аз от тебе, понеже не кожата, а умът ми се отличава с разнообразие.

            Баснята показва, че красотата на разума стои над телесната красота.

36. Лисица и маймуна, избрана за цар

            На едно събрание на животните маймуната като танцувала, спечелила благоволението на всички и била избрана за цар. Лисицата ѝ завидяла. Ето защо, като видяла един капан, в който имало парче месо, завела маймуната там. Казала ѝ, че е намерила имане, което тя нямало да използува за себе си – запазила го била за нея като дар за царското ѝ достойнство и я подканила да го вземе. Маймуната, без да помисли, се доближила и се хванала в капана. Започнала да обвинява лисицата, че ѝ е устроила клопка. А тя ѝ отговорила:

            – Ей, маймуно! Та ти като имаш толкова малко ум, как ще царуваш над животните?

            Така и тези, които необмислено се залавят за някоя работа, освен нещастието си навличат и присмех.

37. Лисица и маймуна, спорещи за благородство

            Лисица и маймуна, вървейки заедно, започнали да спорят за благородния си произход. Всяка била вече изброила много доказателства, когато спрели на едно място. Маймуната отправила поглед натам и започнала да въздиша. Лисицата я запитала за причината, а тя ѝ посочила надгробни паметници, каквито имало там, и отговорила:

            – Как да не плача, когато гледам гробовете на моите деди – свободни и роби?

            Но лисицата ѝ казала:

            – Можеш да лъжеш, колкото си щеш. Нали никой от тях няма да стане, та да те опровергае.

            Така и лъжливите хора най-много се хвалят тогава, когато няма кой да ги опровергае.

38. Лисица и козел

            Една лисица паднала в някакъв кладенец и трябвало да остане там, понеже била безпомощна да излезе.

            Един козел, гонен от жажда, стигнал до същия кладенец. Видял лисицата и я запитал дали водата е добра. А тя, като се зарадвала на щастливия случай, започнала силно да хвали водата – колко била приятна! И го поканила да слезе. А той, без да помисли, воден единствено от жаждата, слязъл. След като се напил, започнали да мислят заедно с лисицата как да излязат. Лисицата казала:

            – Аз зная едно средство, стига ти да желаеш и двамата да се избавим. Ако обичаш, опри предните си крака на стената и изправи рогата си; аз ще изскоча по гърба ти и ще измъкна и тебе.

            Козелът с готовност приел предложението ѝ. Лисицата скокнала по краката му, изпълзяла по гърба и като се опряла на рогата му, достигнала ръба на кладенеца и тръгнала да си върви. Понеже козелът отправил укори към нея, че погазила договора им, тя се извърнала и казала:

            – Ей, приятелю! Ако имаше толкова ум, колкото косми на брадата си, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си.

            Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода на нещата и чак тогава да се залавят за тях.

39. Лисицата с отрязаната опашка

            Една лисица си откъснала опашката в един капан. Видяла, че няма да може да живее от срам. Затова решила, че трябва да накара и останалите лисици да направят същото, за да може в общата беда да скрие и собствения си недъг. Свикала всичките лисици и ги запридумвала да си отрежат опашките, като ги уверявала, че опашката не само не им прилича, но е и излишна тежест, която виси на тялото. Една обаче от тях ѝ възразила с думите:

            – Само че, приятелко, ако на тебе не ти отърваше, ти не би ни съветвала и нас.

            Баснята е за тези, които дават съвети на ближния не от добри чувства, а заради собствена изгода.

40. Лисица, която никога не била виждала лъв

            Една лисица никога не била виждала лъв. Когато веднъж, по някаква случайност, срещнала лъв, в първия момент, когато го видяла, толкова се уплашила, че за малко щяла да умре. Когато го видяла втори път, пак се уплашила, но не колкото първия път. А когато го видяла за трети път, дотолкова добила кураж, че се доближила до него и го заговорила.

            Баснята показва, че навикът омекотява и страшните неща.

41. Лисица и маска

            Една лисица се промъкнала в къщата на един ваятел и захванала да разглежда всички вещи една по една. Попаднала и на една изкусно изработена маска. Взела я между лапите си и казала:

            – Брей, каква глава, а няма мозък!

            Баснята приляга за хора, които имат великолепна външност, но не им сече умът.

42. Двамина, които спорят за богове

            Двама души влезли в спор кой от двамата богове, Тезей[10] или Херакъл[11] е по-велик. А боговете се разсърдили и всеки от тях излял гнева си над земята на Другия.

            Несъгласието между зависимите люде прави господарите да се гневят срещу подчинените си.

43. Убиецът

            Някой си убил човек и бил преследван от близките му. Стигнал до бреговете на река Нил и там се натъкнал на вълк. От страх се покачил на едно дърво, което се издигало над реката, и се притаил на него. Но там съгледал змия, която пълзяла към него, та скочил в реката. В реката пък го налапал крокодил.

            Баснята показва, че за престъпните хора нито земята, нито въздухът, нито водата са безопасни.

44. Човекът, които обещавал невъзможни неща

            Един беден човек заболял и се намирал в тежко положение. След като лекарите били загубили надежда, той се обърнал с молба към боговете; обещавал им, че ще им принесе хекатомба[12] и ще им посвети дарове, ако се вдигне от леглото. Жена му, която се намирала при него, го запитала:

            – И откъде ще вземеш всичко това?

            А той отговорил:

            – Та ти надяваш ли се да се привдигна, та боговете да трябва да ми ги искат?

            Баснята показва, че хората лесно обещават това, което не смятат да свършат.

45. Страхливецът и гарваните

 

            Един страхлив мъж тръгнал на война. Но чул гарвани да грачат. Захвърлил оръжието и се притаил. После го взел и отново продължил. Но ето че пак програкали. И той отново се спрял. Най-сетне се обадил:

            – А бе вие можете да си грачите колкото ви сили държат, но от моето месо няма да вкусите.

            Баснята е за прекалените страхливци.

46. Ухапаният от мравка и Хермес

            Веднъж един човек съгледал кораб, който потънал заедно с хората, и казал, че боговете са отсъдили несправедливо – заради един безчинник и невинни хора са станали жертва! Когато изричал тези думи, бил застанал на място, където имало много мравки. Една го ухапала случайно. А той, ухапан от една, всичките стъпкал. И ето бог Хермес му се явил, ударил го с жезъла, като му казал:

            – А сега няма ли да твърдиш, че боговете са такива съдници към хората, какъвто си ти спрямо мравките?

            Никой да не хули боговете, когато го сполети нещастие: по-добре е да премисли собствените си простъпки.

47. Мъж и свадлива жена

 

            Един мъж имал жена, която проявявала крайно свадливия си нрав спрямо всички в къщи. Та поискал той да узнае дали по същия начин се проявява и към бащините си роднини и под благовиден предлог я изпратил при баща ѝ. След няколко дни, когато се завърнала, запитал как са я посрещнали домашните.

            Тя му отговорила:

            – Говедарите и овчарите ме гледаха накриво.

            А мъжът ѝ отговорил:

            – Но, жено, ако си била неприятна на тези, които в зори откарват стадата и късно се прибират, какво трябва да се очаква за тези, с които си прекарала целия ден?

            Така често от дребните неща проличават големите и от откритите – скритите.

48. Коварният мъж

            Един коварен човек заявил пред някого, че ще му докаже, че Делфийският оракул[13] лъже. Когато настъпил уреченият ден, той взел в едната си ръка врабче, скрил го под дрехата си и отишъл в храма. Застанал пред оракула и го запитал дали държи в ръцете си живо същество или мъртво. Имал намерение, ако оракулът кажел мъртво, да покаже живото врабче; а ако кажел живо, да го удуши и го покаже. Но богът разбрал коварното му намерение и отговорил:

            – Достатъчно, човече! Само от тебе зависи това, което държиш, да бъде бездиханно или живо.

            Баснята доказва, че божественият промисъл не може да бъде подведен.

49. Самохвалко

            Един състезател петобоец, постоянно укоряван от своите съграждани заради малодушието му, заминал веднъж нанякъде. След време се завърнал и започнал да се хвали. Разказвал, че многократно и в различни градове проявил мъжеството си, а в Родос[14] направил такъв скок, какъвто никой от олимпийските победители не бил постигал. Прибавил, че за свидетели на това постижение ще им представи тези, които са присъствували там, ако един ден дойдат в града им. А един от присъствуващите се обърнал с думите:

            – Но, приятелю, ако това е истина, нямаш нужда от свидетели. Нека тук да е Родос – хайде скачай!

            Баснята показва, че за това, което може да се докаже чрез дела, всякакви приказки са излишни.

50. Остарелият мъж и приятелките му

 

            Един възстар мъж имал две приятелки, едната млада, другата стара. Та тази, която била в напреднала възраст, като изпитвала срам, че общува с по-млад, започнала да му скубе черните коси всеки път, когато отивал при нея. По-младата пък, примирена, че има стар любовник, скубела белите му косми.

            И така, скубан последователно и от двете, човекът стигнал до плешивост.

            Така че неестественото винаги е вредно.

51. Корабокрушенец

            Един богат атинянин пътувал по море заедно с други пътници. Извила се обаче силна буря и корабът потънал. Другите пътници се спасявали чрез плуване, а атинянинът само се молел на богиня Атина[15], като ѝ обещавал хиляди дарове, ако го спаси. Един от корабокрушенците, който плувал редом с него, му казал:

            – С помощта на Атина, но и ръцете си движи.

            Та и ние, като призоваваме боговете на помощ, трябва да мислим и сами да направим нещо за себе си.

52. Слепецът

            Един слепец бил навикнал чрез пипане да познава какво е всяко животинче, поставено в ръцете му. Веднъж му поставили едно вълче. Опипал го и казал с недоумение:

            – Не зная дали е малкото на вълк, на лисица или на някакво подобно животно. Само това ми е ясно, че не е полезно то да придружава стадо овце.

            Така природата на лошите се познава често и по външността.

53. Измамникът

            Един беден човек, като заболял и се намирал в тежко състояние, обещал на боговете, че ако го спасят, ще ги възнагради със сто вола. А те искали да го изпитат, та помогнали да оздравее бързо. След като се вдигнал от легло, беднякът, понеже не разполагал с истински волове, изработил сто от восък и ги принесъл в жертва на един олтар с думите:

            – Приемете моя оброк, о богове!

            А боговете поискали и те от своя страна да го измамят, та му пратили сън, в който го приканили да отиде на морския бряг – там щял да намери хиляда атически драхми[16]. И той с истинска радост изтичал на брега. Тук обаче попаднал на разбойници, които го отвлекли. Изкарали го за продан и ето по този начин той извлякъл хиляда драхми.

            Баснята приляга за лъжливите хора.

54. Въглищар и тепавичар

            Въглищар, който упражнявал занаята си в къщи, спрял вниманието си на един тепавичар, който му бил съсед. Отишъл при него и го поканил да му стане съквартирант. Изтъкнал му, че по този начин ще си станат по-близки и че по-евтино ще живеят, щом като ползуват общо жилище. Но тепавичарят му възразил с думите:

            – Но за мен това е съвсем невъзможно. Та платовете, които аз ще избелвам, ти ще ги цапаш.

            Баснята показва, че всички неща, които не си подхождат, не могат да съжителствуват.

55. Човекът и Зевс

            Казват, че най-напред били създадени животните и че Зевс надарил едно със сила, друго с бързина, трето – с криле. Само човекът застанал гол пред него и му казал:

            – Мен единствен остави без благоволение.

            А Зевс му отговорил:

            – Ти не си в състояние да оцениш своя подарък; а получи най-големия. Та ти си надарен с разум, който е сила у боговете и у хората, по-мощен от най-мощните неща, по-бърз и от най-бързите.

            И тогава човекът разбрал дара си. Направил поклон, благодарил и си отишъл.

            След като всички хора са удостоени с разум, някои от тях не могат да осъзнаят тази чест и завиждат често на животните, които са лишени от разсъдък и ум.

56. Човек и лисица

            Един човек смятал за свой враг една лисица, понеже му правела поразии. Успял да я залови. Като искал по-тежко да си отмъсти, привързал за опашката ѝ кълбо кълчища, натопени в масло, и го запалил. Но някакво божество я видяло и я отвело към нивата на тогова, който я бил пуснал. А било време за жетва. Човекът се затичал подир лисицата, като се вайкал, че не ще ожъне нищо.

            Човек трябва да бъде снизходителен и да не изпада в гняв извън мярка. Защото раздразнителните хора често в гнева си си докарват беди.

57. Човек и лъв – спътници

            Лъв вървял заедно с някакъв човек. Всеки от тях обсипвал себе си с хвалебни слова. Ето че на пътя им се изпречила каменна плоча с изображение на човек, който удушва лъв. Човекът я показал на лъва с думите:

            – Нали виждаш колко сме по-силни от вас.

            А лъвът с усмивка отговорил:

            – Ако лъвовете умееха да ваятелствуват, щеше да видиш много хора под лапите на лъв.

            Много хора се хвалят на думи, че са храбри и смели; но действителността ги разголва и изобличава.

58. Човек и сатир

            Разказва се, че някога един човек се сприятелил с някакъв сатир[17]. Дошла зимата, настъпил студ. Човекът поднесъл длани към устата си и задухал в тях. Сатирът го запитал защо постъпва така. Отговорил му, че си затопля ръцете от студа. Сетне, когато седнал пред приготвената им трапеза, човекът, понеже ястието било много горещо, си вземал по малко и го поднасял към устата си, като духал. Отново го попитал сатирът защо прави така. Човекът му отговорил, че охлажда яденето, понеже е много горещо. А онзи забелязал:

            – Еее, драги! Отказвам се от приятелството с тебе, понеже от една и съща уста изпускаш и топлина, и студ.

            Впрочем и ние трябва да отбягваме дружбата с такива, чието поведение е двойствено.

59. Човекът, който разбил статуя

            Един беден човек притежавал дървена статуя на божество и се молел пред нея да му направи някакво добро. След като все постъпвал така, а живеел в още по-голямо лишение, ядосал се, хванал статуята за краката и я ударил в стената. Главата ѝ се разпукнала и от нея се посипали златни монети. Човекът ги засъбирал, викайки:

            – Лукав си, както ми се струва, и неблагодарен. Докато те почитах, не ми помогна. Когато те халосах, изсипа ми големи блага за отплата.

            Баснята показва, че нямаш никаква полза, ако тачиш лош човек; удариш ли го, повече полза ще извлечеш.

60. Човекът, който намерил златен лъв

            Един страхливец и скъперник намерил лъв, направен от злато, и казал:

            – Съвсем не зная, какво ще стане с мен сега? Умът ми се взема и никак не зная какво да правя; раздвоявам се между алчността към парите и вродения ми страх. Та какъв ли случай или кой бог създаде този златен лъв? В този момент душата ми се бори със себе си; тя обича златото, но пък се плаши от творението, извлечено от злато. Желанието ми ме кара да го взема, характерът ми пък – да се въздържа. О, съдба, която даряваш, а не позволяваш на човека да се докосне! О, съкровище, което не доставя радост! О, благоволение божие, което не е никакво благоволение! Е, какво? Как да постъпя? До каква хитрост да прибягна? Отивам да доведа слугите си да го приберат с дружни усилия. А аз ще гледам отдалече.

            Баснята приляга на някой богаташ, който не се осмелява нито да се докосне, нито да си послужи с богатството.

61. Мечка и лисица

            Една мечка се хвалела надменно, че обичала хората, тъй като не ядяла умрял човек. Една лисица ѝ казала:

            – Де да можеше да отмъкваш мъртви, а не живи хора!

            Тази басня разобличава горделивците, които живеят в двуличие и пустославие.

62. Орач и вълк

            Един орач отпрегнал воловете си и ги отвел на водопой. Гладен вълк, който търсел някаква храна, намерил ралото и захванал отначало да лиже вътрешната страна на ярема, която опира о вратовете на воловете. Така, като наврял врата си, малко по малко, без да усети, затеглил ралото по браздата, като напразно се опитвал да се измъкне. Овчарят се върнал и като го забелязал, извикал:

            – Ей, проклета главо! Де да искаше да се откажеш от грабежите и разбойничеството, па да се захванеш да работиш земята!

            Така поради нрава им никой не вярва на лошите хора, дори когато се представят, че вършат полезни неща.

63. Астрономът

            Един астроном имал обичай да излиза на открито всяка вечер и да наблюдава звездите. И така, веднъж, като обикалял покрайнините на града, погълнат изцяло в наблюдаване на небето, не усетил как паднал в някакъв кладенец. Захванал да се вайка и да вика за помощ. Някакъв човек минавал оттам. Чул стенанията, приближил се и като разбрал случилото се, обърнал се към астронома със следните думи:

            – А бе, човече! Ти като се опитваш да гледаш какво става по небето, не виждаш ли какво има по земята?

            С тази басня бихме могли да си послужим срещу такива хора, които се хвалят с невероятни дела, а не са в състояние да се справят с най-обикновените човешки неща.

64. Жабите искат цар

            Жаби, огорчени от анархията, която съществувала при тях, изпратили пратеници при Зевса да го молят да им даде цар. А той, като разбрал простотията им, запратил едно парче дърво в блатото. Жабите, изплашени в първия момент от плясъка, се скрили на дъното на блатото. Но после, понеже дървото не помръдвало, изплували на повърхността и се отнесли към него с такова пренебрежение, че се покачили и се разположили върху него.

            Възнегодували жабите, че имат такъв цар, и повторно се озовали при Зевс и го замолили да им смени владетеля – та първият бил съвсем ленив! Зевс се ядосал, па им пратил една водна змия, която ги налапала една по една.

            Баснята показва, че по-добре е да имаме глупави, но не зли владетели, отколкото такива, които не ни дават мир и са зли.

65. Жабите съседки

            Две жаби били съседки. Едната живеела в дълбоко блато край пътя, а другата – в една локва на пътя. Тази, която живеела в блатото, убеждавала другата да се премести при нея, за да се радва на по-добър и по-безопасен живот. Другата обаче не склонила, казвайки, че мъчно може да се откъсне от мястото, на което е навикнала. И така, докато се случило, че кола преминала оттам и я премазала.

            Така е и с хората, които имат лоши занимания и умират, преди да се заловят за по-добри.

66. Жабите в блатото

            В едно блато живеели две жаби. Когато летният пек пресушил блатото, те го изоставили и затърсили друго. Стигнали до дълбок кладенец. Като го видели, едната казала на другата:

            – Приятелко, хайде да се спуснем двете в този кладенец.

            Другата отговорила:

            – Ами ако и в този кладенец водата пресъхне, как ще можем да се покачим горе?

            Баснята показва, че не бива да се залавяме за работи, без да ги обмислим предварително.

67. Жабата-лекар и лисицата

            Веднъж една жаба, както се намирала в блатото, завикала към всички животни:

            – Аз съм лекар. Познавам всички видове лекове.

            Една лисица я чула и ѝ казала:

            – Че как можеш да спасяваш други, след като не можеш да се излекуваш да не куцаш?

            Баснята показва, че този, който не е посветен в знанието, не би могъл да учи други.

68. Волове и ок

            Волове теглели кола. Понеже окът скърцал, те се извърнали и му казали:

            – Ей, приятелю! Ние теглим целия товар, а ти викаш.

            Така и някои хора, макар че други изнемогват, се преструват, че те самите се мъчат.

69. Три вола и лъв

            Три вола си пасели винаги заедно. Един лъв искал да ги изяде, но не успял поради дружбата им. Започнал с коварни думи да сее интриги между тях и успял да ги раздели един от друг. И тогава, като издебвал всеки вече уединен от останалите, нагостил се с тях.

            Ако искаш да живееш в пълна безопасност, недей вярва на враговете, а се уповавай на приятелите си и ги пази.

70. Коларят и Херакъл

            Един колар, като карал към село, колата му попаднала в дълбока яма. Той трябвало да помогне тя да излезе, но вместо това застанал със скръстени ръце. Само на Херакъл се замолил, понеже от всички богове най-много почитал него. Херакъл му се явил и казал:

            – Хвани колелото, мушни с остена воловете, а на боговете се моли само когато и сам направиш нещо. Иначе молитвите ти ще са напразно.

71. Борей и Слънцето

            Борей[18] и Слънцето спорели кой е по-силен. Решили, че на оня ще се присъди победата, който накара един пътник да си свали дрехата. Борей захванал да духа с все сила, човекът пристегнал дрехата си. Налетял го още по-силно, а той, понеже му станало още по-студено, си наметнал още една дреха. Борей се отчаял и го оставил на Слънцето. А то отначало греело умерено. Човекът си свалил излишната дреха. След това започнало все по-силно да прежуря, докато той вече не могъл да понася топлината. Съблякъл дрехите си и се гмурнал да се окъпе в реката, която течала край пътя.

            Баснята разкрива, че често пъти убеждението е по-резултатно, отколкото насилието.

72. Воловар и лъв

            Воловар, който пасял стадо волове, загубил едно теленце. След като претърсил наоколо и не го намерил, обещал в молитвите си към Зевс, че ако открие крадеца, ще му принесе една коза в жертва. Стигнал до една гора и там видял, че лъв яде телето. Разтреперил се от страх и вдигнал ръце към небето:

            – Господи боже! Преди ти обещах в жертва коза, ако открия крадеца. Сега пък вол ще ти принеса, стига само да избягам от лапите на крадеца.

            Тази басня би прилягала на хора, изпаднали в беда, които в критичния момент се молят да намерят спасение, а когато го намерят – търсят как да се откопчат от него.

73. Птичка и прилеп

            Една птичка била затворена в кафез, окачен над прозореца. Тя пеела нощем. Прилеп дочул отдалеч гласа ѝ и долетял да я пита защо през деня мълчи, а нощем пее. А птичката му отвърнала, че неслучайно прави това – та тъкмо едно време я били заловили, когато пеела през деня. Затова оттогава била станала по-умна. А прилепът забелязал:

            – Но сега ти нямаш нужда да се пазиш. Безполезно е. Трябвало е едно време, преди да бъдеш заловена.

            Баснята разкрива, че когато бедите ни сполетят, разкаянието не струва нищо.

74. Котката и афродита

            Една котка се влюбила в един хубав младеж и замолила Афродита да я превърне в жена. Богинята се смилила над страданието ѝ и взела, че я превърнала в красиво момиче. Младежът я забелязал, влюбил се в нея и я отвел в къщи. Когато се били оттеглили в брачната стая, Афродита, в желанието си да узнае дали котката, след като е променила външността си, е променила и нрава си, пуснала вътре мишка. Но котката, забравила новото си положение, скочила от леглото и се спуснала подир мишката да я изяде. Богинята силно възнегодувала срещу котката и отново върнала предишната ѝ природа.

            Така и между хората: ония, които са зли по природа, ако и да променят външността си, все пак характера си не успяват да променят.

75. Котка и пила

            Котка влязла в железарска работилница и заблизала оставена там пила. Но езикът ѝ се разранил и започнал силно да кърви. А тя се зарадвала, като си мислела, че си отмъква нещичко от желязото, докато накрая останала съвсем без език.

            Тази басня разказва за тези, които от страст към спорове вредят на себе си.

76. Старецът и Смъртта

            Веднъж един старец насякъл дърва, нарамил ги и после поел на дълъг път. Но уморен от пътя, смъкнал товара, като призовал Смъртта. Смъртта се появила и на въпроса ѝ защо я вика, старецът отговорил:

            – За да ми повдигнеш товара.

            Баснята учи, че всеки човек милее за живота си, дори и когато води жалко съществование.

77. Селянин и орел

            Един селянин намерил орел, хванат в примка. Удивен от красотата му, той го пуснал на свобода. А той не се показал неблагодарен за услугата. Като видял, че спасителят му е седнал под един зид, който щял да падне, прилетял и грабнал с ноктите си кърпата от главата му. Селянинът рипнал да го гони. Орелът я изпуснал. Човекът я вдигнал и се върнал обратно. Щом съгледал стената, която се била срутила на мястото, където седял, останал удивен от признателността на птицата.

            Тези, които са изпитали нещо добро от някого, трябва да са готови и те от своя страна да отвърнат с добро.

78. Селянинът и кучето

            Един селянин поради лошото време трябвало да остане затворен в своята кошара. Понеже не можел да излезе навън да си достави храна, на първо време изял овцете. След като студът се задържал, той се хранел с козите. Накрая, понеже зимата не стихвала, прибягнал и до работните си волове. А кучетата, като наблюдавали какво става, казали помежду си:

            – Трябва да се махаме оттука. Та господарят, щом като не се въздържа с воловете си, с които работи, нас ли ще пощади?

            Баснята показва, че трябва най-много да се пазим от тези, които не се свенят да сторят зло на близките си.

79. Селянин и змия, която убила детето му

            Змия припълзяла до детето на един селянин и го погубила.

            Селянинът, обхванат от силна мъка, грабнал брадвата и се запътил към дупката ѝ. Застанал над нея в очакване, щом се появи, да я съсече. Змията подала главата си от дупката, той замахнал, но не я улучил, а разчупил съседния камък. По-късно, като се уплашил за себе си, предложил ѝ да се помирят. А тя отговорила:

            – Нито аз мога да храня към тебе добри чувства, като гледам натрошения камък, нито ти към мен, щом погледнеш гроба на детето си.

            Баснята показва, че големите вражди не стигат лесно до помиряване.

80. Селянин и замръзнала змия

            Един селянин попаднал през зимата на замръзнала от студ змия. Съжалил се над нея, взел я и я сложил в пазвата си. Тя се стоплила и като се съвзела, ухапала благодетеля си и го погубила. Умирайки, той успял да промълви:

            – Заслужено пострадах, щом съжалих злодея.

            Баснята показва, че низостите си остават неизменни, дори към тях да се прояви най-голяма човечност.

81. Земеделец и децата му

 

            Един земеделец се готвел вече да напусне живота. Като желаел неговите деца да станат опитни в земеделието, повикал ги им казал:

            – Деца мои! Аз вече си отивам от живота. А вие потърсете това, което съм скрил в лозето, и ще имате всичко.

            След смъртта на баща си те, като мислели, че там някъде е скрито имане, прекопали всичката земя на лозето. Не попаднали на никакво имане, обаче добре прекопаното лозе дало многократно по-богат плод.

            Баснята показва, че трудът е съкровище за хората.

82. Земеделецът и Съдбата

            Един земеделец, като копаел, попаднал на злато. За това започнал всеки ден да поставя цветя върху земята, като смятал, че е облагодетелствуван от нея. Но Съдбата се изправила пред него и му казала:

            – Ей, човече! Защо даровете, които аз ти дадох в желанието си да те обогатя, ти приписваш на земята? Защото знай, че ако времената се променят и това злато премине в други ръце, мен – Съдбата, ще укоряваш тогава.

            Баснята учи, че трябва да разпознаваме благодетеля и нему да отдаваме благодарност.

83. Земеделецът и дървото

            В нивата на един земеделец имало дърво, което не давало плод, а служело единствено за убежище на врабчета и щурци, които цвърчели. Селянинът решил да отсече безплодното дърво. Взел брадвата и му нанесъл един удар. В този момент щурците и врабчетата му се замолили да не сече тяхното убежище, а да ги остави да си пеят на дървото, та да му доставят и на него радост. Той обаче не се вслушал в думите им и замахнал и втори, и трети път. Като отцепил от дървото, открил рояк пчели и мед. Вкусил от меда и захвърлил брадвата, а дървото зачел като свещено и започнал да се грижи за него.

            Хората обичат справедливостта не толкова от вродено чувство, колкото преследвайки ползата.

84. Несговорните деца на земеделеца

            Децата на един земеделец живеели несговорно помежду си. А той, след като многократно ги приканвал и не успял да ги склони да променят отношенията си, стигнал до убеждението, че трябва да постигне това чрез дело. Поръчал им да донесат сноп пръчки. Те изпълнили заръчаното. А той по-напред им подал пръчките, както били на сноп, и им заръчал да ги разчупят. След като не успели, въпреки всички усилия, той повторно взел снопа, развързал го и им дал по една пръчка. Те лесно ги пречупили. Тогава той им казал:

            – Точно така и вие, деца, ако бъдете съгласни помежду си, ще бъдете неуязвими за враговете, а ако се карате, ще им станете лесна плячка.

            Баснята говори, че колкото съгласието е по-силно, толкова по-лесно може да се потуши раздорът.

85. Старица и лекар

            Една стара жена с болни очи повикала лекар срещу заплащане. Той се отзовал на молбата ѝ. И всеки път, след като ѝ намазвал очите, докато тя жумяла, той задигал от покъщнината ѝ едно по едно. След като отмъкнал всички вещи, приключил лекуването и поискал уговореното възнаграждение. Тя обаче отказала да плати и той я отвел при властите. Старицата заявила, че е обещала възнаграждение, ако той ѝ излекува зрението. А в момента след неговото лекуване се чувствувала по-зле, отколкото преди.

            – Та тогава аз виждах всичката покъщнина в къщата си, а сега нищо не мога да зърна – добавила тя.

            Така злите хора поради алчност не забелязват, че си навличат сами порицанието.

86. Жена и мъж пияница

            Една жена имала мъж пияница. Искала да го освободи от този порок и намислила следното. Издебнала, когато той бил затъпял от напиване и станал просто безчувствен като труп, метнала го на плещите си и го отнесла в една гробница. Оставила го там и си отишла. Когато преценила, че ще е вече изтрезнял, върнала се отново и зачукала на вратата на гробницата. А той се провикнал:

            – Кой чука на вратата?

            Тя отговорила:

            – Аз съм този, който носи храна на мъртъвците.

            А той пак:

            – О, скъпи приятелю! Не ми носи да ям, а по-добре да пия, защото ми причиняваш мъка, като ми споменаваш за ядене, а не за пиене.

            Жената заблъскала гърдите си от мъка и казала:

            – Горко ми! Никаква полза не донесе моята хитрина. Та ти, мъжо, не само не можа да бъдеш превъзпитан, но стана дори още по-лош. Порокът ти стана втора природа.

            Баснята разкрива, че човек не бива да навиква на лоши постъпки. Защото ще дойде време, когато навикът ще се вкорени дори и против волята му.

87. Жена и слугини

            Една работлива вдовица имала млади слугини и била привикнала да ги буди за работа нощем, по петльово време. А те изнемогвали от непрекъсната умора и решили, че трябва да удушат петела. Били убедени, че той е причина за бедите им, тъй като будел нощем господарката. Станало обаче така, че след като изпълнили решението си, налетели на още по-голяма беда. Защото господарката, като не знаела часа на петлите, започнала да ги буди за работа в по-дълбока нощ.

            Така за мнозина хора собствените им решения стават източник на беда.

88. Жена и кокошка

            Една вдовица си имала кокошка, която ѝ носела всеки ден по яйце. Помислила жената, че ако насипва повече ечемик на птицата, тя ще започне да снася по две яйца на ден. Така и направила.

            Но кокошката затлъстяла и не можела вече дори по един път на ден да носи.

            Баснята показва, че тези, които от алчност се стремят към повече, губят това, което вече имат.

89. Жена-магьосница

            Една магьосница била известна с баенията си и със средствата за предпазване от божия гняв. Практикувала нашироко и от това живеела охолно. За тази ѝ дейност някои я обвинили, че представя по нов начин божествените догми, отвели я на съд и обвинителите ѝ успели да направят да бъде осъдена на смърт. Един човек я видял, когато я извеждали от съда, и възкликнал:

            – Хей, жено! Та нали ти се представяше, че можеш да отклониш яростта на боговете? Как не можа да убедиш хората?

            Тази басня би послужила спрямо някоя измамница, която обещава чудесии, докато се изложи, като не може да се справи дори с най-обикновени неща.

90. Юница и вол

            Една юница, като видяла вол да работи, окаяла го заради мъката. Когато обаче настъпил празник, отпрегнали вола, а юницата хванали, за да я заколят. Видял я волът, па се засмял и рекъл:

            – Хей, юнице! Та ти затова беше освободена от работа, защото сега ще се готвиш да бъдеш принесена в жертва.

            Баснята разкрива, че опасност дебне безделника.

91. Страхливият ловец и дърварят

            Един ловец търсел следите на лъв. Запитал един дървар дали не е забелязал следи на лъв и къде се е скрило животното. Дърварят отговорил:

            – Та аз ей сега ще ти покажа самия лъв.

            А ловецът, пожълтял от страх и с тракащи зъби, отвърнал:

            – Търся само следите му, а не лъва.

            Баснята изобличава дръзките и страхливи хора, смели на думи, но не и на дело.

92. Свиня и овце

            Сред стадо овце се промъкнала една свиня и захванала да пасе заедно с тях. Когато в края на краищата овчарят я хванал, започнала да крещи и да се дърпа. Овцете започнали да я укоряват, че вика и добавили:

            – Та нас той постоянно ни лови и ние не крещим.

            А тя им отвърнала:

            – Че моето улавяне съвсем не е като вашето. Овчарят вас ви лови или заради вълната, или заради млякото; а мен – заради месото.

            Баснята показва, че имат право да се вайкат ония, за които съществува опасност не за парите, а за живота им.

93. Делфини, китове и кротушка

            Делфини и китове се биели. Когато борбата станала много ожесточена, една кротушка (а това е малка рибка) изплувала на повърхността и се замъчила да ги разтървава. А един от делфините се обърнал към нея с думите:

            – Та ние по-лесно можем да понесем да се унищожаваме един друг в бой, отколкото да имаме тебе за помирителка.

            Така и някои хора, които са незначителни, когато бъдат въвлечени в смутни събития, мислят, че представляват нещо.

94. Бълха и атлет

            Веднъж една бълха скочила, та се впила в стъпалото на един атлет. Подскочила тук-там и го изпохапала. Той разгневен протегнал ръка, за да я смаже с нокти, но тя се засилила и направила такъв скок, какъвто ѝ е присъщ: рипнала, та се спасила от смърт. А атлетът простенал:

            – О, Херакле, щом като срещу една бълха толкова ми помагаш, как ли ще ми съдействуваш срещу противниците?

            Та и нас тази басня ни учи, че не бива веднага да призоваваме боговете при дребни и безопасни работи, а при по-големи нужди.

95. Бълха и човек

            Веднъж една бълха много досаждала на някакъв човек. Той я хванал и ѝ извикал:

            – Коя си ти, дето изхапа цялото ми тяло? Просто ме изпояде.

            А бълхата извикала:

            – Така живеем ние. Не ме убивай! Та аз не мога да направя голяма злина.

            Човекът се засмял и така отговорил:

            – Ей сега ще умреш от моите ръце. Защото никое зло, нито малко, нито голямо, не бива по никакъв начин да се ражда.

            Баснята показва, че злото не бива да буди милост, независимо дали е голямо или малко.

96. Бълха и вол

            Веднъж бълхата тъй запитала вола:

            – Как така ти постоянно слугуваш на хората, въпреки че си толкова едър и силен? Аз пък най-безжалостно им хапя месата и им пия кръвта с пълна уста.

            А той ѝ отговорил:

            – Та аз не съм неблагодарен към човешкия род. Хората ме обичат и се грижат за мен. Редовно ми разтриват челото и плещите.

            А бълхата добавила:

            – Та това приятно за тебе разтриване за мен е най-печалната участ, ако ме хванат.

            Самохвалковците на думи и от простите хора биват поставени на място.

97. Дъбовете и Зевс

            Дъбовете изказали негодуванието си пред Зевс с думите:

            – Напразно сме създадени на този свят. Та ние повече от всички останали дървета сме подложени на безмилостна сеч.

            А Зевс им отговорил:

            – Вие сами сте си виновни за бедата, която сте си докарали. Защото, ако не раждахте вие дръжките на секирите и ако не бяхте полезни в строителството и в земеделието, брадва не би ви сякла.

            След като сами са станали причина за своите беди, някои глупаво отправят укори към боговете.

98. Дървари и бор

            Дървари цепели един бор. Били си направили клинове от самото дърво, та лесно го секли. А борът изрекъл:

            – Не укорявам толкова брадвата, която ме сече, колкото клиновете, направени от мене.

            Не е толкова тежко, когато човек изстрада нещо от чужди хора, неблагоразположени към него, колкото когато изстрада от близки.

99. Ела и къпина

            Спорели помежду си ела и къпина. Елата се хвалела:

            – Красива съм, стройна, висока, а съм полезна и при строеж на храмове и на кораби. Можеш ли ти да се сравняваш с мен?

            А къпината отговорила:

            – Ако обаче си припомниш за брадвите и трионите, които те режат, и ти ще предпочетеш да си къпина.

            В живота никой не бива да се възгордява. По-скромните хора прекарват спокоен живот.

100. Елен на извора и лъв

            Елен, мъчен от жажда, стигнал до един извор. Като пиел, гледал собственото си отражение във водата. Възхищавал се на рогата си, като гледал тяхната големина и краски. Но от краката си съвсем не бил доволен, че били тънки и слаби. Както бил още погълнат от мислите си, появил се един лъв и го сподирил. Впуснал се еленът в бяг и успял да избяга далеч пред лъва. Нали силата на елена е в краката, а на лъвовете в сърцето.

            Докато равнината била гола, еленът, който тичал напред, останал невредим. Но ето че достигнал някаква гориста местност. Станало така, че рогата му се заплели в клоните на дърветата, не можел да бяга и бил уловен. В предсмъртния си час си казал:

            – Нещастник съм аз! Тези, от които трябваше да бъда предаден, от тях бях спасен; а тези, в които имах силно упование, те ме погубиха.

            Често при опасности приятелите, в които се съмняваме, ни стават спасители, а тези, на които силно се уповаваме – предатели.

101. Елен и лоза

            Елен, като бягал от преследващи го ловци, се скрил в едно лозе. Едва-що били отминали, еленът, смятайки, че най-после е успял да се укрие, взел да хрупа листата на лозата. Понеже листата затрептели, ловците се върнали и което е истина, помислили, че някое животно се крие в шумата, та убили със стрели елена. А той, умирайки, изрекъл такива слова:

            – Заслужено пострадах! Не биваше да причинявам вреда на тази, която ме спаси.

            Баснята показва, че тези, които причиняват зло на благодетелите си, биват наказвани от провидението.

102. Елен и лъв в пещерата

            Елен, като бягал от преследващи го ловци, стигнал в една пещера, в която имало лъв, и влязъл там да се скрие. Когато бил грабнат от лъва и загивал, той изрекъл:

            – Нещастник съм аз! Бягайки от хората, сам се натиках в устата на звяра.

            Така някои хора, поради страх от по-малка опасност, се хвърлят в по-голяма беда.

103. Слепият елен

            Един елен, който бил сляп с едното око, стигнал на морския бряг. Почнал там да пасе, като държал здравото си око извърнато към сушата, за да наблюдава дали не идват ловци. Сляпото си око държал към морето, понеже оттам не подозирал никаква опасност. Но ето че хора, които плавали край тези места, го забелязали и застреляли. И като предавал душа, еленът си казал:

            – Нещастен аз! Пазех се от сушата, мислейки, че оттам ме дебне опасност. Но много по-голяма беда ми поднесе морето, при което потърсих защита.

            Така често, противно на нашите очаквания, нещата, които считаме за вредни, се оказват полезни, а тези, които се смятат за спасителни, излизат опасни.

104. Козел, който стои в къщи, и вълк

            Един козел, който се намирал в къщи, като съгледал, че се приближава вълк, захванал да го подиграва и дразни. А вълкът казал:

            – Приятелю, не ти ми се подиграваш, а мястото.

            Баснята показва, че често мястото и обстоятелствата създават дързост срещу по-силните.

105. Козел и вълк, който свири

            Един козел изостанал от стадото си и бил сподирен от вълк. Извърнал се козелът към вълка и му казал:

            – Разбрах, вълчо, че съм ти предопределен за храна. Но за да не загина безславно, посвири да поиграя. Вълкът засвирил и козелът заскачал, но кучетата чули, дошли и погнали вълка. А вълкът се обърнал към козела и му казал:

            – Така ми се пада! Не трябваше аз, роден за касапин, да се опитвам да ставам свирач.

            Така тези, които се опитват да правят нещо несъобразно с обстоятелствата, губят и това, което държат вече в ръцете си.

106. Хермес и скулпторът

            Хермес, като искал да разбере на каква почит се радва между хората, се явил под образа на човек в работилницата на, един скулптор. Там видял статуя на Зевс и попитал каква е цената ѝ.

            Скулпторът му отговорил, че струва една драхма. Хермес се засмял и го запитал колко струва статуята на Хера[19]. Отговорил му, че е по-скъпа. А когато Хермес забелязал и собствената си статуя, убеден, че като вестител на боговете и бог на печалбата хората го ценят много, запитал:

            – А Хермес – колко?

            Майсторът отговорил:

            – Ако купиш другите, тази ще ти я дам прибавка.

            Баснята приляга на тщеславен човек, който не се ползува с никаква почит сред другите.

107. Хермес и земята

 

            Зевс създал мъжа и жената и заръчал на Хермес да ги отведе на земята и да им покаже къде да копаят, за да си доставят храна. Той изпълнил заръката. Земята обаче отначало се възпротивила. Той настоял, като казал, че Зевс му е наредил така. А тя отвърнала:

            – Хайде, нека копаят колкото си искат; та те ще ми заплатят с плач и пъшкане.

            Баснята е подходяща за тези, които лесно вземат пари назаем, но с мъка ги връщат.

108. Хермес и Тирезий

            Хермес, като искал да изпита дали гадателското изкуство на Тирезий[20] е действително, откраднал му воловете от полето. После, предрешен като човек, се отправил към дома му в града и отседнал при него на гости. Когато известили на Тирезий за изчезването на воловете му, той взел със себе си Хермеса и го отвел в околностите на града, за да извърши заради кражбата гадание по полета на птици. Тирезий помолил Хермеса да му покаже, ако забележи някаква птица. Хермес най-напред забелязал един орел да лети отляво надясно и го показал. Гадателят отговорил, че тази птица няма връзка с воловете. Тогава той видял врана, кацнала на някакво дърво от дясната страна, която ту поглеждала нагоре, ту пък свеждала глава към земята. Посочил му я. Тогава гадателят се обърнал с думите:

            – Та тъкмо тази врана се заклева в небето и земята, че ако ти пожелаеш, аз ще си получа обратно воловете.

            С тази басня може да си послужи някой срещу крадлив човек.

109. Хермес и занаятчиите

            Зевс поръчал на Хермес да насипе на всички занаятчии отровата на лъжата. Хермес стрил отрова, разпределил я на равни части и насипал на всеки. Понеже останало много от отровата, а оставал само обущарят, Хермес взел, че излял цялото останало съдържание на него. Оттогава е останало всички занаятчии да лъжат, а най-много от всички – обущарите.

            Баснята е подходяща, за лъжлив човек.

110. Евнух и жрец

            Един евнух отишъл при някакъв жрец и го помолил да му извърши жертвоприношение, за да стане баща на деца. А жрецът казал:

            – Когато гледам жертвеното животно, се моля да станеш баща. Но както гледам външността ти, ти не ми изглеждаш мъж.

111. Двама врагове

            Двама души, които враждували помежду си, пътували на един и същ кораб. Единият от тях се бил настанил на кърмата, а другият – на носа. Но ето, че се появила буря и корабът започнал да потъва. Тогава този, който се намирал на кърмата, се обърнал с въпрос към кормчията, коя част на кораба ще бъде първа погълната от вълните. А той му отговорил, че носът.

            – Е, тогава смъртта не ще ми причини мъка, щом ще мога да видя врага си да умира преди мен! – възкликнал онзи.

            Баснята показва, че много хора не мислят за собствената си беда, стига само да могат да видят, че враговете им са пострадали преди тях.

112. Змия и лисица

            Една змия била отнесена от течението върху куп трънаци по реката. Лисицата минавала оттам и като я забелязала, извикала:

            – Капитанът е достоен за кораба.

            Баснята се отнася за лош човек, който постъпва подло.

113. Змия и пила

            Змия се промъкнала в една железарска работилница и замолила инструментите да ѝ подарят нещо. След като получила от другите, отишла и при пилата и я помолила и тя да ѝ даде нещо. А пилата ѝ отговорила:

            – Ти си наивна, ако мислиш, че можеш да получиш нещо от мен. Аз съм навикнала не да давам, а да получавам.

            Баснята разкрива, че глупави са тези, които очакват да получат нещо от скъперниците.

114. Пепелянка и водна змия

            Една пепелянка започнала да ходи за вода при един извор. Водната змия, която живеела там, взела да я гони с негодувание, че тя не се задоволявала със своето място, а идвала дори и в нейното свърталище. Понеже свадата все повече и повече се задълбочавала, спогодили се да излязат на двубой, като победителят получи и водата, и земята. Определили си вече и деня. А жабите от омраза към водната змия застанали на страната на пепелянката. Започнали да я окуражават, като заявили, че ще ѝ бъдат съюзници. Започнала борбата. Пепелянката се вплела в бой с водната змия, а жабите, като не можели друго да правят, се разкрякали, колкото им глас държи. Пепелянката, след като излязла победителка, им заподхвърляла обвинения, че ѝ били обещали съюзничеството си, а по време на битката не само че не помагали, но дори и се заливали от песен. А жабите ѝ отвърнали:

            – Трябва добре да знаеш, приятелко, че нашата помощ не се дава с ръце, а само с глас.

            Баснята показва, че там, където има нужда от ръце, помощ със слова никаква полза не носи.

115. Зевс и срамът

            Когато Зевс създал хората, вложил им и всички други склонности, само чувството за срам забравил да им даде. Затова, като нямал после откъде да го вкара, заповядал му да се вмъкне през седалището. Срамът отначало се опъвал, че било под достойнството му. Но след като Зевс решително настоял, той казал:

            – Добре. Ще вляза, но при условие, че Ерос[21] няма да влиза там. Ако той влезе, аз веднага ще си изляза. Оттогава е останало всички развратници да са безсрамни.

            Баснята показва, че нерядко обхванатите от любов губят чувството за срам.

116. Зевс и лисицата

            Зевс, доволен от съобразителността и гъвкавия ум на лисицата, ѝ поверил царската власт над животните. Имал обаче желанието да разбере дали тя, след като е променила своята съдба, се е отказала и от алчността си.

            Та както била носена на носилка, един бръмбар се мярнал пред погледа ѝ. Тя не могла да се въздържи и както летял около носилката, скокнала и презглава се втурнала да го хване. Зевс възнегодувал срещу нея и отново я върнал в предишното ѝ положение.

            Баснята показва, че лошите хора, дори и да се накичат с блестящи накити, не променят природата си.

117. Зевс и хората

            Зевс създал хората и наредил на Хермес да им влее ум. Онзи отмерил по равни количества и влял на всекиго. Затова ниските на ръст са изпълнени с определеното количество и са умни, докато високите, понеже сокът не може да проникне по цялото тяло, са с по-малко ум от другите.

            Баснята подхожда за човек, едър на ръст, но лишен от разум.

118. Зевс и Аполон

            Зевс и Аполон[22] се състезавали в стрелба. Аполон опънал лъка и пуснал стрелата, докато Зевс пък направил разкрач, равен на хвърлея на Аполона.

            По същия начин хора, които съперничат с по-силните, не могат да ги достигнат и стават за смях.

119. Зевс и змията

            Зевс се заженил. Зверовете му донесли дарове, всеки според собствените си възможности. Змията допълзяла с роза в уста. Зевс, щом я видял, извикал:

            – От всички останали зверове приемам даровете, но от твоята уста – по никакъв начин.

            Баснята показва, че даровете на лошите хора предизвикват страх.

120. Зевс и делвата с благата

            Зевс затворил всички блага в една делва и я подхвърлил на някакъв човек. А той бил любопитен и като искал да узнае що има в нея, повдигнал похлупака. Всички блага отлетели при боговете.

            На хората им е останала единствено надеждата, която обещава да им възвърне отлитналите блага.

121. Зевс, Прометей, Атина и Мом

            Зевс създал бика, Прометей[23] – човека, Атина измислила жилището и избрали Мом[24] за арбитър. Но той им завидял на творенията и започнал да говори, че Зевс е сбъркал, като не е сложил очи на рогата на бика, за да може да вижда къде удря. Упрекнал Прометей, че не бил поставил отвън сърцето на човека, та лошите хора да не могат да се прикриват и да бъде наяве това, което всеки има на ума си. На трето място казал, че Атина трябвало да постави къщата на колела, за да може собственикът ѝ лесно да я премести, ако някой лош човек му стане съсед. Зевс се ядосал заради завистта му и го изгонил от Олимп[25].

            Баснята доказва, че не съществува нищо, до такава степен съвършено, че изобщо да не търпи някакъв укор.

122. Зевс и костенурката

            Зевс се заженил, та устроил угощение на всички животни. Единствена костенурката не се явила. Зевс се заинтригувал за причината и на следния ден я запитал защо тя единствена не е дошла на обеда. А костенурката му отговорила:

            – Къщата е приятел, къщата е най-доброто.

            Зевс ѝ се ядосал и затова наредил навсякъде да носи на гръб собствената си къща.

            Така мнозина предпочитат скромно да живеят в собствената си къща, отколкото богато да се хранят на чужда трапеза.

123. Зевс-съдник

            Зевс заповядал на Хермес да записва простъпките на хората върху плочки и да ги пуска в един сандък до него, за да може да отсъди на всеки човек заслуженото. Но плочките се разбъркали помежду си. Така че едни стигат по-късно, други по-рано в ръцете на Зевса, за да получат неговата справедлива присъда.

            Затова не трябва да се учудваме, ако безчестните и лоши хора не получават бързо възмездие за своите престъпления.

124. Слънцето и жабите

            Слънцето застягало сватба през лятото. Всичките животни му се радвали. Ликували и жабите. Но една от тях казала:

            – Ей, глупачки, защо се радвате? Та то е само и изсушава блатата, а какво ли зло има да патим, когато се ожени и му роди дете, подобно на него?

            Мнозина, на които не достига разум, се радват на неща, които не носят радост.

125. Мулето

            Едно муле надебеляло от овес. Заподскачало и си казвало:

            – Баща ми е бърз кон и аз приличам на него.

            Но наложило се един ден мулето бързо да тича. След като бягането свършило, мулето посърнало и се сетило, че баща му е магарето.

            Баснята показва, че дори и да донесе животът някому слава, нека той не забравя своя произход. Защото този живот е несигурен.

126. Херакъл и Атина

            Херакъл вървял по една тясна пътека. Видял нещо подобно на ябълка и се опитал да го стъпче. Но забелязал, че то станало двойно по-голямо, та още по-силно започнал да го тъпче, дори го заудрял с гегата си. Но кълбото дотолкова се издуло, че препречило пътя. Херакъл захвърлил гегата, стоял и се чудел. Тогава се явила богиня Атина и му казала:

            – Престани, братко! Това нещо е свадата и враждата. Ако някой го отмине, без да го закачи, остава, каквото си е било, но заблъскат ли го, ей така се издува.

            На всеки е станало ясно, че боевете и враждите стават причина за големи вреди.

127. Херакъл и Плутос

            Херакъл, след като бил приет сред боговете, се явил на угощение у Зевс. Поздравил всеки от присъствуващите богове с най-голямо уважение. Но последен влязъл Плутос[26]. Херакъл забил поглед в земята и му обърнал гръб. Зевс останал учуден от станалото и запитал Херакла защо, след като е приветствувал любезно всички божества, единствено от Плутос извърнал очи. А той отговорил:

            – Извърнах очи затова, защото през времето, когато бях между хората, го виждах да се движи най-вече сред обществото на подлеци.

            Баснята може да се разкаже за някой човек, богат поради случайност, а долен по характер.

128. Божеството

            Един човек имал в къщата си олтар в чест на някакво божество и там извършвал богати жертвоприношения. Понеже непрекъснато харчел и изразходвал много пари за жертвоприношения, божеството му се явило една нощ и казало:

            – Човече, престани да пилееш състоянието си. Защото, ако пропилееш всичко и обеднееш, мен ще обвиниш.

            Така мнозина, които са достигнали до нещастие поради собствената си неразумност, отправят обвинения срещу боговете.

129. Тунец и делфин

            Един тунец бил преследван от делфин. Носел се той с всичка сила и неочаквано, в момента, когато щял да бъде хванат, силният устрем го отхвърлил на брега. Делфинът, движен от същия устрем, изскочил при него. Като видял тунецът, че делфинът издъхва, казал:

            – Сега никак не ми е тежко да умра, защото виждам, че заедно с мен умира и причинителят на моята гибел.

            Баснята показва, че хората лесно понасят нещастията си, когато виждат, че и виновниците са нещастни.

130. Невежият лекар

            Имало един невежа лекар. Той лекувал един болен, за когото другите лекари били казали, че не се намира в никаква опасност, само че болестта му ще продължи повече време. Единствен този лекар му заявил, че за него няма никаква надежда и едва ли ще дочака утрешния ден. Така му казал и си отишъл. След известно време болният се привдигнал. Излязъл на улицата жълт и едва пристъпващ. Срещнал го лекарят и му казал:

            – Добър ден! Как са обитателите на подземното царство?

            – Добре са. Пият си вода от Лета[27]. Но напоследък Смъртта и Хадес[28] страшно са се настроили срещу всички лекари, че не оставят болните да умират. Приготвили са им един черен списък. Канеха се и тебе да впишат в него, но аз паднах на колене пред тях и им се замолих. Заклех им се, че ти не си никакъв лекар, а направо си набеден.

            Настоящата басня приковава на позорния стълб недоучените, невежите, но ловки в приказките лекари.

131. Лекарят и болният

            Лекар лекувал един болен. Когато болният умирал, лекарят казал на изпращачите:

            – Ако този човек се бе въздържал от виното и си бе правил редовно промивки, нямаше да умре.

            Един от близките го прекъснал с думите:

            – Любезни, не трябваше да ни казваш тези неща сега, когато няма никаква полза. Да му беше давал съвети на времето, когато можеше да си послужи с тях.

            Баснята показва, че на приятелите трябва да се оказва помощ навреме, а не да се засвидетелствува лицемерно отчаяние, след като всичко е свършено.

132. Ястреб и змия

            Ястреб грабнал змия и отлетял във висините. Змията се извила и го ухапала. Полетели и двамата от висините надолу. Ястребът загинал. А змията се извърнала към него:

            – Защо беше толкова безумен, че пожела да навредиш на тази, която не ти е сторила никакво зло? Така получи, справедливо възмездие, задето ме отвлече.

            Който се отдава на своята надменност и обижда по-слабите, когато попадне на по-силен, без да очаква, плаща тогава и за злините, които е сторил преди това.

133. Ястреб, който цвили

            Ястребът имал някога друг глас – пронизителен. Но чул веднъж кон да цвили хубаво и започнал да му подражава. Няколко пъти повторил, но не успял да го наподоби добре; само загубил собствения си глас. Така той нито конския глас усвоил, нито останал с предишния.

            Простите и завистливи хора, които завиждат за качества, които не притежават по природа, се лишават и от собствените си.

134. Птицеловец и змия

            Един ловец на птици взел клей и тръстикови пръчици и отишъл на лов. Съзрял един дрозд, кацнал на високо дърво, и пожелал да го улови. Наредил пръчиците надълго и се загледал нагоре, като насочил цялото си внимание натам. Тъй, както си бил вдигнал главата, не забелязал, че настъпил една отровна змия, заспала пред краката му. Змията се извърнала и го ухапала. Предавайки душа, човекът си казал:

            – Нещастник! Като дебнех да хвана плячка, не забелязах как сам станах плячка на смъртта.

            Тези, които замислят клопки на ближния си, преди това сами попадат в беди.

135. Старият кон

            Един стар кон бил продаден на един мелничар да върти воденичния камък. Когато оня го впрегнал в мелницата, той застенал:

            – От какъв бяг до къде стигнах – да се въртя в кръг!

            Не бива човек много да се възгордява от силата си, когато е в разцвета на възрастта или славата си. Защото за мнозина старостта преминава в мъчителен труд.

136. Кон, вол, куче и човек

            Когато създал човека, Зевс му дал краткотраен живот. Човекът обаче си послужил със собствения си ум. Когато настъпила зима, той си построил жилище и се приютил там.

            Веднъж настъпил силен студ и завалял проливен дъжд. Конят не могъл да устои и дотърчал при човека. Помолил го да го подслони, а той казал, че ще направи това само ако му отстъпи част от собствените години. Конят приел с радост. Ето че след малко дошъл и волът – и той не можел да понася лошото време. Човекът му заявил същото: че не ще го подслони, ако волът не му отстъпи известен брой от собствените години. Волът дал една част от годините си и бил приет. Накрая дошло кучето, умиращо от студ. И то дало част от възрастта си и получило подслон.

            Така става с хората. Когато са на възрастта, дадена им от Зевс, те са чисти и добри. Стигнат ли годините, взети от коня – стават самохвални и горделиви. В годините на вола – командуват, а във възрастта, придобита от кучето – стават гневливи и много ругаят.

            Тази басня може да послужи срещу гневлив и непоносим старец.

137. Кон и коняр

            Един коняр крадял ечемика на поверения му кон и го продавал. А коня триел и чешел всеки ден. Конят му казал накрая:

            – Ако наистина искаш да бъда хубав, недей продава ечемика, който ми е определен за храна.

            Алчните хора примамват бедните с убедителни и ласкателни думи, а ги лишават от най-необходимото.

138. Кон и магаре

            Един човек имал кон и магаре. Веднъж, като вървели заедно, магарето, казало на коня:

            – Вземи от моя товар, ако искаш да остана живо. Конят не го послушал. Магарето паднало от умора и издъхнало.

            А когато стопанинът сложил целия, товар на гърба на коня, та дори и магарешката кожа, той извикал с жален глас:

            – Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната глава! Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко, дори и кожата!

            Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят другарски, те един друг ще се спасяват в живота.

139. Кон и войник

 

            Един войник, докато траела войната, хранел с ечемик своя кон, който му бил другар в изпитанията. Войната свършила, конят започнал да мъкне тежки товари, хранен единствено с плява.

            Когато отново се обявила война и бойната тръба прозвучала, господарят обяздил коня, въоръжил се и го яхнал. Конят обаче нямал сили и постоянно се препъвал. И казал най-сетне на господаря си:

            – Я иди още отсега при пехотинците. Та ти от кон ме превърна в магаре. И как искаш отново от магаре да се превърна в кон?

            Във време на сигурност и спокойствие не бива да се забравят бедите.

140. Камилата

            Една камила прегазвала буйно течаща река. В това време тя се изходила. Като видяла, че торът бързо се понесъл пред нея по бързея на реката, казала:

            – Защо така? Това, което е зад мене, виждам да върви пред мен!

            Баснята подхожда за тези държави, където управляват най-последните и прости граждани вместо първите и умните.

141. Камила, слон и маймуна

            Зверовете се съвещавали кого да си изберат за цар. Камилата и слонът се изстъпили като съперници. Поради едрия си ръст, както и поради силата си, и двамата хранели надежда, че ще бъдат предпочетени пред другите. Но ето че маймуната заявила:

            – И двамата са неподходящи: камилата – понеже не изпитва гняв срещу злосторниците, а слонът – понеже има опасност прасенцето, от което той изпитва страх, да връхлети върху нас.

            Баснята доказва, че мнозина се възпират за големи неща поради дребна причина.

142. Камила и Зевс

            Една камила, като видяла, че бикът се гордее със своите рога, му завидяла и пожелала и на нея също да ѝ пораснат. Затова се явила при Зевс и го замолила да ѝ присади рога. А Зевс ѝ се ядосал, че не се задоволява с големината на ръста си и със силата си, та и още искала. Той не само че не ѝ сложил рога, но я и лишил от част от ушите ѝ.

            Така мнозина, които от алчност гледат на другите със завистливо око, не усещат как се лишават от своите предимства.

143. Камилата-танцьорка

            Една камила, заставена от господаря си да му играе, казала:

            – Та аз не само когато танцувам съм грозна, но и когато вървя.

            Баснята е казана срещу всяка постъпка, която е лишена от приличие.

144. Камилата, която била видяна за пръв път

            Когато за пръв път видели камила, хората почувствували страх. Смаяни от едрината ѝ, хукнали да бягат. Когато обаче след време разбрали добрия ѝ нрав, осмелили се дори да се доближат до нея. Скоро разбрали, че животното не е раздразнително, та стигнали до такава дързост, че и юзда ѝ сложили, и дали дори на деца да я водят.

            Баснята потвърждава, че навикът прави безопасни страшните неща.

145. Двата бръмбара

            На едно малко островче пасял бик. От неговия тор се хранели два бръмбара. Но настъпила зимата. Единият бръмбар казал, че би желал да се прехвърли отвъд, на сушата, та другият, като остане сам, да има достатъчно храна. И полетял там да прекара зимата. Казал му обаче, че ако намери много храна, ще донесе и на него. Стигнал там и намерил много тор, при това свеж. Останал там на прехрана. Изминала зимата. Бръмбарът отново прилетял на острова. Другият бръмбар, като го видял охранен и в добро здраве, взел да го укорява, че нищо от това, което му бил обещал, не му донесъл. А той отговорил:

            – Не укорявай мен, а природата на мястото. Там човек може да се нахрани, но нищо не може да донесе.

            Тази басня би прилягала срещу тези, които простират приятелските си чувства само до трапезата; оттук по-нататък не помагат на приятелите си.

146. Рак и лисица

            Един рак изпълзял, от морето на брега и останал там самичък. Една гладна лисица го съгледала и като нямала друго за храна, спуснала се и го грабнала. Преди да бъде изяден, ракът казал:

            – Така ми се пада, понеже от морско животно пожелах да стана сухоземно.

            Така и при хората, когато някои изоставят собствените си занимания и се заловят за такива, които не им подхождат, естествено страдат.

147. Ракът и майка му

            – Недей вървя настрани – казала на рака майка му – и недей си отрива страните във влажната скала.

            А той отговорил:

            – Мамо, щом като ме учиш, върви ти направо и аз, като те гледам, ще ти подражавам.

            На тези, които обичат да наставляват, приляга да водят безупречен живот и да вървят право напред, та тогава да учат на същото.

148. Орехът

            Един орех, който бил израсъл край пътя и минувачите го замервали с камъни, си казал, охкайки:

            – Колко съм нещастен! Всяка година си докарвам обиди и скърби.

            Думата е за тези, които получават мъки срещу добрините, които правят.

149. Бобърът

            Бобърът е четвероного животно, което живее в езерата. Говори се, че неговите срамни органи се използуват при някои лечения. Та ако някой го открие и го подгони, с намерение да му ги отреже, понеже знае за какво го гонят, бобърът бяга, като използува бързината на краката си, докато може да се запази цял. Когато обаче вижда, че вече ще бъде хванат, той сам ги откъсва и хвърля. По този начин се спасява.

            Така и при хората. Умни са тези, които, когато искат да им вземат богатството, го пожертвуват, за да не излагат живота си.

150. Градинарят

            Един човек се спрял пред градинар, който поливал зеленчука си, и го запитал коя е причината, че дивият зеленчук е цветущ и устойчив, а градинският – дребен и слаб. Градинарят му отговорил:

            – Земята за едни е майка, а за други мащеха.

            И децата, които се гледат от мащеха, не са гледани така, както тези, които имат майки.

151. Градинар и куче

            Кучето на един градинар паднало в кладенеца. Градинарят, като поискал да го измъкне оттам, слязъл и той самият в кладенеца. Кучето обаче си помислило, че той слиза, за да го натика по-надолу, извърнало се и го ухапало. А той от болка отново се покачил горе, като казал:

            – Пада ми се! Защо ли се старая да спася самоубиеца?

            Баснята е за хора несправедливи и неблагодарни.

152. Музикантът

            Един бездарен музикант пеел по цял ден в една добре измазана къща. Понеже гласът му добре резонирал, помислил си, че е много сладкогласен. Та окуражен от това, решил, че трябва да излезе и в театъра. Но когато се появил на сцената, пял много лошо и бил сподирен с камъни.

            Така и някои оратори. В школите се мислят, че представляват нещо. Но щом излязат пред гражданите, излиза, че за нищо не стават.

153. Дроздът

            Един дрозд живеел в миртова горичка. Не можел да се отдели от нея заради сладкия плод. Един птичар, който издебнал, че птичката харесва това място, поставил, капан и я хванал. В предсмъртния си час тя извикала:

            – Нещастница! Заради сладостта на храната загубвам живота си.

            Баснята е подходяща за развратен човек, който загива заради удоволствието.

154. Крадци и петел

            Крадци влезли в една къща, но не намерили нищо друго освен един петел. Взели го и се измъкнали. Когато щели да го колят, той започнал да им се моли да го оставят жив. Изтъквал, че той е полезен на хората, защото ги буди нощем за работа. А крадците му отговорили:

            – Та тъкмо затова имаме повече основание да те убием. Нали като будиш хората, ни пречиш да крадем!

            Баснята разкрива, че за лошите хора по-противни са тези неща, които за добрите са благодеяния.

155. Стомах и крака

            Стомахът и краката спорели кой е по-силен. Краката всеки път казвали, че превъзхождат корема по сила толкова, че дори и самия него носят. А той им отговорил:

            – Ехе, приятели! Че ако аз не ви давам храна, вие не ще можете да ме носите.

            Така и с войските: най-често големият брой е нищо, ако военачалниците не са извънредно умни.

156. Гарга и лисица

            Една гладна гарга кацнала на смокиново дърво. Открила обаче, че смокините не били още узрели и зачакала да узреят. Една лисица я видяла, че се е застояла на дървото, и като разбрала причината, казала ѝ:

            – Ти си се заблудила, приятелко, като си се заловила за надеждата. А надеждата умее само да лъже, но никога не храни.

            Баснята е подходяща за честолюбив човек.

157. Гарга и гарвани

            Една гарга, която се отличавала от останалите гарги по големината си, презряла своя род, отишла при гарваните и решила да живее при тях. Понеже и външността, и гласът ѝ им били непознати, заблъскали я и я прогонили. Та гаргата, изгонена от тях, отново се върнала при своите. Те пък, възмутени от наглостта ѝ, не я приели. Така гаргата се лишила от обществото и на едните, и на другите.

            Така е и между хората. Тези, които напускат родните си места и предпочитат чужди, не се ползуват с уважение на новото място, понеже са чужденци, а пък стават омразни на своите съграждани, понеже са се отнесли с пренебрежение към тях.

158. Гарга и птици

            Зевс имал намерение да постави цар на птиците. Определил ден, в който всички да се съберат, за да постави най-хубавата между тях за цар. Птиците отишли при една река и започнали да се къпят в нея. Гаргата съзнавала своята грозота и затова взела, че събрала падналите от птиците пера, подредила ги и ги полепила по себе си. По този начин станала по-красива от останалите.

            И така, настъпил определеният ден и всички птици отишли при Зевс. Гаргата, която била станала пъстра, също отишла. Когато Зевс вече щял да утвърди гаргата за техен владетел поради красотата ѝ, птиците възмутени отскубнали от нея всяка своето перо. Така станало, че тя, разголена, станала отново гарга.

            Подобно и тия от хората, които имат да дължат нещо. Докато разполагат с чужди пари, смятат се, че представляват нещо. Но след като ги върнат, те се възвръщат към това, което са били в началото.

159. Гарга и гълъби

            Гаргата видяла, че гълъби били хранени добре в някакъв гълъбарник. Взела, че се избелила и отишла и тя да получи храна. А те, понеже си мълчала, помислили я за гълъб и я допуснали при себе си. Но когато се забравила и пуснала гласа си, тогава те я изгонили, понеже гласът ѝ им бил непознат. Та след като се лишила от тяхната храна, тя се върнала отново при гаргите. Те пък не могли да я познаят поради цвета ѝ, та я изгонили от своята среда. Така гаргата, понеже се стремяла към две неща, не получила нито едното.

            И тъй, ние трябва да бъдем доволни от това, което имаме. Да си даваме сметка, че алчността често не носи никаква полза, дори ни лишава от това, което притежаваме.

160. Гаргата-беглец

            Един човек хванал една гарга, вързал ѝ крака с ленена връвчица и я дал на детето си. Тя обаче не можела да търпи да живее сред хората. Щом като била оставена за малко свободна, избягала и отишла в гнездото си. Но връвчицата се закачила на клоните и тя не могла да хвръкне. Когато умирала, си казала:

            – Аз наистина съм много нещастна, защото, като не можах да понасям робството при хората, не усетих как се лиших от живот.

            Тази басня би прилягала на тези хора, които в стремежа си да се освободят от някои незначителни опасности не виждат кога попадат на по-големи страхотии.

161. Гарван и лисица

 

            Гарван грабнал парче месо и кацнал на едно дърво. Една лисица, като искала да се докопа до месцето, спряла се и захванала да го хвали, че е едър и красив. Добавила, че измежду всички птици на него най приляга да бъде цар; че това щяло да е напълно възможно, стига да имал глас. А той, като искал да ѝ докаже, че имал и глас, като гракнал с пълно гърло, изпуснал мръвката. Лисицата се спуснала, грабнала месото и казала:

            – Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.

            Баснята е подходяща за неразумен човек.

162. Гарван и Хермес

            Един гарван се хванал в примка. Замолил се на Аполон да му помогне, като му обещавал, че ще му принесе в дар тамян. След като се спасил от опасността, забравил обещанието си. Но отново се хванал в друга примка. Сега изоставил Аполон, а на Хермес заобещавал да кади тамян. А Хермес му отговорил:

            – Окаянико! Как да ти вярвам, след като ти се отказа от по-раншния си покровител и го обиди?

            Тези, които са се показали непризнателни към благодетелите си, не ще имат защитници, когато попаднат в беда.

163. Гарван и змия

            Един гарван останал без храна. Видял змия, заспала на припек, спуснал се и я грабнал. Тя обаче се извила и го ухапала. А той със сетни сили извикал:

            – О, нещастник! Попаднах на такава плячка, от която си загивам.

            Тази басня би могла да се каже на човек, който, за да намери някакво богатство, излага на опасност живота си.

164. Болният гарван

            Един болен гарван казал на майка си:

            – Моли се на бога, майко, и недей плака.

            А тя му отговорила:

            – Кой от боговете ще се смили над тебе, чедо? Та на кого ли мръвка не си отмъкнал?

            Баснята разкрива, че тези, които имат много врагове, в нужда не ще намерят никакъв приятел.

165. Чучулигата

            Една чучулига се хванала в капан и заплакала:

            – Окаяна и нещастна съм аз! Не съм откраднала нито злато, нито сребро, нито някаква скъпоценност. Едно житно зрънце ми доведе смъртта.

            Баснята е за тези, които заради незначителна облага се подлагат на голяма опасност.

166. Врана и гарван

            Враната завидяла на гарвана, задето можел да дава на хората предсказания и да им разкрива бъдещето и че поради това го вземали за свидетел. Пожелала и тя да се докопа до същите привилегии. Видяла някакви пътници да минават оттам. Кацнала на едно дърво, настанила се там и започнала силно да грачи. Пътниците се извърнали към гласа и се уплашили. Но един от тях се обадил:

            – Да се махаме, другари! Това е врана, която се е разкрякала, но не дава никаква прокоба.

            Така и при хората. Тези, които искат да съперничат на по-силните, не могат да достигнат до същото положение и си навличат присмех.

167. Врана и куче

            Една врана принасяла жертва на богиня Атина и поканила едно куче на угощение. А то ѝ казало:

            – Защо напразно се охарчваш за жертвоприношения? Та богинята така те мрази, че е направила да не вярват на твоите предзнаменования.

            А враната отговорила:

            – Именно затова ѝ принасям жертва. Като знам, че е враждебно настроена, искам да я накарам да промени отношението си.

            Така мнозина поради страх не се колебаят да вършат благодеяние на своите неприятели.

168. Охлюви

            Детето на един селянин печало охлюви. Като чуло как цвъркат, казало:

            – Лоши животни! Къщите ви са обхванати от пламъци, а вие пеете.

            Баснята показва, че всяка ненавременна постъпка търпи укор.

169. Лебедът, отмъкнат вместо гъска

 

            Един богат човек отглеждал заедно гъска и лебед, разбира се, не с еднаква цел: гъската – за трапезата, лебеда – за гласа. Когато гъската трябвало да изтърпи това, заради което била хранена, било нощ, та времето не позволявало да се разпознаят двете птици. Вместо гъската бил отмъкнат лебедът. Той обаче запял някаква песен, преди да умре. Чрез песента си показал кой е и чрез песента избягнал смъртта.

            Баснята показва, че често музиката докарва отлагане на смъртта.

170. Лебед и господар

            Казват, че лебедите пеят в предсмъртния си час. И тъй, един човек се случил, когато продавали един лебед. Бил слушал, че лебедът е изключително музикална птица, та го купил.

            Веднъж господарят имал гости на угощение. Отишъл при лебеда и го замолил да попее на обеда. Лебедът не издал нито звук. След време обаче, когато почувствувал, че наближава краят му, започнал да издава жални звуци. Неговият господар, като го чул, издумал:

            – Та ако ти наистина пееш само когато умираш, аз съм бил глупав, че тогава ти се молих, а не те заклах!

            Също така някои хора биват принуждавани да дадат против волята си онова, което не желаят да дадат драговолно.

171. Двете кучета

            Един човек имал две кучета. Едното дресирал за ловджийско, а другото направил домашно. И така, когато господарят отивал на лов с ловджийското куче и хванел нещо, една част от улова подхвърлял на другото.

            Възнегодувало ловджийското куче и захокало домашното, че докато то излиза навън и постоянно понася трудности, домашното нищо не прави, а извлича облаги от неговия труд. Тогава домашното куче се обърнало и казало:

            – Не се сърди на мен, а на господаря. Нали той ме научи да не се трудя, а да преживявам от труда на другите.

            Така не бива да се търси вината у мързеливите деца, щом така ги възпитават родителите им.

172. Гладните кучета

            Две гладни кучета съгледали кожи, натопени в някаква вада. Като не могли да ги достигнат, насилили се по-напред да изпият водата, та така да се докопат до кожите. Но станало така, че преди да стигнат до кожите, пукнали се от пиене.

            Някои хора в надеждата си за печалба се подлагат на опасни изпитания и се погубват сами, преди да са достигнали това, към което се стремят.

173. Ухапаният от куче

            Един човек бил ухапан от куче. Тръгнал да търси наоколо някой, който може да му помогне. Един човек му казал, че е достатъчно да обърше кръвта с парче хляб и да го хвърли на кучето, което, го е ухапало. А пострадалият отвърнал:

            – Ами ако аз постъпя така, всички кучета в града ще ме ухапят.

            Така и злината у хората ще допринесе за още повече злини, ако бъде подклаждана.

174. Куче, поканено на обед

            Един човек приготвил угощение – искал да кани свой близък приятел. Неговото куче пък поканило друго куче:

            – Приятелю, заповядай да обядваш тук с мен. Кучето пристигнало и се стъписало от радост, когато съгледало богатата трапеза. Казало си на ум:

            „Лелее, каква радост ме сполетя изневиделица! Та аз ще се натъпча, ще се наям до насита, че и утре няма да съм гладно.“

            Така си говорело кучето, махайки опашка в знак на доверие към своя приятел. Но готвачът го видял как си върти опашката насам-натам, сграбчил го за краката и бързо го изхвърлил през прозореца. Кучето се преметнало със силен вой. Едно от кучетата, които го срещнали на пътя, го запитало:

            – Как премина обедът, приятелю?

            А то отговорило:

            – Толкова много пих и така се напих, че не зная откъде съм излязло.

            Баснята разкрива, че човек не бива да се доверява на хора, които обещават да правят благодеяние на чужда сметка.

175. Ловджийско куче и кучета

            Едно куче, отхранвано в къщи, било научено да се бори срещу дивите зверове. Обаче, когато веднъж видяло няколко диви звяра, изпречени срещу него, скъсало верижката от шията си и хукнало по улиците. А други кучета, като го съгледали такова охранено и яко като бик, казали му:

            – Защо бягаш?

            А то отговорило:

            – А бе разбирам, че се храня в изобилие и че си живея, като угаждам на тялото си! Но пък винаги съм близо до смъртта, понеже трябва да се бия с мечки и лъвове!

            А кучетата си казали тогава помежду си:

            – Хубав живот си живеем ние, ако и бедничък. Нали не се бием нито срещу лъвове, нито срещу мечки!

            Не бива човек да си навлича опасности заради лукс и празна слава, а да ги отбягва.

176. Куче, петел и лисица

            Куче и петел станали другари и тръгнали на път. Свечерявало се. Петелът се покачил на едно дърво и се настанил да спи там, докато кучето пък се свряло в дънера на дървото, където имало хралупа. През нощта петелът по навик изкукуригал. Чула го една лисица и дотърчала. Спряла се под дървото и го замамила да слезе при нея – искала да прегърне животното, което имало такъв хубав глас! А петелът ѝ отговорил, че трябва по-напред да разбуди вратаря, който спи под дървото – като отвори, и той щял да слезе. Кучето внезапно изскокнало и я разкъсало.

            Баснята разкрива, че умните хора измамват връхлетелите ги врагове, като ги насочват към по-силни от себе си.

177. Куче и мида

            Едно куче, което било навикнало да пие яйца, като съгледало някаква мида, зинало с уста, схрускало я наведнъж и я глътнало. Помислило я за яйце. Но почувствувало тежест в стомаха и болки, та си рекло:

            – Получих си заслуженото! Защото всичко, което е заоблено, смятах за яйце!

            Баснята ни учи, че хората, които необмислено се залавят за нещо, неочаквано се натъкват на затруднения.

178. Куче и заек

            Едно ловджийско куче хванало заек и започнало ту да го хапе, ту да го лиже по устата. На заека дотегнало, та извикал:

            – А бе, драги! Или престани да ме хапеш, или престани да ме целуваш, за да мога да разбера дали си ми враг или приятел.

            Баснята е подходяща за двуличен човек.

179. Куче и месар

            Едно куче се вмъкнало в някаква месарница и като се възползувало от залисията на месаря, отмъкнало едно сърце и избягало. Месарят се обърнал и като видял бягащото куче, извикал подире му:

            – Ей, ти, знай, че където и да се намираш, ще се пазя от тебе. Та ти не отмъкна от мен сърце, а ми даде сърце.

            Баснята показва, че често изпитанията за хората стават поука.

180. Заспало куче и вълк

            Едно куче дремело пред някаква полска къща. Вълк връхлетял отгоре му и се готвел вече да се нахрани с него, когато кучето му се замолило да не го изяжда веднага. Така му казало:

            – В този момент съм слабо и мършаво. Ако почакаш малко, моите господари ще вдигат сватба, та аз тогава много ще ям, ще се охраня повече, хем и ти по-сладко ще ме изядеш.

            Вълкът се съгласил и си отишъл. Върнал се той след няколко дни и сварил кучето да дреме на чардака на къщата.

            Застанал отдолу и го завикал, като му припомнил уговореното. А кучето се обадило:

            – Ей, вълчо, ако от днес нататък ме видиш да лежа пред къщата, недей вече чака сватба.

            Баснята показва, че умните хора, когато са изложени на някаква опасност и се спасят, докато са живи, се пазят от нея.

181. Кучето с мръвка

            Едно куче носело мръвка в устата си и прецапвало някаква река. Като забелязало сянката си във водата, помислило я за друго куче, с по-едра мръвка. Затова изпуснало своята и се хвърлило да грабне мръвката на другото куче. Така че накрая се лишило и от двете: до едната не могло да се докопа, тъй като тя въобще не съществувалата до другата – защото реката я била отнесла.

            Баснята приляга за алчен човек.

182. Куче със звънец

            Едно куче имало навика мълчешком да хапе. Господарят му провесил на шията звънец, та всички хора да го усещат. А то се разхождало самодоволно по стъгдата, като разклащало звънеца. Една стара кучка се обърнала към него с думите:

            – Какво се перчиш? Та ти не носиш този звънец по достойнство, а като порицание за скритата си злост.

            Така че суетните характери на самохвалковците не само не остават скрити, но разкриват дори и прикритата злост.

183. Куче, което преследва лъв, и лисица

            Едно ловджийско куче забелязало един лъв и го подгонило. Когато лъвът се извърнал и заръмжал срещу него, то се уплашило и побягнало назад. Видяла го една лисица и му извикала:

            – Ей, дебелоглавецо! Тръгнал си да преследваш лъв, а дори и на рева му не можеш да устоиш!

            Баснята може да се разкаже по повод на самоуверени хора, които се залавят да злословят срещу по-силни хора, обаче щом те им се възпротивят, веднага се стъписват.

184. Комар и лъв

            Комар се приближил до един лъв и му казал:

            – Аз нито се боя от тебе, нито пък си по-силен от мен. Впрочем покажи ми в какво се състои силата ти. Че дереш с нокти и хапеш със зъби ли? Та това и жена, когато се бие с мъжа си, го прави. Аз наистина съм много по-силен от тебе. Ако искаш, да влезем в двубой?

            И като бръмнал, комарът се залепил за неокосмената част на муцуната му около ноздрите и започнал да го хапе. Лъвът взел да се чеше с ноктите си, докато накрая се изморил. А комарът, след като победил лъва, си засвирукал, та и цяла победна песен изкарал, па си отхвърчал. Но ето че налетял на мрежата на паяк и се заплел в нея. А когато паякът се загощавал с него, заохкал комарът, че той, който е воювал срещу най-силните зверове, сега загива от такава нищожна гадинка като паяка.

185. Комар и бик

            Един комар кацнал на рога на един бик и след като престоял доста, та възнамерявал вече да отхвърчи, обърнал се с въпрос към бика дали би желал той да се махне вече от него. А бикът отговорил:

            – Та аз нито съм усетил кога си дошъл, нито пък ще разбера, когато си отидеш.

            С тази басня бихме си послужили срещу някой незначителен човек, който нито с присъствието си, нито с отсъствието си може да бъде вреден или полезен.

186. Зайци и лисици

            Веднъж зайците, като водели борба срещу орлите, повикали за съюзници лисиците. А те отговорили:

            – Щяхме да ви помогнем, ако не знаехме кои сте вие и срещу кои воювате.

            Баснята показва, че тези, които се борят срещу по-силните, рискуват живота си.

187. Зайци и жаби

            Веднъж зайците се събрали и захванали помежду си да окайват живота си: че е несигурен и пълен със страхове, че стават жертва и на хора, и на кучета, и на орли, и на какви ли не други зверове. По-добре би било да се умре веднъж, отколкото цял живот да се живее в страх.

            Така решили, хукнали към блатото да се хвърлят в него и да се удавят. Жабите, както били наклякали около блатото, като усетили топуркането на препускащите зайци, веднага скочили вътре. Един от зайците, който, изглежда, бил по-съобразителен от останалите, извикал:

            – Стойте, другари! Недейте да си причинявате сами зло! Та, както виждате, дори и от нас по-страхливи животни има.

            Баснята показва, че нещастните добиват кураж, когато гледат, че други хора изтърпяват по-лошо.

188. Заек и лисица

            Заекът казал на лисицата:

            – Ти наистина ли много плячкосваш, или пък заслужаваш името ти да е Хитрана[29]?

            А лисицата отговорила:

            – Ако не вярваш, ела при мен. Ще те нагостя.

            Той я послушал и ето че в хралупата на лисицата не намерила нищо друго за ядене освен самия заек. Заекът тогава казал:

            – С беда наистина, но разбрах откъде иде името ти: не от плячкосване, а от хитрината ти.

            За любопитните хора често пъти най-голямата беда иде от това, че злоупотребяват с любопитството си.

189. Чайка и ястреб

            Една чайка нагълтала риба, но гушата ѝ се пръснала и тя паднала мъртва на брега. Един ястреб я съгледал и казал:

            – Получила си заслуженото, защото си се родила птица, пък си търсиш храната в морето.

            Така хората, които изоставят собствените си задължения и се залавят за неща, които не им подхождат, справедливо страдат.

190. Лъвица и лисица

            Една лъвица отговорила така на лисицата, която ѝ се подиграла, че винаги ражда само по едно:

            – Едно, ама лъв!

            Хубавото не бива да се мери по количеството, но да се преценява според качеството.

191. Лъвът-цар

            Един лъв станал цар. Не бил нито гневлив, нито суров, нито насилник, а мек и справедлив като човек. През неговото царуване било свикано събрание на всички животни: те трябвало занапред да отдават и получават взаимно зачитане и уважение: вълкът – на овцата, пантерата – на козата, тигърът – на елена, кучето – на заека. Обадил се заекът:

            – Винаги съм желал да дочакам този ден, когато слабите ще изглеждат страшни за насилниците.

            Когато съществува справедливост в държавата и всичко справедливо се отсъжда, и слабите хора живеят спокойно.

192. Остарелият лъв и лисицата

            Един лъв остарял и не можел вече чрез сила да си доставя храна. Разбрал, че сега това трябва да върши с хитрина. Та сврял се в една пещера, легнал и се престорил на болен. И по този начин сграбчвал и изяждал животните, които идвали да го видят. След като много животни загинали, дошла и една лисица, която била вече разбрала хитрината му. Застанала по-далече от пещерата и го запитала как се чувствува.

            – Зле – отговорил той и я попитал защо не влиза в пещерата.

            Тя отвърнала:

            – Щях да вляза и аз, ако не виждах следите на мнозина влезли, а нито на един, който е излязъл.

            Така и разумните хора, като се съобразяват с доказателствата, отбягват опасностите.

193. Затвореният лъв и селянинът

            Един лъв се промъкнал в кошарата на един селянин. А той, като поискал да залови лъва, залостил вратата на кошарата. Понеже лъвът не можел да се измъкне, изял най-напред овцете, а след това пристъпил и към говедата. Селянинът се уплашил за себе си и отворил вратата. Лъвът се измъкнал. Селянката, като видяла мъжа си да пъшка, казала:

            – Така ти се пада! Защо искаше да затвориш този, от когото дори и отдалеч трябва да бягаш?

            Така тези, които предизвикват по-силните, естествено поемат последствията от своите заблуди.

194. Влюбеният лъв и селянинът

            Един лъв се влюбил в дъщерята на един селянин и я поискал за жена. Селянинът обаче по никакъв начин не можел да понесе да даде дъщеря си за жена на див звяр, но пък и от страх не бил в състояние да му откаже. И понеже лъвът все настоявал, измислил следното. Казал му, че го смята за достоен съпруг на дъщеря си, само че не може другояче да му я даде, освен ако си извади зъбите и изреже ноктите – дъщеря му я било страх от тях. След като лъвът поради любовта си лесно понесъл тези две неща, селянинът се отнесъл с презрение към него: когато лъвът се явил, изгонил го с тояги.

            Баснята разкрива, че тези, които лесно вярват на другите, след като се лишат от предимствата си, стават лесна плячка на тези, за които преди са били страшни.

195. Лъв, лисица и елен

            Лъвът заболял и легнал в една пещера. Казал на лисицата, към която бил разположен и с която си разбирал от приказката, следното:

            – Ако искаш да оздравея и да остана жив, примами с твоите сладки думи най-големия елен, който живее в гората, и го докарай в лапите ми. Ще ми се да се нагостя с дроба и сърцето му.

            Лисицата се запътила и намерила елена, който подтичвал в гората. Като приела почтителен тон и го поздравила, казала:

            – Дошла съм да ти съобщя нещо приятно. Знаеш, че лъвът, нашият цар, ми е съсед. Той е болен и е на умиране. Замислил се е кой от зверовете да бъде цар след него. Казва, че свинята е лишена от интелигентност, мечката е мудна, пантерата – раздразнителна, а тигърът – самохвалко. Най-достоен за царска власт бил еленът, понеже е висок на ръст, живее много години, а рогата му са страшни за змиите. Но какво повече да ти приказвам? Избран си да царуваш. А какво ще има за мен, която първа съм ти съобщила? Хайде, обещай ми, понеже бързам да не ме потърси лъвът пак; защото той ме използува за съветница по всички въпроси. Ако искаш да чуеш мен, старицата, бих те посъветвала да дойдеш и ти да присъствуваш на последните му часове.

            Така казала лисицата. Умът на елена се замаял от думите ѝ и той отишъл в пещерата, без да подозира какво го очаква. Лъвът скокнал с все сила върху него, но раздрал само ушите му с ноктите си. Еленът бързо избягал вдън гората. Лисицата закършила ръце, че напразно се трепала. Лъвът пък запъшкал със силен рев. Глад и мъка го обхванали. Замолил лисицата повторно да направи нещо и с хитростта си отново да му го доведе. Тя му казала:

            – Мъчна и неприятна задача ми възлагаш, но все пак ще ти услужа.

            Тръгнала тя като ловджийско куче по следите на елена и крояла хитрости. Запитала едни овчари дали са виждали окървавен елен, а те ѝ посочили къде се намира в гората. Намерила лисицата елена и се изстъпила пред него най-безсрамно. Еленът, гневен, с настръхнала козина, така се обърнал към нея:

            – О, проклетнице, ти не ще сложиш лапи върху мен! Само да се доближиш, и не ще останеш жива! Иди да проявяваш лисичите си хитрини спрямо други, които не те познават. Други прави царе, на други размътвай главите.

            А лисицата му заговорила:

            – Толкова ли ти липсва мъжественост и толкова ли си страхливец? Та лъвът, като те хвана за ухото, искаше в предсмъртния си час да ти даде съвети и поръчения за това огромно царство, което поемаш. А ти не можа да изтърпиш дори едно одраскване от лапите на един болник. Та ето че сега лъвът ти е силно разгневен и иска да направи цар вълка. Тежко ни! Страшен владетел! Ела, не се плаши и стой кротко като овчица. Кълна ти се във всички листа и извори, нищо лошо не ще те сполети от лъва. Аз пък само на тебе ще служа.

            След като приспала страха му с такива слова, успяла да го убеди да се яви повторно. И щом като влязъл в леговището, лъвът си направил угощение с него – погълнал всичко: кости, мозък, вътрешности. Лисицата била застанала настрана и гледала. Когато се изтърсило сърцето, тя го грабнала и го налапала като печалба за труда си. Лъвът претършувал всичко и потърсил нарочно сърцето. А лисицата, като застанала по-далеч, му казала:

            – Та той всъщност не е имал сърце. Недей търси повече. Че какво сърце би имал елен, който на два пъти е влязъл в леговището и в лапите на един лъв.

            Славолюбието замъглява разума на човека и му пречи да забележи опасностите, които надвисват.

196. Лъв, мечка и лисица

            Лъв и мечка попаднали на сърненце и се сбили за него. След като се набъхтали двамата взаимно, току им се завил свят и паднали полумъртви. Лисица минала оттам и като ги видяла изнемощели и сърненцето между тях, вдигнала го и си отишла. А те, като не можели да се привдигнат, си казали:

            – Нещастници сме ние, че толкова мъка понесохме, за да се радва лисицата.

            Баснята показва, че с право се сърдят ония, които виждат, че случайни хора отмъкват плодовете на техните усилия.

197. Лъв и жаба

            Един лъв чул жаба, която крякала, и се втурнал към гласа, като мислел, че това е някакво голямо животно. Издебнал малко и когато я видял да излиза от блатото, приближил се и я стъпкал, като изръмжал:

            – Така да крещиш, след като си само толчава?

            Баснята е подходяща за човек бъбривец, който нищо друго не може, освен да дрънка.

198. Лъв и делфин

            Лъв се скитал по морския бряг, когато видял делфин да надига глава от водата. Лъвът го приканил да направят съюз, като му изтъквал, че на тях най приляга да бъдат приятели и съюзници: единият царува над морските животни, другият – над земните. Делфинът на драго сърце се съгласил. Лъвът от дълго време водел война с един див бик, та приканил делфина на помощ. Понеже той, ако и да желаел, не можел да излезе от морето, лъвът го заобвинявал, че е предател. А делфинът му отговорил:

            – Недей се сърди на мен, а на природата, че ме е създала морско животно и не ми позволява да изляза на суша.

            Така и ние, когато завързваме приятелство, трябва да си подбираме такива приятели, които в опасност да могат да ни се притекат на помощ.

199. Лъв и глиган

            През един летен ден, когато пекът усилва жаждата, лъв и глиган дошли при един малък извор да се напият. Скарали се кой по-напред да пие. Разярили се и се сбили на живот и смърт. По едно време се отдръпнали да си починат и забелязали лешояди, които чакали кой от тях ще падне, че да го изядат. Тогава прекратили враждата, като си казали:

            – По-добре да станем приятели, отколкото да служим за храна на гарвани и лешояди.

            Добре е да се прекратяват лошите вражди и съперничествата, понеже за всеки носят гибелен край.

200. Лъв и заек

            Лъв попаднал на един заспал заек и се приготвил да го изяде. В това време видял да се приближава елен. Оставил заека и се хвърлил върху елена. А заекът се събудил от шума и избягал. Лъвът дълго време преследвал елена и като не успял да го хване, върнал се към заека. Открил, че и той е избягал, и си казал:

            – Получих си заслуженото. Защото оставих храната, която беше в ръцете ми, като се поблазних от надеждата за по-добра.

            Така и някои хора, които не се задоволяват с умерените печалби, а преследват по-големи надежди, неусетно загубват и това, което е в ръцете им.

201. Лъв, вълк и лисица

            Лъвът остарял и легнал болен в леговището си. Всички зверове, освен лисицата, отишли да видят царя. Вълкът използувал случая и започнал да обвинява лисицата пред лъва, че тя за нищо не зачитала този, който е владетел на всички тях – та дори не идвала да го види! Но в това време пристигнала и лисицата и чула последните думи на вълка. Лъвът изревал срещу лисицата. А тя помолила да ѝ се даде възможност да се оправдае и казала:

            – Та кое от всичките събрани тук животни ти е направило толкова услуги като мен. Нали аз пак обиколих навсякъде и разпитах за лекарства за тебе и намерих?

            Лъвът заповядал веднага да каже кое е лекарството. И лисицата му отговорила:

            – Да одереш жив вълк и да си навлечеш кожата му още топла.

            И начаса вълкът бил убит, а лисицата със смях казала:

            – Не бива да подтикваме господаря към зложелателство, а към доброжелателство.

            Баснята доказва, че този, който замисля нещо срещу други, попада в собствената си клопка.

202. Лъвът и признателната мишка

            Една мишка пробягала по тялото на един заспал лъв, но той се събудил, хванал я и се приготвил да я налапа. А тя му се замолила да я пусне, като казвала, че ако я остави жива, ще му се отплати. Той се засмял и я пуснал.

            И случило се така, че скоро лъвът се спасил благодарение на признателността на мишката. Заловили го ловци и го привързали с въже за едно дърво. Мишката го чула да пъшка, дошла, прегризала въжето и го освободила, като прибавила:

            – Ти тогава ми се присмя, че не очакваш да получиш от мен отплата. Сега разбери, че и мишката е в състояние да се отблагодари.

            Баснята показва, че в превратностите на съдбата и най-могъщите хора могат да се нуждаят от помощта на по-слабите.

203. Лъв и диво магаре

            Лъв и диво магаре ходели на лов за зверове: лъвът използувал силата си, а дивото магаре – бързината на краката си. Хванали няколко животни и лъвът започнал да ги дели. Определил три части с думите:

            – Първия дял ще взема аз, защото като цар съм пръв; втория – защото участвувам с дял поравно: а третият дял ще ти донесе голяма беда, ако не искаш да бягаш.

            Хубаво е във всички неща човек да мери според собствената си сила и да не се свързва, нито да става съдружник с по-силни от себе си.

204. Лъв и магаре, които ловуват заедно

            Един лъв и едно магаре се сдружили и отишли заедно на лов. Стигнали до някаква пещера, в която имало диви кози. Лъвът се изпречил пред входа и задебнал излизащите кози, докато магарето влязло вътре, заподскачало сред тях и заревало, като искало да ги изплаши. Лъвът хванал повечето от тях. Излязло магарето и попитало дали юнашки се е борило и прогонило козите. А лъвът отговорил:

            – Знай, че и аз щях да се изплаша, ако не знаех, че си магаре.

            Така и тези, които се хвалят пред хора, които ги познават, неминуемо стават за смях.

205. Лъв, магаре и лисица

            Лъв, магаре и лисица се сдружили и излезли на лов. Хванали много дивеч и лъвът натоварил магарето да го раздели помежду им. То го поделило на три равни части и поканило лъва да си избере. А той се разгневил, скочил върху него и го изял. Наредил на лисицата да извърши делбата. А тя събрала всичко на куп, като оставила малко за себе си. Поканила лъва да си избере. А когато лъвът я попитал кой я е научил така да разделя, лисицата отговорила:

            – Гибелта на магарето.

            Баснята показва, че нещастията на ближния учат хората на разум.

206. Лъвът, Прометей и слонът

            Лъвът често се оплаквал на Прометей. Наистина бил го създал едър и красив, въоръжил устата му със зъби, снабдил лапите му със здрави нокти и го направил по-силен от останалите животни, но прибавил:

            – И въпреки че съм толкова силен, се боя от петела!

            Тогава Прометей отговорил:

            – Защо така безразсъдно ме обвиняваш? Та ти имаш всичко, което аз можех да създам. Единствено дето в тоя случай си малодушен.

            Лъвът се завайкал, порицал своята слабост и накрая пожелал да умре.

            Та на такъв ум бил, когато срещнал слона. Поздравил го и се спрял на разговор. Забелязал, че слонът постоянно мърда ушите си. Запитал го:

            – Какво има? Защо ухото ти за миг не спира да мърда?

            А слонът, тъй като един комар случайно летял наоколо, казал:

            – Виждаш ли това дребно същество, което бръмчи? Ако влезе в ухото ми, ще умра.

            Тогава лъвът казал:

            – Защо трябва да умра, след като съм толкова голям и при това съм толкова по-щастлив от слона, колкото петелът е по-силен от комара?

            Виждате ли каква сила има комарът, дори слон може да уплаши.

207. Лъв и бик

            Един лъв, който кроял интриги срещу един огромен бик, намислил да го победи с хитрост. За тази цел му казал, че е заклал курбан овца и го поканил на угощение. Намерението му било да повали бика, когато е на трапезата. Бикът се отзовал на поканата. Но когато видял много и големи котли и големи шишове, а овца – никъде, без да продума нещо, си тръгнал. Когато лъвът започнал да го укорява и го попитал коя е причината, без да е пострадал нещо, да си отиде и нито дума да не каже, бикът, отговорил:

            – Та аз съвсем неслучайно правя това. Нали виждам, че са приготвени съдове не като за овца, а за бик.

            Баснята разкрива, че интригите на лошите хора не остават скрити за умните.

208. Побеснял лъв и елен

            Един лъв побеснял. Някакъв елен от гората го видял и казал:

            – Тежко ни на нас, окаяните! Та какво ли има да си патим от този побеснял лъв, който дори когато беше с разума си, не ни беше поносим!

            Ние всички трябва да отбягваме хора гневливи и свикнали да правят зло, когато поемат власт или пък управляват.

209. Лъв, уплашен от мишка, и лисица

            Една мишка пробягала по тялото на заспал лъв. Той се събудил и започнал да търси наоколо нахалника. Една лисица го видяла ѝ започнала да му се присмива, че е лъв, пък от мишка се пази. А той ѝ отговорил:

            – Не се уплаших от мишката, а се учудих, че някой се е осмелил да пробяга по тялото на един заспал лъв.

            Баснята учи, че умните хора не пренебрегват дори и незначителните неща.

210. Разбойник и черница

            Някакъв разбойник убил човек на пътя и понеже бил подгонен от случилите се там хора, оставил го в кърви и побягнал. Когато го срещнали хора и го питали от какво са нацапани ръцете му, отговарял им, че току-що е слязъл от черница. И както казвал това, преследвачите го настигнали, хванали го и го обесили на една черница. А черницата се обърнала с думи към него:

            – Та аз съвсем не съм недоволна, че послужих за твоята смърт. Защото ти сам извърши убийството, а се изми с мен.

            Така често и добри хора, когато биват оклеветявани от други, че са лоши, не се поколебават да се покажат зли срещу тях.

211. Вълци и кучета, враждуващи помежду си

            Веднъж между вълци и кучета избухнала свада. Едно гръцко куче било избрано за предводител на кучетата. То обаче не бързало да влезе в сражение. А вълците напирали силно. То се обърнало към тях с думите:

            – Знаете ли защо се бавя? Хубаво е нещата да бъдат обмислени. Та на вас всичките и произходът, и козината са еднакви. А нашите имат различни нрави и се хвалят всяко със своето родно място. Та и кожата на всички не е една и съща: едни са черни, други – рижави, трети – бели или пепеляви. А как мога аз да командувам във война лица, които не са в съгласие и които са различни по всичко?

            Когато всички бойци имат една воля и мисъл, те нанасят победа на врага.

212. Вълци и кучета, помирени помежду си

            Вълците казали на кучетата:

            – Защо вие, като сте ни подобни във всичко, не живеете в съгласие с нас като братя? Та ние по нищо не се отличаваме от вас освен по ум. Ние живеем на свобода, а вие сте се превили пред хората, слугувате им и получавате удари, носите на врата си гердани и пазите добитъка. А когато хората се хранят, на вас хвърлят само кокалите. Ако сте съгласни, предайте ни всички стада и всички наедно ще имаме да ядем до насита.

            Кучетата ги послушали. А вълците влезли в кошарата и най-напред разкъсали кучетата.

            Тези, които предават отечеството си, получават такива награди.

213. Вълци и овце

            Вълци хвърлили око на стадо овце. Понеже не могли да се доберат до него поради кучетата, които го пазели, решили да постигнат това с хитрост. Изпратили при овцете пратеници, които поискали да им предадат кучетата. Казвали, че кучетата са виновни за враждата и че ако те сложат ръка на тях, мир щял да зацари между вълци и овце. Овцете, като не могли да предвидят какво им се крои, предали кучетата. Вълците лесно им станали господари и издавили след това стадото, което останало беззащитно.

            Така и държавите, които лесно предават своите ръководители, не се досещат, че и те бързо попадат в ръцете на враговете.

214. Вълци, овце и овен

            Вълци изпратили при овцете пратеници, за да сключат вечен мир при условие, че ще ги оставят да сложат ръка на кучетата и ги убият. Глупавите овце се съгласили да постъпят така. Но един стар овен казал:

            – Как да ви вярвам и да мога да живея с вас? Та дори и когато ме пазят кучетата, не ми е възможно да паса спокойно.

            Човек не бива да се лишава от собствената си безопасност, вярвайки на клетвите на непримиримите си врагове.

215. Вълк, горд от собствената си сянка, и лъв

            Веднъж някакъв вълк се скитал по безлюдни места тъкмо когато слънцето наклонявало към залез. Като съгледал дългата си сянка, той казал:

            – И аз се пазя от лъва, след като съм толкова голям? Че като имам дължина двайсет разтега, не мога ли да стана лесно владетел на всички животни?

            Един мощен лъв сграбчил вълка, както бил потънал в своите мечти за величие, и го изял. И вълкът, разубеден в предсмъртния си час, извикал:

            – Самомнението ми е причина за нещастието!

216. Вълк и коза

            Един вълк видял коза да пасе над една стръмна скала. Понеже не можел да се добере до нея, отдолу я заувещавал да слезе, та да не би да, паднела, без да усети. Уверявал я, че ливадата при него е по-добра, понеже тревата била съвсем свежа. А тя му отговорила:

            – Та ти не ме викаш на паша, а понеже сам нямаш какво да ядеш.

            Така и злосторниците, когато се опитват да извършат зло на хора, които ги познават, остават без печалба в своите кроежи.

217. Вълк и агне

            Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:

            – Но лани ти обиди моя баща.

            А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:

            – Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.

            Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.

218. Вълк и агне

            Вълк гонел едно агне и то успяло да се скрие в един храм. Когато вълкът го завикал, като му казвал, че жрецът ще го принесе в жертва на бога, ако го хване, то отвърнало:

            – Та аз предпочитам да стана жертвено животно за бога, отколкото да бъда разкъсано от тебе.

            Баснята показва, че тези, на които предстои да умрат, е по-добре да посрещнат смъртта с чест.

219. Вълк и старица

            Един гладен вълк обикалял да търси храна. Озовал се на някакво място, където чул дете да плаче и една старица да му казва:

            – Спри да плачеш, ако ли не, начаса ще те дам на вълка.

            А вълкът, като си мислел, че старицата говори наистина, спрял се и почакал доста време. Когато се свечерило, чул отново старицата, която прикотквала детето и му казвала:

            – Ако дойде тук вълкът, ще го убием, детенце.

            Като чул тези думи, вълкът продължил пътя си, като си казвал:

            – В тази къща едно говорят, друго вършат.

            Баснята е за хора, на които делата не подхождат на думите.

220. Вълк и чапла

            Един вълк погълнал кокал и тръгнал да търси някой да му помогне. Попаднал на една чапла и я замолил срещу възнаграждение да му извади кокала. Чаплата вмъкнала главата си в гърлото му и извадила кокала. Поискала си уговореното възнаграждение. А вълкът ѝ отговорил:

            – Драга моя, не си ли доволна, че си измъкна здрава главата от устата на вълка, та и възнаграждение дириш?

            Баснята разкрива, че от страна на лоши хора най-голяма отплата за доброто е да не направят някое зло отгоре.

221. Вълк и кон

            Един вълк вървял през една нива и намерил ечемик. Като не можел да го използува за храна, оставил го и си отишъл. Срещнал по пътя обаче един кон и го отвел на нивата. Казал му, че е намерил ечемик, но не го е изял, а го запазил за него, защото с удоволствие слушал шума на челюстите му. А конят отговорил:

            – Е, драги, та ако вълците можеха да се хранят с ечемик, ти никога не би предпочел ушите пред стомаха си.

            Баснята показва, че на хора, зли по природа, дори и когато се представят, че вършат услуга, не им вярват.

222. Вълк и куче

            Вълк видял едно едро куче, вързано с гердан за врата, и го запитал:

            – Кой те е вързал и те е охранил такъв?

            А кучето отговорило:

            – Един ловец. Но това да не идва до главата на моя приятел вълка! Та гладът тежи толкова, колкото и герданът.

            Баснята показва, че в беди на човек не му е до стомаха.

223. Вълк и лъв

            Веднъж един вълк задигнал овца от едно стадо и я помъкнал към леговището си. Но го срещнал лъв и му грабнал овцата. Вълкът се спрял надалеч и му извикал:

            – Ти несправедливо ми отне овцата. А лъвът се засмял и казал:

            – Защото ти пък честно я беше получил от някой приятел, нали?

            Баснята порицава крадците и алчните разбойници, които, попаднат ли в някоя беда, започват едни други да се обвиняват.

224. Вълк и магаре

            Един вълк, който станал предводител на останалите вълци, създал закони, валидни за всички: ако някой улови плячка, да я донесе цялата пред всички и да даде равен дял на всеки, за да не могат останалите вълци, като са гладни, да се изяждат помежду си. Но дошло едно магаре и като разтърсило главата си, казало:

            – Хубава идея е излязла от главата на един вълк! Ами ти самият как скри в хралупата вчерашната си плячка? Донеси я в общото и я подели!

            Вълкът бил посрамен и премахнал наредбата.

            Тези, които дават вид, че поставят справедливи закони, по които решават и съдят, сами не ги спазват.

225. Вълк и овчар

            Един вълк вървял подир стадо овце, без да им прави зло. Овчарят отначало се пазел от него като от враг и го наблюдавал със страх. След като вълкът непрекъснато следвал стадото, без да направи опит да граби, овчарят започнал да мисли, че вълкът е по-скоро пазач, отколкото дебнещ враг. Когато някаква нужда го заставила да отиде до града, той му оставил овцете и заминал. А вълкът, като разбрал, че му е дошло времето, нахвърлил се и издавил повечето от овцете. Върнал се овчарят и като видял издавеното стадо, извикал:

            – Ей, получих си заслуженото! Защо ли поверих овце на вълк?

            Така и при хората: които поверят на алчни хора пари за съхранение, обикновено остават без тях.

226. Ситият вълк и овцата

            Един вълк, натъпкан с ядене, видял една овца, просната на земята. Като разбрал, че била паднала от страх пред него, приближил се и я ободрил, като казал, че ако тя му каже три истински мисли, ще я пусне. Овцата му казала най-напред, че не би искала да го срещне. Второ, ако сбърка да попадне на него, поне да е сляп. Трето:

            – Да можехте всички проклети вълци от зла смърт да пукнете, че така жестоко ни преследвате, без да сте видели нищо лошо от нас – завършила овцата.

            Вълкът признал, че това, което говори, не е лъжа и я пуснал.

            Баснята показва, че дори враговете често пъти изпитват уважение към истината.

227. Раненият вълк и овцата

            Един вълк, изпохапан от кучета, се бил проснал на земята в окаяно състояние. Нямал сили дори да си намери храна. Но видял една овца. Помолил я да му донесе да пие вода от близкия поток.

            – Ако ми дадеш да пия, ще си намеря сам храна – казал той.

            А овцата отговорила:

            – Че ако аз ти донеса вода, ти с мен ще си послужиш и за храна.

            Баснята приляга за зъл човек, който с лицемерие крои засади.

228. Лампата

 

            Лампа, потънала в масло и светеща с ярък пламък, се захвалила, че блести по-силно от слънцето. Но лъхнала я струя вятър и тя в миг изгаснала. Един човек, като я запалил повторно, ѝ казал:

            – Свети, лампо, и си мълчи. Блясъкът на звездите никога не може да се затъмни.

            Никой не бива през славните и светли мигове от живота си да бъде суетен. Защото всичко, което човек ще придобие, става чуждо.

229. Гадателят

            Един гадател, седнал на площада, раздавал съвети срещу заплащане. Дошъл неочаквано някакъв човек и му съобщил, че вратите на дома му стоят разтворени и всичката покъщнина отвътре е изнесена. Скочил той разтревожен и с вайкания се завтекъл да види какво е станало. Един от присъствуващите, като видял всичко това, казал:

            – Ей, човече, ти, който обявяваш, че си в състояние да предскажеш чуждите работи, не можа ли да предвидиш своите собствени?

            Баснята служи срещу такива хора, които водят собствения си живот окаяно, а се опитват да дават ум за неща, които съвсем не ги засягат.

230. Пчелите и Зевс

 

            Пчелите се озлобили срещу хората заради меда си и отишли при Зевс да го замолят да им даде сила, та да могат да убиват с едно жилване всеки, който се приближи до питите им. А Зевс им се ядосал заради завистливостта и направил така, че когато ужилят някого, да загубват жилото си, а след това и да умират.

            Тази басня ще приляга на завистливи хора, които трябва и сами да понесат злините, които вършат.

231. Пчеларят

            Един човек влязъл в дома на един пчелар в негово отсъствие и отмъкнал меда заедно с питите. Върнал се овчарят и като видял кошерите празни, застанал над тях и ги заразглеждал грижливо. Пчелите се върнали от паша и като го сварили, зажилили го и съвсем зле го нагласили. А той се обърнал към тях:

            – Ех, проклети гадинки! Та вие оставихте този, който ви задигна питите, ненаказан, а мене, дето се грижа за вас, жилите безжалостно.

            Така и някои хора поради невежество не се пазят от враговете си, а гонят приятелите си като опасни.

232. Жреците на богиня Кибела

            Жреците на богинята Кибела[30] имали магаре и били навикнали да товарят багажа си върху него и така да странствуват. Но магарето умряло най-после от изтощение. Одрали го и от кожата му направили тъпан, който започнали да използуват при службата. Срещнали ги други жреци и запитали къде им е магарето. Отговорили, че то е мъртво, но че получава толкова удари, колкото не е получавало приживе.

            Така понякога и слугите, ако и да са освободени от робство, не са освободени от робски задължения.

233. Мишки и невестулки

            Между мишките и невестулките се водела война и мишките постоянно търпели поражение. Затова се събрали на съвещание и понеже сметнали, че търпят всичко това поради липса на военачалници, избрали няколко помежду си за командири. Избраните, като искали да се отличават от останалите, си намерили рога и ги прикрепили за главите си. Завързало се сражение. Всички останали мишки се разбягали по дупките си и лесно се вмъкнали в тях. Само командирите не успели да се вмъкнат поради рогата си – били заловени и изядени.

            Така за мнозина тщеславието става източник на беди.

234. Мухата

            Една муха паднала в гърне, пълно с месно ястие. Когато щяла вече да се удави в соса, казала си:

            – Та аз се наядох, напих и изкъпах. И да умра, малко ме е грижа!

            Баснята показва, че хората по-леко приемат смъртта, когато тя настъпи безболезнено.

235. Мухите

            Мед се бил разлял в един килер. Мухи долетели и се загощавали. Всичко било толкова сладко, че нямали воля да се откъснат. Да, но залепили им се крачката и не могли да подхвръкнат. Задушавайки се вече, те си казали:

            – Нещастници сме ние, че умираме заради едно кратко удоволствие.

            Така и за много хора лакомството става причина за много беди.

 

236. Мравката

 

            Днешната мравка някога била човек. Той се занимавал със земеделие, но не бил доволен от това, което получавал със собствен труд. Хвърлял завистливи очи на чуждото и постоянно крадял от плодовете на съседите.

            Зевс се разгневил на неговата алчност, та го превърнал в животинче, което се нарича мравка. А мравката, въпреки че променила външността си, не променила нрава си. И до днес тя обикаля по нивята, събира чуждите пшеничени и ечемичени зърна и ги трупа за себе си.

            Баснята показва, че лошите по природа, ако и да получават строго наказание, не променят нрава си.

237. Мравка и бръмбар

            През лятото мравката обикаляла по полето, събирала пшеничени и ечемичени зърна и си ги трупала за храна през зимата. Бръмбар я гледал и ѝ се чудел колко била работна и че докато останалите животни, свободни от грижа, прекарвали живота си в безделие, тя се мъчела. Мравката тогава си мълчала.

            По-късно обаче, когато настъпила зимата, когато гюбрето било размито от дъжда, бръмбарът отишъл при мравката гладен. Замолил я да му даде от храната си. А тя му отвърнала:

            – Бръмбарчо, ако се беше потрудил тогава, когато аз се мъчех, а ти ми се присмиваше, сега нямаше да ти липсва храна.

            Така и тези, които в дни на благоденствие не се замислят за бъдещето, при промяна на обстоятелствата стават особено нещастни.

238. Мравка и гълъб

            Една ожадняла мравка припълзяла до един извор, но била подхваната от течението и започнала да се дави. Гълъб я съгледал, вдигнал едно клонче и го пуснал в извора. Мравката се покачила на него и се спасила. По-късно един ловец на птици заложил примка и дошъл да хване гълъба. Мравката, като видяла това, ухапала ловеца за крака. А той от болка изпуснал примката и дал възможност на гълъба незабавно да избяга.

            Баснята показва, че трябва да отдаваме благодарност на благодетелите си.

239. Полската мишка и градската мишка

            Една полска мишка била приятелка с една градска мишка. Градската мишка била поканена от своята приятелка на угощение в полето и отишла на драго сърце. Докато се гощавали с ечемик и жито, казала:

            – Знай, приятелко, че водиш живот като мравките. Понеже аз имам в изобилие сладки неща, ела с мен и ще вкусиш от всичко.

            Двете незабавно се запътили за града. Градската мишка почнала да показва на другата мишка зеленчуци, пшеница, фурми, сирене, мед, плодове. Гостенката, като гледала всичко това, облажавала от все сърце домакинята. Започнала да проклина собствената си съдба. Тъкмо обаче се канели да започнат гощавката, неочаквано някакъв човек отворил вратата. Уплашени от шума, страхливите мишки се вмъкнали в дупката. Тъкмо се наканили отново да си вземат от сушените смокини, друг човек влязъл в килера да вземе нещо. Като го видели, те отново скочили и се спотаили в дупката.

            Тогава полската мишка, забравила глада, изохкала и казала на другата:

            – Сбогом, приятелко! Яж до насита и да ти е сладко! Опитвай всичко наред с опасността и страха! Аз пък, бедничката, като си ям ечемик и житце, ще си живея без страх и от никого не ще се пазя.

            Баснята доказва, че да се поминава скромно и да се живее спокойно, е за предпочитане пред живот в обилие, но в страх и терзание.

240. Мишка и жаба

            Една полска мишка за зла участ се сприятелила с една жаба. Жабата имала лоши намерения. Тя привързала крака на мишката за своя крак. Първо отишли на полето да ядат жито. После, когато доближили брега на блатото, жабата замъкнала мишката в дълбочината, заскачала във водата и закрякала от възторг. А нещастната мишка се нагълтала с вода и умряла, но изплувала на повърхността, привързана за крака на жабата. Съгледал я един ястреб и я грабнал с ноктите си. Привързаната жаба я последвала и станала и тя храна на ястреба.

            Дори когато е мъртъв, човекът има възможност за отплата. Защото висшата справедливост вижда всичко и въздава всекиму според заслугите.

241. Корабокрушенецът и морето

            Един корабокрушенец бил изхвърлен на брега и заспал от умора. Скоро се събудил и като погледнал морето, заукорявал го, че мами хората със спокойния си вид и когато те влязат в него, се разбушува и ги погубва. А морето приело външността на жена и така се обърнало към него:

            – Човече, недей се кара на мен, а на ветровете. Аз по природа съм си такава, каквато ме виждаш. Но ветровете изневиделица ме връхлитат, вълнуват ме и ме правят бясна.

            И ние не бива да държим отговорни извършителите на беззакония, когато други им нареждат, а онези, които им нареждат.

242. Младежите и месарят

            Двама младежи купували заедно месо. Месарят се залисал на друга страна и единият задигнал карантията и я поставил в пазвата на другия. Обърнал се месарят и затърсил месото. Започнал да обвинява тях. Този, който го задигнал, се клел, че не е у него, а този, у когото било, че не го е задигнал. Месарят разбрал тяхната измама и казал:

            – От мен можете да се измъкнете с лъжливи клетви, но от боговете не ще се скриете.

            Баснята разкрива, че безчестието на лъжливата клетва си остава същото, дори и човекът да се мъчи да се изхитри с увъртания.

243. Сърне и елен

            Малкото сърне веднъж казало на елена:

            – Татко, ти си се родил по-едър и по-бърз от кучетата, а отгоре на това носиш и огромни рога за защита. Защо тогава се страхуваш от кучетата?

            А еленът отвърнал със смях:

            – Истина е това, което казваш, синко. Но едно само зная – че когато чуя кучешки лай, не зная как веднага хуквам да бягам.

            Баснята показва, че никое насърчение не прави страхливите по природа по-смели.

244. Младият прахосник и лястовицата

            Един млад прахосник прогулял наследството си. Останала му само една връхна дреха. Когато видял лястовица, долетяла, преди да е дошло времето ѝ, помислил, че вече е пролет, че няма нужда вече от дрехата и я отнесъл, та я продал. Но когато по-късно лошото време хванало отново и настъпил силен студ, той видял лястовицата умряла от премръзване и се обърнал към нея с тези думи:

            – Нещастнице, ти погуби и мен, и себе си.

            Баснята показва, че всички дела, вършени, когато не им е времето, са несигурни.

245. Болен и лекар

            Един човек заболял. Запитан от лекаря какво чувствува, той казал, че се поти повече от обикновено. Тогава лекарят казал:

            – Това е добре.

            Когато го попитал отново как е, казал, че е обхванат от тръпки ѝ го тресе. А онзи:

            – И това е добре.

            Когато трети път лекарят дошъл да види как върви болестта, болният казал, че го е хванало разстройство. А лекарят пак казал:

            – Добре е и това.

            И си отишъл.

            Дошъл един от близките му и го запитал как е. А той му отговорил:

            – Аз си умирам от доброто.

            Така много хора биват облажавани от съседите си, които преценяват отстрани, заради тези неща, от които те сами в себе си страдат най-много.

246. Прилеп, къпина и чайка

            Прилепът, къпината и чайката направили съдружие, понеже решили да живеят като търговци. Прилепът взел назаем капитал и го поставил на общо разположение, къпината донесла платове, а третата съдружничка – чайката, докарала мед. И отплували. Но отведнъж се появила силна буря и корабът потънал. Загубили всичко, но те самите успели да се доберат до сушата и се спасили.

            Та оттогава чайката все се навърта около бреговете, да не би морето някъде да изхвърли медта. Прилепът пък, като се бои от кредиторите, денем не се появява, а излиза за храна само нощем. А къпината се захваща за дрехите на минувачите, понеже търси дали някъде няма да разпознае своя плат.

            Баснята показва, че ние се стремим към тези неща, в които по-рано не сме сполучили.

247. Прилеп и невестулки

            Прилеп тупнал на земята и една невестулка го сграбчила. Разбирайки, че ще загине, замолил за живота си. Невестулката обаче започнала да обяснява, че не може да го пусне, защото по природа била враг на всички птици. Прилепът казал, че не е птица, а мишка и така се отървал. След време пак паднал и друга невестулка го сграбчила. Замолил я да не го изяжда. Тя казала, че била враг на всички мишки. Тогава той ѝ отвърнал, че не е мишка, а прилеп и пак се отървал. Та така се случило, че два пъти сменял името си и спасявал живота си.

            Баснята учи, че не бива винаги да се придържаме към едни и същи средства, като имаме пред вид, че често пъти отбягваме опасността, като се съобразяваме с обстановката.

248. Дърветата

            Някога дърветата се заели да си изберат цар и предложили на маслината:

            – Стани ни цар.

            А маслината отговорила:

            – Да загубя маслеността си, която и боговете, и хората прославят, че да тръгна да царувам над дърветата?

            Обърнали се дърветата и към смокинята:

            – Хайде, царувай над нас!

            А смокинята отговорила:

            – Да оставя сладостта си и хубавия си плод, та да дойда да управлявам дърветата?

            Предложили дърветата и на тръна:

            – Хайде, стани ни цар!

            А трънът отговорил:

            – Ако наистина вие ме помазвате за цар, хайде застанете под моя защита. Ако ли не, нека от тръна да избухне огън, та да изгори и ливанските кедри.

249. Дървар и Хермес

            Един мъж, който сечал дърва край някаква река, изтървал брадвата си във водата. Седнал безпомощен на брега и се завайкал. Хермес научил за станалото, съжалил се над човека и се гмурнал в реката, па извадил една златна брадва. Запитал човека дали тази е брадвата, която е загубил. Човекът казал, че не е. Пак се гмурнал и извадил сребърна. Дърварят казал, че и тази не е неговата. Трети път нагазил в реката бог Хермес и измъкнал вече неговата брадва. Когато той потвърдил, че тази е неговата брадва, Хермес, възхитен от неговата честност, му надарил и трите. Когато се срещнал с другарите си, дърварят им разказал случилото се. Един от тях намислил да извърши същото. Отишъл при реката, хвърлил нарочно брадвата в потока и седнал на брега да плаче. И при него се явил бог Хермес и като разбрал причината за плача му, гмурнал се и по същия начин извадил златна брадва и запитал дали тази е загубил. Онзи радостно отговорил:

            – Да, наистина е тази!

            Богът останал възмутен от такова безсрамие и не само не му я дал, но и собствената не му върнал.

            Баснята показва, че колкото провидението е благосклонно към честните люде, толкова е неприязнено към безчестните.

250. Пътници и мечка

 

            Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си – нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:

            – В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.

            Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.

251. Пътници и гарван

            Едни хора, които били тръгнали по някаква работа, срещнали гарван с едно око. Извърнали погледите си към него. Но един от тях предложил да се отбият по друг път, понеже това било лошо предзнаменование. А друг го прекъснал с думите:

            – Та как този гарван е в състояние да ни вещае бъдещето, щом като не е могъл да предвиди собственото си ослепяване, та да се запази?

            Така и хора, които не обмислят собствените си работи, не са способни да дават съвети на другите хора.

252. Пътници и брадва

            Двама души пътували заедно. Единият намерил брадва, а другият казал:

            – Намерихме брадва!

            Първият го упрекнал:

            – Недей казва намерихме, а намери.

            Скоро пристигнали при тях хората, които били загубили брадвата. Този, у когото била, чувствувайки се застрашен, казал на спътника си:

            – Загубени сме! А онзи отговорил:

            – Недей казва загубени сме, а загубен съм. Защото, когато намери брадвата, ти не раздели с мен печалбата.

            Баснята показва, че които не са получили дял в сполуките, при несполуките не могат да бъдат сигурни приятели.

253. Пътници и платан

            Двама пътници през лятото по пладне, изтощени от горещината, съзрели един платан. Отправили се към него и като полегнали под сянката му, отдъхнали си. И както се били загледали в платана, заговорили помежду си колко безполезно дърво е той, понеже не дава плод.

            А платанът така им заговорил:

            – О, неблагоразумници! Още се ползувате от моята услуга, а ме наричате безполезен и безплоден!

            Така и при хората. Някои са нещастни, защото, ако и да вършат услуги на ближните си, не им се оценява добрината.

254. Пътници и храсти

            Двама пътници вървели покрай брега на морето и стигнали до някаква височина. Оттам съгледали храсти да се носят по водата. Помислили, че е голям кораб. Зачакали, като смятали, че той ще хвърли котва на брега. Но когато храстите, носени от вятъра, дошли по-близо, помислили, че виждат не кораб, а лодка. А когато храстите били довлечени до тях и видели, че това са само храсти, пътниците си казали:

            – Съвсем напразно се надявахме на нещо, което не било нищо.

            Баснята показва, че някои хора от пръв поглед изглеждат страшни, но опознаят ли ги – излиза, че са никакви.

255. Пътникът и Истината

            Един човек, като пътувал през едно пусто място, срещнал жена, която била сама и гледала унило. Заговорил я:

            – Коя си?

            А тя отвърнала:

            – Истината.

            – А по каква причина си оставила града, та си дошла да живееш в тази пустош?

            А тя казала:

            – Защото в старо време лъжата се срещаше у малко хора. А сега тя живее у всички хора, стига само да искаш да чуеш или да кажеш нещо.

            Това говори, че животът на хората е най-лош и отвратителен, когато лъжата се предпочита пред истината.

256. Пътникът и Хермес

            Един пътник, който имал да върви дълъг път, се врекъл, че ако намери нещо, половината ще посвети на бог Хермес[31]. И попаднал на една торба, в която имало бадеми и фурми. Вдигнал ги, като мислел, че са пари. Изтърсил торбата и като открил съдържанието ѝ, излапал го. Събрал обаче черупките на бадемите и костилките на фурмите и ги поставил на един олтар с думите:

            – Приеми, Хермесе, моя оброк. Аз отделих за теб и от сърцевината, и от кората на това, което намерих по пътя.

            Баснята приляга за скъперник, който от алчност дори и боговете е готов да излъже.

257. Пътникът и съдбата

            Един пътник, след като бил изминал дълъг път, капнал от умора, строполил се до един кладенец и заспал. Понеже сигурно щял да се търколи в кладенеца, Съдбата застанала до него, събудила го и му казала:

            – Ей, човече! Ако беше паднал в кладенеца, нямаше да обвиняваш собственото си безразсъдство, а мен.

            Така и много хора, изпаднали в беда по собствена вина, обвиняват боговете.

258. Магаретата се обръщат с молба към Зевс

            Някога магаретата възнегодували, че непрекъснато носят товар и че са подложени на мъка. Изпратили пратеници при Зевс с молба да сложи някакъв край на мъките им. А той, като искал да им докаже, че това е невъзможно, казал, че те ще се освободят от злощастията си, когато направят с урина река. Магаретата помислили, че той им говори истината и оттогава досега, щом видят урина от свои, спират там да направят същото.

            Баснята показва, че каквото всекиму е орисано, то е неизменно.

259. Купувач на магаре

            Един човек имал намерение да купи магаре, та взел едно за опит. Вкарал го при своите и го поставил пред яслата. А то оставило другите магарета, па отишло при най-мързеливото и най-лакомото. И понеже нищо не работело, селянинът го вързал и го закарал на стопанина му. И когато онзи го попитал дали опитът с магарето е толкова сигурен, човекът отговорил:

            – Та аз нямам нужда от друг опит. Зная, че то е такова, каквото е другарят, когото си избра измежду всички останали.

            Баснята показва, че на какъвто приятел се радва човек, за такъв го вземат и него.

260. Диво магаре и питомно магаре

            Едно диво магаре видяло едно питомно да седи на припек. Доближило се до него и захванало да го облажава заради загладеното му тяло и заради хубавата храна, която яде. Но когато го видяло по-сетне да носи товар и подире му да върви магаретарят и да го сбутва с остена, казало:

            – А, съвсем не те облажавам! Виждам, че охолството ти не е без големи мъки.

            Не заслужават завист придобивките, постигнати чрез опасност и страдание.

261. Магаре, което носи сол

            Едно магаре, натоварено със сол, преминавало някаква река. Но се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила, та то по-лесно се повдигнало. Зарадвало се от това и когато веднъж след време, натоварено със сюнгери, стигнало пак до река, помислило си, че ако отново падне, пак ще се приповдигне с олекнал товар и нарочно се подхлъзнало. Но случило се това, че сюнгерите се напоили с вода, и то, като не могло да стане, се удавило.

            Така и някои хора не усещат как поради собствените си хитрини връхлитат на беди.

262. Магаре, което носело статуя

            Един човек натоварил на магаре статуята на някакво божество и я подкарал за града. Понеже минувачите, които го срещали, се кланяли на статуята, магарето помислило, че се кланят на него, въодушевило се, взело да реве и не искало да върви по-нататък. Магаретарят, като разбрал какво е станало, го зашарил с тоягата, казвайки:

            – Проклета чутуро! Та още и това оставаше – на магаре хората да правят поклони.

            Баснята разкрива, че тези, които се кичат с чужди успехи, стават за смях пред хората, които ги познават.

263. Магаре, което си навлякло лъвска кожа, и лисица

            Едно магаре си навлякло лъвска кожа, обикаляло и плашело животните. Като съгледало една лисица, опитало се и нея да уплаши. Тя пък, понеже преди това го чула случайно да реве, му казала:

            – Да знаеш добре, че и аз щях да се уплаша от тебе, ако не бях чула да ревеш.

            Така и някои необразовани хора, които биват смятани за нещо по перченето им, се издават с брътвежа си.

264. Магаре, което облажавало коня

            Едно магаре заоблажавало коня, че го хранят обилно и че го гледат грижливо, докато то няма дори плява, пък и понася толкова много мъки. Но когато дошло време за война, боецът в пълно въоръжение възседнал коня и го повел по всички краища. Когато препуснал срещу враговете, конят паднал ранен на земята. Като видяло това, магарето променило мнението си започнало да съжалява коня.

265. Магаре, петел и лъв

            Веднъж петел и магаре се хранели заедно. Лъв налетял на магарето, но петелът изкрякал и лъвът – казват, че той се бои от гласа на петела – избягал. Магарето помислило, че лъвът е побягнал от него и веднага се спуснало подир лъва. След като го гонило надалеч, където гласът на петела вече не достигал, лъвът се извърнал и разкъсал магарето. Когато то умирало, извикало:

            – Нещастно съм и глупаво! Като не произхождам от родители воини, защо тръгнах на война?

            Баснята показва, че мнозина нападат врагове, които нарочно се преструват на слаби, и така загиват от ръцете им.

266. Магаре, лисица и лъв

            Магаре и лисица се сдружили и отишли на лов. Срещнал ги обаче лъв. Лисицата, като видяла надвисналата ги опасност, приближила се до лъва и му обещала да му предаде магарето, ако ѝ обещае безопасност. Той ѝ обещал да я пусне. Лисицата примамила магарето към една клопка и го накарала да падне в нея. Лъвът, като видял, че магарето не може да избяга, първо сграбчил лисицата, а след това по същия начин се отнесъл и с магарето.

            Така и тези, които кроят клопка на съдружниците си, често, без да усетят, погубват и себе си заедно с тях.

267. Магаре и жаба

            Едно магаре прекосявало блато, като носело на гърба си товар дърва. Подхлъзнало се и паднало. Понеже не можело да се приповдигне, захванало да се вайка и да стене. А жабите в блатото, като чули стенанията му, казали:

            – Ей, драги! Че какво щеше да направиш, ако като нас толкова време беше прекарал тук? А ти преди малко падна и толкова се вайкаш!

            Тази басня би послужила срещу човек, който не може да понесе и най-малките несгоди, докато той самият устоява лесно и на по-големи.

268. Магаре и катър

            Магаре и катър вървели заедно. А магарето, като забелязало, че товарите им са еднакви, възнегодувало. Започнало да се сърди защо катърът, като получава двойно повече храна, не носи повече товар. Като повървели малко по пътя, магаретарят забелязал, че магарето не може да носи толкова. Взел от товара му и го сложил на катъра. Като повървели още, виждайки, че магарето се е изтощило, пак прехвърлил от товара. Накрая взел, че прехвърлил целия товар върху катъра. И тогава катърът погледнал към магарета и казал:

            – Хей, приятелю, не ти ли се струва справедливо, че ми дават двойно повече храна.

            Тъкмо така и ние трябва не в началото, а в края да преценяваме положението на всеки човек.

269. Магаре и градинар

            Едно магаре, което служело при един градинар, понеже било хранено недостатъчно, а пък много било отрудено, се замолило на Зевс да го освободи от градинаря и да го предаде на друг господар. Зевс чул молбата му и внушил на един грънчар да го купи. Но магарето пак било недоволно. Товарели го повече от преди, понеже носело глината и грънците. Отново се замолило на Зевс да му подмени господаря. Сега било продадено на един кожар. Но попаднало на още по-лош господар от преди. Като виждало накъде отива работата, магарето извикало през стенания:

            – Горко на мен, нещастното! По-добре да си бях стоял при предишните господари! Сега, както виждам, тези и кожата ми ще обработи.

            Баснята показва, че слугите повече съжаляват за предишните си господари тогава, когато опитат вторите.

270. Магаре, гарван и вълк

            Едно магаре, което имало рана на гърба си, пасяло на една ливада. Гарван кацнал на гърба му и закълвал раната, а то заревало и заскачало от болка. Магаретарят, застанал по-далеч, се смеел. Приближил се вълк и като видял сцената, си казал:

            – Нещастни са такива като мен. Щом ни видят само, и ни погват. А такива като гарвана дори се доближават и предизвикват само смях.

            Баснята показва, че лошите хора се познават по лицата и от пръв поглед.

271. Магаре и кученце

            Един човек имал куче от Малта и магаре. Господарят постоянно си играел с кученцето. Дори когато се хранел вън от къщи, носел му по нещо и му го подхвърлял, щом като то се увърти около него и замаха опашка. Магарето завидяло на кученцето. Взело, че и то се затичало към господаря и заподскачало, обаче го ритнало. Той се ядосал и заповядал на слугите да го изведат, да го наложат с тояги и го вържат за яслите.

            Баснята показва, че не всички са родени за всичко.

272. Магаре и куче пътуват заедно

            Магаре и куче пътували заедно. Намерили на земята някакъв запечатан документ. Магарето го вдигнало, разчупило печата, разтворило го и зачело пред кучето, което цяло се превърнало на слух:

            – В писмото става дума за пасища, за сено, ечемик и плява.

            А кучето слушало с отегчение, докато магарето четяло, затова му казало:

            – Чети малко надолу, скъпи приятелю. Може би ще намериш да се говори нещо за месо и кокали.

            Магарето прочело цялото писмо и като не намерило нищо от това, от което се интересувало кучето, кучето добавило:

            – Хвърли го на земята, приятелю. То е съвсем безполезно.

273. Магаре и магаретар

            Едно магаре, водено от магаретар, след като извървяло малко от пътя, изоставило леката пътека и се понесло по стръмнината. И когато вече щяло да падне в една пропаст, магаретарят го хванал за опашката и се опитал да го издърпа назад. Но тъй като то силно се теглело на другата страна, пуснал го с думите:

            – Ти побеждаваш, но лоша победа спечелваш.

            Баснята подхожда за свадлив човек.

274. Магаре и щурци

            Едно магаре чуло щурци да пеят. Останало очаровано от приятния им глас и завидяло на таланта им. Запитало ги с какво се хранят, че могат да издават такива звуци. А те отговорили:

            – С роса.

            Магарето зачакало роса и умряло от глад.

            Така и тези, които се стремят към нещо против природата си, не само не го постигат, но си докарват и големи страдания.

275. Магаре, смятано за лъв

            Едно магаре си навлякло лъвска кожа и всички го помислили за лъв. От него бягали и хора, и добитък. Но когато духнал вятър и отнесъл кожата, магарето останало голо. И тогава всички се втурнали срещу него и почнали да го бият с дървета и сопи.

            Ако си беден и обикновен човек, недей подражава на богатите, за да не станеш някога за смях и да се изложиш на опасност. Защото чуждото не ни подхожда.

276. Магарето, което ядяло тръни, и лисицата

            Едно магаре ядяло тръни. Видяла го лисицата и му се подиграла:

            – Как така с нежния си език дъвчеш и твърда, и бодлива храна!

            Не бива да слушаме укорите на празните бъбривци. Те водят до опасност оня, който ги слуша.

277. Магарето, което се преструвало на куцо, и вълкът

            Едно магаре си пасяло в една ливада. Когато забелязало, че вълк се спуща към него, престорило се, че куца. Вълкът се приближил до него и го запитал защо куца. То отговорило, че когато прескачало един плет, се уболо на трън. Помолило вълка първо да му извади тръна и тогава да го изяде, та като се храни, да не се убоде. Вълкът го послушал. Дигнал му крака и приковал цялото си внимание в копитото. А магарето с един ритник в устата му избило зъбите. Зле пострадал, вълкът си казал:

            – Сам съм си виновен! Защо ли, след като баща ми ме е научил на касапско изкуство, се залових за лекарско?

            Така и между хората, тия, които се залавят за неща, които не им подхождат, естествено страдат.

278. Птицеловецът и дивите и питомните гълъби

            Един птицеловец разгънал мрежи, към които бил привързал питомни гълъби. После се отдръпнал и зачакал да види какво ще стане. Диви гълъби прелетели при тях и се заплели в примките. Дотичал ловецът и започнал да ги събира. Те започнали да обвиняват питомните гълъби, че макар да са от един род, не са ги предупредили за клопката. А питомните им отговорили:

            – Та за нас е по-добре да се пазим от господарите, отколкото да се харесваме на роднините си.

            Не бива да бъдат укорявани онези слуги, които от привързаност към господарите си пренебрегват задълженията, които им диктува любовта към роднините.

279. Птицеловец и чучулига

            Един ловец поставил примка за птици. Една чучулига го видяла отдалеч и го запитала какво върши. Той казал, че строи град. След това се отдалечил малко и се скрил. Чучулигата повярвала на думите на ловеца. Доближила се и се уловила в примката. Когато птицеловецът се спуснал към нея, тя му казала:

            – Хей, приятелю, ако строиш такъв град, не ще намериш много поселници!

            Баснята разкрива, че най-често пустеят домове и градове тогава, когато управниците им се държат зле.

280. Птицеловец и лебед

            Един ловец на птици проснал мрежи за жерави и отдалеч задебнал какво ще хване. Между жеравите се бил настанил и един лебед. Птицеловецът изтичал и заедно с тях уловил и него. Когато лебедът се замолил да го пусне, като казвал, че не само не е вреден за хората, но дори е много полезен, защото хваща змиите и други влечуги, птицеловецът казал:

            – Но ако ти действително не си лош, заслужаваш наказание, че си се настанил между лоши.

            Наистина и ние трябва да отбягваме общуването с лоши хора, за да не ни смятат, че и ние самите вземаме участие в техните престъпления.

281. Птицеловец и яребица

            Един птицеловец, като му дошъл съвсем късно гост и нямал какво друго да му предложи, се запътил към своята опитомена яребица с намерение да я заколи. Тя започнала да го упреква, че е неблагодарник – той бил видял много полза от нея, когато примамвала своите едноплеменници и ги предавала, а сега той се готвел да я погуби. Ловецът отговорил:

            – Та затова имам още по-голямо основание да те убия, щом като ти не щадиш и съплеменниците си.

            Баснята показва, че тези, които предават близките си, стават омразни не само на жертвите си, но и на тези, на които ги предават.

282. Кокошка и лястовица

            Една кокошка намерила змийски яйца и се заловила да ги мъти най-грижливо. Една лястовица я видяла и ѝ казала:

            – Глупачке, защо отглеждаш тия, които, щом поотраснат, първо от тебе ще започнат поразиите си.

            Така лошотията не подлежи на опитомяване дори и с цената на най-големи благодеяния.

283. Кокошката, която снасяла златни яйца

            Един човек имал хубава кокошка, която снасяла златни яйца. Като мислел, че вътре в нея има буца злато, заклал я и открил, че не се различава от останалите кокошки. Той се надявал, че ще намери злато накуп, а се лишил и от малката печалба.

            Човек трябва да се задоволява с това, което има, и да отбягва алчността.

284. Опашката и тялото на змията

            Веднъж опашката на змията сметнала, че тя трябва да води и да върви напред. А тялото на змията казало:

            – Как ще ни водиш, като нямаш очи и нос както другите животни?

            Но тя не искала и да чуе, докато най-после здравият разум отстъпил.

            И тъй, опашката застанала начело и започнала да води. Влачела тя в слепотата си цялото тяло, докато змията попаднала в яма, пълна с камъни, и наранила гръбнака и цялото си тяло. Започнала тогава опашката с най-ласкав тон да моли главата:

            – Спаси ни, ако обичаш, господарке! Аз наистина влязох в лош спор с тебе.

285. Змия, котка и мишка

            В една къща змия и котка влезли в борба. А мишките, които винаги ставали жертва на едната или другата, като ги видели да се бият, една по една почнали да излизат от дупките си. А те пък, като забелязали мишките, прекъснали борбата помежду си и се насочили към тях.

286. Змия и рак

            Змия и рак живеели заедно. Ракът се отнасял към змията открито и с благосклонност. Но змията била винаги коварна и зла. Ракът постоянно я приканил да се поправи и да се отнася към него така, както той се отнася към нея. Но не успял да я убеди. Затова се ядосал и веднъж я издебнал както спяла, стиснал я за гърлото и я умъртвил. Като я видял, опънала тялото си, казал:

            – Е, драга, не сега трябваше, когато си мъртва, да бъдеш права, а когато те молех да постъпваш право. И нямаше да умреш.

            Тази басня безспорно може да се каже за хора, които през живота си вършат злини на приятелите си, та със смъртта си им правят услуга.

287. Змия и Зевс

 

            Една змия, газена често от хората, се явила по този повод при Зевс. А Зевс ѝ казал:

            – Ако беше ухапала първия, който те настъпи, втори нямаше да се опита да направи същото.

            Баснята показва, че тези, които се опълчват срещу първите, които ги нападнат, стават страшни за останалите.

288. Преялото дете

            Овчари направили курбан с една овца на полето и поканили съседите. С тях имало и една бедна жена, която водела и детето си. След като угощението продължило доста, детето с подуто коремче от месо почувствувало, че му става лошо и казало на майка си:

            – Мамо, ще си повърна червата.

            А майката му отговорила:

            – Не твоите, синко, а тези, които изяде.

            Тази басня се отнася за длъжник, който с готовност взема чужди пари, обаче, когато му ги поискат, така се сърди, като че ли дава своите.

289. Дете и скорпион

            Едно дете ловяло скакалци пред градската стена. Вече било наловило много, когато съгледало един скорпион. Като мислело, че е скакалец, свило дланта си да го хване. А скорпионът извадил жилото си и казал:

            – Хайде, направи това, че да загубиш и скакалците, които си наловило.

            Тази басня учи, че не бива да се отнасяме еднакво към добрите и към злите.

290. Дете и гарван

            Една жена се допитала до гадателите за своето невръстно дете. Гадателите предрекли, че то ще загине от гарван. Тя се уплашила много и затова приготвила един голям сандък, в който го затворила, за да го предпази да не го убие гарван. И всеки ден в определени часове тя отваряла сандъка и му давала необходимата храна. Веднъж обаче, когато отворила сандъка и му слагала вода, детето непредпазливо си подало главата навън. Станало така, че закривената като гарванов клюн кука на капак паднала върху темето на детето и го убила.

291. Младеж и нарисуван лъв

            Един страхлив старец имал единствен син, буен и пристрастен към лова. Сънувал го, че го убива лъв. Боейки се да не би да се сбъдне сънят, издигнал едно хубаво и високо жилище и в него започнал да пази сина си. За да го развлича, поръчал да изрисуват разни животни, между които имало и лъв. Веднъж младежът застанал пред лъва и извикал:

            – Проклет звяр! Заради тебе и лъжливия сън на баща ми стоя заключен в този женски затвор! Какво да правя с тебе?

            И като казал така, протегнал ръка към стената, като да ослепи лъва. Но трън някакъв му се забил под нокътя и му причинил остра болка и възпаление, чак до подуване. Треска обхванала момчето и бързо му отнела живота.

            И тъй лъвът, ако и да бил нарисуван, погубил момчето. Така предвидливостта на бащата не му послужила за нищо.

            Човек трябва да понася твърдо това, което ще му поднесе съдбата, и да не се опитва да хитрува, защото няма да успее да избяга.

292. Момчето-крадец и майка му

            Едно момче откраднало от другарчето си в училище дъската за писане и я отнесло при майка си. А тя не само че не го укорила, но го и похвалила. Втори път откраднало дреха и я занесло в къщи. Майката още повече го похвалила. Така минали години. Момчето станало мъж. Започнало да краде по-едри неща. Но веднъж бил заловен на местопрестъплението и го повели към палача с вързани на гърба ръце. Майката вървяла подире му, като си биела гърдите от мъка. Синът заявил, че иска да каже нещо на майка си. Тя бързо се приближила до него. А той хванал със зъби ухото ѝ и го отхапал. Тя го укорила заради кощунството, което извършил над майка си, като я осакатил – не му ли стигали другите престъпления! А той отговорил:

            – Тогава, когато за първи път откраднах дъската, ако ти ми се беше скарала, нямаше да стигна чак дотук – да ме водят на смърт.

            Баснята показва, че това, което в началото не се порицава, става по-опасно.

293. Детето, което се къпело

            Едно дете, веднъж като се къпело в реката, започнало да се дави. Видяло един човек да минава и го повикало на помощ. А човекът започнал да го упреква заради невниманието му. Момчето извикало:

            – Но ти първо ми помогни, а като се спася, тогава ми се карай!

            В баснята се говори за тези, които сами дават повод срещу себе си да бъдат порицавани.

294. Човекът, който приел залог и клетвата

            Един човек приел от приятеля си пари за съхранение, но си правел сметка да ги задигне. Когато приятелят го поканил да даде клетва, той благоразумно се запътил за село. Като стигнал при градската врата, видял някаква куца жена да излиза оттам. Запитал я коя е и къде отива. А куцата отговорила, че е Клетвата и че се е отправила срещу безчестниците. Тогава човекът ѝ задал втори въпрос: за колко време обикновено се връща в някой град. А тя отговорила:

            – За четирийсет години, а понякога и за трийсет.

            И човекът, без да се колебае, на следния ден се заклел, че не е получавал пари на съхранение. Но веднага попаднал в ръцете на Клетвата. Когато го подкарала да го хвърли в пропастта, човекът се оплакал, дето му била заявила, че се връща след трийсет години, а ето че не давала и един ден отсрочка. Тогава Клетвата му отговорила:

            – Добре да знаеш, че когато някой се готви да ме оскърби, аз съм навикнала да го навестявам още същия ден.

            Баснята показва, че наказанието на провидението срещу безчестниците настъпва без определен срок.

295. Баща и дъщери

            Един баща имал две дъщери. Едната дал за жена на градинар, другата – на един грънчар. Минало време. Отишъл при жената на градинаря и я запитал как е и как вървят работите. Тя отговорила, че нищо не им липсва. Само едно би помолила боговете: да се извие буря и да завали дъжд, та да се напои зеленчукът. Скоро отишъл и при жената на грънчаря и нея запитал как е. Тя отговорила, че от нищо друго не се нуждаят, а само биха желали едно: времето да се задържи ясно, слънце да пече, та да изсуши грънците. Тогава баща ѝ ѝ казал:

            – Та ако ти искаш хубаво време, сестра ти – лошо, с коя от двете ви да се моля?

            Така и тези, които едновременно се залавят с противоположни неща, естествено не ще постигнат нито едното, нито другото.

296. Яребица и човек

            Един човек заловил яребица и се готвел да я убие: А тя му се замолила:

            – Пусни ме да живея и вместо мен ще ти помогна да наловиш много други яребици.

            А той ѝ отговорил:

            – Тъкмо заради това имам повече основание да те убия: че искаш да поставиш клопка на близките и приятелите си.

            Който крои коварство срещу приятели, сам ще падне в опасни клопки.

297. Жадният гълъб

            Един гълъб, обхванат от жажда, като видял нарисуван на картина съд с вода, помислил, че е истински. Затова се устремил със силен крясък и изведнъж се блъснал в картината. И станало така, че си наранил крилата, паднал на земята и един човек, който се случил там, го уловил.

            Така някои хора, подтиквани от силна страст, се залавят необмислено за някои неща и без да очакват, ги постига гибел.

298. Гълъбица и врана

            Една гълъбица, отгледана в гълъбарник, се гордеела с плодовитостта си. Чула врана думите ѝ и казала:

            – Хей, приятелко! Престани да се хвалиш с това, защото колкото повече деца имаш, толкова повече роби ще има да оплакваш.

            Така и между слугите, най-нещастни са тези, които раждат деца в робство.

299. Двете торби

            Прометей, като създавал хората, им провесил по две торби: едната била пълна с чуждите недостатъци, а другата – със собствените. Тази с чуждите поставил отпред, а другата окачил отзад. На това се дължи, че хората веднага виждат чуждите пороци, докато собствените не могат да забележат.

            Тази басня би послужила срещу свадлив човек, който е сляп за собствените си дела, но се меси в работи, които не го засягат.

300. Маймуна и рибари

            Маймуна била седнала на едно високо дърво и когато забелязала, че рибари хвърлят мрежа в реката, заследила ги с поглед какво правят. И когато те оставили мрежата и се оттеглили малко, за да обядват, тя слязла от дървото и се опитала да им подражава – казват, че това животно има склонност да подражава. Хванала тя мрежата, но се оплела в нея и за малко да се удави. Тогава си казала:

            – Заслужих си го! Като не знам да ловя риба, защо ли се захващам?

            Баснята показва, че да се залавяме за неща, които не ни подхождат, не само не е износно, но е и вредно.

301. Маймуна и делфин

            Мнозина имат обичай, когато се отправят на път по море, да вземат със себе си малтийски кученца и маймунки за развлечение. И така един човек, който пътувал по море, взел със себе си и една маймуна. Когато стигнали до Суний[32], нос в Атика[33], неочаквано се появила силна буря. Корабът потънал и всички пътници се намерили във водата. Заплувала и маймуната. Един делфин я съгледал и като помислил, че е човек, гмурнал се под нея, взел я на гърба си, и я понесъл към сушата. Когато стигнали в Пирей[34], пристанище на Атина, делфинът запитал маймуната дали е родом от Атина. Тя отговорила утвърдително, като прибавила, че родителите ѝ там са известни хора. Попитал я дали познава Пирей. А маймуната помислила, че я пита за някой човек, та казала, че е един от най-добрите ѝ и близки приятели. Делфинът се ядосал на тази лъжа, потопил се във водата и удавил маймуната.                    

            Баснята е за тези, които мислят, че ще успеят да излъжат хората, че не знаят истината.

302. Маймуна и камила

 

            На едно събрание на животните една маймуна станала и започнала да танцува. Понеже изкуството ѝ било оценено високо и всички ръкопляскали, камилата ѝ завидяла и решила и тя да получи същите похвали. Затова станала и се замъчила и тя да танцува. Понеже само правела неумели движения, животните ѝ се ядосали и я изгонили, като я сподирили с тояги.

            Баснята е подходяща за тия, които от завист искат да съперничат на по-добрите.

303. Децата на маймуната

            Казват, че маймуната ражда по две малки и че едното обича и гледа грижливо, а другото не обича и го оставя без грижи. Но случва се по някаква воля на съдбата малкото, за което майката се грижи най-нежно и го притиска здраво до гърдите си, да се задуши, а това, за което нехае – да оцелее.

            Баснята показва, че съдбата е по-силна от всяко намерение.

304. Пътници по море

            Няколко пътници се качили на кораб и отплували. Когато се озовали в открито море, разразила се силна буря, та корабът за малко щял да потъне. Един от пътниците си разкъсал дрехите и с вайкане и стенание започнал да призовава отечествените богове, като им обещавал, че ще им поднесе щедри дарове, ако ги спасят. А когато утихнала бурята и отново настъпило затишие, те обърнали на веселие, заиграли и заскачали, че се спасили от неочаквана опасност. А капитанът, който бил сериозен човек, така се обърнал към тях:

            – Приятели, ние трябва да се веселим, но да имаме на ум, че отново може да се извие буря.

            Баснята учи, че не бива силно да се увличаме от успехите си, като знаем променливостта на съдбата.

305. Богаташ и кожар

 

            Един богат човек се заселил в съседство с един кожар. Като не можел обаче да понася неприятната миризма, започнал ежедневно да настоява пред кожаря да се премести. А кожарят все успявал да го залъже, като му обещавал, че ще се премести. И така продължавало всеки ден, докато минало време и станало така, че богатият навикнал на миризмата и престанал вече да безпокои кожаря.

            Баснята показва, че навикът смекчава и най-неприятните работи.

306. Богаташ и оплаквачки

            Един богаташ имал две дъщери. Едната умряла, та той наел оплаквачки. Другата дъщеря пък казала на майка си:

            – Ние сме много нещастни, щом като ние самите, които изпитваме мъката, не знаем да оплакваме, докато тези, които никак не са засегнати, така силно се бият в гърдите и плачат.

            А майката отговорила:

            – Не се чуди, дете, че тези жени така жално оплакват – това те правят за пари.

            Така някои хора поради сребролюбие не се колебаят да спекулират с чуждите нещастия.

307. Овчарят и морето

            Един овчар пасял стадото си край брега на морето. Видял, че морето е спокойно и решил да отплува по търговия. Продал овцете, закупил фурми и отпътувал. Но ето че се появила силна буря. Ладията била застрашена да потъне. Той изхвърлил всичкия товар в морето, та едва се спасил с празната ладии. Дълго време след това един човек минал по тези места и се възхищавал на спокойствието на морето (то тогава било спокойно). А овчарят се обърнал така към него:

            – Ох, братко мой, морето изглежда пак иска фурми, та затова се прави на спокойно.

            Баснята показва, че страданията на хората им служат за поука.

308. Овчар и куче, което милва овцете

            Един овчар имал огромно куче. Бил го свикнал да му подхвърля мъртвородените агнета и умиращите овце. Веднъж, когато стадото влязло в кошарата, овчарят видял кучето да се доближава до овцете и да ги лиже с език, та извикал:

            – О, приятелю, това, което им пожелаваш, на твоята глава да се струпа!

            Баснята е подходяща за ласкател.

309. Овчар и вълчета

            Един овчар намерил вълчета и започнал да ги отглежда най-грижливо, като си мислел, че когато отрастат, не само ще пазят овцете му, но ще грабят и ще му носят чужди. А вълчетата, щом пораснали, издебнали първата възможност и се заловили да давят стадото. А овчарят, като видял това, изохкал:

            – Така ми се пада! Защо ми трябваше да спасявам невръстни тези, които трябваше, щом пораснат, да убия.

            Така и тези, които спасяват лоши хора, не предполагат, че силата им ще се прояви първо срещу тях самите.

310. Овчар и вълк, отгледан заедно с кучета

            Един овчар намерил едно току-що родено вълче, взел го и го отгледал заедно с кучетата. А когато пораснало, щом вълк нападал овцете, заедно с кучетата и то се втурвало да го преследва. Случвало се кучетата да не могат да хванат вълка и да се върнат обратно. А той продължавал да преследва и като го настигал, понеже сам бил вълк, си вземал своя дял от плячката му. След това се връщал. Ако ли пък вълк отвън не грабнел овца, той сам скришом сдавял някоя и се гощавал заедно с кучетата. Накрая овчарят се досетил и видял работата. Обесил го на едно дърво.

            Баснята показва, че злата природа не ражда благороден характер.

311. Овчар и вълче

            Овчар намерил малко вълче и го отхранил. Когато пораснало, го научил да граби от съседните стада. Когато вече бил обучен, вълкът казал:

            – Гледай, като си ме научил да грабя, да не търсиш много и от собствените си овце.

            Тези, които по природа са опасни, когато се научат да грабят и мамят, често вредят на тези, които са ги научили.

312. Овчар и овце

            Овчар вкарал овцете в една дъбова гора и като видял едно много голямо дърво, отрупано с жълъди, постлал наметалото си под него, покачил се на дървото и затръскал плода. А овцете, като ядели жълъдите, неусетно изяли и наметалото. Като слязъл и забелязал станалото, овчарят казал:

            – Проклети животни! Вие на другите давате вълна за дрехи, а на мен, дето ви гледам, отмъкнахте и наметалото.

            Така много хора поради невежество облагодетелствуват хора, които не са им близки, а спрямо близките си постъпват зле.

313. Овчарят, който вкарва вълк в кошарата, и кучето

            Един овчар, като вкарвал овцете в кошарата, щял да затвори заедно с тях и един вълк. Но кучето видяло вълка и казало на овчаря:

            – Как искаш да запазиш живи овцете си, щом като вкарваш този вълк при стадото?

            Общуването с лоши хора е в състояние да донесе голяма вреда и да причини смърт.

314. Овчар-шегаджия

            Един овчар, който извеждал стадото си надалеч от селото, постоянно си правел следната шега: викал селяните на помощ, като казвал, че вълци са налетели на стадото. Два-три пъти селяните се изплашвали и наизскачвали, а след това се прибирали със смях. Но накрая се случило, че наистина вълци нападнали стадото. Започнали да го давят, а овчарят завикал селяните на помощ. Но те помислили, че както обикновено той се шегува и не му обърнали внимание. Така бил принуден да загуби овцете си.

            Баснята показва, че лъжците си спечелват това: да не им се вярва, когато казват истината.

315. Войната и Насилието

 

            Всички богове се изженили, като всеки получил своята невеста по жребий. Войната пристигнала за последния жребий. Останало било само Насилието. Влюбила се тя до полуда в него и го взела за мъж. И то я следва навсякъде, където отиде.

            Където се появи насилието, било в държавата или между хората, война и битки следват.

316. Река и кожа

            Реката, като видяла една говежда кожа, която влачела, запитала я как се казва. А тя отговорила:

            – Наричат ме Твърда.

            А реката, като блъснала по течението си кожата, казала ѝ:

            – Другояче търси да се наричаш, защото аз бързо ще те направя мека.

            Често пъти нещастието в живота вкарва вдън земя дръзкия и надменен човек.

317. Стриганата овца

            Една овца, която била стригана несръчно, така се обърнала към своя стригач:

            – Ако търсиш вълна, режи по-високо. Ако ли пък искаш месо, тогава ме убий отведнъж и престани бавно да ме мъчиш.

            Баснята приляга на хора, които несръчно упражняват своята професия.

318. Прометей и хората

            По заръка на Зевс Прометей създал хората и зверовете. Но когато Зевс видял, че животните са много повече, заповядал му да превърне някои от зверовете в хора. Той изпълнил поръчението. Оттам именно тези, които първоначално не са били създадени като хора, имат човешки образ, но животинска душа.

            Баснята е подходяща за човек, противен и брутален.

319. Роза и неувехка

            Една неувехка, която била израснала до роза, ѝ казала:

            – Колко красиво цвете си ти! Желана си и от боговете, и от хората. Облажавам те за красотата и аромата ти.

            А розата казала:

            – Но аз пък, неувехке, живея кратко време – дори никой да не ме откъсне, пак увяхвам. А ти цъфтиш и живееш вечно млада.

            По-добре е човек да живее, като се задоволява с по-малко, отколкото да живее кратко време в охолство и да го сполети нещастен обрат на съдбата или пък да умре.

320. Нар, ябълка, маслина и къпина

            Нарът, ябълката и маслината спорели коя дава по-хубав плод. В разгара на спора една къпина, която ги била дочула, се обадила от близкия плет:

            – Но, приятелки, нека да сложим най-сетне край на нашия спор.

            Така при несъгласие между добрите граждани такива, които не представляват нищо, се опитват да се представят за нещо.

321. Тръбач

            Един тръбач, който свирел за сбор на войската и бил пленен от неприятелите, завикал:

            – Не ме убивайте, хора! Безполезно и безсмислено е. Та аз никого от вашите не съм убил. А пък и освен тази медна тръба нищо друго не притежавам.

            Но те му отвърнали:

            – Та тъкмо затова повече си си заслужил смъртта, понеже, ако и да не си в състояние да се сражаваш, зовеш на бой всички останали.

            Баснята показва, че по-голяма вина имат тези, които подстрекават злите и жестоки властници да вършат пакости.

322. Къртицата и майка ѝ

            Една къртица (а това животно е сляпо) казвала на своята майка, че вижда. А майката, за да я изпита, ѝ поднесла зрънце тамян и запитала какво е. Къртицата отговорила, че е камъче. Майката тогава забелязала:

            – О, чедо! Та ти не само от зрение си лишена, но и всякакво обоняние си загубила.

            Така някои самохвалковци, като се перчат с качества, които не притежават, се самоизобличават и в най-дребните неща.

323. Глиган и лисица

            Един глиган се спрял до едно дърво и си заточил зъбите. Една лисица го запитала защо, без да го заплашва ловец или някоя друга опасност, си точи зъбите. А глиганът ѝ отговорил:

            – Та това аз съвсем ненапразно го правя. Защото, когато ме свари опасност, тогава не ще се занимавам с това – да си точа зъбите, а ще ми са готови да си послужа с тях.

            Баснята учи, че трябва преди опасностите да вършим приготовленията си.

324. Глиган, кон и ловец

            Глиган и кон пасели наедно. Но понеже глиганът постоянно разравял тревата и мътел водата, конят искал да се отърве от него и прибягнал до помощта на един ловец. Ловецът обаче му казал, че може да му помогне само ако приеме юзда и му позволи да го възседне. Конят се съгласил на всичко. Ловецът го възседнал и се справил с глигана. Но после отвел със себе си коня и го привързал на ясли.

            Така мнозина поради сляп гняв, докато искат да си отмъстят на враговете, превиват врат пред други.

325. Свиня и кучка, които се хулят взаимно

            Свиня и кучка сипели хули една срещу друга. Свинята взела да се кълне в името на Афродита, че ще разкъса със зъбите си кучката. А кучката отвърнала на тези думи подигравателно:

            – Много ти прилича да се кълнеш в името на Афродита! Та, значи, искаш да покажеш, че те обича много богинята, която по никакъв начин не допуска в храма си човек, който е вкусил от нечистото ти месо!

            А свинята отговорила:

            – Та чрез това богинята още по-ясно показва, че ме обича. Защото тя изгонва абсолютно всеки, който ме убива или пък ми причинява някаква мъка. Пък ти, кучко, и жива, и мъртва – все вониш.

            Баснята показва, че умните оратори умело могат да превръщат нападките на враговете в похвала.

326. Оси, яребици и селянин

            Оси и яребици, обхванати от жажда, долетели до един селянин и му поискали да им даде да пият. Обещали му, че за водата ще му се отплатят по този начин: яребиците ще прекопаят лозето, а пък осите ще хвърчат наоколо и с жилата си ще прогонват крадците. Селянинът им отговорил:

            – Та аз си имам два вола, които, без да обещават нещо, правят всичко. По-добре е на тях да дам, отколкото на вас.

            Баснята е за порочни хора, които обещават услуги, а нанасят големи вреди.

327. Оса и змия

            Една оса кацнала на главата на една змия и я замъчила, като непрекъснато я боцкала с жилото си. Змията, като започнала, да изпитва нетърпима болка, а не можела да се отърве от врага си, подложила главата си под колелото на една кола и така загинала заедно с осата.

            Баснята разкрива, че някои хора стигат до решението да умрат заедно с враговете си.

328. Бик и диви кози

            Един бик, подгонен от лъв, се скрил в пещера, където имало диви кози. Когато те го заблъскали с копита и рога, той им казал:

            – Та ако ви понасям, то не е, защото се боя от вас, а от лъва, който е застанал пред входа.

            Така мнозина поради страх от по-силните, понасят обидите на по-слабите.

329. Паун и жерав

            Паунът се присмивал на жерава, като подигравал цвета му, казвайки:

            – Докато аз съм облечен със злато и пурпур, ти нищо красиво не носиш на крилете си.

            А жеравът отговорил:

            – Но аз пък извисявам гласа си съвсем близо до звездите и летя в небесните висини. А ти – също като петела, вървиш по земята заедно с кокошките.

            По-добре е човек да бъде известен, макар и под скромна дреха, отколкото да живее безславно, пък да е горд с богатствата си.

330. Паун и гарга

            Птиците се съвещавали кого да направят цар. Паунът сметнал себе си достоен да бъде избран за цар заради красотата си. И когато птиците вече били склонили на това, гаргата казала:

            – Та ако ти си ни цар, как ще ни защитиш, когато орелът ни подгони?

            Баснята доказва, че ония, които предвиждат бъдещите опасности и вземат предохранителни мерки, преди да е станало нещастието, не заслужават укор.

331. Щурец и лисица

            Щурец пеел на високо дърво. Една лисица искала да го лапне, та намислила следната хитрина. Застанала насреща му и започнала да хвали хубавия му глас. Приканила го да слезе, за да може да види какво е животното, което има такъв хубав глас. Но щурецът подразбрал клопката, та откъснал един лист и го пуснал отгоре ѝ. И когато лисицата се спуснала, като мислела, че това е щурецът, той ѝ се обадил отгоре:

            – Та ти, драга моя, много си се заблудила, ако си си помислила, че ще сляза. Че аз още от оня момент, когато видях в изпражненията ти крилца от щурец, се пазя от лисици.

            Разумните хора извличат поука от бедите на близките си.

332. Щурец и мравки

            Било зима. Мравките сушели мокрите си житни зрънца. Едно гладно щурче ги замолило за храна. А мравките се обърнали към него с думите:

            – Та защо и ти през лятото не си събра зимнина?

            А то отговорило:

            – Не намерих сгода, защото пях и свирих. Тогава мравките му отвърнали с присмех:

            – Щом през лятото си свирил, през зимата танцувай.

            Баснята показва, че никой човек не бива да проявява нехайство в каквато и да било работа, за да не го сполети после болка или опасност.

333. Зид и чивия

            Един зид, пробиван с все сила от една чивия, извикал:

            – Защо ме промушваш, като нищо лошо не съм ти направил?

            А тя казала:

            – Не съм аз виновна, а този, дето ме удря отзад с все сила.

334. Стрелец и лъв

            Един изкусен стрелец отишъл в планината на лов. Всички зверове избягали, само лъвът го предизвикал на бой. Ловецът пуснал една стрела, която пробола лъва, като казал:

            – Виж какъв е моят вестител. А после ще ти дойда и аз самият.

            Раненият лъв хукнал да бяга. Една лисица го заокуражавала да не се плаши и да не бяга, а лъвът ѝ отвърнал:

            – Не можеш да ме убедиш. Та щом като той има такъв неприятен вестител, какво ще правя, ако сам той дойде?

            Хората трябва още от началото да предвиждат края. Само тогава ще бъдат сигурни за бъдещето си.

335. Пръч и лоза

            Един пръч ръфал някаква пуснала ластари лоза. Лозата се обърнала към него:

            – Защо ме нараняваш? Та няма ли млада тревица? Но все пак ще мога да дам колкото вино трябва, когато ще те принасят в жертва.

            Баснята порицава неблагодарниците и тези, които не се свенят да измамят приятелите си.

336. Хиените

            Разказват, че хиените ежегодно променяли пола си: ту стават мъжки, ту женски. Веднъж една мъжка хиена не била разположена към женската, както го изисквала природата. Женската се обърнала с думите:

            – Хей, приятелю, постъпвай така, че да можеш скоро и ти да изпиташ същото.

            Несъмнено това би казал някой към човек, който в момента е на власт и когото се готви да смени, ако е изпитал някаква горчивина от него.

337. Хиена и лисица

            Разказват за хиените, че ежегодно си менят природата; ту стават мъжки, ту – женски. Една хиена, когато видяла една лисица, започнала да я укорява, че искала да ѝ стане приятелка, а тя не я допускала до себе си. А лисицата отговорила:

            – Недей мен укорява, а собствената си природа, защото заради нея аз не зная дали да се отнасям към тебе като с приятелка или като с приятел.

            Отнася се за двуличния човек.

338. Кучка и свиня спорят за плодовитост

            Кучка и свиня спорели коя е по-плодовита. Кучката казала, че единствена от четвероногите бърже ражда. А свинята ѝ отговорила:

            – Но като говориш това, не забравяй, че ги раждаш слепи.

            Баснята показва, че делата не се преценяват по бързината, а по зрелостта.

339. Плешивият конник

            Един плешив човек, който си бил поставил перука на темето, яхнал кон. Но духнал вятър, та му свалил перуката. Хората наоколо се залели от смях. А той спрял коня си и казал:

            – Та какво чудно, че чуждите коси бягат от мен, щом като са изоставили и своя собственик, с когото са отрасли?

            Никой не бива да изпада в отчаяние от постигналата го беда. Защото това, което човек не притежава по природа от самото си рождение, него той не ще съумее да запази. Та нали голи сме дошли и голи ще си отидем.

340. Сребролюбецът

            Един сребролюбец, след като превърнал в пари цялото си имущество, направил кюлче от злато. Закопал златото на едно място.

            Заровил там обаче и душата, и ума си – всеки ден отивал да обиколи имането си. Един от ратаите обаче го проследил и разбрал какво е направил. Изкопал златото и го отнесъл. Когато след това онзи дошъл и видял празното място, започнал да се вайка и да си скубе косите. Някакъв човек го видял да се окайва така и като разбрал причината, му казал:

            – Ей, приятелю! Недей пада духом толкова. Та ти и като си имал златото, не си го притежавал. Вземи един камък, постави го на мястото и смятай, че имаш злато! Камъкът ще ти върши същата работа. Ти, както виждам, не си използувал богатството си, когато златото е било тук.

            Баснята показва, че състоянието не представлява нищо, ако не се използува.

341. Ковач и кученце

            Един ковач си имал кученце, което спяло, докато той ковял желязото на наковалнята. Но когато сядал да се храни, то заставало до него. Ковачът му подхвърлял кокал с думите:

            – Проклети сънливецо, когато чукам на наковалнята, спиш. Но щом затракам зъби, веднага се събуждаш. Баснята порицава сънливците, мързеливците и тези, които се препитават от чуждия труд.

342. Зима и пролет

            Зимата веднъж се подиграла на пролетта и я укорила, че щом като тя се появяла, никой човек вече не оставал спокоен: един прекарвал по ливадите или в дъбравите, като му било приятно да бере цветя, кринове или рози, да ги държи пред погледа си или да кичи с тях косите си; друг пък се качвал на кораб и прекосявал морето, ако имал щастие, и се озовавал при други хора; никого не го било грижа нито за ветровете, нито за проливните дъждове. И добавила:

            – Аз приличам на властник, на абсолютен господар. Аз карам хората да отправят поглед не към небето, а надолу – към земята, и да се страхуват и треперят, когато понякога ги заставям да прекарват едва ли не целия ден в къщи.

            А пролетта отговорила:

            – Затова именно хората на драго сърце биха се освободили от тебе. А на тях изглежда, че и самото ми име е приятно и че то, кълна се в Зевса, е най-хубавото от всички имена. Така че и когато си отида, мислят за мен, а когато се върна – се радват.

343. Лястовица и змия

            Една лястовица си свила гнездо в някакво съдилище. Един ден, когато била отлетяла, змия се промъкнала и изяла малките. Като се върнала лястовицата и заварила гнездото празно, простенала от силна болка. Една друга лястовица се опитвала да я утеши, като ѝ казвала, че не само на нея се е случвало да загуби рожбите си. А тя ѝ отговорила:

            – Та аз плача не толкова заради рожбите, колкото че над мен беше извършено насилие на това място, в което онеправданите получават защита.

            Баснята показва, че често нещастията се понасят по-тежко от пострадалите, когато идват от хора, от които най-малко са очаквали.

344. Лястовица и врана се съревновават по красота

            Лястовица и врана спорели коя е по-красива. Враната възразила на лястовицата с тези думи:

            – Та твоята красота цъфти само през пролетта, докато моето тяло устоява и на зимата.

            Баснята показва, че издръжливостта на тялото е нещо по-хубаво от красотата.

345. Лястовица и птици

            Още щом поникнал имелът[35], лястовицата разбрала надвисналата над птиците опасност, та ги събрала всички. Посъветвала ги, че е най-добре да го изкълват от дъбовете, по които пълзял. Ако ли пък това не им е възможно, да се обърнат към хората и да ги помолят да не прибягват до силата на имела, за да ги ловят. А птиците ѝ се подиграли, че е загубила ума си. Затова лястовицата сама се явила като молителка при хората. А те я посрещнали заради разума ѝ, като я приели дори да живее при тях. Така именно се получило, че останалите птици служат на хората за ловуване и храна, докато лястовицата, понеже потърсила убежище при тях, без страх си свива гнезда по къщите им.

            Баснята показва, че тези, които са в състояние да предвидят бъдещето, несъмнено съумяват да отбягнат опасността.

346. Лястовицата-самохвалка и враната

            Лястовицата казала на враната:

            – Аз съм девица, атинянка, принцеса, дъщеря на атинския цар. – И добавила още и за Терей[36], и за поругаването ѝ, и за отрязването на езика ѝ. Тогава враната ѝ отговорила:

            – Какво ли щеше да направиш, ако имаше език, щом като с отрязан толкова много бърбориш.

            Така самохвалковците, като говорят прекалено разни измислици, сами изобличават себе си.

347. Костенурка и орел

 

            Една костенурка замолила орела да я научи да лети. Той я предупредил, че това не е пригодно за природата ѝ, но тя настоявала на своята молба. Тогава орелът я сграбчил в ноктите си, вдигнал се високо, после я пуснал. А тя паднала върху скалите и загинала.

            Баснята показва, че мнозина поради амбициозност не се вслушват в съветите на по-умните и сами вредят на себе си.

348. Костенурка и заек

            Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането. Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.

            Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.

349. Гъски и жерави

            Гъски и жерави пасели на една и съща ливада. Но ето че се появили насреща им ловци. Жеравите, като по-леки, отлетели; гъските, поради тежината на тялото си, не успели да хвръкнат и били заловени.

            Така и между хората. Когато настъпи война в държавата, бедните, понеже са лекоподвижни, лесно се спасяват, като се преместват от една страна в друга. Така запазват свободата си. А богатите остават по местата си под тежестта на богатството и често стават роби.

350. Гърнетата

            Реката понесла едно глинено и едно медно гърне. Глиненото казало на медното:

            – Плавай далеч от мен, не се приближавай! Защото, ако ме докоснеш, ще се счупя, а същото е и ако аз, без да искам, се докосна до тебе.

            Не е спокоен животът на бедния, който живее до някой граблив владетел.

351. Папагал и котка

            Един човек купил папагал и го оставил в къщата си да живее. А папагалът бил опитомен, та скочил и кацнал на огнището и оттам весело закрякал. Котката го видяла и го запитала кой е и откъде е дошъл.

            А той ѝ отговорил:

            – Господарят току-що ме купи.

            А котката му отвърнала:

            – И ти, най-безсрамно от всички животни, още си нов и така викаш, докато на мен, която съм родена в тази къща, господарите не ми позволяват. Ако някога си позволя да направя това, те се разсърдват и ме изгонват навън. А папагалът отвърнал така:

            – Я стой по-далеч от мен, господарке. Та господарите не се ядосват от моя глас, както от твоя.

            Баснята е подходяща за проклетник, който хули и се старае да стовари вината върху другите.

352. Сянката на магарето

            Един човек наел магаре и тръгнал на път за Делфи. Но жегата го замъчила, та той се скрил под сянката на магарето. Собственикът на животното обаче взел да протестира, казвайки му:

            – Аз ти дадох под наем магарето, а не сянката му.

            Баснята се отнася за хора, които обичат да влизат в спор за щяло и нещяло.     

 

 

 


[1] Зевс (римският Юпитер) – върховен бог според вярванията на гърци и римляни.

[2] Хермес_ (римският Меркурий) се считал за бог – покровител на търговията и печалбата.

[3] Терей – според преданието Терей бил тракийски цар. Той поругал честта на Филомела, сестра на съпругата му Прокна – и двете дъщери на атинския цар Пандион. За да скрие престъплението си, Терей отрязал езика на Филомела. Филомела обаче успяла да съобщи за своето нещастие, като го изтъкала във вид на разказ върху една дреха. Когато узнала за престъплението на съпруга си, Прокна убила сина им Итис и с месото му нахранила Терей. Разяреният Терей поискал да убие и двете сестри. Но Зевс ги спасил, като превърнал Прокна в славей, а Филомела – в лястовица. А Терей се превърнал в папуняк или ястреб, който и като птици ги преследвал.

[4] Елевзински празници – те ставали в градчето Елевзина (близо до Атина) в чест на богините Деметра и Персефона, покровителки на земеделието.

[5] Панатенеи – празник в чест на богиня Атина Палада, покровителка на град Атина.

[6] Дионисови празници (Дионисии) – те били в чест на бог Дионис (Бакх), считан за покровител на земеделието и лозарството.

[7] Афродита (римската Венера) – богиня на красотата и любовта.

[8] Меандър – река в Мала Азия.]

[9] Милет – един от големите градове на Мала Азия, крупен културен център през античността. Градът бил разположен край река Меандър, при устието ѝ в Егейско море.

[10] Тезей – гръцки герой, обожествен. Син на Егей. Прочул се с победата си над Минотавъра. Счита се за основател на атинската държава.

[11] Херакъл – (лат. Херкулес) – гръцки герой, приет в числото на боговете. Син на Зевс и Алкмена. Известен с необикновената си сила. Прочул се с дванадесетте подвига, които извършил. Негов роден град бил Тива.

[12] Хекатомба – голямо тържествено жертвоприношение. Буквално означава жертвоприношение от сто вола.

[13] Делфийски оракул – в Делфи, разположен в подножието на планината Парнас, се намирал прочут храм на Аполон, където жрицата Пития давала прорицания от името на бога.

[14] Родос – голям и прочут през древността остров в Егейско море, разположен близо до малоазийското крайбрежие.

[15] Атина Палада – дъщеря на Зевс, покровителка на град Атина.

[16] Драхма – основна монетна единица, сребърна.

[17] Сатир – горско божество.

[18] Борей – така гърците наричали северния вятър.

[19] Хера (римската Юнона) – съпруга на Зевс, царица на боговете. Била покровителка на брака и на семейството.

[20] Тирезий – прочут тивански предсказател. Той бил сляп. Можел, твърдели древните, да разбира езика на птиците. Тирезий открил на Едип неговия произход. Действуващо лице в трагедиите на Софокъл („Едип цар“, „Едип в Колон“, „Антигона“) и Еврипид („Вакханки“), а също и в други художествени произведения.

[21] Ерос (римският Купидон) – бог на любовта, син на Афродита (Венера).

[22] Аполон – един от главните богове в пантеона на гърци и римляни. Син на Зевс и Латона, брат на Артемида (Диана). Покровител на поезията и изкуствата, на светлината, на медицината, на игрите и състезанията, бог-прорицател и пр.

[23] Прометей_ – един от титаните (божества от по-старото поколение). Богоборец и покровител на хората. Дарил ги с огъня, който донесъл от Олимп. За това негово дело Зевс го наказал. Заповядал да го приковат на една скала в Кавказ; пробол го с копие и оставил един лешояд да ръфа дроба му. В художествената литература (вж. „Прикованият Прометей“ от Есхил) Прометей бива представян като титан, който се бори против тиранията, като светъл образ на борец за правда.

[24] Мом – божество – олицетворение на злословието и насмешката. Според преданието той се пукнал от злост, че не могъл да намери никакви недостатъци на Афродита.

[25] Олимп – според гръцката митология на планината Олимп (с едноименен връх), в Северна Тесалия, живеели боговете.

[26] Плутос – бог на богатството според вярванията на гърците. В същност персонификация на богатството. Думата „плутос“ на старогр. означава „богатство“.

[27] Лета – река в подземното царство. Който пиел от водата й, забравял земния си живот.

[28] Хадес (римският Плутон) – брат на Зевс (Юпитер). Владетел на подземното царство.

[29] Прозвището на лисицата на старогр. _kerdo_ означава едновременно и „извличаща облага“, „плячкаджийка“, и „хитра“.

[30] Кибела_ – фригийска богиня, наричана още Велика майка. Била почитана като майка на боговете и на всички живи същества. Смятали, че тя възражда природата и дарява плодородие. Култът ѝ бил разпространен по цяла Мала Азия, а оттам после преминал в Гърция и Римската империя. Широко били популярни нейните мистерии, носещи оргиастически характер. При тяхното празнуване се пресъздавал митът за Атис. Атис бил красив млад овчар, когото богинята Кибела залюбила. Когато Атис разлюбил Кибела и пожелал да се ожени за простосмъртна девойка, богинята се появила на сватбата и наказала всички присъствуващи с безумие. Самият Атис, обхванат от безумие, се скопил и избягал в планината, където умрял.

[31] Хермес_ е бил считан за покровител на пътуващите.

[32] Суний – най-южният нос на областта Атика. На върха му се издигал прочут храм на бог Посейдон, покровител на морето и на моряците. Храмът се виждал отдалеч в морето и служел като ориентир за корабите.

[33] Атика – област в Гърция. В древността била отделна държава със столица Атина. В тази област се намирали още прочутите градове: Пирей, Елевзина, Маратон.

[34] Пирей – най-големият пристанищен град на Гърция. Разположен в Сароническия залив. Отстои на 12 км от Атина.

[35] Имел (бял имел) – пълзящо растение, от което се приготовлява клей (лепило), използуван при капаните за ловене на птици.

[36] Терей – според преданието Терей бил тракийски цар. Той поругал честта на Филомела, сестра на съпругата му Прокна – и двете дъщери на атинския цар Пандион. За да скрие престъплението си, Терей отрязал езика на Филомела. Филомела обаче успяла да съобщи за своето нещастие, като го изтъкала във вид на разказ върху една дреха. Когато узнала за престъплението на съпруга си, Прокна убила сина им Итис и с месото му нахранила Терей. Разяреният Терей поискал да убие и двете сестри. Но Зевс ги спасил, като превърнал Прокна в славей, а Филомела – в лястовица. А Терей се превърнал в папуняк или ястреб, който и като птици ги преследвал.