Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

І. Послание до Галатяните, 5 глава от 19 до 23 стих:

И делата на плътта са явни:

1. прелюбодеяние;              

2. блудство,

3. нечистота;            

4. разпътност (сладострастие);                  

5. идолопоклонство;

6. чародейство (магьосничество); 

7. вражди;

8. разпри;

9. ревност (съперничество, съревнование);

10. гняв;

11. крамоли (разпри);

12. раздори (вражди);         

13. разцепления;

14. зависливост;                  

15. убийства;

16. пиянства;

17. кощунствено (срамно) празнуване и наслади;

и подобните на тях;

за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи няма да наследят царството Божие.

А плодът на Духа е:

1. любов,

2. радост,

3. мир,

4. дълготърпение,

5. благост,

6. милосърдие,

7. вяра,

8. кротост,

9. въздържание:

против таквиз няма закон.

ІІ. Отношение 17:9.

Да ви дам едно отношение: Х:У както 17:9:

17 – това е положителната черта на лошия човек.

9 – това е положителната черта на добрия човек. Вземете в Галатяном, 5 глава, лошият човек има 17 качества, 9 са качествата на добрия човек. Лошият разполага със 17 качества, добрият разполага с по-малко качества. Отношение има. Тогава, ако кажем тъй: Х:9 както У:17, право ли е? Как ще го примирите? Между добрите и лошите хора обмяна става. (СК, 23 декември 1938 г)

ІІІ. Беседата „Духът и плътта. Приливи и отливи в живота.“

Апостол Павел, в 5 глава към Галатяните, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“. Законът на „противоположностите“ включва в себе си закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“.

Тия два закона – на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта.

Ето какво казва Апостол Павел в прочетената глава – че плътта противодейства на духа, и обратното. Не можем да примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение – единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щом дойде във вас, като се връща, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете дълго време в този закон на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник, най-големият вагабонтин, не може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. Така действат тия велики закони, и първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили.

Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери?“ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с капан да ги хване; то е един Божествен закон. Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъдиш за наредбата на света, Аз ти разправих едно време за този закон, но ти го забрави, и сега самият този закон ще те научи“. Когато съвременните общества дойдат да разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко. Някои питат как може да се оправи светът. Може. Когато почнем да постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално. Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия. Индусите, които знаят тия два закона, изясняват ги с думата „карма“ – закон за причините и следствията. Но карма може да бъде карма в прилив и карма в отлив, т.е. карма добра и карма лоша. На търговски език то значи да даваш – да вземаш: даваш ли, това е отлив, вземаш ли, това е прилив, и онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа да ви покани да си платите. „Падеж“ – това значи закон, който регулира нещата. Този закон е обусловен от такива длъжници и от лицето, което има да взема.

Прилив не разбирам само когато е в морето, но и когато се повдига прилив и в растителността, когато има влага във въздуха. Щом узрее, всяко нещо почва да съхне – имаме закон на контраста, който приготвя почва за идващата година. И другият закон, значи, има своето място. Законът на контрастите трябва да снеме старите дрехи. Вие се събличате – това е закон на контрастите; обличате се – това е закон на подобието. Окирливи ви се тялото – имате закона на контрастите; окъпете се – сте в закона на подобието.

Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. И тъй, аз казвам, според този закон на подобието, вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? – Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по Божествен начин. Туй подразбирам, когато някой каже: „Нямам вяра“. А когато каже: „Имам вяра“, – облажавам те, ти имаш баща, който е много благороден, който е от високо произхождение, от царска фамилия. „Ама не вярвам в този баща“ – ти си последен негодник. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, кротостта е майка; тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта, значи имаш майка. „Ама не искам да бъда кротък“ – тогава ти си без майка. Следователно един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден.

Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдем до границата, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието. (НБ, 2 ноември 1914 г.)

ІV. Писмо на Учителя до Пеню Киров.

            Т[ърново], 19 ноемврий (17 декемврий?) 1913 г., вторник

 

Любез. Пеньо,

Получих твоето писмо.

Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това според моите сведения не е за първи път.

В миналото на тоя [българския] народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с векове.

„В края на жетвата Аз ще имам думата – казва Господ. Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма.“ (I Кор. 3:1-23)

Аз познавам душата на тоя народ много добре. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.

Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не.

Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос – сегашното положение. А роденото от Духа – Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделинa, дълбоко знание и обширна мъдрост.

Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна – механическа[та]; а другият – вътрешната – органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там – в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането – изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28]

Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдeтo има умножение и оплодяване.

Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете на Духа [Гал. 5:22-26]“. Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.

Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да Ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им давa по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите – всичките овци, а от третите – всичките человеци. Изядеш – вълк си. Даваш – овца си. Посееш – человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата.

Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята“. [Бит. 1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.

Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени – само очакват, а други като млади момци, обути, напети – потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.

Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душa, по сърце и по вярност и смирение.

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, дa се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.

Дайте място на Бащата – Любов, и на майката – Радост, и на чадото [им] – Мира, да сте в свръзка с Бога.

Дайте място на Бащата – дълготърпението, и на майката – благостта, и на детето им – милосърдието, за да сте в общение с ангелите.

Дайте място на Бащата – вяра, и на майката – кротост, и на чедото – въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.

Моят душевен поздрав към всички приятели и братя.

Ваш всякога верен: П. К. Дънов