Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

І. Учителя за Ной и неговите синове – Сим, Хам и Яфет.

Ще прочета 10 глава от Битие. 

Тази глава представлява костелив орех. За да извади една от ядките му, човек трябва да чопли с игла. В тази глава се изреждат родословията на Ноевите синове. Евреите се отличават по това, че спазват реда на раждането, вследствие на което изреждат имената на всички поколения в хронологически ред. Тази хронология е важна за евреите, но какво се ползвате вие и всички ония, които четат Битието? То е все едно да ви заставят да изучавате звездите на небето според тяхната големина. За астронома тия звезди имат значение, но за обикновения човек те не представляват особен интерес. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди от първа величина. Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек.

Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса[1]. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче, който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си, той получи бащиното проклятие. 

Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае, от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.

Не са само евреите избрания народ. Ной имаше трима синове, а числото три е число на човешкото достойнство. Семитите в себе си носят смъртта. Туй е числото две. Яфетистите носят импулса, страстите, амбициите. Хамовите хора са само, които изпълняват. Хамовите хора карат света сега.

Какво означава името Яфет? На руски език „я“ означава аз, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация, те държат света в ръцете си. 

И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки. 

ІІ. Произход и отличителни черти на българите.

Като каже някой, че е българин, вярно ли е това? Като българин, знае ли той своя произход? Знае ли, от кой син на Ноя е произлязъл?

Добри хора са белите българи, велико бъдеще ги очаква. Какво означава думата „българин“? Тя е от древен произход. Коренът ѝ се крие в дълбоката древност. Под „българин“ разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божественета филология, това е значението на думата „българин.“ Като българин, намери своя велик Учител и кажи: Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. – Българин ли съм? – Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин. Желая ви да се върнете по домовете си с думата „българин“ и да намерите своя велик Учител. 

Сега ще говоря като учен. Преди години, когато правих научни изследвания върху българите, а именно: върху техния произход, кой е прадедът им, какъв тип представят, какъв е техният морален устой, какво е бъдещето им, дойдох най-после до ред ценни заключения. За пример, от височината на човека може точно, с най-големи подробности, да се определи неговия характер, произхода му, неговите деди и прадеди, от колко хиляди години съществува на земята и т.н.

Някога аз ще изнеса много от тия норми, до които се добрах в изследванията си, но тази норма, която се отнася до височината на човека, няма да изнеса. Тя ще остане тайна, както и на Йоана се казва в Откровението, кое да пише и кое да не пише. Каза му се за нещо да го не пише, да остане тайна. Мъчно може да се намери човек, който по височина да отговора на тази норма, която аз познавам вече.

Един случай ми се попадна сам, с една госпожа, която срещнах в Сливен. Тя беше много правилно развита. По нейните мерки аз направих ред открития върху нейното минало, настояще и бъдеще, за нейните деди и прадеди и т.н. От тези данни направих и ред други изчисления. Това е наука дошла от слънцето. Съществата от слънцето ми казаха да държа в тайна мярката за височината на нормално развития човек. Когато дойде бъдещето поколение, което ще е способно не само да вярва, но и да живее в новото, тогава и на тях ще се разкрие това, което се разкри и на мене.

Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. В него обаче чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става.

Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от любов. То казва ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е. На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора.

Англосаксонците са волеви. Едничкият живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в българите има примеси от други народи, затова някои българи не са религиозни.

Що се отнася до постоянството, тази черта също е слабо развита в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си.

ІІІ. Разговор на Галилей Величков с Учителя по темата „България и произход на българите“.

Учителя поде темата за България и каза следното: 

Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. 

Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя. Усетил си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие. 

Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с Учителя, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада Учителя само погледна навън и продължи: 

Неправилна е тезата на някои историци които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци-грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост: Този овал е резултат на заседнал хилядогодишен живот. Прочутата гостоприемност на българина говори красноречиво за домолюбието, което притежават добрите стопани. Скитническите племена и народите произлезли от тях, нямат качеството на подобно домолюбие и гостоприемност.

Представите за азиатския произход на българите се получават от кръвосмешението на азиатските племена, които впоследствие са останали и заживели с българите, или, както ние ги наричаме Благари. Духовността на българите има по-друг произход.

Забележете! Има ли други страни по света с толкоз много ясновидци и гадатели. Има ли друга страна в света с такива движения като древните богомили, а в наши дни като толстоистите, теософите и всички други религиозни култове. Ясновидците в България са някои от древните библейски пророци. А това не е случайно. За сега те са предтечите на новото учение. Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи. Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи. 

Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура. Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно“ – един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, които са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. 

Още нещо, което е за отбелязване. Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? 

В тази страна кога е имало лъвове? – шеговито поде Учителя – никога! Дори нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на тези Благари имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асировавилони и прочие...

Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои акашови летописи. Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. 

Учителя за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: 

Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това към народите и след това към своя собствен народ. А това още значи – да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано.

Българин – в козмически смисъл на думата е човекът на Духа. Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем – извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал – Любов към Бога. Богопознанието е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на българският народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба... (Г. Величков, ІV т. на „Изгрева“)

ІV. Разговори за българите и за произхода на българския народ, записани от Боян Боев.  

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един брат попита:

– Кои са характерните черти на българина?

Учителя каза:

Най-характерното на българина е упоритостта му. Той представлява черния дроб на човечеството. Той е любознателен. Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът иска чрез Любовта да смекчи този си характер.

Всеки народ представлява една добродетел. Българинът е твърд. В Божествения свят българина представлява твърдостта. Човек трябва да бъде твърд. Това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо. Твърдостта спада към Божествените чувства на човека.

Френският и гръцкият череп си приличат. У българина горе на главата е твърде силно развито мястото. Това е упоритостта. От друга страна в българския череп центъра на постоянството е слабо развит. У германците постоянството е много силно развито. У българина много негови работи остават недовършени. Религиозното чувство е също така слабо развито у българина. Когато човек има религиозно чувство, той има уважение, почитание, а българина критикува, не уважава. Това е поради слабо развитото религиозно чувство. Постоянството е едно качество на религиозното чувство. Който е религиозен, той има постоянство. Понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е постоянен.

Българинът е интернационалист. Обича равенството. В яденето той мисли, че бързо трябва да яде. Той не е много отмъстителен. Скоро му минава.

У българина първо място държи неговата упоритост. В Европа няма по-упорит от българина.

У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Суеверен е.

Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите.

У българина има примес от монголска, римска и гръцка кръв. Римските типове се познават по широчината на брадата долу. Монголската кръв се проявява в скулите на някои българи. Гърците са оставили следи в носа. Монголските типове са напълно консервативни. Римските типове са смели.

В българина има разрушителна енергия. Той е активен. Когато отидат в странство, българите проявяват голяма дейност. Ако тази енергия се впрегне на работа, българинът може да направи много нещо.

В България преди идването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Сегашният българин е формиран от тези благати хора. Те са имали стремеж към духовното, мистичното. Българина е взел от славянина самопожертването, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина.

Българина има три отличителни качества:

1. Обича духовното, мистиката. Това е от благатите хора.

2. Обича да се самопожертва. Това е славянска черта.

3. Обича да е мъжествен, храбър.

Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта.

Доста будни хора има в Македония. По-рано в Македония е имало духовно движение.

Аз съм правил много наблюдения: българите всички говорят и като ги слушаш един два часа, те най-после казват: „Няма ли да кажеш и ти една дума?“ Всеки ще си каже по нещо и у тях се заражда желание да чуят и госта.

Щедър е българинът. Той събира, за да има да дава.

Един брат каза:

– Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже Вие сте правили френологически изследвания на българите 11 години, като сте пропътували цяла България надлъж и на шир. Какво ще кажете за задачите, които българинът трябва да разреши в днешно време?

Учителя каза:

Казано е „Дето е текла вода, пак  ще тече“. Това се отнася за България. Понеже в България са работили богомилите, сега пак се проявява аналогично движение.

По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в големите държави. Така е било всякога. В Египет, когато е бил цветущ, не е бил някоя голяма държава. И Палестиня, когато е привличала вниманието, не е била голяма държава.

Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство.

Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече. Ще видите какво ще стане.

От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха, за днешните времена.

Христос се явява сега в славянството с център българския народ.

Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а за отменяне и дума не може да става.

Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят.

Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното не им върви. У тях трябва да се развие вярата. Не шовинизмът трябва да се развие у тях, но нещо хубаво, да бъдат носители на Божественото.

В България има много ясновидци. Това е добър признак. Значи Духът действа в България.

България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век. Не е достигнала още кулминационната си точка. България сега кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще ѝ се отплащат; в бъдещите епохи ще я кредитират.

Русия сега е в железния си век. В следующето столетие ще влезе в златния век.

Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато.

Някои казват: „Какво ще стане с България?“ Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще ѝ бъде.

Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали българите досега на света? Само една малка светлина: богомилството.

Някой пита: „Какво ще стане с България?“ Който мисли така, той не е за новото Учение, да си върви при хората със старите идеи. Значи човек да не е шовинист. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света.

Това Учение за майка България, за шовинизма, това учение е за падналите ангели.

Трябва да дойдат новите българи!

Проводник трябва да бъде един народ на Божественото.

Трябва да има повече бунтовници!

Новите българи са трудолюбиви пчели, които събират мед от цветята.

Спасението нали дойде от евреите? Но още пълното спасение не е дошло.

Спасението няма да дойде от българите. От българите ще дойде Любовта. Те не са разбрали нещата: Любовта ще дойде от България.

Любовта ще изтече през тях за целия свят.

Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през тебе, ти ще бъдеш носител на Божественото.

Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората.

В духовния свят българите са организирани и от там ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.

Питат: „Какво трябва да правим?“ При война, за България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила България, все е губила. На българите не им върви на бой. Без бой! Ще чакате, няма да воювате. Затова казах на един брат, когато бяхме на хижа Еделвайс, да издълбае с ножче на една дъска думата неутралитет.

Учителят беше пътувал много из България. Ред години беше изучавал българина. Беше правил единадесет години своите френологически измервания и изследвания. Беше проучил българина всестранно. Той познаваше неговото минало и настояще, неговия бит и характер. 

Знаеше добрите му и лошите страни, знаеше дълбоките причини откъде, при какви условия и как е придобил известни черти. 

Веднъж той каза: 

В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите – траки, които са се наричали „благати хора или „благари“. Те са били добри. От тях българите са взели склонност към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са взели духа на жертвата самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. 

Учителят познаваше душата на този народ – Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите – образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях, и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза:

Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае. 

Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ. 

Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята. 

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. 

Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. 

Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за в къщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки. 

Българинът има една черта – не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.“ Казват: „Не искаш ли кокошка?“ Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова?“ На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде – когато те обичат. 

Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае дали с пари работиш или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата?“ Казвам: „Без пари.“ Българинът много вярва в меренето на главата. Казва: „Мери човекът, мери главата, ръката.“ Много любопитен е българинът. 

Казвам на един българин: „Щастието ти зависи от този твой кон, не го бий.“ Той вярва и почва да гледа добре коня или вола си, става много мек с него. 

У българина има едно чувство – всякога преувеличава нещата. Никога не може да каже нещо както си е. Ще го преувеличи. Това чувство е развито у него. Ако са събрани няколко души, той ще каже: „Там има свят, не могат да се преброят.“ 

Добрата страна на българина е, че той е признателен. Когато бяхме на екскурзия в Родопите, в Циговия чарк, Баташко, синът ни настани в чарка, но баща му – упорит българин, не ни поздравяваше даже. Плащаме му – не ни поздравява. Казах: „Няма нищо.“ Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува. Синът иде и казва: „Окото на баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.“ Казах: „Няма нужда, ще му помогна.“ Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София ще ти извадят окото; аз ще ти помогна без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.“ Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.“ На другия ден този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.“ Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската – и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. 

Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо те не могат да бъдат хора само на чувството. Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен. Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят. 

Българинът лесно се приспособява навсякъде. В България са упорити, но като излязат вън са гъвкави. Това е славянска черта. 

Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. 

В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. 

Българският народ е музикален. В България има музикални хора. 

Какво означава думата „българин“? Тя е от древен произход. Коренът ѝ се крие в дълбоката древност. Под „българин“ разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия това е значението на думата „българин“. Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. 

Ти питаш: „Българин ли съм?“ Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.“ 

Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух – по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух, българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта – в сърцето, справедливост – в ума, красота – в душата, и разумност – [в Духа]. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога. 

Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. 

Един брат попита: 

– Кажете нещо за мисията на българите в бъдеще? 

Като дойде времето, ще видят. България никога няма да бъде голяма държава, това е писано. Българите по друго трябва да се отличават, а не по успехите в своите войни. Управляващите в България извършиха много престъпления - и в други земи, и в самата България. Нямат никаква мъдрост тези хора. В България не трябва да има никакво насилие, никакви убийства, никакви изтезания. Казват: „Не може без това.“ Значи да убиват могат, а да не убиват не могат! Българите трябва да разберат, че може и без насилие. Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора. 

Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат. 

Един брат запита: 

– Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България? 

Има, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят в хамбарите, както сеячът търси житото в хамбарите, за да го посее. И като ги потърсят, ще ги намерят. 

С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. 

Един брат попита: 

– Учителю, защо България е била избрана по-рано като център на богомилското движение и сега пак движението на Великото Бяло Братство почва от България? 

Защото България има много планини. От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена статуя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния. 

Българите са съществували в предисторическо време. Нали едно дете може да смени три-четири пъти името си, но името не изменя човека. 

Разумните Сили в Природата – Бялото Братство – са приготовлявали българите отпреди 5400[2] години за днешните времена. Сега те помагат на България. 

Понеже България е в златния си век, никой не може да ѝ напакости и навреди. Никой не може да отнеме добрите, благоприятните условия, при които тя се намира. Това спасява българите при сегашните събития. Ако тези събития се бяха случили в друга епоха, българите щяха да се справят мъчно. Благодарете, че милостта Божия не ви е изоставила. Сега условията за България са много благоприятни. 90% от условията благоприятстват за България да излезе от войната невредима. И само 10% са неблагоприятни. Невидимият Свят помага на българите да се справят с положението, да излезнат от днешното положение. От горе помагат на българите. 

Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината. България сега е като Обетована земя. Донесоха ми дюли 1000 грама и круши 700 грама тежки. 

Единственото място, където небето се е променило е България. От 20-30 години то е станало като това на Италия. 

Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърляни. Зависи от градинаря какви семена ще посее. 

Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. Българите ме интересуват дотолкова, доколкото могат да изпълнят Волята Божия, да служат на Бога. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са така загазили, че само Божественото може да ги избави. Трябва да се привлече всичко онова, което е разумно у българина. 

Българите трябва да посетят изворите. Изворите няма да дойдат сами. Ще потърсиш сам извора, отдето иде водата. 

Един брат запита: 

– Не се ли разбира от тези думи, че българите трябва да потърсят новото, което се дава чрез Бялото Братство сега в България? 

Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.“ 

Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да ѝ се даде. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение по-добра съдба ги очаква? Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи. 

Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че и ако вие не ме послушате, България няма да пострада. Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат и тогава ще бъде приятно да преминаваш от единия край на България до другия. Ще бъдеш като в рая. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват, плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. 

Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава. 

От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците – с трудолюбието си. Славяните – със самопожертвованието си. И вие като българи желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота. 

Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които и са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане в най-добрия случай след 2000 години най-малко, или при най-лошите условия – след 15 хиляди години най-късно. 

В скоро време в свещения огън на Любовта ще влязат 4444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат? След това ще се отвори една врата и другите ще влязат, след тях и още други. Българите, които влизат през тази врата, ще добият нещо особено. Който ги види, ще каже: „Това са българите.“ 

На българите ще кажа: „Ако слушате Господа, нивите ви ще раждат 10 пъти повече, отколкото досега. Лозята ви ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.“ 

Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. 

В България има много ясновидци. 

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. 

V. Кои са Кирил и Методий според Учителя.

Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.  Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век [на ХХ в.], за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.  

Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите.

Свети Кирил и Методий преди повече от 1100 години работиха в България и чак сега почнаха да ги признават и почитат. Това е защото тогава Божествените идеи слизаха отгоре към физическия свят, а България се намираше в инволюционния си период, тя слизаше.

Обаче сега България е в еволюционната си фаза, тя се издига нагоре. Тя е във вълната, която я издига нагоре. И понеже тази вълна на Учението на Бялото Братство слиза надолу към земята, то тези две вълни ще се срещнат. Следователно, по-скоро ще се приеме това Учение от българите; става ускорение.

Вие след св. св. Кирил и Методий сте били пратени да просвещавате този народ. Обаче по-рано, както ви вече и казах, сте били в Египет, отгдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето – станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата.

Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най– подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое – всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.

VІ. Призвание към народа ми български – синове на семейството славянско.

 


[1] В науката е прието да се смята, че евреи и араби са произлезли по линия на Сим, а именно потомството на Яфет дава началото на бялата (арийската, индоевропейската) раса и, както Учителя на места я нарича –  „кавказка раса“. Точно това се казва и в следващото изречение, а защо арабите са включени при Яфет не става ясно.

[2] Това е по време на културата на древна Месопотамия, където са живели шумерите. Населението там е живяло в градове-държави, в които всеки има свой управник – цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. Именно в Ур е роден Аврам и неговият баща – Тара. По това време в древен Египет започва най-първата династия, за която няма почти никакви данни: Династия 0, която продължава от 3400 до 3185 п.н.е.

 

Произход на българите според Паисий Хилендарски

Яфетовото племе се разделило на 15 народа. Всички тия народи преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа.

Яфет имал един син, наричали го Мосхос. На неговото племе и род се паднал и от него се отделил нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадед Мосхос нарекли Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това всички се нарекли московци — и до днес.

В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни – и до днес.

Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите.

Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари — и до днес, и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово.

В това време царувал в Цариград цар Валент. Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Валент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Валент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война.

 

Произход на българите според „Летопис и Родословие“ на поп Йовчо от Трявна

Поп Йовчо Попниколов (1786-1855) от Трявна е съставил световния летопис от изгонването на Адам и Ева от рая до началото на 19 в. Подредил е по години на царуването им древните библейски и по-късните римски, византийски, български и отомански управници. Изчерпателните списъци озадачават изследователите. Този ръкопис е обнародван от Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий под заглавие „Летопис и родословие” през 1995 г. Неговият оригинал се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Пелемен, които беше в Троада – 4324/1184 пр.Хр[1].

Антигон, негов наследник – 4388/1120 пр.Хр.

-

-

-

-

Илирик – 4522/986 пр.Хр.

-

Владилий – 4688/820 пр.Хр.

Коледа – 4808/700 пр.Хр.

Болг – 4838/670 пр.Хр.

Лила – 4923/585 пр.Хр.

Перун – 5148/360 пр.Хр.

Сирма – 5168/340 пр.Хр.

Агрон – 5208/300 пр.Хр.

Лангар – 5238/240 пр.Хр.

Пинии – 5258/250 пр.Хр.

Гентии – 5308/200 пр.Хр.

Декефал – 5388/120 пр.Хр.

-

Вологис – 5450/58 пр.Хр.

-

Аттила – 5908/400 (допълнен по-късно)

Боян 430 (допълнен по-късно)

Кардан – 460

Имена на Българските князе

Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997/489 като имаха за предводител:

1. Борис, своя княз – 5998/490 г.

2. Волег – 6010/502 г.

3. Драгон – 6038/530 г.

4. Кобрат (допълнен по-късно – Зъберган) – 6069/661 г.

5. Батоя (допълнен по-късно - Боян) – 6105/597 г.

6. Астарух – 6140/632 г.

7. Тривелий – 6204/696 г.

8. Кормесии – 6228/720 г.

9. Телесии – 6252/744 г.

10. Савин – 6268/760 г.

11. Паган – 6279/771 г.

12. Телерик – 6315/807 г.

13. Кардам – 6320/812 г.

14. Крум – 6328/820 г. (допълнени по-късно Дюкум, Виценг)

15. Цока – 6344/836 г.

16. Дойк – 6347/839 г.

17. Муртагон 6351/843 г.

18. Владимир – 6358/850 г.

19. Богор, в кръщението Михаил – 6368/860 г.

20. Георгий Богор – 6388/880 г.

21. Пресян Богор – 6408/895 г.

Имена на Българските Царе

22. Борис, цар Болгарский – 6408/900 г.

23. Симеон силний – 6412/904 г.

24. Петър крепкий – 6448/940 г.

25. Борис – 6476/978 г.

26. Давид кроткий – 6488/980 г. (зачертан заедно с годините)

27. Самуил арменин – 6500/992 г. (годините зачертани)

28. Гавриил незлобивий – 6522/1019 г. (името зачертано)

29. Святослав – 6530/1022 г.

30. Тихомир – 6539/1031 г.

31. Алюзиян – 6555/1047 г.

32. Петър Делян 6588/1090 г.

33. Бодин – 6638/1140 г.

34. Асен мъжествении – 6688/1190 г.

35. Петър милостивий – 6699/1201 г.

36. Йоанн храбрий – 6718/1220 г.

37. Борил Калиман – 6737/1239 г.

38. Михаил Калиман – 6740/1242 г.

39. Йоанн Калиман – 6743/1245 г.

40. Димитрии Калиман 6746/1248 г.

41. Михаил Калиман – 6750/1252 г.

42. Йоанн Калиман – 6755/1257 г.

43. Георги Калиман – 6766/1268 г.

44. Мичю, зет на Михаил Калиман 6780/1272 г.

45. Тихон Константин – 6786/1278 г.

46. Лахан Кордокувас – 6789/1281 г.

47. Йоанн Асен – 6798/1290 г.

48. Тертер – 6828/1320 г.

49. Михаил Страшимиров – 6834/1326

50. Смил – 6837/1329 г.

51. Святослав – 6841/1333 г.

52. Тертер Георгий 6844/1336 г.

53. Воислав – 6848/1340 г.

54. Михаил Святославов – 6850/1342 г.

55. Страшимир, зет сръбски – 6853/1345 г.

56. Йоанн Страшимиров и Недин във Видин – 6858/1350 г.

57. Александър в Терново – 6859/1351 г.

58. Страшимир Йоанов във Видин – 6881/1373 г.

59. Михаил Страшимиров във Видин – 6889/1381 г.

60. Йоан Шишман Александров в Терново – 6890/1382 г.

61. Георгий Михаилов във Видин – 6903/1395 г.

Този Йоан Шишман беше победен от Амурат первий, (който) го отведе в Едрене; и като го видя, че е изряден мъж, му даде дъщеря си за жена. Като умря Амурат , настана Баязид – той уби Йоанна Шишмана и завладя Болгария, и я пороби в година 6904/1396 г.

Георгий пък се затвори в манастир близо до София, и беше (стана) безвещен...

 


[1] Посочените години в целия летопис не са точни.

 

РОДОСЛОВИЕ НА ЯФЕТ

І. Гомер (Gomer, Gómer, Gōmer; Komer, Kimer, Comer, Cimer, Cimmbri, Cimvri גֹּמֶר;) според Битие (10:2) е най-възрастният син на Яфет и внук на Ной. Dhorme е сигурен, че библейският Гомер отговаря на асирийския Гимири (Gimirri; Gi-mir-ra-a-a). Така те отговарят на Херодотовите кимери (кимерийци).

Неговите синове са:

1. Асханаз (Аскеназ, Ашкенази)

2. Рифат

3. Тогарма

Кавказ е  син на Тогарма и прародителят на Северната бяла раса. Според Леонти Мровели (грузински хроникьор от ХІ в.) след събарянето на Вавилонската кула и разделянето на човешките езици Тогарма оставя на синовете си, измежду които и Кавказ, земите между двата непристъпни върха Арарат и Елбрус.

Според една от хипотезите:

- от 7 му син произхождат хазарите

- от 9 му син – Булгар – прабългарите

ІІ. Магог.

Според една от хипотезите – от него тръгват скитите.

ІІІ. Мадай.

Според една от хипотезите – от него тръгват мидийците. В една от неканоничните книги се говори, че бил женен за дъщеря на Сим.

Мед (Медей) е персонаж от древногръцката митология според Хезиод – син на Язон и Медея и отхранен от Хирон. По-разпространената версия е, че той е син на Егей и Медея.

ІV. Яван – според Битие, той е четвъртият син на Яфет и внук на Ной. Според един от източниците самите евреи наричали Балканите страната на Яван. Той от своя страна има 4 потомъка:

1. Елисей  (Елиса (евр. Елиша или Елиса)

Според една от хипотезите – от него тръгват елините.

2. Тарсис (Таршиш, Фарсис)

Тарс е град в Южна Турция, вилает Мерсин. Разположен е в историческата област Киликия, на 20 км от брега на Средиземно море

Според една от хипотезите – от него тръгват тиренци (тирсенци, тиренско море), етруски и пеласги;

3. Китим;

От него тръгват кипърците и хетите.

4. Доданим;

Според една от хипотезите – от него тръгват тевкрите. Тевкрите според древногръцката митология са народност населявала древна Троя. След разрушаването на Троя се преселват в Кипър (където после били подчинени и асимилирани от елините) и в Палестина (където се „разтворили“ сред филистимците), родосци и илирийци

V. Тувал (Фувал)

Според една от хипотезите – от него тръгват сикани, иберийци и баски.

VІ. Мосох (Мешех)

Според една от хипотезите – от него тръгват кападокийци

Рос

Едно племе Скити, споменато в Ез. 38:2,3, 39:1 (Ето, аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мосох, и Тувал), заедно с Мосох и Тувал; и трите тези племена бяха под управлението на Гог, князът на земята Магог.

По принцип когато в Св. Писание се говори за Гог се споменава нещо и за Магог. В Бит. 10:2, Магог, дори и да изглежда, че означава земя и народ, се причислява към синовете на Яфет. В Ез. 38:39, се вижда, че действително Магог означава някоя земя с някой народ, и Гог се представя като цар на Магог, но критиците не са съгласни за кой народ и за коя земя се говори. Според някои тълкуватели под названието Магог се подразбира: Скитите, Готите, Персите или други някои народи, но най-вероятно е, че под името Магог древните са разбирали северните европейски и азиатски народи, или земята на север от Кавказ. В последните пророчества на Йоан, Гог и Магог са показани като врагове на Божия народ, които ще бъдат победени в Армагедон - Отк. 16:14-16, 20:7-9.

VІІ. Тирас (Фирас)

Според една от хипотезите – от него тръгват тракийци и гето-даки. Някои източници правят именно тази връзка за произхода на българите.

Интересна е аналогията на руския философ, представител на руския космизъм –  Николай Фьодоров (1829-1903) – който твърди, че библейският Яфет, титанът от гръцката митология и баща на Прометей – Япет и римският върховен бог – Юпитер, са един и същи персонаж:

„Езичници са наричани именно онези племена, които, за разлика от семитското племе, са запазили най-малкото единството на езика си (т.е. те най-много са забравили родството си – единния си произход), така че са загубили всяка възможност за взаимно разбиране помежду си. Същите племена са загубили и разбирането си за Единния Бог, защото прилагателните, с които се назовават свойствата на Единното Същество, се превръщат в имена на други специални същества, богове. А семитите пък са запазили дори името на родоначалника на арийското племе Яфет, Япет, Юпитер; няма народ по-праведен от семитите пред техния родоначалник Сим, и няма по-престъпен народ от тях към бащата на всички хора – ​​Адам.“ (Из „Философия общего дела“, Часть IV „В чем наша задача?“)

 

РОДОСЛОВИЕ НА СИМ

1. Сим (известност, просперитет) – роден през 1548 г., умира през 2148 г. от Сътворението на Света на 600 години. Той е библейски патриарх, първороден син на Ной. Според написаното в книга Битие, Ной го благославя да бъде пръв между братята си.

2. Арфаксад – син на Сим, роден две години след потопа през 1648 г. от Сътворението на света (Бит. 10:22; 11:10). Седем рода го последваха преди Авраам; обаче той живя до периода след преселването на Авраам в Обетованата земя и освобождението на Лот от четиримата царе. Умрял през 2086 г. от Сътворението, на възраст 438 години.

3. Сала – син на Арфаксад, роден 1683 г., живял до 2116 г. от Сътворението;

4. Евер – син на Сала, роден 1713 г., живял до 2177 г. от Сътворението. Евер е последният от столетните патриарси. Евер надживява шест свои поколения, и самия Авраам, след смъртта на когото, за известно време е единствения прадядо на Исаак и Яков. Юдеите са известни под името Евреи на чужденците, а помежду си са се наричали, „Синове Израилеви“.

5. Фалек – син на Евер, и от четвъртия пояс на Сим. Нарича се Фалек (разделение), защото в негово време се раздели земята (Бит. 10:25, 11:16). Роден през 1747 г., живял до 1986 г. от Сътворението;        

6. Рагав – син на Фалек, роден през 1777 г., живял до 2016 г. от Сътворението. Той е живял по врме на започване строителството на Вавилонската кула;

7. Серух – потомък на Сим и прадядо на Авраам (Бит. 11:20-23; Лк. 3:35). Според едно Еврейско предание, той е първият от рода си, който паднал в идолопоклонство (И.Н. 24:2). Роден през 1809 г., живял до 2039 г. от Сътворението;

8. Нахор – Син на Серух и баща на Тара (Бит. 11:22-25; Лк. 3:34). Роден през 1839 г., живял до 1987 г. от Сътворението;

9. Тара – Нахоров син и баща на Авраам, Нахор и Аран (Бит. 11:24-26). Роден през 1868 г., живял до 2073 г. от Сътворението. Местопребиванието му е в Ур Халдейски. При първата покана на Авраам, да се пресели в Обетованата земя, Тара и цялото му домородство го придружават до Харан, в Месопотамия, (Бит. 11:31,32). През същата година той умрира в този град на двеста и пет годишна възраст. Св. Писание ясно казва, че Тара изпаднал в идолопоклонство, или че смесвал до едно време идолослужението с поклонението на истинния Бог (И.Н. 24:2,14), а някои смятат, че и Авраам сторил същото нещо, но че после Бог, като милостив към него, го убедил в суетата на идолослужението му, и че Авраам на свой ред вразумил баща си Тара.

10. Аврам (висок отец) – По-късно наречен Авраам (отец на множество) (Бит. 17:4,5). Великият основател на Еврейския народ. Син на Тара, потомък на Сим и роден в Ур – Халдейски град, през 1938 г. след Сътворението на света, (Бит. 11:27,28) и живял до 2113

Сара – 1948-2075 г. от Сътворението

Поколение на Аврам:

1. Исмаил – син на Авраам и Агар, роден през 2024 г. и жвял до 2161 г. след Сътворението.

2. Исак – един от прадедите на Еврейския народ и на Христа, син на Авраам и Сара, роден през 2038 г., живял до 2218 г.

Поколение на Исак:

1. Исав – син на Исак, и брат на Яков (Бит. 25гл.) Двамата Исакови синове са близнаци, и Исав, който се родил пръв, продал първородството си на Яков. Роден през 2098 г. от Сътворението.

2. Яков – Син на Исак и Ревека, и брат близнак на Исав. Тъй като при раждането си държал петата на брат си, го нарекли Яков, т.е. петодържец, който върви изотзад и препъва съперника си (Бит. 25:26). Роден през 2098 г. от Сътворението.

Поколение на Яков

От Лия

1. Рувим

2. Симеон

3. Леви

4. Юда

От Вала (слугинята на Рахил)

5. Дан

6. Нефталим

От Зелфа (слугинята на Лия)

7. Гад

8. Асир

От Лия

9. Исахар

10. Завулон

От Рахил

11. Йосиф

12. Вениамин

 

РОДОСЛОВИЕ НА ХАМ

І. Хус 

1. Сева 

2. Евила.

3. Савта.

4. Раама

- Сава

- Дедан

5. Савтека.

6. Нимрод

Той пръв става силен на земята. Той е голям ловец пред Господа, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА. И началото на царството му е Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар. От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах, и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.

ІІ. Мицраим.

Според една от хипотезите – от него тръгват лудимите, анамимите, еавимите, нафтухимите, патрусимите, каслухимите, от които произлязоха филистимците, кафторимите.

ІІІ. Фут.

ІV. Ханаан.

1. Сидон – първородният си син

2. Хет

Според една от хипотезите – от него тръгват евусейците, аморейците, гергесейците, евейците, арукейците, асенейците, и арвадците, цемарейците, и аматейците.