Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

І. НЯКОЛКО ДУМИ ВМЕСТО УВОД ОТ БОЯН БОЕВ – ХИЛЯДОГОДИШНИНАТА НА БОГОМИЛСТВОТО.

Една светла дата!

Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!

Една красива страница от българската история,– една от най-светлите страници на досегашната ни история!

Гонени, преследвани, очернявани, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди в мировата история.

Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!

Отде у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, отде иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи? – От една велика идея, която е озарила съзнанието им – идея за пътя, по който се чертаят светли бъднини за човечеството; – от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски[1], нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?

Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!

Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо, богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите ѝ и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тесноразбрания шовинизъм и национализъм.

Величието на богомилството е в неговата общочовешка идея!

Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкоз ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е потъвала в голям мрак и невежество! Но важното е, че колкото повече време минава, толкоз назрялото човешко съзнание почва по-правилно да разбира и преценява богомилските идеи.

Раждането на това първо духовно славянско движение показва, че в славянството съществуват предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби. Ще пожелаем те да се разцъфтят във всичката си красота и да дадат изобилен плод!

ІІ. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ.

– В кои страни са били богомилите?

Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото Братство са създали религиите. Бялото Братство е посещавало всички народи.

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. В време на Христа са минали в Палестиня и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. В Англия минаха като квакери.

Сега Бялото Братство е в европейските народи. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида. Оттам се пренася в Египет и после от Египет се пренася в Хималаите. Оттам се пращат клонове в разните народи. Хималаите са по-нова формация. Азия е остатък от голям континент. Африка и Азия по-рано са били свързани и после се разделят.

– На колко клона се разделят богомилите?

Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.

Първия клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.

Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестиня и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.

Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон[2]. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала-Азия[3] и България.

– Кой клон на Всемирното Бяло Братство работи сега в България?

Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.

Тези три клона – Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата – идат от едно по-високо място.

Тези, които ръководят трите клона, са посветени.

Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон.

Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.

В Гърция те се наричат орфеисти, в Палестиня – есеисти, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти[4]. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.

Първият клон е построил в Египет пирамидите.

В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет – повече научен материал.           

Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.

– Каква е била целта на всеки един от трите клона?

Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.

Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.

Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.

– Как се заражда един Божествен импулс?

Във време на Христа и на Йоан Кръстителя зад тях имаше 4 000 есейци, които бяха техният тил. Също така, когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто души, които със своите молитви да бъдат техен тил. И един Учител като работи, трябва да има тил, който да го подкрепя с молитва.

Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя беше пророк и поет.

Всички пророци са се учили при есейците. Те са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. Есейците са били във връзка с друга една мистическа Школа. Терапевтите в Египет са все клон на тази мистическа Школа.

ІІІ. В КАКВО ВЯРВАХА БОГОМИЛИТЕ.

– Кои са богомилите?

Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.

Богомилите занесоха в Европа идеите и станаха подкладка на европейската реформация. Това, което трябваше да дадат на българите, дадоха го на европейците.

Самото име е хубаво: на Бога мили. Имаха правилно разбиране на живота, но между тях навлязоха хора, които не бяха подготвени.

Сега народа трябва да живее с човечеството. Ако на човечеството е добре, и за българите ще бъде добре. Народът е част от Цялото.

– Защо богомилите са дошли тук при българите?

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.

– С какво може да се похвали един българин?

В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата.

– Пратеници на Бога ли са богомилите?

Религиозните хора всякога са страдали от липса на светлина. Религиозните хора имат доста топлина, но не и светлина, но не и знание. Религиозната култура е култура на нощта. Месечината е стимул за религията. Затуй, когато някой казва: „В религията всичко се постига“, трябва да се разбира. Събраната енергия през деня растенията я употребяват, обработват я. Религията обработва богатствата, които денят носи в себе си. Най-много разделения има между религиозните хора. Когато те дойдат до омразата, ако те намрази един религиозен човек, ще те гони до 9 рода. Вземете неразположението на евреите към Христа, 2000 години не могат да се примирят. И сега като Му кажат името, като че ги бодне нещо, не могат да се примирят. Не могат да приемат, че този човек е бил пратен от Бога. Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“ 

– Умряло ли е богомилството?

Понеже богомилството има 500 години откак уж е умряло, но то е още живо. Значи не е умряло.

– Какви са били Боян Магът и поп Богомил?

Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.

– Приемали ли са богомилите прераждането?

Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите.

Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има.

Детето нали расте и се променя ? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. „Пре-рада“ – т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже „рада“ значи още „работя“.

– Посрещали ли са богомилите слънцето?

Всички първи християни са ставали много рано да се молят. В 4 часа са били вече на крак. Богомилите са посрещали Слънцето. Това е традиция на Всемирното Бяло Братство.

– Има ли сходство между болшевизмът и богомилството[5]?

Комунизмът е социално учение на физическия реален живот, а богомилството е учение на разумния духовен живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защищават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.

– Защо не са успели богомилите в средновековна България?

Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

Ние правим сега опит да приложим нещо красиво. Богомилите едно време бяха унищожени от тези реакционните сили. Носителите на новото във всички народи и всички добри хора по цялата земя от сега нататък трябва да се обединят, да се опознаят.

Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име[6].

– Къде сбъркаха богомилите?

Тук на Изгрева не са светии всички. Няма нужда да са светии всички. Но важното е да имат всички стремеж да вървят еднакво горе към планината.

Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото. Богомилите влязоха в ненужна борба с българските боляри и се оцапаха. Като влезем в пряка борба с лошите хора и им кажем: „разбойник“ и пр. те хвърлят кал и ти хвърляш и така човек се цапа.

– Кои движения са произлезли от богомилите?

Розенкройцерите[7] са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура.

Чешкото братство в Чехия[8], квакерите в Англия[9], илюминатите[10] и пр. са произлезли все от богомилите. После Реформацията[11] се разрази в богомилски дух.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли в Франция[12], Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там[13]. Богомилите са били много смели.

Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: „Докажете го исторически“. А ние ще кажем: „Опровергайте го исторически“.

Законът е такъв: „Дето е текло вода, пак ще тече“[14].

ІV. ВРЪЗКА НА БОГОМИЛСТВОТО С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ.

– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?

Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство.

В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено.

Известни допирни точки може да има между богомилството и нашето Учение.

Ние сме проверявали с данни, догде е достигнало човечеството, какво може да разбира, какво може да се приложи. Имаме научни данни. В света не можем да работим безразборно. Ако се работи разумно, всякога ще има резултат. Нищо не е в състояние да спре една Божествена мисъл. С една клечка като запалиш огън, нищо не може да го изгаси.

– Можем ли да кажем днес, че ние – учениците на Бялото Братство, сме богомили?

Ние правим сега опит. Казват: „Молите се.“ И туй считат за чудно. Елате да видите! Ние правим най-малките, микроскопически опити. Засягаме опити от физически, от умствен и от духовен характер и ги превръщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие искате да нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме тъй оградени – с една диамантена стена. В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат. 

Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша.“ Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. 

Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той иде пак в света.

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.

– Дали сме били богомили едно време?

Да, разбира се, но сега е важно какво трябва да правим. Какво ще се занимава човек със своето минало. Сега е важно да се използва епохата. И после ще се занимават със своето минало: в кое прераждане къде е бил, какъв е бил и пр.

– Ще ни гонят ли?

Не може да се повтори това, което сте минали. Във време на богомилите вие сте били доста гонени, пържени, стъргани.

Когато едно време противниците гонеха богомилите, тогава богомилството беше в една епоха на отлив и беше възможно гонението на богомилите. Сега сто чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в прилив и сега дето се опитват да направят нещо против нас със законопроект, нищо не могат да направят.

– Защо Бялото Братство избра пак България за Новото учение?

Казано е „Дето е текла вода, пак ще тече“. Това се отнася за България. Понеже в България са работили богомилите, сега пак се проявява аналогично движение.

По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в големите държави. Така е било всякога. В Египет, когато е бил цветущ, не е бил някоя голяма държава. И Палестиня, когато е привличала вниманието, не е била голяма държава.

Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство.

Друга важна причина за този избор е, защото България има много планини. От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена статуя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния.

Българите са съществували в предисторическо време. Нали едно дете може да смени три – четири пъти името си, но името не изменя човека.

Разумните Сили в Природата – Бялото Братство – са приготовлявали българите отпреди 5400 години за днешните времена. Сега те помагат на България.

– Има ли връзка на мисията на богомилството с мисията на славянството?

Славянството ще бъде ковачницата на новата култура. Там вече работят силите. Там се натрупва материалът и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото. 

Славянската раса ще бъде жизненият център на новата култура. Това ще бъде в първо време. А след това ще дойде шестата раса. 

У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания в разните славянски народи. Като изтече той, иде нещо добро за славяните. Към края на двадесетия век славянството ще излезе от железния век и ще навлезе в златния век на своята история.

Единственият народ, който се намира сега в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния век, другите ще им помагат. Златният век е почнал в България, когато Бялото Братство е почнало да работи в тая страна[15].

Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. 

Зазоряването на златния век у славяните ще дойде по-рано[16], след 25 години, както пролетта идва понякога по-рано, отколкото друг път. Топлото течение иде. 

Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта. 

Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза.

– Каква е ролята на България в Новата епоха?

Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато.

Някои казват: „Какво ще стане с България?“ Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще ѝ бъде.

Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали българите досега на света? Само една малка светлина: богомилството.

Някой пита: „Какво ще стане с България?“ Който мисли така, той не е за новото Учение, да си върви при хората със старите идеи. Значи човек да не е шовинист. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света.

Това Учение за майка България, за шовинизма, това учение е за падналите ангели.

– Когато бях в странство, ставаше дума за Всемирното Братство в България и ми казаха: „Много е естествено, че тъкмо в България се родиха тия идеи, защото тя е страната, която е дала богомилството, което докара Ренесанса и Реформацията в Европа“.

България и славянството влизат сега в една благоприятна епоха за тяхното развитие. Те са в началото на своя възход. Днес цялото  човечество  преживява  една  криза.  То  е  като  жена,  която трябва да роди. Остават още няколко дена, за да роди. Ще има страдания, докато роди. Това е пробуждането на новото съзнание в човечеството. Това е раждане на идеята за братство между хората. След това иде нещо хубаво в света!

– И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да дойде да обнови света и ние да се радваме, че сме достойни синове на богомилите.

Слънцето 5-6 месеца не се проявява и после пак се явява. След това пак 5-6 месеца не се проявява в силата си. Това става периодично. Когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в южното полукълбо.

Същото е и в живота на човечеството: богомилството дойде преди хиляда години. От същият източник иде сега Учението на Бялото Братство.

Сега при българският народ иде новото. Ако сега българинът изгуби, не зная какво ще стане. Сега няма да има загуба. В Природата събитията втори път не се повтарят. Това, което стана с богомилите, втори път няма да стане.

– За книгата на Боян Боев, посветена на 1000 годишнината от богомилството: „Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството“ (по най-новите изследвания).

Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка – двама мъже и една жена[17]. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, те бързаха. Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен.

Те казаха: „Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута.“ Те ми казаха: „Една минута“, но седяха 10 минути. Учат ме те сега! Те казаха: „Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!“ Аз казах само: Как да Го обичаме? Те казаха: „Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!“ Аз казах: Не зная дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам, дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Всички вярват в Христа и досега светът не се е оправил! Те казаха: „Ти не вярваш ли в Христа?“ Казах: И аз като вярвам, и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа. Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко? Те казаха по евангелски: „Когато дойде Христос, Той ще ни научи.“ – Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години?

После казах: „Хайде да ви дам по една книжка.“ И им давам по една книжка за богомилите[18]. Казах им: Четете тук. Те казаха: „Пак ще дойдем да ви видим.“ Рекох: Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде.

V. ПРИЧИНИ ЗА ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО РОБСТВО.

– Защо в България, която е една културна, богата страна, хората живеят зле и в невежество?

В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество.

Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия.

А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят. „Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква“... Та, като изчезнат всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнат всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаят всички!

– Кои са причините за турското робство?

Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.

– Как щеше да протече историята на българите, ако не бяха изгонили богомилите?

Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.

Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.  

– Какъв съвет бихте дали на съвременните българи?

Българинът ако върши волята Божия, има много добра съдба. Българите направиха една погрешка, дето изгониха богомилите. А ако направят втора погрешка ще имат последствията.

Никога не мислете зле за добрите хора, защото лошата мисъл, когато дойде при един човек, тя е много опасна за вас вече. Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас – защо и за какво няма какво да обяснявам. И всички нещастия в живота и в религиозните общества седят в това, в лошите мисли.

България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. И евреите за лошите си мисли за Христа, две хиляди години, и още не могат да се освободят. Това е за техните лоши мисли. Та виждате последствията в историята. Никога не мислете лошо за добрите хора, ако искате да имате Божието благословение.

Вие ще кажете: „Аз не знаех.“ Щом мислиш лошо за един добър човек и почнеш да страдаш, измени мисълта си.

Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: „Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това“.

– Какво се случва с всеки народ, който не слуша Божиите пратеници?

Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това?

Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана.

Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас.

VІ. НЕИСТИНИ ЗА БОГОМИЛИТЕ.

– В списание „Училищен преглед“[19] има статия против богомилите.

Кажи на автора така: „Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта“.

Тук се работи за Царството Божие на земята.

Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи. Национализмът е идея на старата култура.

Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото – за краката.

– Лоши хора ли бяха богомилите?

У нас, за пример, първо ще се погледне отрицателно на всяко ново движение. Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления.

Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал[20]. Това се писало после и в сръбските вестници. Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство.

От хиляда и петстотин години насам българите са направили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виноват? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.

Търновци едно време гониха богомилите и оставиха това предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно! Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“.

Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то?“ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди няколкостотин години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.

Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.

Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция. 

– Богомилите ли са причина за падане на България под турско робство?

Някои казват, че богомилите били причина за падането на България под турско робство. Тези твърдения не са обосновани. Причините са съвсем други. Богомилите не са причина за падането на България. 

– Богомилите ли са причината за пропадането на България?

Карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви. Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. Казват: „Не ни върви“. Сега и българският народ иска да му върви. Но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава?

Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. Там дето дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение.. Не, богомилите всякога се явяват, за да ви спасят.

Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява със своите крайни резултати, той се спасява в самото начало.

VІІ. ТРИ БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ.

(Елементи от тези три легенди откриваме и при проф. Йордан Иванов в книгата му „Богомилски книги и легенди“, 1925 (фототипно изд. С., 1970). Две от тях могат да се видят в Две богомилски легенди, разказани от проф. Йордан Иванов.)

1. Богомилска легенда за двамата бащи на човека – І вариант.

Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа. Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата. 

Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гайда. И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него? 

Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда – че сегашният човек е направен от дявола. Не!

Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък [съдружие]. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола. 

Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола.

И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа. 

2. Богомилска легенда за двамата бащи на човека – ІІ вариант.

Християните прилагат Божиите закони от страх, да не отидат в ада, във вечния огън. – Не, не се страхувайте от ада и от дявола. Той е на мястото си, като социален закон. Дяволът мъчи човека, но това не трябва да го плаши. Ако искаш да вършиш волята Божия, не мисли за дявола като за страшилище. Той не трябва да те подтиква да вършиш волята на Бога от страх. Дяволът иска да стане господар на човека, но това е невъзможно. Той се е объркал в една от най-трудните задачи на света. Понеже е участвал в създаването на света, той си помислил, че има право да разрешава всички въпроси. Не е така! Той няма право да се меси в работите на човека.

Някои богословски школи проповядват, че дяволът е създал човека. – Това твърдение не е вярно. Бог е създал човека. Следователно, слабост е на тази школа да мисли, че дяволът е създал човека, и оттам има право на нещо. Нисшият свят е дело на дявола. Като си въобразява повече, отколкото са неговите възможности, той казва на Бога: „Ти създаде небето и земята, но и аз могат да ги създам“. Питам: Може ли дяволът да вдъхне дихание на живот в човека? – Не може. От пръст може да го направи, но живот не може да му вдъхне.

Двама бащи има човек. Богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. В едно тяхно предание се казва, че някога дяволът направил човека от пръст, всичко му турил, но живот не му вдъхнал, т.е. душа не му дал. Тръгнал човекът след дявола и му казал: „Слушай, като си ме създал, дай ми душа.“ Дяволът се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа!“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал. Дяволът тъй се смутил, че това го принудило да се подчини на Господа и казал: „Господи, каквото ми кажеш, ще изпълня, само дай душа на този човек, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци [съдружници]. Понеже Господ турил душата в човека, дал му Божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува. 

Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.

Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за истина, а истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на доброто, а да смъкне доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи, дяволът се е заел с абсолютно невъзможни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в истина и злото в добро, но опитите му остават безрезултатни. Това е perpetum mobile. Ако може да направи това, той ще бъде единственото божество в света. Обаче, то е непостижимо. Той прави големи усилия, но в резултат носи последствията на своите несполуки. Ако истината може да се превърне на лъжа, тя не е истина. И ако доброто може да се превърне на зло, то не е добро. Ако лъжата стане истина, тя късно се явила в света. 

3. Как дяволът направил земята голяма.

Сега казвам, защо Господ е направил света? Той го е направил, но този свят ние още не разбираме. Ние не може да използваме света. В тези богомилските легенди, в една българска легенда се казва, че дяволът и Господът били ортаци. Направили земята и тя била много малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа. Заспал Господ и дяволът искал да го хвърли във водата. Взел го, носи го към запад. Но земята става голяма, все расла и не може да го хвърли във водата. Хвърля се към изток, но земята все се протака на изток. Носи го на юг, носи го на север – навсякъде земята все става голяма. И така земята станала много голяма. Занесъл го на едно място и дяволът казал на Господа, лъже го: „Носех те да направя земята по-голяма.“ „Носи ме да ме хвърлиш във водата, но не можа да намериш вода.“ 

Хубаво е като те носят някъде да те давят, да бъдеш от тези като Господа. Като те носят някъде, да не може да те удави, да не може да намери вода да те удави, защото, ако може да намери вода, непременно ще те хвърли и ортаклъкът ще се свърши.

Дяволът е потребен ортак, защото, ако Господ има нужда от него, с ортаклък работа върши. Или казано другояче, лошите условия в живота това е дяволът, добрите условия това е Господ. Ти непременно ще дружиш и с Господ, и с дявола. Като те носи дяволът, ще ти даде условия да работиш, широка земя ще даде, като носиш доброто. Той ще те научи как да обработваш. Дяволът създава нещо материално. Господ ще те научи как да го използваш разумно. Дяволът ще даде грубите условия. Сега вас дяволът ви е научил вас да копаете, да орете земята. 

VІІІ. СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ОТ БОГОМИЛСКОТО МУ МИНАЛО.

 

Съборите в Търново се състояха в едни вили край града. Тая чиста атмосфера, далеч няколко километра от града, беше пригодна за духовната работа на събора. Трябва да се знае, че преди 1000 години Търново е бил важен богомилски център. И даже се знае, че около вилите е имало богомилско селище[21].

От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация.

Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три.

Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем.

Второ: Учителя бе в максималните си сили.

Трето: на тези събори присъстваха само избрани ученици, поканени лично от Учителя. Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“

 

Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат.

Беше непосредствено след I-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град.

Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат. Той беше пълен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все философски и исторически. Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя, седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново,той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме.“

Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август.

Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла. Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се държи хубаво. Кина Маркова. Тя ни прие много любезно и внимателно. „Братя, заповядайте!“ Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме. Останахме в нейната къща. 

След малко идва жената и казва: „Братко, ние ще излезем, имаме малко работа, а ти си остани тук в къщи.“ За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го!“ И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва.

Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение аз съм го чел на български и руски. В габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували. Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, но го разглеждат от попско гледище.

Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето на богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка. И докато се оправя със спомените, скърца вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание.

Седнахме на чардака и разговаряхме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Имаше странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха.

 След малко се връща хазайката, с още няколко души. Започна да си приказва нещо с дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя. След малко при мен идва хазайката. „Братко, ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва.“ „Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква. Аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата.“

В туй време пристигат и други хора-мъже и жени и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, като че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора – пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс.

Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. 

Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излезем навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш!“ А в къщата стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание. А ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лампа нямам.“

Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нещо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.

Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. 

ІХ. НОВИТЕ БОГОМИЛИ.

(Статия от търновският вестник „Борба“ – 12.09.1925 г.[22])

 

От няколко дни булевард „Мария Луиза“ в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. 

Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. 

Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприятелят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегашното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон.

Един поп Богомил със своето учение и проповеди намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от богомилите и тем подобни секти като исихастите и адамитите[23], защото никой не е съзнавал, че богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение – едно зло.

Дъновизма има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с икономично и финансово силната България на старите български царе. 

За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30 000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната власт в случая. 

Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно. 

Като хора на политиката и обществения ред ние сравнихме Дънова и дъновизма със старите богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по-скоро би трябвало да ги сравним с адамитите, чиито свърталище в старо време е било пак Търново[24]

Старите адамити са обитавали в Светата гора[25], новите адамити – дъновистите се изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила[26], също в околността на старата българска столица. Старите адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те поне никога не са напущали обиталището си – Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено – то даже се поощрява от техния Учител[27]. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите – това направи на времето си ежедневната преса. 

Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. 

Х. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЕПИЛОГ ОТ КОНСТАНТИН ЗЛАТЕВ.

Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас – Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне – освен реалните си последствия в обществената действителност – не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Учитебя смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение.

 

 


[1] Виж: Д-р Мих. Геновски: „Нравствените норми на богомилите“ в сп. „Философски преглед“, год. VI. кн. I.

[2] Тук Учителя казва съвсем директно как трябва да се назовава този импулс, а именно – богомилски или български. Всички препратки, направени от враждебни среди, свързани с гоненията на богомилите или от недостатъчно подготвени автори от древността до днес за принадлежност на богомилството към манихейство, павликянство, масалианство и др. подобни не корелират с изказаното от Учителя. Нататък в текста той казва още: „Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение.“ Т.е. връзка между тези учения вероятно има, но нека се разграничава кое е причина и кое – следствие. Съвсем подробно той отговаря и на конкретния въпрос „Кои духовни движения/течения са произлезли от богомилите?“

[3] Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област, която  включва цяла Азиатска Турция.

[4] Маздаисти – от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината.

[5] През 1931 г. Йозеф Лео Зайферт (1890-1950) – културен историк, религиозен философ и славист, издава студията си „Световните революционери…От Богомил през Хус до Ленин“. Той е първият, който в официалната наука прави връзка между богомили и болшевики, което личи и от самото заглавие. Зайферт е интересна и многопластова личност, роден във Виена, тогавашна Австро-Унгария, завършва и университет там. Прави обширни изследвания върху славяните, като широките му интереси варират от чистата литература до културната и религиозна им история. Публикува също и „Литературна история на чехите, словаците, южните славяни и българите“. Книгата на Зайферт „Световните революционери…“ се оказва оригинално и непознато изследване на културно-историческия принос на богомилството и на произтеклите от него движения и разклонения в света (късни англосаксонски разновидности на този тип вярвания са участвали в колонизирането на Америка през XVII в.). Аргументирано и добре хронологизирано авторът твърди на практика, че в своите по-важни аспекти политическата динамиката през вековете произтича от голямото разпространение на всички тези течения, породени през X в. в България.

[6] Не ни е известно дали Учителя е продължил темата.

[7] Според Рудолф Щайнер „в първата третина на ХV-то столетие е основана Школата на розенкройцерите от самия Кристиян Розенкройц“.

[8] Моравски (Чешки, Бохемски) братя са религиозно движение на духовни приемници на Ян Хус и хусити, вдъхновено от проповедите на помешчика Петър Хелчицки за справедливост и равенство по образеца на раннохристиянския живот. Първите чешкобратски общини (около 500) са обединяват през 1457 год. под названието „Братско единение“ под лидерството на францисканския монах Грегор в гр. Кунвалд. Наричат се и „братя на Христовия закон“.

[9] Квакерите, означавани още като „Общество на приятелите“, са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството, основана в Англия от Джордж Фокс през 1650 г.

[10] Орденът на илюминатите (от латински: illuminati – просветлени, озарени) е било тайно общество, основано в Инголщат, Германия на 1 май 1776 г. от философа Адам Вайсхаупт.

[11] Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, породено като пряко следствие на богомилството, както личи ясно от думите на Учителя. Като негови хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа.

[12] Катарството е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, „чистите“). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби.

[13] Става дума за някои от най-известните протестантски деноминации, като методисти (родоначалник е Джон Уесли), квакери, баптисти, анабаптисти и др.

[14] Учението на Бялото Братство днес е разпространено повече именно по тия места, където през средновековието са работили богомилите, а след тях и протестантите – южна Франция, северна Италия, Швейцария, Германия и др.

[15] Учителя има предвид вероятно както началото на своята работа от края на ХІХ в., така и срещата на отец Константин Дъновски в Солун с представител на Бялото Братство през 1854 г. Може да се направи също и алюзия с възникване на богомилството през време на тогавашния златен век при царете Борис, Симеон и Петър и възникване на „новите богомили“, както са наричали последователите на Учението някои реакционни среди.

[16] Тези думи на Учителя са от 1930 г.

[17] Вероятно са били протестанти, както се разбира от разговора, разказан от Учителя.

[18] Лекцията е от ООК, държана на 22 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с., София-Изгрев. Няма съмнение, че става дума за съвсем наскоро издадената през същата 1937 година книжка на Боян Боев за богомилството. Какво точно е имал предвид Учителя, давайки им точно това издание, може да се спекулира. Със сигурност обаче можем да твърдим, че той е познавал книгата и я е одобрявал, след като е имал бройки от нея при себе си и ги е раздавал, вероятно не само на тези трима протестанти.

[19] „Училищен преглед“ е първото научно-методическо списание в България. Издавано е всеки месец от Постоянния учебен комитет при Министерството на народното просвещение в София от януари 1896 до юни 1949 г., с прекъсване през 1916 – 1920 г. заради Първата световна война. Състои се от два раздела. Официален, в който се публикуват всички официални разпоредби, закони, наредби, правилници, окръжни, доклади. В неофициалния раздел се публикуват статии, свързани с образователното дело и науката, доклади за командировки, критика и рецензии, хроника и съобщения

[20] Александър I Караджорджевич  наричан още Александър Обединителят е крал на сърби, хървати и словенци и крал на Югославия от 16 август 1921 до 9 октомври 1934, когато е убит в атентат в Марсилия от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

[21] Това е написал Боян Боев в едно писмо от 10 ноември 1950 г., в което разказва за съборите на Братството.

[22] Поместваме тази статия тук, за да се онагледи красноречиво по какъв начин и преди 500-1000 години се е изграждало тенденциозно невярно мнение и отношение към „старите богомили“. Видно е как с майсторските похвати на изпечения догматизъм, съчетан с невежество и суеверия, се внушават полуистини, открити лъжи и клевети по адрес на Учителя и неговите последователи, които естествено никой от засегнатите страни дори и не мисли да опровергава. Те знаят, че истината не се защищава! Но след време някой „изследовател“ на „новите богомили“ ще изрови тази статия и от това ще си направи теза, която пламенно ще представя като абсолютно вярна, само защото е написана във вестник.

[23] Адамитството е християнско религиозно течение, съществувало през 2-4 век в Северна Африка и възстановено през 13-15 век в Европа. Те се обявяват за връщане към първичната невинност на хората от преди изгонването на Адам и Ева от Рая. Според наличните сведения, те отричат брака и социалните норми, твърдят, че действията на хората не могат да бъдат определяни като добри или лоши, и практикуват нудизъм при религиозните си церемонии.

[24] Привърженици на адамитството се появяват и в България в средата на 14 век, като през 1350 някои от водачите им Лазар и Теодосий са принудени да се отрекат от учението си по време на църковен събор в Търново

[25] Света гора е един от шестте хълма, на които е разположено днешно Велико Търново. Много малко вероятно е точно там да е имало адамити през Второто Българско царство, защото този хълм е малък по площ, а при това е бил православно средище, където е имало манастири.

[26] Тази вила се е намирала на друг от хълмовете в Търново – Картала, сега вече квартал на града. Павлина Даскалова (1933-2015) е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите.

[27] През тази същата година (1925) във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените. Вероятно обаче някои от последователките, учили в странство и тези от по-големите градове да са били по-свободно облечени или повлияни от европейската мода. Въобще на работещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените-чиновнички се казва: „Вън жените от държавната трапеза!“