Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

КАКВО Е ДА СИ СЛЪНЧОГЛЕД?
 
С добри дела човек да е зает,
със светли мисли и красиви чувства,
артист да бъде, учен и поет,
в живота да твори като в изкуство.
 
И става рано всеки слънчоглед –
в усмихнатото утро гимнастика играе,
стреми се да създава хармония и ред,
звездите наблюдава, развива се, мечтае.
 
Светът прекрасен е за всеки слънчоглед,
дори внезапно облак деня да е засенчил,
дори да му тежи, той пак върви напред –
за слънчогледа слънцето ще свети вечно!
 
Въпрос на чест е да си слънчоглед:
да бъдеш жизнен, знаещ, и истински приятел,
когато трябва силен, когато трябва – мек,
единен с птиците, летящи в дружно ято.
 
 
ПЕСЕНТА НА СЛЪНЧОГЛЕДА
 
Аз съм хубав строен слънчоглед
и с качества добри навред съм знаен,
в полето равно с радост съм приет,
но към небето своя взор отправям.
 
Щом натежи главата ми от плод,
аз семчици безброй с любов раздавам,
в тях скрит е драгоценният живот –
сърцето и умът така се хранят.
 
Не е бездеен никой слънчоглед
дори около него да е пусто,
открива осъзнатият човек
съкровища с наука и изкуство.
 
Щом слънчоглед намери слънчоглед,
животът се превръща в светла песен…
Дори и пътят тежък става лек
и трудният въпрос изглежда лесен.
 
                       
София, 22/07/2012