Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

1.      Омар ат Табари (? - ок. 815).

Истинското на този арабски автор е Умар Мухамад ибн ал Фаруках ат Табари.Рождената му дата е неизвестна, но по всяка вероятност е починал през 815-816 г.В средновековната астрологична книжнина е познат още като Омар, Аомар, Алфарганус, Тибериадис и др.Известно е че е работил в двора на халиф ал Мамун.Омар е бил твърде популярен и цитиран от различни автори като на особен почит се е радвала неговата книга върху рождената астрология.Смята се че през 1127 г. Йоан от Севиля превежда книгата на арабски под името “De nativitatibus”, като от нея са ни известни две издания –едното от 1503 г и второто от 1533 г.Според арабския автор ал Кифти Омар е преводача на Доротей Сидонски от персийски на арабски.Този факт обяснява силното влияние на Доротей върху астрологичните концепции на Омар, които впоследствие намираме и при други автори като например Бонати.

Библиография:
Оmar of Tiberias, Three books on nativities, Berkley Springs,1997

2.      Албохали (770 - 835).

Известен още като Абу Али ал Хайят.Арабски астролог , явно син на шивач(араб. хайят-шивач), ученик на Машаллах. Той е един от водещите астролози на своето време, автор на много произведения.Ал Надим, арабски автор от X в. в своя “Каталог на арабската литература” споменава за 10 произведения на Албохали. От тях само две са се запазили на арабски- трактата“Относно въпросите” разглеждащ въпросите на хорарната астрология и трактата “Относно родените” (“De Judiciis Nativitatum”), посветен на наталната астрология. Втората книга се радва на голяма популярност през Средновековието и нееднократно е превеждана на латински- за пръв път от Платон от Тиволи през 1136г. и по-късно от Йоан от Севиля през 1153 г.През 1988 г. книгата е преведена на английски от Джеймс Холден .Албохали е автор също на “Въведение в астрологията”, “За наталната слънчева революция”, “За мунданната слънчева революция” и други.

От неговата книга се вижда , че той се придържа стриктно към доктрината на своя учител Машаллах. Албохали често е цитиран от такива европейските астролози като Гвидо Бонати, Жан Батист Морен и др.

Библиография:
            Abu Ali al-Khayyat ,Albohali arabis astrologi antiquissimi ac clarissimi de judiciis Nativiatum, Norinbergae,1546

в превод: Al-Khayyat, Abu'Ali,The Judgements of Nativities,Translated by James H.Holden,Tempe, AFA, 1988

3.      Кушьяр Ибн Лабан (края на X в. - началото на XI в.).

Пълното име на този автор е Кушьяр Ибн Лабан ибн Базари ал Джили.От това ние научаваме, че той е бил син на Лабан и внук на Базари, живеел е в град Джилан , който се намира в Персия на юг от Каспийско море.В някои ръкописи към името му е добавено ал Кийя ал Сад.Кийя на персийски означава крал, майстор, герой и очевидно ,че Кушьяр е бил известен за времето си учен.

Той е автор на две книги по астрономия и на една по математика-това е най-стария съхранил се труд по аритметика, където се използват индийските числа.Написал е също неголяма работа посветена на астролабията.

Неговата книга по астрология носи името "Въведение в астрологията", твърде популярно за това време заглавие.Подобно на Тетрабиблоса на Птоломей книгата е разделена на 4 части, като на много места той просто преразказва Птоломей.Но има и много теми , които не се срещат в Тетрабиблоса.Книгата е била твърде популярна в арабския свят, но в Европа остава напълно неизвестна понеже никога не е била превеждана на латински.За нейната популярност свидетелства факта, че от нея са се запазили 40 копия , докато например от Бируни са се съхранили само 15.Била е преведена на персийски, турски и китайски езици.В наши дни големият изследовател на ислямската култура , японският професор Мичио Яно, я превежда на английски и я прави достъпна за съвременния читател.

Библиография:
Kusyar Ibn Labban, Introduction to Astrology, Brill, 1997

4.      Гвидо Бонати (началото на XIII в. – ок. 1300 г.).

Италианският астролог Гвидо Бонати , известен в Средновековието като Гвидо от Форли е роден в Каша, близо до Флоренция .Както казва Лин Торндайк в своята знаменита книга “История на магията и експерименталната наука” той е най-влиятелният астролог през XIII в.В началото Бонати учи право , а по-късно астрономия и астрология.Неговото майсторство в тези области го довежда в двора на император Фридрих II(1212-1250) , където и става придворен астролог.През 1260 г.става астролог на градската община на Флоренция , след което постъпва на служба при граф Гвидо де Монтефелтро.Там той изпълнява функциите на военен съветник по време на войната между графа и папа Мартин IV.Когато армията на папата настъпва към крепостните стени на град Форли той построява астрологична карта и ръководейки се от небесните констелации дава съвет на жителите да напуснат града заедно с войските на графа , а по-късно да се върнат и атакуват папата.Указанията на Бонати се оказват успешни и неговото име с почит и признателност влиза в летописите на града.Също така той чете лекции в университетите в Болоня и Париж.В края на живота си влиза в ордена на францисканците и умира през 1300 г. в манастира в Анкона.

Неговото основно произведение “Liber Astronomie” е написано малко след 1277 г. и е един от най-добрите източници за средновековната астрологическа наука.Това е обширно произведение състоящо се от десет трактата, в която е направен опит да се даде пълен обзор на астрологичната доктрина така както се е практикувала по това време.Бонати основно се опира на трудовете на Албохали и Абу Машар , но споменава и за още поне 43 автора , основно арабски, много от които днес са напълно непознати.Книгата се радва на голяма популярност и се цитира от по-късни автори като Антонио де Монтулмо , Йохан Шьонер и др.Благодарение на преводача Роберт Цолер първите 4 тома вече са достъпни на английски език , както и някои други отделни части на книгата.

Свидетелство за неговата популярност е факта ,че Данте Алигиери в своята “Божествена комедия”му отрежда място в 8-я кръг на ада.Макиавели също споменава за него в своята “История на Флоренция”.

Библиография:
Guido Bonatus, De astronomia tractatus X, Basiliae, 1550

в превод: Guido Bonatti, Liber Astronomiae,books 1,2,3,4, Berkley Springs,1994

5.      Йохан Шьонер (1477 - 1547).

Немски астроном, астролог, математик, географ и издател.Изучава теология в университета в Ерфурт след което става католически свещеник..Издава и разпространява астрологическа литература като сред главните му заслуги е издаването на трудовете на астрономите Георг фон Пурбах, Йохан Мюлер(Региомонтан) и Николай Коперник.Интересен е факта, че той е един от тези учени, които подтикват Коперник да издаде своя труд върху хелиоцентричната система.Шьонер е известен и с изработката на глобуси, както земни така и небесни, като той изготвя и първия глобус с новооткрития континент Америка.След откриването през 1526 г. на университета в Нюрнберг той става там професор по математика и остава на тази длъжност в продължение на цели 20 години.Автор е на ефемериди, таблици за изчисляване на примарните дирекции, както и на няколко произведения , най-забележителното от което е тритомния труд “De judiciis nativitatum”(“Върху рождената астрология”) излязъл в Нюрнберг през 1545 г.В книгата си той убедително доказва ,че астрологията е напълно съвместима с хелиоцентричната система на Коперник.

Библиография:
1. Johanes Schoener, Opusculum Astrologicum, Berkeley Springs, 1996
2. Johannes Schoener, On the Judgements of Nativities, ARHAT, 2001

6.      Киприан Леовитиус (1524-1574).

Чешкият астролог Леовитиус е роден в Бохемия и става известен както като астролог така и като математик.Известно време е придворен астролог на граф Ото Хайнрих, а по късно и на император Максимилиан II.Научната му репутация е толкова голяма,че известният датски астроном Тихо Брахе предприема пътуване специално за да се запознае лично с него.Леовитиус е автор на множество книги по астрология и най-вече на технически справочници за астролози.Сред тях могат да се споменат “Таблици за дирекции и профекции” , “Всичко за затъмненията от 1564 до 1606 г.”, “Нови ефемериди за 1566-1606 г.” и други.На особена популярност се радва неговата книга по юдициарна астрология, която през 1675 г. излиза отново,този път под формата на афоризми благодарение на професора по математика във Витенберг Егидиус Щраух .През 1924г.е реализирано ново издание на книгата на немски език.

Сиктус де Хеминга в своя антиастрологичен трактат от 1583 г. не пропуска да подложи на критика и Леовитиус , отбелязвайки обаче , че той е един от най-изтъкнатите астролози на своето време.

Съчинения:
1.Tabulae directionum et profectionum... - Aug. Vindelic., 1552.

2.Eclipsium omnium ab anno 1564 usque ad annum 1606 accurata descriptio et pictura etc. - Aug. Vindelic., 1554, 1556.

3.Ephemeridum novum atque insigne opus ab anno 1556 ad annum 1606. - 1557.

4.De conjunctionibus magnis... - Lauingae ad Danubium, 1564.

5.Strauch-Leovitius. Astrologische Aphorismen. - Bad Tцlz, 1924

7.      Граф Хайнрих фон Ранцау (1526 - 1598)

В младежките си години видният датски държавник и астролог Хайнрих фон Ранцау учи в университетите във Витенберг и Рощок, след което за седем години е нает в двора на император Карл V.По-късно той е назначен от крал Христиан III за управител на провинция Шлезвиг-Холщайн.Той спечелва доверието и уважението на датския кралски двор като умел дипломат и банкер , за което неговият любим император му се отблагодарява с голяма сума пари.Но неговата голяма любов си остава астрологията и мнозина астролози намират подкрепа в негово лице.

Граф Ранцау е автор на няколко астрологични съчинения.През 1593 г. той написва “Трактат за тълкуването на хороскопите”, компилативно произведение събрало мненията на редица гръцки , арабски и средновековни автори като Птоломей, Албохали, Андрусар, Албубатер, Ибн Езра и др.В своя “Каталог”(1580) той изрежда всички крале, графове и други ,които са подкрепяли астролозите и сами са ползвали техните услуги.В друга своя книга наречена “Екземпла”(1585) той доказва истинността на астрологическите принципи използвайки 87 хороскопа на известни личности.Делото му е продължено от Томас Финк, лекар, а впоследствие професор по математика в Копенхаген.

Библиография:
            1.Heinrich Rantzau, Tractatus astrologicus de genethliacorum thematum judiciis, Francofurti,1653

8.      Уйлям Лили (1602 -1681).

Уйлям Лили и до ден днешен се счита за един от най-добрите астролози в бластта на хорарната астрология.Неговият баща ,по професия фермер, подготвял сина си за свещеник, но липсата на средства му пречи да реализира това свое желание.Без пукнат грош в джоба през 1620 г. Лили се появява в Лондон за да търси щастието си.Става помощник и секретар на богатия ,но неграмотен англичанин Гилбърт Райт.След 7 години Райт умира оставяйки на Лили годишна пенсия от 20 фунта.През 1627 г. Лили се жени за вдовицата на Райт и така получава финансова независимост.През 1632 г. той започва да изучава астрология и му се удава да се снабди с голяма колекция от астрологични книги.Започва да практикува през 1633 г и бързо името му става известно.За известно време той даже консултира крал Карл I.

Уйлям Лили се отличавал с невероятна работоспособност-за година изготвял около 1000 хороскопа.Сред клиентите му имало както чиновници, така и търговци, занаятчии и дворяни.През 1665 г. той започва да публикува алманах с предсказания.Предвижда английската революция и слънчевия знак на нейния водач Кромуел-Телец.В своето произведение “Монархия или република”(1651) той Лили предсказва големия пожар в Лондон през 1666 г. както и нашествието на чумата.Никой не обърнал внимание на това предсказание, но когато през 1666 г. Лондон е обхванат от пламъци, той е обвинен ,че се е поставил в услуга на дявола , както и в подпалвачество.За тази цел е била съставена специална комисия към Парламента и с големи усилия той успява да докаже своята невинност.

Лили е автор на няколко книги, но най-известното му произведение е “Христианска астрология”(1647), в което той сумира своя опит и знанията на своите предшественици.Книгата и днес се радва на голяма популярност тъй като е писана на английски за разлика от болшинството книги по онова време ,които основно са на латински.Когато е на 65 години той написва историята на своя живот , която посвещава на своя приятел Елиас Ашмол.

В края на живота си Лили получава лиценз за лекар и започва да практикува.Умира през 1681 г. от паралич.

Библиография:
            1.Christian Astrology in three books. – London,Regulus, 1985 (факсимилно фотокопие на оригиналното издание от 1647г.)

2. Merlinus Anglicus Junior, London, 1644

3. Anima Astrologiae, or a Guide for Astrologers, Washington, , 1956 (фотокопие на оригиналното издание от 1676 г.)

           http://www.astro-art.com/authors.htm