Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Димитър Кожухаров

 

Малко история

В началото на VIII в. арабският халифат е мощна и силна империя разпростряла се от атлантическото крайбрежие на Испания до степите на Средна Азия.Начело на властта застават Абасидите, като владетелите от тази династия се отличават с политическа мъдрост и прозорливост, висока култура и афинитет към науката и изкуствата.Халиф ал Мансур решава решава да смени старата столица Дамаск с новия град Багдад, разположен на западния бряг на река Тигър.Мястото и датата са избрани след консултация с двама изтъкнати астролози Наубахт и Маша 'алах.

Маша'алах (740-815) е египетски евреин , живял и работил в Басра, а Наубахт(?-777) е персийски астролог работил към двор на халифа.Двамата астролози предлагат за дата на основаването на новата столица 31 юли 762 година, ал Мансур приема това решение и строежът започва.

Градът е построен на геомантичен принцип.Той е с кръгла форма и е бил обкръжен с три концентрични стени с пробити в тях четири врати.През тези врати минавали четирите главни пътища съединяващи централния площад с четирите краища на империята.Багдад фокусира в себе си икономическата мощ, политическата сила и научните и културни достижения на арабската империя , носейки на града безпрецедентно богатство, красота и достолепие.В началото на IX в. Багдад е най-големият град в света с население от 1 милион души , докато по същото време най-големите градове в Европа не могат да се похвалят с повече от няколко хиляди жители.

Реконструкция на хороскопа

Оригиналният хороскоп на основаването на Багдад се появява няколко столетия по-късно в книгата на ал Бируни(973-1050) “Хронология на древните нации”(1000 г.).В по-ново време оригиналния манускрипт е представен и коментиран в книгата на Ибрахим Алави ” Някои еволюционни и космологични аспекти на ранната ислямска архитектура(1988).Но най-точен и достоверен източник е преиздадената в Багдад през 1977 г.книга на Ибн ал Факих ал Хамадани “Багдад Мадинат ал-Салам”(на арабски), класически автор от времето на ал Мансур.

Както става ясно от тези източници планетарните позиции съгласно ал Бируни и ал Факих са едни и същи въпреки известни неточности при ал Бируни.Но ал Бируни посочва 23 юли като дата на основаването на града, докато ал Факих дава коректната дата- 31 юли 762 г.И двамата автори посочват 6° Стрелец за Асцендент на хороскопа .На тази база Ибрахим Алави се опитва до реконструира часа на хороскопа използвайки параметри на автори от това време.Така той достига до извода ,че времето е “13 ч 57мин Багдадско време”.Разчетите обаче показват ,че подобно време би дало 0° Стрелец за асцендент на хороскопа.Нашето предположение е за 14 ч 30 мин Багдадско време(11ч. 30 мин. по гринуич).

И накрая да не забравяме ,че използвания по това време (762 г.) и сега в арабския свят календар е лунен с 354 денонощия , а началото му е 16 юли 622 г. (денят на “хиджра”-преселването на Мохамед от Мека в Медина).Времето през деня се е изчислявало от изгрев до залез , а не както сега от полунощ на единия ден до полунощ на другия ден.

Коментар към хороскопа

Както се вижда от хороскопа Юпитер и Слънцето са в изключително силни позиции-в собствени знаци, като Юпитер е на асцендента , а Слънцето е на върха на 9 дом и между тях има тригон.Интерес представлява добрия аспект между Венера и Сатурн.Венера символизира арабите и исляма, а Сатурн – евреите и юдаизма.Факт от историята е добрия прием и интеграция , която намират евреите в арабския свят по време на халифата. Неблагоприятните аспекти между Меркурий и Сатурн и Луна и Сатурн не би трябвало да се вземат под внимание тъй като според арабската астрология за да има между две планети аспект,то те трябва да се намират в знаци ,които също са в аспект, а това в случая не е налице.Единствените неблагоприятни аспекти са квадрата на Меркурий и Луна и опозицията на Юпитер и Марс.

Източници:
1.Ал Бируни, Памятники минувших поколений, Ташкент, 1957