Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

И вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. Битие 2:7

Духът Божий ме е направил, и дишането на Всемогъщия ме оживотворява. Иовъ 33:4

Всичко що диша нека хвали господа; Хвалете Господа. Псалми 150:6

Един основен и важен въпрос в живота е дишането.Тоя въпрос има отношение към дробовете. Човек диша и чрез кожата си. Седем милиона пори вземат участие в дишането. Ако се запушат порите на кожата, човек веднага умира. Специфичното дишане чрез дробовете не може да го спаси. Ако се отворят порите, а престане специфичното дишане, човек пак умира. Значи, специфичното дишане и дишането чрез порите трябва да бъдат в хармония. Ако не диша едновременно чрез дробовете и чрез кожата си, човек е осъден на различни болести. Природата изисква от човека да приема дажбата, която му се дава и да я обработва правилно. Ако дажбата е въздух, човек трябва да приеме определено количество и да го обработи на време. Ако не го обработите както трябва, природата пише в книжката на живота ви, че не сте изпълнили задължението си. Тя ви праща различни болести и намалява заплатата, която ви е определена. Питаш: Защо боледувам? – Защото не си обработил въздуха, който природата ти е определила. Да обработиш въздуха, това значи, да извадиш от него тази енергия, която е нужна и за тебе, и за природата. Всички съзнания са свързани в едно цяло, както клетките в един организъм. Следователно, работата, която всеки човек извършва, влиза в обща употреба на цялото.

За пример, каквото и да прави, човек не може да не диша. Дишането е процес, който е предвиден от самата Природа. Човек може да диша правилно или неправилно - от него зависи, но по никой начин не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставят да диша правилно или неправилно. Това са субективни схващания. Условията на живота не са по-силни от Природата. Следователно, те не могат да изменят естествените процеси, които стават в човека.

Човек има около седем милиона пори, или около седем милиона прозорци, както аз ги наричам, чрез които той диша. Правилното дишане е когато човек диша през цялото си тяло и кожа, а не само чрез дробовете. Ако диша само чрез дробовете си, това е специфично дишане. Ако при някакъв случай човек изгори кожата си и се лиши от порите, той диша само чрез дробовете си ­ това е специфичното дишане, което не може много да му помогне.

Затова и на вас казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично. Когато дишате дълбоко, първоначално ще почувствате някакво препятствие, но като постоянствате, вие ще се освободите от него и ще придобиете свобода в дишането. За да бъде дишането ви пълно, вие трябва да отворите порите на тялото си. Това се постига чрез употребата на вода. Пълното дишане подразбира, да диша човек не само с дробовете си, но и с кожата на тялото си. Всяка клетка в човека трябва да диша. Който диша по този начин, може да се нарече здрав човек.

Какви знания имате за дишането? Защо диша човек? — Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. — Какво нещо е горенето и какво — дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки или 20 обяда, а в един час — 20х60 = 1200 вдишки или 1200 обяда. Ако всеки такъв обяд струва сто лева, значи в един час за всеки човек се изразходват 120 000 лв. за дишане. За 24 часа пък той ще струва на природата 2 880 000 лв. При всяко вдишване природата слага трапеза на човека; при всяко издишване тя вдига трапезата. При всяко вдигане и слагане на трапезата работниците извършват своите задължения. Сложна е работата на тия работници, които имат крайната задача да пречистят кръвта. След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд от човешкия организъм имат специална служба и предназначение.

Казвам: Сега животът зависи от дишането на човека. Източните народи с хиляди години са изучавали науката за дишането. Едва сега нашите учени хора започват да изучават дишането от друго гледище. И едните, и другите са съгласни: прекрати се дишането, прекратява се животът; започва дишането, започва и животът. От туй гледище всичките болести водят началото си от дишането. Дишането обуславя храната. Дишането обуславя и външния живот на хората. Човек, който не диша добре, той е сприхав, нервен, дразни се, криво разбира. Всичко е механично. Онзи, който не диша правилно, и да е богат, ще дойде до най-голяма сиромашия; но ако диша, той е силен. Той разбира, че неговото богатство седи в дишането. Ако знаеш как да дишаш, казват източните народи, може да оправиш работите си. Ако не знаеш как да дишаш, ти ще забъркаш работите си.

Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир.

Дишаш - значи, въздуха, който приемаш да го обичаш, да знаеш, че има нещо във въздуха, което е влязло в тебе. Хиляди години са го знаели посветените, те го наричат прана. То е онази животворна енергия, която чрез любов може да се възприеме. Онези хора, които не дишат по любов, тази енергия в тях не влиза. За всеки човек има специални методи за дишане. Човек ще се домогне до тези методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен учител и лекар, т.е. Божественото в себе си. Така ще изправите всичките си недостатъци, каквото не сте развили, ще го развиете. Ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят няма да го приемат за ученик, ако не диша правилно.

Казва Христос за Себе си: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.

Казва се в Писанието, че Бог вдъхнал през ноздрите на човека, и той станал жива душа. Сега и вие трябва да знаете, как да поемате въздух, за да продължите живота си. Индусите имат специален начин за възприемане на жизнената прана от въздуха чрез носа. Ако не знаеш този начин, ти ще дишаш и издишаш, без да приемаш праната от въздуха. Жизнената прана е необходима за дробовете. Съвременните хора се занимават с маловажни работи, а не знаят, как да приемат праната от въздуха. Ако жизнената енергия се възприема правилно и отиде на определеното място в мозъка, много неща ще се изменят. Условията на живота ще се подобрят.

Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувстването, и постъпките са методи за акумулиране на праната.

Следователно, при дишането, според източната наука, има три степени: горно дишане, средно дишане, долно дишане и пълно дишане ­ четвърта степен. На горното дишане сегашната наша култура е специалист. Който има горно дишане, той дига раменете си и ребрата си. Средното дишане или долното дишане, или, както някои го наричат абдоминално дишане, трябва да се изпълни горната част на дробовете и тогава въздухът трябва да се задържи известно време в дробовете, за да може тогава еликсирът, който е складиран вътре, да се възприеме. От тази прана сутрин има най-много. Затуй сутрин трябва да се става рано. Източните народи рано стават, понеже праната е в изобилие. Като се събудят, всичките хора чрез своите дробове поглъщат я. Вечер има най-малко. Вечер пак почва да се складирва от въздуха. Когато в старо време са препоръчвали човек среднощ да става в 2­3 часа да подиша, някои казват: “Кой ще си наруши съня да става в 4 часа да диша дълбоко? Нека поспим.” Колко часа трябват за спане? Нашите физиолози определят, че трябват 7 часа, за децата 8 часа; от 26 до 30 години по 7 часа; от 45 до 60 години трябват по 6 часа, от 60 до 80 години трябват по 5 часа. Като стане човек [на] 120 години, трябват по 3 часа. Помнете, че вашите религиозни разбирания, вашите научни разбирания зависят от дишането. Дишането, това е един трансформатор, един от най-големите трансформатори в организма между природата и нас. От дробовете тази енергия, която приемаш, трябва да се трансформира. Част ще иде в мозъка, друга част в тялото, да го поддържа. Но ако твоите дробове не са в изправно състояние, да приемеш живота направо от природата, по друг начин как ще го приемеш? Ще кажете, че има някакви пилюли(от лат.- хапче). Не, това е залъгалка, на лотария играят, чакат да им се падне билет. Ако чакаш да глътнеш пилюл и от него да живееш... Ти ще дишаш! Трябва да знаеш, че онези, които контролират въздуха, са разумни същества. Хората това не знаят. Въздухът се контролира от най-разумни същества, от най-висша разумност. Всичкото щастие е вложено във въздуха. Ние търсим нашето щастие на друго място. Може да четеш книги, може да четеш романи, някой герой ходил, какви ли не геройства [извършил]. Аз наричам герой [този], който знае да диша. Този човек, който знае да диша, той придобива живота.

Сега и вие, като малките деца, трябва да изучавате елементарни работи, докато се научите да изпълнявате известна служба. Например, вие още не знаете да дишате правилно. Вие дишате само с върха на дробовете си. Като дишате, ще държите главата си изправена, точно перпендикулярно на земята. Ще теглите една права линия от центъра на земята до центъра на слънцето и ще застанете в това положение.

Забелязано е, че хора, които не дишат дълбоко, са нетърпеливи. И обратно: хора, които дишат дълбоко, са търпеливи. Дълбокото дишане е пълно дишане. При това дишане взимат участие и долната, и горната част на дробовете.

Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден. Тези упражнения са нужни за всички хора, особено за тези, които се занимават усилено с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вън, на чист въздух, отколкото в стая. При това, добре е всеки да бъде сам, да не гледат другите, хора, как се упражнявате в дишането. Който диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. Придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за десет деня, да видите, какъв резултат ще имате.

Като изучавате дишането на човека и на животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането. Човек диша с един темп, а животните - с друг. Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла, възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животно. Човек диша по съвършено различен начин от този на животните. Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратно е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човек изгубва и своята права мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, вие трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различен от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат. Следователно, ако искате да бъдете добри, вие трябва да дишате като добри хора. Добротата заставя човека да диша като добър човек. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели.

И тъй, дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връзка с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Т не знаят, какво представя дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае, защо диша, човек минава за животно. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае, колко е силата му, нека проследи по часовник продължителността на задържането на въздуха в дробовете си. От това зависи и успехът на неговите предприятия.

Като дишате, трябва да имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух. Следователно, като издишате, ще отправите ума си към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден. След това отново ще поемете чист въздух. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Там, именно, е грешката ви при дишането, че бързо дишате. За да бъдете здрави и красиви, трябва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух. Някои казват: Нямам време да дишам, да задържам въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакат! Според мене, първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи.

Човек трябва да диша дълбоко, за да възприема благоуханието на нещата.

Ако не дишате правилно, вие не можете да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал.

Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете, каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква.  Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.

Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувстват правилно.

Ако не излизаш от къщи и ако не влизаш в къщи, какво ще донесеш? Едно нещо се поддържа от излизането и влизането. Щом излизаш от къщи и щом влизаш в къщи, живееш. Така е с нас. Ти като дишаш, какво е? Като вдишваш, влизаш в къщи, като издишаш, излизаш от къщи, пак навън, пак навътре. Дишането е един процес да се учиш. Излизаш вън от себе си, влизаш вътре в себе си.

Приемеш въздуха. После този въздух като седи дълго време, ти приемеш нещо от въздуха. Туй от което дробовете не се ползват, този въздух, навън го изпращаш. Като изпращаш туй, нехубавото навън, ще изкажеш най-хубавите думи. Казва: “Много сладко говори.” [С] туй, което на тебе не ти е потребно в дробовете, сега като говориш, ще изкажеш най-хубавите сладки думи, ще изкажеш с такъв един материал: добро, приятелство, божество, радост, веселие. С този, нечистия, въздух сте изрекли най-хубавите думи.

Ако не знаете как правилно да дишате (най-правилната хигиена, която аз наричам), ако ти не можеш да внесеш закона: ако едната ти страна на дишането е положителна, другата е отрицателна; ако ти не може да приемеш въздуха и от него да извадиш онази жизнена енергия, за себе си ­ праната, и като издишаш, ако не можеш в издишането да вложиш нещо от себе си, дишането ти не е правилно. И като дишаш, и като издишаш, трябва да благодариш.

Философ да си, светия да си, ще дишаш правилно и ще благодариш на Бога. Кажи: “Благодаря ти Господи, че дишам”. И като дишаш да се радваш. И като вдишваш да се радваш, и като издишваш пак да се радваш. Тогава вече дишането има смисъл. Казвам: По-лесен метод от това няма. Като дишаш благодари, и като издишаш пак благодари, че си във връзка с живата природа, че ти е дала да се храниш така свободно и не ти казва: Ще платиш толкоз, но казва: Вземи колкото искаш и си върви.

Казвам, дишането е влизане и излизане. После гледам, ям. Казваме: “Мъчим се.” Мислим, че това е мъчение. Не сме разбрали какво нещо е яденето. Не сме разбрали какво нещо е дишането. Ти, като приемеш въздуха, да се развеселиш, че Господ е влязъл за много кратко време, и пак ще излезе. Няма да седне една секунда. Влиза и излиза бързо. Да ти е приятно. Като задържиш въздуха, да кажеш: “Остани по-дълго време.” Ти гледаш да излезе по-скоро. После пак го приемаш, пак го изхвърляш. Казваш: “Как ще се реши тази задача?” Задръж го за една минута, ще имаш Божието благословение. Колкото по-бързо дишаш, толкоз по-зле. Колкото по-медлено дишаш, по-добре. Задръж онзи образ на светлината, задръж този образ по-дълго в ума си.

Аз, като спра при някого, като видя как диша, зная как работи, каква работа ще свърши. Като гледам как диша, зная как учи. Онзи, който учи, има едно дишане. Който работи добре, има друго дишане. Който е добър, има друго дишане. Хората на истината дишат по един начин, хората на любовта дишат по друг начин, хората на знанието по трети. Разни дишания има.

Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Ако не дишаш добре, не си добър човек.Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес.

Щом дишаш правилно, умът възприема мислите. Щом дишаш правилно, сърцето ти възприема чувствата. Душата ти и тя диша. И духът ти и той диша.Четирима в тебе има, които дишат едновременно, ти си петият. Духът ти диша най-първо, душата ти диша, умът ти диша и сърцето ти диша. А пък ти, самият човек, на земята, облечен в плът и ти дишаш. И те като дишат, ще се научиш да дишаш, както Духът диша, да дишаш както душата диша, да дишаш както умът диша. Да дишаш както сърцето диша.

Като умреш, ще престанеш да дишаш въздуха, но ще дишаш нещо по-съществено ­ от етера ще започнеш да дишаш. Човек като умре, туй тяло престава да функционира и друго тяло започва да функционира, с етера диша човек. Казва: умрял. Не е умрял, но не функционира това тяло, не му е потребно там. Как дишат рибите? ­ Прекарват водата през хрилете и изкарват въздуха. Човек прекарва въздуха и изкарва нещо по-съществено в дробовете. Казвам: От въздуха ние поддържаме живота си. Но във всичките прояви на живота вложи Любовта.

Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако дишате чист въздух и пиете чиста вода, работите ще ви се оправят. Но ако въздухът ви не е чист, ако водата ви не е чиста, и ако светлината, която приемате, не е силна, работите ви няма да се оправят. Тогава вие сте осъдени на страдания. Ако влезете в стаята на разумния човек, първо ще усетите, че въздухът му е много чист.

Умният човек ще иде горе в планината, ще диша чист въздух, а който не е умен, ще седи в града, ще диша въздух, пълен с нечистота.

За да бъдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всякога чист въздух. Ако влезете в стая, дето въздухът не е чист, веднага отворете прозорците, да влезе чист въздух. Ако влезете в едно религиозно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своето сърце и проветрете своята стая. Ако влезете в някое научно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своя ум. Ама другите щели да бъдат недоволни – това не е важно. Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата, с които се храните. Когато видят, че проветрявате стаите си, за да влезе отвън чист въздух, разумните същества казват: Ето един човек, който знае да живее. Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист, да внася в човека радост и веселие, да повдига мисълта му, да облагородява неговите чувства.

Какво е нужно на съвременните хора? - Да излязат вън от затворите, на свобода, да дишат чист въздух. Какво ще стане с хората, ако влязат в херметически затворен замък? Първия ден ще се чувстват добре, но колкото повече минава времето, въздухът става нечист, и те се оплакват от главоболие, виене на свят и т.н. - Какво им недостига? - Въздух. Следователно, ограничителните условия, при които живеят хората, се дължат на отсъствието на въздух. На това се дължи голямото безпокойство и тревоги, които те преживяват. Отворете прозорците си, да влезе чист въздух отвън, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне. Чист въздух и топлина на любовта липсват на хората.

Казвате: “Тъй, както Господ го е направил.” Ама не дишате както Господ го е направил. Ако всички дишахте както Господ го е направил, щяхте да бъдете най-добрите хора в света. Щяхте да бъдете гении, гениални, талантливи, не щеше да има обикновен човек, ако дишахте както Господ го е направил. Вие щяхте да бъдете най-здравите, най-силните, в този смисъл най-здравите.

И тъй, здравето на човека зависи от дълбокото и правилно дишане. Като диша правилно, човек прави в минута около 10-12 вдишки и издишки. Щом заболее, броят на вдишките се увеличава. Когато броят на вдишките намалява, животът се продължава; когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Когато дишате, дръжте в ума си добрите, здравите и разумните хора. Не мислете за лошите, болните и неразумните хора. Ако мислите за тях, те ще противодействат на дишането ви. Добрите хора дишат правилно; също така мислят, чувстват и постъпват правилно. Ще помните: когато дишате обикновено, ще правите по 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате в дишането, ще правите от 4 до1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от четири и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка и издишка в минута, вие сте придобили много нещо.

Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти в минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Тази е причината, където много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си, отколкото чиста. При бързото окисляване на кръвта, горенето в организма става неправилно, вследствие на което една част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайки по артериите и вените. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишките: от 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до десет вдишки в минута, това ще се отрази здравословно върху организма. Който иска да усили волята си, трябва да диша бавно. Силната воля е в състояние да регулира дишането, да го направи нормално.

Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час ­ една вдишка и половин час ­ една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?

Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не може да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.

В природата всеки сам трябва да вземе. Ако остане тебе да ти турят въздух в устата с някой маркуч, и тогава да дишаш, ти си загазил. Дотогава, докато ти сам дишаш, ти сам възприемаш въздуха и го изпращаш, ти си човек. Да остане да ти турят маркуч, ти си загазил.

Спазвайте правилата. При бързото дишане дробовете се стесняват и отслабват. Зимно време 3 пъти подишай [в] една минута, не 15 пъти. Воля трябва да се употреби. В новото учение на какво мязат хората? Ако вие в новото учение не можете на минутата да приемете една вдишка и една издишка, няма ново учение. Трябва да се измени начинът. В новото учение, ако не може да владееш ума си, в новото учение, ако не може да владееш сърцето си в даден случай, какво е това ново учение?

Раят е свързан с човешката дихателна система. Раят е непонятен вън от дихателната система. Раят, това е дихателната система на космоса. На туй, което диша, то е раят. Там, дето има дихание, раят е. Всеки човек, който казва: “Де е раят?” – От твоята дихателна система, твоите дробове, те представляват рая. Твоят рай е миниатюрен. Твоят рай се радва на ония блага, които идват чрез въздуха. На онова пречистване, на онзи свещен огън, който постоянно пречиства и изпраща в мозъка да работи.

Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.

Като правят едно упражнение, онези, които дишат, за Господа да дишат; те ще се подмладят.

Като дишате, не дишайте бързо, но плавно, бавно. При това, никакъв шум не трябва да се чува при дишането. Някои дишат така, че всички ги чуват. Това показва, че жлезите в тях са силно увеличени. Вследствие на това дишането не е правилно. Ако дишането в човека не е правилно, в дадения момент и мисълта не може да бъде нормална.

Като дишаш да не се чува дишането ти. Трябва да се учиш пластично да дишаш. Трябва да има хармония между чувствата. Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства.

Съвременните хора дишат много неправилно. Няма ритъм. В дишането има цяла музика. Ще видите онзи, здравият човек, като спи, спи като ангел. Всичко върви тихо. Той диша така хубаво, че мислиш, че е умрял.

Като ученици, вие трябва да обърнете внимание върху дишането си. Който диша правилно, той ще пее правилно. Значи, пеенето е свързано с дишането. В този смисъл пеенето не е нищо друго, освен правилно, нормално дишане. Да пееш добре, това значи, да дишаш правилно. Колкото по - добре пееш, толкова по - правилно дишаш. Като знаете това, вие трябва да пеете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пеете добре, вие се свързвате с природата и черпите от нея живот. Като пее, човек развива в себе си тия органи, чрез които възприема от въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, също така възприема жизнената енергия от въздуха. Като знае да пее и да говори правилно, човек може да подобри условията на своя живот.

Та, когато хората ме питат какво да правят, за да бъдат здрави, казвам: Дишайте правилно. Сега хората дишат с пресичане, пъшкат, като дишат. Това не е дишане. В това отношение хората са мързеливи. Не бивайте мързеливи. Така, с пресичане, с пъшкане, дишат болните хора. Здравите хора трябва да дишат плавно, ритмично, никой да не ги чува. И като влиза, и като излиза въздухът, трябва да става много ритмично, плавно, като че свирите. Правилното дишане трябва да бъде като музика.

Като дишаш хармонично, дробовете пеят. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То са милиони клетки, които, като влиза въздуха, те са като оркестранти. То е един голям оркестър - няколко милиона клетки. Като дишаш - всички свирят, пеят. Не само да ги чувате, когато кашляте. Сега вие искате да идете при Господа. Казвате:”Да видим Христа, да (Му) кажем колко сме пострадали на земята”. Който не се е научил да диша (така), че като диша - дробовете да пеят, той ще иде в небето (така), че никой няма да го види.

Щом може да дишаш, непременно трябва да пееш. Всеки, който диша и не пее, е прегрешение. Всичките хора днес страдат, че не пеят. В пеенето ще употребите дълбокото дишане.

На кое живо същество може да се уподоби добре развитата дихателна система? - В кое живо същество става пълно дишане? - В славея. Понеже славеят е добър певец, дихателната му система е добре развита. Щом престане да пее, той е болен. Който иска да усили дихателната си система, трябва да мисли за славея, като певец. Другояче казано: за да усили и разшири дробовете си, човек трябва да мисли за пеенето, а същевременно и да пее. За каквото мисли човек, с това се свързва. Чрез физическата работа той се свързва със стомаха; чрез пеенето - с дробовете, а оттам и с процеса на дишането.

Чудни са хората, като казват: “Защо са песните?” Че благодарение на песните живеем. Дърветата като живеят, пеят. Птиците като живеят, пеят. И ние като дишаме, пеем. Някой казва: “Не пея.” Ти като дишаш, пееш. Като казвате: “Аз не пея”, вие имате друго понятие. Хората вечерно време как пеят, някои доста високо пеят.

Сега друго едно противоречие. Казвате някой път: “Човек да има условия”. Вземете при дишането, вие имате най-добрите условия. Имате изобилно въздух и някой път ви мързи да дишате. Как ще си обясните? Казваш: “Да имам условия”. Няма по-добри условия от дишането. Някой път гледаш, гледаш, не искаш да дишаш, малко да свършиш работа. В дишането, в подсъзнанието човек взема въздуха. Като диша вижда, че нищо не остава, взема-дава, взема-дава. Той самият е недоволен в процеса понеже нищо не може да задържи. Вземе, после пак го даде. Целия ден казва, че вземал, работил и какво останало за него. Той не вижда никакъв резултат. В неговото подсъзнание се заражда мисълта, колко малко може да направи чрез дишането, като че работи за чуждите хора. Казва: “Няма какво да работя, да премествам въздуха от едно място на друго”. Тъй направена работа, че започнал да боледува.

Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето - да чувствува право и стомаха - да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. - Защо? - Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т.н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви. С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, откъдето излиза навън.

Един човек, който диша много добре, е здрав. С мисълта си диша, с чувствата си диша и със силата. Този човек е здрав. Той има една особена широчина на носа. Дупките на носа са по-големи. Онзи, който не диша, малки стават ноздрите. Колкото по-малко въздух влиза в дробовете, толкова повече човек е изложен на заболяване.

Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си.

Любов се иска от хората, за да използват правилно науката за дишането. Без любов не може да се диша. Първото условие е любовта да участва при дишането. Не участва ли любовта при дишането, никакви постижения не можете да имате. При това положение организмът не може да се справи с излишната си енергия, вследствие на което в човека се зараждат ред отрицателни състояния. Когато дишането не става правилно, в организма се наслояват полуорганически вещества, утайки, които са причина на всички болести. Благодарение на тия утайки, на тия полуорганически вещества кръвта на човека не може добре да се пречиства и става причина за развиване на много микроби.

Някой се гневи, сърди се на този - на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.

Като ученици, вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете шест упражнения по четири пъти на ден. Като правите упражнението, сложете лявата ръка на корема си, или на стомаха, с дланта надолу; върху лявата сложете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпускане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.

Когато човек е здрав, трябва да диша правилно. Най-малкото равновесие, което изгубиш, ако ти малко се раздразниш или скръб дойде, ако не разбираш смисъла на скръбта, веднага ще се наруши дишането. След време, щом се наруши дишането, според западната наука при слабото дишане кръвта не може да се пречисти, а щом не може да се пречисти кръвта, остават утайки, образува се венозна кръв. Тогава се образува серум, в който живеят всички болести и микроорганизми.

Щом почнеш да се нервираш, дишането не е правилно.

Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.

Онези, които се занимават с физиология, казват: “Отслабването на паметта се дължи на млечната киселина.” Източната философия казва: “Слабата памет се дължи на слабото дишане.” Малкото прана, която прониква в тялото мозъкът гладува, клетките гладуват.

Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат.

Мнозина са идвали при мене, да ме питат, колко време ще живеят. На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако диша дълбоко, човек ще живее повече време на земята; ако диша повърхностно, плитко, годините му са преброени.

Докато болката ти не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да викаш Господа. Каквато болка и да имаш, с дишане можеш да я лекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че неприятел го гони. С бързане работите не стават. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушват ноздрите. Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа, човек мисли право. Като мисли право, той е здрав. Дяволът е научил човека да диша през устата.

Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на дробовете се свиват. Приемайте въздуха през носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавата ципа и течност в носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но през носа, за да запазите здравето си и да се лекувате, ако сте заболели от някаква болест. Опасно е за човека, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват; опасно е също, когато се свиват повече, отколкото трябва, без да могат да се разширяват. Състоянието на човека е здравословно, когато капилярните му съдове се свиват и разпущат правилно и ритмично.

 - Каква пакост може да причини въздухът? - Много пакости може да причини той. Представи си, че си принуден да дишаш влажен или студен въздух. В един момент можеш да се простудиш и да заболееш от пневмония. Кажеш една лоша дума за държавния глава и веднага се намериш в затвора. - Къде е грешката? - С изказването на тази дума, ти си раздвижил въздуха; някой те чул и те наклеветил. Човек носи отговорност за всяко раздвижване на въздуха. Ако се измери количеството въздух, излязло от гърдите ти, за да кажеш една обидна дума, ще видиш, че тежи извънредно малко. Обаче, това малко количество въздух е причинило голяма пакост.

Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее.

Ако човек не може да диша правилно, нито икономическите условия, нито държавния строй са виновни за това. В дадения случай икономическите условия, които определят дишането на човека, са въздухът и умението му да диша правилно. Да приемаш въздуха през носа, през дробовете си, като през фуния, това не е дишане. Да приемаш въздуха в дробовете си и да пъхтиш като ковачески мех, това не е дишане. Правилното дишане е свързано с процеса на мисълта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човек като воденица. Човек може да диша, а при това да страда от туберкулоза. Това не е дишане, това е насилие върху дробовете.

Неправилното дишане внася утайки, наслоявания в човешкия организъм. – Кога диша човек неправилно? – Когато мисли и чувствува неправилно. В тоя смисъл, туберкулозата не е само външна, органична болест, но тя има отношение към мислите и чувствата на човека. Изопачените мисли и чувства са условия за туберкулозата. Те произвеждат отслабване на дробовете. Следователно, ако внесете в ума си прави и светли мисли, а в сърцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне.

За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро. Изчезва ли този полукръг по ноктите, кръвообращението е слабо, трябва да дишате дълбоко.

Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва.

Колкото повече чувствува човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи, в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша.

Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? При дълбокото дишане става разширение на капилярите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява.

Като наблюдавате, как диша човек, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различен начин. За пример, вярващият диша по един начин, безверникът - по друг; любещият диша по един начин, а онзи, който мрази - по друг.

Искате ли да знаете, какъв е даден човек, вижте, как яде, как пие вода, как диша и как приема светлината. Когато човек мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владее очите си. Както слабогръдният диша бързо и неравномерно, така и нервният мига често и бързо. Определено е, колко пъти трябва да мига човек в минута, както е определен броят на пулса и на дишането. Сърцето бие 72 пъти в минута: 7 +2 =9 - число на завършен процес. Броят на вдишките в минута е 20. Числото две е число на противоречие. То показва, че процесът на дишането не е завършен. Колкото по-голям е броят на вдишките, толкова по-зле за човека. Ускореното дишане води към разстройство на организма. Броят на пулса и на вдишките на човека се определят от неговите мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърцето има известно съответствие. И храненето има отношение към умствения и сърдечния живот на човека. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите.

Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: “Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си” и в резултат на това ­ усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.

Значи, всички живи същества дишат, ядат, но се различават едни от други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишат, пият вода, хранят се, възприемат светлината, но едни от други се различават по начина, по който стават тези процеси в тях.

Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.

Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно - да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш - да раздаваш.

Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно.

Ако ти не знаеш, как да ядеш, ако не знаеш, как да дишаш, ако не знаеш, как да възприемаш светлината, ти нищо не може да направиш. Най-ценните неща се придобиват от водата, от светлината, от въздуха. Материалите, с които трябва да работи, ще ги вземеш от светлината, от въздуха, от храната.

Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.

Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече.

Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете - ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си.

Защото в поста, когато някой пости, то е за засилване на дишането. Образува се силно горене. И се образува силно дишане. Човек, като започне да пости, трябва да усили дишането си.

Щом се подпуши храносмилателната система на човека, едновременно с това се подпушва и дихателната система: дишането става по–бързо или по– бавно, неравномерно, а понякога съвсем спира. Когато човек престане да диша, и движенията в него спират. Ето защо човек трябва да пази храносмилателната и дихателната си системи в пълна изправност. Само по този начин той ще бъде здрав, с добро разположение на духа. Под думата ”хранене”, в широк смисъл, се разбира процес на възприемане: възприемане на живите сили в природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез водата, чрез светлината и топлината, а най–после и чрез живата мисъл.

Щом дишаш, ти си свободен. Щом ядеш, ти си свободен. В три неща ние сме свободни: свободен си да ядеш, свободен си да дишаш, свободен си да мислиш. Навсякъде може да дишаш. Казва: “Нямам свобода.” Божествената свобода всички имаме. Ние имаме човешки ограничения. Ако хората биха имали свобода да спрат нашето дишане, нашата мисъл и нашето хранене, тогава робство би имало.

Всички велики хора са изключили насилието. Човек, който иска да прогресира, той трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо, човек не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение. Ако въздухът заради мене е нещо естествено, което дишам, аз трябва да го оставя свободно да влиза и да излиза.

Казвам: В новото разбиране на човека трябва не само храна, но трябва и дишане. Под думата дишане, аз разбирам мисъл. Човек, който не мисли правилно, не диша правилно; който не чувствува правилно, не се храни правилно; човек, който не постъпва правилно, той не може да бъде здрав. Обосновано е здравето на неговата мисъл, която е свързана с процеса на дишането. Неговото здраве (е) обосновано на процеса на чувстването, което пък е свързано с храненето.

Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът, сам по себе си, ще остане неразбран. Животът изисква от човека, мисълта му да взима участие във всички процеси. Хранене, без участието на мисълта, не е здравословно. Дишане, без участие на мисълта, не е здравословно. Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето.

Дишането не е един прост акт само на приемане на въздуха. Онези, които са писали много върху дишането, са забравили едно нещо. Човек според своето състояние, както мисли, такова взема от въздуха. Ако дишаш при едно неразположение на духа си, в дадения случай ти не може да приемеш това, което ти е потребно.

Когато човек не мисли добре и не чувствува добре, той не диша добре.

Кое е същественото в дишането? Според степента на желанието: да не приемеш ни повече, ни по-малко. Ако приемеш по-малко, на крив път си; ако приемеш повече, на крив път си. Да приемеш толкоз, колкото ти е необходимо. Да го задържиш толкоз, колкото е потребно. След туй ще приемеш благото, което въздухът съдържа. Без туй постоянно приемане на въздуха колкото трябва, задържане колкото трябва и изваждане на онази Божествена енергия, която е необходима, зависи твоето здравословно състояние. Същият закон е с мислите.

Значи, ще вземеш толкова, колкото можеш да носиш. След това ще даваш толкова, колкото си взел. Това е закон на равновесие, който трябва да спазвате. Този закон се прилага и при дишането: колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън. При това, като дишаш, ще възприемаш по една добра мисъл. Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно, да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си.

Казва: „Дишам бързо”. Користолюбие е това. Бързаш, да не ти вземат. Този въздух, който ти го употребяваш, извади съдържанието, което въздухът има вътре. Ако ние за всяка вдишка бихме отправяли ума си към Бога, да благодарим за живота, който е скрит във въздуха, знаете ли как животът щеше да се измени? Сега дишаш и мислиш, че пари нямаш. Сега дишаш и мислиш, че хляб нямаш. Намираш се в противоречие. Дишаш и мислиш, че един ден ще умреш. Умираш от безлюбие. Ние умираме от безлюбие.

И тъй, когато дишате, не мислете за нищо друго, освен за въздуха, който приемате. Знайте, че Бог е и във въздуха и трябва да се държите пред Него с всичкото уважение и почитание. Може ли двама войника в строя, да се разправят пред генерала за странични работи, напр., че единият взел от другия пари назаем и не иска да му ги върне. Може ли двама братя да се карат пред баща си, че единият дължи на другия няколко крини жито? Преди всичко, житото е на бащата. Синовете нямат право да се карат за това, което не е тяхно. На същото основание, човек няма право в присъствието на Баща си да се занимава със странични мисли. Следователно, като дишаш, ще мислиш само за дишането. Само по този начин можеш да бъдеш здрав.

Като говорим за дишането, ние го свързваме със съзнанието, защото дишане, без участие на съзнанието, не е истинско, не е правилно. При съзнателно дишане и Божественият живот взима участие. Ако при дишането съзнанието на човека не е будно, той не може да възприеме благата, които са скрити във въздуха. Така и Бог крие благата си от онези хора, които нямат любов към Него. И да им даде блага, те не могат да ги използват.

Казвам: Без въздух няма живот. Малко въздух ще приемеш, но с него заедно ще се домогнеш до скрития живот във въздуха. Ако не възприемеш този живот правилно, ще бъдеш далеч от живота. Скритият живот във въздуха е връзка между Бога и човешката душа. Човек диша и издиша, без да знае защо. Зная, че трябва да дишам, но защо, не зная. Ученият казва, че чрез дишането в кръвта се внася кислород и тя се пречиства. Това е вярно, обаче, като диша човек, в подсъзнанието и свръхсъзнанието му се извършват и други процеси. Ако кръвта ти се е пречистила, ти си придобил нещо. Но ако дишаш и мислите, чувствата и желанията ти не се пречистват, не си дишал правилно. Като знаеш това, пази се да не попаднеш в крайност, да се уплашиш. За невежия е по-добре да не знае подробностите на нещата. Аз говоря за онзи, който иска да учи, да прилага знанието си. Дишай съзнателно, за да се ползваш от въздуха, който си приел. Само така става правилна обмяна между енергиите на човешкия организъм. Правилното дишане подразбира права мисъл.

"Обесен" значи, закачен. Защо го закачат, какво искат да кажат? Откъде произтича това закачване, че трябва да го закачат за врата, да го обесят? Значи не го обесват с краката нагоре, но с главата нагоре. Значи свързват врата, затягат, да не може да диша. Значи при обесването спират въздуха. Но, вие казвате: “Обесили го.” Та всеки човек, на когото спират мисълта, не го ли обесват? Нали мисленето е дишането? Дишането е свързано с мисленето.

Отрицателните неща пречат на правилното дишане, а положителните го подобряват. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъл. Следователно, мислете за цветята, които цъфтят; за бистрите планински реки, които текат и напояват долините. В красотата е хармонията на живота. В красотата е Божественото Начало. Помнете: Правилното дишане зависи от любовта. Ще дишате дълбоко, ще задържате въздуха дълго време в дробовете си с любов. Това ще правите три пъти на ден, по 10-15 минути. Дишайте с радост и с любов, с лице засмяно, изправени. Гръбнакът ви да образува успоредна линия с правата, която съединява центъра на слънцето с центъра на земята. Гърдите напред, изпъчени, а не хлътнали навътре. Това са елементарни правила за дишане, които трябва да се спазват, за да бъдете здрави и добре разположени. Като дишате правилно, вие се свързвате с ритъма на природата и се укрепвате по дух и по тяло.

Ти не можеш да дишаш правилно, ако не мислиш правилно. Казвате: “Дишане.” Дишането зависи от правилната мисъл. Колкото мисълта ви е по-правилна, толкова и дишането е по-правилно. Чрез въздуха възприемаме онази жизнена енергия, праната, става и от нея зависи състоянието на човека. Ако мисълта не е ясна, и дишането няма да бъде ясно, тогава и кръвообращението няма да бъде тъй, както трябва.

Ако приемеш въздух и в ума ти седят отрицателни мисли, ти тровиш себе си. Ти си същество, което не можеш да извадиш праната, онази енергия. Ти се безпокоиш за нищо и никакво. Нещата в природата се предават. Този прокажен, който бутне хляба, и ти ако изядеш този хляб, веднага ще дойде и проказата. Крадецът като бутне хляба и той предава своето разположение на кражба в хляба. Користолюбивият, злобният, кой каквото пипне, предава от онова, което има. Добрият човек, и той предава.

Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право. Когато човек мисли право, работите му всякога се нареждат добре.

Ако на една ваша мисъл се натрупа много астрален прах, мислите ли вие, че вашите мисли ще функционират правилно? Трябва да знаете един начин да се справите с праха. Казва: „Аз не се занимавам с праха.“ Имате един начин – дишането.

Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Не може да дишаш добре, докато не мислиш добре. Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли. Каквито са възвишените ти мисли, такова е и дишането.

Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъства умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5-10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5-10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате.

Има много неща, които хората са научили, а пък има много неща, които сега хората трябва да научат. Ние през хилядите години сме дишали въздух, но днешният въздух ще внесе нещо ново. Всяка една вдишка ще внесе нещо ново от Бога. Вие още не знаете какво нещо е дишането. Днешните вдишки трябва да внесат онова Божественото. Миналите вдишки са внесли вече своето. А пък днешните вдишки ще внесат това, което Бог ни праща сега. Ако днешните вдишки са криви, то и утрешните вдишки ще бъдат криви. Днешната мисъл трябва да внесе нещо ново в нас.

Някой казва: “Как да дишам Учителю?” Аз как дишам? Аз се спра и мисля как да издишам. За да издишам, трябва да кажа някоя хубава дума, която да струва пари, че като излезе навън тя да стане динамична. Като взимам въздух кажи: “Господи, възприемам Твоята Любов в мен!” И като издишам въздух навън казвам: “Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш”. Туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане! При дишането има една свещена мисъл.

Следователно онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздейства на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна.

“Искам да дишам добре.” В какво седи доброто дишане? – Свободно влизане и излизане на въздуха из неговите дробове. Казваме: “Свободната мисъл.” В какво седи свободата на мисълта? – Някой път казвате: “Може да мисля каквото искам.” Трябва ли той да мисли каквото иска? Право ли е човек да диша какъвто и да е въздух? Той може да мисли, каквото иска, но трябва малко разсъждение. Ако диша какъвто и да е въздух, ще бъдат ли резултатите еднакви? Ще зависи от качеството на въздуха, какви ще бъдат резултатите от дишането. Ако мислиш, ще зависи от ония мисли, които минават. Разните мисли произвеждат разни резултати в самия човек.

Щом човек почне да мисли лошо, той се задушава, дишането не става правилно. Често против задушаването турят инжекции. С инжекции тази работа не става. Аз съм за инжекциите, не съм против инжекциите. Аз съм за инжекции от любов, аз съм за инжекции от знание, от Божествено знание, аз съм за инжекции от истина.

Ако искаш да вземеш една вдишка, а умът ти е раздвоен, не дишай. Опитвали ли сте се за колко време може да не дишате, да спрете дишането? Спри се някой път, изпразни въздухът. Чакай, не приемай. Тъй като изпразниш дробовете си, колко време може да чакаш? Може като напълниш дробовете да чакаш, то е положителната страна и като ги изпразниш, колко може да чакаш? Правили ли сте опити? Не се пресиляйте, вижте за колко секунди след като издишате, след като изпразните въздуха, за колко секунди може да задържите туй състояние вътре в себе си. Тогава съзнателното дишане. След като си дишал, в тебе се заражда едно дълбоко желание да дишаш. Тогава започни дишането и да не става бързо. Мнозина се простудяват в дишането, понеже поемат бързо въздуха. Много медлено приеми въздуха. Научете се да дишате, че да не се простудявате. Вие вземате на много малко време. Аз мога половин минута и цяла минута да поемам въздуха.

Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта.

Ние когато дишаме трябва чрез въздуха да изпратим нашите светли мисли в този въздух. Да кажат: Тия хора са умни, като дишаха, платиха. Ние, съвременните хора, дишаме и не плащаме. Вследствие на това идат наказанията.

Онзи човек, който като се храни, не мисли, който като диша, не мисли, този човек не може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува.

Процесът на мисленето се отнася към процеса на дишането, както дишането към храносмилането. Както мисли човек, така и диша, както диша така и се храни. И обратното е вярно. Както се храни, така и диша, както диша, така и мисли.

Всеки един човек, който мисли правилно, всеки един човек, който живее правилно, който диша правилно, който яде правилно е благоугоден на Бога.

Казвам: За да имате правилно дишане, за да се образува едно дишане се изисква дълго време за да се хармонизира човешката мисъл и човешките чувства.

Дотогава, докато не се прояви дишането в човека - детето в утробата на майка си не диша, не чувствува и не мисли. Няма съзнание, че било някъде. То ще работи със съзнанието на майка си. След като само започне да диша, веднага се събужда съзнанието. Щом се събуди съзнанието, ние вече помним. Тогава значи, за да се усили съзнанието, човек трябва да диша правилно.

Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв.

Чрез дишането може да опиташ кои мисли са прави и кои ­ криви. Може да опиташ каква е мисълта ти ­ права или крива. Вземи една мисъл, която е крива, произнеси я и почни да дишаш: дишането няма да бъде ритмично, сърцето няма да бие равномерно. Имаш сърцебиене или неразположение. Изкажи една правилна мисъл и веднага ще забележиш едно подобрение на дишането, едно равномерно биене на сърцето. Защото има пулс в природата.

Ти първо ще дишаш, после ще мислиш. Защо така? Преди тебе е мислил друг, ти ще изпълниш правилата на неговата мисъл. Тогава, след като дишаш, ще дойдеш до своята права мисъл. Като дишаш, чрез живота, който възприемаш, тогава ще дойдеш да направиш опит. Влезте в една стая, дето е бил един престъпник, който е дишал, и подишайте въздуха и влезте в една стая, дето е бил един добър човек, подишайте въздуха, ще видите какво влияние ще окаже. Влезте в стаята на един престъпник, ще видите, този престъпник е отровил целия въздух. Добрият човек, като диша, той е като вентилатор.

След като се научите да свирите с устата, туй е свирене на арфа с 32 струни е тази арфа, тогава като се научите хубаво да свирите, ще ви дадат друг орган, дишането ще дойде. Той е един инструмент много по-сложен. След като се научите как да дишате, тогава ще ви дадат друг инструмент, как да свирите - то е пък човешката мисъл. Мисълта е нещо музикално.

И тъй, дишането е двоен процес: физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване »на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? — Има три вида дишане: горно, средно и долно — според това, коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането. Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на живота, Най-добро е пълното дишане. За пълното дишане помага главно любовта. Значи, любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въз-. духа като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи, любовта първо засяга дробовете. Който люби, той се разширява, разширява дробовете си. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, любовта започва да действа в него и го повдига. Тази любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.

Дишането, мисълта и любовта са свързани.

Трябва да знаете, че във въздухът, който дишате, има една Божествена енергия. И тази енергия може да ползува човек само тогава, когато сърцето му е разположено да обича.

Но ако вие въздуха, който дишате не го обичате, той нищо не дава. Той ще влезе и ще излезе, ако го обичате ще остави нещо, ако не го обичате, нищо не оставя. Във въздуха има съзнание.

Ако ти дишаш въздуха без любов, този въздух много малко ще те ползва.

Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов.

Следователно, аз казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш, значи да е пробудено твоето съзнание, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе, защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие или твоето нещастие.

Всяко едно дишане е свързано със закона на любовта. Ти не може да изучаваш любовта, ако най-първо не приемеш въздуха. Не може да изучаваш и мъдростта, ако не издишаш навън. Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта. Знанието - това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш.

Ако дишате правилно и с любов, ще изпитвате необикновена свобода и лекота в дробовете си.

Въздухът, който дишате, то е Божията Любов.

Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я възприемаш, да я дишаш.

Любовта трябва да дойде във всичко онова, което имаш. Всичко в тебе да диша едно вътрешно доволство, да дишаш, че ти работиш с Господа. То е много трудно.

Като поема въздух през носа, същевременно човек трябва да върши някаква работа. Като поема въздух, въздухът събужда човешката мисъл. Когато диша правилно и благодари за въздуха, който приема, човек събужда в себе си енергиите на мозъка и може да чуе да му се каже думата “любов”. Какво означава тази дума? Тя подразбира известна енергия, която е излязла от Бога и е влязла вътре в нас.

За в бъдеще вашата любов трябва да минава по въздуха, а не по железниците. Да остане сега следната съществена мисъл: Ти не можеш да обичаш, докато не знаеш как да дишаш. Помнете това! И Бог, Който е обикнал човека и е вдъхнал в неговите ноздри първата вдишка. Бог е учил човека как да възприеме Неговата Любов. С първото дихание човек е възприел това.

Има една сила в света, по-висока от всяка друга сила. Това е Любовта. Не може да бъде силен човек, ако не знае да обича. Когато аз говоря за дишането, аз подразбирам Божествената Любов. Ако не знаете да дишате, не може да постигнете нищо. Любовта е едно дишане в Божествения свят.

Има една сила, която зависи от дишането, но тя е свързана с любовта. Ти можеш да се лекуваш, ако дишаш и имаш любов. Така ти можеш да се лекуваш от всяка болест. Но ако дишаш без любов, ще те гази болестта.

Сега, в небето, в небесните жилища, атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на божествения свят. Вие, като влезете в този божествен свят, ще дишате само любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха и богатият има право, и бедният, там няма разлика.

И Христос казва: "В дома на Отца вашего много жилища има” - в този дом, в който атмосферата е Любов. Следователно да внесем в нашите домове тази атмосфера, да дишаме любов.

Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т. е. зрение на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от елексира на живота.

Който диша, той може да се моли. Който не диша, не може да се моли. Значи всеки човек, който добре се моли, добре диша. Който добре не се моли, добре не диша. Следователно дишането на хората зависи от молитвата.

Молитвата е дишане. Когато се качва по високи планински места, дишането на човека се усилва. – “Ама защо трябва човек да се моли?” – Ако не се молиш, ти нищо няма да придобиеш. Молитвата е процес, подобен на дишането. Чрез молитвата човек се освежава. Без молитва мъртъв ще бъдеш. С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се раздвижат, такова нещо представя и молитвата.

Някои мислят, че без молитва може. Молитвата е дишане. Както човек диша, така и трябва да се моли. Много хора дишат, но не са здрави, защото не дишат дълбоко, дишат много плитко. Молитвата може да е плитка.

Ти, ако на дишането не можеш да се радваш, не можеш да разбереш, че Бог ще влезе в тебе. Ти не се радваш, но мислиш, еди-какво си нямаш. Ако Господ не иска да влезе в тебе, знаеш ли какво ще стане? Ти ще се простреш на земята. Като се откаже да влезе Господ в дробовете, ще се простреш на земята хоризонтално. Дотогава, докато Господ влиза и излиза от тебе, ти дишаш, имаш възможност сладко да говориш, да работиш. Щом Той престане да влиза и да излиза, ще се прекрати всичкият живот. “Вдъхна Бог” ­ и човек започна да диша. Ние под думата “дишане” разбираме живота в нас, който постоянно в нас внася всички хубави мисли, които влизат да поддържат Божествения живот. Ние това наричаме духовно дишане. Всеки ден, като застанете на молитва, трябва да благодарите на Бога за въздуха, който влиза.

Когато имате добро разположение на духа, това показва, че вашето духовно дишане е правилно.

И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота. Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш.

Само Бог има право да диша. Ние ще дишаме чрез Него.

Всеки ден Бог изпраща към нас любовта си непреривно и желае ние да дишаме въздуха - това [е] Божествения живот, който влиза в нас. Бог работи отвън и отвътре.

Казвате: “Где ще намерим Господа?” ­ Този, Който ни свети, кой е? Онова, което дишаме, не е ли Той в нас? Туй, което чувстваме, на какво[то] уповаваме. Той е вътре в нас.

Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха.

Гледам философи философстват, да им се доказва има ли Господ в света или няма. Бог е в светлината, Бог е във въздуха, Бог е във водата, Бог е в хляба. Че Бог е в хляба, се показва [от това, че] щом ядеш, ти се обновяваш. Че е във водата [от това, че] щом пиеш вода, утоляваш се. [Че Бог е във въздуха, се вижда от това, че] щом дишаш, весел ставаш. Че Бог е в светлината, се вижда [от това, че] всичко в света при теб се изявява и ти весел ставаш. Къде ще го търсите на друго място? Ще го търсим като човек в нашите слабости? Бог на всичките казва: “Аз съм в светлината, Аз съм във въздуха, Аз съм във водата, Аз съм в храната.”

Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане.

За всеки, който дойде, все нова вода идва. Изворът е същият, но водата не е същата. И светлината, която изпраща Слънцето, е специфична за тебе. Бог ти изпраща специфична светлина, специфичен въздух, специфична вода. Някои казват: “Друг е дишал този въздух и аз дишам.” Ти никога не можеш да дишаш същия въздух, който другите са дишали.

Ние през хилядите години сме дишали въздух, но днешният въздух ще внесе нещо ново. Всяка една вдишка ще внесе нещо ново от Бога. Вие още не знаете, какво нещо е дишането. Днешните вдишки трябва да внесат онова Божественото. Миналите вдишки са внесли вече своето. А пък днешните вдишки ще внесат това, което Бог ни праща сега.

След хиляди години нашата Земя ще навлезе в нова област, ще дойде една нова светлина и Земята ще се промени. Но въпросът е сега каквито сте. Ако стане едно изменение на Земята, такова, каквото вече в миналото е станало едно изменение... Хората с хриле дишаха. Когато Бог направи човека, измениха се хората и останаха само с дробове да дишат. Сега ще дойде такова време и хора, които нямат нови органи, ще измрат. Вие живеете и този Божествен живот ще създаде нови органи. Като се измени Земята, ще започнете да дишате. Това е за едно обяснение. Като излязоха рибите из водата, започнаха да функционират дробовете. Онези риби, които не можаха да си създадат дробове, измряха. Сега апостол Павел казва: “Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.” Някои ще измрат. Ако отсега вие не приготвите тия нови дихателни органи, с които да възприемете по-ефирните трептения, ако вие не сте готови да възприемете новата светлина, която ще дойде, вие ще ослепеете.

Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.

Въздухът, който дишате, то е светлина, а самата светлина носи за себе си живота. Той е в светлината.

Казвам: веруюто на човечеството, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.