Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

(резюме на беседата „Земята на живите“)

Животът се обуславя от един прост процес, който ние наричаме дишане. Не може да живееш, ако не дишаш. И детето с първата вдишка от утробата на майка си започва живота. То не живее в утробата на майка си. Там се строи неговото тяло. Майката живее и чрез своя живот поддържа живота на детето. Когато малкото дете се роди, първата вдишка е плач. Първият плач показва, че започва да живее. Казват: “Заплака детето, значи живее!” То е едно възклицание. То казва: “Живея!” Това е юбилей, голям юбилей, че е извършило нещо грандиозно, като е заплакало. Майката казва: “Туй дете не разбира.”

Казвам: Сега животът зависи от дишането на човека. Източните народи с хиляди години са изучавали науката за дишането. Едва сега нашите учени хора започват да изучават дишането от друго гледище. И едните, и другите са съгласни: прекрати се дишането, прекратява се животът; започва дишането, започва и животът. От туй гледище всичките болести водят началото си от дишането. Дишането обуславя храната. Дишането обуславя и външния живот на хората. Човек, който не диша добре, той е сприхав, нервен, дразни се, криво разбира. Всичко е механично. Онзи, който не диша правилно, и да е богат, ще дойде до най-голяма сиромашия; но ако диша, той е силен. Той разбира, че неговото богатство седи в дишането. Ако знаеш как да дишаш, казват източните народи, може да оправиш работите си. Ако не знаеш как да дишаш, ти ще забъркаш работите си.

Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така? Защото така иска. Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини. Никой не знае, може да философствува само. Философията в този случай не е наука. Това са догадки: защо и за какво. Но в дадения случай ние може да опитаме. Ако дишаш правилно, както трябва... Когато човек е здрав, трябва да диша правилно. Най-малкото равновесие, което изгубиш, ако ти малко се раздразниш или скръб дойде, ако не разбираш смисъла на скръбта, веднага ще се наруши дишането. След време, щом се наруши дишането, според западната наука при слабото дишане кръвта не може да се пречисти, а щом не може да се пречисти кръвта, остават утайки, образува се венозна кръв. Тогава се образува серум, в който живеят всички болести и микроорганизми.

Целият свят днес е заразен от болести. Цяла наука има за лекуването на хората. Хората търсят само лекарства. Лекарството е във въздуха. Жизненият еликсир, както са го наричали в средните векове, праната, както източните народи наричат, то е истинският цяр за всички болести. Понеже ние живеем в един материалистически век, искат нещата да бъдат видими. Н[е]видимите неща не са толкоз опасни, както видимите. Съвременните учени хора, които са материалисти, правят следния опит: хипнотизират един човек и му внушават нещо. Искат да мерят силата на туй, което е невидимо. Този човек е герой, може да се бори с трима души. Хипнотизират го, турят го в този магнетически сън и му внушат. С една тояжка на дъската направят само една резка и му казват: “Тук има грамадна стена, не може да се мине.” И този човек, като дойде до това място, казва: “Не мога да мина, голяма стена има.” Будният човек вижда, че няма стена, но само една резка, начертана с тебешир, а големият герой не може да види това и казва: “Голяма е стената.”

В езика на природата най-важното е ти да знаеш да дишаш. То е най-същественото. След като се научиш да дишаш, тогава разрешавай всичките въпроси. Ако не си се научил да дишаш, тогава каквото и да направиш, всичкото твое изкуство ще се изпари. Защо ти е богатството, защо ти е знанието? Туй знание къде ще го държиш? И знанието, и здравето на човека зависи от живота, който иде чрез дишането. Във всяка вдишка ти възприемаш живота. Сега да ви направя аналогия. Рибите, които се намират в 10 пъти по-лошо състояние от нас, трябва въздуха да го изкарват, те го нямат в такова приготвено състояние, както ние. Те имат особени апарати, машини, с които изкарват въздуха из водата. И те търсят. Затуй водата минава през техните хриле. Малко количество въздух като намерят, те се радват. Ние, след като приемем въздуха, изкарваме от него жизнения еликсир, или еликсира на живота, или тъй наречената прана, която е проводник на живота. Ако ти не може да приемеш от въздуха праната, ти не може да живееш. Следователно тази наука гласи така: Когато ти дишаш, по никой начин няма да се смущаваш. Ти ще вярваш, че животът ти има голям запас. От тебе зависи, от знанието ти, как трябва да работиш, не да пресилваш дробовете си. Защо във всяка минута се правят по 20 вдишки? Те са 20 обеда на минута. За един час ­ 60 минути по 20, те са 1200! В 24 часа? Това са обеди, това е пиршество. 20 обеда, това е слагане на трапеза. Тези клетки на дробовете са учени. Във физическия живот по-учени от клетките на дробовете няма. Те са учени специалисти. Може да четете в учебниците колко милиона клетки са. Някои напреднали физиолози говорят за дробовете. Сега се правят опити, какво количество клетки имат.

Следователно, при дишането, според източната наука, има три степени: горно дишане, средно дишане, долно дишане и пълно дишане ­ четвърта степен. На горното дишане сегашната наша култура е специалист. Който има горно дишане, той дига раменете си и ребрата си. Средното дишане или долното дишане, или, както някои го наричат абдоминално дишане, трябва да се изпълни горната част на дробовете и тогава въздухът трябва да се задържи известно време в дробовете, за да може тогава еликсирът, който е складиран вътре, да се възприеме. От тази прана сутрин има най-много. Затуй сутрин трябва да се става рано. Източните народи рано стават, понеже праната е в изобилие. Като се събудят, всичките хора чрез своите дробове поглъщат я. Вечер има най-малко. Вечер пак почва да се складирва от въздуха. Когато в старо време са препоръчвали човек среднощ да става в 2­3 часа да подиша, някои казват: “Кой ще си наруши съня да става в 4 часа да диша дълбоко? Нека поспим.” Колко часа трябват за спане? Нашите физиолози определят, че трябват 7 часа, за децата 8 часа; от 26 до 30 години ­ под 7 часа; от 45 до 60 години трябват по 6 часа, от 60 до 80 години трябват по 5 часа. Като стане човек [на] 120 години, трябват по 3 часа.

Помнете, че вашите религиозни разбирания, вашите научни разбирания зависят от дишането. Дишането, това е един трансформатор, един от най-големите трансформатори в организма между природата и нас. От дробовете тази енергия, която приемаш, трябва да се трансформира. Част ще иде в мозъка, друга част ­ в тялото, да го поддържа. Но ако твоите дробове не са в изправно състояние, да приемеш живота направо от природата, по друг начин как ще го приемеш? Ще кажете, че има някакви пилюли. Не, това е залъгалка, на лотария играят, чакат да им се падне билет. Ако чакаш да глътнеш пилюл и от него да живееш... Ти ще дишаш! Трябва да знаеш, че онези, които контролират въздуха, са разумни същества. Хората това не знаят. Въздухът се контролира от най-разумни същества, от най-висша разумност. Всичкото щастие е вложено във въздуха. Ние търсим нашето щастие на друго място. Може да четеш книги, може да четеш романи, някой герой ходил, какви ли не геройства [извършил]. Аз наричам герой [този], който знае да диша. Този човек, който знае да диша, той придобива живота.

Онези, които се занимават с физиология, казват: “Отслабването на паметта се дължи на млечната киселина.” Източната философия казва: “Слабата памет се дължи на слабото дишане.” Малкото прана, която прониква в тялото ­ мозъкът гладува, клетките гладуват. Те само за хляба мислят и затова не се занимават с твоите работи. Нахрани ги. Да помниш, това е работа за тебе, не е работа за тях. Казват: “Сега не сме разположени, ние гледаме да уредим нашите работи.”

Вие сега се занимавате с разрешаването на социалните въпроси: колко ще живеете. Ако знаете да дишате добре, не както учат сега, но има един вътрешен начин, който може да се покаже; аз не искам сега да ви турям в един крив път. Като започнете да дишате, вие милионери няма да станете; ако дишате правилно, вие виртуози няма да станете; ако дишате правилно, вие пехливани няма да станете, но ще станете един здрав човек, който може да използува в дадения случай ония условия, които природата му е дала. Природата е определила възможностите, при които той трябва да живее. Ти не може да се отдалечаваш от нейните граници. Имаш право да се отдалечиш само когато изпълниш това, което ти е дала. Нямаш право нищо друго да изпълниш. Ако това, което тя ти е дала, не си свършил, какво ще свършиш?

Аз харесвам нашия Кольо [Дан Колов] в Париж. Той е герой и България на първо място седи. Борил се с най-видните пехливани и победил. С трима се борил, и тримата ги съборил. Най-първо се явил един гигант като Голиата, един турчин, Осман, как се казва? Казват: “Сега Кольо ще загази.” И действително, в борбата, в първите 35 минути почти загазил, но във второто време като дигнал Голиата във въздуха, гътва го на земята да стъпи отгоре му. Казва: “Българин съм.” Ако този наш Кольо може да извърши такива работи, вие от него по-слаби ли сте? Не ви привеждам примери [от] преди 20 години, но сега всички вестници пишат. Все там като чета, във вестниците, изпъква формата на Кольо какъв е и зная докъде е достигнал. Този Кольо диша дълбоко, майсторски. Той е научил силата на дишането. Той има крайно самообладание, човек на физическото поле. Той казва: “Каквото и да стане, мен да ме гътнат на земята не може.” И на опит досега не са го гътнали. Ако го гътнат, друг въпрос, но засега няма по-силен във физическо отношение като българите. Привеждам този пример не да ви стимулирам, но да ви покажа какво може един човек, който знае. Казвате: “Той е роден така.” Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре. Ред поколения са дишали добре. После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.

Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.

След като ви говоря, трябва да правите известни опити. Искам да ви убедя да мислите, че с дишането може всичките работи да се оправят. Ако започнете да дишате правилно, ще започне подобрение. Дишането не е прост процес, както някои мислят. Най-първо, човек трябва да образува едно правилно схващане за природата. Той трябва да образува правилно схващане за въздуха, да образува правилно схващане какво носи въздухът, какво богатство се крие във въздуха. Следователно, от това количество въздух, което взема, от праната, която ще вземе според законите, ако знае как да прекара тази прана в него, веднага ще се зародят нови мисли и той ще ги възприеме.

Ето, един италианец намерил 3 апарата, които човек има. Той 3 е намерил, човек има 12. Единия намерил в дясната страна на шията, другия намерил в прасеца и третия ­ дето се възприемат мислите. Опит прави ­ може да се възприеме една мисъл от човека. Туря един [...] от алуминий и ти ще възприемеш мислите. Ако човек тия апарати не ги развива чрез закона на дишането, тогава какво понятие ще имаш за природата, ако не можеш да възприемеш всичките тънки сили? Ти най-първо трябва да се справиш с твърдата материя, с течната, да се справиш с въздухообразната и с етерообразната.

Сега човечеството прави една стъпка ­ от въздухообразната минава в етерообразната материя. Следният живот ще бъде подобрен, понеже ние влизаме в една рядка среда, дето почти няма да има възможност за никакво престъпление. Престъпленията ще бъдат невъзможни. Когато влезете в това поле, престъпленията ще бъдат невъзможни, тъй както един човек, който се е наял, не може да го изкусиш. Гладния човек можеш. Що е кражбата у човека? Един вътрешен подтик: той мисли, че му трябват много пари. Открадне веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти, сто пъти, милиони като натрупа, пак мисли, че няма да му стигнат. Най-после, човешките криви заключения край нямат.

В науката за дълбоко дишане трябва да се създаде една колегия от млади и стари хора, да се учат да дишат ­ не само както източните народи мислят, в тях има една погрешка, ново трябва да се внесе. Дишането да се тури във връзка с човешките чувства, дишането да се тури във връзка с правата човешка мисъл. Всички мисли трябва да се опитат. Чрез дишането може да опиташ кои мисли са прави и кои ­ криви. Може да опиташ каква е мисълта ти ­ права или крива. Вземи една мисъл, която е крива, произнеси я и почни да дишаш: дишането няма да бъде ритмично, сърцето няма да бие равномерно. Имаш сърцебиене или неразположение. Изкажи една правилна мисъл и веднага ще забележиш едно подобрение на дишането, едно равномерно биене на сърцето. Защото има пулс в природата.

Всяка права мисъл, изпратена в пространството, от нас възприета, всички тия разумни същества от човешката раса, които са завършили своето развитие, те като възприемат твоята мисъл, веднага се притичват на помощ, да ти уяснят. Те са не един, не двама. Наричат ги помощници на човечеството. Всеки човек има свои помощници. Но щом се откажеш да вървиш по правия път, тогава ще дойдат учители по-долу от тебе и ще те върнат в някое животно. Тогава ще се наруши твоето дишане и ти ще усетиш, че има връшник на главата, тъмнина настава в ума ти, в яденето не може да ядеш, не може сладко да спиш, сънища лоши: гонят те мечки, разбойници, змии. Тогава лекарите ще кажат: “Подобри храната, развлечения, ходи по театри, по концерти.” Концертите и театрите не спасяват, дишане трябва.

Болен си. Излез отвънка, дишай. Бог е вложил живот във въздуха. Кажи: “Аз мога да бъда здрав.” Отправи ума си към Този, Който е навсякъде, Който е създал света и кажи: “Да бъде тъй, както Той е устроил. Аз ще изпълня волята Му.” Няма болест, която да не се подчини на тази формула. Ще дойде лекарят, ще тури една губерка, може да ти помогне. Ще ти даде рецепта, но трябва да платиш 50, 60 или 100 лева. Ти си бедняк. Казваш: “Да съм богат!” Рецепти има и в аптеките на природата. Вземи рецептата от лекаря и кажи тъй: “Каквото е писал лекарят” ­ мислено го вземи. Три пъти като го вземеш, ще се оправи работата.

Сега да се върнем към дишането. Научете се да дишате. Дълбоко дишане ­ горно, средно и долно дишане. Всеки ден дишай през носа, не през устата си. Ако е по обед, лятно време, преспокойно може да дишате и през устата, няма опасност да се простуди гърлото.

Казвам: Чрез закона на дишането може да поправиш много погрешки. Да допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор. По някой път по някакви съображения директорът не постъпва тъй, както трябва. Веднага разсъждаваш и казваш: “Аз искам да покажа на този директор, че не трябва така да постъпва.” Какво ще направиш? Ще те уволни той. След туй какво ще направиш? Ще се биеш и ще му пукнеш главата. Какво се постига? Нищо не се постига. Този директор можеш да го направиш приятел. Аз ако съм чиновник при такъв директор, ето какво ще направя. Аз ще ида и ще кажа: “Имам да ти кажа нещо много важно. Такова богатство има за тебе, каквото не си сънувал.” Онзи директор какво ще каже? Той ще измени своето положение спрямо мене. Аз ще го срещна и ще му се усмихна. После ще му кажа: “Аз ще те науча да дишаш.” Той е несправедлив спрямо мене. Аз ще му покажа как да диша. Аз ще го науча да живее ­ той, и жена му, и децата му. Един ден ще отида в дома му и ще го науча как да диша. Жена му ще ме гледа добре, децата му. Той ще каже: “Много ти благодаря, виждам, че си един добър човек с големи способности. Като тебе човек не съм виждал ­ и опакото ти, и доброто.”

Сега, не ви казвам вие така да постъпвате. Вие може да постъпвате както искате. Казвам: В природата има един начин. Ако аз съм директор на банка, така бих желал да постъпят. Аз веднага ще дойда и ще кажа: “Има нещо, умен е.” Някой път обичаш един слуга защото е умен. Някой път човек казва: “Трябва да бъда силен.” Силата на човека седи другаде. Ти може да влезеш, да завъртиш един ключ, щото да направиш много работи. Но само веднъж може да направиш едно престъпление. Втория път, ако ти не можеш да поправиш погрешката, ти ще изгубиш своята свобода. Щом направиш погрешката, казвам: “Радвам се, че си свободен.” Като изправиш погрешката, казвам: “От тебе нещо става.” Щом може да направиш погрешка и може да я изправиш, от тебе може да стане нещо. Щом ти виждаш, че можеш да дишаш, с дишането свършва работата. Казваш: “Сега ще дишам? Друга работа имам!” Ти първо ще дишаш, после ще мислиш. Защо така? Преди тебе е мислил друг, ти ще изпълниш правилата на неговата мисъл. Тогава, след като дишаш, ще дойдеш до своята права мисъл. Като дишаш, чрез живота, който възприемаш, тогава ще дойдеш да направиш опит. Влезте в една стая, дето е бил един престъпник, който е дишал, и подишайте въздуха и влезте в една стая, дето е бил един добър човек, подишайте въздуха, ще видите какво влияние ще окаже. Влезте в стаята на един престъпник, ще видите, този престъпник е отровил целия въздух. Добрият човек, като диша, той е като вентилатор.

Когато бях във Варна преди 15 години, правех опити. Понеже много ме безпокояха, в стаята внасях един мангал с въглища. Който влезе, не може да седи. Казва: “Си[ле]н пламък има.” ­ “Свикнал съм.” Другите бягат. Сега не го употребявам, защото нямам нужда. Тези условия трябваше да ги преработя. Тя е отрова за другите, за мене не е. Таралежът, като извади една змия, ни най-малко не го хваща отровата. Огънят някои хора гори, някои не гори. Има факири, които в огъня влизат, преминават огъня, потанцуват; и техните ученици минават. Цяла наука [е], човек може да направи туй. Това са още елементарни работи. Но да влезеш в огъня не е голямо изкуство. Да се учиш и да приемаш живот от въздуха, това е една отлична наука, защото в него седи твоето бъдеще, в него седи твоето щастие ­ на тебе и на хиляди поколения, които ще дойдат след тебе. То не е само за сегашния живот, но и за бъдещия живот, няма да изчезнеш, ти ще живееш на Земята. Казваме: “Живеем в Земята”, но животът в Земята се разбира там, дето Провидението, Бог, е вложил всичките блага. Хората сега трябва да се учат, трябва да се учат от благата, които може да възприемат.

Та, казвам: Ако по този начин хората биха живели, то животът може по-лесно да се поправи. Понеже ние го оправяме по съвсем друг начин. Може би по този път, по който оправяш живота, той пак ще се оправи, но той няма да се оправи тъй, както ние мислим. Едно хилаво поколение, едно поколение, което не диша, ще има след себе си един род по-слаб. Едно израждане ще има в храната, в дишането и в мисленето. Източните народи, в техните школи като постъпи един ученик, първото нещо, те го учат да диша. Един човек, който правилно диша, той не може да има несрети в живота, понеже той се нагласява ритмично. Здравия човек всеки може да го приеме. Защото любовта е здравословно състояние. Любовта може да се прояви само при здравия човек. Тази любов е едно богатство, което той носи.

За Бога казват: “Знаете ли какво нещо е Бог?” Бог прави една вдишка през цялата епоха и прави една издишка. Знаете ли какво нещо е задържане на въздуха? Сега гениални и адепти има, които задържат въздуха половин час. Той е адепт от първа степен. Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?

Дишането е процес да възприемеш живота. Щом възприемеш живота, знанието ще дойде. Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви. Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.

(Резюме на 11-а неделна беседа, държана от Учителя на 10.XII.1933 г.)