Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

1. Универсалността на Закона на дистанцията.

Съществува следният закон: всеки предмет, който обичате, трябва да стои на определено разстояние от вас. Който не спазва този закон, той ще се натъкне на големи противоречия. Въобще противоречията в живота се дължат на факта, че човек нарушава онова разстояние, което съществува между него и любимия предмет. Като обича нещо, той има желанието да го вземе близо до себе си, да го прегърне, да му се порадва. Любовта обаче изключва всяка близост, всяко прегръщане... Как ще прегърнете Слънцето, звездите?

Погрешката на хората се състои в това, че те искат да обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Всяка любов, която е отблизо не е истинска. Истинската любов е отдалеч. Тя е необятната, великата любов.

Аз искам да ви предпазя от слабостта да ме слагате толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво.  Сложите ме на такава дистанция пред очите си, че да бъдете свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас. Спазвайте този закон и помежду си: не се приближавайте много един до друг! В близостта няма никаква красота. Вие мислите, че ако се приближите повече, ще научите много неща. Приближаването трябва да става в много редки случаи. В това се състои красотата на живота.  Че ако земята и слънцето се докосваха близо поне един път в годината, знаете ли какво щеше да стане? Вие сте благодарни, че земята и слънцето не се докосват, но земята само изпраща своята светлина, която приема от слънцето, а слънцето изпраща своя живот отгоре.  Сега, като говоря за себе си, аз искам да обясня и вашия живот. Не слагайте живите предмети близо до вашия ум! Дръжте ги на известна дистанция!

Според закона на любовта, за да се опознаеш, трябва да се поставиш на своето място. За да бъдеш обичан от хората, трябва да се поставиш на една разумна точка, на една дистанция, която е потребна. Гледате един предмет през един телескоп. За да бъде този предмет ясен, трябва да го нагласиш във фокусната му точка. Някои хора не можем да ги виждаме добре, понеже те не са на тази точка. Тези, които не обичаш, са по-далеч, отколкото тези, които обичаш повече, които си поставил по-близо, отколкото трябва. Следователно умният ще се постави на тази точка, на това място, където трябва да обича, колкото трябва.

Вие трябва да пазите, да не се сближавате много един до друг. Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; За да виреят добре, трябва да съществува известна дистанция помежду тях.

         Какво означават успоредните линии? – Означават посока на движение между две разумни същества. Когато две разумни същества се движат, те винаги образуват помежду си две успоредни линии. Това показва, че те се разбират. Най-малкото отклонение от този път показва, че в отношенията им е настанала някаква дисхармония.

Питате: Не трябва ли хората да се приближават помежду си? Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние. Да се приближават хората към целта, която преследват, подразбира примиряване на противоречията в техния живот. Да се приближава по разстояние, това значи да се натъкват на нови противоречия. Погледнете на какви огромни разстояния помежду си се намират слънчевите системи. За да няма сблъскване между тях, разумната природа ги е поставила на такива разстояния, че всяка система да се движи свободно в своя път.

На същото основание и човешкият дух е свободен, смел и решителен, докато има на разположение голямо пространство, в което може да се развива. Започне ли това пространство да се стеснява, духът започва да губи своята смелост и решителност.

Мнозина говорят за близост между хората. Трябва обаче да се разбере какво означава близост в правилния смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост извън тези три закона създава най големите противоречия и нещастия за хората. Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която Космическият човек е направил в миналото. Той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си.

2. Необходимата минимална дистанция.

Първият закон на ученика е: той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да влизат в неговата аура. Вие трябва да си пазите аурите. Да дойдат в съприкосновение, но да се не вплитат. Защото ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. Опасно е това. Щом се вплетат, тогава дойде умствено движение, и често става разкъсване... Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да има, но щом дойде закона на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира.

Никой няма право да влиза без позволение в аурата на когото и да е. Дойде ли някой при вас, той трябва да стои на 50-70см. разстояние. Наруши ли се тази дистанция, се създава дисхармония в отношенията, която се дължи на неправилната обмяна между енергиите на двамата.

В духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг, а най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук, на физическото поле, може, но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен. Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта.

Някой път ние искаме да бъдем много близо един до друг, но близостта в духовния свят се разбира като хармония. Когато ти действаш хармонично с някой човек, тогава си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка, но ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро.

3. Законът на дистанцията в семейството.

При женитбата двойниците се преплитат. Щом се ожени една жена, нейният двойник се преплита с двойника на мъжа ú. При истинската любов няма преплитане, но при физическата любов има. Ако тази жена обича физически и другиго, то има преплитане и с него. Там е лошото.

Женитбата е акт, който Бог е допуснал първоначално за подобрение на живота на падналите души – да им даде възможност да се върнат на земята, да продължат работата си и да достигнат своето усъвършенстване. Всеки, който се е оженил знае какво нещо представлява бракът. Да се ожени човек, значи да мине през най-гъстата материя. Засега обаче това състояние е необходимо, то представлява преходна фаза в живота на съвременния човек. Ще дойде ден, когато отношенията между мъжа и жената ще бъдат отношения между души. Тогава ако мъжът е на земята, жената ще бъде на Луната или на Слънцето и от там ще си комуникират, ще влизат във взаимоотношения и разбирания. Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между тях? Те ще трептят, ще очакват момента да се срещнат и да си разменят няколко хубави мисли и чувства. Само при такива условия може да съществува любов между мъжа и жената.

         Бъдещото семейство коренно ще се различава от днешното. Майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се появява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на приятел. Когато идва между тях, той ще им носи нещо ново, затова те ще го очакват с радост и нетърпение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не познават този образ, те ще се стремят към него, ще чувстват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща. Това именно ще създава в тях импулс в живота. Майката ще е в постоянен контакт с децата си и ще се ползва с голям авторитет между тях.