Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но, въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите, и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явлението на този принцип се яви и злото в света.

Човек не се ражда добър. Човек се ражда с възможности да бъде добър, да бъде справедлив, да бъде умен. Това е един резултат. Да бъде човек умен, това е един резултат, който се дължи на усилието на неговия ум, на усилието на неговото сърце, на усилието на неговата воля. Разумността на човека се дължи на усилието на неговия дух и на неговата душа. Духът и душата раждат разумността. Умът е дете, родено от духа. Затова е кръстен Манас. „Манас” означава „същество, което мисли”. Значи умът е дете, което мисли и то е родено от Божествената мъдрост и Божествената любов.

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.

Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ - симпатичната нервна система. От „манас” е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.

Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Интелектът, това е част от ума – низшия ум на човека, а разумът – висшият ум, висшият манас. Умът включва и висшия и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Някой е със силно развит разум и слаб интелект, а някой – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки:

  1. Какво представя борбата между архангел Михаил и змея? – Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло, теософите – наричат висш и низш манас, окултистите – тъмни и светли сили в природата. Тези две сили се борят. Михаил е богът, т.е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество.
  2. Има философи, които знаят да философстват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че и малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода, само когато са болни. Това е човек, на когото висшият разум е развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни. Но именно, когато са болни, овцете не пият вода.

Теософите учат, че висшия и низшия манас, духовното и плътското са всякога полюси. Те наричат висшия ум „висш манас“, а природния или низшия ум, наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други.

 Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В сегашния свят висшият ум или, както теософите го наричат  – „висшият манас“, не е още развит. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на низшия ум са диаметрално противоположни с тези на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба и мнозина се мамят, и това е един закон, необходим за развитието на човешката душа.

Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: „Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия.“ Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“. След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога

„И отиде, та се представи на един от гражданите на онази страна.“ – Кой е този гражданин? – Природният ум или низшият манас – господарят на тази страна. Когато се намирал в трудно положение, блудният сини от притчата на Христос се обръщал към този гражданин да го пита, какво да прави. Той му давал съвети, да краде, да се кара с хората, да се бие, да си пукат главите. Той му казвал: „Не се страхувай от хората, и те са като тебе.“ – „Неприятели имам.“ – „И от тях не се страхувай. Влез помежду им, скарай ги, и те ще почнат да се бият.“ – „Ще пукнат и моята глава.“ – „И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави.“ Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си, и в скоро време те се разделят. И тъй, страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши, може ли да се страхува?