Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Тази книга, макар и претърпяла осем издания до момента, остава не достатъчно изследвана, а до голяма степен и непозната като съдържание от нас последователите на Бялото Братство. Все пак „Науката и възпитанието” е не само първата книга на Учителя, но и единствена по своя характер, излязла лично изпод неговото перо. Малка по обем, но изключително концентрирана като мисъл, тя е една своеобразна програма, въведение, в това, което по-нататък се сваля в беседите и лекциите. Там се въвеждат за първи път основополагащите идеи и терминология в последващото Слово-симфония.

Науката досега не е обръщала сериозно внимание на Учителя като самороден и самобитен културен и общочовешки феномен. Но не бива ние да се сърдим на тази наука, а да започнем да говорим на езика, който тя разбира и да използваме методите познати й до момента. Нашата настояща задача е да предадем това Учение на българския народ, а хората на мисълта са неотменна част от него. Това в общи линии бяха движещите мотиви за избора на подхода приложен в последното издание на „Науката и възпитанието” от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Предлаганото ново преработено издание продължава линията, предначертана от самия Учител и конкретно реализирана от Георги Радев, за осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика, включително и научна. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание.

Като технология това издание представлява сложна амалгама от първите две издания. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, предложено като новост, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текст е  нормална практика както за религиозната, така и за научната литература. Така се прилага един аналитичен метод, чиято цел е поднасяне на текста на порции, за да се ориентира читателят по-лесно в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно да се изучава и цитира. С всичко това се надяваме да провокираме към мислене и откривателство, без, разбира се, да претендираме за авторитетност и изчерпателност.

Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът – тази жива, динамична система – не търпи застой и закостенялост и ако той изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи жива, органична връзка с писаното слово и неговия автор. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти.

Наличието на 150 обяснителни бележки осветляват празнотите на читателя в редица области на познанието. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга немалка част беше невъзможно на този етап да се открият данни. Екипът подготвил и преработил това издание реши да финализира работата си, с оглед на това, читателят да може да стъпи на изследваното до момента и смело да надгражда. Самите ние като колектив имаме още какво да кажем и от какво да сме доволни, но със всички тези условности се надяваме, че допринасяме за изпълнението на задачата, за която се спомена по-рано.

 

                                                                  От съставителите

                                                                  (Бр. живот 03.07г.)