Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Слънцето и Луната

Бургас, 21 Окт.
Слънце Изгрява Залязва
Actual 10/21/2014 - 07:30 10/21/2014 - 18:18
Продължителност на деня: 10 hrs 48 mins
Луна Изгрява Залязва
  10/21/2014 - 04:53 10/21/2014 - 17:05
Waning Crescent
23 Окт.
30 Окт.
07 Ноем.
14 Ноем.

Съдържание:

Предговор. 3

Съзвездията и техните имена.. 4

Списък на съзвездията.. 8

Голямата мечка (Ursa Major), Малката мечка (Ursa Minor), Воловар (Boötes) и Ловджийски кучета (Canes Venatici) 11

Дракон (Draco) 19

Персей (Perseus), Пегас (Pegasus) и Малък кон (Equuleus) 22

Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus) 30

Риби (Pisces) 39

Триъгълник (Triangulum) 41

Колар (Auriga) 42

Бик (Taurus) 43

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus) 48

Близнаци (Gemini) 56

Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus) 59

Лъв (Leo) 65

Хидра (Hydra) 69

Девица (Virgo) 73

Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major) 77

Косите на Вероника (Coma Berenices) 78

Гарван (Corvus) 80

Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra) 82

Рак (Cancer) 84

Вълк (Lupus) 86

Орел (Aquila) и Стрела (Sagitta) 88

Херкулес (Hercules) 92

Лебед (Cygnus) и Лира (Lyra) 104

Северна корона (Corona Borealis) 110

Делфин (Delphinus) 115

Водолей (Aquarius) 117

Везни (Libra) 119

Козирог (Capricornus) 121

Стрелец (Sagittarius) 123

Стрела (Sagitta) 127

Центавър[1] (Centaurus) 129

Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Sepens) 132

Овен (Aries) 135

Кораб (Carina), Кормило (Puppis) и Корабни платна (Vela) 138

Съзвездия, имената на които не са свързани с митологията.. 149

Компас (Pyxis) 149

Паун (Pavo) 149

Жерав (Grus) 150

Феникс (Phoenix) 152

Хвърчаща риба (Volans) 153

Южна хидра (Hydrus) 154

Хамелеон (Chamaeleon) 154

Райска птица (Apus) 154

Индийска птица (Indus) 155

Южен триъгълник (Triangulum Australe) 156

Златна рибка (Dorado) 157

Тукан (Tucana) 157

Жираф (Camelopardalis) 159

Единорог (Monoceros) 162

Гълъб (Columba) 163

Малка лисица (Vulpecula) 164

Гущер (Lacerta) 165

Секстант (Sextans) 166

Малък лъв (Leo Minor) 168

Рис (Lynx) 170

Щит (Scutum) 171

Муха (Musca) 172

Южен кръст (Crux) 173

Южна риба (Piscis Austrinus) 174

Южна корона (Corona Austrinus) 175

Прав ъгъл (Norma) 176

Скулптор (Sculptor) 176

Пещ (Fornax) 176

Часовник (Horologium) 177

Микрометър (Reticulum) 177

Длето (Caelum) 178

Живописец (Pictor) 178

Жертвеник (Ara) 178

Пневматична машина (Antlia) 180

Пергел (Circinus) 180

Телескоп (Telescopium) 181

Микроскоп (Microscopium) 181

Маса (Mensa) 182

Млечният път. 183

Приложения.. 185

Митове, свързани със слънцето. 185

Древноегипетски мит: 185

Древногръцки мит: 185

Митове, свързани с луната. 186

Древноегипетски мит: 186

Древногръцки мит: 186

Митове, свързани с имената на планетите и на техните спътници. 186

Планетата Меркурий. 186

Планетата Венера. 187

Планетата Марс. 188

Планетата Юпитер. 189

Планетата Сатурн. 191

Планетата Уран. 192

Планетата Нептун. 193

Планетата Плутон. 193

Малките планети (Астероидите) 194

Литература.. 200

 

Предговор

Всяка ясна и безлунна нощ небосводът е осеян с хиляди звезди. Едни блестят като брилянти, а други едва се виждат, но всички блещукат, сякаш разговарят помежду си… Кой не би насочил погледа си към тях и не би се възхищавал с часове на величествената картина на звездното небе! Тя е привлякла погледа на хората още в зората на цивилизацията. По звездите и съзвездията те са се ориентирали при своите пътувания из непознати местности по суша или с кораби в открито море. Дори и днес в алегоричен смисъл често се казва „пътеводна звезда“ — понятие, останало от онези далечни времена.

Онова което е привличам и ще привлича погледа на хората върху земното небе, са съзвездията — характерни фигури, образувани от по-ярките звезди в неголяма област от небесната сфера. Вдъхновявани от поетична фантазия, древните са дали на съзвездията чудни имена. Небето е изпъстрено с герои от митологията и древни легенди — Персей, Касиопея, Андромеда, Дракон, Херкулес, Лира… На съвременния човек имената на съзвездията звучат странно и удивително. За да ги разбере, той трябва да се запознае с мита или с легендата, от които произхождат. А тези митове и легенди са толкова увлекателни и емоционални с богатата си фантазия и дивна поезия, че всеки независимо от своята възраст и професия би изпитал дълбока естетическа наслада и удоволствие от тях.

В митовете и легендите за съзвездията са отразени общочовешки добродетели и идеали, вълнували хората от всички времена. В тях виждаме герои, например Херкулес, надарени с фантастична сила, които убиват ужасните чудовища и разбойници, причинявали нечувани страдания и мъка на народа. Виждаме герои, самопожертвували се за своя народ, за да го избавят от непоносимо зло — например Тезей отива на явна смърт, за да избави народа си от жестокия данък, наложен му от критския цар Минос.

Митовете и легендите за съзвездията винаги са били обект на творческо вдъхновение на великите майстори, създали шедьоври на световното изкуство. Това е характерно особено за епохата на Възраждането, когато светлината на просветата започва да разпръсква мрака на средновековието, например картините „Персей и Андромеда“ на Рубенс, Ванлоо и Менгс.

Познаването на митовете и легендите за съзвездията улеснява твърде много, опознаването на самите съзвездия. А опознаването на съзвездията открива пътя към големите, вълнуващите проблеми на съвременната астрономия. Ето защо, преди да изложим мита или легендата за съзвездието, ние даваме разположението му върху небесната сфера. След това посочваме периода, в който съзвездието най-добре се вижда от географската широчина на нашата страна, и описваме най-интересните обекти в него, които могат да се наблюдават предимно с просто око. По такъв начин книгата ще бъде ръководство за опознаване на съзвездията, предназначено за всеки любител на астрономията. Тя ще бъде полезна за учителите, преподаващи астрономия, при запознаването на учениците със съзвездията, а също така и на лекторите в планетариумите, разкриващи пред посетителите явленията на звездното небе.

Надявам се, че книгата ще усили интереса на читателите от всички възрасти не само към съзвездията, но и въобще към космическите явления, ще развие техните наблюдателни способности и ще ги увлече във вълнуващите проблеми на съвременната астрономия.

София, 3 март, 1975 г.

А. Бонов

 

 

 

 

Съзвездията и техните имена

В ясна нощ, където и да се намираме по земната повърхност, винаги ни се струва, че звездите и въобще небесните тела са еднакво отдалечени от нас, като че ли са разположени върху вътрешната повърхност на една сфера, наречена небесна сфера[1], в центъра на която е нашето око. Тази видима небесна сфера е илюзия, дължаща се на невъзможността на човешкото око да прави разлика между огромните действителни разстояния до небесните тела.

В продължение на хилядолетия е господствувало схващането, че небесната сфера съществува в действителност и е границата, до която се простира Вселената. Но през 1837–1839 г., когато за пръв път бяха измерени годишните паралакси на някои звезди, се доказа, че звездите са на огромни и различни разстояния от нас. Така се доказа, че небесната сфера в същност е резултат от зрителна измама. Но понятието небесна сфера се запази в астрономията, понеже е удобно при определяне положенията на небесните тела (със сферични координати).

Върху видимата небесна сфера фактически се виждат проекциите на звездите и на небесните тела, т.е. точките, в които я пробождат зрителните лъчи. Поради това, ако проекциите на две звезди са близко разположени върху небесната сфера, на нас ни се струва, че и звездите са близко разположени, докато в пространството те могат да бъдат на огромно разстояние една от друга. Въобще както звезди, така и други небесни тела, които в пространството са разделени с огромни разстояния и нямат нищо общо помежду си, върху небесната сфера могат да се виждат съвсем близко разположени (видима близост!). В това отношение правят изключение физическите двойни звезди, кратните звезди, звездните купове (разсеяни и сферични), звездните асоциации и др. Отделните звезди (компоненти) при тях са не само видимо близки, но и истинските разстояния между тях не са големи (в астрономически мащаб).

Първото впечатление, което добиваме, когато насочим погледа си към звездното небе, е, че звездите са безброй и са хаотично разпръснати. В действителност видимите с просто око звезди върху цялата небесна сфера са около 6000. От всяко място в даден момент могат да се видят само половината от тях.

При по-продължителни редовни наблюдения на звездното небе непременно се забелязва, че фигурите, образувани от по-ярките звезди, остават „неизменни“ и въобще изгледът на звездното небе остава „неизменен“[2] с течение на времето. Твърде е възможно „неизмеността“ на фигурите, които звездите образуват върху небесната сфера, да е било първото откритие, направено от хората още в зората на техния съзнателен живот.

Няколко хилядолетия преди нашата ера областите от звездното небе, в които по-ярките звезди образуват характерни фигури, са били разграничени в отделни съзвездия. Вероятно най-напред са били разграничени съзвездията, които с ярките си звезди и фигурите, които те образуват, най-силно привличат погледа. Също така правело впечатление и появяването на едни и същи съзвездия на звездното небе през пролетта, лятото, есента и зимата. Видимостта на някои от тези съзвездия е била свързана (по време) със стопанската дейност и в съответствие с това те били подходящо наименувани.

Според достигналите до наше време сведения разграничаването на зодиакалните съзвездия и на по-голямата част от съзвездията на Северната небесна полусфера е станало в Египет около 2500 г. пр.н.е. Но египетските имена на съзвездията не са известни. Древните гърци възприели египетското разграничаване на съзвездията, но са въвели нови имена. Кога е станало това, не може да се каже. Може само да се отбележи, че Омир в „Илиада“, като рисува с ненадминато художествено майсторство знаменития щит на Ахил, описва изобразените на него от бог Хефест съзвездия Голямата мечка, Орион, Плеяди, Хиади със същите имена, които са запазени и днес.

По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата небесна сфера е 88. От тях 47 имат „възраст“ около 4500 години. Най-древните съзвездия са: Голямата мечка, Малката мечка, Дракон, Воловар, Бик, Водолей, Козирог, Стрелец, Везни, Девица, Скорпион, Близнаци, Рак, Лъв, Овен, Риби, Орион, Голямото куче, Заек, Херкулес, Стрела, Делфин, Еридан, Кит, Южна риба, Южна корона, Малкото куче, Центавър, Вълк, Хидра, Чаша, Гарван, Косите на Вероника, Южен кръст, Малък кон, Северна корона, Змиеносец, Колар, Цефей, Касиопея, Андромеда, Пегас, Персей, Лира, Лебед, Орел и Триъгълник.

Тези съзвездия се виждат добре от Гърция и, както се вижда, имената на повечето от тях са взети от гръцката митология. Техният брой е запазил и Хипарх (II в. пр.н.е.) в своя звезден каталог. Същите съзвездия е описал и Птолемей (II в. от н.е.) в своя прочут Алмагест. Изобщо това са били съзвездията до началото на XVII в.

През 1603 г. Байер публикувал своя звезден атлас, в който към древните съзвездия добавил още 11 нови съзвездия; Паун, Тукан, Жерав, Феникс, Хвърчаща риба, Южна хидра, Златна рибка, Хамелеон, Райска птица, Южен триъгълник и Индийска птица. Имената на тези съзвездия не са свързани с митологията (с изключение на Феникс). Повечето от тях носят имена на фантастични животни и птици — отражение на вълнуващите тогава велики географски открития, когато на европейските народи са станали известни непознати страни и острови с тяхната екзотична природа, обикновено украсявана от фантазията на пътешествениците.

През 1690 г. излязъл от печат „Звезден атлас“ на Ян Хевелий. В „празнините“ между древните съзвездия Хевелий поместил още 11 съзвездия; Жираф, Муха, Единорог, Гълъб, Ловджийски кучета. Малка лисица, Гущер, Секстант, Малък лъв, Рис и Щит. Интересно е, че Хевелий е наименувал тези съзвездия, като се е основавал и върху твърде своеобразни съображения. Например, както той сам обяснява, съзвездието Рис е нарекъл с това име, защото в областта, която то заема, звездите са толкова слаби, че „трябва да имаш очи на рис, за да ги видиш и различиш“. Но Хевелий скромно оценява работата си по отношение на добавените от него съзвездия. Той пише, че „който не е доволен от моя избор, може да нарисува тук нещо друго, каквото му се харесва, но във всеки случай тук на небето има голяма празнина, която не трябва да остане незапълнена“.

Що се отнася до съзвездието Ловджийски кучета, получило се е интересно допълнение към древния мит, което Хевелий вероятно не е имал пред вид. В областта на това съзвездие той е нарисувал в своя атлас две кучета, които, настръхнали от ярост, се нахвърлят върху Голямата мечка. Но Воловарят (син на Калисто) здраво държи синджирите им и пази своята майка (Голямата мечка) от кучетата, които в яростта си биха я разкъсали.

Изучаването на звездното небе в най-южната част от небесната сфера (недостъпна за наблюдение от Европа) е станало много късно. Едва в 1752 г. френският астроном Лакайл, известен изследовател на южното звездно небе, разграничил и наименувал 14 съзвездия от него; Скулптор, Пещ, Часовник, Микрометър, Длето, Живописец, Жертвеник, Компас, Пневматична машина, Октант, Пергел, Телескоп, Микроскоп и Маса. Както се вижда, имената на тези съзвездия са съвременни. На южното звездно небе са увековечени най-вече инструменти и уреди.

Общият брой на всички посочени дотук съзвездия е 83. Останалите пет съзвездия са: Кораб, Кормило, Корабни платна, Змия и Прав ъгъл. По-рано трите съзвездия — Кораб, Кормило, и Корабни платна са били разглеждани като много голямото съзвездие Кораб. В него са виждали митическия кораб на аргонавтите, които под предводителството на Язон предприели поход до далечна Колхида, за да вземат Златното руно.

Съзвездието Змия е единственото, което е разположено в две отделни области на небето. В същност то е разделено от съзвездието Змиеносец и така се е получило интересно съчетание от двете съзвездия. На старинните звездни атласи те се представят от човек (Змиеносецът), държащ в ръцете си огромна змия.

За първи път в своя звезден атлас Байер е въвел означенията на звездите с гръцки букви. Най-ярката звезда от всяко съзвездие е означил с α (алфа), следващата по блясък (по-слаба) с β (бета), после с γ (гама) и т.н. Само в няколко съзвездия тази подредба не съответствува на намаляването на блясъка на звездите. В астрономията е прието след гръцката буква, означаваща звездата, да се пише (съкратено с три букви) и името на съзвездието, в което тя се намира. Например Вега се означава α Lyr. (α от съзвездието Лира или по-кратко α от Лира).

Променливите звезди в отделните съзвездия се означават по друг начин. Първите девет променливи звезди от едно съзвездие се означават с буквите от латинската азбука R, S, T, U, V, W, X, Y и Z, като се посочва съзвездието, в което е променливата звезда, например W Del (W от съзвездието Делфин или W от Делфин). Ако в съзвездието има повече променливи звезди, те след деветата се означават с по две букви RR, RS, … RZ, SS, … SZ и т.н. до ZZ. Следващите променливи звезди се означават вече с буквите AA, AB, … AZ, BB, BC, … QQ до QZ. Като се използуват тези комбинации от по две букви, могат да се означат 334 променливи звезди във всяко съзвездие. За съзвездията, в които променливите звезди са повече, променливите след 334-ата се означават с V 335, V 336 и т.н. (V е първата буква от думата variable (променлива)) След тези означения винаги следва съкратеното (с три букви) име на съзвездието, към което принадлежи променливата звезда, например RV Tau (RV от съзвездието Бик, или RV от Бик), V 410 Sgr (V 410 от съзвездието Стрелец, или V 410 от Стрелец). Ако звездата, означена с гръцка буква, е променлива, означението й не се изменя, например δ Cep, β Lyr.

Около 300 измежду по-ярките звезди имат и собствени имена, като на повече от половината имената са дадени от арабите. Интересно е, че те са ги наименували в зависимост от това, какво положение заема звездата в митологичния образ на съзвездието. Например β от Бик се нарича Алдебаран („окото на бика“), α от Орион се нарича Бетелгейзе („рамото на гиганта“), α от Лъв се нарича Денебола („опашката на лъва“) и др. Не от такива съображения гърците са дали имената на някои звезди, например Сириус е наречена така заради големия й блясък (от „сириос“ — блестящ).

Когато се разглежда някой старинен звезден атлас, прави силно впечатление, че съзвездията са очертани с неправилни, криволичещи граници и между тях има „празнини“, т.е. области от звездното небе с по-слаби звезди, които не са причислени към никое съзвездие. Това обстоятелство е било използувано в миналото от някои астрономи, за да очертават и въвеждат нови съзвездия, на които давали имена за прослава на своите крале. Например през XVII в. английският астроном Хил поместил сред съзвездията „Арфата на Джордж“. Флемстид наименувал най-ярката звезда от съзвездието Ловджийски кучета с името „Сърцето на Карл II“, немският астроном Боде „отрязал“ протегнатата ръка на Андромеда, за да помести съзвездието „Регалията на Фридрих II“, Хевелий поставил на небето съзвездието „Щитът на Собески“ в чест на полския пълководец и крал Ян Собески. С изключение на последното съзвездие, което е запазено като Щит, всички други са отхвърлени и изчезнали (заедно с тези, в чест на които са били наименувани).

Някои църковници са правили многократни опити да заменят „нечестивите езически“ имена на съзвездията с християнски. Предлагали са съзвездието Овен да се нарича „Апостол Петър“, Персей — „Св. Павел“, Касиопея — „Мария Магдалена“, Андромеда — „Гроб господен“, Риби — „Апостол Матей“ и пр. Тези предложения са били единодушно отхвърлени от астрономите.

Заслужава да се отбележи и последния опит, направен през XIX в. за преименуването на някои древни съзвездия. Немските астрономи от раболепие пред Наполеон предложили да се нарече съзвездието Орион на негово име. Но даже френските астрономи категорично отхвърлили това предложение.

В резултат от разширяване на международното астрономическо сътрудничество се появила необходимостта от по-определени граници на съзвездията, понеже в различни атласи едни и същи звезди били отнасяни към различни съзвездия. Още в 1801 г. Боде очертал границите на съзвездията, като по-слабите звезди в „празнините“ между тях, които преди не влизали в никое съзвездие, той разпределил между съседните им най-близки съзвездия. Така вече не останали никакви „празнини“ и същевременно били очертани границите на съзвездията върху цялата небесна сфера. Обстоятелството, че границите между съзвездията са били неправилни (криволичещи), наложило Международният астрономически съюз (МАС) да разгледа специално този въпрос на своя конгрес през 1922 г. Взето било решение да се изхвърлят 27 съзвездия с неподходящи имена, да се запазят имената на древните съзвездия и на тези, добавени от Байер, Хевелий и Лакайл, като границите на съзвездията се прекарат по небесни паралели и деклинационни кръгове. МАС препоръчал новите граници на съзвездията, доколкото това е възможно, да следват старите им граници и да не се отклоняват значително от тях.

Работата по очертаването на новите граници на съзвездията върху цялата небесна сфера извършил Делпорт. МАС приел новите граници на съзвездията на своя конгрес през 1930 г. и решил да не бъдат повече изменяни. По силата на това решение никой никога не може нито да премахва, нито да въвежда нови съзвездия.

Върху цялата небесна сфера останаха само 88 съзвездия, границите на които са по небесни паралели и деклинационни кръгове. Границите са определени по отношение на основните координатни равнини (на небесния екватор и на еклиптиката) за епохата 1875,0 г. Поради прецесията с течение на времето границите на съзвездията бавно се изменят. След изтичането на един прецесионен период (25 800 години) от 1875,0 г., границите на съзвездията ще се възстановят приблизително такива, каквито са били в 1875,0 г. Но върху небесната сфера границите на съзвездията са строго фиксирани и неизменни; по координатите на една звезда винаги може да се намери положението й в съответното съзвездие.

С решението на МАС същевременно се разшири и определението на понятието съзвездие. Сега под съзвездие се разбира не конфигурацията, която образуват по-ярките звезди, а 88-те области (участъци), на които е разделена цялата небесна сфера, вътре в които са и фигурите, образувани от по-ярките звезди, характерни за съзвездието. Следователно в едно съзвездие освен ярките и въобще видимите с просто око звезди трябва да се включат и всички космически обекти, изобщо достъпни за наблюдение с всички наблюдателни средства. Поради това например за променливите звезди след означението им се посочва винаги и съзвездието, в което се намират. Също така за новите и свръхновите звезди винаги се посочва съзвездието, в което се наблюдават. За всяка комета непременно се казва в кое съзвездие е в даден момент, за да може лесно да се намери и да се наблюдава. Радиантите на метеорните потоци обикновено се определят от съзвездието, в което се намират. Даже за по-забележителните галактики се посочва съзвездието, в което се намират — например известната и най-близка до нас галактика в съзвездието Андромеда. Всичко това налага добре да се изучат съзвездията, които са незаменими ориентири за всеки, който се интересува от астрономическите явления и от проблемите на астрономията.

За улеснение на читателите даваме списък на утвърдените от МАС съзвездия. В него са дадени латинските и българските имена, като в скоби е прибавено и разпространеното народно наименование.

Списък на съзвездията

Латинско име

Българско име

1

Andromeda

Андромеда

2

Antlia

Пневматична машина

3

Apus

Райска птица

4

Aquarius

Водолей

5

Aquila

Орел

6

Ara

Жертвеник

7

Aries

Овен

8

Auriga

Колар

9

Boötes

Воловар

10

Caelum

Длето

11

Camelopardalis

Жираф

12

Cancer

Рак

13

Canes Venatici

Ловджийски кучета

14

Canis Major

Голямо куче

15

Canis Minor

Малко куче

16

Capricornus

Козирог

17

Carina

Кораб

18

Cassiopeia

Касиопея

19

Centaurus

Центавър

20

Cepheus

Цефей

21

Cetus

Кит

22

Chamaeleon

Хамелеон

23

Circinus

Пергел

24

Columba

Гълъб

25

Coma Berenices

Косите на Вероника

26

Corona Australis

Южна корона

27

Corona Borealis

Северна корона

28

Corvus

Гарван

29

Crater

Чаша

30

Crux

Южен кръст

31

Cygnus

Лебед (Кръст, голям)

32

Delphinus

Делфин (Кръст, малък)

33

Dorado

Златна рибка

34

Draco

Дракон

35

Equuleus

Малък кон

36

Eridanus

Еридан

37

Fornax

Пещ

38

Gemini

Близнаци

39

Grus

Жерав

40

Hercules

Херкулес

41

Horologium

Часовник

42

Hydra

Хидра

43

Hydrus

Южна хидра

44

Indus

Индийска птица

45

Lacerta

Гущер

46

Leo

Лъв

47

Leo Minor

Малък лъв

48

Lepus

Заек

49

Libra

Везни

50

Lupus

Вълк

51

Lynx

Рис

52

Lyra

Лира

53

Mensa

Маса

54

Microscopium

Микроскоп

55

Monoceros

Единорог

56

Musca

Муха

57

Norma

Прав ъгъл

58

Octans

Октант

59

Ophiuchus

Змиеносец

60

Orion

Орион (Ралица)

61

Pavo

Паун

62

Pegasus

Пегас

63

Perseus

Персей

64

Phoenix

Феникс

65

Pictor

Живописец

66

Pisces

Риби

67

Piscis Austrinus

Южна риба

68

Puppis

Кормило

69

Pyxis

Компас

70

Reticulum

Микрометър

71

Sagitta

Стрела

72

Sagittarius

Стрелец

73

Scorpius

Скорпион

74

Sculptor

Скулптор

75

Scutum

Щит

76

Serpens

Змия

77

Sextans

Секстант

78

Taurus

Бик

79

Telescopium

Телескоп

80

Triangulum

Триъгълник

81

Triangulum Australe

Южен триъгълник

82

Tucana

Тукан

83

Ursa Major

Голямата мечка (Колата)

84

Ursa Minor

Малката мечка (Малката кола)

85

Vela

Корабни платна

86

Virgo

Девица

87

Volans

Хвърчаща риба

88

Vulpecula

Малка лисица

 

Бележки:

[1] В говоримия език се използува небосвод или небе.

[2] Поради прецесията видът на звездното небе се изменя с период около 25 800 години. Изменят се и фигурите на съзвездията (поради собствените движения на звездите). Но тези изменения са толкова бавни, че стават осезаеми след хиляди години и е невъзможно да бъдат забелязани в продължение на един човешки живот, ако не се прилагат астрономически методи за наблюдения. Разбира се, тук изключваме видимите движения на Луната, Слънцето и планетите.

 

 

Голямата мечка (Ursa Major), Малката мечка (Ursa Minor), Воловар (Boötes) и Ловджийски кучета (Canes Venatici)

Карта на съзвездието Голямата мечка (Ursa Major)

 

ГОЛЯМАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-а звездна величина[1]. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие; дълбок тиган с дълга извита дръжка. Нужно е обаче значително усилие на въображението, за да се види в тази фигура огромната мечка съгласно рисунките в старинните звездни карти и атласи.

От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки[2]. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.

Предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар (от 2,5m). На около 12 ъглови минути над нея се вижда Алкор — слаба звезда от 5m. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си; който вижда звездата Алкор, значи има напълно нормално зрение.

Алкор е само видимо близо до Мицар. В пространството тя е 17 000 пъти по-далеч от нея в сравнение с разстоянието от Земята до Слънцето[3]. Все пак това разстояние е 16 пъти по-малко от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда α от Центавър. Изхождайки от това, някои астрономи считат Мицар и Алкор за една физически двойна звезда.

Образ на Голямата мечка (Ursa Major)

 

МАЛКАТА МЕЧКА

 

Карта на съзвездието Малката мечка (Ursa Minor)

 

            МАЛКАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Почти изцяло е обгърнато от съзвездието Дракон. Само на север от него е съзвездието Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малката мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но, общо взето, те са много слаби. Само една от тях — Полярната звезда, е от втора звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена.

Последната звезда от опашката на Малката мечка е Полярната звезда[4]. В наше време тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й по денонощен паралел. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е „неподвижна“ и не участвува във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея по своите денонощни паралели.

Поради прецесията Северният небесен полюс описва окръжност около Северния еклиптичен полюс с ъглов радиус, равен на наклона (ε = 23°27’) на еклиптиката към плоскостта на небесния екватор в продължение на 25 800 години. През този период различни звезди стават полярни. Например след 8000 години Полярна звезда ще бъде Денеб от съзвездието Лебед, а след 12 500 години Полярна звезда ще бъде Вега от съзвездието Лира.

Северният небесен полюс ще продължи да се приближава до Полярната звезда до 2100 г. След това той ще започне да се отдалечава от нея и тя ще преотстъпи правото си на други звезди да бъдат последователно полярни. След 25 800 години, броени от 2100 г., Северният небесен полюс отново ще се приближи до Полярната звезда и тя ще възстанови своето право.

Древните гърци са наричали Полярната звезда Киносура (Кърмилница на Зевс).

Двете по-ярки звезди, от 2m и 3m, които са в „дъното на тигана“ на фигурата на Малката мечка, поради видимата им близост до Полярната звезда се наричат „стражите“ на Полярната звезда. Вследствие от видимото въртене на небесната сфера те като „часовои“ обикалят около нея и затова са получили това наименование.

Полярната звезда е пулсираща променлива звезда. Видимият й блясък се изменя от 1,96m до 2,05m. Периодът между два последователни съседни максимума на блясъка й е 6 часа — типична краткопериодична цефеида. Друга особеност на Полярната звезда е, че тя е двойна, но спътникът й може да се наблюдава само с мощни телескопи. Разстоянието до Полярната звезда е 472 светлинни години[5].

В съзвездието Малката мечка близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Урсиди. Той се наблюдава от 19 до 26 декември. Максимумът му е на 23 декември, когато за един час могат да се наблюдават 10–20 метеора. В някои години активността на този поток толкова много се усилва, че се наблюдава като „звезден дъжд“. Например през 1966 г. часовото число на Урсидите достигна 140 000! Такива „проливни звездни дъждове“ много рядко се наблюдават. Наблюдаваният „звезден дъжд“ показва, че метеорните частици в потока Урсиди не са равномерно разпределени по неговата хелиоцентрична орбита. Необходими са систематични масови наблюдения на този интересен метеорен поток, за да се изследва неговата структура и да могат да се предсказват „звездните дъждове“ от него в бъдеще.

Образ на Малката мечка (Ursa Minor)

 

ВОЛОВАР

 

Карта на съзвездието Воловар (Boötes)

 

            ВОЛОВАР е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгърнато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур от нулева звездна величина.

Съзвездието Воловар най-добре се вижда през нощите от април до септември. Около него са съзвездията Северна корона, Змия, Девица, Косите на Вероника, Ловджийски кучета и Дракон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки от 4m. Съединени с линии, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Воловар такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи: човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий. В лявото коляно на човека — Воловаря, е звездата Арктур. Тя е забележителна с това, че от видимо най-ярките звезди тя има най-голямо собствено движение. За 1600 години Арктур се премества приблизително на един градус, т.е. на около два видими лунни диаметъра, по посока към съзвездието Девица.

В северния край на съзвездието Воловар се намира радиантът на метеорния поток Квадрантиди, който се наблюдава от 1 до 5 януари, с максимум на 3 януари. Името на този метеорен поток идва от съзвездието Квадрант, което по-рано е било включено в съзвездието Воловар, но сега не съществува.

 

Образ на Воловар (Boötes)

ЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА

 

Карта на съзвездието Ловджийски кучета (Canes Venatici)

 

            ЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, привличащи погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Косите на Вероника и Голямата мечка.

В съзвездието Ловджийски кучета могат да се видят с просто око до 30 звезди. Те изобщо са много слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око и са така хаотично разпръснати, че е много трудно, ако се съединят с линии, да се образува някаква характерна геометрична фигура. Най-ярката звезда в съзвездието е от 3m. В съзвездието Ловджийски кучета няма забележителни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око.

Образ на Ловджийски кучета (Canes Venatici)

 

 

Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани с един мит, който и сега вълнува с описаната в него трагедия.

Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята красота и прелест. Дори владетелят на Небето и Земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.

Тайно от ревнивата си съпруга — великата богиня Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служил с лъка и ходил на лов из горите.

Хера научила за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост, тя превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. И като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка… Но Зевс не допуснал Аркас, макар и неволно, да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, гдето я оставил да блести като красиво съзвездие – ГОЛЯМАТА МЕЧКА. Но докато Зевс носил мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова на небето Голямата мечка има толкова дълга и извита опашка.

Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на Небето и я оставил там нато неголямо, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар. Воловарят[6] е обречен да пази навеки в небесата своята майка – Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета, които, настръхнали от ярост, са готви да се нахвърлят и да разкъсат Голямата мечка.

В митологията този мит има и друг вариант: Вечно младата богиня Артемида, облечена в ловджийски дрехи, с лък, стрелник и остро копие, броди непрекъснато из горите и планините и търси богат лов. След нея тичат нейните спътнички — нимфите, смехът на които оглася планинските върхове. Една от друга по-красиви и по-прелестни са те, но най-очарователна от всички е Калисто. Когато Зевс я видял, останал възхитен от хубостта й.

Веднъж Зевс в образа на богинята на лова Артемида се явил пред Калисто и изразил любовта си към нея. Но Хера, неговата ревнива съпруга, разкрила любовта му с Калисто. Тя превърнала Калисто в мечка, която Артемида убила по време на лов в гората. Зевс обаче дал безсмъртие на своята любима Калисто, като я отнесъл на небето и я превърнал в красивото съзвездие Голямата мечка, което никога да не залязва и по всяко време на нощта да блести над Земята.

            Според една легенда в съзвездието Воловар е олицетворен синът на богинята на плодородието Деметра. По нейна поръка синът й направил рало, с което обработвал полята, и сърп, с който жънел узрелите ниви. Неговите волове са ярките звезди от съзвездието Голямата мечка. С тях той непрекъснато оре и сее на небето.

            Красивото съзвездие Голямата мечка е привлякло погледа и на нашия народ, който го нарича Колата и го е свързал със следната легенда. Един момък отишъл в гората, за да насече дърва. Стигнал там, разпрегнал воловете и ги пуснал в гората да пасат. Изневиделица излязла мечка и изяла единия вол. Момъкът, който бил голям юнак, хванал мечката и я впрегнал в колата на мястото на вола, който тя изяла. Но мечката не можела да тегли колата, дърпала се встрани и за това в съзвездието колата е разкривена.

В съзвездието Голямата мечка старите хора оприличават така отделните звезди: Коларят — звездата η, Мечката — звездата Мицар (ξ), Волът — звездата ε, а кучето, което лае по мечката, е звездата Алкор. Останалите ярки звезди образуват Колата.

Поради подобните геометрични фигури на съзвездията Голямата мечка и Малката мечка нашият народ нарича съзвездието Малката мечка Малката кола.

 

Бележки:

[1] Видимият блясък на звездите и въобще на небесните тела се измерва със звездни величини (зв. вел.), които се означават с m (от magnitudo — величина). С просто око в ясна и безлунна нощ могат да се наблюдават звезди до 6m. На по-ярките звезди отговарят по-малки звездни величини. При това на разлика от една зв. вел. съответствува 2,5 (прибл.) пъти изменение на блясъка. Така звезда от 1m е 2,5 пъти по-ярка от звезда от 2m, но е 2,5 пъти по-слаба от звезда от 0m; звезди от 7m са 2,5 пъти по-слаби от звездите, имащи 6m. На всички обекти, по-ярки от 0m, се приписват отрицателни зв. вел. — например Сириус има –1,5m, Луната в пълнолуние има –12,5m, а Слънцето е от –26,7m. На разлика от 5 зв. вел. отговаря 100 пъти изменение на блясъка — например звезда от е 100 пъти по-ярка от звездите, които са от 6m.

[2] Гръцката дума „арктое“ значи мечка, отгдето „Арктика“ — Страна на мечките.

[3] Средното разстояние Земя — Слънце е прието за единица и се нарича астрономическа единица (а.е.). Тя е равна на 149 600 000 км.

[4] Най-лесно Полярната звезда се намира, като през звездите β и α от Голямата мечка (последните две звезди от „тигана“) се прекара мислено линия и по-нейното продължение се нанесе приблизително пет пъти видимото разстояние между тези две звезди. Така се стига до Полярната звезда.

[5] Една светлинна година (св. г.) е разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 км/сек. Светлинната година е равна на 9460 милиарда километра.

[6] Някога съзвездието Воловар е било наричано Аркада (на името на Аркас). С това име е свързано името на най-ярката звезда от това съзвездие — Арктур. Вероятно „арктур“ произлиза от гръцката дума „арктофилакс“ („страж“ или „пазител“).

 

 

Дракон (Draco)

Карта на съзвездието Дракон (Draco)

 

ДРАКОН е околополюсно съзвездие и винаги е над хоризонта, но най-високо е над него и най-добре се вижда през нощите от края на май до началото на ноември.

Областта от небесната сфера, която заема съзвездието Дракон, се простира между съзвездията Голямата мечка и Малката мечка, затова се казва, че „Драконът се вие между двете мечки“.

В ясни и безлунни нощи от съзвездието Дракон могат да се видят с просто око около 80 звезди, но всички те са много слаби. Най-ярките звезди са от 3m — 4m и само една — най-ярката в цялото съзвездие — е от втора звездна величина.

Ако се съединят с линия най-ярките звезди от съзвездието Дракон, ясно се очертава характерната геометрична фигура на това съзвездие — дълга, начупена и извита линия, която завършва с трапец (Главата на дракона), между които е и най-ярката звезда в съзвездието. В тази извита линия древните гърци са виждали огромното тяло на чудовищен дракон с разперени криле и страхотна глава с остри като мечове зъби в устата.

На старинните звездни карти и атласи се рисува огромното тяло на дракона, което обхваща почти изцяло съзвездието Малката мечка, а главата му е в краката на Херкулес.

В съзвездието Дракон близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток Дракониди, който се наблюдава от 7 до 10 октомври. Максимумът му е на 9 октомври. През 1920, 1933, 1946 г. този поток е наблюдаван като „обилен“ звезден дъжд, който, както се вижда, се повтаря през 13 години. Този звезден дъжд се свързва с кометата Джакобини-Цинер. В това отношение метеорният поток Дракониди е много интересен и наблюденията върху него имат голямо значение за по-задълбочено изследване на структурата му.

Образ на Дракон (Draco)

 

 

Как е попаднал този ужасен Дракон между най-красивите съзвездия на небето?

Във висините на Олимп се подготвяло невиждано пиршество. Лично Зевс — владетелят на Небето и Земята, давал нареждания на боговете, които те мигновено изпълнявали. Амброзията и нектарът били много повече откогато и да било. Хелиос обливал със златистите си лъчи просторите на Олимп и те блестели с вълшебна тържественост, сред която боговете се готвели да отпразнуват сватбата на Зевс и Хера.

Богинята на небесната дъга Ирида и богините на женската прелест — харитите, облекли Хера в сватбената премяна. Сияеща в своята младост и божествена красота, Хера влязла в тържествените простори. Горда и величествена, тя седнала на своя златен престол до Зевс, заобиколена от младите богини. Боговете един след друг поднесли дарове на великата богиня. Но подаръкът на богиня Гея (Земята) възхитил всички. Из глъбините на своите недра тя извадила едно чудно дърво, което всяка година раждало само по три златни ябълки.

Взела богиня Хера чудното дърво и го отнесла далече, далече…, чак на западния край на Земята. Там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод, била градината на неговите дъщери — хесперидите, родени от жена му Хеспера. В тяхната градина Хера посадила ябълковото дърво и им поръчала да го пазят така, че никой да не може да вземе златните ябълки от него. При самото дърво Хера оставила ужасен дракон, който никога не заспивал и бълвал непрекъснато огнени пламъци на всички страни. Спокойна, Хера се върнала на Олимп.

Последното, дванадесетото поръчение, което Евристей възложил на Херкулес да изпълни, било да му донесе трите златни ябълки от градината на хесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никой не знаел и не можел да посочи на Херкулес пътя за градината на хесперидите, а дори и да стигне там, ще загине от огнените пламъци, които драконът непрекъснато бълва.

Дълго бродил Херкулес из Европа и Азия и стигнал чак до далечния Север, гдето тече р. Еридан. Там нимфите му доверили, че само морският бог Нерей знаел пътя и Херкулес трябвало да го принуди да му го каже.

Тръгнал Херкулес да търси бог Нерей. След много дни и нощи го намерил на морския бряг. Нападнал го, но не било лесно да го победи, защото Нерей приемал образи на различни морски чудовища. След дълга борба Херкулес победил Нерей и го вързал здраво със синджири.

— Ще те отвържа само ако ми покажеш пътя за градината на хесперидите — казал му Херкулес.

Не искал Нерей да издаде тайната, но не можел да остане вечно вързан. Показал на Херкулес пътя, като го предупредил, че ще срещне големи трудности, преди да стигне градината на хесперидите. Херкулес отвързал морския бог Нерей и тръгнал по пътя, който той му посочил. Вървял много дни и нощи и стигнал в Либия, гдето върлувал великанът Антей — син на бог Посейдон. Антей принуждавал всеки пътник да се бори с него. Но кой можел да победи сина на господаря на моретата?! Антей побеждавал всички и жестоко ги разкъсвал. Той принудил и Херкулес да се бори с него. Няколко пъти Херкулес го повалял на Земята, ала Антей от това придобивал още повече сили и още по-жестоко се нахвърлял върху него. През време на борбата Херкулес забелязал, че винаги когато Антей започвал да губи сили, се допирал до майка си — Земята (богиня Гея) и придобивал от нея нови, още по-големи сили. Разкрил тайната за непобедимостта на Антей, Херкулес го вдигнал на ръце високо над Земята. Така Антей загубил силите си и Херкулес го удушил.

Продължил пътя си Херкулес и най-после стигнал до западния край на Земята, при титана Атлас. Поприказвал с него, докато си отпочине от дългия път и тръгнал за градината на хесперидите. Те го видели, но не посмели да му попречат да влезе в градината им. Влязъл Херкулес в нея и отдалеч видял златните ябълки на дървото, които блестели с ослепителна светлина. Пристъпил към дървото и върху него се нахвърлил драконът, бълвайки яростно огнени пламъци. Без да се страхува, Херкулес се приближил до чудовището и го ударил по главата с тежкия си боздуган толкова силно, че то се строполило на земята и започнало да се гърчи. С още няколко удара Херкулес убил дракона. След това откъснал трите златни ябълки и ги отнесъл на Евристий.

Великата богиня Хера превърнала дракона в съзвездие и го оставила на небето. Там главата на дракона е в краката на Херкулес, за да напомня за неговия последен подвиг, при който убил едно ужасно чудовище.

 

 

 

 

Персей (Perseus), Пегас (Pegasus) и Малък кон (Equuleus)

Карта на съзвездието Персей (Perseus)

СЪЗВЕЗДИЕТО ПЕРСЕЙ е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.

Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди, 11 от които са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието — удължен многоъгълник. Много трудно е дори с богато въображение да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни карти и атласи: силен мъж, вдигнал високо дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.

В съзвездието Персей има интересни обекти, които могат да се наблюдават добре с просто око. На първо място е звездата β от Персей, която арабите нарекли Алгол (дявол). Без съмнение това име те не са дали случайно на тази звезда. Най-вероятно е да са забелязали изменението на блясъка й с течение на времето. Звездата Алгол е типичен представител на един клас променливи звезди, които се наричат затъмнително-променливи звезди. Те са физически двойни звезди, като едната от компонентите (главната звезда) обикновено е по-ярка от другия компонент (спътника). Двете звезди обикалят около центъра на тежестта и са близо една до друга (в астрономически мащаб). При това равнината на орбитата им преминава през Земята. Вследствие на това, когато спътникът е пред главната звезда, нейният блясък отслабва за определено време. Точно това се наблюдава много добре с просто око при звездата Алгол. В продължение на две и половина денонощия Алгол е от втора звездна величина и никакви промени в блясъка й не се забелязват. След това, в продължение на пет часа блясъкът на Алгол намалява и достига трета звездна величина. След този минимум в продължение на пет часа първоначалният блясък на звездата се възстановява, за да започне явлението отново с най-строга периодичност.

В съзвездието Персей има и друга ярка променлива звезда, която добре се вижда с просто око. Това е звездата ρ от Персей, принадлежаща към полуправилните променливи звезди. Блясъкът й се изменя от 3,2m до 3,8m, но периодът на тези изменения не е постоянен, а се мени от 33 до 35 денонощия. Върху този период вероятно се наслагват дългопериодични изменения на блясъка с период около 1100 денонощия. Необходими са систематични наблюдения върху тази твърде интересна полуправилна променлива звезда.

Недалеч от звездата η от Персей в ясна и безлунна нощ с просто око може да се види светло петънце с неправилна форма. Това петънце в същност са двата разсеяни звездни купа, които се означават с буквите χ и h. Те са забележителни с това, че от всички ярки разсеяни купове съдържат най-много звезди. В зрителното поле на далекогледна тръба тези купове изглеждат удивително красиви.

В съзвездието Персей около звездата γ е радиантът на един от най-активните метеорни потоци — Персеиди. Той се наблюдава от 18 юли до 20 август с максимум на 12 август, когато могат да се видят около 60 метеора на час от този поток.

Образ на Персей (Perseus)

ПЕГАС

Карта на съзвездието Пегас (Pegasus)

 

ПЕГАС принадлежи към най-големите съзвездия. То заема обширна област от небесната сфера. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври, когато е най-високо над хоризонта. Около него са съзвездията Андромеда, Риби, Водолей, Малък кон, Делфин, Малка лисица, Лебед и Гущер.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пегас могат да се наброят около 100 звезди, но само пет от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Трите най-ярки звезди от Пегас заедно със звездата α от Андромеда образуват голям квадрат — характерната геометрична фигура за съзвездието Пегас, която привлича погледа. Около западните върхове на този квадрат са разположени неправилни редици от слаби звездички, които сякаш наподобяват огромни пипала. Все пак необходимо е много богато въображение, за да се види в тази фигура образът на митическия крилат кон Пегас, както се рисува в старинните звездни карти и атласи.

Интересна звезда, която много добре се вижда с просто око, е β от Пегас. До неотдавна тя се считаше за променлива звезда от неопределен тип. В резултат на систематични наблюдения се доказа, че тя е неправилна променлива звезда с блясък от 2,4m до 2,8m, но никаква закономерност в измененията на блясъка й не е възможно да се установи. В това отношение тази звезда, която е червен гигант, е интересен обект за наблюдения.

В съзвездието Пегас близо до звездата λ е радиантът на метеорния поток Пегасиди, който се наблюдава от 19 до 31 юли. Максимумът на потока е в интервала 24–29 юли, но не е така обилен, както максимумът на Персеидите.

 

Образ на Пегас (Pegasus)

 

 

 

МАЛЪК КОН

Карта на съзвездието Малък кон (Equuleus)

  

МАЛЪК КОН е съвсем малко съзвездие, което за първи път е означено в звездния каталог на Хипарх. Не е известно от какви съображения великият астроном на древността е отделил това съзвездие. Вероятно, за да придружава крилатия кон Пегас. На старинните звездни карти и атласи след Пегас се рисува само главата на малко конче.

Съзвездието Малък кон е най-високо над хоризонта и най-добре се вижда от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Водолей, Делфин.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малък кон могат да се видят с просто око около 10 звезди, но нито една от тях не е по-ярка от 4-а звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна фигура, която да привлича погледа.

 

Образ на Малък кон (Equuleus)

 

 

За Персей и Пегас митологията разказва следното. Царят на Аргос Акризий имал една единствена дъщеря Даная, която с неземната си красота и очарование можела да се сравнява само с безсмъртните богини. Но оракулът предсказал на Акризий, че ще умре от ръката на своя внук — сина на Даная. За да избегне такава участ, Акризий построил дълбоко в Земята дворец от камъни и бронз и в него затворил дъщеря си. Никой нямал достъп до нея и никой не можел да я види. Акризий не знаел, че всемогъщият егидоносец Зевс е очарован от дъщеря му. Макар и скрита под Земята, Зевс проникнал до Даная, като се превърнал в златен дъжд. Тя му станала жена. От Зевс тя родила син, на който дала името Персей.

Расъл Персей в подземния дворец под непрекъснатите грижи и милувки на майка си. Бързо станал палаво момченце и играел с нея. Далеч се чувал веселият му детски смях. Чул го веднъж и Акризий. Веднага слязъл в подземния дворец на дъщеря си и изпаднал в ужас, щом видял малкото пъргаво момченце и разбрал, че е негов внук — син на Даная и Зевс. Спомнил си Акризий предсказанието на оракула, но не посмял да убие сина на Зевс. Затова заповядал да направят голям дървен сандък със здрав капак. Когато му донесли сандъка, той затворил в него Даная и малкия Персей, заковал здраво капака и наредил да хвърлят сандъка в морето.

Дни и нощи бурните вълни на безбрежното море носили сандъка. Тласкан от бури и урагани, издиган високо над морската шир и потопяван в нейната бездна, най-после сандъкът бил изхвърлен до брега на остров Сериф в Егейско море. Там Диктис — братът на царя на остров Сериф, ловял риба с огромна мрежа. Сандъкът се оплел в нея и Диктис с големи усилия го измъкнал от морето. Когато отворил капака, едва не припаднал от изненада, като видял жена с красота на богиня, а в ръцете й едно палаво момченце, което весело размахвало ръчички и с безгрижния си смях огласило морския бряг.

Диктис отвел Даная и сина й Персей при брата си — цар Полидект. Посрещнал ги той и след като Даная му разказала своята участ, ги приел в своя разкошен дворец. Там Персей израснал като напет и строен момък, който като ярка звезда се отличавал от младежите на целия остров Сериф. Никой не можел да се сравнява с него по сила, по ловкост, по смелост и по умение да си служи с лъка и копието.

Очарован от прелестта на Даная, цар Полидект решил насила да я принуди да му стане жена. Страхувайки се от неговия суров нрав, тя му отказала. Изчезнали безгрижието и смехът на Даная. Често Персей я виждал обляна в сълзи. Разбрал причината за мъката, която разкъсвала сърцето на майка му, Персей отишъл при цар Полидект и го предупредил да не безпокой повече майка му. Избухнал в гняв Полидект, но не могъл нищо да направи на Персей, защото се страхувал от Зевс, ако наруши свещените обичаи на гостоприемството. Премълчал цар Полидект, нищо не казал на Персей, но ден и нощ мислел как да го погуби. След като обмислил различни планове, един ден той извикал Персей и му казал:

— На теб, Персей, възлагам да ми донесеш главата на горгоната Медуза. Ако ти си син на всемогъщия Зевс, няма защо да се страхуваш от опасностите, колкото и големи да са те. Великият Гръмовержец няма да допусне да загине неговият любим син.

Без да подозира, че цар Полидект го изпраща на явна смърт, Персей спокойно му отговорил:

— Ще изпълня желанието ти и ще ти донеса главата на горгоната Медуза.

Горгоните живеели далече, много далече…, чак на западния край на Земята, в царството на богиня Нощ и бога на смъртта Танатос, гдето никога не проникват лъчите на Хелиос. Страхотни чудовища били горгоните. Цялото им тяло било покрито с блестящи и твърди като стомана люспи, които никакъв меч не можел да разсече. На главите им вместо коса се виели със зловещо съскане змии, а от устата им се показвали остри като шишове зъби. Лицата на горгоните с техните кървясали от ярост очи били толкова ужасни, че всеки, който ги погледнел, се вледенявал и в миг се превръщал в студен камък.

Широко разперили крилете си които блестели от златистите пера, горгоните се виели във въздуха, готови да се нахвърлят върху всеки попаднал в страната им. С огромните си медни ръце те в миг го разкъсвали на парчета и жадно пиели топлата му кръв.

Тежко било поръчението на цар Полидект. Персей трябвало да извърши подвиг, какъвто не е по силите на никой смъртен, но той тръгнал. Нима великият Зевс ще позволи да загине неговият син? — Разбира се, не! Зевс веднага изпратил при Персей любимата си дъщеря, войнствената богиня Атина, и бързия като мисълта пратеник на боговете Хермес. Атина дала на Персей блестящ щит, в който като в огледало се виждало всичко наоколо, а Хермес му дал меч, който разсичал и най-твърдата стомана. Той обяснил на Персей как може да стигне до горгоните.

Тръгнал Персей по своя далечен път. Минал през много страни, видял различни села, градове и хора и най-после стигнал в една мрачна страна. В нея живеели престарелите три сестри граи. Трите имали само един зъб и само едно око, с което си служили една след друга. Докато окото е в едната, само тя виждала и водела сестрите си, които били слепи. Когато едната сестра изваждала окото, за да го предаде на другата си сестра, и трите граи ставали слепи.

Само трите сестри граи знаели пътя за горгоните и те го пазели. Много трудно било да бъдат принудени да го покажат. Персей знаел това. Когато пристигнал в страната на граите, отдалеч той внимателно разгледал и проучил до най-малки подробности действията им при предаването на окото от едната на другата сестра. След това в тъмата той тихо и неусетно се приближил до трите граи. Щом едната сестра извадила окото, за да го предаде на сестра си, през краткото време, когато и трите граи били слепи, Персей ловко скочил и грабнал окото. Ужасен писък разтърсил вечния мрак. Останали без око, слепите сестри сипели проклятия върху Персей, призовали боговете да го заставят да им го върне. Но той не се уплашил от заканите им, а спокойно казал:

— Покажете ми пътя за горгоните, и ще ви дам окото веднага!

Тежък бил този откуп за граите, но за да не останат вечно слепи, съгласили се и му показали пътя. Дал им Персей окото и незабавно тръгнал по пътя за горгоните.

Дълго вървял Персей, много трудности преодолял, но успял да стигне до нимфите. Те се зарадвали, като го видели, но когато им разказал закъде е тръгнал, съжалили го, че му предстой още дълго време да върви по път, пълен с опасности. Затова му дали три подаръка:

шлема на Хадес — владетеля на подземното царство; който сложи този шлем на главата си, става невидим;

крилати сандали — обут с тях, човек може да лети като стрела във въздуха;

вълшебна торба — тя се свивала и разпущала точно толкова, колкото да побере всичко, което човек иска да сложи в нея.

Персей метнал торбата през рамо, сложил шлема на главата си, обул сандалите и в миг полетял високо във въздуха към острова на горгоните.

Летял Персей, а долу на Земята се сменяли една след друга по-дивни гледки: просторни зелени равнини и ливади, в които пасели стада овце и добитък, села и градове, всред които се издигали мраморните храмове на боговете, маслинови гори и обвити от небесната синева планини. Показало се и синьото море, просторно и безбрежно и само тук-там като черни точки се виждали островите сред него. Летял над него Персей и търсел с погледа си във всички страни острова на горгоните. Най-после в далечината там, гдето небето се допира до морската шир, той съзрял черна точка, която ставала все по-голяма. Това бил островът на горгоните. Стрелнал се към него Персей и не след дълго като орел започнал да се вие над него. Скоро съзрял на една скала ослепително ярко петно. Спуснал се по-ниско над него и видял, че на скалата спели трите горгони с отпуснати криле и тела, които блестели от лъчите на Слънцето. По скалата лениво се виели змиите от главите на горгоните. Извадил Персей меча си, взел щита и се приготвил да отреже главата на горгоната Медуза. Но коя е тя? Горгоните били три — Медуза, Стейно и Евраила. Те си приличали като три капки вода, но от трите горгони само Медуза била смъртна; двете й сестри били безсмъртни.

Безпогрешно и мигновено Персей трябвало да убие Медуза и веднага да изчезне. Ако не успее да направи това, погледът на коя да е от горгоните ще го превърне в камък. Смъртна опасност надвиснала над Персей, но в този тежък за него миг му се притекъл на помощ Хермес и му показал коя от трите горгони е Медуза. Като орел се стрелнал Персей към спящата Медуза. Но змиите по главата й, подушили човек, се размърдали и започнали страхотно да съскат. Леко помръднала и самата Медуза. Само миг преди да отвори зловещите си очи и да го превърне в камък, Персей, като гледал образа й в щита, с един удар на меча отсякъл главата й. Без да я погледне, сложил я в торбата и невидим с шлема на главата си полетял във въздуха. Като тъмна река потекла кръвта от тялото на Медуза, от което заедно с кръвта излязъл и крилатият кон ПЕГАС, който полетял в небесните простори.

Тялото на Медуза с гърчения и конвулсии се строполило от скалата в морето. Огромни вълни се издигнали и с трясък се разбили в скалистия бряг. Събудили се двете сестри на Медуза, размахали огромните си криле и полетели във въздуха. Но нищо не виждали. Жива душа нямало никъде, нито на острова, нито в морето.

Невидим с шлема на Хадес Персей отлетял от острова на горгоните. Прелетял морето и вече летял над пясъците на Либия. От торбата кръвта на Медуза като тежки капки падала сред пясъците. От тези капки кръв се родили отровни змии, от които всичко бягало. Тези змии превърнали Либия в пустиня.

Летял Персей над Земята радостен от своя успех и все повече се отдалечавал от острова на горгоните. Така той стигнал до западния край на Земята там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си небосвода.

В просторните поля и ливади на Атлас пасели стада овце и витороги бикове. В градините му растели всякакви овощни дървета и през цялата година от тях можело да се берат най-различни сочни плодове. Но истинско чудо било едно ябълково дърво с клони и листа от чисто злато, което раждало златни ябълки. Богиня Темида предсказала на Атлас, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще открадне златните ябълки. Затова той взел строги мерки за пазене на златната ябълка. Оградил градината в която тя растяла, с високи непристъпни стени, а пред единствения вход поставил зъл дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал пламъци във всички страни, които биха превърнали на пепел всеки, който се приближи до него.

Пристигнал Персей във владенията на Атлас. Представил му се, че е син на Зевс, и го помолил да го приеме, за да си почине след големия подвиг, който извършил. Атлас, като си спомнил предсказанието на богиня Темида, го изгонил от къщата си.

Гняв избухнал в сърцето на Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал лицето си, за да не я гледа, насочил погледа й към Атлас. В миг той се превърнал в планина. Брадата и косата му станали гъсти и непроходими гори, раменете и ръцете му станали огромни скали, а главата му — висок планински връх, който се издигал високо…, чак до небето. Оттогава планината Атлас поддържа небето с всички звезди и съзвездия на него.

Отново полетял с крилатите сандали Персей във висините и разглеждал цялата Земя.

 

            Според друг вариант на мита Персей избягал от острова на горгоните с крилатия кон Пегас. Щом Персей отрязал главата на Медуза, от тялото й излязъл крилатият кон Пегас. Персей го яхнал и отлетял от острова на горгоните.

Гръцката митология е свързала ПЕГАС с подвизите на много герои. Един от тях е Белерофонт.

Еол — бог на ветровете, имал син Сизиф, който основал град Коринт и дълго господствувал в него. След неговата смърт цар на Коринт станал неговият син Главк, който имал син Хипоной или Белерофонт — един от най-големите герои на Гърция. Още като младеж със своята красота и мъжество той се равнявал само с безсмъртните богове. Но Белерофонт не останал дълго време в Коринт. По време на състезания той неволно убил гражданина Белер (оттук и името му Белерофонт — убиец на Белер) и трябвало да избяга от родния си град. Отишъл в Тиринт при цар Прет. Той го приел с почести, с каквито се посрещали само най-прославените герои.

Пленена от красотата и мъжеството на Белерофонт, съпругата на Прет — богоравната царица Антея, се влюбила в него до полуда, но Белерофонт отхвърлил любовта й. Обидена, тя толкова силно го намразила, че решила да го погуби. Един ден, обляна в сълзи, тя разказала на мъжа си, че Белерофонт я задирял и оскърбявал и че той трябвало незабавно да го убие.

Гняв и омраза избухнали в сърцето на Прет, но той не можел да убие Белерофонт, за да не разгневи Зевс — покровителя на гостоприемството. Затова изпратил Белерофонт с една плоча, сгъната на две и запечатана, при бащата на Антея, царя на Ликия — Йобат. В нея Прет пишел колко коварно Белерофонт го оскърбил и молел Йобат незабавно да го убие. Но след като Йобат вече приел Белерофонт като свой гост, не посмял да го убие, за да не навлече върху себе си гнева на Зевс. Затова решил да го изпрати на явна смърт. Възложил на Белерофонт да убие ужасното чудовище Химера. Родена от Тифон и Ехидна, тя имала тяло от три части: предната част била разярен лъв, средната част — планинска дива коза, а задната част — зловещ дракон. От трите си уста Химера непрекъснато бълвала огън. Всеки, който се приближавал до нея, в миг се превръщал в купчина пепел.

Белерофонт разбрал колко голяма опасност застрашава живота му, ако изпълни поръчението на Йобат. Но без да се страхува, пристъпил към изпълнението му. Той знаел, че може да убие ужасната Химера само ако успее да улови и яхне крилатия кон Пегас. Единственото място, гдето могъл да улови Пегас, бил върхът Акрокоринт (хълмът, на който се намирал акрополът в Коринт). На този връх се намирал изворът Пирена и Пегас всеки ден кацвал там, за да утолява жаждата си с вълшебните води на този извор.

Белерофонт дошъл при извора Пирена и се спотаил в храстите край него. Долетял Пегас и започнал да пие бистрата и прозрачна като кристал вода от извора. Но щом Белерофонт се раздвижил из храстите и тръгнел към него, Пегас размахал огромните си снежнобели криле и като вятър полетял във висините. Много дни и нощи Белерофонт дебнел крилатия кон, но било невъзможно да го улови. Най-после той се принудил да отиде при прорицателя Полид. Той му дал съвет да спи при самия извор Пирена, до жертвеника на Атина Палада, там, гдето за първи път е видял крилатия кон Пегас. Легнал на това място Белерофонт и заспал. Насън му се явила Атина Палада и му казала, че ще улови Пегас само ако принесе жертва на бога на морето Посейдон и ако постави златна юзда на Пегас.

Събудил се Белерофонт и видял до себе си една златна юзда. Взел я и отправил гореща благодарствена молитва към великата богиня Атина. Принесъл жертва на бог Посейдон и зачакал край извора. Не минало много време, Пегас долетял и започнал да пие вода от извора. Белерофонт го яхнал и докато Пегас си вдигнал главата от извора, той му сложил златната юзда. Щом му я сложил, Пегас покорно започнал да лети натам, накъдето го насочвал Белерофонт. Така той го отнесъл сред непристъпните планини на Ликия, гдето било леговището на ужасната Химера. Подушила човек, тя се измъкнала от бърлогата си — огромна тъмна пещера, и яростно забълвала буйни огнени пламъци, които изгорили, всичко наоколо. Белерофонт останал невредим. Яхнал Пегас, той летял високо над нея, където нейните страшни пламъци не достигали, и обсипвал със стрели ужасното чудовище. Разярена, Химера се блъскала в острите скали на непристъпните планини и бълвала все по-буйни пламъци от огромните си уста. От тях всичко наоколо се превръщало в пепел. От скала на скала скачала Химера, но крилатият кон Пегас летял над нея и стрелите на Белерофонт като дъжд се сипели върху нейното ужасно тяло. Никъде не можела да се скрие тя от смъртоносните му стрели. Една след друга те пронизвали огромните глави и най-после Химера се строполила като огромна скала, безжизнена сред опожарените от самата нея скали.

Далеч по света се понесла славата на Белерофонт, след като убил ужасната Химера. Самият Йобат се учудил на неговия подвиг и разбрал какъв голям герой е приел в двореца си. Но той не забравил поръчението на зетя си Прет и затова изпратил Белерофонт да извърши други подвизи, не по-малко опасни за живота му. От всички тях Белерофонт се връщал победител и бил посрещан с големи тържества и пиршества. Народът на Ликия го заобиколил с почит и слава. Но голямата слава на Белерофонт така го заслепила, че той се възгордял и поискал да стане равен на самите богове. Той решил да отлети с крилатия кон Пегас при безсмъртните богове на светлия Олимп и да остане там, да живее между тях. Това негово желание разгневило владетелят на Небето и Земята Зевс. Когато Белерофонт яхнал Пегас и полетял с него към висините на Олимп, Зевс вселил в Пегас бясна ярост и той го хвърлил на Земята. От падането Белерофонт загубил разума си и безумен дълго време се лутал в „Долината на лутанията“. Изтощен, издраскан и окървавен от храстите, той безпомощен паднал в един трап. Там долетял с черните си криле вледеняващият бог на смъртта Танатос и изтръгнал душата му. Така прославеният герой Белерофонт слязъл в подземното царство на сенките.

 

            Крилатият кон Пегас станал символ на поетичното творческо вдъхновение. Всяка пролет и през лятото по склоновете на обраслия с гъсти гори Хеликон, там, гдето тайнствено ромолят свещените води на извора Хипокрен и на високия Парнас, около бистрите като кристал води на Касталския извор бог Аполон предвожда танците на деветте музи. Прекрасни и вечно млади богини, дъщери на Зевс и на богинята на паметта Мнемозина, музите са постоянни спътнички на Аполон. Със златната си лира той акомпанира песните им, от които и планините се люлеят. С удар на копитото си Пегас спрял люлеенето на планината Хеликон от звуците на дивните песни на музите. На мястото, гдето ударил с копитото си, избликнал изворът Хипокрен — изворът на музите, покровителките на поезията, изкуствата и науката. Музите обитавали и планината Парнас, в подножието на която бил вълшебният Касталски извор. На този, който имал щастието да пие вода от този извор, музите дарявали поетично вдъхновение и творчески сили, които не го напускали през целия му живот. Но само с крилатия кон Пегас могло да се отиде до вълшебния извор на Парнас. Така изразът: „Яхнал Пегас“ станал символ на творческа сили и поетическо вдъхновение.

 

 

 

Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus)

Карта на съзвездието Цефей (Cepheus)

ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6m, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3m. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността й е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.

Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът й е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6m. Неправилните изменения на блясъка й са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди.

В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.

 

Образ на Цефей (Cepheus)

 

КАСИОПЕЯ

Карта на съзвездието Касиопея (Cassiopeia)

 

КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.

По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.

През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.

Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6m до 3m.

Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4m и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2m и не може да се наблюдава с просто око.

В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.

Образ на Касиопея (Cassipeia)

 

АНДРОМЕДА

Карта на съзвездието Андромеда (Andromeda)

 

АНДРОМЕДА принадлежи към големите съзвездия. Най-добре се вижда от септември до януари. Заобиколено е от съзвездията Персей, Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2m). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея.

Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око[1].

Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути.

Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.

 

Образ на Андромеда (Andromeda)

 

КИТ

Карта на съзвездието Кит (Cetus)

 

КИТ е съзвездие, което заема обширна област от небесната сфера от двете страни на небесния екватор, но само малка част от него е в Северната небесна полусфера. Най-добре се вижда от октомври до януари. Заобиколено е от съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей, Овен и Риби.

В ясна и безлунна нощ от съзвездието Кит могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само девет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те именно образуват характерната геометрична фигура на съзвездието: дълга върволица от звезди, която на изток завършва с продълговат многоъгълник, а на запад — с голям триъгълник. В средната й част ясно се вижда начупена линия от по-ярки звезди. В старинните звездни карти и атласи това съзвездие се рисува като огромен кит със страшна уста и дебела, извита опашка.

Най-забележителният обект в съзвездието Кит, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата ο (омикрон) Кит, която се нарича още Мира. Това латинско име означава „дивна“ или „удивителна“. С какво е заслужила тази звезда това име? — Историята е дълга. Тя започва още от края на XVI в., когато Фабрициус видял в съзвездието Кит звезда от 3m, която преди него никой не е забелязал и не с била нанесена в звездните карти и атласи. Едва след около половин век вследствие на старателни наблюдения върху звездата станало ясно, че тя променя блясъка си в много големи граници и с дълъг период. Звездата Мира от Кит е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дългопериодични променливи. Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4m до 9,3m. Има случаи, когато е звезда от 2m, а също и от 10,1m. Когато Мира от Кит има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в това съзвездие и силно привлича погледа в сравнение с околните слаби звезди. Но след известно време тя става невидима не само за просто око, но даже и за обикновена далекогледна тръба. Не е постоянен и периодът на измененията на блясъка на Мира от Кит. Неговата средна стойност е 331,62 денонощия. Звездата Мира от Кит е червен гигант с много ниска температура на повърхността (около 2000°).

В съзвездието Кит през последните години привлече вниманието на специалистите жълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина, която е означена с буквата τ. Тау от Кит е забележителна с това, че наподобява нашето Слънце, но е малко по-малка от него и с малко по-ниска температура на повърхността. Изхождайки от редица съображения, преди всичко от бавното околоосно въртене на тази звезда, специалистите считат, че има голяма вероятност около τ от Кит да обикалят планети, някои от които да са населени с разумни същества. Затова в продължение на няколко месеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопите към тази интересна звезда с надеждата да уловят сигнали от разумни същества с високо развита цивилизация. Досега такива сигнали не са уловени.

Образ на Кит (Cetus)

 

 

Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.

Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия[2], която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея.

Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини.

Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак.

Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло.

Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил:

— Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!

Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже.

Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда.

Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни.

Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа й към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата.

Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.

В двореца на цар Цефей направили невиждано сватбено тържество. Факлите на Ерос и Хименей осветявали огромните зали със златиста светлина. Навсякъде се носил опияняващ мирис на цветя и зеленина, а нежните звуци от дивните песни на лири и китари се носели далеч от двореца. Прегърнал прекрасната като богиня Андромеда, Персей разказал на гостите за своите подвизи. Ликували Цефей и Касиопея от щастието, което им дали боговете, като им изпратили такъв прославен герой, който спасил дъщеря им и избавил Етиопия от сполетялото я бедствие. Цар Цефей дал на Персей приказен дворец и половината от Етиопия.

Не останал дълго време Персей в царството на Цефей. С жена си Андромеда той отишъл на остров Сериф, за да види майка си Даная. Там я намерил в страшна беда. За да се спаси от задирянето на Полидект, тя се принудила да се скрие в храма на Зевс и не могла да излиза от него. Гняв и омраза избухнали в сърцето на Персей. Отишъл той при Полидект тъкмо когато пирувал с приятели. Щом го видял, Полидект силно се изненадал, защото бил сигурен, че Персей няма да се върне жив от страната на горгоните. Но когато Персей му казал, че е убил Медуза и носи главата й в торбата си, Полидект избухнал в смях:

— За дете ли ме мислиш, та ми разправяш такива лъжи? — казал му Полидект.

Тогава Персей бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като си извърнал главата, казал на Полидект:

— Щом не вярваш на думите ми, виж с очите си!

Погледнал Полидект Медуза и в миг се превърнал на камък. В камъни се превърнали и приятелите му, с които пирувал.

Персей предал остров Сериф на Диктис, брата на Полидект, който някога извадил с мрежата си от морето сандъка, в който били затворени той и майка му. След това Персей с Андромеда и майка си отишъл в Аргос при дядо си Акризий. Дядо му си спомнил предсказанието на оракула, че ще умре от ръката на своя внук, и затова избягал от Аргос, далеч на север. Персей останал да управлява родния си Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите и меча на Хермес. На Атина Палада той подарил главата на Медуза.

Доволен бил народът на Аргос от управлението на Персей и често устройвал игри и тържества. На такива игри веднъж се стекли герои от всички краища на Гърция. Дошъл и престарелият вече Акризий и с радост гледал състезанията по време на игрите. В тях взел участие и Персей. Той хвърлил един тежък диск, който полетял високо, високо…, до облаците и паднал със страшна сила върху главата на Акризий. Така се изпълнило предсказанието на оракула.

Боговете превърнали в звезди героите на тази дивна легенда и ги отнесли на небето, гдето те блестят като съзвездия Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей.

Образ на Персей (Perseus) и Андромеда (Andromeda)

Бележки:

[1] Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика.

[2] Според представата на древните гърци Етиопия се намирала в най-южния край на Земята. По-късно гърците и римляните наричали с името Етиопия онази част от Африка, която е на юг от Египет.

 

Риби (Pisces)

Карта на съзвездието Риби (Pisces)

 

РИБИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда от началото на октомври до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Овен, Кит, Водолей, Пегас и Андромеда.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са изобщо много слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Съединени с линии, те образуват тъпоъгълен триъгълник. Много трудно е дори с усилие на въображението в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Риби такава, каквато е рисувана в старинните звездни карти и атласи. Това съзвездие се рисува като две риби, далеч една от друга, но свързани с дълга и широка лента.

В съзвездието Риби няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересен обект е само най-ярката звезда от съзвездието, която е физически двойна звезда, но да се видят отделните й компоненти е възможно само с по-мощен телескоп.

Образ на Риби (Pisces)

Една легенда, достигнала до нас от дълбока древност, разказва, че когато Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката влизало в съзвездието Риби, започвали да валят силни пролетни дъждове. Тогава на небето се появявали две риби. Но легендата не обяснява защо те са свързани с дълга и широка лента.

Древните гърци са вплели Рибите в митологични разкази, които и днес пленяват със своята поетичност.

Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започвали да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестели като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочините на морето излизали заловени за ръце една след друга нереидите — петдесетте дъщери на морския бог — прорицателя Нерей. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, заслушвали се зверовете… Една от тях — прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, синът на Симетида, висок, строен и красив като бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил накъде е тръгнал й се насочил към нея…

Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх…

Не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той веднъж на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се приближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшния му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и затичал към тях. Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се морето… Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в Риби, те плуват в глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им…

Не по-малко трагичен е и другият разказ. Цар Приам имал брат Тифон, който с красотата си очаровал крилатата богиня на зората Еос и тя го откраднала. Боговете му дали безсмъртие, но не му дали вечна младост. Напразно мечтаел той за вечна младост. Дните и годините минавали и безмилостно оставяли следите си по лицето му.

Един ден Тифон видял в далечината Афродита — богинята на любовта, да върви със своя син Ерос, който, изпънал златния си лък, бил готов всеки миг да пусне любовна стрела в сърцето на бог или смъртен. Облечена в златоткана дреха, с венец от благоуханни цветя на главата вървяла Афродита, хванала за ръката своя син. Където стъпела прекрасната богиня, израствали чудни цветя и въздухът ухаел на свежест и младост. Очарован от красотата й, Тифон хукнал след богинята. Узнала намеренията му, тя побягнала със сина си… Още малко и Тифон щял да я настигне. За да се спаси от преследването му, Афродита и Ерос се хвърлили в река Ефрат и се превърнали на Риби. Боговете поставили на небето всред съзвездията двете риби, свързани с дълга и широка лента — олицетворение на великата майчина любов.

 

 

Триъгълник (Triangulum)

Карта на съзвездието Триъгълник (Triangulum)

 

ТРИЪГЪЛНИК принадлежи към най-малките съзвездия. Най-добре се вижда от октомври до март. Заобиколено е от съзвездията Персей, Овен, Риби и Андромеда.

В съзвездието Триъгълник могат да се видят с просто око около 15 звезди, но само три от тях са по-ярки от трета и четвърта звездна величина. Те така са разположени, че образуват правоъгълен триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Във върха на правия ъгъл се наблюдава звезда от трета звездна величина.

В съзвездието Триъгълник се вижда една от най-близките и най-добре изучени галактики, която се означава с M33. Тя е втората по яркост галактика след галактиката в съзвездието Андромеда, но е на границата на видимостта с просто око (общата й яркост е 6,2m). Само в тъмни и изключително ясни нощи тя би могла да се види като слабо, размито петно. В зрителното поле на телескоп тя се вижда много добре и оставя дълбоки и трайни впечатления преди всичко със своята интересна структура. Галактиката в Триъгълник е приблизително три пъти по-малка по размери от галактиката в Андромеда.

Съзвездието Триъгълник не е свързано с никакъв мит или легенда. Името му е дадено заради триъгълника, който образуват трите най-ярки звезди в него. Древните гърци са виждали в този триъгълник пренесена от боговете на небето делтата на р. Нил.

 

Образ на Триъгълник (Triangulum)

 

Колар (Auriga)

Карта на съзвездието Колар (Auriga)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЛАР е почти изцяло в Млечния път, но ярките му звезди добре го очертават и то привлича погледа със своята красота. Най-добре се вижда през нощите от октомври до април. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Рис, Бик, Персей и Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Колар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една от най-ярките звезди на небесната сфера е звездата Капела от нулева звездна величина. Тя привлича погледа със своя блясък и ярко жълт видим цвят. По-рано се е считало, че Капела е звезда, напълно еднаква с нашето Слънце. Изучаването й обаче разкри, че само по цвят и температура тя наподобява Слънцето. В действителност тя е двойна звезда, но двете й компоненти са толкова близко разположени, че е невъзможно да се наблюдават поотделно и с най-големите съвременни телескопи. Само въз основа на изучаването на спектъра на Капела стана възможно да се установи, че тя е спектрално двойна звезда.

Една от най-интересните звезди, и то не само в съзвездието Колар, е звездата ε от Колар. Тя е затъмнително-променлива звезда с период 27 години (най-дългия период на изменението на блясъка на променливите звезди от този тип). От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда се разкри, че единият компонент е видимата звезда, от четвърта звездна величина, която е един гигант, с диаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето, а температурата на повърхността й е 6300° (само с 300° по-висока от температурата на повърхността на Слънцето). Другият компонент е звезда-свръхгигант, и то най-големият свръхгигант от всички известни сега. Диаметърът й е 2700 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. За сравнение ще отбележим, че ако в центъра на тази звезда-свръхгигант поставим нашето Слънце, то в нея би се поместила Слънчевата система до планетата Сатурн включително. Въпреки тези удивително големи размери тази звезда не само че не се вижда с просто око, но не е възможно да се наблюдава даже с големи съвременни телескопи. Причината за това е, че е много близо до видимия компонент и, от друга страна, че температурата на повърхността й е само 1350°, почти изстинала звезда, която излъчва главно невидими инфрачервени лъчи.

Най-ярките звезди от съзвездието Колар заедно със звездата β от съзвездието Бик образуват голям петоъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Удивително е, че древните са виждали в тези петоъгълник коленичил човек, който държи в дясната си ръка стреме и юзда, а в лявата — две козлета. На лявото му рамо, гдето блести звездата Капела (в превод името й значи коза) стои коза. Такава е картината на съзвездието Колар в старинните звездни карти и атласи.

 

Бик (Taurus)

Карта на съзвездието Бик (Taurus)

 

БИК е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на ноември и декември. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Орион, Колар и Персей.

Областта на съзвездието Бик е богата със звезди. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Добре се виждат с просто око и двата разсеяни звездни купа Плеядите и Хиадите.

За това съзвездие се изисква съвсем малко усилие на въображението, за да се види в него разярен Бик. В кървясалото му дясно око е яркочервената звезда от първа величина Алдебаран. Главата и особено ноздрите на Бика са очертани от звездния куп Хиади, а по-слаби звездички очертават дългите му извити рога, в краищата на които блестят ярки звезди (β от 2m и ζ от 3m). На гърба на Бика е разсеяният звезден куп Плеяди.

Плеядите (Квачката, както го нарича нашият народ) е най-известният и най-ефектният разсеян звезден куп. С просто око се виждат 6–7 звезди, но броят на звездите в него, по-ярки от 17m, е около 500. В пространството те заемат област с диаметър 50 светлинни години. Разстоянието до този красив звезден куп е около 500 светлинни години.

За Плеядите, както и за другите разсеяни звездни купове, е характерно това, че всички звезди от купа се движат в пространството успоредно и с почти еднакви скорости.

Хиадите е разсеян звезден куп, в най-гъстата част на който е звездата Алдебаран — най-ярката звезда в съзвездието Бик. В пространството Алдебаран е далеч от този куп и няма нищо общо с него. Тя само видимо се проектира в неговата най-гъста част. Най-ярките звезди от Хиадите са 39, но общият брой на звездите в този звезден куп е около 200. Поради ефект от перспективата скоростите им са насочени към една точка от небесната сфера (наречена радиант), която е близо до звездата Бетелгейзе (α от Орион). Интересно е да се отбележи, че собствените скорости на звездите от Хиадите са значителни и поради това този куп често се нарича Движещ се звезден куп. В пространството звездите от него заемат област с диаметър 16 светлинни години, а разстоянието до купа е 130 светлинни години. Преди около 800 000 години Хиадите са минали най-близо до Слънцето (на разстояние от него само 65 св. г.), а след 65 милиона години те толкова много ще се отдалечат от него, че този красив сега разсеян звезден куп ще се вижда като слабо мъгляво петно.

Звездата Алдебаран принадлежи към червените гиганти. Нейният диаметър е 30 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Разстоянието до нея е 70 светлинни години.

В съзвездието Бик близо до звездата ζ се намира един от най-мощните радиоизточници. Това е известната Ракообразна мъглявина. Макар и да не се вижда с просто око, а само със съвременен телескоп, поради нейните особености заслужава да бъде обърнато вниманието на читателя върху нея.

Ракообразната мъглявина се е образувала съвсем „наскоро“, в 1054 г., вследствие на избухването на свръхнова звезда[1]. Избухването е било толкова силно, че даже сега газовете на Ракообразната мъглявина се разлитат във всички посоки със скорост 1000 км/сек.

Интересна е и звездата λ от Бик, която е затъмнително-променлива. Яркостта й се изменя (3,5m-4m) с постоянен период, равен на 3,95 денонощия. Тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око.

Образ на Бик (Taurus)

 

 

Древните гърци със своето богато въображение и поетична фантазия са свързали БИКА с интересни митове.

Бог Посейдон изпратил на цар Минос (син на Европа), владетеля на остров Крит, един млад, бял като сняг Бик, за да му го принесе в жертва. Досвидяло на Минос да принесе в жертва такъв невиждано красив Бик, пуснал го на свобода и принесъл в жертва един от своите бикове. От тази постъпка на Минос Посейдон толкова много се ядосал, че вселил бяс в изпратения от него Бик. Побеснелият Бик започнал да върлува из целия остров Крит и да унищожава всичко, каквото срещне. Бедствията, които причинявал, ставали все по-големи и над остров Крит надвиснала опасността да бъде напълно опустошен.

По поръчение на Евристей Херкулес дошъл на остров Крит, хванал побеснелия Бик и го укротил. След това го яхнал, преплувал морето[2] с него и пристигнал в Пелопонес. Като агне повел Херкулес укротения Бик и го завел в Микена. Видял го Евристей, възхитил се от величествения Бик, но не посмял да го остави в стадото си, а го пуснал на свобода.

Почувствувал се свободен, Посейдоновият Бик отново се разбеснял. Като вихър се понесъл той из целия Пелопонес и полетял далеч на север. Стигнал чак в Атика, в Маратонското поле и започнал да върлува в цялата област. Опустошавал посевите и унищожавал всичко, каквото срещнел, с дългите си остри и извити рога. Невиждано бедствие сполетяло Атика и нейните околности. От него я избавил безстрашният герой Тезей. Дошъл той в Атика и веднага отишъл в просторното Маратонско поле. Съзрял го Бикът и с ярост се нахвърлил върху него. Но Тезей хванал рогата му с мощните си ръце и така извил главата му, че чудовището се строполило безпомощно на земята в краката му. Тезей го овързал с тежки железни синджири и го повел за Атика. Щом пристигнал там, принесъл Посейдоновия Бик в жертва на бог Аполон.

За Бика друг мит разказва: Владетелят на финикийския град Сидон цар Агенор имал трима синове (Фойникс, Киликс и Кадъм) и само една единствена дъщеря. Тя се казвала Европа и била най-красивата девойка на Земята, която могла да се сравнява само с безсмъртните богини.

Радостна и безгрижна, по цял ден Европа играела с другарките си по зелените ливади в околностите на гр. Сидон. Една нощ тя сънувала сън, който много я разтревожил. Насън тя видяла как материкът Азия и частта от него, която отделя морето, се превърнали в жени — едната по-стара, а другата — по-млада. Двете жени започнали да се борят за нея. Всяка от тях искала да вземе Европа. По-старата жена, Азия, била победена от по-младата… Стреснала се Европа от необикновения сън и се събудила. Тя не могла да разбере какво означава този сън. Разтревожена, започнала да се моли на боговете да я закрилят от нещастията, ако такива й предвещава сънят.

Минали няколко дни. Нищо лошо не се случило на Европа. Успокоила се тя и отново започнала да играе с другарките си. Една сутрин Европа отишла с тях на най-хубавата ливада, гдето растяла сочна зелена трева и пасели стадата на нейния баща. Безгрижна тичала тя по ливадата, късала цветя, правила венчета от тях и ги слагала на главата си, а смехът й огласял цялата околност. Сякаш и птичките станали по-весели и по-нежно пеели, а златистите лъчи на Хелиос а обливали и я правели още по-красива.

От висините на светлия Олимп всемогъщият Зевс съзрял Европа сред зелената ливада и очарован от божествената й красота, веднага решил да я открадне. Но как да извърши това така, че да не изплаши Европа и другарките й? Не се затруднил много Зевс. Превърнал се в снежнобял БИК и неусетно се вмъкнал в стадото на Агенор.

Безгрижно тичали по ливадата младите момичета. Но когато Европа се отделила от тях, за да откъсне един кичест божур, БИКЪТ дошъл при нея и така нежно я гледал с големите си очи, сякаш искал да й заговори. Започнала Европа да го милва, да глади белоснежната му кожа и да се възхищава от дългите му и извити като полумесец рога. Още по-нежно започнал да се умилква бикът и легнал в краката на Европа. Хванала тя рогата му и радостно седнала на широкия му гръб. Тихо и кротко станал Бикът, стъпил на краката си, а Европа се заливала от смях. И изведнъж… бикът като вихър се понесъл към морето. Разплакала се Европа, развикали се другарките й, но бикът вече се хвърлил в морето и като риба се понесъл по безбрежните сини води. От страх Европа здраво се държала за рогата му. Морските вълни затихвали пред Бика и той все по-бързо я носил на запад. Из глъбините на морето излезли прекрасните нереиди и с нежни песни заплавали с него. Самият бог Посейдон, придружен от всички морски божества, се носил с колесницата си по морските вълни и с тризъбеца си ги укротявал, за да бъде гладък пътят на неговия велик брат — гръмовержецът Зевс. Утихнали бурните ветрове и само слаб ветрец развявал златистите коси на Европа, а наоколо — безкрайно море и синьо небе. Никакъв бряг не се виждал, никакво островче не се съзирало в безкрайните морски простори… Но ето в далечината започнали да се очертават бреговете на остров Крит. Към него се насочил Бикът и скоро доплавал. Излязъл от морето, скочил на брега и оставил скъпия си товар. Докато Европа прибирала разпилените си коси, Бикът изчезнал и пред нея застанал Зевс с цялата си величественост.

Европа станала съпруга на Зевс. Тя му родила трима синове — Минос, Радамант и Сарпедон, славата на които се носела далеч по света. Съзвездието БИК напомня за постъпката на Зевс и за прекрасната девойка Европа, която той откраднал от Азия и пренесъл на остров Крит. Но Европа била не само прелестна. Тя имала благ характер, обичала хората, помагала им и те толкова много я обикнали, че нарекли на нейно име целия материк Европа.

Разсеяният звезден куп Хиадите е привлякъл погледа на хората още в незапомнени времена. За това говорят митовете, с които е свързан този куп. Според един от тях Кронос, бащата на Зевс, се страхувал, че неговите деца ще му отнемат властта над Небето и Земята, както той я отнел от своя баща. Затова заповядал на жена си Рея да му донася веднага детето, щом го роди. Но когато тя, изпълнявайки нареждането, му поднасяла детето, Кронос го глътвал на една хапка. Вече пет от децата си погълнал той (Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Но като богове те били безсмъртни и не умирали, а оставали в стомаха му. Мъчно било на Рея, че не може да си отгледа поне едно дете. Затова последното си дете, Зевс, тя родила на остров Крит, в една дълбока пещера. Вместо да поднесе малкия Зевс на Кронос, тя му поднесла продълговат камък, увит в пелени като бебе. Без да забележи измамата, Кронос погълнал камъка. За да не предизвика съмнения у Кронос, Рея се разплакала и излязла навън. В миг тя дошла на остров Крит и наредила на нимфите да гледат малкия Зевс. Под техните грижи той бързо растял, хранел се с мляко от козата Амалтея и с мед, който пчелите донасяли от далечната планина Дикта. Спокойна, Рея се върнала при Кронос.

Израснал Зевс, придобил божествена мощ и започнал борба със своя баща. С помощта на сторъките великани той го победил и станал властелин над Небето и Земята.

Не забравил Зевс Нимфите, които го отгледали. За да им се отблагодари, той ги превърнал в звезди и ги отнесъл на небето. Така сред съзвездията заблестели Хиадите.

Не само тази е заслугата на Нимфите, за да блестят на Небето като Хиадите. Те отгледали и един от синовете на Зевс — бога на виното и веселието Дионис.

Царят на Тива — Кадъм, имал дъщеря Семела, която се славела с неземната си красота. Видял я Зевс от висините на Олимп и в миг се явил пред нея. Опиянен от нейната нежност и прелест, той й казал, че ще изпълни всяко нейно желание. Думите си потвърдил с нерушима клетва, каквато дават само боговете в свещените води на подземната река Стикс. Семела станала негова съпруга. Узнала за това великата богиня Хера и Силна омраза се разярила в сърцето й към Семела и решила да унищожи съперницата си.

Хера полетяла с колесницата си от Олимп и дошла при Семела. Като се престорила на спокойна, тя с нищо не издала омразата си към Семела и я посъветвала: „Зевс ти се закле, че ще изпълни всяко твое желание. Помоли го да се яви пред теб с величието си на гръмовержец и господар на Олимп. Ако той наистина те обича, ще изпълни желанието ти и няма да откаже.“

Без да подозира злия умисъл на Хера, Семела помолила Зевс да се яви пред нея с цялото си величие на гръмовержец. Той изпълнил желанието й. Явил се пред нея, както поискала…

Ослепителни мълнии блестели в ръцете му, гръмотевици разтърсили двореца на Кадъм. От светкавиците буйни пламъци обхванали всички наоколо. Паднала Семела, обхваната от огъня. Едва сега преди смъртта си, тя разбрала, че съветът на Хера я погубил. Умираща, тя родила преждевременно Дионис — слабо, хилаво дете, което пламъците веднага обхванали. Но Зевс не допуснал да изгори синът му. В миг го обградил с бръшлян и го спасил от огъня. Взел Зевс сина си и понеже не бил доносен, зашил го в бедрото си. Там той заякнал и се родил втори път. По нареждане на Зевс Хермес отнесъл новородения Дионис в гр. Орхомен и го предал на Семелината сестра Ино и съпруга й цар Атамант, за да го отгледат и възпитат.

Когато Хера научила, че синът на омразната й Семела е жив и че за него се грижат Ино и Атамант, тя много се разгневила. Как са посмели те да го приемат?! И решила тя да ги накаже жестоко. Отнела разума на Атамант и той, обезумял, убил сина си Леарх и подгонил с копието си Ино и втория си син Меликерт. Вече ги наближил до самия морски бряг. За да се спасят от копието му, те се хвърлили в морето. През това време, докато Атамант гонил Ино и сина си, бързоходният пратеник на боговете Хермес взел Дионис и го спасил от безумния Атамант. Отнесъл го в Нисейската долина и го предал на нимфите да го отгледат. Под техните грижи Дионис бързо израсъл и веселил хората. Те го почитали като могъщ бог на виното, радостта и плодородието. В негова чест устройвали тържества, които продължавали по няколко дни, по време на гроздобер или когато начевали новото вино.

Зевс обичал своя вечно млад, весел и безгрижен син Дионис. Той възнаградил нимфите, които го отгледали и възпитали, като ги превърнал в звезди и ги оставил на небето, за да блестят като Хиадите през нощите.

Съзвездието Бик, а следователно и Хиадите, след периода на невидимост отново започва да се вижда през есенните нощи. Но след летните горещини времето се захлажда и започват есенните дъждове. Древногръцка легенда свързва това природно явление с Хиадите.

Хиадите били дъщери на Атлас. Те имали брат Хиант, който загинал по време на лов за лъвове. Сестрите му неутешимо плачели денонощно. Боговете се смилили над тях, превърнали ги в звезди и ги оставили на Небето. Там вкупом те блестят под името Хиади, която дума на български език означава „Вали дъжд“. И когато на нощния небосвод се появяват Хиадите, сълзите им за техния брат Хиант се изливат на Земята като дъжд.

 

 

ПЛЕЯДИТЕ са сестри на Хиадите. Те са седемте дъщери на Атлас — Електра, която родила от Зевс Дардан и Етион, Мая, родила от Зевс Хермес, Тайгета, Алциона (най-ярката звезда в звездния куп Плеядите), Меропа, Келена и Астеропа.

По неизвестни причини плеядите били преследвани от ловеца-гигант Орион. За да се спасят от него, те се помолили на боговете, които ги превърнали в гълъби, после в звезди и след това ги оставили на небето.

Според друг вариант на мита Зевс възложил на плеядите да му носят амброзия на Олимп. За сестрите пътят до Олимп бил много тежък и при всяко отиване там една от тях загивала. Но Зевс не допускал да се намали броят на сестрите. При всяко завръщане той заменял загиналата сестра от плеядите с нова. Така броят на звездите в Плеядите остава неизменен.

Звездният куп Плеядите е привлякъл погледа и на нашия народ, които го нарича Квачката. Най-ярката звезда в купа е квачката, а останалите по-слаби звезди около нея — пиленцата, които са шест. Те непрекъснато трептят, сякаш кълват просени зрънца.

Що се отнася до Хиадите, в този звезден куп нашият народ е обърнал внимание на наредените като обръч звезди около звездата Алдебаран, която нарекъл Гайдаря, а звездите, които образуват обръча около нея — Хорото.

 

Бележки:

[1] В Ракообразната мъглявина има пулсар, който се наблюдава като звезда. Пулсарите са неутронни звезди, които възникват след избухването на свръхновите звезди.

[2] Затова задната част на Бика (потопената във водата) на звездните карти е в област от съвсем слаби звездички, докато главата му (над водата) е в област от ярки звезди.

 

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

Карта на съзвездието Орион (Orion)

 

ОРИОН е едно от най-красивите съзвездия на цялото звездно небе. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от декември до март. То привлича погледа с ярките си звезди и с огромната видима площ, която заема. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Единорог, Еридан и Бик.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Орион могат да се видят с просто око около 120 звезди. Най-ярките от тях са червената Бетелгейзе и бялата Ригел (и двете от нулева звездна величина). Те заедно с още две звезди от 2m образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Орион — голям, удължен, неправилен четириъгълник. В средата му са наредени малко наклонено три звезди от втора звездна величина, които образуват „пояса“ на Орион.

Освен споменатите звезди в съзвездието Орион има още десет звезди, по-ярки от четвърта звездна величина. Но необходимо е богато въображение, за да се види в конфигурацията на звездите легендарният ловец Орион, високо вдигнал с дясната си ръка огромен боздуган и с преметната лъвска кожа на лявата ръка. В дясното рамо на Орион е звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак е звездата Ригел[1]. Звездата θ блести в неговия изкривен меч, а звездата χ — в боздугана му. Десетината слаби звездички, „безразборно разхвърляни“, напомнят за лъвската кожа, която Орион е преметнал през протегнатата си лява ръка.

Най-силно впечатление в съзвездието Орион прави звездата Бетелгейзе със своя червен цвят. Тя е свръхгигант. Диаметърът й е 450 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Ако в центъра й поставим Слънцето, то в нея биха се поместили орбитите на планетите до Марс включително! Разстоянието до тази звезда-свръхгигант е 650 светлинни години.

Бетелгейзе е една от най-интересните и лесно достъпни за наблюдение с просто око полуправилни променливи звезди. В измененията на блясъка й се разкриват два периода, които се наслагат: единият има продължителност 180 дни, а другият — 2070 дни. Разкрита е и друга особеност в измененията на блясъка на Бетелгейзе — свивания и раздувания на звездата, т.е. намаляване и увеличаване на нейния диаметър. Това се доказва въз основа на непосредствени измервания на диаметъра на Бетелгейзе със звезден интерферометър. Следователно звездата Бетелгейзе е полуправилна променлива цефеида, измененията на блясъка на която се дължат на неправилни пулсации. Когато звездата е свита, диаметърът й е най-малък, температурата й е най-висока и яркостта — най-голяма. Обратно, когато звездата е най-раздута, диаметърът й е най-голям, температурата на повърхността й е най-ниска, а яркостта — най-малка.

Звездата Ригел е гигант, който излъчва 23 000 пъти по-интензивно от нашето Слънце.

В съзвездието Орион около звездите θ и ι (гдето е мечът на Орион) в ясни и безлунни нощи се вижда с просто око размито светло петно. Това е забележителната дифузна светла мъглявина в съзвездието Орион, която е особено интересен обект за астрономите. Разбира се, с просто око се вижда нищожно малка част от тази дифузна мъглявина. Но тя е единствената дифузна мъглявина, която може да се вижда с просто око. За разлика от галактиките, които са звездни системи, подобни на нашата звездна система — Галактиката, дифузната мъглявина в Орион е образувана от газ в твърде разредено състояние (главно водород). За да се добие представа за невъобразимо малката й плътност, ще посочим, че газът от нея в 100 кубически километра тежи само един милиграм!

Средният диаметър на дифузната мъглявина в Орион е 16 светлинни години, а разстоянието и от нас е 1150 светлинни години. Тя се намира в нашата Галактика.

В съзвездието Орион близо до звездата Бетелгейзе се намира радиантът на метеорния поток Ориониди, който се наблюдава от 16 до 23 октомври. Максимумът на този поток е на 21 октомври, когато за един час могат да се наблюдават около 10 метеора — ориониди.

Образ на Орион (Orion)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ГОЛЯМОТО КУЧЕ

 

Карта на съзвездието Голямото куче (Canis Major)

 

            Съзвездието ГОЛЯМОТО КУЧЕ се вижда най-добре от януари до март. В него е звездата Сириус — най-ярката звезда върху цялата небесна сфера. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Гълъб, Заек и Единорог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямото куче могат да се видят с просто око около 80 звезди, от които по-ярки от четвърта звездна величина са само 10. Петте, най-ярките от тях (заедно със Сириус), образуват характерната геометрична фигура на това съзвездие — удължен ромбоид, около най-източния връх на който има редица от няколко звездички. Не се изисква голямо усилие на въображението, за да се види в тази фигура бягащо куче с дълга извита опашка, в устата на което блести звездата Сириус.

Съзвездието Голямото куче дължи своята известност преди всичко на Сириус, която е най-ярката от всички звезди и е от минус 1,4m. Тя е една от най-близките до нас звезди — на 9 светлинни години.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Бесел направил заключение, че тази звезда има невидим спътник. Действително такъв бе открит. Оказа се, че той е звездичка от 8,6m. Този спътник на Сириус се оказа първата открита звезда бяло джудже. Масата му е приблизително равна на масата на Слънцето, но диаметърът му е само три пъти по-голям от диаметъра на Земята. Следователно неговата средна плътност е невъобразимо голяма. Кибритена кутия, напълнена с вещество от него, би тежала един тон!

Интересен обект за наблюдение с просто око в съзвездието Голямото куче е затъмнително променливата звезда UW. Блясъкът й се изменя от 4,5m до 4,8m с период 4,4 денонощия.

Образ на Голямото куче (Canis Major)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МАЛКОТО КУЧЕ

 

Карта на съзвездието Малкото куче (Canis Minor)

  

Съзвездието МАЛКОТО КУЧЕ най-добре се вижда от декември до май. То привлича погледа с червеникавата звезда Процион от първа звездна величина. Разположено е симетрично на съзвездието Орион спрямо Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Рак, Хидра, Единорог и Близнаци.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малкото куче могат да се видят с просто око около 20 звезди, но само две от тях са по-ярки — Процион и Гомейза (от трета зв. вел.). Съзвездието Малкото куче няма характерна геометрична фигура. В него няма и обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересно е да отбележим, че Процион е втората звезда, на която въз основа на предположението на Бесел е открит невидим спътник. Той е също бяло джудже, десет пъти по-малък от спътника на Сириус, и е много по-плътен от него. Наблюдението му е трудно даже за астрономите-специалисти, които разполагат с големи телескопи.

 

Образ на Малкото куче (Canis Minor)

ЗАЕК

 

Карта на съзвездието Заек (Lepus)

 

Съзвездието ЗАЕК принадлежи към малките съзвездия. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от януари до март. Заобиколено е от съзвездията Голямото куче, Гълъб, Еридан и Орион.

В съзвездието Заек могат да се видят с просто око до 40 звезди. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват добре очертан трапец — характерната геометрична фигура на съзвездието Заек. Едва ли тази фигура може да се оприличи на бягащ заек, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Заек няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.

Въображението на древните гърци е увековечило на небето със съзвездията Орион, Голямото куче, Малкото куче и Заек една ловна сцена.

 

Образ на Заек (Lepus)

За легендарния ловец Орион митологията разказва. Той бил строен, красив и пъргав. С двете си кучета Голямото куче и Малкото куче ходел на лов из горите и планините за диви зверове. Голямото куче подгонило един заек и той се сгушил в краката на Орион.

Въоръжен с огромен боздуган и остър меч, Орион по неизвестни причини преследвал плеядите, но срещу него се нахвърлил разярен бик. Вдигнал високо с дясната си ръка тежкия боздуган Орион, без да се страхува, и зачакал приближаването му, за да го удари по главата.

Бродил Орион из планините и гъстите гори, ловувал диви зверове и най-после пристигнал на остров Хиос. Там един скорпион го ужилил и той умрял. Но Ескулап, научил за преждевременната му смърт, отишъл на остров Хиос да го възкреси, както възкресявал и други умрели. Разтревожил се владетелят на подземното царство Хадес, че Ескулап му отнема сенките, и се оплакал на своя брат гръмовержеца Зевс. С мълнии и светкавици Зевс убил Ескулап.

Зевс превърнал в звезди Орион, Скорпион и Ескулап и ги оставил на небето да блестят като съзвездия. Той поставил редом със Скорпион Ескулап на едната страна на небето, а Орион на противоположната страна, за да не се опита Ескулап да възкреси Орион. Затова, когато Скорпион и Ескулап се виждат над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. А когато Орион се вижда над хоризонта, Скорпион и Ескулап са под хоризонта и не се виждат.

Според друг мит жестока участ сполетяла Орион. В един горещ летен ден той отишъл в гъстите гори на Китерон. Сякаш жар сипели лъчите на Хелиос и даже в гората горещината била непоносима. Орион потърсил ручей, за да се разхлади. След дълго лутане стигнал във вечнозелената и цветуща долина Гаргафия в Беотия, посветена на богинята на лова Артемида. Бистър като сълза ручей течал през долината, обрасла с буйна зелена трева и цветя, а кипарисите, чинарите и брезите със зелените си листа хвърляли гъсти сенки. Приятна прохлада и аромат от дивните цветя разнасял тихият ветрец из цялата долина.

Освежен, Орион тръгнал по ручея и унесен от прохладата, стигнал до една чудна пещера, цялата обвита в зеленина. Само през малка пролука в зеленината се виждало в нея прозрачно като кристал езеро. В тази пещера богиня Артемида търсила прохлада след всяко ловуване в Китеронските планини. Никой смъртен не знаел тази нейна пещера и никой смъртен не можел да се приближи до нея и да види богинята, когато се разхлаждала в бистрите като сълза води на езерото.

Неусетно Орион дошъл до входа на пещерата тъкмо когато прелестната богиня Артемида оставила лъка си и стрелите и влязла в нея. Спътничките й, прекрасните нимфи, събули сандалите й, съблекли я, привързали косата й и започнали да я обливат с кристалната вода. В този миг на входа се показал Орион. Изпищели нимфите и оградили богинята, за да не я видят очите на смъртен. Зачервена от яд и гняв, богиня Артемида превърнала Орион в красив елен с огромни клонести рога и дълги тънки крака, но запазила човешкия му разум. Хукнал из гората страхливият елен. Той съзнавал постигналото го голямо нещастие. От очите му капели едри сълзи, но не можел да говори и да изкаже страданията си.

Тичал из гората еленът, но двете негови любими кучета Голямото куче и Малкото куче го подушили и подгонили. Искал Орион да се спре и да им каже, че е техният господар, но не можел да говори. Още по-едри сълзи потекли от очите на елена и по-силно започнал той да тича из гористите планини. Но и кучетата като стрели летели след него. Настигнали го. С ярост се нахвърлили върху елена и го разкъсали. Така Орион трагично загинал от собствените си кучета, загдето единствен от смъртните, макар и неволно, зърнал дивната красота на прелестната богиня Артемида.

След смъртта на прочутия ловец Орион боговете го поставили на небето като съзвездие заедно с любимите му Голямо куче и Малко куче.

            Сред нашия народ най-известна е една част от съзвездието Орион, която той нарича Ралица[2]. В разположението на звездите δ, ε и ζ които образуват „пояса“ на Орион, и звездите σ, θ и χ които образуват десния крак на Орион, въображението на народа е виждало ралото, а в звездата Сириус — орача, остена на който образуват звездите η, τ и β от Орион. Звездата Процион от Малкото куче е кучето на орача, а воловете му са звездите α и γ от Орион.

            В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят.

            Римляните са наричали звездата Сириус Канинула (Кучешка звезда — от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция).

            За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда (Сириус). Взели я за Зорницата[3], впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван.

 

Бележки

[1] Арабското име Бетелгейзе означава „Рамо на гиганта“, а Ригел — „Крак на гиганта“.

[2] Появяването на съзвездието Орион след полунощ в ранна есен е напомняло на народа за есенната оран и сеитба. Затова в тази част на съзвездието той виждал рало, орач с остен, колата с воловете и кучето.

[3] Зорницата е планетата Венера. Изгряването й означава, че скоро ще изгрее и Слънцето.

 

 

Близнаци (Gemini)

Карта на съзвездието Близнаци (Gemini)

 

БЛИЗНАЦИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда през нощите от декември до май. Заобиколено е от съзвездията Рак, Малкото куче, Воловар и Рис. Част от съзвездието Близнаци е в Млечния път.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Близнаци могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от трета звездна величина. Съзвездието Близнаци привлича погледа с двете ярки звезди, видими близко една до друга — Полукс (1m) и Кастор (2m). Останалите по-ярки звезди образуват две редици, като от всяка се отделят малки разклонения от слаби звездички. Но в геометричната фигура на съзвездието Близнаци не може да се види картината, която се рисува в старинните звездни карти и атласи — прегърнати двама братя-близнаци. Звездата Полукс е в гушата на единия, а Кастор — в устата на другия.

Интересни обекти, които могат добре да се наблюдават с просто око, са:

Звездата ζ от Близнаци, която е променлива звезда-цефеида. Блясъкът й се изменя от 3,9m до 4,3m с период, близък до 10 денонощия. Периодът й не е строго постоянен, а е подложен на известни изменения. За любителите-астрономи тази звезда е твърде удобен и интересен обект за изследване.

Звездата η от Близнаци привлича вниманието на астрономите специалисти със своите интересни особености. Тя е спектрално двойна, а в същото време и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия. Наред с всичко това тази звезда е и полуправилна променлива. Блясъкът й се изменя в границите от 3,1m до 3,9m с период 233 дни. За любителите-астрономи тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око и те могат да внесат уточняване в нейните особености въз основа на продължителни системни наблюдения.

В съзвездието Близнаци близо до звездата Кастор е радиантът на метеорния поток Геминиди, който се наблюдава от 5 до 15 декември. Максимумът му е на 11–13 декември, когато за един час могат да се наблюдават около 60 метеора.

 

Образ на Близнаци (Gemini)

  

Митологията е вплела двамата братя-близнаци в удивителен разказ, който и сега затрогва със силната братска любов, описана в него.

Спартанският цар Тиндарей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело в цяла Гърция. С дивната си хубост тя омаяла и великия гръмовержец Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала великата богиня Хера, неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта. През един прозорец влязъл в покоите на Леда.

От Зевс Леда родила две деца — син Полидевк (римляните го наричали Полукс) и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От цар Тиндарей Леда също родила две деца — син Кастор и дъщеря Клитемнестра. На своя син Полукс Зевс дал безсмъртие, но брат му Кастор останал смъртен.

Расли двамата братя и скоро станали прочути герои. Те взели участие и в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида. Кастор укротявал и най-буйните коне и никой не можел да се сравнява с него в учението да управлява конете, впрегнати в колесница. С Полукс пък никой не можел да се сравнява в бой с юмруци. Навсякъде двамата братя-близнаци били винаги заедно и никога не се разделяли.

Полукс и Кастор имали двама братовчеди Идас и Линкей. С тях те извършили много подвизи, но веднъж се скарали и Идас пронизал с копието си Кастор. Полукс веднага се нахвърлил върху Идас, за да отмъсти за смъртта на брата си. Започнал бой на живот и смърт. Но двамата били еднакво силни и затова се намесил Зевс — бащата на Полукс. Зевс хвърлил ослепителна светкавица между Идас и Полукс, от която Идас изгорял и се превърнал в пепел. Полукс като безсмъртен останал невредим от светкавицата.

Върнал се Полукс при умрелия си брат, навел се над него и горчиво плакал ден и нощ. Мъката му, че брат му Кастор като обикновен смъртен трябва да отиде в мрачното царство на Хадес, се изливала в потоци сълзи. От ден на ден все по-големи ставали скръбта и мъката на Полукс. Отчаян, той помолил баща си Зевс, да го лиши от безсмъртието, за да може да умре и той заедно с брат си. Трогнал се великият Гръмовержец и предложил на сина си Полукс да си избере едно от двете — да остане вечно млад и да живее всред боговете на светлия Олимп или да живее заедно с брат си един ден в подземното царство на Хадес и един ден на Олимп при боговете.

Без да се колебае за да не се раздели от брат си, Полукс избрал неговата участ, определена от Зевс. Оттогава двамата братя останали неразделни. Един ден те прекарвали в подземното царство на Хадес всред сенките на умрелите, а втория ден отлитали във висините на Олимп в дворците на гръмовержеца Зевс и се веселели заедно с боговете на пищните им тържества.

Древните гърци почитали двамата братя-близнаци като богове, които закриляли хората от всички опасности и ги покровителствували при техните пътувания из родината или в далечни и чужди страни.

Привързаността между Полукс и Кастор станала олицетворение на братска любов. Господарят на Небето и Земята Зевс превърнал двамата братя-близнаци в звезди и ги оставил на небето всред съзвездията, за да блестят през нощите и да напомнят на хората за тяхната истинска братска любов.

 

Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

Карта на съзвездието Скорпион (Scorpius)

 

СКОРПИОН е зодиакално съзвездие, разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път. От нашата страна, невисоко над хоризонта се вижда само малка част от съзвездието Скорпион през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник, Везни, Змиеносец, Змия и Щит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион е Антарес (от 1m), която привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което е наречена с името Антарес (от Арес — Марс).

Най-ярките звезди в съзвездието Скорпион образуват върху фона на Млечния път две фигури, съединени с редица от няколко звезди. Едната фигура, която не се вижда от нашата страна, наподобява продълговат многоъгълник, а другата, видима от нашата страна, наподобява дамско ветрило, в дръжката на което блести звездата Антарес.

Съзвездието Скорпион е едно от малкото съзвездия, конфигурацията от звездите на което образува фигура, оправдаваща името му. Съвсем малко усилие на въображението се изисква, за да се види в тази конфигурация огромен Скорпион с дълги и страшни щипци.

В съзвездието Скорпион има много променливи звезди от различни типове, но от нашата страна те не могат да се наблюдават. Не се виждат от нашата страна и двата разсеяни звездни купа в съзвездието Скорпион, които се означават с M6 и M7. Тези два купа са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г. от нас. Поради това голямо разстояние този разсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7. Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпва само на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и е на разстояние от нас 915 св. г. Поради голямата разлика в разстоянията до двата звездни купа, въпреки че те съдържат почти еднакъв брой звезди, общата им яркост е различна. M6 е от 4,6m, а M7 — от 3,5m.

Интересна е звездата ζ от Скорпион, която е от 3,7m. Тя поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчването й е 400 000 пъти по-голяма от мощността на излъчването на нашето Слънце! От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.

Образ на Скорпион (Scorpius)

 

ЕРИДАН

 

Карта на съзвездието Еридан (Eridanus)

 

 

ЕРИДАН заема обширна област от южната небесна полусфера. Само малка част от него може да се вижда от нашата страна през нощите от ноември до февруари. Заобиколено е от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник, Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.

В огромната площ, която заема съзвездието Еридан от небесната сфера, в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 100 звезди, но изобщо те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

По-ярките звезди от съзвездието Еридан, съединени с линии, образуват една „върволица“, която започва малко на запад и над звездата Ригел от Орион, продължава с криволичене на запад и достига съзвездието Кит. На границата на това съзвездие тя прави голям завой на юг и продължава на изток до съзвездието Длето. Тук тя отново прави един остър завой на югозапад и с резки зигзаговидни чупки продължава далеч на юг, гдето завършва с ярката звезда Ахернар (от 0,5m). Тази криволичеща върволица от звезди напълно съответствува на името на река Еридан[1], дадено на съзвездието.

Образ на Еридан (Eridanus)

 

            Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.

Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:

— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!

Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.

Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:

— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!

Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.

— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!

Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.

Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:

— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!

Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.

Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.

Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?

Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:

— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?

Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…

Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…

Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.

Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.

 

            Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.

 

Бележки:

[1] Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.

Според други легенди това е или р. Нил, или р. По.

 

Лъв (Leo)

Карта на съзвездието Лъв (Leo)

 

ЛЪВ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на март и април. Заобиколено е от съзвездията Девица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв.

В съзвездието Лъв с просто око могат да се видят до 70 звезди, но, общо взето, те са слаби звезди. Най-ярките са Регул (от първа зв. вел.) и Денебола (от втора зв. вел.).

С малко по-голямо въображение разпръснатите слаби звездички над звездата Регул могат да се оприличат на буйна лъвска грива. Тялото на лъва и особено десният му крак са добре очертани от наредени звездички. Звездата Денебола блести в края на дългата и извита като обръч опашка на лъва.

Регул е интересна звезда. Тя е приблизително три пъти по-голяма от нашето Слънце, а температурата на повърхността й е 14 000°. На три ъглови минути от нея се намира звезда от 7,6m (невидима с просто око), която има жълт цвят и почти не се различава от нашето Слънце. Счита се, че тази звезда е спътник на звездата Регул, защото двете имат едно и също собствено движение в пространството. Но орбитално движение на този спътник около Регул все още не е открито.

В съзвездието Лъв близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток ЛЕОНИДИ, който се наблюдава от 10 до 18 ноември, с максимум на 12 ноември.

Метеорните тела от потока Леониди се движат по затворена орбита около Слънцето. Но те не са равномерно разпределени по тази орбита, а в една част от нея образуват един „плътен облак“. Когато нашата Земя преминава през тази част от орбитата на потока Леониди, тогава се наблюдава „обилен звезден дъжд“. Такъв е наблюдаван през 1833 г., 1866 г. и 1933 г. Последният „звезден дъжд“ на леонидите бе наблюдаван през 1966 г. Той бе невиждано „проливен дъжд“ (броят на падащите звезди достигна 140 000 в час!).

Звездните дъждове от Леонидите се повтарят през приблизително 33 години. Следващият „звезден дъжд“ от тях се очаква през 1999 г.

В съзвездието Лъв има интересни двойни звезди и галактики, но те са достъпни за наблюдение само с по-мощни телескопи.

Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още от древните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни явления.

В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и затова древните египтяни нарекли областта със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът — царят на животните.

Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX — цар).

Образ на Лъв (Leo)

 

 

Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия герой Херкулес.

Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред огромната му врата наредил да стоят непрекъснато хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, за да не избягат страшните чудовища. Титаните завинаги загубили властта си над света. Но борбата на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с победата над титаните. Предстояла му още една, последна, но най-тежка борба със стоглавото чудовище Тифон, което всявало ужас и причинявало всички злини на Земята.

Когато Гея (Земята) разбрала колко жестоко е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното чудовище Тифон със сто огромни драконови глави, които бълвали непрекъснато буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните недра, цялата Земя затреперала от огромното му тяло. Оглушителен рев на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и страхотно змийско съскане се разнасяли далеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко наоколо. Ужас обхващал животните и хората и даже боговете от това разярено чудовище. Земята горяла и всичко се топяло от адската горещина, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той смело застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрекъснат огън, сякаш въздухът започнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се превърнало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като огромна планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко наоколо. Самата Земя била застрашена да се разтопи напълно. Но Зевс, без да губи време, сграбчил огромното огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил създал. Там останал завинаги Тифон. Но и от Тартара той често всявал ужас сред хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища — двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и др. Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, ужас и страдания на хората.

Тифон и Ехидна изпратили своята рожба — огромния лъв в планините, недалеч от гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със страшен рев той върлувал в околностите на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия рев. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал глад и мор по хора и добитък. В Немея се чували само плач и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото бедствие, за което се говорело из цяла Гърция.

Чул Евристей за това бедствие и възложил на Херкулес да изпълни незабавно първото му поръчение: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.

Херкулес тръгнал веднага за гр. Немея. Когато пристигнал там, докъдето стигал погледът му, виждал само опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало дори кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, но никъде не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се мръква. От далечината Херкулес чул страшния рев на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, за да продължи опустошенията си от предишната нощ…

С няколко гигантски скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало огромна пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал огромни скали, така че лъвът можел да излезе само през другия изход. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало много и огромният лъв с рев излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е неуязвим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкова силно го стиснал, че за миг го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс — неговия баща. За спомен от първия си подвиг Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир.

Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкова от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал вече да не влиза в Микена, а да му показва доказателствата за изпълнението на поръченията му далеч извън градските стени.

Съзвездието Лъв напомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано бедствие.

 

Хидра (Hydra)

Карта на съзвездието Хидра (Hydra)

 

СЪЗВЕЗДИЕТО ХИДРА е разположено на юг от небесния екватор. То е най-дългото от всички съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Везни, Вълк, Центавър, Пневматична машина. Компас, Кормило, Малкото куче. Рак, Секстант, Чаша, Гарван, Девица и Везни.

Най-добре съзвездието Хидра се вижда невисоко в южната страна над хоризонта през пролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 130 звезди, но изобщо те са слаби (повечето от тях са на границата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2m, пет от 3m и осем от 4m). Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток към запад, сякаш е някоя огромна змия, главата на която е очертана от група слаби звездички.

Най-интересният обект в съзвездието Хидра, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от трета звездна величина. Близо до нея понякога се вижда, а понякога не се вижда с просто око друга звезда, която е дълго-периодична променлива и е означена с R. Звездата R от Хидра е червен гигант и по измененията на блясъка си наподобява звездата Мира от Кит. Периодът на измененията на блясъка на R от Хидра е 387 денонощия. При максимум тя е от 3,5m и добре се вижда с просто око, но при минимум става от 11m и може да се наблюдава само с телескоп.

Образ на Хидра (Hydra)

 

 

Със съзвездието Хидра е увековечен друг от подвизите на прославения митически герой Херкулес.

Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище.

Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие.

Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани.

Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа.

А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

 

Образ на Колар (Auriga)

 

 

Древните гърци са свързали съзвездието Колар с един от най-старите митове още от онези далечни времена, когато атиняните вярвали, че са произлезли от змия.

Земята родила Кекроп — човек, който вместо крака имал дълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атика град, който боговете от Олимп по негово предложение посветили на богиня Атина Палада и бил наречен Атина.

В Атина Кекроп построил прочутия Акропол и първото светилище на покровителката на града — богиня Атина Палада, и на нейния баща Зевс. Дъщерите на Кекроп станали първите жрици на богиня Атина.

Кекроп научил атиняните да правят лъкове и стрели, да ловят риба и да си правят къщи. Той основал държавата им и бил първият цар на Атика. Оттогава атиняните започнали да се наричат кекропиди — потомци на Кекроп.

След смъртта на Кекроп негов приемник станал Ерихтоний, роден от Земята и син на Хефест — бога на огъня, бога-ковач, с когото никой не могъл да се сравнява в коваческото изкуство.

Веднага след раждането му богиня Атина взела под свое покровителство Ерихтоний и го отнесла в своето атинско светилище. Там тя го оставила в една кошница, която затворила добре с капак и поставила две змии да го пазят денонощно. На своите жрици, дъщерите на Кекроп, тя също наредила да пазят кошницата, но строго им забранила да я отварят. Те не трябвало да видят тайнствено роденото от Земята дете.

Дълго време Кекроповите дъщери не смеели да нарушат поръката на богиня Атина. Но един ден богиня Атина отишла да донесе хълм, за да го постави до Акропола. Както носела хълма, един гарван я срещнал и й казал, че нейните жрици, дъщерите на Кекроп, отворили кошницата и видели детето в нея. Избухнала в ярост богиня Атина, захвърлила хълма, дошла в светилището си и жестоко наказала жриците си, като отнела разума им. Обезумели те избягали от светилището, хвърлили се от стръмните скали на Акропола и загинали трагично. С пазенето на Ерихтоний се заела самата богиня Атина. Под нейните грижи той израснал строен и умен, станал цар на Атика и дълги години управлявал атиняните.

Ерихтоний научил на много неща атиняните, много неща им дал, но едно те най-много ценели и обичали. Той изобретил колесницата, пръв впрегнал в нея коне и пръв се понесъл с нея като вихър из цяла Атика. С колесницата той посещавал и най-далечните краища на своята държава.

Ерихтоний поставил началото на най-старите празненства в чест на богиня Атина — Панатинеите. Нямало в Атика друг по-голям празник от Панатинеите, които се празнували с пищна тържественост всяка година по няколко дни през месец Хекатомбайон (края на юли и началото на август по сегашния календар). Празненствата започвали през нощта с факелно шествие, а през деня се провеждали състезанията между поети, певци и музиканти. Но най-много били участниците в надбягванията, борбата, хвърлянето на диск, копие и въведените за първи път от Ерихтоний надбягвания с колесници, в които с възторг участвували младежи и възрастни.

Заради неговото дивно изобретение — колесницата, родоначалникът на всички колари Ерихтоний бил отнесен от боговете на небето, гдето блести като съзвездие КОЛАР.

Митологията не разказва защо Коларят държи в лявата си ръка две козлета. Що се отнася до Козата, стъпила на лявото му рамо, това е Козата Амелтея, която откърмила Зевс с божественото си мляко в планините на остров Крит. Когато Зевс станал властелин над Небето и Земята, той не забравил козата Амелтея. Той я превърнал в ярка звезда и я оставил да блести на небето в съзвездието Колар.

 

Девица (Virgo)

 

Карта на съзвездието Девица (Virgo)

 

ДЕВИЦА е зодиакално съзвездие. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Девица могат да се видят с просто око 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в Девица е Спика (1m). Много лесно може да се намери Спика, ако мислено се продължи дъгата от звезди, които образуват „опашката“ на Голямата мечка, и се стигне до Арктур от Воловар. По-нататъшното продължение на дъгата стига до синкавобялата Спика.

Съединяването с линии на звездата Спика с по-ярките звезди от съзвездието Девица образува голям, разкривен четириъгълник. Тази геометрична фигура няма нищо общо с рисунките в старинните звездни карти и атласи — девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика (Спика — клас).

С появяването на съзвездието Девица на небосвода след периода на невидимостта му в древния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди в това съзвездие били наречени „Девойките-жътварки“ или просто „Жътварките“.

В съзвездията Девица са интересни много обекти: променливи звезди, двойни звезди, и много галактики, но те могат да се наблюдават само с телескоп.

Образ на Девица (Virgo)

 

 

В гръцката митология съзвездието Девица олицетворява Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня.

Само една дъщеря имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.

Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата долина и даже дивите зверове се вслушвали…

Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред неплътните сенки, вечно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч…

Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито никой дотогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните глъбини. Всичко станало толкова бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага дошла в Нисейската долина, но никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла дълга черна мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила дъщеря си, но и следа от нея не открила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките.

Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порой текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила само за дъщеря си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „камъка на скръбта“ до „кладенеца на девиците“. Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена.

Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой не принасял вече жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва сега господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В миг тя долетяла в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в скръб Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!“

Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й.

Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар — символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.

Седнала в колесницата Персефона и придружена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината — при мъжа си Хадес в подземното царство.

Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като огромни бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и бури зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковавали в мраз Земята. Сякаш преставал животът, докато скърбяла богиня Деметра за дъщеря си. И когато тя отново идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и далеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…

И когато на небето се появявало съзвездието Девица, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали великата богиня щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.

 

Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major)

 

Тези съзвездия, разположени на небесната сфера далеч едно от друго, са свързани от митологията с вълнуващ разказ.

Няма място в света, където да не е минало веселото шествие на бог Дионис. С венец от лозови пръчки на главата, той вървял отпред, а около него в лудешки танц се носели менадите, скачали пияните сатири с кози крака и опашки. В края на шествието вървял мъдрият учител на Дионис старецът Силен, който винаги бил пиян и едва се крепял на магарето си. С песни и музика шумното шествие бродело из планините, горите и посещавало най-отдалечените селища. Навсякъде хората с радост посрещали бог Дионис и неговата свита. Той ги учил да отглеждат лозата, да правят от сочните й зрели гроздове чудно вино, като нектара на боговете, да бъдат весели и щастливи. Но не навсякъде с радост посрещали Дионис и признавали неговата божествена власт и той трябвало със сила да я налага и да наказва най-жестоко онези, които не искали да го почитат като бог.

Не признавал Дионис за бог и тракийският цар Ликург. Той ненадейно нападнал развеселения бог и свитата му, когато пирували на зелена поляна сред гъста сенчеста гора. Разбягали се на всички страни меданите („беснеещи“ вакханки), като хвърляли свещените съдове на Дионис, пълни с вино. Зевс наказал Ликург, загдето оскърбил неговия син Дионис, като го ослепил и скъсил живота му.

Хората, които гостоприемно приели бог Дионис и свитата му и го почитали като бог, били богато възнаградени. Такава награда пръв в Атика получил Икар. Той радостно посрещнал бог Дионис и свитата му в своя дом и ги нагостил богато. Когато си тръгнал, Дионис му дал една лозова пръчка, научил го как да я отгледа и какво да прави с гроздето. Пръв в цяла Атика Икар започнал да отглежда лози и скоро просторните поля се зазеленели от неговите лозя, благословени от бог Дионис. От тежките им кехлибарени гроздове Икар направил вино, както го научил бог Дионис. То било толкова хубаво, че всеки, който го опитал, изпадал в екстаз, развеселявал се и забравял грижи и неволи.

Един ден, когато привечер се прибрали пастирите му, Икар им дал да пият вино. Те, като не знаели какво е напиване с вино, помислили, че господарят им ги е отровил. Хванали го и го убили. Отнесли тялото му в планината и там в една непристъпна местност го заровили.

Еригона, дъщерята на Икар, обляна в сълзи, денонощно търсила изчезналия си баща, но никъде не могла да го намери. Веднъж тя тръгнала с кучето си Майра. То я завело в планината и там тя открила убития си баща. От мъка Еригона се обесила на дървото до гроба на баща си.

Бог Дионис превърнал в звезди Икар, Еригона и кучето Майра и ги отнесъл на небето. Там те заблестели през нощите като съзвездия — Воловар, Девица и Голямото куче.

 

 

Косите на Вероника (Coma Berenices)

Карта на съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices)

 

Съзвездието Косите на Вероника най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Девица, Лъв и Ловджийски кучета.

В ясни и безлунни нощи в съзвездието Косите на Вероника могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата област хаотично „разпръснати“ съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях могат да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквато е картината на това съзвездие в старинните звездни карти и атласи.

Най-интересният обект в Косите на Вероника е един разсеян звезден куп, относително най-близък до нас. Друг обект в това съзвездие е купът от около 1000 галактики, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око. Достъпни за наблюдение са само с мощни телескопи.

Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, името на което е свързано с историческа личност. То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр.н.е., който му е дал това поетично име. Но едва през XVI в. по предложение на Тихо Брахе е било прието за отделно съзвездие.

Името на съзвездието Косите на Вероника е свързано с легенда, която вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, поетично разказани в нея.

Образ на Косите на Вероника (Coma Berenices)

 

 

През III в. пр.н.е. в Египет властвувал фараонът Птолемей III Евергет. Неговата съпруга се славела с божествена красота. Но това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей III и той се чувствувал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Обаче щастието им не продължило дълго. Птолемей III заминал с войските си да воюва с враговете.

Минавали дни, месеци, години…, но Птолемей не се връщал. Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита[1] и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала й да принесе за жертва своите прекрасни коси.

Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и се връща. Скоро ще бъде в двореца при нея.

Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си, веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги поставила на олтара й.

Пристигнал Птолемей III. В двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника…, но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, като видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя, че ги е поднесла в жертва на Афродита, за да му помогне да победи. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но… през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи затекли от очите му. В този тежък миг дошъл при него придворният му астроном математикът Конон и му казал:

— Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур… Виждаш ли слабите звездички? Това са Косите на Вероника[2].

Утешавайки натъжения Птолемей III, астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги виждат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.

Утешил ли се е Птолемей III Евергет от думите на придворния астроном, легендата не казва. Но ясно е, че астрономът Конон е ограничил съзвездие с името Косите на Вероника.

 

Бележки

[1] Афродита (римляните я наричали Венера) — богиня на любовта и красотата, покровителка на брака.

[2] Поетът Калимах (един от учителите на Ератостен) съчинил поемата Косите на Вероника, която не е достигнала в оригинал до нас. Запазена е латинската преработка на поета Катах.

 

Гарван (Corvus)

Карта на съзвездието Гарван (Corvus.png)

 

През нощите на април и май немного високо в южната страна над хоризонта добре се вижда трапец от ярки звезди. Това е съзвездието Гарван. То е заобиколено от съзвездията Девица, Хидра и Чаша.

ГАРВАН е малко съзвездие. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око до 15 звезди, но само четири от тях са по-ярки (около 3m). Те именно образуват трапец — характерната геометрична фигура на това съзвездие. В тази фигура трудно може да се види гарван, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Гарван няма интересни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око или с малка далекогледна тръба.

Как е попаднал Гарванът сред съзвездията на небето, митологията разказва.

 

            Аполон — богът, лицето на който сияело като слънчевите лъчи, не се застоявал на Олимп. Той обичал да ходи сред хората, да ги напътствува, да им свири с лирата си нежни песни, да им създава весело настроение и радост.

Със сребърния си лък и златната си лира Аполон ходил и в най-далечните и непристъпни селища. Веднъж той дошъл в едно откъснато планинско селце, оттатък Тембийската долина. В него срещнал девойка, каквато никога и никъде не бил виждал — висока, стройна, с разпилени коси, а сините й очи весело и безгрижно сияели като ярки звезди. Тя се казвала Коронида. Пленен от величествената й красота, която по нищо не отстъпвала на красотата на безсмъртните богини, Аполон се оженил за нея и двамата заживели щастливо. Родило им се момченце, очичките на което блестели, както очите на майка му. Нарекли го Асклепий. Радост изпълнила сърцето на Аполон от този дар на боговете. Звуците на лирата му огласили планините и горите и в тях се заслушали дори и зверовете. Раждането на Аполоновия син зарадвало и боговете на Олимп и те го ознаменували с весели пиршества.

Още по-радостен и щастлив станал животът на Коронида и Аполон. Всеки ден те водели малкия Асклепий в гората и с вълнуваща радост гледали как той се вслушва в ромона на ручеите, къса цветя и бере ягоди и къпини.

Аполон имал и един гарван с блестящи като сребро пера, както впрочем и на всички други гарвани по онова време. Но гарванът на Аполон се отличавал от другите гарвани. Той можел не само да лети бързо като стрела, но и да говори. И когато на Аполон се наложило да замине на далечен път, казал на Коронида:

— Аз ще знам всеки ден как си ти и Асклепий. Моят гарван всеки ден ще идва при тебе и след това ще ми разказва как сте с Асклепий.

Заминал Аполон. Още на следващия ден изпратил гарвана при Коронида. Полетял той и отишъл при нея. Поздравил я от Аполон, поприказвали и бързо полетял обратно, защото Аполон с нетърпение го чакал. Още отдалеч започнал да му разказва: „Коронида е добре! Асклепий расте!“

Така всеки ден гарванът носил вести на Аполон. Но един ден, кой знае как и защо, гарванът полетял, както винаги, при Коронида, но не минало много време и долетял обратно, много по-бързо от друг път, и някак си припряно и смутено започнал да говори: „Кор…, Кор…, Кор…“

Нищо не разбрал Аполон от несвързаните му думи. Най-после гарванът казал по-разбрано: „Коронида… само с приятелките си се весели. Тя никак не се грижи за твоя син…“, и замлъкнал.

С мъка и гняв Аполон веднага тръгнал, за да се увери сам в това, което му разказал гарванът. Стигнал в горичката, сред която бил домът му, и видял бялата дреха на Коронида небрежно метната на едно дърво, а самата тя тичала в гората… „Гарванът не ме е излъгал“ — рекъл на ума си Аполон. Без да помисли, насочил стрелата си… Чул се сърцераздирателен писък… Коронида паднала пронизана от стрелата. В предсмъртните си минути тя му казала, че Асклепий е добре и си играе, а тя, като видяла, че той се връща при нея, хвърлила дрехата си, за да може по-бързо да тича из гората и да го посрещне. Казала му, че нищо друго не е правила по време на отсъствието му. Гледала е Асклепий и се грижела за него. Той вече пораснал и може да говори… Навел се Аполон да я прегърне и да я вдигне от земята, но тя била вече мъртва…

В дълбока скръб потънал бог Аполон от смъртта на Коронида, която той причинил поради лъжата на гарвана… Ето че и той долетял. „Кор…, Кор…, Кор…“ разграчил се той. Вдигнал глава Аполон и го проклел: „Проклета птица! Вече никога да не можеш да изговаряш нито една дума, а само да грачиш! Нека сребърнобелите ти пера станат черни като катран!“

Оттогава всички гарвани станали черни. Бог Аполон поставил гарвана сред съзвездията, за да напомня на хората за измамата и те никога да не предприемат прибързани и необмислени постъпки.

 

Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra)

Карта на съзвездието Чаша (Crater)

 

СЪЗВЕЗДИЕТО ЧАША принадлежи към малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Гарван, Хидра, Секстант, Лъв и Девица. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през априлските нощи. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Чаша могат да се видят с просто око около 20 звезди, но повечето от тях са слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието.

В съзвездието Чаша няма никакви обекти, които да привличат вниманието.

На старинните звездни карти и атласи се вижда чудна картина: Гарван, сграбчил огромна Хидра в ноктите си, готов да я клъвне с клюна си. Малко по-далеч от него има една чаша, която едва се крепи и всеки миг може да падне и да се разлее водата от нея.

Как са попаднали на небето сред съзвездията Гарванът, Хидрата и Чашата, митологията вълнуващо разказва.

Образ на Чаша (Crater) и Гарван (Corvus)

Бог Аполон издигнал величествен жертвеник и приготвил всичко, за да направи жертвоприношение на своя баща Зевс — господаря на Небето и Земята. В последния миг видял, че няма вода за жертвоприношението, а наблизо нямало никакъв извор. Извикал своя сребърнобял гарван, дал му една златна чаша и му наредил бързо да донесе вода от планината, която се синеела в далечината. Сграбчил гарванът чашата и отлетял… Но съзрял палма, отрупана с плодове. Кацнал гарванът на нея, за да си похапне от фурмите. Но те били още зелени и стипчиви. А толкова много искал да си хапне узрели фурми! Без да помисли за поръчението на Аполон, гарванът решил да почака, докато узреят фурмите, да си хапне от тях и след това да отиде за вода. Минавали дните, но фурмите бавно зреели. Минало много време. Най-после те узрели. Нахранил се до насита гарванът с узрели фурми, но било изминало толкова много време, докато чакал, че вече нямало никакъв смисъл да ходи за вода. И гарванът решил с хитрост да оправдае постъпката си. Видял една хидра, спуснал се, здраво я сграбчил в ноктите си и отлетял с нея обратно.

Смирено застанал пред бог Аполон гарванът и му разказал, че не могъл да вземе вода от извора в планината, защото хидрата го пазела и не му позволила да налее вода в чашата. За да го увери, той му донесъл самата хидра.

Избухнал в гняв Аполон. Как смеел гарванът да не изпълни поръчението му и още повече да се осмелява да го лъже — него, всевиждащия и всезнаещ бог! Той проклел гарвана. Сребърнобелите му пера станали черни и наредил водата да бъде твърда, докато отново узреят плодовете.

За да не се забравя никога тази случка, бог Аполон превърнал гарвана, чашата и хидрата в съзвездия и ги оставил на небето.

 

Рак (Cancer)

Карта на съзвездието Рак (Cancer)

 

РАК е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от януари до май. Заобиколено е от съзвездията Лъв, Хидра, Близнаци и Рис.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Рак могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Рак — триъгълник, около върха на който има една редица от звезди. Трудно е в тази фигура да се види познатият образ на рак с неговите големи щипци.

Между двете звезди γ и δ от Рак в ясна и безлунна нощ при добра видимост може да се види с просто око размита мъглява „звезда“. Удивително е, че още в незапомнени времена е забелязана тази особена „звезда“ и е наречена с името Ясли, а двете звезди γ и δ били наречени магаренца (ослета). От време на време тези магаренца „се хранели“ в яслите. Вярвало се е, че когато Яслите са тъмни, а ослетата (звездите γ и δ) сияят, ще вали дъжд.

Едва след изобретяването на далекогледната тръба станало ясно, че тази мъглява „звезда“ е в същност звезден куп, за пръв път наблюдаван от Галилео Галилей.

Звездният куп ЯСЛИ принадлежи към разсеяните звездни купове. В него се наброяват около стотина звезди. В пространството те заемат обем с диаметър около 16 св. г. Разстоянието до звездния куп Ясли е около 520 св. г. Особено ефектен е звездният куп Ясли, когато се наблюдава с бинокъл или с неголяма далекогледна тръба.

Интересна е звездата ʒ от Рак. Тази слаба звездичка, приблизително на границата на видимостта с просто око, от 5Т, е една многократна звездна система от пет отделни звезди, но те могат да се наблюдават разделени само с мощни телескопи.

Появяването на РАК сред съзвездията на небето се свързва с видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката. То преминава през 12-те зодиакални съзвездия (Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв, Девица, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог. Водолей и Риби). В деня на пролетното равноденствие (21 март) Слънцето е на небесния екватор. От този ден то все повече се отдалечава на север от него. В деня на лятното слънцестояние (23 юни) Слънцето е най-далеч на север от небесния екватор. След този ден Слънцето видимо започва да се движи „назад“ (като рак) и да се приближава отново към небесния екватор.

Преди повече от 2000 г. точката на лятното слънцестояние била в областта на небесната сфера, където било съзвездието Рак. Поради видимото движение на Слънцето „назад“ като рак тази област от небесната сфера древните гърци именували Рак.

Образ на Рак (Cancer)

            Богатата фантазия на древните гърци е свързала съзвездието Рак с един от подвизите на митическия герой Херкулес. По нареждане на Евристей той трябвало да убие всяващата ужас Лернейска хидра, в помощ на която се притекъл ракът. Това не спасило хидрата, а и ракът бил убит. Богиня Хера, на която омразата към Херкулес все повече се разгаряла, превърнала рака в съзвездие и го оставила на небето заради помощта, която оказал на хидрата.

 

Вълк (Lupus)

Карта на съзвездието Вълк (Lupus)

ВЪЛК е южно съзвездие и много трудно се наблюдава от нашата страна. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда (само част от него) през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Скорпион, Прав ъгъл, Центавър и Везни.

В ясна нощ в съзвездието Вълк могат да се видят с просто око около 70 звезди, но само десет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. От тях само две се виждат от нашата страна.

По-светлите звезди в съзвездието Вълк образуват голям разкривен четириъгълник. Необходимо е голямо въображение, за да може в тази геометрична фигура да се види образът на Вълк, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи. В съзвездието Вълк няма интересни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.

Образ на Вълк (Lupus)

 

 

За съзвездието Вълк митологията разказва:

Хората от медния век не работили Земята, не отглеждали стада и овощни дървета. Те само воювали, избивали се един друг и потънали в престъпления. Не почитали боговете от Олимп и не им се подчинявали. Затова гръмовержецът Зевс ги намразил. Гневът му най-напред се изсипал върху царя на Ликосура в Аркадия Ликаон.

Веднъж Зевс, преоблякъл се като най-обикновен човек, дошъл в Ликосура. Но той изпратил знамение на жителите на града и те всички го почели като бог и коленичили пред него. Само Ликаон не паднал на колене пред великия Гръмовержец. Не му отдал никакви почести като на бог и даже се присмивал на почестите, които му отдавали жителите на града. Гордостта на Ликаон минала всякакви граници, когато той, за да се увери с очите си, че Зевс е бог, извършил много тежко престъпление. Заклал един от робите, каквито имал много в двореца си, и половината от тялото му сварил, а другата половина опекъл и го поднесъл на всемогъщия бог, за да го нахрани. Мислел си, че ако дошлият чужденец е наистина бог, той ще знае, че яденето е приготвено от човешко месо и няма да яде от него.

Покъртен от престъплението на Ликаон, Зевс страшно се разгневил и мълнии засвистели в ръцете му. В миг те превърнали в пепел целия дворец. Самият Ликаон Зевс превърнал в кръвожаден вълк и го оставил на небето като съзвездие за назидание.

 

Орел (Aquila) и Стрела (Sagitta)

Карта на съзвездието Орел (Aquila)

 

СЪЗВЕЗДИЕТО ОРЕЛ се намира в най-красивата част на Млечния път. Върху неговия млечнобял фон то много добре се очертава. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Малък кон, Козирог, Стрелец, Щит, Херкулес и Стрела.

Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда съзвездието Орел през нощите на август и септември. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 8 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката от тях е звездата Алтаир (от 1m). Тя, съединена с линии със звездите около нея, образува фигура, която би могла да се оприличи от летящ орел с широко разперени криле. Тази хищна птица в това съзвездие са виждали не само древните гърци, но и арабите, които са нарекли най-ярката звезда в него Алтаир, т.е. летящ.

Алтаир е една от най-близките до нас звезди. Намира се на разстояние 16 св. г. от нас и поради това изглежда толкова ярка. По размери е само два пъти по-голяма от нашето Слънце и излъчва осем пъти по-интензивно от него. Интересно е да се отбележи, че звездата Алтаир се приближава към нас със скорост 26 км/сек.

В съзвездието Орел е интересна променливата звезда η, която е от класа на цефеидите. Исторически това е първата цефеида, която е била открита една година преди δ от Цефей. Яркостта на η от Орел се изменя от 3,7m до 4,4m с период 7,18 денонощия. Тази звезда е лесно достъпна за наблюдение с просто око.

Образ на Орел (Aquila)

 

 

СТРЕЛА е малко съзвездие в Млечния път, но добре се очертава върху неговия млечнобял фон. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

 

            Митологията е свързала Орела и Стрелата с участта на титана Прометей — благодетеля на хората.

Когато Зевс израсъл и почувствувал мощта на божествените си сили, започнал борба със своя баща Кронос, за да отнеме властта му над Небето и Земята. Тежка била борбата на Зевс, защото на страната на Кронос били могъщите и страшни титани. Обсипал ги с мълнии великият Гръмовержец и с помощта на сторъките, страшни и грамадни като планини великани хекатонхейри победил титаните и ги затворил в мрачния Тартар. Само един от титаните, Прометей, не само че не воювал срещу Зевс, но му и помагал в борбата, като убедил майка си Тетида, а и богинята Гея, да преминат на негова страна. Затова Прометей можел да живее на Олимп сред боговете и да идва на Земята, когато пожелае.

Безгрижният живот на боговете във високите простори на Олимп и техните непрекъснати пиршества не привлекли Прометей. Той слязъл на Земята и останал да живее сред хората, за да им помага. Сърцето му се разкъсвало от болка, като гледал колко били нещастни те — нямали огън, мръзнели в дупки и пещери, разкъсвали ги дивите зверове и умирали от болести. Те не биха били толкова нещастни, мислел Прометей, ако имат огън. Но Зевс забранил строго да се даде огън на хората:

„Ако хората имат огън — говорел Зевс на боговете, — те ще се научат на много неща, ще станат умни и мъдри и ще ни завземат властта над света. Нека мръзнат и нищо да не знаят, за да живеем спокойно на Олимп.“

Прометей знаел каква участ ще го сполети, ако наруши забраната на Зевс, но не можел да понася повече страданията на хората. Откраднал от ковачницата на Хефест огън, дал го на хората и ги научил как да си служат с него.

Колко бързо се променил животът на хората! Те вече не мръзнели в тъмните пещери, не се хранели със сурово, кърваво месо, а започнали да си готвят ядене…

Не само огън дал на хората Прометей. Той ги научил да копаят руди из земните недра, да ги стопяват в огъня, да имат желязо и други метали, да си правят рала и различни сечива. Научил ги да обработват Земята, като използуват силата на дивите бикове и коне, които той опитомил и научил хората да впрягат. Прометей опитомил дивите овци и кози и ги дал на хората да използуват млякото, месото и кожата им. Научил хората да се лекуват от болестите и те заживели щастлив живот.

Когато видял какво е направил за хората Прометей, Зевс избухнал в гняв. Извикал своите непобедими помощници Власт и Сила, които не знаели какво е милост, и им наредил да хванат престъпника. Хванали те Прометей, оковали го в тежки вериги и го повели към самия край на Земята. Там, в далечния Кавказ, гдето се издигали високо до облаците остри планински скали, на пустия морски бряг, гдето нямало никаква тревичка, никакво дръвче. Навсякъде само остри скали, върху които с ярост се нахвърляли огромни морски вълни и с оглушителен трясък се разбивали в тях…

На този пуст бряг до един скалист гигантски връх Власт и Сила довели Прометей. По заповед на Зевс дошъл и Хефест с огромен железен чук. На скалистия връх той приковал своя приятел Прометей. От тежките удари на чука, докато приковавал на скалата ръцете и краката на Прометей, се разтресли скалите и цялата Земя…

Колкото и да било мъчно на Хефест, той здраво приковал Прометей на скалата. Накрая той трябвало да изпълни още по-тежко поръчение. Да забие през гърдите на Прометей в скалата един огромен, дебел и остър железен кол. Отново се разтреперала Земята, докато забивал кола в скалата. Но никакъв стон, никаква въздишка, не се изтръгвали от гърдите на Прометей… Най-после всичко свършило. Власт, Сила и Хефест си отишли…

Минавали години и векове. Бури и урагани връхлитали върху прикования на скалата Прометей. Снежни виелици страхотно виели около него, градушки с трясък удряли лицето му…

Една привечер утихнали морските вълни. С лек ветрец на златни колесници дошли при Прометей дъщерите на беловласия Океан. Мъка разкъсвала сърцата им като гледали страданията на Прометей. Те го обичали много. Сестра им Хезиона била негова съпруга. Дошъл и баща им мъдрият Океан със своята крилата колесница. Той посъветвал Прометей да се помири със Зевс. Но Прометей не искал и да чуе за помирение. Той знае, че властта на Зевс има край. Само той знае тайната как Зевс може да запази властта си, но никога няма да я каже, на каквито и мъчения да бъде подложен.

Веднъж дошъл при Прометей и Хермес, бързоходният вестител на боговете. Изпратил го Зевс, за да му разкрие Прометей тайната на него вата участ. Прометей останал непреклонен…

Внезапно Земята се разтресла, затрещели скалите, заблестели мълнии и оглушителни гръмотевици и светкавици. С ярост върху скалите се нахвърляли морските вълни. Сякаш тъмен вихър обгърнал всичко и настъпила непрогледна нощ… Зевс хвърлил страхотен гръм на скалата с прикования на нея Прометей и тя с трясък рухнала с него в глъбините на вечния мрак…

Минали хиляди години… Зевс отново извадил скалата на морския бряг с прикования на нея Прометей и го подложил на още по-големи и по-тежки мъчения. Като стрели върху него се сипели лъчите на Хелиос, горели лицето и тялото му, а през летните горещини скалата ставала червена като огън. Когато горещините преминавали, студени бури и урагани вледенявали непокорния титан и снежни виелици засипвали тялото му.

Всеки ден, щом Хелиос полетявал с огнената си колесница по небето, Зевс изпращал един огромен орел. С мощни разперени криле той долитал с трясък на скалата и кацал на гърдите на Прометей. С острите си като железни куки нокти разкъсвал гърдите му и започвал своето пищно пиршество. С изкривения и остър клюн кълвял дроба на Прометей, а кръвта като буйни планински ручеи се стичала по скалата и около нея се образувало огромно кърваво езеро. От горещините кръвта се разлагала и въздухът се изпълвал с непоносима миризма. Мухи, бръмбари, и диви зверове се нахвърляли върху съсирената и почерняла кръв… Когато Хелиос започвал да се спуска към безбрежния Океан в западния край на Земята, орелът отлитал. През нощта дробът на Прометей израствал отново, раните на гърдите му заздравявали. Но на следващия ден орелът отново долитал, за да продължи кървавия си пир… Така тридесет хиляди години орелът всеки ден разкъсвал гърдите на Прометей и изкълвавал дроба му…

Дошла при Прометей и неговата майка Темида. Тя със сълзи на очи го молила да се помири със Зевс и да разкрие тайната. Прометей оставал непреклонен. Той вече знаел, че се е родил героят, който ще сложи край на страданията му.

Този герой, най-прославеният и могъщ като бог, бил Херкулес. Много страни избродил той, от много чудовища и бедствия избавил хората и най-после един ден, преди да се покаже огнената колесница на Хелиос, дошъл и в този далечен край на Земята. Застанал пред огромната скала, той гледал прикования Прометей и слушал разказа му за мъченията, на които го е подложил Зевс.

Във висините като тъмен облак се показал огромният орел. Грохотът от мощните му криле все повече се усилвал. Той се виел над скалата, готов да се стрелне към Прометей и да започне кървавия си пир… Херкулес взел лъка си, извадил една стрела и като се помолил на Аполон да насочи точно полета й, я пуснал. Изсвистяла стрелата, полетяла във висините и пронизала хищния орел. Като камък паднал той в морето, до самата скала. Огромни вълни се издигнали от падането му, облели скалата и разхладили тялото на Прометей, Дошъл от Олимп и пратеникът на Зевс, бързоходният Хермес. Застанал пред него той и с най-ласкави думи започнал да го увещава да разкрие тайната и Зевс ще сложи край на страданията му.

Съгласил се Прометей и разкрил тайната: Зевс не трябва да встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото богините на съдбата са определили, че който и да е мъжът й, тя ще роди син, по-могъщ от баща си.

С тежкия си боздуган Херкулес разбил веригите на Прометей и извадил острия железен кол, който пронизвал гърдите му. Великият титан стъпил свободен на Земята и прегърнал Херкулес, когото чакал десетки хиляди години.

И сега през летните нощи се виждат на небето Херкулес, в чиито крака е кръвожадният Орел, а над него е Стрелата. Няма го само Прометей на небето, но хората не са забравили и няма да забравят, че той им е дал огъня и знания, с които да се борят срещу властта на боговете.

 

 

Херкулес (Hercules)

Карта на съзвездието Херкулес (Hercules)

 

ХЕРКУЛЕС е едно от най-големите съзвездия. Вижда се високо над хоризонта, приблизително в зенита, през юлските нощи, Заобиколено е от съзвездията Стрела, Малка лисица, Змиеносец, Северна корона и Дракон.

С просто око в съзвездието Херкулес могат да се видят 140 звезди, но, общо взето, те са твърде слаби. Най-ярките звезди в съзвездието са от трета звездна величина. Съединени с линии, те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Херкулес — два големи трапеца, разположени един над друг с обща малка основа.

В съзвездието Херкулес (около звездата ν) е апексът — въображаемата точка от небесната сфера, в посока на която се движи нашето Слънце със своята планетна система по отношение на близките до него звезди със скорост 20 км/сек.

Интересна е звездата α от Херкулес. Тя принадлежи към червените свръхгиганти. Диаметърът й е 800 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата α от Херкулес е полуправилна променлива звезда. На пръв поглед в сложната крива на изменението на блясъка й не се разкриват никакви периодичности. Но продължителните и старателни наблюдения и изследвания на тази звезда позволиха да се открият два периода в изменението на блясъка й, които се наслагват един върху друг. Най-продължителният период е приблизително шест години, през което време блясъкът на звездата се изменя с половин звездна величина. Върху този период се наслагва друг с променлива продължителност — от 50 до 130 дни. В границите на този период също с изменяща се амплитуда (от 0,3m до 1m) се променя и блясъкът на звездата. Наблюденията на тази полуправилна променлива звезда са желателни и имат голямо значение за разкриване закономерностите в измененията на блясъка й. Тя е удобен обект и за наблюдение с просто око.

Най-забележителният обект в съзвездието Херкулес е сферичният звезден куп M13, който се намира между звездите η и ζ от Херкулес. Този звезден куп не се вижда с просто око, но може да се наблюдава добре с обикновен бинокъл. Образуван е от около половин милион звезди, предимно хладни, червени гиганти. Разстоянието до звездния куп M13 от нас е около 23 000 св. г.

Образ на Херкулес (Hercules)

 

            Удивително въображение имали древните гърци! В геометричната фигура на съзвездието Херкулес, образувана от по-ярките звезди, като прибавяли и слабите групички от звездички, разпръснати около тях, те виждали гигантската фигура на най-прославения митически герой Херкулес. С дясната си ръка той е вдигнал високо огромен боздуган, а с лявата си ръка стиска двете змии, които е удушил още като бебе, когато го на паднали в люлката му. На мощните си рамене като плащ е наметнал кожата на Китеронския лъв, който е убил още като младеж. На звездните карти и атласи Херкулес е изобразен с главата към юг, а краката към север.

Този митически герой древните гърци наричали Херакъл Прорицателката Пития го нарекла Хераклес, а римляните — Херкулес, което име е запазено в астрономията.

Митологията е вплела Херкулес и неговите подвизи в удивителни разкази, които вълнуват и сега с общочовешките идеали. Ето някои от тях.

Някога в гр. Микена царувал Електрион. Той имал много синове и само една дъщеря. Тя се казвала Алкмена и била толкова мила и красива, че даже Зевс останал очарован, когато я зърнал, и търсел удобен случай да я посети.

Щастлив бил Електрион, но не продължило дълго щастието му. Синовете на цар Птерелай нападнали страната му с много войска, избили синовете му и отвлекли стадата му. Потънал в дълбока скръб и отчаяние от сполетялото го нещастие, Електрион разгласил, че ще даде дъщеря си Алкмена за съпруга на онзи, който му върне стадата и отмъсти за синовете му. Това условие изпълнил героят Амфитрион и Алкмена му станала съпруга. Направили голямо сватбено пиршество, но сред всеобщото веселие Електрион и Амфитрион се скарали. Без да мисли много, Амфитрион извадил меча си и убил цар Електрион. Цяла Микена била възмутена от това вероломно убийство и Амфитрион трябвало веднага да напусне града и да потърси убежище в чужбина. Алкмена го последвала, но след като й се заклел, че ще отмъсти за смъртта на братята й. Двамата отишли в Тива. Там цар Креон ги приел като скъпи гости и им дал всичко необходимо, за да живеят щастливо. Но Алкмена приспомнила клетвата, която Амфитрион й дал. Събрал той голяма войска и отишъл да отмъщава на цар Птерелай и синовете му. Алкмена останала сама — удобен случай, който чакал гръмовержецът Зевс. Като се преобразил на Амфитрион, той дошъл една нощ при нея. От Зевс и Амфитрион Алкмена трябвало да роди двама синове-близнаци.

Зевс знаел, че прекрасната Алкмена ще му роди син. В деня, непосредствено преди раждането му, той събрал всички богове и богини на Олимп и споделил с тях радостта си: „Днес ще ми се роди син! Той ще бъде прославен герой и ще властвува над всичките си роднини Персеиди, които са от потеклото на моя син Персей!“

Гняв и омраза обзели Хера, загдето Зевс има и друга жена, смъртната Алкмена, и намразила сина й от Зевс още преди той да се роди. Но Хера се престорила на спокойна и даже зарадвана от думите на Зевс. В същото време със съобразителност, каквато може да прояви само богиня, Хера веднага скроила коварен план, за да обезсили казаното от Зевс за бъдещето на очаквания от него син. Спокойно тя пристъпила до Зевс и като го погледнала с дълбоките си мили очи, с ласкава усмивка му казала: „Велики господарю на Небето и Земята! Закълни се с клетва, че този, който ще се роди пръв днес в рода на Персеидите, ще бъде господар на всички свои родственици!“

На помощ на Хера се притекла и богинята на измамата Ата. Тя така размътила ума на Зевс, че той не можал да схване подлото намерение на Хера и й дал тържествена и ненарушима клетва, каквато му поискала. Незабавно Хера се понесла със златната си колесница към Аргос. Пристигнала в дома на Персеида Стенел и ускорила раждането на жена му. Тя родила едно слабо, хилаво, недоносено дете Евристей, син на Стенел. След неговото раждане Алкмена родила двама синове-близнаци — Херкулес, сина на Зевс, и Ификъл — сина на Амфитрион.

Постигнала целта си, Хера се върнала на Олимп. Застанала пред Зевс и му казала: „Велики господарю! В Аргос на Персеида Стенел се роди син. Той пръв се роди днес и той трябва да бъде господар над всичките потомци на твоя син Персей!“ Едва сега великият Зевс разбрал коварния план на Хера. Но тя едва ли би успяла, ако богинята на измамата Ата не била размътила ума му. В гнева си той хванал богиня Ата, изхвърлил я от Олимп и строго й забранил да се връща там. Оттогава богинята на измамата Ата живее сред хората на Земята.

Зевс не можел да наруши божествената си клетва, която дал на Хера. Но взел мерки да облекчи съдбата на своя любим син от най-прекрасната смъртна жена Алкмена. Той успял да склони Хера да му даде обещание, че неговият син Херкулес няма да остане през целия си живот под властта на Евристей, а ще изпълни само дванадесет негови заповеди. След това ще се освободи от неговата власт и ще получи безсмъртие.

Властелинът на Небето и Земята знаел, че неговият син Херкулес ще трябва да излага живота си на големи опасности, да преодолява нечовешки трудности при изпълнението на заповедите на слабия и страхлив Евристей, но не можел да го избави от всичко това, защото дал клетва на Хера. Все пак той възложил на дъщеря си Атина Палада да помага на Херкулес, когато животът му е в голяма опасност.

По нареждане на Зевс Хермес взел новородения Херкулес, донесъл го на Олимп и го оставил да суче от гърдите на Хера, когато тя спяла. От нейното божествено мляко Херкулес придобил такава огромна сила, каквато нямал нито един смъртен. Но Хера се събудила и отблъснала от гърдите си малкия Херкулес. Омразата й към него станала още по-голяма. Тя твърдо решила да го погуби.

Веднъж привечер, когато Алкмена повила в пелени Херкулес и Ификъл и ги оставила в люлката да спят, Хера изпратила две огромни змии. Тихо допълзели те до люлката и със съскане се увили около тялото на малкия Херкулес. Притискайки го все по-силно и по-силно, те още малко и щели да го удушат. Но Херкулес се събудил, извадил ръчичките си от пелените, хванал змиите за главите и така силно ги стиснал, че те веднага умрели. В агонията си змиите толкова силно изсъскали, че събудили Алкмена и прислужничките й. Като видели змиите в ръчичките на Херкулес, жените изпищели. Дотичал в стаята и Амфитрион с меча си…

Алкмена и Амфитрион, удивени от необикновената сила на малкия Херкулес, помолили прорицателя Тирезий да им разкаже каква е съдбата му. Като се загледал в далечината, виждащият в бъдещето старец подробно им разказал какви големи подвизи предстои той да извърши. С тях ще се прослави като най-голям герой и боговете ще възнаградят Херкулес с безсмъртие. Той ще живее сред тях на Олимп.

Узнал за бъдещата слава на Херкулес, Амфитрион се заел да го обучи безпогрешно да стреля с лък, да си служи с боздуган и да му даде знания и добро възпитание. Но Херкулес не проявявал такова усърдие в овладяването на писането, четенето и свиренето на китара, каквото проявявал в скачането, борбата, стрелянето с лък и умението да си служи с оръжие. Учителят му по музика Лин, брат на Орфей, често се оплаквал на Амфитрион, че Херкулес не желае да свири на китара и се налагало да му се кара и да го наказва. Веднъж дори толкова много се ядосал, че ударил Херкулес. Малкият Херкулес грабнал китарата и така силно ударил учителя си, че той паднал мъртъв на земята. Голямо безпокойство обзело Амфитрион след този случай. Като гледал как всеки ден силата и мощта на Херкулес растат, той започнал да се страхува от него, затова го изпратил в далечния остров Китерон. Там, в прохладните гори израсъл на свобода Херкулес. Скоро никой не можел да се мери с него нито по ръст, нито по сила, нито по ловкост и умение да си служи с оръжие. Стрелите и копието му винаги улучвали целта.

Философът Продик (живял в V в. пр.н.е.) описал художествено следната „случка“: Една сутрин, когато Херкулес се упражнявал на зелена поляна, пред него застанали две чудно хубави девойки. Едната се казвала Нежност. Тя предложила на Херкулес да го поведе по пътя на лекия и приятен живот, пълен с безгрижие и наслаждения. Другата се казвала Добродетел. Тя му предложила да го поведе по жизнения път, пълен с трудности и страдания, но по него ще постигне голяма прослава. Без да се двоуми, Херкулес избрал пътя на Добродетелта. От този път той не се отклонил през целия си живот. Той побеждавал жестоки царе, унищожавал свирепи чудовища, покорявал страшните сили на природата.

Много трудности и страдания изтърпявал Херкулес, но се борил непрестанно за благополучието на хората. Още съвсем млад той избавил жителите на Китерон от страшния Китеронски лъв, който живеел високо в планината, но слизал от нея и опустошавал всичко, каквото срещнел. Херкулес открил леговището му, нападнал го и го промушил с копието си. След това одрал кожата му, метнал я като плащ на мощните си рамена и завързал предните лапи пред гърдите си. От един дебел ясен, твърд като желязо, който изтръгнал из корен, Херкулес си направил огромен боздуган, който никой не можел да повдигне. От Хермес той получил подарък остър меч, а Аполон му дал лък и стрели. Хефест му изковал златна броня, а лично богиня Атина Палада му изтъкала дреха. Така въоръжен, Херкулес отишъл в гр. Тива. По това време тиванците плащали всяка година тежък данък на Орхоменския цар Ергин. Херкулес влязъл в бой с него, убил го и наредил на Орхомен да плаща всяка година на Тива двойно по-голям данък от този, който плащали тиванците. Креон, царят на Тива, възхитен от подвига на Херкулес, който избавил града от едно голямо зло, му дал дъщеря си Мегара за жена, а боговете му дарили трима синове.

Щастливо заживял Херкулес в Тива със семейството си. Но омразата на богиня Хера към него се разгоряла като буен огън. Тя му изпратила тежка болест. В пристъп на безумие Херкулес взел синовете си и децата на брат си Ификъл за жертвени животни и ги хвърлил в огъня. Когато разумът му се възвърнал, той разбрал какво злодеяние е извършил, макар и неволно, и потънал в дълбока скръб. Търсейки спокойствие, Херкулес напуснал Тива и отишъл в свещения град Делфи, за да попита бог Аполон какво трябва да направи, за да се очисти от тежкото убийство. Чрез своята пророчица Пития бог Аполон му казал да отиде незабавно в Аргос. Там трябвало да служи дванадесет години на Евристей и да извърши дванадесет подвига по негова заповед. След изпълнението на заповедите на Евристей Херкулес щял да получи безсмъртие.

Отишъл Херкулес в Аргос и станал покорен слуга на страхливия Евристей. От него Евристей изпитвал такъв страх, че не му позволявал да влиза в Микена. Чрез своя пратеник Копрей той му давал своите нареждания.

Все по-тежки и по-тежки заповеди на Евристей трябвало да изпълнява Херкулес. Най-напред той трябвало да убие Немейския лъв, който опустошавал околностите на гр. Немея. След това Евристей му възложил да убие Лернейската хидра — страхотно чудовище с девет драконови глави, едната от които била безсмъртна. Облекчени от страданията, които им причинявала Хидрата, хората устроили големи тържества, за да ознаменуват подвизите на Херкулес.

Едва се върнал от борбата си с Хидрата, и Херкулес получил от Евристей още по-трудно поръчение — да избие стимфалските птици. Със своите медни клюнове и нокти те разкъсвали животни и хора и превърнали в пустиня град Стимфал. Но не е само това. Перата на тези птици били от твърд бронз и когато отлитали, те ги пускали като облак стрели върху онзи, който се осмелявал да ги нападне. С помощта на Атина Палада Херкулес успял да прогони тези чудовищни птици и те никога повече не се върнали в Стимфал.

Богиня Артемида, обидена от хората в Аркадия, изпратила една Керинейска кошута, която опустошавала нивите и градините. Евристей наредил на Херкулес да хване тази кошута и да му я донесе жива в Микена. Но нима е възможно да се улови тази чудна кошута? Като вихър тя прескачала долините и планините на Аркадия и никога не се уморявала. Никога не се застоявала на едно място! Цяла година я гонил Херкулес от най-северния до най-южния край на Земята, но не можел да я стигне. Едва в Аркадия той я приближил и тъкмо когато се готвела да полети като вятър, той пуснал една стрела и я наранил в крака. Кошутата не можела да тича вече, както преди, и Херкулес я хванал. Но пред него застанала Артемида и му се заканила страшно, загдето я оскърбил, като наранил любимата й кошута. Херкулес спокойно й разказал: „Велика богиньо! Не по своя воля улових твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове са наредили да изпълнявам заповедите му и аз не мога да не се подчинявам, защото ще ги оскърбя.“ Артемида му простила и му разрешила да вземе кошутата и да я отнесе в Микена, за да я предаде на Евристей.

В планината Еримант имало един глиган, който със страшните си зъби убивал хора и животни и опустошавал околностите на гр. Псофис. Евристей наредил на Херкулес да убие този глиган, но не било лесно да го намери. Глиганът живеел високо в планината Еримант в гъсти и непроходими гори. Херкулес се изкачил на планината и с мощни викове го изкарал от леговището му. Той го подгонил и след дълго преследване го принудил да нагази в дълбок сняг, гдето не можел да тича. Там бил хванат от Херкулес, здраво вързан и отнесен жив в Микена.

Царят на Елида Авгий, син на Хелиос, имал многобройни стада добитък. Стотици били биковете му, един от друг по-буйни. Но оборите им никога не били почиствани, защото никой не се заемал с такава работа. Сетил се Евристей за тези обори и възложил на Херкулес да ги почисти, и то само за един ден! Отишъл Херкулес при Авгий и му казал, че ще очисти оборите за един ден, ако му даде една десета част от стадата си. Авгий веднага приел условието, защото бил сигурен, че Херкулес нямало да може да свърши тази работа за толкова кратко време. Но Херкулес пробил оборите в две противоположни стени и отбил течението на две големи реки. Потекли те през оборите и отнесли всичко. Когато Херкулес поискал една десета част от стадата, Авгий го изгонил и не му дал нищо. С празни ръце се върнал Херкулес този път при Евристей. Но когато се освободил от слугуването си при него, събрал голяма войска, нападнал Авгий и го убил със смъртоносна стрела. Взел имуществото му, принесъл богати жертви на боговете и поставил началото на Олимпийските игри.

Голямо зло сполетяло далечния остров Крит. Бог Посейдон, разсърден на Минос, загдето не му принесъл в жертва бика, който му изпратил, вселил бяс в бика. Побеснелият бик със страхотна ярост опустошавал всичко, каквото срещне. Чул за това бедствие Евристей и наредил на Херкулес да отиде на остров Крит, да хване побеснелия бик и да му го доведе жив в Микена. Херкулес блестящо изпълнил и това поръчение на Евристей.

Тракийският цар Диомед имал чудно красиви коне, но били диви и толкова буйни, че постоянно били вързани с дебели железни синджири. Те не се хранели с трева, а само с човешко месо. За да запази хората си, Диомед им хвърлял всички чужденци, които пристигали с корабите си в неговия град. Дивите коне ги разкъсвали и лакомо ги изяждали заедно с костите. Евристей наредил на Херкулес да му докара живи конете на Диомед, като мислел, че те ще го разкъсат, щом започне да отвързва синджирите им от дебелите колове.

Херкулес събрал верни спътници, между които и приятеля си Абдер (син на бог Хермес) и с кораб се отправил за Тракия. Пристигнал там Херкулес и веднага отишъл да вземе конете. Той ги отвързал и отвел на кораба. През това време Диомед го нападнал с голяма войска. Херкулес дал конете на Абдер да ги държи, а сам той заедно с малкото си спътници влязъл в бой с Диомед и го убил. Върнал се на кораба и видял ужасна картина. Конете на Диомед тъкмо разкъсали тялото на Абдер и лакомо започнали да го ядат. Погребал Херкулес приятеля си на тракийска земя и основал там гр. Абдера. Откарал конете в Микена, но когато Евристей ги видял, толкова много се уплашил от тях, че наредил да ги пуснат на свобода в непристъпните планини на Пелопонес.

Далече на бреговете Меотида (Азовско море) се намирало царството на амазонките. Те били войнствени жени и не допускали никакви мъже в царството си. Най-войнствена била тяхната царица Хиполита. Като вихър се носела тя на своя буен кон, а стрелите й поразявали и големи герои. Символ на властта й над амазонките бил нейният чуден колан, с който се препасвала и никога не сваляла от кръста си. Този колан й бил подарен лично от бога на войната Арес.

Един ден дъщерята на Евристей Адмета, която била жрица на богиня Хера, казала на баща си: „Татко, искам да имам колана на Хиполита!“ Евристей веднага й отговорил: „Ще го имаш, скъпа дъще!“ Веднага поръчал на Херкулес да донесе колана на Хиполита. Събрал Херкулес малко на брой спътници, но между тях имало прославени герои и с един малък кораб заплавал по синьото море за страната на амазонките. Дълго плавал корабът. Много подвизи извършили Херкулес и спътниците му, докато най-после стигнали в гр. Темискира, столицата на амазонките. Славата на Херкулес стигнала и до тях. Царица Хиполита отишла да посрещне Зевсовия син и да узнае целта на посещението му. Херкулес й казал самата истина: „Славна царице! Не съм изминал дългия път по бурното море и не съм дошъл тук с тази войска по своя воля. По волята на боговете аз съм длъжен да изпълня дванадесет заповеди на Евристей. По негово нареждане идвам тук, за да взема твоя колан и да го отнеса на дъщеря му, която иска да го има.“

Като изслушала тези искрени думи, царица Хиполита била готова да даде колана си на Херкулес, но богиня Хера, която не преставала да го преследва, се преобразила на амазонка и неусетно влязла в редиците на амазонките. Тя тихичко подшушнала на няколко от тях:

— Не вярвайте на Херкулес! Той е дошъл с тази войска, за да вземе вашата царица и да я отведе като робиня! От уста на уста тези думи на Хера стигнали и до най-отдалечените амазонки. Повярвали, амазонките грабнали лъковете и копията си и ненадейно нападнали войската на Херкулес. Започнал лют бой. Мнозина от спътниците на Херкулес паднали от стрелите на войнствените амазонки, но немалко и от тях загинали. Седем от тях, най-храбрите, едновременно нападнали Херкулес, но той отбивал с щита си техните копия и даже взел в плен Меланипа и Антиопа. Амазонките били победени. Хиполита, за да откупи най-смелата си помощница Меланипа, дала колана си на Херкулес и той го отнесъл на дъщерята на Евристей.

Още непочинал от битката с амазонките, и Евристей възложил на Херкулес още по-тежко поръчение. Далече, в най-западния край на Земята, гдето всяка вечер лъчезарният Хелиос слиза от небето, до бреговете на бурния Океан се намирал остров Еритрея. Там живеел страшният великан Герион, който има три глави, три тела, шест ръце и шест крака. На този остров били прочутите крави на Герион, пазени денонощно от двуглавото куче Орфо и великана Евритион. Херкулес трябвало да доведе в Микена кравите на Герион.

Тръгнал Херкулес, отишъл в Африка, преминал през горещата пустиня на Либия, минал през още много страни и най-после стигнал западния край на Земята, до един тесен морски проток. За спомен от тежкия път, който извървял, той издигнал два гигантски скалисти стълба, които се наричат и сега Херкулесови стълбове[1].

От края на Земята Херкулес виждал в далечината сред безбрежните води на буйния океан остров Еритрея. Но как да отиде на него?

Замислен, Херкулес седнал на брега, загледан в далечината. Вече започнало да се мръква. Към водите на океана се спуснал с колесницата си Хелиос. Ослепителна светлина и непоносима горещина облели Херкулес. Той скочил, грабнал меча си и полетял към лъчезарния бог на Слънцето. Но Хелиос се усмихнал на Зевсовия син и възхитен от неговото геройство, му дал своята златна ладия, с която всяка нощ той с конете и колесницата си преплавал океана от западния до източния край на Земята. Седнал в ладията Херкулес и тя го понесла по вълните на океана. Така стигнал остров Еритрея.

Едва стъпил на острова, и върху него се нахвърлило кръвожадното двуглаво куче Орфо със страшен лай сякаш гръмотевици се сипели. Спокойно Херкулес го дочакал да се приближи до него и стоварил тежкия си боздуган върху двете му глави. Кучето паднало мъртво на Земята. В този момент върху Херкулес се нахвърлил великанът Евритион. Сякаш ураган връхлетял върху сина на Зевс, но той със страшна сила хвърлил копието си, промушил го и великанът се строполил като огромна скала на земята.

Подкарал Херкулес чудните крави на Герион и когато наближил брега и се готвел да ги прехвърли в ладията, за да преплава океана, върху него се нахвърлил самият Герион. Сякаш трима великани едновременно връхлетели върху Херкулес и ако само една от стрелите му не попадне в целта или копието му се отклони, той ще бъде победен. В този тежък двубой Атина Палада по нареждане на своя баща Зевс се притекла на помощ на Херкулес. Една след друга като светкавици полетели стрелите на Херкулес и пронизали трите глави на чудовищния великан. С боздугана си той смазал главите на великана, който паднал на земята с такъв трясък, сякаш се сгромолясали три огромни скали.

Прекарал кравите с ладията през океана, Херкулес оставил ладията на брега, за да продължи с нея Хелиос своя далечен път през нощта към източния край на Земята.

Подкарал Херкулес кравите на Герион. Преминал с тях цяла Южна Европа и преодолял немалко трудности. Но най-голямата трудност му причинила богиня Хера. И този път тя изляла омразата си към прославения син на Зевс, като направила да пощръклеят кравите. С мучене те се разбягали на всички страни. Разтичал се Херкулес. Но по коя по-напред? Едва в Тракия успял да събере голяма част от кравите, които, вече укротени, закарал в Микена. Предал ги на Евристей, който ги принесъл в жертва на богиня Хера от благодарност към нея, че създава такива големи трудности на Херкулес.

Не минало много време и Евристей възложил на Херкулес да му доведе от подземното царство на Хадес кучето Цербер, което пазело сенките на умрелите.

Само видът на кучето Цербер всявал ужас. То имало три глави. От устата на всяка от тях се показвали остри като мечове зъби, а около врата му се виели със съскане огромни змии. Дългата му опашка завършвала с драконова глава, която непрекъснато бълвала огън и пламъци. Никоя сянка не смеела да се приближи до това чудовище и не можела да напусне мрачното царство на Хадес.

Големи трудности трябвало да преодолее Херкулес, за да изпълни това тежко поръчение. Той тръгнал на юг и отишъл в Лакония. Тук, край Тенар, в най-южната част на Пелопонес, се спуснал в дълбока и непрогледна пропаст. В тъмнината не усетил как стигнал самата врата на царството на Хадес. Застанал пред нея и се чудел как може да влезе в царството на сенките. В този миг при него дошъл Хермес, който водел душите на умрелите. Той въвел Херкулес в подземното царство, а Атина Палада го придружавала, докато изпълни поръчението.

Едва направил няколко крачки Херкулес, и пред него застанала сянката на неговия приятел героя Мелеагър. Той го помолил да вземе за жена беззащитната Дейанира (неговата сестра) и да й бъде закрилник. Херкулес обещал, че когато се върне, ще изпълни желанието му.

Преминал през ужасите на подземното царство, Херкулес застанал пред трона на Хадес и му казал, че по волята на боговете той трябва да отведе кучето Цербер и да го предаде на Евристей. Не могъл Хадес да пренебрегне волята на боговете и му казал: „Сине Зевсов, ако можеш да укротиш без оръжие моя Цербер, вземи го!“

Тръгнал Херкулес да търси Цербер. Дълго се лутал той в мрака на подземното царство и най-после го намерил на брега на река Ахерон. Хвърлил се върху него и обхванал шията му е ръце. Разлютил се Цербер. Воят му разтресъл цялото подземно царство. Но Херкулес все по-силно го стискал с яките си ръце. Извила се дългата опашка на Цербер и драконовата глава на края й започнала да ръфа тялото на Херкулес. Той още по-силно стискал врата, докато омаломощеният Цербер се укротил и легнал в краката му. Извел Херкулес Цербер от подземното царство и го повел към Микена. Но невиждал досега светлина, Цербер толкова се уплашил, че пот и отровна пяна започнали да се леят от тялото му и където паднели капчици, от тях на земята пониквали отровни треви.

Пред стените на Микена Херкулес показал Цербер на Евристей. Изплашеният Евристей му заповядал веднага да го върне в подземното царство. Отвел го Херкулес в царството на Хадес и Цербер продължил да пази сенките на умрелите.

Виждал се вече краят на робството на Херкулес. Оставало му да изпълни последното поръчение на Евристей. Той не закъснял да му го възложи: Херкулес трябвало да отиде при титана Атлас, който държал на плещите си небесния свод, да вземе от неговите градини трите златни ябълки и да му ги донесе.

Трудни били поръченията на Евристей, но последното било най-трудно. Никой не знаел и не можел да покаже на Херкулес пътя за градините на Атлас. Много скитал той, през много страни минал и стигнал чак в далечния Север при река Еридан. Тук нимфите му казали по какъв начин може да узнае пътя. Преодолял много трудности, Херкулес узнал пътя и стигнал края на Земята. Застанал пред великия титан Атлас и го гледал как държи на плещите си небесния свод.

Видял го Атлас и го запитал защо е дошъл. Херкулес му отговорил: „Велики Атласе! По волята на боговете изпълнявам поръченията на Евристей. Той ми нареди да взема от твоите градини трите златни ябълки и да му ги отнеса. Кажи ми, ще ми ги дадеш ли доброволно?“

Атлас му отговорил; „Сине Зевсов! Ще ти дам златните ябълки, но докато отида да ги откъсна, застани на моето място, да крепиш небесния свод, за да не се сгромоляса!“

Застанал Херкулес на мястото на Атлас. Страшна тежест паднала на плещите му. Той се превил от нея, а мускулите му се подули като планински върхове. Пот като река потекла от тялото му, но богиня Атина Палада подкрепила свръхчовешките му сили и той продължил да поддържа небесния свод. Дошъл и Атлас с трите златни ябълки, но не му ги дал, а предложил на Херкулес сам той да ги отнесе в Микена на Евристей. Разбрал Херкулес, че Атлас иска с хитрост да се освободи завинаги от товара си и затова и той постъпил хитро с него: „Съгласен съм, Атласе, но моля те, да ме смениш само за малко, докато си намеря възглавница, която да поставя на плещите си, за да не ме притиска толкова силно небесният свод!“

Атлас се съгласил. Херкулес взел ябълките от него и се отправил за Микена. Дал златните ябълки на Евристей, но той му ги подарил. Херкулес ги дал на своята покровителка Атина Палада, а тя ги върнала на хесперидите, за да останат вечно в градините на Атлас.

  

Херкулес побеждава бога на смъртта Танатос

 

Дълго плавали с кораба Херкулес и спътниците му по бурното море към бреговете на Тракия, за да вземат конете на Диомед. Но все още не се виждал краят на пътуването им. За да подкрепят силите си, Херкулес решил да се отбият в гр. Фера на гости на неговия приятел цар Адмет. В нещастен ден дошъл на гости Херкулес. Дворът на Адмет и целият град били потънали в дълбока скръб. Само часове оставали до момента, в който Алкестида, жената на Адмет, трябвало да умре.

Преди години, в един есенен ден, когато студеният вятър духал от планината със страшна сила и всеки бързал да се прибере на топло у дома си, в двореца на Адмет дошъл просяк, навлечен в скъсани дрипи, през които се виждали посинелите му меса. Застанал той пред цар Адмет и го помолил да го вземе за една година слуга. Запитал го Адмет как се казва и откъде е, но просякът нищо повече не казал. Адмет наредил да му дадат дрехи, да го нахранят и тъй като просякът нищо не умеел да прави, изпратил го да пасе овцете.

Ден след ден минали дните, изтекла годината и когато Адмет отишъл в планината, чул вълшебна музика. Огледал се и видял на един връх строен младеж със сияещо лице. Той свирел на златна лира. Мелодията била толкова нежна и звучна, че овцете го заобиколили и така се унесли, че не поглеждали сочната зелена трева.

Приближил се Адмет до младежа. Нима това е просякът, който той преди една година приел да пасе овцете му?! Да! Сега той му се представил:

— Аз съм бог Аполон. Преди една година моят баща, гръмовержецът Зевс, ме изгони от светлия Олимп и ми нареди да слугувам цяла година на някой човек. Ти, Адмете, ме прие, облече ме, нахрани ме и съм доволен от тебе. Кажи ми какво искаш от мен, за да ти се отплатя?

Слисал се Адмет, но отговорил:

— Велики господарю! Щастлив съм, че си доволен от мене! Нищо не искам за отплата!

Преди да отлети, Аполон казал на Адмет, че винаги когато почувствува нужда от него, може да го повика.

Останал Адмет сам и дълго размислял върху случилото се. Настъпила нощта и той се прибрал в двореца си. Мисълта му го отнесла в съседния град Йолк. Цар на този град бил жестокият цар Пелий. Той имал дъщеря Алкестида. Тя била толкова мила и красива, че всеки изпитвал вълнуваща радост, когато я срещнел и разговарял с нея. От близки и далечни страни идвали царски синове да я искат, но тя отказвала, защото харесвала само своя съсед — младия Адмет, цар на гр. Фера. Явил се Адмет при Пелий да поиска ръката на Алкестида. Той го изгледал от главата до петите, позамислил се и му казал: „Ако искаш да ти дам дъщеря си за жена, трябва да докажеш, че си достоен за нея и за мой зет. Ти трябва да дойдеш за нея с колесница, теглена от лъв и глиган. С каквато и друга колесница да дойдеш, ако ще да е от злато и с хвърчащи коне, няма да ти дам Алкестида!“

Натъжил се Адмет, защото разбрал, че с това условие Пелий отказал да му даде Алкестида. Та нима е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган?!

От ден на ден все по-тъжен ставал Адмет. Но една сутрин при него дошъл Аполон със сребърен лък и колчан, пълен със стрели, и му казал; „Знам защо си тъжен, Адмете, но условието на Пелий не е толкова тежко. Ела с мене!“

Излезли двамата. Отишли в планината сред гъстата гора. Не минало много и един лъв с буйна грива се разревал срещу тях. Подгонил го Аполон, хванал го и така го укротил, че той тръгнал като агне подир тях. Ето и един глиган с дълги остри зъби и свирепи очи се насочил към тях. Аполон пуснал лъва, хванал глигана и го довел. Завели двата звяра в двореца и ги впрегнали. Седнал Адмет в колесницата, размахал камшика и се понесъл към гр. Йолк. Стигнал там и влязъл в двореца. Излязъл Пелий и като видял впрегнатите лъв и глиган в колесницата и Адмет, който държи здраво юздите и камшика, просто се захласнал от удивление. Самият той никога и не помислял, че е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган. Дал Алкестида на Адмет, който я завел в двореца си. Там направили сватбено тържество, на което присъствувал лично бог Аполон и свирел на своята златна лира вълшебни мелодии.

Заживели щастливо Адмет и Алкестида. Боговете им изпратили две чудно хубави деца — син и дъщеря. Но не само с това се отплатил бог Аполон на Адмет. По негова молба богините на съдбата, великите мойри, предопределили Адмет да се избави от смъртта, ако някой друг доброволно се съгласи да умре вместо него.

Минали години. Дошъл последният час на Адмет. Той помолил родителите си, които били вече много стари, да умре някой от тях вместо него. Но нито баща му, нито майка му се съгласили. Не се съгласил и никой от роднините, както и никой от най-близките приятели на Адмет. А смъртта вече наближавала… Пред Адмет застанала Алкестида и му казала, че е готова да умре вместо него…

Алкестида приготвила всичко за смъртта си, целунала двете си деца и се помолила на богиня Хестия да ги закриля, когато останат без майка. След това се оттеглила в стаята си и легнала на леглото. Около нея всички плачели. Самият Адмет я молил да не го оставя сам. До нея вече дошъл омразният бог на смъртта Танатос. Бог Аполон го молил да отложи смъртта на Алкестида, но той не се съгласил. Надвесил се над Алкестида. От вледеняващия му дъх тялото й започнало да изстива и тя затворила очи…

Тъкмо отнасяли Алкестида в гробницата и Херкулес и спътниците му пристигнали в гр. Фера. Посрещнал ги Адмет, но препълненото му със скръб сърце не му позволило да изрази радостта си от пристигането на Херкулес.

Адмет наредил да отведат Херкулес в стаята за гости и да му уредят пищно посрещане, а самият той отишъл на гробищата. Без да знае за нещастието, сполетяло приятеля му, Херкулес пирувал със спътниците си. Но от погледа му не избягнали скръбните лица на слугите и сълзите, които текли от очите им. Запитал ги той защо са толкова скръбни, но Адмет им бил заповядал нищо да не му казват. Досетил се Херкулес, че някакво голямо нещастие трябва да е сполетяло приятеля му. Извикал настрана един слуга и настойчиво го помолил да му каже какво нещастие се е случило. Не могъл слугата да издържи на настояването на Херкулес и му казал: „Скъпи чужденецо! Днес нашата господарка, прекрасната царица Алкестида, слезе в мрачното царство на Хадес.“

Скръб изпълнила сърцето на Херкулес. Мъчно му станало, че в този нещастен ден за неговия приятел той пирува и се весели в неговия дом. Херкулес решил да се отблагодари на Адмет за великолепното посрещане, което му устроил въпреки сполетялото го нещастие. Запитал той слугата къде е гробницата на Алкестида, взел боздугана, копието и лъка си и като вихър полетял. Стигнал там, той се скрил зад гробницата и зачакал да долети богът на смъртта Танатос. Не минало много и той чул страхотния плясък на неговите огромни черни криле. С вледеняващ дъх долетял той и жадно започнал да пие кръвта на Алкестида. В този миг Херкулес се нахвърлил върху него, сграбчил го с ръцете си и започнал да го души. С вледеняващото си дихание Танатос облял Херкулес със смъртна студенина. Но синът на Зевс все по-здраво го стискал за гушата и така го омаломощил, че Танатос отпуснал безпомощен черните си криле. Тогава Херкулес го вързал здраво за едно дебело дърво и му казал, че ще го отвърже само ако му предаде Алкестида. Съгласил се Танатос. Предал Алкестида на Херкулес и той я повел към двореца. Влезли в стаята на Адмет, но той лежал по очи на леглото си, горчиво плачел за любимата си жена и не усетил влизането им. Пристъпил Херкулес тихо до него и като го побутнал леко, му казал: „Скъпи приятелю Адмете! Не скърби повече! Ето твоята любима Алкестида. Аз я извоювах от Танатос в тежка борба. Бъдете щастливи, както преди!“

Радост избликнала в душата на Адмет. Той прегърнал Херкулес и му казал: „Прославен син на Зевс! Ти ми върна щастието в живота. Как да ти се отблагодаря? Остани при мене като гост и да отпразнуваме победата ти над бога на смъртта!“

Херкулес не останал повече при Адмет. Той отплувал със спътниците си, за да вземе конете на Диомед.

 

 

Херкулес получава безсмъртие

 

Дал обещание на приятеля си Мелеагър, че ще вземе за жена сестра му Дейанира, Херкулес дошъл в гр. Калидон при цар Ойней. Разказал му за срещата си с неговия син Мелеагър в царството на сенките и за обещанието, което му дал. Но в същото време ръката на Дейанира искали и много други, между които и речният бог Ахелой. Трудно било на Ойней да реши на кого да даде дъщеря си. Най-после изрекъл: „Тя ще стане жена на онзи, който победи в борба!“ При това условие всички други кандидати се оттеглили, защото не виждали никакъв смисъл да се борят с бог Ахелой. Останал само Херкулес. Двамата съперници отишли на широка поляна и застанали един срещу друг. Без да губи време, Херкулес се нахвърлил върху огромния бог Ахелой и го сграбчил с мощните си ръце. Но макар и да напрягал силите си до краен предел, не можел да го повали. Като огромна скала стоял той непоклатим. Борбата ставала все по-жестока. Вече три пъти Херкулес притискал до земята страшния бог Ахелой, но едва на четвъртия път успял да го превие така, че насмалко да го победи. В този миг богът прибягнал до хитрост. Превърнал се в змия. Без да се страхува, Херкулес хванал змията до главата и започнал да я стиска толкова силно, че опашката й все по-слабо удряла Херкулес. Но змията успяла да се изплъзне от ръцете му и Ахелой в миг се преобразил в свиреп бик и яростно се нахвърлил върху Херкулес. Той хванал рогата му и така завъртял главата на бика, че счупил единия му рог и го повалил полумъртъв на земята. Омаломощен, бог Ахелой избягал и се скрил в буйните води на реката.

Ойней дал Дейанира за жена на Херкулес. Направили голямо сватбено тържество. След това Херкулес и Дейанира заминали за Тиринт — родината на Херкулес. Стигнали до река Евен, буйните води на която влачели огромни камъни, и застанали на брега й. Нямало никакъв мост, по който да преминат на отвъдния бряг. Само кентавърът Нес пренасял пътниците през нея. Извикал го Херкулес и му казал да пренесе Дейанира на другия бряг. Той се съгласил и тя седнала на широкия му гръб. Херкулес, като прехвърлил боздугана и лъка, стрелите и копието си на отвъдния бряг, се хвърлил в тъмните води на реката и я преплавал. Тъкмо стигнал на отсрещния бряг и чул как Дейанира силно изпищяла. Нес, възхитен от красотата й, искал да я отвлече. Грабнал Херкулес лъка си и една стрела настигнала бягащия Нес и пробола сърцето му. Озлобеният кентавър събрал кръвта си, която била силно отровна, дал я на Дейанира и в предсмъртната си агония й казал; „Дъще на Ойней! Теб последна пренесох през буйните води на Евен. Аз няма повече да живея. Давам ти за спомен моята кръв. Тя има чудно свойство. Ако някога Херкулес престане да те обича и друга жена му стане по-скъпа от теб, натрий само малко дрехата му с нея. Така ще си възвърнеш любовта му и никога никоя смъртна или богиня няма да му бъде по-мила от тебе!“

Дейанира повярвала на думите на умиращия Нес. Взела кръвта му и я скрила. Двамата с Херкулес продължили пътя си за Тиринт. Щастливо живели в Тиринт Дейанира и Херкулес, а децата им безгрижно растели и ги веселили.

Веднъж им дошъл на гости Ифит. Херкулес сърдечно посрещнал приятеля си. След като се нахранили и поприказвали, двамата излезли да се поразходят до Тиринтската крепост, която се намирала на една висока, стръмна скала. От стените на крепостта надолу се виждала страшна, дълбока пропаст. Стъпили на стената, Херкулес и Ифит гледали в тъмната пропаст. В този миг богиня Хера, на която омразата към Херкулес все по-силно се разгаряла, му изпратила гняв. Не могъл да се овладее, Херкулес сграбчил Ифит и го хвърлил в пропастта. Заради това неволно убийство Херкулес разгневил своя баща, всемогъщия Зевс, загдето нарушил светите обичаи на гостоприемството. За да накаже сина си, Зевс му изпратил тежка болест, от която дълго време Херкулес страдал. Никакви билки не облекчавали страданията му. Принудил се Херкулес да отиде в Делфи. Там пророчицата на Аполон Пития му казала, че ще оздравее само, ако за три години бъде продаден като роб и парите предаде на бащата на Ифит.

Херкулес бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Тя непрекъснато го подлагала на мъчителни унижения. Облякла прославения герой с женски дрехи и го карала да преде и тъче наред с прислужничките й. А самата Омфала намятала неговата лъвска кожа като плащ, вземала боздугана му, който едва повдигала, и се препасвала с меча му. Гордо минавала тя пред Херкулес и му се присмивала. Жлъч изпълвала сърцето на Херкулес, но нищо не можел да направи; той бил роб на Омфала. Тя го е купила и можела да прави с него каквото си иска. Тежко преживял Херкулес трите години в робство при Омфала! През това време той не изпратил никаква вест на Дейанира и тя изпаднала в отчаяние, защото не знаела дали е жив. Но дошъл при нея вестоносец и й казал, че Херкулес е жив и здрав. Скоро щял да пристигне неговият пратеник Лихас и ще разкаже подробно как Херкулес е превзел и разрушил гр. Ойхалия.

Пристигнал Лихас. Той водел пленници, между които и царската дъщеря Йола. Той разказал за победата на Херкулес и я зарадвал, че той скоро ще си дойде.

Между пленниците погледът на Дейанира паднал върху красивата и потънала в скръб Йола. Тя попитала Лихас коя е, но той нищо не знаел.

Дейанира наредила да отведат пленниците в определеното за тях помещение. Едва Лихас се отдалечил и пред нея застанал смирено един от нейните слуги и тихичко пошепнал: „Славна моя, господарко! Лихас не пожела да ти каже истината за тъжната робиня. Изслушай ме, господарко! Тя е Йола, дъщерята на цар Еврит. Херкулес я изпраща тук не като робиня. Щом се върне, той ще се ожени за нея…“ Щом чула тези думи, Дейанира потънала в дълбока скръб. Жестоката мисъл, че щом се върне Херкулес, ще бъде изоставена и изгонена, все повече я измъчвала. В отчаянието си тя си спомнила за кръвта на кентавъра Нес. Натрила с нея наметалото, което била ушила за Херкулес, опаковала го и го предала на Лихас, като му поръчала:

— Бързо, Лихас, отнеси това наметало на Херкулес. Кажи му веднага да го облече и да принесе жертва на боговете. Но никой смъртен да не го облича преди него, нито лъчите на Хелиос да го докосват, преди той да го облече. Бързай, Лихас!

Заминал Лихас. Дейанира се прибрала в стаята си и с ужас видяла, че вълната, с която била натрила наметалото с кръвта на Нес, се превърнала в пепел, щом я огрели слънчевите лъчи. А на мястото, гдето била вълната, избликнала буйна отровна пяна. Чак сега разбрала тя измамата на Нес, но било вече късно. Лихас вече бил предал наметалото на Херкулес. Той го наметнал и принесъл жертва дванадесет бика на своя баща Зевс и на другите богове. От буйния огън в жертвеника наметалото прилепнало към тялото му и Херкулес започнал да се гърчи в непоносими болки. Синът му Хил, който бил там, го пренесъл на един кораб, а самият той избързал да разкаже на майка си какво е направила. Когато Хил й разказал за нечовешките страдания на баща си, Дейанира, без да продума, отишла в стаята си, затворила се и се пробола с един меч… Донесли и умиращия вече Херкулес. Още по-големи станали страданията му, когато му казали, че Дейанира се е пробола с меч и той не може да й отмъсти… Отровата вече горяла тялото му. Великият герой повече не можел да понася болките. Той помолил сина си Хил да го отнесе по-скоро на кладата, за да го избави от тях. Със своите роднини Хил изпълнил желанието му. Отнесли го на кладата, но никой не искал да я запали въпреки молбите на Херкулес. Дошъл Филоклет. Херкулес го придумал да запали кладата и да вземе лъка и стрелите му. Филоклет изпълнил желанието му. Огромни огнени пламъци се извили около тялото на Херкулес. На небето заблестели една след друга светкавици, които хвърлял великият Зевс. Те сякаш раздирали небето… Пристигнали със златна колесница Атина Палада и Хермес. Те отнесли във висините на Олимп прославения герой и любим син на Зевс Херкулес. Там боговете му дали безсмъртие и той заживял като бог сред тях. Угаснала и омразата на богиня Хера към него. Тя радостно го посрещнала и му дала за жена своята дъщеря, прекрасната и вечно млада богиня ХЕБА. Боговете богато го възнаградили заради неговите геройски подвизи, за страданията, които понесъл на Земята, за да избави хората от чудовища, които им причинявали бедствия… На звездното небе Херкулес се появява високо над хоризонта през летните месеци, заобиколен от Лъва, Хидрата, Бика, Дракона и други съзвездия, които напомнят на поколенията за неговите велики подвизи.

 

Бележки:

[1] Това са двата скалисти масива от двете страни на Гибралтарския проток, които според древните гърци издигнал Херкулес.

 

 

Лебед (Cygnus) и Лира (Lyra)

Карта на съзвездието Лебед (Cygnus)

 

Съзвездието ЛЕБЕД се наблюдава в Млечния път, точно там, гдето той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към съзвездието Стрелец.

Върху фона на Млечния път съзвездието Лебед много добре се очертава поради големия брой ярки звезди в него. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят 150 звезди, от които 15 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките от тях са от първа, втора и трета зв. вел. Те, съединени с линии, образуват кръст — характерната фигура на съзвездието Лебед. Поради тази геометрична фигура нашият народ нарича съзвездието Лебед Големия кръст (за разлика от Малкия кръст — съзвездието Делфин). В горната част на кръста е ярката звезда Денеб (от 1m).

Най-добре съзвездието Лебед се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Гущер, Пегас, Малка лисица, Лира, Дракон и Цефей.

В съзвездието Лебед има голям брой интересни обекти, някои от които могат да се наблюдават с просто око. Преди всичко интересна е най-ярката звезда в Лебед — звездата Денеб, която принадлежи към сините гиганти. Нейният диаметър е 35 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата 61 от Лебед е забележителна с това, че е една от първите звезди, до която е било определено разстоянието от Бесел през 1837 г. Тази двойна звезда е много ефектна, когато се наблюдава с телескоп. През последните десетилетия астрономите насочиха вниманието си към нея, защото се оказа, че има невидим спътник, с маса само 16 пъти по-голяма от масата на планетата Юпитер. Възможно е този невидим спътник да е от планетен тип. В такъв случай около 61 от Лебед трябва да има планетна система. Бъдещите изследвания ще потвърдят или опровергаят тази хипотеза.

За любителите-астрономи, които нямат телескоп, са интересни две звезди в съзвездието Лебед. Едната от тях е χ, която е дългопериодична променлива звезда, с период 407 денонощия и много голяма амплитуда на изменението на блясъка й. При максимален блясък звездата е от 2,3m и заема място между най-ярките звезди в съзвездието. Но при минимум тя е от 14,3m и тогава може да се наблюдава само с телескоп. Звездата χ от Лебед е забележителна и с това, че принадлежи към червените гиганти, като температурата на повърхността й е много ниска, около 1600°, затова тя има тъмночервен цвят.

Другата интересна звезда е P от Лебед, която е на границата на видимостта с просто око (от 6m). Но понякога през твърде големи интервали от време тази звезда „се разгаря“ и става много ярка. Такава е била през 1600 г., когато се е виждала като звезда от трета зв. вел. В продължение на няколко години блясъкът й останал постоянен и след това започнал да намалява. От 1619 до 1923 г. тази звезда е могла да се наблюдава само с телескоп. Сега, в наше време, тази интересна звезда променя блясъка си съвсем неправилно в граници между пета и шеста величина. Все пак звездата е достъпна за наблюдение с просто око. Звездата P от Лебед е представител на един нов клас звезди, които се наричат аномално нови.

В края на август 1975 г. познатата фигура на съзвездието Лебед неочаквано се измени до неузнаваемост. Какво се случи? Редом с Денеб засия една нова звезда от 2m, забелязана за пръв път на 29 август 1975 г. в Япония. Блясъкът й бързо се увеличаваше, с 0,3 зв. вел. на денонощие. Това ясно показа, че звездата е забелязана преди нейния максимум на блясъка (нещо, което е уникално явление в астрономията, тъй като обикновено новите звезди се забелязват около максимума и след максимума на блясъка). При това увеличение на блясъка на Новата в Лебед тя трябваше да стане по-ярка и от Денеб. Действително между 30 и 31 август 1975 г., когато блясъкът й достигна максимум, Новата бе по-ярка от Денеб. След това блясъкът й бързо започна да намалява и вече на 1 септември вечерта тя стана звезда от приблизително 3m.

Изучаването на стари снимки на областта от небето, гдето се появи Новата в Лебед, показа, че преди избухването й тази звезда е била звездичка от 20m и е могла да се наблюдава и фотографира само с най-мощни телескопи. От друга страна, ясно е, че пълната амплитуда на блясъка й е 18 звездни величини, което означава, че мощността на излъчването й се е увеличила около 16 млн. пъти при избухването й като нова звезда. След 1934 г. на Северното звездно небе не се е появявала толкова ярка нова звезда. Затова интересът към Новата в Лебед през 1975 г. е извънредно голям, а спектрите й, получени преди максимума й, са от голямо значение за науката.

В съзвездието Лебед близо до звездата ι се намира радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 15 до 25 август. Максимумът му не е фиксиран на определени дати.

Образ на Лебед (Cygnus)

ЛИРА

 

Карта на съзвездието Лира (Lyra)

 

            ЛИРА принадлежи към малките съзвездия, но с красотата си привлича погледа. Най-добре се вижда от май до ноември. Заобиколено е от съзвездието Лебед, Херкулес, Малка лисица и Дракон (по-точно от „главата“ на Дракона).

В съзвездието Лира могат да се видят с просто око 50 звезди, но само 5 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина (две от 3m и две от 4m). Най-ярката звезда в Лира е Вега от нулева звездна величина, четвърта по блясък звезда върху цялата небесна сфера.

Съединени с линии, най-ярките звезди образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Лира — правилен паралелограм, в горния връх на който блести звездата Вега. В тази фигура нашият народ е виждал свредел и на много места в страната съзвездието Лира е познато под това народно име.

Звездата Вега принадлежи към сините гиганти. Диаметърът й е 2,5 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Тя е една от първите звезди, до които е определено разстоянието (от руския учен В. Я. Струве, през 1837 г.).

Малко на североизток от Вега в ясна и безлунна нощ се вижда с просто око двойната звезда ε от Лира. Виждат се две слаби звездички от 5m близко една до друга (ъгловото разстояние между тях е приблизително 3,5 минути), ε от Лира е една от малкото двойни звезди, които могат да се наблюдават с просто око. Но ако се наблюдава с по-силен бинокъл, може да се види, че всяка от компонентите на ε от Лира е двойна. Така че тази звезда е в същност четворна система, образувана от сини гиганти, подобни на звездата Сириус.

Достъпна за наблюдение с просто око е променливата звезда R от Лира. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди. Със среден период около 50 денонощия, нейният видим блясък се изменя в граници между 4m и 5m. Без определена закономерност интервалите между съседните последователни максимуми или минимуми могат да се различават повече или по-малко от средния период.

В съзвездието Лира се намира и друга променлива звезда — RR от Лира, която е представител на краткопериодичните цефеиди, на които периодът на пулсациите е по-малък от едно денонощие. Нейният видим блясък се изменя от 7,1m до 8m с период 0,57 денонощия.

Затъмнително-променливата звезда β от Лира е известна много отдавна. Блясъкът й се изменя от 3,4m до 4,3m с период 12,92 денонощия. Изучаването на тази звезда разкри, че нейните компоненти са обвити от гигантска спирала от газове, отделяни непрекъснато от главната звезда на системата, която е синьобял гигант с температура на повърхността 15 000°.

В съзвездието Лира близо до звездата Вега е радиантът на метеорния поток Лириди, който се наблюдава от 16 до 25 април. Максимумът на този поток е на 22 април, когато за един час се наблюдават 10 метеора.

Съзвездието Лебед заема обширна област върху небесната сфера. Ако към ярките звезди, образуващи неговата характерна геометрична фигура, се прибавят и многобройните слаби звездички, с по-голямо усилие на въображението може да се види една летяща птица лебед с широко разперени криле и дълга шия, устремена „надолу“ към Земята. Такава е картината на съзвездието Лебед в старинните звездни карти и атласи.

 

            Как лебедът, който обича водата, е попаднал на небето сред съзвездията? Отговорът дава митологията, която в някои варианти е свързала лебеда с лирата.

Това било много отдавна. Прославеният герой Тиндарей бил изгонен от неговото царство от Хипокоонт. Дълги години скитал той, много страни обиколил, но никъде не намерил прием. Най-после дошъл в Етолия при цар Тестий. Той не само го приел като скъп гост, но го и обикнал толкова много, че му дал за жена своята прекрасна като богиня дъщеря Леда.

Заживял щастливо Тиндарей, но не минало много време и Херкулес убил Хипокоонт и синовете му. Тиндарей се върнал в родната Спарта с жена си Леда.

Дивната красота и очарователна прелест на Леда будели възторг у всеки. Славата й, че е красива като безсмъртните богини, се носела из цяла Гърция. Но може ли такава красавица да остане незабелязана от Зевс? Зърнал я той веднъж и веднага започнал да обмисля как да я обладае, без да узнае ревнивата му съпруга Хера. Превърнал се той в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта при Леда.

Всяка нощ Леда приемала лебеда — всемогъщия Зевс. От него тя родила две деца — дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война, и син Полидевк — прославен герой, който Зевс дарил с безсмъртие.

От Тиндарей Леда също родила две деца — Клитемнестра и Кастор.

На небето съзвездието Лебед олицетворява Зевс, който, превърнал се в Лебед, лети към Земята при своята любима Леда.

Според друг вариант, който е по-широко известен, митологията е свързала съзвездието Лебед и Лира с легендарния тракийски певец Орфей и неговата лира.

В Тракия на речния бог Еагър и музата Калиопа се родил син Орфей. С милото си личице и къдриците, които се спускали над високото му чело, детето приличало на бог Аполон. То слушало чуруликането на птичките и очичките му блестели от радост и вълнение. Майка му видяла дарбите на Орфей и го отнесла в далечната планина Пелион. В нейното подножие, забулена от гъсти маслинови гори, се намирала пещерата на мъдрия кентавър Хирон, учителя на прославените герои Херкулес, Язон, Пелей и др. Бързо овладял Орфей учението на своя учител. Докато съучениците му предпочитали да тичат, да се упражняват в стрелба с лък и хвърляне на копие, очите на Орфей били в златната лира на неговия учител. Орфей използувал времето си, за да свири на лира.

Кентавърът Хирон знаел отнапред какво е отредила съдбата на всеки от учениците му и ги подготвял за бъдещите им подвизи. Той знаел, че Орфей ще стане най-големият певец, и го учил да пее и да свири на лира. Когато Орфей свирел, той внимателно го слушал, поправял грешките му и го учил как да удря струните, за да издават по-приятни и нежни звуци. Скоро Орфей толкова овладял пеенето и свиренето, че надминал даже своя учител. Той започнал да съчинява песни и химни. От неговия химн за правдата Хирон останал във възторг. Често пъти Хирон карал Орфей да пее този химн на героите, за да го научат, никога да не го забравят и да се борят за тържеството на правдата в света. Защото, казвал мъдрият Хирон, „без правда не може да има истинско щастие в света“.

Когато Орфей пеел и свирел на лирата, нежният му глас се носел над планини и долини. Не само хората се очаровали и слушали в захлас звучните песни, но около него дърветата свеждали клоните и преставали да шумят листата им. Даже скалите в планините потрепервали от божествените песни на Орфей. Омаяни от песните му, около него се нареждали дивите и кръвожадни зверове. От близките и далечните гори долитали птички, изоставили гнездата си, и унесени слушали песните на Орфей и нежните звуци на неговата лира. Далеч се разнесла славата на Орфей и дивните му песни радвали хората по Земята.

Още по-нежни и очарователни станали песните на Орфей след женитбата му с нимфата Евридика, която той горещо обичал, но краткотрайно било щастието им. Скоро след женитбата им една прекрасна пролетна утрин Евридика отишла с дружките си, нимфите, да се повеселят и да наберат цветя от близката ливада до реката. Хелиос обсипвал със светлина и топлина Земята. Цветята широко разтворили цветовете си и издавали упоителен аромат. Весело тичали нимфите, а песните и смехът им огласяли близките гори и планини… И, както тичала по ливадата, Евридика, без да види, настъпила една змия, която забила отровните си зъби в крака й. Изпищяла Евридика от болка. Дотичали нимфите при нея, ала било вече късно. Евридика паднала мъртва в ръцете им. Плач и ридания изпълнили околността. Чул Орфей и веднага дотичал на ливадата. Когато видял мъртва любимата си Евридика, потънал в скръб и отчаяние. Непрекъснато я оплаквал. От тъжните му песни цялата природа потънала в мрак, сякаш плачела заедно с него.

Нищо не било в състояние да накара Орфей да забрави своята Евридика. Къде ли не ходил той, но отчаянието му от ден на ден ставало все по-голямо. Нямало вече радост за него в живота. Най-после той решил да слезе в подземното царство на сенките и да измоли от Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика.

През непрогледната дълбока пропаст при Тенар Орфей се спуснал към свещената река Стикс. Но как да я премине? Лодкарят Харон е непреклонен и не иска да го пренесе с лодката си на отвъдния бряг, в царството на сенките. Той пренася само сенки, но не и живи хора като него. Напразно го молил Орфей. Леденото сърце на Харон не се трогвало от скръбта му по Евридика. Тогава Орфей свалил от рамото си златната лира, седнал на брега и дръпнал струните й. Нежните звуци се понесли по мрачната река Стикс. Унесъл се Харон от божествената песен на лирата. Орфей, свирейки, влязъл в лодката и Харон неусетно я подкарал с веслата. Преминал на отсрещния бряг, Орфей се отправил за трона на Хадес придружен от множество сенки, които се стекли около него, за да слушат дивната му песен.

Застанал пред Хадес, Орфей започнал да пее и да свири с лирата си. С песента си той излял мъката си от ранната смърт на Евридика. С тъжни звуци той изказал страданията си и нещастието, което го сполетяло след смъртта на Евридика. Унесени от чара на песента на Орфей, Хадес и жена му Персефона дълбоко се замислили и даже от очите им потекли сълзи.

Разтъжил се Хадес от песента на Орфей и го запитал защо е дошъл в неговото царство. Орфей му разказал колко тежък е животът му без Евридика и го помолил да я възвърне към живота, да облекчи страданията му. Трогнал се Хадес и се съгласил да възвърне отново в живота Евридика, но при едно условие:

— Ти ще вървиш след бог Хермес, който ще те изведе от моето царство. След теб ще върви Евридика. Но помни добре, докато вървите в подземното царство, ти не трябва да се обръщаш към нея. Ако се обърнеш и я погледнеш, тя веднага ще те остави и ще се върне завинаги в моето царство!

Орфей приел условието и тръгнали по тясната и стръмна пътечка, покрита с остри камъни, която извеждала на Земята, гдето блестят лъчите на Хелиос. Пътят бил труден. Наоколо — гробна тишина и непрогледен мрак. Не се чували никакви стъпки, колкото и да се ослушвал Орфей. Нима Евридика върви след него? Съмнението започнало да го измъчва. Той забравил, че Евридика е все още безплътна сянка в царството на Хадес, затова не се чуват стъпките й след него.

Лъчи вече започнали да пронизват мрака. Ставало все по-светло. След малко и Орфей ще бъде с Евридика на Земята. Но върви ли тя след него? Дали не е останала? Има ли смисъл да се връща без нея в живота, за да продължат страданията му? Замислен над тези въпроси, Орфей забравил условието, обърнал се и видял сянката на Евридика. Протегнал ръцете си да я прегърне, но тя за миг се извърнала, полетяла надолу и потънала в непрогледния мрак в царството на сенките… За втори път още по-тежко преживял Орфей смъртта на Евридика. Сърцето му се късало от мъка, че само миг преди да стъпят на Земята с Евридика и да ги озарят отново лъчите на щастието, тя пропаднала безвъзвратно в подземното царство по негова вина. Дълго проливал Орфей сълзи по загубата на Евридика. Той не искал да отиде на Земята без нея и отново се спуснал надолу в непрогледната пропаст. Стигнал мрачната река Стикс и застанал пред Харон. Но вече нищо не трогвало престарелия лодкар. Седем дни и нощи го молил Орфей да го прекара на отсрещния бряг, свирел му най-тъжни мелодии, но те не достигали до леденото му сърце. Харон не допуснал Орфей даже да се доближи до лодката му. Сломен и отчаян, Орфей се върнал обратно и отишъл в родната си Тракия.

Заглъхнали песните на Орфей. Не се чували вече нежните звуци на лирата му. Четири години той тъгувал по Евридика и не поглеждал друга жена…

Един пролетен ден, когато цялата природа ликувала под златистите лъчи на Хелиос, когато пъстри цветове отрупвали клоните на дърветата и всичко ухаело на младост и свежест, когато птичките весело пеели, Орфей, сякаш събудил се от дълбок сън, взел лирата си. Седнал на един хълм и едва докоснал струните й, запял. Песента му огласила планините и долините. Дивите зверове се стекли около него и захласнати слушали. Престанали да пеят птичките, унесени от дивната му песен. Престанали да шумолят листата на дърветата, като че ли омагьосани от нежната му песен. Цялата природа слушала безсмъртния певец… В този вълшебен миг тихият ветрец отдалеч донесъл смехове, викове и крясъци. Това били киконските жени, които празнували веселия Бакх. Все повече се приближавали те и по-силни ставали крясъците им. Изведнъж една от тях, най-пияната, която едва се държала на краката си, посочила с ръка Орфей и извикала с прегракнал глас:

— Ето го нашия враг, женомразеца!

Град от камъни и тирсове се изсипали върху Орфей. Пресекнала песента му и той паднал мъртъв от хълма. Като кръвожадни хиени се нахвърлили побеснелите вакханки на трупа му. Разкъсали го на парчета и облени в кръв, хвърлили главата на Орфей и лирата му във водите на р. Хебър (р. Марица).

В подземното царство на сенките Евридика посрещнала Орфей и вече нищо не можело да ги раздели.

Боговете превърнали безсмъртния певец Орфей в снежнобял лебед и го отнесли на небето сред съзвездията. С широко разперени криле и изпъната шия той лети към Земята при своята любима Евридика.

Понесла се лирата на Орфей по водите на р. Хебър, леко полюлявана от тихите вълни. Струните й зазвучали с тъжна песен, която огласила равното Тракийско поле и Родопите. Разплакала се цялата природа. Смъртта на Орфей оплаквали дърветата, цветята и тревите. Секнали кръшните песни на птичките в горите, които скърбели за певеца, и даже от очите на дивите зверове се леели сълзи за него. Разплакали се скалите в планините и сълзите им потекли като буйни потоци. Придошли реките и мътните им води потекли към далечното море, за да излеят в него мъката и скръбта им.

Облечени в черни дрехи, с разпилени коси излезли от реките и потоците нимфите. Но вместо безгрижните им смехове далеч се разнесъл техният плач по дивния певец Орфей. А Хебър, потънала в скръб, отнасяла все по-далеч главата и лирата на Орфей и заедно с мъката си ги изляла в безбрежното море. Поели ги неговите вълни и ги отнесли на остров Лесбос. От тихия ветрец леко затрептели струните на лирата и омайните й песни се разнесли далеч от него.

Боговете превърнали златната лира на Орфей в съзвездие и го оставили на небето. То напомня на хората за вълшебните песни на легендарния певец, с които е омайвал цялата природа.

Според друг, по-малко разпространен мит, съзвездието Лира е лирата на бог Аполон, която той е оставил на небето.

 

Северна корона (Corona Borealis)

Карта на съзвездието Северна корона (Corona Borealis)

 

СЕВЕРНА КОРОНА е малко, но едно от най-красивите съзвездия. Най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Херкулес, Змия и Воловар.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Северна корона могат да се видят с просто око около 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярката звезда е Хема[1] от втора звездна величина.

Това, с което съзвездието Северна корона[2] привлича погледа, е особената фигура, която образуват по-ярките звезди в нея. Петте звезди от четвърта звездна величина (три отляво и две отдясно на Хема) са правилно наредени като венец, в средата на който наистина като бисер блести звездата Хема.

В съзвездието Северна корона е новоподобната звезда, която се означава с T. Досега са наблюдавани две нейни избухвания (в 1866 и 1946 г.), т.е. през 80 години. Когато T от Северна корона избухне като Нова, т.е. има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в съзвездието Северна корона (по-ярка дори и от Хема). След избухването блясъкът й отслабва и тя става звезда от 11m. Впрочем между избухванията й тази звезда е достъпна за наблюдение само с телескоп. Звездата T от Северна корона е на разстояние 2600 св. г. Тя е двойна система, в която главната звезда е червен гигант, а спътникът е бяло джудже. Следващото избухване на T от Северна корона трябва да стане през 2026 г. Тогава тя ще стане „нова“ звезда и ще привлече погледа на хората.

Особено интересна е звездата R от Северна корона. Обикновено тя е на границата на видимостта с просто око, като се наблюдават малки, съвсем неправилни изменения на блясъка й. Понякога съвсем неочаквано и без каквато и да е закономерност блясъкът й бързо намалява и тя става звезда от 10m, а често е от 15m и може да се наблюдава само с големи телескопи. Звездата остава слаба различно време — от няколко месеци до няколко години. След това блясъкът й започва да се повишава, докато звездата отново стане видима с просто око, от около шеста звездна величина. Както се вижда, изменението на блясъка на R от Северна корона е обратно на изменението на блясъка при „новите“ звезди. R от Северна корона е представител на цял клас подобни на нея звезди.

В митологията няма по-трогателна легенда от легендата, която разказва как короната се е появила като съзвездие на небето.

 

Образ на Северна корона (Corona Borealis)

 

 

Дълго време живял щастливо атинският цар Егей. Но мъката, че няма деца, започнала да го угнетява. Отишъл в Делфи при пророчицата Пития на Аполон, за да я запита защо боговете не му дават деца. От нейния замъглен и двусмислен отговор той нищо не могъл да разбере и още повече се отчаял. Отишъл в гр. Троизена при царя на Арголида Питей. Той му разгадал думите на жрицата Пития — Егей ще има син, който с подвизите си ще прослави Атина.

Силно желание обзело цар Питей да има такъв внук и затова дал дъщеря си Етра за жена на Егей. Направили сватбата с големи тържества и Егей останал в Троизена. Отново щастието се върнало при него, очаквайки раждането на обещания от боговете син. Наистина Етра родила син Тезей. Но той не бил син на Егей, а на бог Посейдон, владетеля на моретата и на техните глъбини.

След раждането на Тезей Егей решил да се завърне в Атина. Преди да тръгне, отишъл в планината и там в една яма оставил меча и сандалите си, като ги закрил с голяма скала. На тръгване за Атина той казал на жена си Етра:

— Там, под скалата в планината са мечът и сандалите ми. Когато Тезей порасне и стане толкова силен, че сам да отмести скалата, да ги вземе и да дойде в Атина. По меча и сандалите ще позная, че е моят син.

Заминал Егей за Атина, като оставил Тезей под грижите на майка му и дядо му. Бързо расъл малкият Тезей и всеки следващ ден ставал все по-силен. Надминал връстниците си не само по ръст и сила, но и по съобразителност и умение да стреля с лък и да хвърля безпогрешно копие.

Когато навършил шестнадесет години, майка му, като показала огромната скала в планината, му казала какво има под нея. Ако може, да я отмести, да вземе меча и сандалите и да отиде в Атина при баща си.

Зарадвал се Тезей и веднага се затичал към планината. Отместил огромната скала, без да напряга всичките си сили, и тя с трясък полетяла надолу по стръмния планински склон. Взел меча и сандалите и тръгнал за Атина.

Не бил лек пътят на Тезей. Една след друга пред него се изпречвали все по-големи опасности за живота му, които трябвало да отстранява. Най-напред върху него се нахвърлил страшният великан Перифет — син на бог Хефест. С огромния си боздуган Перифет безмилостно смазвал всеки пътник. Но Тезей го убил и взел боздугана му. След това той победил и безмилостния разбойник Синид, който, като огъвал два огромни бора, привързвал пътника за върховете им и пускал боровете. Така той разкъсвал всеки пътник и се наслаждавал на ужасните писъци. Тезей го победил и го привързал за същите борове. Така Синид бил постигнат от същата смърт, каквато причинявал на хилядите пътници.

Славата за подвизите на Тезей се разнесла из цяла Гърция. Жителите на Кромион отправили към него гореща молба да ги избави от свирепия глиган, който опустошавал околностите на града и разкъсвал всеки, който се мерне пред него. Тезей веднага се съгласил. Отишъл в опустошената ливада край града и заоглеждал околностите, за да открие глигана. Но глиганът вече го видял. С пяна на устата и с кървясали очи се втурнал срещу Тезей. Спокойно Тезей извадил меча си и го насочил към глигана, който, заслепен от яростта си, се нахвърлил върху него и сам се нанизал на огромния меч. Като скала се търкулило чудовището сред опустошената от него ливада. От кръвта му се образувало цяло езеро. Жителите на Кромион от радост със сълзи на очите благодарили на Тезей, загдето ги избавил от бедствията на глигана. Още по-далеч се разнесла славата на героя.

Тезей продължил пътя си за Атина. Той трябвало да мине покрай огромна пропаст, надвесена над морето. На високите стръмни скали, надвесени над морето, жестокият разбойник Скирон карал всеки пътник да мие краката му. Щом пътникът се навеждал, Скирон силно го ритвал и той с писък политал от скалите в пропастта и падал в бурното море. А там огромна костенурка разкъсвала тялото му и го изяждала.

Скирон принудил и Тезей да измие краката му. Покорно Тезей се навел, но сграбчил краката на разбойника и го хвърлил от скалите в морето, гдето костенурката веднага го разкъсала и изяла.

Още много подвизи извършил Тезей, преди да пристигне в Атина. Из цяла Гърция се разнесла славата му на голям и безстрашен герой. В Атина той се представил на цар Егей не като негов син, а като чужденец, който моли за подслон. Като спазил свещения обичай на гостоприемството, цар Егей го приел в двореца си. Ала неговата жена, магьосницата Медея, познала Тезей и веднага скроила план да го погуби, защото, ако Егей разбере, че Тезей е негов син, тя ще загуби положението си на господарка в двореца. Като се престорила, че изпълнява волята на Зевс — покровителя на пътниците, Медея устроила тържествена вечеря в чест на госта-чужденец, като пред него оставила чаша с вино със силна отрова. Седнал Егей от едната страна на Тезей, а Медея — от другата. През време на вечерята Тезей, за да се освободи от тежестта на меча, го извадил и Егей познал веднага своя меч. Погледнал сандалите на госта и познал своите сандали. Тогава, просълзен от радост, станал цар Егей, прегърнал Тезей и обявил на всички, че това е неговият син, който му дали боговете и са му отредили да стане най-прославения герой на Атина. Един от гостите разкрил на Егей зловещия план на Медея да отрови Тезей. Егей излял виното от чашата и изгонил Медея от двореца си. Със сина си Медон тя отишла в Мидия.

Радостната вест, че Тезей е в Атина, бързо се разнесла из цяла Атика. Народът устройвал тържества и игри. Няколко дни продължили народните веселия. Хората се радвали, защото очаквали Тезей да ги избави от Критския бик, който опустошавал цяла Атика и много хора измрели, промушени от неговите огромни и остри рога.

Тезей отишъл в Маратон, гдето върлувал бикът. Едва стигнал там и бикът с ярост се нахвърлил върху него. Тезей го хванал за огромните рога и така извил главата му, че бикът легнал омаломощен на земята. Овързал го с тежки железни вериги и го отвел в Атина. Там го принесъл в жертва на бог Аполон.

Никакви тържества, никакви игри не устроили атиняните, за да ознаменуват подвига на Тезей, който ги избавил от голямото бедствие. Цяла Атина била потопена в скръб. Всички хора, облечени в черни дрехи, с наведени глави плачели. Наближавал денят да пращат жестокия данък на цар Минос.

Преди много години атиняните убили Андрогей, син на Критския цар Минос, и той им наложил да му плащат жесток данък — през девет години да му изпращат на остров Крит седем юноши и седем девойки. Щом пристигнели там, Минос ги затварял в своя прочут дворец-лабиринт, с толкова много преплетени коридори, че който влезел вътре, било невъзможно да излезе В двореца-лабиринт се намирало ужасното чудовище Минотавър — с човешко тяло и глава на разярен бик. Щом Минотавърът подушвал юношите и девойките в лабиринта, нахвърлял се върху тях и безмилостно ги разкъсвал и изяждал.

Дошъл денят, в който атинските юноши и девойки трябвало да заминат за остров Крит. Те били вече в обвития с черен плат кораб, когато Тезей пристигнал на морския бряг. Тъжната гледка изпълнила със скръб и мъка сърцето му: навсякъде потънали в скръб хора, от очите на които се леели сълзи… Тезей решил да замине и той за остров Крит и да избави завинаги атиняните от този жесток данък. Това можел да постигне само ако убие Минотавъра.

Не искал Егей да пусне сина си да замине на остров Крит, гдето Минотавър сигурно ще го разкъса и изяде, но Тезей настойчиво го молил и смело му казал:

— Трябва или да убия Минотавър, или той да ме изяде. Не мога да понасям това голямо нещастие на атиняните да продължава и в бъдеще!

Съгласил се цар Егей. Тезей веднага принесъл жертва на бог Аполон и като призовал богиня Афродита да го покровителствува, й принесъл в жертва един тлъст овен.

Заминал Тезей с черния кораб за остров Крит. Няколко дни плавали и през цялото време не преставали да текат сълзите от очите на юношите и девойките. Пристигнали там. Заедно с тях Тезей отишъл при цар Минос. Посрещнал ги той доволен, че атиняните редовно му плащат определения данък. Но Минос много се изненадал, когато Тезей му казал, че иска доброволно да влезе в двореца-лабиринт при Минотавър. Без да подозира намеренията на Тезей, Минос дал съгласието си да влезе и той в двореца заедно с юношите и девойките, за да сподели участта им. В този миг в стаята влязла с разкошен венец от цветя, бисери и скъпоценни камъни на главата Ариадна — прекрасната дъщеря на цар Минос. Покровителката на Тезей, богиня Афродита, запалила страстна любов в сърцето на Ариадна. С дяволитите си очи тя дала знак на Тезей да я почака пред входа на двореца-лабиринт, преди да влезе в него.

Тезей повел разбитите от скръб и мъка юноши и девойки към двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, която без знанието и позволението на баща си дала на Тезей един огромен остър меч и едно кълбо от здрава ленена нишка. Нищо не му казала тя, но очите й по-ясно говорели, че му желае успех в борбата с Минотавър и ще го чака на входа, защото без него не може да живее.

Тезей завързал краят на нишката за входа и влязъл в двореца-лабиринт. След него с наведени от скръб и страх глави вървели юношите и девойките. Повървели малко и Тезей им казал да останат и да го почакат, а той сам тръгнал по преплетените коридори, като размотавал кълбото и ленената нишка оставала по пътя му. Дълго вървял Тезей, докато стигнал леговището на Минотавър. Като разярен бик чудовището се нахвърлило с див рев върху Тезей, за да го прободе с дългите си остри рога. Но той посрещнал с меча си огромната глава на Минотавър. Наранен, Минотавър се отдръпнал, за да се нахвърли след това с още по-голяма ярост върху Тезей. Няколко пъти Минотавър се нахвърлял, но се отдръпвал с все по-големи и по-тежки рани, които Тезей му нанасял с острия си меч. Най-после Минотавър изчерпал силите си. Когато, изнемощял, за последен път се нахвърлил върху Тезей, той го хванал за рогата и извил главата му така, че чудовището започнало да се мята и да тресе целия дворец-лабиринт с ужасния си рев. С един удар на меча Тезей го пронизал и Минотавър се проснал мъртъв като огромна скала.

Отдъхнал си Тезей от тежката борба с разяреното чудовище и по нишката тръгнал обратно към изхода на двореца-лабиринт. Дошъл при младежите, казал им, че е убил Минотавър, взел ги със себе си и ги извел от двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, развълнувана от неговия невиждан подвиг. Развеселили се юношите и девойките и започнали да играят… Но нямало време за губене. Всеки момент Минос можел да разбере, че Минотавър е убит и да вдигне войската си срещу Тезей. Затова Тезей бързо приготвил своя кораб, качил младежите в него, а самият той, след като пробил дъната на корабите на Минос, взел Ариадна на ръце и я внесъл в кораба. Покровителят на морските пътувания бог Аполон и бог Посейдон, бащата на Тезей, изпратили попътен вятър и корабът като стрела се понесъл по тихите вълни на безбрежното море. Неизказано щастлива се чувствувала Ариадна със своя любим… Неусетно те стигнали остров Наксос. Тезей решил да слязат на скалистия остров, за да си починат спътниците му.

След като се нахранили, Тезей и Ариадна заспали до един хълм, огряван от лъчите на Хелиос. Насън пред Тезей застанал богът на виното Дионис и със строг глас му казал:

— Тезей, ти вземаш Ариадна, но всемогъщият Зевс, на когото тя е внучка, е отредил тя да бъде моя жена. Замини веднага, а нея остави, за да не се стовари върху тебе гневът на великия Зевс…

Стреснал се Тезей и се събудил. Погледнал Ариадна, която кротко спяла, насълзили се очите му, но не можел да не изпълни желанието на бог Дионис. Разбудил спътниците си, тихичко се качили в кораба и отплували.

Събудила се Ариадна. Разбрала, че е изоставена на този пуст и скалист остров, разплакала се и молила боговете за помощ… Отникъде нищо… Само разярените вълни на морето с трясък се разбивали в острите крайбрежни скали на острова. Дълго плакала и проклинала съдбата си Ариадна. Отчаяна, тя седнала на една гола скала и горчиво заплакала. В този миг пред нея се явил Дионис. Трогнат от нейната мъка и страдание, взел венеца от главата й и го хвърлил към небето. Докато венецът летял, цветята и вплетените в него бисери и перли се превърнали в звезди, които образували на небето съзвездието Северна корона. Със своето сияние те напомнят за мъката и страданията, които преживяла Ариадна на пустия остров Наксос. Ариадна станала жена на Дионис и той я отвел на Олимп.

Мъка разкъсвала сърцето на Тезей по Ариадна. От скръб той забравил да смени черните платна на кораба с бели, както се уговорил с баща си, в случай че убие Минотавър и се връща жив.

Застанал на една висока скала на морския бряг, цар Егей видял в далечината, че корабът на Тезей се връща с черни платна. Мисълта, че синът му Тезей е изяден от Минотавър, го отчаяла и той се хвърлил от скалата в морето. Оттогава то се нарича Егейско море.

 

Бележки:

[1] Хема значи бисер, перла или скъпоценен камък.

[2] Нашият народ нарича съзвездието Северна корона Софрата, Тепсията или Паничката.

 

Делфин (Delphinus)

Карта на съзвездието Делфин (Delphinus)

 

ДЕЛФИН е малко съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Малък кон, Орел, Стрела и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Делфин могат да се видят с просто око около 30 звезди, но те са слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с още една слаба звездичка образуват добре очертан ромб. От тази характерна геометрична фигура на съзвездието Делфин нашият народ го нарича Малкият кръст. Невъзможно е в геометричната фигура на това съзвездие да се види делфин, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Делфин няма забележителни обекти, които да се виждат с просто око. Интересна е звездата γ от Делфин, която е двойна звезда. Главната звезда в тази система е точно такава, каквато е нашето Слънце. Спътникът й е малко по-гореща звезда от нея. Периодът на тази двойна звезда не е известен. Предполага се, че той е няколко хиляди години. Тази двойна звезда може обаче да се наблюдава само с телескоп. Как делфинът е заел място на небето сред съзвездията, митологията разказва…

Образ на Делфин (Delphinus)

 

            В дълбочините на безкрайното море живеел в своя приказен дворец владетелят на моретата Посейдон, брат на великия гръмовержец Зевс. Бурните морски вълни стихвали, щом бог Посейдон вдигнел дясната си ръка със страшния тризъбец.

Много божества заобикаляли Посейдон. Между тях бил и морският прорицател Нерей, който знаел и разкривал най-съкровените тайни на бъдещето на богове и смъртни.

Петдесет дъщери имал Нерей, една от друга по-красиви и по-палави. Хванали се за ръце, една след друга нереидите излизали от морските глъбини и заигравали хоро по зелените ливади на брега на остров Наксос. Стихвали морските вълни, сякаш искали да слушат техните нежни песни, които огласяли морската шир. Даже вятърът утихвал и само полъхвал, за да развява златистите им коси… Излязъл из морските глъбини и владетелят на морето бог Посейдон със своя тризъбец. Заслушал се той в дивните песни на нереидите и се възхищавал на тяхната младост и божествена красота. Амфитрита, най-палавата и най-красивата, пленила сърцето му и той решил да я отвлече със златната си колесница в своя дворец — дълбоко в бездните на морето, за да му стане съпруга. Хитрата Амфитрита познала по очите му неговото намерение и като пеперуда литнала по ливадите и се изгубила от погледа на Посейдон. Дълго тичала тя и най-сетне стигнала западния край на Земята, там, гдето Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод. Разказала тя на Атлас, че бог Посейдон я преследва, и го помолила да я скрие. Атлас я скрил в дълбочините на океана…

Дълго търсил Посейдон Амфитрита, пребродил всички морета, надзъртвал и в най-тъмните кътчета на дълбочините им, но напразно… Никъде не намерил прекрасната Амфитрита. Потънал в мъка бог Посейдон, в нищо не намирал утеха. Но един ден при него дошъл делфинът и му казал къде се е скрила Амфитрита. Веднага се понесъл със златната си колесница Посейдон, намерил Амфитрита в океанските дълбочини и я докарал в двореца си. Заживяла с мъжа си Амфитрита в подводния дворец, заобиколена от божества, които изпълнявали всяко нейно желание.

Не забравил бог Посейдон, че за щастливия семеен живот с Амфитрита му е помогнал делфинът. Заради неговата услуга той го отнесъл на небето и го оставил да блести като съзвездие Делфин.

 

Водолей (Aquarius)

Карта на съзвездието Водолей (Aquarius)

 

ВОДОЛЕЙ е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Кит, Южна риба, Козирог, Орел, Пегас и Малък кон.

В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те са наредени в една силно извита дъга. В средната й част петте по-ярки звезди образуват като че ли някакъв съд, от който изтича струя вода.

В съзвездието Водолей няма интересни обекти, които могат да се виждат с просто око. Но в него близо до звездата ν от Водолей е най-ярката и най-голямата от всички планетарни мъглявини. Нейният диаметър е 300 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето (астр. ед.). Голямата яркост на тази планетарна мъглявина се дължи на горещата звезда, която е в нейната централна част. Температурата на повърхността на тази звезда е 130 000° — една от най-горещите звезди.

Планетарната мъглявина в съзвездието Водолей е на разстояние 590 св. г. от нас. Тя е особено ефектна при наблюдаване с неголям телескоп.

Близо до звездата γ от Водолей е радиантът на метеорния поток Аквариди, който се наблюдава от 1 до 8 май. Максимумът му е на 4 май, когато за един час могат да се видят 36 метеора.

В съзвездието Водолей близо до звездата 5 е радиантът на друг поток Аквариди, който се наблюдава от 15 до 31 юли. Максимумът му е на 28 юли, когато за един час могат да се наблюдават 14 метеора. Този поток е по-беден от първия.

Съзвездието Водолей след периода на невидимостта му за почва да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато започват есенните дъждове. Забелязали това явление, древните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива струя вода. Така се представя съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.

Образ на Водолей (Aquarius)

 

 

Митологията свързва съзвездието Водолей с всемирен потоп.

През медния век хората били много лоши и зли. Непрекъснато воювали те помежду си, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият господар на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки род. Без да подозират намерението на Зевс, хората продължили да се избиват помежду си, от ден на ден ставали все по-зли и заприличвали на истински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще изпълни решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.

Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с мъка гледал баща си, прикован на огромната скала. Но Прометей разговарял спокойно с него, давал му съвети и напътствия. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и казал на сина си да направи голям кораб, да складира в него храна и да чака уречения ден.

Девкалион изпълнил съвета на баща си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрекъснат проливен дъжд. Той забранил на ветровете да духат освен на влажния южен вятър Нот, който безспирно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, започнала да залива Земята и все повече да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и вече започнали да изчезват планините. Само тук-там се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала само вода… Сред безбрежната вода се носил само един кораб, който непрекъснато се издигал заедно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едва достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко късче земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, но всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и изпитали страх от самотата сред безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.

Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, сякаш растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята — безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, сред която не се чувал никакъв звук, издаван от живо същество.

Един ден при Девкалион и Пира дошъл вестителят на боговете — Хермес. Изпратил го Зевс, за да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и казал на Хермес:

— Само едно желание имам и моля великия Зевс, ако желае, да го изпълни: Да насели земята отново с хора!

Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, за да им каже какво трябва да правят. В миг Хермес долетял при тях и предал:

— Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!

Разбрал Девкалион, че „костите“, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по склона на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира — в прекрасни жени.

Съзвездието Водолей напомня на хората за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си голяма обич към хората.

Според друг вариант на мита Водолей изобразява Ганимед.

Синът на троянския цар Лаомедонт Ганимед бил висок и строен момък и толкова красив, че било много трудно да се различи от бога на светлината, златокъдрия Аполон. Веднъж, когато Ганимед пасял стадата на своя баща и весело си тананикал, Зевс го съзрял от висините на Олимп и веднага изпратил своя орел да го вземе. Като тъмен облак се спуснал орелът на Зевс, обхванал Ганимед и го понесъл нагоре, нагоре…, в светлите простори на Олимп. Там Зевс надарил Ганимед с безсмъртие и му възложил да поднася амброзия и нектар на боговете по време на техните пиршества. Като вода се леел нектарът, който Ганимед поднасял на Зевс и на боговете. Затова на някои старинни карти картината на съзвездието Водолей изобразява човек, който тича, държейки в ръцете си съд (делва) с изтичаща от него водна струя.

 

 

Везни (Libra)

Карта на съзвездието Везни (Libra)

 

ВЕЗНИ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юни и юли. Заобиколено е от съзвездията Змиеносец, Скорпион, Вълк, Девица и Змия.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Везни могат да се видят с просто око до 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват голям ромбоид — характерната геометрична фигура на това съзвездие. Без особено усилие на въображението в тази фигура може да се видят кобилицата и блюдата на старинни везни. На старинните звездни карти и атласи картината на съзвездието Везни представлява старинни аптекарски везни.

Интересна е затъмнително-променливата звезда δ от Везни. Двете й компоненти са приблизително с еднакви размери (радиусите им са 2,4 и 2,5 млн. км). Едната от тях е синя, а другата — жълта. Периодът на системата е 2,23 денонощия. Блясъкът на δ от Везни се изменя от 4,8m до 5,9m. Когато жълтата звезда е пред синята, тогава се наблюдава един втори минимум. Звездата δ от Везни лесно се наблюдава с просто око.

Везни принадлежи към най-старите съзвездия. То е единственото от дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е именувано на живо същество.

Как е попаднал този измерителен уред — везни — на небето всред съзвездията?

 

Образ на Везни (Libra)

 

            Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие е била в областта на съзвездието Везни. При своето видимо годишно движение по еклиптиката Слънцето е било в тази точка на 23 септември и денят бил равен на нощта по продължителност. Вероятно това равенство на деня и нощта е причината за наименуването още в дълбоката древност на областта, в която е била точката на есенното равноденствие, с името везни. Така сред зодиакалните съзвездия се появило и Везни.

Съзвездието Везни се свързва и със земеделската работа на древните египтяни. След жътвата и прибирането на житото започвало измерването му, преди да бъде то насипано в хамбарите. Тази работа се извършвала, когато Слънцето било във Везни. Съзвездието Везни напомняло за работата по измерването на житото.

Древните гърци са виждали в това зодиакално съзвездие везните на Дике, богинята на справедливостта. Митологията разказва: От висините на светлия Олимп Зевс установявал реда и законите на Небето и Земята. Той строго бдял за спазването им от хората. Но Зевс имал и много други грижи и затова имал помощници. До неговия престол винаги била богинята на правосъдието Темида. По нареждане на Зевс тя свиквала боговете на събрания, както и народните събрания на Земята, и бдяла за спазването на реда и законността в тях.

Дъщерята на Зевс и Темида неуморната Дике, богинята на справедливостта, ходела по Земята със своите везни и с вързани очи бдяла за правосъдието и справедливостта. Тя разказвала на своя баща Зевс за деянията на несправедливите съдии и хора. Той ги наказвал жестоко, загдето не спазвали дадените от него закони.

Богиня Дике била враг на измамата и лъжата. Тя защищавала само правдата и справедливостта. С везните си тя най-точно измервала несправедливите и справедливите постъпки на хората, за да им даде Зевс заслужено наказание и да царува само справедливостта в света.

 

 

Козирог (Capricornus)

 

Карта на съзвездието Козирог (Capricornus)

 

КОЗИРОГ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е над хоризонта в южната му страна и най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Водолей, Микроскоп, Стрелец и Орел.

В съзвездието Козирог могат да се видят с просто око до 50 звезди, но изобщо те са много слаби. Само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Козирог няма интересни обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Само α от Козирог, ако се наблюдава с обикновен бинокъл, се вижда като двойна звезда. Но двете й компоненти са само във видима близост. В действителност те нямат нищо общо помежду си. Собствените им движения са в различни посоки. В това отношение звездата α от Козирог е хубав пример за оптично двойна звезда. Всяка от тези две видимо близки звезди в действителност е физически двойна звезда, но само с по-мощен телескоп е възможно да се наблюдават компонентите им.

Най-ярките звезди в съзвездието Козирог, съединени с линии, образуват неправилен и удължен многоъгълник. Трудно е да се оприличи тази геометрична фигура на картината на съзвездието Козирог, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи: Митическото животно КОЗЕЛ с дебели и извити рога и дълга извита опашка на РИБА.

Образ на Козирог (Capricornus)

 

 

Митологията накратко разказва. Козирог произхожда от Епиан. Той е отраснал заедно със Зевс на остров Крит в планината Ида и е възпитан заедно с него. Когато Зевс започнал борба с баща си Кронос, за да завземе властта му над Небето и Земята, Козирог му помагал в борбата. Щом станал властелин над света, Зевс не забравил Козирог и неговата помощ. За да му изрази своята благодарност, той го превърнал в съзвездие и го оставил на Небето, за да блести наред с другите съзвездия.

 

 

 

 

Стрелец (Sagittarius)

Карта на съзвездието Стрелец (Sagittarius)

 

СТРЕЛЕЦ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Козирог, Микроскоп, Южна корона, Скорпион, Змиеносец, Щит и Орел.

По-голямата част от съзвездието Стрелец се наблюдава в Млечния път. Върху неговия млечнобял фон в ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само две от тях са от 2m и осем — от 3m. Това са най-ярките звезди в съзвездието Стрелец. Ако те се съединят с линии, получава се много сложна конфигурация от две групи звезди, между които са наредени по-слаби звездички. Колкото и богато да е въображението на наблюдателя, много трудно е в тази сложна геометрична фигура да се види картината на съзвездието Стрелец такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В посока на съзвездието Стрелец се намира централната част или ядрото на нашата звездна система, галактиката. Въпреки, че диаметърът на ядрото е около 4000 св. г. и в него е струпано огромно количество звезди, то не се вижда и не може да се наблюдава и с най-мощните съвременни телескопи. Причината за това е, че между него и Слънцето има голям брой огромни облаци от тъмна материя (тъмни мъглявини), които поглъщат светлината от ядрото. Но тези облаци пропускат дълговълновата и особено инфрачервената радиация на ядрото. Това обстоятелство позволи още през 1951 г. да се получи снимка в инфрачервени лъчи на ядрото от съветските специалисти А. Калиняк, В. Карасовски и В. Никонов. Нашето Слънце се намира на около 30 000 св. г. от ядрото на галактиката и обикаля около него, както и другите звезди, със скорост 220 км/сек. Слънцето извършва една обиколка около него за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

В съзвездието Стрелец има голям брой разсеяни и сферични звездни купове. Най-ярките от тях са разсеяният звезден куп M23, който е на границата на видимостта с просто око, и сферичният звезден куп M4, от 4m — най-яркият от всички извести сферични звездни купове.

В съзвездието Стрелец има и три забележителни дифузни светли мъглявини, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око.

Образ на Стрелец (Sagittarius)

 

На старинните звездни карти и в атласите картината на, съзвездието Стрелец изобразява митическия кентавър Хирон. (получовек-полукон), изпънал своя лък, готов да пусне стрелата в Скорпиона. По всичко личи, че иска да го убие, за да отмъсти, загдето е ужилил легендарния ловец Орион и е причинил смъртта му. На главата на кентавъра се развява широко перо, в края на което блестят две ярки звезди.

Кентавърът Хирон, както и всички кентаври, бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му — охранен кон с четири крака и здрави копита. Той бил най-мъдрият от всички, кентаври. Неговото високо чело и проницателни очи изразявали мъдрост и дълбоки знания по всичко. Хирон бил учителят на, всички митически герои, прославили се със своите подвизи в сражения и борби със страшни чудовища и зверове, които причинявали големи страдания на хората.

В полите на планината Пелион, скрита от гъста маслинова гора, се намирала пещерата на кентавъра Хирон. В нея върху клони от лаврово и митрово дърво лежал Хирон и свирел със златната си лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици, които прехласнати го слушали.

Кентавърът Хирон пеел за вечния и безграничен хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята — богинята Гея, огромна и мощна, която дава живот и сили на всичко върху нея. Дълбоко в нейните недра е ужасният Тартар — непрогледна бездна, обгърната от вечен мрак, гдето радостта е непозната.

Хирон пеел как от Хаос се родила могъщата сила, която дава живот на всичко — Любовта (Ерос). Хаосът родил вечния Мрак, и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят.

Земята родила безкрайното синьо Небе (Уран), което се простирало над нея, необятно и високо, а през нощите обсипано със звезди, които блестят като брилянти. Родени от Земята, към Небето се издигат планинските върхове, а около планините се простират плодородните поля, които достигат до вечно шумящото море. На високите върхове на Олимп, облени от вечна светлина, живеят боговете и господарят на Небето и Земята — Зевс.

Кентавърът Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, който дава мощ и сили на човека да използува рудите и металите. Той пеел за билките, които лекуват болестите и облекчават болките и страданията на хората. Той пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Хирон възпявал красотата на здравото и силно тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Той възпявал силите, които ловът и игрите дават на героите, правят ги непобедими и ги увенчават с вечна слава. Мъдрият кентавър Хирон пеел за величието на музиката, която възвишавала човешката душа, и за благата, които дават на хората мирът и трудолюбието…

Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите многобройни ученици. Той ги учел да стрелят с лък, както и да хвърлят копието безпогрешно в целта.

Когато Хелиос започвал да се спуска с колесницата си към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, тогава учениците на Хирон отивали на лов в планините. Към залез те се връщали и отдалеч извиквали своя учител, за да се порадва на успеха им. Херкулес оставил пред него два елена, които убил. Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел… Хирон нежно погалил по главите своите ученици и ги похвалил за проявените от тях сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, стиснал здраво в ръцете си голям букет от различни горски цветя и билки. Той размахвал стръкче с остри зелени листенца. Като се приближил до Хирон, му разказал:

— Видях, учителю, как една змия ухапа коза, която започна силно да блее и да се гърчи от болка. Тя се затича до изворчето и изяде няколко листенца от тази билка. Болките й веднага преминаха. Козата започна да тича нагоре по планината. Набрах от тази билка. Тя лекува ухапване от змия и затова набрах от нея. Набрах и много други билки, които могат да лекуват болестите по хората…

Зарадвал се Хирон от разказа на Ескулап. Погалил го по главата и го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува с тях хората от болестите.

С настъпването на вечерния здрач учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. Донасяли ги и наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. Преди да вечерят, Хирон ги изпратил на извора да се изкъпят и освежат и тогава сядали да вечерят. След като се нахранели, учениците заобикаляли своя мъдър учител Хирон и започвали да беседват с него по различни въпроси. После всеки вземал лирата си и всички заедно със своя учител свирели и пеели. Нежните детски песни и звуците на лирите им огласяли планините…

С настъпването на нощта кентавърът Хирон се изкачвал с лирата си на близкия хълм, отгдето се разкривала удивителна гледка. Там учениците сядали около него, а той започвал да възпява с нежните звуци на златната си лира Нощта, осеяното със звезди Небе и сребристата Луна. В полунощ кентавърът Хирон слизал от върха и завеждал учениците си да спят.

Когато розовопръстата богиня Еос, Зората, отваряла вратите, за да излезе с колесницата си Хелиос, кентавърът Хирон се събуждал. Той отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците му се събуждали. Вкупом отивали те на извора, гдето сред глъчка и детски смехове хубаво се изкъпвали и се връщали в пещерата. Тогава Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка, докато Хелиос се покажел на изток със златната си колесница. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът Хирон ги завеждал на една просторна зелена поляна сред гората. Те сядали около него и слушали мъдрите му слова. Когато свършел, учениците му започвали да се упражняват, да бягат, да скачат, да хвърлят камъни, да стрелят с лък и да хвърлят копие… Така всеки ден учениците на мъдрия кентавър Хирон се упражнявали жизнерадостни и щастливи и огласяли планините и долините със своя смях и крясъци.

Мъдрият кентавър Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответни грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи. Голяма слава очаквала неговия ученик Ахил — сина на цар Пелей и на богиня Тетида. Прорицателят Калхас предсказал, че атридите ще превземат Троя само ако в похода участвува Ахил. В боевете за превземането на този укрепен град той щял да постигне безсмъртна слава със своите подвизи. Затова Хирон хранел Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Научил го умело да си служи с лъка и стрелите му винаги безпогрешно улучвали целта. Това изкуство Ахил овладял напълно. Още шестгодишен той убивал свирепи лъвове, мечки и глигани, а елените и сърните догонвал без кучета и ги улавял живи. Никой не можел да бяга по-бързо от Ахил. Но Хирон го научил и да свири на лира, да пее и да се весели с другарите си след всяка своя победа.

Повечето от учениците на кентавъра Хирон взели участие в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида под предводителството на Язон.

Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Неговият брат Пелий заграбил властта и избил всички привърженици на Езон. Едва се спасил Езон със сина си, като избягал една нощ през гъстите маслинови гори и лозя, и стигнал до подножието на планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на кентавъра Хирон и му казал:

— При него ще те оставя, сине мой, за да те научи на всичко, което ти е нужно, за да станеш след време безстрашен и смел, да бъдеш справедлив и да отмъстиш на чичо си, за да си възвърнеш престола, който той със сила заграби. Аз съм вече стар, сине мой, едва ли ще доживея до това време, но съм сигурен, че кентавърът Хирон ще те подготви да възстановиш правдата…

Хирон приел Язон и заедно с другите ученици двадесет години го учил, за да изпълни достойно завета на баща си и да извърши всички подвизи, които съдбата му е отредила. Той го учел не само да бяга, да ловува и да използува умело лъка и копието, но и да познава билките, да лекува хората с тях. Затова му дал името Язон (от Иязо — лекувам, изцелявам).

Когато Язон овладял знанията на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици взели участие в похода. Един от тях бил и прославеният певец Орфей.

На път за Колхида аргонавтите се отбили при своя учител кентавъра Хирон. Той много се зарадвал, когато видял своите ученици, тръгнали на далечен поход, за да извършат един от най-големите подвизи.

Сложили богата трапеза с печени елени, сърни и глигани. Донесли меховете с ароматно вино. Започнал да свири Орфей. Далеч в планините и долините се понесли звуците на лирата и нежната му песен… Просълзен от радост, кентавърът Хирон прегърнал Орфей и му казал: „Да накараш хората да забравят страданията си, да ги направиш радостни и щастливи със своите песни — това е най-голямото богатство, което имаш, Орфей! Щастлив съм и аз, че си мой ученик!“

След смъртта на мъдрия кентавър Хирон боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на Небето наред с другите съзвездия за награда, че е възпитал и учил най-прославените герои на Гърция, някои от които били синове на Зевс.

 

 

Стрела (Sagitta)

Карта на съзвездието Стрела (Sagitta)

           

СТРЕЛА принадлежи към малките съзвездия. Намира се в Млечния път. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ върху фона на Млечния път в съзвездието Стрела могат да се видят с просто око двадесет звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Стрела няма интересни обекти за наблюдение с просто око. Само звездата S от Стрела, която е дългопериодична на цефеида, заслужава да се отбележи. Блясъкът й се изменя от 5,8m до 7m с период 8,38 денонощия.

Съединени с линия, по-ярките звезди в съзвездието Стрела образуват фигура, която би могла да се оприличи на летяща стрела.

За появяването на Стрела сред съзвездията на небето митологията разказва.

Образ на Стрела (Sagitta)

 

 

Това е стрелата, с която Херкулес убил орела, който в продължение на 30 000 години кълвал черния дроб на Прометей.

Според друг вариант това е стрелата, с която бог Аполон убил чудовището Питон.

Гръмовержецът Зевс често посещавал прекрасната Латона. Но колкото и предпазлив да бил, не могъл да се укрие от своята ревнива съпруга богиня Хера. На него тя, разбира се, нищо не могла да стори, но омразата й се изляла върху Латона. Тя изпратила един огромен страшен змей Питон, който непрекъснато я преследвал. Къде ли не ходила Латона, но никъде не могла да се скрие от това чудовище. Най-после дошла на остров Делос, който като кораб се носел по вълните на безкрайното море. Щом стъпила на него, из морските глъбини изникнали две огромни скали, които заковали на едно място острова. Питонът не можел да дойде на острова. На този пустинен остров намерила спокойствие Латона и родила Аполон, бога на светлината. С неговото раждане целият остров бил облян от златиста светлина, раззеленили се треви, разцъфтели цветята и дърветата, весело запели птичките… Зарадвала се цялата природа. От висините на Олимп долетели богините на остров Делос, за да отпразнуват раждането на бог Аполон, да му поднесат подаръци, амброзия и нектар.

Понесъл се лъчезарният бог Аполон със своята лира, със сребърен лък на рамо и стрелник със златни стрели над моретата и полята. Разпръсквайки обилна светлина, той прогонвал мрака от земята и бил готов да унищожи всяко зло, създавано от него.

Спомнил си бог Аполон за страшния Питон, който преследвал майка му, и полетял към неговото леговище, за да му отмъсти. То се намирало сред непристъпни остри и високи скали, в една дълбока пропаст, обгърната от непрогледен мрак. Силен трясък и грохот се чували от дълбочините на пропастта. Надвесил се бог Аполон над нея, но лъчезарните му лъчи не могли да проникнат в дълбокия мрак. В този миг излязъл от леговището си страшният Питон. Разтреперали се скалите от неговото огромно тяло, покрито с люспи и остри като мечове шипове, което се извивало като обръчи сред скалите. Сякаш огън изгарял всичко, гдето минело ужасното чудовище. С ярост Питон се устремил към сияещия бог Аполон, широко разтворил грамадната си уста, за да го глътне. В миг бог Аполон пуснал една стрела. Изсвистяла тя и се забила в разтворената уста на чудовището. Кръв като река потекла от нея. Питон с трясък се строполил мъртъв в дълбоката пропаст. С огромни скали бог Аполон затрупал тялото на Питон в пропастта. На мястото й се ширнала равнина, сред която по-късно той изградил свещения град Делфи със светилище. В него оставил жрицата Пития да разкрива на хората волята на неговия баща Зевс за тяхното бъдеще.

Стрелата, с която убил ужасния Питон, бог Аполон оставил на небето. Сега тя блести сред съзвездията като съзвездие Стрела.

Според друг вариант за Стрелата митологията разказва:

Ескулап, син на бог Аполон, бил изкусен лекар. Той не само лекувал болните от всякакви болести, но възкресявал и умрелите. Уплашил се Хадес, владетелят на подземното царство на сенките, че скоро царството му ще остане без сенки, и се оплакал на своя брат, Гръмовержеца Зевс. С мълнии, които бог Хефест изковавал в ковачницата си с помощта на циклопите, Зевс убил Ескулап (Асклепий).

Узнал за смъртта на своя син, бог Аполон отмъстил на циклопите, загдето помагали на Хефест да изковава мълниите. Отишъл бог Аполон недалеч от ковачницата на бог Хефест и когато циклопите излизали от нея, изсипал върху тях стрелите си и ги избил до един[1].

Една от стрелите, с които избил циклопите, бог Аполон оставил на небето като съзвездие, което с блясъка си да напомня за унищожаването на страшните великани — циклопите. Така на небето се появило съзвездието Стрела.

 

Бележки

[1] Загдето бог Аполон избил циклопите, Зевс го наказал да бъде една година слуга на някого. Затова Аполон слугувал на Адмет.

 

Центавър[1] (Centaurus)

 

Карта на съзвездието Центавър (Centaurus)

 

ЦЕНТАВЪР е съзвездие, разположено изцяло в Южната небесна полусфера и заема обширна видима площ от нея. От нашата страна се вижда съвсем малка част от това съзвездие ниско над южната страна на хоризонта през майските нощи. Заобиколено е от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра.

В ясни и безлунни нощи в съзвездието Центавър могат да се видят с просто око около 150 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Голямата си популярност съзвездието Центавър дължи на обстоятелството, че в него се намира най-близката до нас звезда. Това е звездата α от Центавър от нулева звездна величина (третата по яркост звезда на небесната сфера след звездите Сириус и Канопус). От нашата страна α от Центавър не се вижда. Разстоянието до нея е 4,3 св. г.

α от Центавър е жълта звезда, каквато е и нашето Слънце. В действителност тя е тройна звезда (тройна система), в която главната звезда е точно α от Центавър. По-близкият й спътник е на около 18 ъглови секунди от нея. Той е червено джудже с температура на повърхността 4400°. Периодът на обиколката му около центъра на тежестта на системата е 80 години. Третата компонента в тази тройна система е звездата Проксима (най-близка) — в действителност е най-близката до нас звезда. Тя е с 360 милиарда километра по-близо до нас, отколкото звездата α от Центавър. Макар и най-близка до нас, Проксима е невидима с просто око, а само с по-мощни телескопи. Тя е от 11 зв. вел. От главната звезда на системата (α от Центавър) Проксима е приблизително на два градуса (четири видими лунни диаметъра). Периодът на обиколката й около центъра на тежестта на системата не е точно определен; той е от порядък на десетки хиляди години. Проксима е звезда, която принадлежи към хладните червени джуджета.

По-ярките звезди от съзвездието Центавър образуват неправилен удължен многоъгълник. В южната му страна до него се допира тесен четириъгълник, в единия връх на който блести звездата а от Центавър. Не е възможно в тази геометрична фигура на съзвездието Центавър да се види образът на митическото същество Кентавър, което се рисува на старинните звездни карти и атласи.

Митологията е свързала съзвездието Центавър с кентавъра Хирон. По неизвестни причини получило се е така, че две съзвездия (Стрелец и Центавър) са свързани с Хирон — най-мъдрия от кентаврите, учителя на прославените митически герои Херкулес, Язон, Орфей, Ахил и др.

Образ на Центавър (Centaurus)

 

Бележки

[1] Центавър — на латински, а Кентавър — на гръцки.

 

 

 

 

 

 

Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Sepens)

 

Карта на съзвездието Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Serpens)

 

Съзвездието ЗМИЕНОСЕЦ се намира малко на запад от най-красивата част на Млечния път в съзвездието Стрелец. Заобиколено е от съзвездията Змия, Скорпион и Херкулес.

Змиеносец се наблюдава най-високо над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Само две звезди, най-ярките, са от 2m. Те заедно с още шест звезди от трета зв. вел. образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Змиеносец — разтегнат многоъгълник.

В съзвездието Змиеносец се намира „Летящата звезда на Барнард“, която има най-голямо собствено движение. За една година се премества по небесната сфера на 10,3m. Тя просто „лети“ по отношение на другите звезди и затова е наречена с това име.

Звездата на Барнард е една от най-близките до нас звезди. Намира се на 6 св. г., но въпреки това тя дори не се вижда с просто око. Тази звездичка (от 9,7m) е хладно червено джудже, което излъчва много малко светлина (2500 пъти по-малко от нашето Слънце).

Интересна е двойната звезда 70 от Змиеносец. Нейните компоненти са ярки звезди (от 4,2m и 5,9m), но са много близко една до друга и затова с просто око не е възможно да се видят поотделно. С обикновена далекогледна тръба обаче тази красива двойна звезда може много добре да се наблюдава.

 

            Съзвездието ЗМИЯ е единственото, което се състои от две отделни части. То е разделено от съзвездието Змиеносец. Най-добре се вижда през нощите на юли и август, когато е най-високо над хоризонта, в южната му страна. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Змия могат да се видят с просто око 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта зв. вел. Само две звезди от това съзвездие са от трета зв. вел.

В съзвездието Змия има две много красиви двойни звезди: δ и θ от Змия, но те не се виждат с просто око. Достъпни са за наблюдение най-малко с бинокъл.

По отношение на съзвездието Змиеносец съзвездието Змия има западна и източна част. Западната част на Змия е заобиколена от Змиеносец, Херкулес, Везни, Девица, Воловар и Северна корона. Източната част на съзвездието Змия е заобиколена от Щит, Стрелец и Змиеносец.

Най-светлите звезди в съзвездието Змия образуват една дълга криволичеща редица. Тя започва с група звезди („главата“ на Змията) в западната част на съзвездието, продължава с много извивания през съзвездието Змиеносец и завършва в източната част на Змия („опашката“ на Змията). Не е нужно особено усилие на въображението, за да се види в тази криволичеща редица от звезди една дълга, виеща се змия.

На старинните звездни карти и атласи картината на съзвездията Змиеносец и Змия изобразява човек, държащ в ръцете си огромна дълга змия, която се вие в ръцете му и преминава между краката му.

 

ЗМИЕНОСЕЦ

 

Образ на Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Sepens)

            ЗМИЕНОСЕЦ е едно от малкото съзвездия, което е именувано, макар и косвено, на историческа личност. През 2900 г. пр.н.е. е живял в Египет прочутият лекар и архитект Имхотен. Той е праобразът на древногръцкия бог на медицината и на лекарите Ескулап, или Асклепий — син на бог Аполон.

Бог Аполон прекарвал повечето време между хората. Свирел им със златната си лира, напътствувал ги. Към него те се обръщали и когато се разболявали. Той им посочвал какви билки да търсят из горите и планините, покрай реките и ручеите. Намирали хората билките, сварявали ги, както ги напътствувал Аполон, и така възвръщали здравето си. Затова навсякъде почитали Аполон и с радост го посрещали.

Непрестанно ходел бог Аполон от едно място на друго. Един ден той дошъл в малко селце, сгушено в дебрите на планината, оттатък Тембийската долина. Там видял девойка, каквато никога и никъде по света не бил виждал, която се казвала Коронида. Очарован от нейната прелест, от дълбоките й сини очи и високото умно чело, Аполон се оженил за нея. Направили чудна сватба… Бог Аполон свирел със златната си лира и нежните й звуци огласяли планините и долините. Ликувала цялата природа. Радвали се боговете на Олимп, а Хелиос позлатил с лъчите си къщите на малкото селце…

Щастливо живеели Аполон и Коронида. Боговете им дали дар, по-скъп от всички скъпоценни камъни на Земята — родил им се син с високо умно чело, украсено със златни къдрици, каквито красели челото на баща му, а очичките му блестели и били сини като небето в ясен ден. Нарекли го Ескулап (Асклепий).

Развълнуван от голямата радост, бог Аполон засвирил с лирата си. Отново нейните звуци огласили долините и планините с нежни мелодии, отново заблестяла в радост цялата природа. Радост обзела и боговете на Олимп и те устроили тържества и пиршества във високите простори на Олимп.

Много дни продължила веселбата в чест на раждането на Ескулап. Но бог Аполон трябвало да остави Коронида и сина си и да замине сред хората, да ги напътствува и весели. Заминал той, но неговият гарван всеки ден му носел вести за жена му и сина му. В първите дни гарванът точно изпълнявал поръченията на бог Аполон. Но един ден, дали защото му омръзнали дългите прелитания, или поради някаква друга причина, гарванът заблудил бог Аполон. Обзет от гняв, той се върнал и пронизал любимата си Коронида с безпогрешна стрела.

След смъртта на Коронида бог Аполон отнесъл малкия Ескулап в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа, да го възпита и да го научи на знания и мъдрост, като му казал:

— На теб, Хирон, най-мъдрия от кентаврите, предавам моя син Ескулап! Научи го на всичко, каквото знаеш! Дай му повече знания и мъдрост, та когато порасне, да помага на хората и да облекчава страданията им!

Останал Ескулап при Хирон. Заедно с другите ученици той слушал дивните му песни, с които им предавал своите знания Очите на Ескулап не се откъсвали от мъдрия учител. Много скоро той усвоил знанията за света и боговете, за моретата и планините, за ливадите и цветята. Опознал билките и знаел коя как да се употребява и каква болест лекува. Научил се да превързва рани и те много бързо оздравявали.

Ескулап овладял знанията на мъдрия кентавър Хирон. Когато пораснал, той станал прочут лекар. Той не само лекувал хората от всякакви болести и те никога не умирали, но и умрелите възвръщал отново към живот. Навсякъде по Земята хората били здрави и щастливи. Вече никой не отивал в мрачното царство на Хадес…

Голямо безпокойство обзело Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. Угрижен, той подпрял главата си с ръцете и с мъка гледал празната лодка на Харон. Дълго време той не бил прекарвал нито една сянка през река Стикс в неговото царство.

— Този Ескулап! Ако така продължава, скоро няма да остане нито една сянка в царството ми — рекъл си Хадес.

С разбито от мъка сърце Хадес отишъл при брата си Зевс и със сълзи на очите му се оплакал:

— Велики господарю на Небето и Земята! Докога ще търпиш да се нарушава установеният от тебе ред и законност в света? Докога ще търпиш да ме ограбва Ескулап? Години вече той не е пуснал никой в моето царство и даже ми отнема и тези, които по твоя воля се преселиха в моето царство!

Свъсил вежди гръмовержецът Зевс, като чул думите на брата си Хадес. Възправил се сред черните облаци, които се били надвесили над Земята, и започнал да хвърля мълнии върху Ескулап, които вземал от ковачницата на бог Хефест, докато го повалил мъртъв на Земята.

Дълго време хората скърбели за Ескулап. Те не забравили способността му да лекува всички болести и започнали да го почитат като бог-лечител, който помага на лекарите да лекуват болните. Издигнали му светилища и му принасяли жертви, когато го призовавали за помощ. Светилището на Ескулап в Епидавър винаги било пълно с хора; едни го молели за помощ, а други му изказвали благодарността си, че са се излекували и отново са здрави.

Навсякъде по света хората изобразявали Ескулап с чаша в ръце, с увита около нея ЗМИЯ. Този негов образ станал емблема на медицината и фармацията и сега може да се види навсякъде по света над входните врати на аптеките и здравните заведения.

Преди да бъде убит от Зевс, Ескулап се опитал да възкреси легендарния ловец Орион, умрял на остров Хиос, ужилен от скорпион. Мълниите на Зевс му попречили да възвърне към живот прочутия ловец.

Минало време. Преминал гневът на Зевс. Заради помощта, която Ескулап оказвал на хората, той го превърнал в съзвездие — Змиеносец, и го оставил на небето, редом със съзвездието Скорпион, но далеч от съзвездието Орион — на противоположната страна на небето. Така Зевс завинаги отнел възможността на Ескулап да бъде близо до Орион и да го възкреси. Когато Змиеносец се вижда над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. Така Змиеносецът (Ескулап) не само че е далеч от Орион, но и никога не може да го види.

           

В съзвездието Змия, което Змиеносец разделя на две части, е увековечена една от змиите, които Хера изпратила в люлката на Херкулес, за да го погубят. На небето Херкулес е срещу Змиеносец с насочен поглед към Змията, готов да я удуши с протегнатата си към нея ръка.

 

 

Овен (Aries)

Карта на съзвездието Овен (Aries)

 

ОВЕН е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда високо над южната страна на хоризонта през ноемврийските нощи. Заобиколено е от съзвездията Бик, Еридан, Кит, Риби, Триъгълник и Персей.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Овен могат да се видят с просто око 50 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярките от тях са α, β и γ, съответно от втора, трета и четвърта звездна величина. Разположени във формата на неголяма дъга, тези звезди привличат погледа в сравнение с околните слаби звездички.

В съзвездията Овен няма обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око. В него въобще няма забележителни обекти с изключение на двете двойни звезди γ и λ от Овен. Компонентите им са красиви, разноцветни звезди, но поради малкото ъглово разстояние между тях могат да се наблюдават разделени само с телескоп.

Преди повече от 2000 г. в съзвездието Овен е била пролетната равноденствена точка (γ). Поради прецесията сега тя е в съседното зодиакално съзвездие Риби. Тя отново ще се върне в съзвездието Овен след около 24 000 г.

С изключение на малката дъга, която образуват трите най-ярки звезди в съзвездието Овен, другите слаби звезди в него са така хаотично разпръснати, че не образуват никаква характерна геометрична фигура. И наистина трябва да се учудваме на въображението на древните гърци, които в тези слаби звезди са виждали митическия Овен, който спасил Фрикс и Хела, а в дъгата, образувана от трите ярки звезди, са виждали неговите големи и извити рога.

 

Образ на Овен (Aries)

 

 

Митологията е вплела Овена в трагичен разказ. Някога в Беотия, в гр. Орхомен, на брега на Кападонското езеро, царували Атамант, син на бога на вятъра Еол, и неговата съпруга Нефела, богиня на облаците. Те имали две деца — син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те, но скоро ги сполетяло голямо нещастие. Баща им изгонил рождената им майка и се оженил за магьосницата Ино, дъщеря на Кадъм — основателя и първия цар на Тива. Тя родила двама синове Леарх и Меликерт.

Като всяка мащеха Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца, как да наследят само те цялото царство, когато умре Атамант, а не Фрикс и Хела, които, като по-големи, са законните наследници на царството.

— Ако Леарх и Меликерт не наследят царството на баща си, те ще бъдат най-нещастните деца в света! Каква майка съм аз, рекла си Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си!

С всеки изминат ден омразата на Ино към Фрикс и Хела ставала есе по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието й да остане незабелязано. Никой не трябвало дори и да помисля, че тя е виновна за смъртта на двете невинни деца.

Ден и нощ Ино обмисляла различни планове за осъществяване на своята пъклена цел. Най-после решила как да постъпи.

Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени от Орхомен и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите км ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди.

Наивните орхоменки послушали Ино и така изсушили житото за посев, че просто го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, засели опеченото жито и… на следващата година на прочутите със своето плодородие ниви на Орхомен не поникнало нищо. Ветровете и горещините ги превърнали в напукани пустини. Настъпил повсеместен глад по хора и добитък.

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за неплодородието на нивите и за настъпилото бедствие. Но преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, когато се върнат от Делфи, да предадат на Атамант, че уж Пития била казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атамант принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела!“

Когато пратениците се върнали от Делфи и предали „отговора“ на Пития, Атамант потънал в дълбока скръб и сълзите не преставали да се леят от очите му. Ала можел ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото я бедствие? Той наредил да принесат в жертва на боговете децата му Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост. Нейният зловещ план успял!

Повели Фрикс и Хела, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън Орхомен, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението…

Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да откъснат някое хубаво цвете, което срамежливо се подавало из зелената трева. И ето иззад огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богиня Нефела — майката на Фрикс и Хела, за да ги спаси.

Овенът кротко се приближил до децата и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш искал да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му и извикал на сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена! Виж колко е кротък!“ Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал и започнал да се издига все по-високо и по-високо във въздуха. Водачът не можел да види и да разбере накъде овенът отнася Фрикс и Хела, понеже се спуснал огромен, черен облак…

Все по-бързо и по-високо летял овенът. Пред погледа на децата Земята ставала все по-малка. Горите те виждали като малки зелени петна, а реките — като някакви блестящи ленти, които се виели из полята и горите. Пред погледа им се показало и морето като голяма синя ивица. Хела се уплашила. Завило й се свят и тя отпуснала ръцете си… Фрикс, като се държал с лявата си ръка за рога на овена, се опитал да я задържи с дясната си ръка… но станало късно… Хела паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море или Хелеспонт[1].

Овенът понесъл Фрикс на север и дълго летял, докато стигнал река Фазис[2] в далечната и приказна Колхида, където царувал Еет — син на Хелиос.

Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен, който го спасил, той принесъл в жертва на гръмовержеца Зевс, покровител на пътешествениците. Златното руно на овена Еет окачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес (Марс). Еет поставил чудовищен дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, да пази Златното руно. Никой не смеел да се приближи до дъба, за да вземе златното руно.

Еет с бащински грижи отгледал и възпитал Фрикс, а когато пораснал, го оженил за дъщеря си Халкиопа.

Загдето овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на небето.

 

Бележки:

[1] Това е днешният проток Дарданели.

[2] Това е река Рион в Кавказ.

 

Кораб (Carina), Кормило (Puppis) и Корабни платна (Vela)

 

КОРАБ, КОРМИЛО и КОРАБНИ ПЛАТНА са съзвездия от Южната небесна полусфера. От тях само част от съзвездието Кормило може да се вижда от нашата страна през зимните месеци, когато преминава през меридиана, ниско над хоризонта в южната му страна.

 

Карта на съзвездието Кораб (Carina.png)

 

            Съзвездието КОРАБ е заобиколено от съзвездията Муха, Центавър, Хамелеон. Хвърчаща риба, Живописец, Кормило и Корабни платна.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кораб могат да се видят с просто око 110 звезди. Но всички те са много слаби и са приблизително на границата на видимостта с просто око. При това те са така хаотично разпръснати, че тяхната конфигурация няма нищо общо с фигурата, която напомня старинен кораб с весла и платна.

Най-забележителният обект в съзвездието Кораб е звездата α, която се нарича Канопус. Тази звезда, от — 0,9m, е втората по яркост звезда върху цялата небесна сфера (след звездата Сириус). Канопус е жълт гигант с температура на повърхността й около 7600°. Диаметърът й е 85 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Светимостта й е 4700 пъти по-голяма от светимостта на Слънцето, докато светимостта на звездата Сириус е само 22,4 пъти по-голяма от слънчевата. Заради това, въпреки че Канопус е на разстояние 180 св. г. (дванадесет пъти по-далеч, отколкото звездата Сириус) от нас, тя е толкова ярка и привлича погледа на хората от южните страни.

Карта на съзвездието Кормило (Puppis)

 

            Съзвездието КОРМИЛО е заобиколено от съзвездията Компас, Корабни платна, Кораб, Живописец, Гълъб, Голямото куче, Единорог и Хидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кормило могат да се видят с просто око 140 звезди, но само 6 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват полукръг, в който с усилие на въображението би могло да се види кормило.

           

Карта на съзвездието Корабни платна (Vela)

 

            Съзвездието КОРАБНИ ПЛАТНА е заобиколено от съзвездията Центавър, Кораб, Кормило, Компас и Пневматична машина.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Корабни платна могат да се видят с просто око 110 звезди, от които 12 са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с по-слаби звезди, разпръснати около тях, образуват като че ли мачта с издути от вятъра платна на нея.

Съзвездията Кораб, Кормило и Корабни платна някога са били едно извънредно голямо съзвездие, което се наричало Кораб. Това е бил корабът „Арго“, пренесен от въображението на древните гърци на небето, с който най-прославените митически герои, предвождани от Язон, предприели легендарния поход до Колхида (Кавказ), за да вземат оттам Златното руно. В цяла Гърция за него се разказвало, че който го притежавал, си осигурявал богатство, щастие и безсмъртна слава.

За кораба Арго и за похода на аргонавтите митологията разказва вълнуващи легенди.

Образ на Кораб (Carina)

 

 

Някога а Тесалия, на брега на синьото море процъфтявал богатият град Йолк, управляван от цар Езон. Неговият брат Пелий му отнел властта и го заставил да живее с жена си като обикновен гражданин в една къща в покрайнините на града. Не минало много време и на Езон се родил син — едно мило момченце с високо чело и умни очи. Зарадвал се той, но една мисъл като тъмен облак помрачила радостта му. Като знае колко жесток е брат му Пелий, Езон се страхувал, че ще убие сина му, за да не му отнеме властта над Йолк, когато порасне. Затова Езон разгласил, че детето му умряло веднага след раждането, а в същото време в една тъмна нощ го взел и без да бъде забелязан, го отнесъл в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа и възпита.

Двадесет години Хирон учил Язон (такова име той дал на сина си Езон). Научил го на всички мъдрости и на умението да си служи с лък и с копие, както и да свири на лира. Нямало какво повече да учи от своя учител Язон и решил да отиде в гр. Йолк, за да застави жестокия Пелий да му предаде властта, която му принадлежала по закон.

Един ден, когато Хелиос току-що полетял със златната си колесница по небето, Язон тръгнал за далечния Йолк. Вървял той из полята и маслиновите гори и стигнал до река с придошли от дъждовете води, които размътени влачели огромни камъни и дървета. Спрял се Язон на брега, за да потърси брод. Брод нямало. На няколко крачки от себе си той видял седнала на брега престаряла бабичка с набръчкано и изпито лице. Тя със сълзи на очи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг на реката. Без да се страхува от мътните води, Язон взел бабичката на гърба си и навлязъл в буйната река. Влачените от нея камъни и дървета го удряли безмилостно, но той не откъсвал погледа си от отсрещния бряг, като пазел бабичката да не бъде ударена от някой камък или дърво. Стигнал Язон на отсрещния бряг, оставил бабичката и седнал да си почине. Сега чак забелязал, че буйната река отнесла единия му сандал. Така той тръгнал за Йолк обут само с един сандал. Огледал се за бабичката, но я нямало. Пред Язон застанала прелестната богиня Хера и му казала, че за да го изпита, тя се била преобразила на престаряла бабичка. Уверила се в добротата, великодушието и смелостта на Язон, Хера го обикнала и винаги се притичвала на помощ, когато опасност застрашавала живота му по време на неговите подвизи.

Язон пристигнал в Йолк. На площада гражданите го заобиколили, възхитени от неговата божествена красота. Златистите му къдрици се спускали до раменете му. Всички помислили, че самият бог Аполон е дошъл в града им.

Чул за пристигналия в Йолк чужденец, на площада дошъл и Пелий със златната си колесница, теглена от буйни коне. Отдръпнали се гражданите и му сторили път, за да отиде при госта. Когато се приближил до Язон, Пелий видял, че той е обут само с един сандал и пребледнял от страх. Той си спомнил, че оракулът му предсказал, че ще умре от човек, който ще дойде от далечни планини в Йолк и ще бъде обут само с един сандал. С мъка цар Пелий скрил страха си и с привидно спокойствие запитал чужденеца:

— Кажи ми кой си ти, младежо? Откъде идеш и какво искаш? Говори само истината!

Язон разказал че е син на, Езон и че Йолк е неговият роден град. Добавил, че мъдрият кентавър Хирон го е научил да говори винаги само истината.

— Аз идвам в родния си град, казал Язон на цар Пелий, за да ми върнеш властта, която ми се пада по закон. Обещавам ти, че ще ти оставя всичките богатства и ще живееш необезпокояван от никого.

Цар Пелий му отговорил:

— Съгласен съм и ще ти предам властта над Йолк, но само ако изпълниш едно единствено условие, което боговете ми откриха насън през изминалата нощ: да донесеш от Колхида златното руно!

— Ще ти донеса златното руно — отговорил Язон, — но закълни се, че ще ми предадеш царството, което ми се полага!

Заклел се цар Пелий и се разделили.

Цяла нощ мислил Язон по какъв начин да отиде в Колхида и да вземе оттам златното руно. На сутринта отишъл в Додона при оракула на Зевс. Там сред гъстата гора растял свещеният дъб с говорещи листа. Язон запитал дъба как може да вземе златното руно.

Затрептели листата на свещения дъб. Вслушал се Язон в шумоленето им и ясно чул:

— Само прочутият майстор Аргос, синът на Фрикс и Халкиона, може да ти направи кораб, с който да преплуваш моретата и да стигнеш в Колхида…

Върнал се Язон в Йолк. Там, на тихия морски бряг, се намирала корабостроителницата на Аргос. Посрещнал го той като скъп гост и приел да построи голям кораб, какъвто никой никъде не е виждал. Аргос помолил Язон да го вземе в похода до Колхида, за да види там майка си и дядо си — цар Еет.

Аргос незабавно пристъпил към работа. Не била лесна поръчката. Той трябвало да направи толкова голям кораб, че в него да се поберат всички прославени герои на Гърция. Затова отишъл в Додона при свещения дъб за съвет. Дъбът му казал да отсече един клон от него и да извае главата на богиня Хера, която да постави в най-предната част на кораба. А самия кораб Аргос ще построи от дърветата, които растат в планината Пелион, които са прави и се издигат високо, високо…, чак до облаците, а листата им, огрявани от лъчите на Хелиос, блестят със златожълт цвят.

— Тези дървета — казал свещеният дъб — не горят в огън, не гният във вода и са толкова леки, че корабът, който ще направиш от тях, ще можете да пренасяте на ръце, където пожелаете…

Изпълнил Аргос съвета на свещения дъб. Направил от дърветата, които отсякъл от Пелион, огромен кораб, който бил толкова лек, че сякаш не плувал, а летял по морската шир. Затова го нарекли Арго (бърз, превъзходен) на името на неговия създател. В предната част на Арго Аргос поставил главата на богиня Хера, която изваял от клона, отсечен от свещения дъб.

Щом корабът Арго бил готов, Язон изпратил бързоходи-вестоносци из цяла Гърция, за да поканят всички прославени герои, негови съученици, при кентавъра Хирон, да вземат участие в похода до Колхида за златното руно.

Не минало много време и в Йорк започнали да пристигат един след друг най-прославените герои на Гърция. Пръв пристигнал Херкулес. След него дошли двамата братя Полидевк и Кастор, които усмирявали и най-свирепите морски вълни и били покровители на мореплавателите. Пристигнал и Тезей. Дошъл в Йолк и Линкей, който бил прочут с очите си; той виждал какво става не само на небето, зад тъмните облаци, но и в глъбините на Земята. Пристигнали и двамата братя крилатите герои Каланд и Зет, синове на Борей — бога на вятъра. Те можели, когато настане безветрие, да духат толкова силно, че да създават такъв вятър и в такава посока, какъвто е нужен, за да плува корабът Арго. Един след друг пристигали и другите герои: Мопс, който разбирал езика на птиците и предвиждал бъдещето, Ангей, който познавал движението на звездите, Аргос, който построил Арго. Последен пристигнал в Йолк Орфей, чиито песни слушали в захлас птиците и дивите зверове, дърветата свеждали клоните си и даже планините радостно затрепервали…

Събрали се в Йолк всички прославени герои на Гърция. Силни и стройни, прекрасни като богове, те с почит били заобиколени от жителите на града. Удивлението им било безкрайно от героите, осмелили се да предприемат такъв поход, изпълнен с опасности, за да донесат Златното руно, което ще осигури щастие на всички, когато бъде донесено в Йолк.

Преди да отплуват, героите се събрали на съвет, за да изберат предводител. Предложен бил Херкулес, но той отказал и предложил да бъде избран Язон, който е организирал похода до Колхида. Всички се съгласили с предложението на Херкулес. Язон бил избран за предводител на похода.

Според обичая Язон като предводител преди тръгването трябвало да направи жертвоприношение на боговете, за да покровителствуват героите през време на похода им до Колхида. Докарали един бял като сняг бик с огромни извити рога. Язон го хванал за рогата и с един удар на меча си го повалил на земята. Вдигнал го и го поставил на жертвеника. Запалили огън от борови клони. От буйните пламъци тлъстините на бика започнали да се топят. Димът от жертвеника отнасял миризмата им право към небето — знамение, което изпълвало с радост сърцата на героите и на гражданите, защото означавало, че боговете приемат жертвоприношението и ще покровителствуват плаването на Арго до Колхида. Орфей свирел на лирата си химн за плаването на Арго с най-прославените герои, които гражданите на Йолк нарекли аргонавти (плаващи с Арго).

След жертвоприношението героите изяли опечения бик в името на боговете на Олимп. Те вече имали тяхното покровителство и започнали приготовленията за спускането на Арго в морето. Лично богиня Атина им помагала при спускането на Арго в морето и ги напътствувала. Под своя закрила взела аргонавтите и богиня Хера, която обикнала Язон, защото я пренесъл през буйната река. Бог Аполон, който насърчавал героите да предприемат похода до Колхида, им предсказал успех и ги съпътствувал.

Всичко било готово. По съвета на Хера героите влезли в Арго, хванали здраво веслата и Орфей засвирил на лирата си тържествен химн. На изток богиня Еос разтворила вратата, през която излетял със златната си колесница Хелиос. Цялото небе било залято от розова светлина. В този миг Арго полетял като стрела по сините води на безкрайното море. Струпаните на брега граждани на Йолк радостно махали с ръце и пожелавали щастливо плаване на безстрашните герои. Дори жестокият цар Пелий махал с ръце и се радвал, че омразният му Язон и всички герои на Гърция предприемат този поход, от който, както мислел той, никой няма да се върне жив. Само той щял да остане и ще властвува над цяла Гърция…

Като чайка летял Арго по синьото море, милван от попътния вятър, който изпратили боговете. Далече в синевата останали родните крайбрежни планини. Но сред морската шир Линкей видял един остров, целия в зеленина и цветя. Към него се понесъл Арго. Това бил остров Лемнос, управляван от царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж, защото лемносянките избивали мъжете. Те не допускали никакви мъже на своя остров. Но когато пристигнали прославените герои, те направили съвещание и решили да приемат аргонавтите, с които пирували няколко дни. Само Херкулес останал на кораба Арго. Той напомнил на героите, че ги чака далечен път и голяма цел, и ги упрекнал, че са се отдали на пиршества. Стреснали се от укора му аргонавтите и веднага се стекли на кораба. Арго отново се понесъл по необятното море към Колхида. Скоро влязъл в Пропонтида (Мраморно море). Когато Арго преминавал край полуостров Кизик, на който живеели долионите — потомци на Посейдон, аргонавтите решили да се отбият на този полуостров. Царят на Кизик ги посрещнал с великолепни пиршества. Той се радвал, че вижда в двореца си всички прославени герои на Гърция, които ще спасят страната му от шесторъките великани, които от време на време опустошавали страната му. Прекарали нощта в двореца на царя, аргонавтите на сутринта отишли на кораба Арго, за да продължат похода си. Тъкмо влезли в него и на отсрещния бряг се показали шесторъките великани. Всеки от тях с две от ръцете си държал изпънат лък с остра стрела, с друга ръка държал дълго остро копие, с трета ръка — огромен щит, който блестял като злато, а с останалите ръце откъртвал огромни скали и ги хвърлял в морето, за да прегради пътя на Арго. Със страшен трясък скалите падали в морето и се издигали огромни вълни. Опасността за аргонавтите да бъдат затрупани заедно с кораба им ставала все по-голяма. Тогава Херкулес грабнал своя лък. Върху великаните се изсипал дъжд от стрели, които пронизвали сърцата им, а другите герои с копията си пронизвали гърдите им. Настанал бой на живот и смърт. Великаните обаче имали само по едно сърце и него героите пронизвали с копията си. Така те избили всички великани, спасили полуострова Кизик от бедствията, които му причинявали и продължили пътя си.

Цял ден летял Арго по тихите вълни на морето и привечер аргонавтите пристигнали на бреговете на Мизия. Спрели в един залив и слезли на брега, за да вземат храна и вода. Херкулес, на когото се счупило веслото, отишъл в гората, изтръгнал из корен една висока права ела и я понесъл към кораба. Запъхтян го посрещнал приятелят му Полифем и му предал, че го търси Хилас. Двамата тръгнали да търсят Хилас…

Аргонавтите се върнали на кораба със запас от храна и вода. Когато на изток се показала Зорницата, признак, че скоро ще съмне, те потеглили, без да забележат, че Херкулес го няма. Само Теламон, верният приятел на Херкулес, забелязал, че най-прославеният герой е останал в Мизия. Отишъл при Язон и го упрекнал, загдето е наредил да тръгне Арго без Херкулес. Стреснал се Язон и веднага наредил Арго да се върне обратно. В този миг от дълбочините на морето се показал морският бог — прорицателят Главк. Той хванал Арго за предната част, спрял го и казал на аргонавтите:

— По волята на Зевс, господаря на богове и смъртни, Херкулес трябва да се върне, за да отиде при Евристей и да изпълни дванадесет негови заповеди. Вие ще продължите похода без Херкулес!

Примирили се аргонавтите с волята на Зевс и продължили похода. Пристигнали на бреговете на Тракия. Оставили Арго и слезли на брега, за да търсят храна и вода. Недалеч видели една малка къща и тръгнали към нея. На вратата се показал сляп старец, толкова изнемощял, че паднал в краката на героите от слабост. Вдигнали го аргонавтите. Поставили го да седне, като го прикрепвали да не падне, и го помолили да им разкаже кой е и защо е толкова изнемощял.

— Аз съм Финей, син на Агенор. Бях цар на Тракия, но бог Аполон ме наказа, защото злоупотребих с дарбата, която ми даде да пророкувам, като разкривах на хората тайните на Зевс. Разсърди се бог Аполон и ме ослепи, а боговете всеки ден изпращат харпиите (полуптици-полужени), които, щом сложа трапезата и почна да ям, изяждат храната ми и отлитат, като оставят непоносима смрад. Затова умирам от глад и слабост…

По-нататък, едва поемайки дъх, Финей разказал, че по волята на боговете от това нещастие ще го избавят само аргонавтите, когато дойдат при него. Между тях щели да бъдат и двамата крилати синове на Борей — Зет и Каланд. Финей запитал дали и те са между тях и много се зарадвал, като чул, че и те са пристигнали. Самите те му казали, че ще го избавят от нещастието. Нали той бил женен по-рано за тяхната сестра Клеопатра.

Не само Финей бил гладен. Изгладнели били и аргонавтите. Сложили богата трапеза с различни ястия и вълшебно вино. Тъкмо Финей се излегнал до трапезата и посегнал да вземе бута на опечения бик, харпиите долетели. Без да се страхуват от аргонавтите, те изяли всичко и отлетели, като оставили непоносима миризма. След тях полетели с мощните си криле синовете на Борей — Зет и Каланд. Настигнали ги чак на Плотийските острови. Извадили острите си мечове и се нахвърлили върху ужасните харпии. В този миг пратеницата на боговете богиня Ирида дошла при двамата герои и им предала волята на боговете: Да не избиват харпиите, защото вече било решено те никога да не се връщат при Финей. От този ден Плотийските острови започнали да се наричат Строфади (острови на завръщането).

Върнали се Зет и Каланд при Финей. Сложили нова трапеза с още по-богати ястия и вино и Финей за пръв път се нахранил до насита. Доволен, той разкрил на аргонавтите какви още опасности трябва да преодолеят, докато стигнат Колхида. Посъветвал ги, когато пристигнат там, да направят жертвоприношение на богинята на любовта Афродита и да я помолят за помощ. Само с нейна помощ Язон можел да вземе златното руно.

Запасили се с храна и вода, които им дал Финей, аргонавтите отплавали с Арго от бреговете на Тракия. Като стрела летял Арго, а смехът и песните на аргонавтите огласяли необятната морска шир. Изведнъж от далечината до тях достигнал оглушителен гръм и трясък, сякаш някакъв страхотен ураган се приближавал. Нямало никакви облаци, нямало никакъв вятър! Ясното небе блестяло над безкрайната морска синева. А трясъкът и грохотът все повече се усилвали и ставали непоносими. Арго се приближавал до Симплегадите (блъскащите се скали)[1]. Аргонавтите вече ясно виждали как огромните скали, след като се отдалечат една от друга, се сблъскват със страхотен трясък и гръм. Огромни вълни една след друга яростно се понасяли във всички страни. Невъзможно било кораб да се приближи до страшните скали.

Замислили се аргонавтите пред тази голяма опасност. Те си спомнили съвета на Финей. Хванали един гълъб и го пуснали пред Арго. Ако гълъбът премине между сблъскващите се скали, и Арго ще премине! Полетял гълъбът, а героите, като напрегнали силите си, натиснали веслата и Арго се стрелнал след него. Когато скалите се отдалечили след сблъскването си, гълъбът преминал между тях, а след него Арго. Безмилостно блъскан от огромните вълни, сякаш попаднал във водовъртеж, се въртял безпомощен на едно място. Скалите с трясък вече се приближавали една към друга. Гибелта на аргонавтите и на Арго била неминуема. В този миг на помощ им се притекла самата богиня Атина. С едната си ръка тя задържала едната скала, а с другата така силно блъснала Арго, че той като чайка прехвръкнал през пролива. Само малка част от него отчупили скалите, когато се сблъскали. След това те се раздалечили отново и престанали да се блъскат. По волята на боговете скалите трябвало да останат неподвижно раздалечени една от друга, след като между тях премине кораб.

Вълнуваща радост обзела аргонавтите, след като преминали тези скали. Сега те вече знаели, че благополучно ще стигнат в Колхида. Натиснали още по-силно веслата и Арго като птица летял по тихите вълни.

Дни и нощи плували аргонавтите по синьото море. Най-после в синевата, далеч на хоризонта се показала една точка. Към нея те насочили Арго. Когато наближили, видели, че това е остров Аретиада. Слезли на него, за да потърсят храна и вода. Видели една малка къщичка недалеч от брега и тръгнали към нея. От къщичката излезли четирима изнемощели младежи с окъсани дрехи и с радостни викове изтичали да посрещнат героите. Това били синовете на Фрикс, които преди няколко месеца тръгнали от Колхида за Орхомен, но претърпели корабокрушение и морските вълни ги изхвърлили на този остров.

Зарадвали се аргонавтите, като видели синовете на Фрикс. Довели ги на Арго, нахранили ги, облекли ги и ги взели със себе си, за да им помагат, докато стигнат Колхида. Младежите разказали, че дядо им, царят на Колхида — Еет, е син на Хелиос. Той е много силен и жесток и едва ли ще се зарадва, като ги види. Затова героите трябвало да бъдат предпазливи, когато се срещнат с него.

Летял Арго и вече се приближавал към нови брегове. Синовете на Фрикс извикали, че това е Колхида. Когато Хелиос се спуснал към океанските глъбини в западния край на Земята, Арго пристигнал в устието на река Фазис. Мощно натиснали веслата героите и Арго заплувал нагоре, срещу течението на реката. След малко се открил един тих речен залив, ограден от буйна тръстика. В него героите оставили Арго. Най-после те пристигнали в Колхида. Когато богиня Нукта (Нощта) покрила с тъмното си наметало Земята и само звездите блещукали на небето, Язон извършил благодарствено жертвоприношение на боговете. Той отправил към тях гореща молба да му помагат и занапред, да преодолява опасностите, докато вземе златното руно. След това героите вечеряли. Изморени от дългия път, те скоро заспали.

Покровителката на Язон, великата богиня Хера, не го забравила. В сияещите висини на Олимп тя извикала богиня Атина, за да обмислят как да помогнат на Язон да вземе златното руно. Двете заедно отишли при богинята на любовта Афродита, която тъкмо сресвала златистите си коси. Помолили я да изпрати сина си Ерос да прониже със стрела сърцето на Медея — Дъщерята на цар Еет, и да запали в нея силна любов към Язон. Само с помощта на Медея, най-голямата магьосница, той би могъл да вземе златното руно.

На сутринта Язон с жезъла на мира, придружен от героите, отишъл в двореца на Еет. Приел ги той, но когато чул, че идват да вземат златното руно, очите му яростно заблестели. В този миг Медея влязла при баща си. Скритият Ерос по поръка на майка си, богиня Афродита, пробол сърцето й със златна стрела и в Медея пламнала страстна любов към Язон. Тя не откъснала погледа си от него и през цялото време се възхищавала в душата си от прекрасния чужденец.

Дълго разговаряли Язон и Еет. Намесили се и героите. По-нетърпеливите от тях даже казали на Еет, че ако не им даде доброволно златното руно, ще го вземат със силата на оръжието. Тогава Еет казал:

— Ще ви дам златното руно, но преди това един от вас трябва да извърши подвизите, които се изискват от закона.

Тези подвизи, разбира се, трябвало да извърши Язон, предводителят на аргонавтите. Той трябвало да укроти два диви бика, от ноздрите на които излизали буйни пламъци, да ги впрегне да изорат нивата на бога на войната Арес и да я посее с драконови зъби. От всеки зъб, когато пониквал, излизал страхотен великан, въоръжен с огромен боздуган и остро копие. Язон трябвало да избие великаните до един. Само един от тях ако остане жив, смъртта на Язон е неминуема. След това Язон можел да вземе златното руно, но и там го очаквала не по-малка опасност. Златното руно пазел един огромен дракон, непрекъснато бълващ пламъци, които мигновено превръщали в пепел всеки, който се приближавал до него.

Тежки мисли помрачили челото на Язон и спътниците му, когато чули какви опасности трябвало да бъдат преодолени, за да се вземе златното руно. Не заспала и Медея цяла нощ. Тя отишла при сестра си Халкиопа (съпругата на Фрикс) и обляна в сълзи, й разказала каква гибел е надвиснала над синовете й и чужденците, дошли в Колхида, за да вземат златното руно. Халкиопа знаела, че само Медея със своите магии може да спаси чужденците, и я помолила да направи това, макар и против волята на баща си. Не било лесно за Медея да вземе решение. Тя знаела, че баща й ще я накаже жестоко, ако помогне на чужденците. Но любовта й към Язон, която все по-силно се разгаряла в гърдите й, я принудила да се реши. Медея казала на Халкиопа да отиде при Язон и да му предаде рано сутринта да бъде в храма на Хеката.

Когато аргонавтите обмисляли по какъв начин да се обърнат за помощ към Медея, един от синовете на Фрикс запъхтян дошъл на кораба Арго и донесъл радостната вест: Медея е съгласна да помогне на Язон. Той трябвало рано сутринта да отиде в храма на Хеката, където тя ще го чака.

Отново радост засияла по лицата на аргонавтите. Съгласието на Медея означавало, че Язон ще преодолее всички опасности и ще вземе златното руно.

Едва се показали на изток първите лъчи на зората, и Язон влязъл в храма на Хеката. След малко дошла и Медея, като носела една кутия. През нощта тя направила вълшебен мехлем „Прометеево масло“ от едно растение, израсло от кръвта на Прометей. Който се намажел с този мехлем, ставал неуязвим. Не могло нито копие да го прободе, нито огън да го изгори и за един ден придобивал такава сила, че никой не можел да го победи.

Медея дала мехлема на Язон и му казала, след като се изкъпе в река Фазис, да се намаже с него, а също така да намаже меча и копието си. След това да направи жертвоприношение на богиня Хеката и да отправи молба към нея, за да му помага. Ако тя приемела жертвоприношението му, тогава можел да извърши подвизите, възложени му от нейния баща.

Развълнуван, Язон благодарил на Медея за помощта и в неговото сърце пламнала любов към прелестната девойка, срамежливо застанала пред него. Той я помолил да му стане жена и да я отведе с Арго в Йолк, родния му град. Великата богиня Хера внушила на Медея желанието да последва Язон навсякъде и тя с поруменяло лице се съгласила да замине с него.

Преди да се съмне, Язон излязъл от храма на Хеката, а Медея отишла в бащиния си дворец. Любовта към Язон замъглявала предчувствията й, че ще бъде жестоко наказана от баща си, когато узнае, че Язон е извършил подвизите с нейна помощ.

Дълъг, много дълъг бил денят за Язон. Когато се стъмнило, той се изкъпал в р. Фазис и се намазал с мехлема. Изведнъж почувствувал страшна сила, а тялото му станало сякаш изковано от желязо. Намазал с мехлема меча и копието си и отишъл на кораба Арго, за да каже на спътниците си, че отива да изпълни поръченията на Еет в нивата на бог Арес. Придружили го те. Когато стигнали там, Еет вече ги чакал, а по склоновете на планините колхидците нетърпеливо шумели.

Тръгнал из нивата Язон да търси биковете. Едва пристъпил няколко крачки и те яростни, с буйни пламъци, излизащи от ноздрите им, връхлетели върху Язон. Със страшна сила го блъснали с огромните си рога. Никой не би могъл да издържи такъв удар, но Язон останал неподвижен като скала. Още няколко пъти с все по-голяма ярост го блъскали биковете, но той оставал непоклатим, И когато те, вече изморени и омаломощени, връхлетели срещу него, той ги хванал за рогата и им сложил тежкия ярем. Впрегнал ги в ралото и те като бесни хукнали из нивата на Арес. Здраво държал ралото Язон, изорал нивата и я посял с драконовите зъби. Разпрегнал биковете. Те хукнали в пещерата и потънали в нея. Не минало много време и цялата нива се покрила от воини, въоръжени с остри мечове и копия. По съвета на Медея Язон откъртил една голяма скала и я хвърлил сред нивата. Войните с ярост се нахвърляли един върху друг и скоро труповете им покрили нивата. Немалко от тях убил и Язон с меча си. Изпълнил поръчението на Еет, Язон отишъл на кораба Арго, за да си почине.

Подвигът на Язон изпълнил с гняв сърцето на Еет. Той знаел, че само с помощта на Медея, неговата дъщеря, Язон е изпълнил поръченията му. Сега той ненавиждал не само чужденците, но и собствената си дъщеря. Започнал да обмисля планове да унищожи чужденците и да накаже жестоко Медея. Тя предчувствувала това негово намерение и през нощта неусетно, по тайни пътечки отишла на кораба Арго, извикала Язон и му казала замислите на баща си. Нямало никакво време за губене. Язон трябвало веднага да отиде и да вземе златното руно. Ако това не станело веднага, когато се съмне, щяло да бъде много късно. Многобройните войски на цар Еет ще избият до един аргонавтите и ще унищожат кораба им Арго.

Язон взел меча, копието и щита си и придружен от Медея, веднага тръгнал за златното руно. Едва навлезли в гората и върху тях се нахвърлил драконът, който бълвал страхотни огнени пламъци, които изгаряли всичко наоколо. Спрял се Язон, а Медея, като шепнела заклинания и разхвърляла билки на всички страни, призовавала бога на съня Хипнос. Опиянен, драконът започнал да присвива очите си и налегнат от сън, се проснал на Земята и заспал дълбоко край дървото, на което било закачено златното руно. С един скок Язон го откачил и хукнал към кораба Арго, като държал здраво ръката на Медея. Арго трябвало да отплува, преди цар Еет да научи, че е откраднато златното руно.

Героите хванали здраво веслата. Язон прерязал въжетата, с които Арго бил привързан към брега, и под напора на греблата корабът се понесъл като стрела по течението на река Фазис към морето. Навлязъл Арго в него и понесен от вълните му и попътния вятър, бързо се отдалечавал от Колхида с приказното златно руно.

Сутринта, когато Хелиос току-що полетял с колесницата си в небесните простори, цар Еет излязъл да види баща си. Дотичали при него колхидци и развълнувани му разказали, че през нощта чужденците откраднали златното руно и дъщеря му Медея избягала с тях.

Позеленял от яд, цар Еет заповядал на колхидците да приготвят корабите, да настигнат Арго, да го върнат в Колхида, за да накаже дъщеря си и да избие чужденците.

Като ураган връхлетели корабите на колхидците по следите на Арго. Но той под мощния напор на греблата и попътния вятър, който изпратила богиня Хера, като стрела летял по тихото море и стигнал устието на река Истър[2]. Заплавал Арго по нея, мощно тласкан от попътния вятър. Колхидците загубили следите му и трябвало да се върнат в Колхида.

Дълго плавал Арго срещу течението на р. Истър, докато стигнал един от ръкавите й и по него се спуснал в Адриатическо море. Понесъл се на юг по неговите спокойни води и аргонавтите вече очаквали скоро да стигнат родината си… Но неочаквано връхлетяла свирепа буря. Издигнали се огромни вълни, които подхвърляли Арго като тресчица. Бурята все повече се усилвала и все по-страшни ставали морските вълни. Над Арго и аргонавтите надвиснала гибел…

В този тежък миг те чули глас от предната част на Арго. Вслушали се в гласа на главата на Хера, издялана от свещения дъб и поставена на предната част на Арго: По волята на боговете аргонавтите трябвало да насочат Арго на север. Щом насочили кораба на север, и бурята преминала. Спокойно заплувал Арго с издути платна от попътния вятър. Така стигнал устието на река Еридан. Дълго той плавал срещу нейното течение, докато стигнал Родан, по който аргонавтите се спуснали в Тиренско море. Дни и нощи плавал по него Арго и стигнал двете страшни чудовища Сцила и Харибда, която погълвала морската вода. Когато я изхвърляла, сякаш вулкан изригвал. Водата кипяла и се въртяла с гъста пяна, която достигала върховете на огромните скали. Нищо не можело да мине покрай Харибда. Но богиня Хера, покровителката на Язон и аргонавтите, укротила за миг Харибда и Арго като стрела прелетял край нея. Тъкмо се отдалечил и огромните като планини вълни се развилнели от водата, която избълвала Харибда. Но те не могли да достигнат Арго, който летял като чайка на юг.

Дълго плавал Арго по тихото море. Само шепотът на морските вълни и крясъкът на чайките чували аргонавтите. Но до тях достигнали и нежни звуци, идещи сякаш от синевата на далечните брегове. Все повече се усилвали звуците, все повече се ослушвали в тях аргонавтите. По едно време те даже отпуснали веслата, унесени от нежната музика. Вече ясно виждали, че тя идва от острова на сирените. Техните вълшебни песни имали такава сила, че който смъртен ги чуел, вече не можел да си отиде от острова на тези дивни нимфи. Аргонавтите вече се готвели да насочат Арго към острова на сирените, от който никога не биха се сетили да отплуват за родината си, когато Орфей взел златната си лира и дръпнал струните й. Унесени от неговата песен, която била по-нежна от вълшебните песни на сирените, аргонавтите забравил острова на сирените и Арго продължил да плава на юг към родните брегове. Аргонавтите вече ги виждали в синевата на хоризонта, когато изведнъж се извил страхотен вихър, който понесъл Арго в бурното море, над което се спуснала непрогледна нощ от гъстите черни облаци. Нищо не се виждало…

Когато просветнало, аргонавтите видели, че Арго е заседнал до един скалист пустинен бряг, потънал в дълбока тиня. Скръб се изписала по лицата на аргонавтите. Нима тук те трябва да загинат? Замислени, те гледали дълбоката тиня, когато от глъбините на морето излезли нимфите. Те казали на Язон, че вихърът е домъкнал Арго до пустинните брегове на Либия. Аргонавтите трябвало да го извадят от тинята, да го измият и да го пренесат на ръце през Либийската пустиня.

Дванадесет дни и дванадесет нощи аргонавтите носили на раменете си Арго през Либийската пустиня. Преминали през белите скали и пред тях се разкрил тих морски залив. Спуснали Арго в него, взели веслата и той се понесъл на север. След два дни аргонавтите стигнали на остров Крит, отгдето поискали да вземат храна и вода. Но медният великан Талос, който Зевс подарил на Минос, не позволил на Арго даже да се приближи до острова. Тогава Медея с магии и заклинания приспала великана. Аргонавтите слезли на остров Крит и си взели храна и вода в изобилие. С тях слязла и Медея. Тя отишла при дълбоко заспалия великан. Талос и извадила от жилата му единствения меден гвоздей. Като река потекла кръвта на ужасния великан и той умрял.

Още малко оставало, за да пристигнат аргонавтите в родния Йолк. Цял ден летял Арго по синьото море. Но когато богиня Нукта хвърлила тъмното си наметало и паднала нощта над Земята, ненадейно се развихрила страхотна буря. Всеки миг аргонавтите можели да загинат или пък Арго да се разбие в някои скалисти морски брегове. Те не виждали нищо около себе си. Свирепата буря и огромните вълни подхвърляли Арго. В тъмнината аргонавтите не знаели в каква посока да го насочат. Налегнало ги отчаяние… и изведнъж в непрогледната нощ прелетяла една златна стрела, която оставила дълга и широка диря след себе си. След нея една след друга полетели златни стрели. С тях бог Аполон осветявал пътя на аргонавтите. Станало светло, както в ясен слънчев ден. Те насочили Арго към родните брегове и той спокойно се понесъл по утихналото вече море, тласкан от попътния вятър. Не минало много време и Арго влязъл в просторния залив на гр. Йолк. Слезли аргонавтите на родния бряг и направили жертвоприношение на боговете, които ги покровителствували през време на похода им до Колхида.

Стекли се гражданите на Йолк, за да приветствуват завръщането на аргонавтите. В тяхна чест устроили тържества и игри. Всички славели безсмъртните герои и техния предводител Язон, който успял да вземе златното руно. От него гражданите на Йолк очаквали да им донесе щастие, благоденствие и прослава в целия свят.

Богиня Хера превърнала Арго в съзвездие и го оставила на небето, за да напомня със своя блясък за величествения поход на най-прославените герои на Гърция до далечна Колхида за златното руно.

 

Бележки:

[1] Според представата на древните гърци те се намирали на входа на Черно море.

[2] Според древните гърци река Истър (Дунав) имала ръкав, който я свързвал с Адриатическо море.

 

 

Съзвездия, имената на които не са свързани с митологията

Компас (Pyxis)

Карта на съзвездието Компас (Pyxis)

 

КОМПАС е южно съзвездие. От географската широчина на нашата страна е възможно то да се наблюдава само когато преминава през меридиана, съвсем ниско над южната страна на хоризонта, през нощите на зимните месеци. Заобиколено е от съзвездията Пневматична машина, Корабни платна, Кормило и Хидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Компас могат да се видят с просто око 25 звезди, но само една от тях е по-ярка от четвърта звездна величина. Тя е в края на една редица от слаби звезди, която напомня стрелката на компас.

В древността съзвездията Кораб, Кормило, Корабни платна и Компас са били едно съзвездие, което се наричало Кораб или Арго. То обаче заемало обширна област от южната небесна полусфера и затова било разделено на три съзвездия (Кораб, Кормило и Корабни платна). По-късно от него средновековните мореплаватели са отделили съзвездието Компас. С това те изразили своята благодарност и увековечили на небето своя пътеводител — компаса.

Паун (Pavo)

Карта на съзвездието Паун (Pavo)

 

ПАУН е южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Индийска птица, Октант, Райска птица, Жертвеник и Телескоп.

В съзвездието Паун с просто око могат да се видят 45 звезди, но само 6 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях образуват изтегнат петоъгълник, на север от който блести със синьо-бял цвят една звезда от втора величина. Тя вероятно напомня за тези големи сини кръгчета по опашката на пауна. Все пак много трудно е в тази геометрична фигура да се види красивата птица паун.

Образ на Паун (Pavo)

 

 

Жерав (Grus)

Карта на съзвездието Жерав (Grus)

 

ЖЕРАВ е южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Феникс, Тукан, Индийска птица, Микроскоп и Южна риба.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Жерав могат да се видят с просто око 30 звезди. От тях пет са по-ярки от четвърта звездна величина.

Най-ярките звезди от Жерав образуват слабо извита дълга дъга в посока северозапад — югоизток. В нея с малко усилие на въображението може да се види изпънатата дълга шия на жерав, на който главата и човката са очертани със слаби звезди.

 

Образ на Жерав (Grus)

 

 

Феникс (Phoenix)

Карта на съзвездието Феникс (Phoenix)

 

ФЕНИКС е южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Еридан, Тукан, Жерав и Скулптор.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Феникс могат да се видят с просто око 40 звезди, от които само шест са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях образуват ромбоид, от западния връх на който „излиза“ дъга от три по-слаби звезди.

Това съзвездие е наименувано с името на легендарната птица Феникс, която се самоизгаряла през петстотин години, за да се възроди отново в своята младост.

Тази легендарна птица Феникс е свързана със Слънцето. В древноегипетския град Хелиополис („град на Слънцето“) се издигал величествен храм на птицата Феникс. Според легендата след самоизгарянето и възраждането си Феникс отлитал на изток в Арабия или в Индия.

Образ на Феникс (Phoenix)

 

 

Хвърчаща риба (Volans)

Карта на съзвездието Хвърчаща риба (Volans)

 

ХВЪРЧАЩА РИБА е малко южно съзвездие, което не се вижда от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Кораб, Хамелеон, Маса и Златна рибка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Хвърчаща риба могат да се видят с просто око 20 звезди, но само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с една звезда от 5m образуват изострен трапец, Много трудно е в тази геометрична фигура да се види хвърчаща риба.

 

 

Южна хидра (Hydrus)

Карта на съзвездието Южна хидра (Hydrus)

 

ЮЖНА ХИДРА е южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Златна рибка, Маса, Октант, Тукан, Еридан, Часовник и Микрометър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южна хидра могат да се видят с просто око 20 звезди, но само три от тях са от 3m. Те именно образуват голям триъгълник. Тази геометрична фигура с нищо не напомня хидра.

 

Хамелеон (Chamaeleon)

Карта на съзвездието Хамелеон (Chamaeleon)

 

ХАМЕЛЕОН е едно от малките южни съзвездия. От географската широчина на нашата страна не може да се наблюдава. Заобиколено е от съзвездията Райска птица, Октант, Маса, Хвърчаща риба, Кораб и Муха.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Хамелеон могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са много слаби. Само четири от тях са от около четвърта звездна величина и те именно образуват удължен ромбоид, който с нищо не напомня хамелеон.

 

Райска птица (Apus)

Карта на съзвездието Райска птица (Apus)

РАЙСКА ПТИЦА е неголямо южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Паун, Октант, Хамелеон, Муха, Пергел и Южен триъгълник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Райска птица могат да се видят с просто око 20 звезди, но почти всички те са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди, които са три, са от 4m — 5m. Те образуват малка, леко извита дъгичка, която с нищо не напомня птица, а още по-малко въображаема райска птица.

 

Индийска птица (Indus)

Карта на съзвездието Индийска птица (Indus)

 

ИНДИЙСКА ПТИЦА е едно от големите южни съзвездия, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жерав, Тукан, Октант, Паун, Телескоп и Микроскоп.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Индийска птица могат да се видят с просто око 20 звезди. От тях четири са от 5m и една от 3m. Тези най-ярки звезди в съзвездието образуват характерната геометрична фигура на индийска птица — голям триъгълник, в югозападния връх на който се намира най-ярката звезда — от трета звездна величина.

Образ на Индийска птица (Indus)

 

 

Южен триъгълник (Triangulum Australe)

Карта на съзвездието Южен триъгълник (Triangulum Australe)

 

ЮЖЕН ТРИЪГЪЛНИК е малко южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жертвеник, Райска птица, Пергел и Прав ъгъл.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южен триъгълник могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са много слабини са на границата на видимостта с просто око. Но в съзвездието Южен триъгълник има три звезди (една от 2m и две от 3m), които са едни от най-ярките звезди не само в съзвездието, но и в областите от небесната сфера, съседни на него. Тези три ярки звезди образуват триъгълник, който привлича погледа и поради това съзвездието е наречено Южен триъгълник.

 

 

Златна рибка (Dorado)

Карта на съзвездието Златна рибка (Dorado)

 

ЗЛАТНА РИБКА е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Живописец, Хвърчаща риба, Маса, Микрометър и Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Златна рибка могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са на границата на видимостта с просто око. Четирите най-ярки звезди (от 4m-5m) образуват дълга, леко извита дъга с посока северозапад към югоизток.

Въпреки че съзвездието Златна рибка не се вижда от нашата страна, то е известно на голям брой любители-астрономи поради това, че в него се вижда едни от най-интересните обекти върху цялата небесна сфера.

Сякаш някакъв страхотен ураган е откъснал едно „облаче“ от Млечния път и го е довеял в съзвездието Златна рибка. Това „облаче“ се вижда много добре с просто око и е известно под името Големият Магеланов облак. Неговата интегрална (обща) звездна величина е 0,6m. Изучаването му с телескопи разкри, че Големият Магеланов облак е образуван от отделни звезди, както и нашата Галактика, и в действителност е най-близката до нас галактика. Разстоянието до него е 160 000 св. г., а диаметърът му е 33 000 св. г. (12 ъглови градуса).

Големият Магеланов облак е образуван от стотици милиони, а може би и от милиарди звезди от всички типове. Но особено богат е той със сини свръхгиганти. В него се намира звездата, обикновено означавана S от Златна рибка, която има най-голяма светимост от всички известни звезди. Един милион наши слънца са необходими, за да светят така, както свети тази звезда. Ако си представим, че S от Златна рибка се приближи до нас на такова разстояние, на каквото се намира най-близката звезда (α от Центавър), тя би светила колкото пет луни. На Земята не би имало нощи!

 

 

Тукан (Tucana)

Карта на съзвездието Тукан (Tucana)

 

ТУКАН е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Южна хидра, Октант, Индийска птица, Южна риба и Феникс.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Тукан могат да се видят с просто око 25 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Шестте най-ярки звезди от Тукан (пет от 4m-5m и една от 3m) образуват неправилен многоъгълник. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види фантастичната водна птица с дълга и дебела човка и къси дебели крака.

Съзвездието Тукан е известно на много любители-астрономи. Причината за това е, че в него някакъв страхотен небесен ураган е „довеял“ едно малко „облаче“, което е „откъснал“ от Млечния път. Това „облаче“ има интегрална звездна величина 2,8m и много добре се вижда с просто око. То е Малкият Магеланов облак.

Разстоянието до Малкия Магеланов облак е 200 000 св. г. Диаметърът му е 7200 св. г. (приблизително четири пъти по-малък от диаметъра на Големия Магеланов облак).

По време на първото „околосветско пътешествие“ (1519–1522 г.) един от спътниците на Магелан и негов пръв биограф, Пигафет, забелязал, че високо в небесата се виждат в едни и същи съзвездия две „облачета“, които наподобяват сякаш части от Млечния път. Той пръв ги описал и ги нарекъл Магеланови облаци.

Разстоянието между двата Магеланови облака е само 65 000 св. г. и е много по-малко от средното разстояние не само между съседните галактики във Вселената, но и между галактиките от местната група галактики, в които влиза и нашата Галактика. Нашата Галактика и двата Магеланови облака образуват една тройна галактика. В нея нашата Галактика е главната, а Магелановите облаци са нейни спътници. Наблюденията и особено радиоастрономичните наблюдения дават основание да се направи заключението, че Големият Магеланов облак и нашата Галактика са свързани с мост от газова материя.

Независимо от близостта на двата Магеланови облака, външната им структурна прилика и може би общия им произход звездите в тях се различават. В Големия Магеланов облак изобилствуват сини свръхгиганти с висока светимост. Според някои автори близо 5000 звезди от този облак имат светимост 10 000 пъти по-голяма от светимостта на нашето Слънце. В Малкия Магеланов облак такива звезди има много малко.

Значението на Магелановите облаци е огромно за развитието на астрономията. От всички други галактики само в тях е възможно да се наблюдават дългопериодичните цефеиди, като, разбира се, се изключи нашата Галактика. Това обстоятелство позволи на Ливит да открие известната зависимост между светимостта и периода на дългопериодичните цефеиди, която играе важна роля в извънгалактичната астрономия.

В двата Магеланови облака са наблюдавани много нови звезди.

Образ на Хвърчаща риба (Volans), Южна хидра (Hydrus), Хамелеон (Chamaeleon), Райска птица (Apus), Южен триъгълник (Triangulum Australe), Златна рибка (Dorado) и Тукан (Tucana)

 

Жираф (Camelopardalis)

Карта на съзвездието Жираф (Camelopardalis)

 

ЖИРАФ е околополюсно съзвездие, което по всяко време може да се види над хоризонта. То заема обширна област от северната небесна полусфера. Заобиколено е от съзвездията Голямата мечка, Дракон, Рис, Колар, Персей, Касиопея и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Жираф могат да се видят с просто око 50 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са по-слаби от четвърта звездна величина. Затова съзвездието Жираф се счита за най-тъмната (в смисъл на най-бедната откъм ярки звезди) област от цялото северно звездно небе.

В съзвездието Жираф няма обекти, които да привличат вниманието за наблюдение. Единственият обект в него, който може да задоволи любителя-астроном, е разсеяният звезден куп с ъглови размери шест минути. Но той е на границата на видимостта с просто око и трудно се наблюдава. В зрителното поле на бинокъл или на неголяма тръба този звезден куп представлява ефектна картина.

За пръв път Жираф е отделено в съзвездието от Барчиус (зетя на Кеплер) в издадената от него звездна карта през 1624 г. Но той не обяснява причините, поради които е поставил на небето Жираф. Може да се предполага, че това съзвездие е отглас от географските открития, които са вълнували тогавашната епоха. Съзвездието Жираф е своеобразен паметник върху звездното небе на пътешествията в екзотичните южни страни.

Образ на Жираф (Camelopardalis)

 

 

Единорог (Monoceros)

Карта на съзвездието Единорог (Monoceros)

 

ЕДИНОРОГ е обширно съзвездие, разположено на небесния екватор и изцяло в Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Кормило, Голямото куче, Орион, Близнаци и Малкото куче.

Съзвездието Единорог най-добре се вижда от началото на декември до края на април. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 85 звезди, но изобщо те са много слаби. Само пет от тях са по-ярки (две от 4m и три от 5m), но те не образуват никаква характерна геометрична фигура.

Единственият обект в съзвездието Единорог, който привлича вниманието, е известната дифузна мъглявина, която се нарича Розетка. Тази красива светла мъглявина изглежда дискообразна и на пръв поглед може да се вземе за планетарна мъглявина. Но при по-внимателно изучаване се вижда, че тя е една от многобройните светли дифузни мъглявини. Тя се осветява от една звезда, разположена в нея.

Дифузната мъглявина Розетка има ъглов диаметър около един градус (приблизително два видими лунни диаметъра). Тя се намира на разстояние около 3600 св. г. от нас. С просто око не може да се наблюдава, а само с телескоп.

Съзвездието Единорог се е появило за пръв път на звездните карти през 1624 г. Картината му на старинните звездни карти и атласи е твърде интересна: Единорог се представя като кон с дълъг рог на челото, наподобяващ носорог. Появяването върху небето сред съзвездията на такова животно, което не съществува и никога не е съществувало в природата, вероятно е отглас от фантастичните разкази на пътешествениците по време на великите географски открития в екзотичните и непознати чужди страни.

Образ на Единорог (Monoceros)

 

Гълъб (Columba)

Карта на съзвездието Гълъб (Columba)

 

ГЪЛЪБ е южно съзвездие и за географската ширина на нашата страна се издига съвсем ниско над южната страна на хоризонта. Най-високо е над него (на 12 ъглови градуса) и най-добре се вижда през януари и февруари. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Живописец, Длето, Заек и Голямото куче.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Гълъб могат да се видят с просто око 40 звезди. Те са изобщо много слаби (на границата на видимостта с просто око). Само четири от тях са по-ярки (две от 3m и две от 4m). Те не образуват никаква характерна геометрична фигура.

Съзвездието Гълъб е въведено от Хевелий в неговия звезден атлас. Както и при другите съзвездия, въведени от него, той е счел за целесъобразно в неголямата „празнина“, между отдавна известните съзвездия със слаби звезди, да постави един Гълъб.

 

Образ на Гълъб (Columba)

 

Малка лисица (Vulpecula)

Карта на съзвездието Малка лисица (Vulpecula)

 

МАЛКА ЛИСИЦА е неголямо съзвездие, разположено в Млечния път. Най-добре се вижда от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Делфин, Стрела, Херкулес и Лебед.

В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят в това съзвездие 45 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди от Малка лисица са от около пета звездна величина.

В съзвездието Малка лисица има една сравнително ярка дългопериодична променлива звезда цефеида. Нейният блясък се изменя от 5,9m до 6,8m с период 4,44 денонощия.

Най-интересният обект в съзвездието Малка лисица, който заслужава да бъде виден от всеки любител-астроном, това е относително ярката и със значителни видими размери (4’x8’) планетарна мъглявина, която се означава с M27. Намира се на разстояние 980 св. г. В нейната централна част се намира гореща звезда с температура на повърхността 100 000°. Тази звезда осветява цялата планетарна мъглявина. С просто око мъглявината не може да се наблюдава, но с обикновен бинокъл тя се вижда много добре.

Как е попаднала Малката лисица на небето между съзвездията Лебед и Орел?

Съзвездието Малка лисица е въведено от Хевелий. За пръв път то е показано в неговия звезден атлас от 1690 г. Както вече отбелязахме, Хевелий е въвел нови съзвездия в „празнините“ между отдавна известните съзвездия. Неговите съображения за имената на въведените от него съзвездия понякога са съвсем своеобразни. Такъв е и случаят със съзвездието Малка лисица, за което сам той казва: „Лисицата е животно лукаво, жестоко и лакомо, подобно на орел.“ Затова той счита, че съседството на Малка лисица и на Орела на небето е напълно естествено. В действителност обаче съзвездията Малка лисица и Орел са разделени от тясното и продълговато съзвездие Стрела.

 

Гущер (Lacerta)

Карта на съзвездието Гущер (Lacerta)

           

Съзвездието ГУЩЕР е в Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Андромеда, Касиопея, Пегас и Цефей.

Най-добре съзвездието Гущер се вижда от юли до януари. В ясна нощ в него могат да се видят с просто око 35 звезди, които са изобщо много слаби. Само една от тях е от четвърта звездна величина. Затова само в безлунна нощ е възможно да се вижда това съзвездие.

Слабите звезди в съзвездието Гущер са така „разпръснати“, че не образуват никаква характерна геометрична фигура. В съзвездието няма и обекти, които да привличат вниманието на астронома-любител. През 1936 г. в съзвездието Гущер избухна нова звезда, с блясък в максимума 2,1m. Сега тази нова звезда може да се наблюдава само с телескоп, понеже звездната й величина е 15,3m.

Съзвездието Гущер е въведено от Хевелий и за пръв път е отбелязано в неговия звезден атлас от 1690 г. За поставянето на Гущера на небето сред съзвездията Хевелий пояснява: „На това място на небето би могло да се постави само някакво малко животно.“ Той поставил гущера, защото е малко животинче и защото слабите звезди са сякаш искри от неговите нежни люспици, които покриват изящното му тяло.

Образ на Гущер (Lacerta)

 

Секстант (Sextans)

Карта на съзвездието Секстант (Sextans)

 

СЕКСТАНТ е екваториално съзвездие. Небесният екватор го разделя на две приблизително еднакви части. Заобиколено е от съзвездията Лъв, Чаша и Хидра.

Най-добре съзвездието Секстант се вижда от месец март до май. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 25 звезди, но те са изобщо много слаби. Най-ярката от тях е от четвърта звездна величина. Обикновено на звездните карти само тя се означава в цялото съзвездие. Слабите звезди в него не образуват никаква характерна геометрична фигура.

В съзвездието Секстант няма нито един обект, който да привлича вниманието на астронома-любител.

Секстантът е ъгломерен уред, който се използува в мореходната астрономия (а сега и в авиационната астрономия). С него може да се измери ъгълът между два обекта (например две звезди), като позволява да се наблюдават едновременно и двата обекта и ги съединява независимо от движението на наблюдателя (с кораба или със самолета).

На старинните звездни карти и атласи Секстантът се рисува в краката на Лъва. Наистина чудно е как този ъгломерен уред е попаднал на небето в краката на Лъва? Обяснението дава Хевелий, който е въвел съзвездието Секстант и за пръв път то е означено в неговия звезден атлас от 1690 г. Самият Хевелий казва, че Секстантът е поставен на това място на небето не защото разположението на звездите напомня този ъгломерен уред и не защото това място там е най-подходящо за него. Той го е поставил там просто защото от 1658 до 1679 г. е използувал този уред за проверка на координатите на звездите, при изучаването на положенията им на небето. Но злобата на хората унищожила Секстанта. Данните от наблюденията, които натрупал с негова помощ, както и самата обсерватория на Хевелий изгорели. Всичко било унищожено от пламъците на огъня. Загдето неговият Секстант изгорял, с който е правил толкова години наблюдения, той го поставил на небето между съзвездията Лъв и Хидра — животни със свиреп нрав. Така на небето се появило съзвездието Секстант.

 

Образ на Секстант (Sextans)

Малък лъв (Leo Minor)

Карта на съзвездието Малък лъв (Leo Minor)

 

МАЛЪК ЛЪВ принадлежи към малките съзвездия. Заобиколено е от Голямата мечка, Лъв и Рис.

Съзвездието Малък лъв най-добре се вижда през пролетните и летните месеци, когато е най-високо над хоризонта. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 20 звезди, които са на границата на видимостта с просто око. Най-ярките звезди са шест, от 4m и 5m. Те не образуват никаква характерна геометрична фигура. В съзвездието Малък лъв няма обекти, които да привличат вниманието на любителя-астроном.

Съзвездието Малък лъв е въведено от Хевелий и за пръв път е показано в неговия атлас от 1690 г. С поставянето на Малък лъв в „празнината“ между Голямата мечка и Лъв Хевелий просто е искал да не наруши астрологическата традиция. Според астрологията, която във времето на Хевелий е била широко разпространена, Голямата мечка, Малката мечка и Лъв оказвали лошо влияние върху хората и събитията. Затова между Голямата мечка и Лъв Хевелий поставил Малкия лъв, на който влиянието не трябвало да се различава от това на Големия лъв.

Образ на Малък лъв (Leo Minor)

 

Рис (Lynx)

Карта на съзвездието Рис (Lynx)

 

Съзвездието РИС заема немалка област от северното звездно небе. Заобиколено е от съзвездията Голямата мечка, Малък лъв, Рак, Близнаци, Колар и Жираф.

Най-добре съзвездието Рис се вижда от януари до май. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 60 звезди, но най-ярките от тях са между четвърта и пета звездна величина.

Най-ярките звезди в съзвездието Рис образуват една дълга начупена линия и много трудно е в нея да се види животното рис. Може би тази линия напомня само гърба на рис.

В съзвездието Рис няма никакви обекти, които да привличат вниманието на любителя-астроном.

Образ на Рис (Lynx)

 

Щит (Scutum)

Карта на съзвездието Щит (Scutum)

           

ЩИТ е малко съзвездие, което се намира изцяло в Млечния път и по-точно в един от „най-гъстите“ облаци на Млечния път. Заобиколено е от съзвездието Орел, Стрелец и Змия.

Най-добре съзвездието Щит се вижда през летните месеци юли и август. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярките от тях са от четвърта и пета звездна величина.

Името на съзвездието Щит е свързано с историческа личност. Хевелий очертал това съзвездие, нанесъл го в своя звезден атлас от 1690 г. и го наименувал Щита на Собески — на името на полския пълководец и крал Ян Собески (1624–1696). От името, дадено от Хевелий на това съзвездие, е запазено само Щит.

 

Образ на Щит (Scutum)

 

Муха (Musca)

Карта на съзвездието Муха (Musca)

,

МУХА е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна[1]. Заобиколено е от съзвездието Пергел, Райска птица, Хамелеон, Кораб, Южен кръст и Центавър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Муха могат да се видят с просто око 30 звезди, по-голямата част от които са съвсем слаби и едва забележими. Само една звезда е от трета звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, която наподобява северното съзвездие Малката мечка.

 

Образ на Муха (Musca)

 

Южен кръст (Crux)

Карта на съзвездието Южен кръст (Crux)

 

ЮЖЕН КРЪСТ е най-красивото съзвездие на южното звездно небе и същевременно едно от най-малките на него. Заобиколено е от съзвездията Центавър и Муха.

С просто око в съзвездието Южен кръст могат да се видят 30 звезди, но повечето от тях са слаби. Най-ярките звезди (α, β, γ и δ — първите три от 1m — 2m, последната от 3m) образуват добре очертан кръст. Той е привлякъл вниманието на спътниците на Магелан, които са дали името на съзвездието — Южен кръст.

 

Образ на Южен кръст (Crux)

 

Южна риба (Piscis Austrinus)

Карта на съзвездието Южна риба (Piscis Austrinus)

ЮЖНА РИБА е неголямо съзвездие. Заобиколено е от съзвездията Скулптор, Жерав, Микроскоп, Козирог и Водолей.

С просто око в съзвездието Южна риба могат да се видят 25 звезди, но най-ярките от тях са от 4m — 5m. Затова в това съзвездие изпъква и привлича погледа една от най-ярките звезди на южното звездно небе — Фомалхаут, от първа звездна величина. Тя заедно с по-ярките звезди образува изострен многоъгълник, който с нищо не напомня за риба. При равен хоризонт Фомалхаут може да се види от нашата страна около полунощ по средата на септември, когато преминава през южната част на меридиана на около 15° над хоризонта.

Южна корона (Corona Austrinus)

Карта на съзвездието Южна корона (Corona Austrinus)

 

ЮЖНА КОРОНА е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп и Скорпион.

В съзвездието Южна корона могат да се видят с просто око 25 звезди в ясна и безлунна нощ, но по-голямата част от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от четвърта и пета звездна величина. Те именно образуват една извита дъга, която наподобява фигурата на съзвездието Северна корона. Поради тази прилика то е наименувано Южна корона.

 

Образ на Южна корона (Corona Austrinus)

 

Прав ъгъл (Norma)

Карта на съзвездието Прав ъгъл (Norma)

 

ПРАВ ЪГЪЛ е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Жертвеник, Южен триъгълник, Вълк и Скорпион.

С просто око в съзвездието Прав ъгъл могат да се видят 20 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са от четвърта и пета звездна величина. Те образуват геометрична фигура — прав ъгъл, заради която съзвездието е наречено Прав ъгъл.

 

Скулптор (Sculptor)

Карта на съзвездието Скулптор (Sculptor)

 

СКУЛПТОР е едно от големите съзвездията южното небе. Заобиколено е от съзвездията Пещ, Феникс, Южна риба, Водолей и Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скулптор могат да се видят с просто око 30 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са от около 4,5m. Те образуват голям трапец и много трудно е да се види в тази геометрична фигура скулптор.

 

Пещ (Fornax)

Карта на съзвездието Пещ (Fornax)

 

Съзвездието ПЕЩ е заобиколено от съзвездията Еридан, Феникс, Скулптор и Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пещ могат да се видят с просто око 35 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Трите най-ярки звезди в него са от четвърта и пета звездна величина. Те образуват една леко извита дъга, която с нищо не напомня Пещ.

 

Часовник (Horologium)

Карта на съзвездието Часовник (Horologium)

           

Областта от южното небе, която заема съзвездието Часовник, е една немного широка дъга. То е заобиколено от съзвездията Длето, Микрометър и Еридан.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Часовник могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са едва видими. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от пета звездна величина и по-слаби. Те образуват дъга, която с нищо не напомня часовник.

 

Микрометър (Reticulum)

Карта на съзвездието Микрометър (Reticulum)

 

МИКРОМЕТЪР е едно от най-малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Златна рибка, Южна хидра и Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Микрометър могат да се видят с просто око 15 звезди, но повечето от тях са много слаби. Най-ярката звезда е от 3,4m, а другите три по-ярки звезди са от 4m. Тези ярки звезди образуват един ромб, в единия връх на който има няколко слаби звездички. Тази геометрична фигура с нищо не напомня уреда микрометър, който широко се използува в астрономията, затова му е отделено място като съзвездие Микрометър.

 

Длето (Caelum)

Карта на съзвездието Длето (Caelum)

 

ДЛЕТО е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Гълъб, Живописец, Златна рибка, Часовник, Еридан и Заек.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Длето могат да се видят с просто око само 10 звезди, но те са съвсем слаби. Най-ярките от тях са от 4,5m и 5,2m. Те образуват фигура — начупена линия, която с помощта на въображението може да се оприличи на длето с дръжка.

 

Живописец (Pictor)

Карта на съзвездието Живописец (Pictor)

 

ЖИВОПИСЕЦ заема немалка площ от южното небе. Заобиколено е от съзвездията Кораб, Кормило, Златна рибка, Длето и Гълъб.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Живописец могат да се видят с просто око 30 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Най-ярките звезди в това съзвездие са три (една от 3,3m, а другите две от 4m). Тези звезди образуват фигура — една леко извита дъга, която няма нищо общо с образа на Живописец.

 

Жертвеник (Ara)

Карта на съзвездието Жертвеник (Ara)

ЖЕРТВЕНИК е едно от големите съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Телескоп, Паун, Райска птица, Южен триъгълник, Прав ъгъл и Скорпион.

За разлика от другите южни съзвездия Жертвеник има по-ярки звезди. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 30 звезди. От тях три са от 3m и четири — от 4m. Тези седем по-ярки звезди образуват интересна фигура: две дъги (една по-голяма и една по-малка), които са съединени в най-изпъкналите им части. Тази геометрична фигура до голяма степен оправдава името на съзвездието. Не е трудно с помощта на въображението да се види в нея жертвеника, използуван в митологията за жертвоприношенията. В този смисъл Жертвеник е единственото от новите съзвездия на южното небе, името на което е свързано с митологията.

 

Образ на Жертвеник (Ara)

 

 

Пневматична машина (Antlia)

Карта на съзвездието Пневматична машина (Antlia)

 

ПНЕВМАТИЧНА МАШИНА е неголямо съзвездие на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Центавър, Корабни платна и Компас.

В ясна нощ в съзвездието Пневматична машина могат да се видят с просто око 20 звезди, но почти всички са на границата на видимостта. Най-ярките звезди са четири с блясък между 4,4m и 5,2m. Те образуват тъпоъгълен триъгълник.

Съзвездието Пневматична машина може да се вижда от географската ширина на нашата страна. Но слабите звезди в него и малката височина, на която се издига над южната страна на хоризонта, затрудняват много наблюдението му. Най-добри условия за наблюдението му са около полунощ по средата на март.

 

Пергел (Circinus)

Карта на съзвездието Пергел (Circinus)

 

ПЕРГЕЛ е може би най-малкото съзвездие на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Южен триъгълник, Райска птица, Муха и Центавър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пергел могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са извънредно слаби. Те така са разпръснати, че не образуват никаква фигура, която дори и с помощта на въображението да напомня пергел. Затова на звездните карти на съзвездието Пергел само се очертава областта, която то заема, и се означава най-ярката звезда в него, α от Пергел, която е от 3,4m, но не се рисува никакъв пергел.

 

 

Телескоп (Telescopium)

Карта на съзвездието Телескоп (Telescopium)

 

На уреда, който позволи на човека да надзърне в далечните простори на Вселената, е отредено неголямо място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието Телескоп е едно от най-малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Индийска птица, Паун, Жертвеник, Южна корона и Секстант.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Телескоп могат да се видят с просто око 30 звезди, повечето от които са на границата на видимостта. От седемте най-ярки звезди в съзвездието пет са от пета звездна величина и две — от четвърта звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна конфигурация. Фигурата, която образуват двете най-ярки звезди заедно с по-слаби звездички, обикновено се дава на звездните карти, за да характеризира съзвездието Телескоп.

 

Микроскоп (Microscopium)

Карта на съзвездието Микроскоп (Microscopium)

 

На малкия уред Микроскоп е отредено и малко място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието Микроскоп е заобиколено от съзвездията Южна риба, Жерав, Индийска птица, Секстант и Козирог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Микроскоп могат да се видят с просто око 20 звезди, които с малки изключения са на границата на видимостта. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от пета звездна величина. Тези три звездички образуват една малка, леко извита дъгичка, която на звездните карти се рисува като фигура, която характеризира съзвездието Микроскоп.

Звездичките в съзвездието Микроскоп са толкова слаби, че трябва „да се търсят с микроскоп“, за да се видят. Вероятно затова съзвездието е наименувано Микроскоп.

 

Маса (Mensa)

Карта на съзвездието Маса (Mensa)

 

МАСА е едно от съзвездията около Южния небесен полюс. Заобиколено е от съзвездията Хвърчаща риба, Хамелеон, Октант, Южна хидра и Златна рибка.

Както и другите съзвездия около Южния небесен полюс, съзвездието Маса е бедно на ярки звезди. В ясна нощ в него могат да се видят с просто око 15 звезди, но изобщо те са много слаби. Най-ярките от тях са четири звезди от 5m. Те образуват трапец — характерната геометрична фигура за съзвездието Маса. Тази фигура обаче никак не напомня лабораторна маса, увековечена на небето в съзвездието Маса.

 

Карта на съзвездието Октант (Octans)

 

Южният небесен полюс е в съзвездието ОКТАНТ. Интересно е да се отбележи, че съзвездията около Южния небесен полюс са бедни на ярки звезди. Но най-бедното на такива звезди е съзвездието Октант. То е заобиколено от съзвездията (околополюсните съзвездия на Южния небесен полюс) Райска птица, Паун, Индийска птица, Тукан, Южна хидра, Маса и Хамелеон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Октант могат да се видят с просто око 35 звезди, които с изключение само на три по-ярки са едва видими. Даже трите най-ярки звезди са от 4m — 5m. Те образуват един триъгълник, който се рисува като характерна фигура на съзвездието Октант.

Най-близо (в наше време) до Южния небесен полюс е звездата α от Октант. Тя се намира на 54 ъглови минути от Южния небесен полюс, затова изпълнява ролята на полярна звезда. За разлика от Полярната звезда в Северната небесна полусфера, която е ярка и привлича погледа, Южната полярна звезда е едва видима с просто око звезда от шеста звездна величина. Тя никога не е могла да играе ролята на „пътеводна звезда“ поради слабия си блясък.

Съзвездието Октант увековечава на небето уреда октант, Името на този уред идва от латинската дума OCTANS, т.е. осмата част от окръжността. Октантът е ъгломерен уред, на който основната част е дъга, равна на ⅛ част от окръжността а разделена на градуси и части от градуса. По устройство октантът наподобява секстанта. С октанта могат да се измерват ъгли до 90°, а при някои по-нови конструкции и по-големи ъгли (115°-130°). В миналото октантът се е използувал широко в мореходната астрономия и в океанографските изследвания. Сега този уред не се използува. Заради помощта, която октантът е оказвал на мореплавателите в миналото при пътуването им из все още недобре познатите южни морета и океани той е оставен на южното небе като съзвездието Октант.

 

Млечният път

През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

Образ на Млечният път

 

 

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)[2].

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

 

Бележки:

[1] Във Вселената звездите идифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп.

[2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен.

 

 

 

Приложения

Митове, свързани със слънцето

Древноегипетски мит:

РА — богът Слънце, произлязъл от Хаоса, бил властелинът над цялата Вселена. След като победил силите на Мрака, той родил син Шу и дъщеря Сохмет, които създали Хеба (Земята) и Нут (Небето). Те дали живот на Озирис и на всички богове.

Ра сътворил света и станал негов пълен владетел и господар. Силата му идвала от една тайнствена дума, която никой не трябвало да знае. Ако някой узнаел магическата дума, Ра незабавно би загубил силата и властта си.

ИЗИДА — правнучката на Ра, която владеела тайната на всички магии, решила да отнеме силата и властта на бога Слънце — Ра. Тя направила една отровна змия, която ухапала стария Ра, и той започнал да се гърчи от болки. Само Изида можела да го избави от непоносимите страдания. Дълго той я молел да му помогне, но тя отказвала, като настоявала да й каже тайнствената дума. Като не можел повече да понася болките, той се принудил да изговори думата РА — името си. Болките преминали, но в същия миг Ра загубил силата и властта си над света. Хората повече не го почитали. Опустели храмовете и никой вече не му правел жертвоприношения. Ядосал се той и решил да унищожи целия човешки род.

Ра изпратил на Земята ужасната си дъщеря Сохмет с глава на лъвица, която като огнена стихия унищожавала всичко. Настъпил повсеместен мор. Навсякъде се чували само плач и стенания. Хората се сетили за Ра и започнали да отправят горещи молби към него, за да ги избави от гибелта.

Смилил се Ра над хората, укротил страшната Сохмет, но не искал да остане повече сред хората и отишъл на Небето. Там със своята ладия той плавал по Небесния Нил и давал светлина на цялата Вселена.

Всеки ден, когато Ра извършел дневния си път, той се спускал в Западните планини, гдето се намирал входът на подземното царство. Там той преминавал от дневната си ладия в нощната и започвал да плава по Подземния Нил. Но в полунощ върху него се нахвърлял неговият вечен враг — чудовищният змей Апоп. За да унищожи бога Слънце, Апоп изпивал водите на Подземния Нил. Но Ра го побеждавал и го принуждавал да избълва изпитата вода. Отново започвал да тече Подземният Нил и Ра плавал с ладията си по него до Източните планини. Щом ги стигнел, преминавал в дневната си ладия. Плавайки по Небесния Нил, Ра обливал със светлина цялата Земя. Хората се радвали и всяка сутрин посрещали появяването на Ра на изток с молитви и пеели химни, с които прославяли благодеянието и милостта му към човешкия род и целия свят.

Древногръцки мит:

След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали шестима синове и шест дъщери — могъщите и страшни титани.

Титанът Хиперион и богиня Гея родили три деца — Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората).

Далече на източния край на Земята се намирал златният дворец на ХЕЛИОС — БОГА СЛЪНЦЕ. Всяка сутрин, когато заруменявал изтокът, розовопръстата Еос отваряла златните двери. През тях излизал Хелиос със златната си колесница, теглена от четири бели като сняг крилати коня. Застанал прав в колесницата, Хелиос здраво държал юздите на буйните коне. Целият той блестял с ослепителна светлина в златната си дълга дреха и лъчезарния венец на главата си. Лъчите му озарявали най-напред високите планински върхове и те почервенявали, сякаш били обхванати от буйни огнени пламъци.

Все по-високо се издигала колесницата и лъчите на Хелиос се сипели върху Земята, на която давали светлина, топлина и живот.

След като Хелиос достигнел небесните висини, започвал да се спуска с колесницата си към Западния край на Земята. Там, в свещените води на Океана, го чакала златна ладия. В нея влизали крилатите коне с колесницата и Хелиос се понасял с нея по подземната река към изток в златния си дворец. В него Хелиос си почивал през нощта. С настъпването на деня той отново политал със златната си колесница по небесните простори, за да лее светлина и радост над Земята.

Митове, свързани с луната

Древноегипетски мит:

Бог на времето и Луната бил Тот — наместникът на Ра. Когато Ра се спуснел с ладията си по Небесния Нил в Западните планини и започвал да плава по Подземния Нил, Тот, като приемал образа на Луната, тръгвал по неговия път на Небето. Бавно и замислено той вървял по небесния път.

Тот, богът Луна, бил и бог на мъдростта и покровител на учените.

Древногръцки мит:

Селена, родена от титана Хиперион и богинята Гея, е сестра на Хелиос. Когато богиня Нукта (Нощта) хвърляла черното си наметало над Земята, мрак обгръщал всичко. Само звездите, сякаш изплашени от тъмната нощ, трептели и пръскали слаба светлина. Те са много. Осеяли са цялото небе, но са безсилни да прогонят нощния мрак, обгърнал цялата Земя. И ето на изток се появява слабо нежно сияние. То все повече се усилва, сякаш огнени пламъци обхващат далечината… Не след дълго на изток, изпод хоризонта, започвала да се въздига величествено БОГИНЯ ЛУНА — СЕЛЕНА. Спокойно стои тя в червенозлатистата си колесница, която бавно теглели по небето витороги бикове. От нейната жълтозлатиста дреха и лунния сърп на челото й се леела нежна светлина върху заспалата Земя. Сребристата светлина на Селена прогонвала нощния мрак.

Като изминела небесния си път, Селена се спускала с колесницата си в дълбоката пещера в планината Латъм в Кария. В нея лежал унесен във вечна дрямка прекрасният син на Зевс Ендимион. Селена била влюбена в него. Тя тихо се навеждала над него, милвала главата му, галела лицето му и му шептяла най-нежни любовни думи. Но потъналият в дълбока дрямка Ендимион не чувал и не усещал нейните ласки. Затова Селена винаги е тъжна и с такава посърнала светлина облива Земята през нощите.

 

Митове, свързани с имената на планетите и на техните спътници

Планетата Меркурий

Тази планета още в древността е привлякла погледа на хората със своето видимо бързо движение. Затова е наречена Меркурий. Така римляните наричали бог Хермес — вестителя на боговете. Със своите крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка той се носел с бързината на мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.

Бог Хермес охранявал пътищата. На всички пътища и кръстопътища, както и пред входа на къщите в древна Гърция поставяли каменни стълбове с главата му. Той покровителствувал пътниците не само през живота им, но и след смъртта им. Със своя жезъл той затварял очите на хората и те потъвали в дълбок сън. Тогава той отвеждал душите им в мрачното подземно царство на Хадес.

Като покровител на търговията бог Хермес помагал на търговците да добият големи печалби и богатства. Той изнамерил буквите, числата и научил хората да пишат, да четат, да смятат и да измерват. Затова бил почитан и като бог на красноречието, и в същото време — на увъртането и измамата. Той бил необикновено сръчен крадец и ненадминат по ловкост и хитрост. Уж на шега той откраднал жезъла на своя баща — великият Зевс, на бог Посейдон откраднал тризъбеца, на бог Арес — меча и на бог Аполон — лъка и златните стрели.

Остроумието, хитростта и необикновената ловкост в кражбата се проявили у бог Хермес веднага след раждането му. Току-що майка му, богиня Мая, го родила, повила го в пелени и го оставила в люлката да спи и той решил да открадне крави от стадото на бог Аполон, които той пасял в зелената долина на Пиерия. Измъкнал се от пелените толкова тихо, че майка му, която спяла до него, не го усетила. Като вихър се понесъл той към Пиерия, отбрал петнадесет от най-хубавите крави и като вързал на краката им клончета, за да заличават следите си, ги подкарал към Пелопонес. Привечер пристигнал с кравите в Беотия. Там на един кръстопът седял един старец. Бог Хермес му казал да си избере и да вземе най-хубавата крава, но никому да не казва, че го е видял да води крави по пътя. Зарадвал се старецът, избрал си една хубава крава и обещал тържествено, че няма да казва на никого, че е видял момче, което да води крави по пътя. Заминал си Хермес с кравите и не след дълго навлязъл в една прохладна горичка. Тук му хрумнало да изпита стареца дали държи на думата си. Променил външния си вид и като подкарал няколко крави, а другите оставил в горичката, по околен път пак минал покрай същия старец и го запитал:

— Дядо, кажи ми видял ли си да минава по този път момче, което да води крави? Ако ми кажеш право и ми посочиш по кой път ги е откарало, ще ти дам две крави!

Още повече се зарадвал старецът, че ще придобие две хубави крави и без да се замисли за даденото обещание, казал, че преди малко едно момче минало с крави и отишло в ей-оная горичка.

Позеленял от яд бог Хермес и превърнал стареца в скала, за да мълчи вечно и да напомня, че който даде дума, не трябва никога да я пристъпя.

Продължил пътя си бог Хермес и повел кравите към Пилос. Стигнал там, принесъл две крави в жертва на баща си Зевс, а останалите вкарал заднешком в една пещера Така следите на кравите показвали, че те са излезли от пещерата, а не са влезли в нея. Като скрил кравите в пещерата, Хермес се прибрал при майка си, увил се в пелените и кротко заспал, сякаш нищо не се било случило. Майка му, като разбрала защо синът й толкова време го нямало, започнала да го укорява за постъпката му. Тя го заплашила с безпогрешните стрели на бог Аполон. Хермес спокойно й отговорил, че не се страхува от него. Ако бог Аполон му направел нещо, той щял да ограби светилището му в Делфи.

Не минало много време и бог Аполон пристигнал, за да си иска кравите. Хермес се преструвал, че спи в люлката си. Но Аполон го събудил и го запитал къде е отвел кравите му. Хермес най-спокойно му отговорил, че никакви крави не е виждал и нищо не знае за неговите крави. Много време се карали двамата богове, намесила се и майката на Хермес и най-сетне Аполон измъкнал Хермес от люлката и го принудил да го заведе в пещерата, за да си вземе кравите.

Много вървели двамата богове и привечер стигнали. Хермес посочил на Аполон пещерата, седнал на един хълм и засвирил с лирата, която бил си сам направил. Нежната музика очаровала бог Аполон и той забравил яда си. Дал на Хермес кравите, за да получи лирата му. Така бог Аполон се снабдил с лира, с която свирел и веселил хората по целия свят. А Хермес летял с крилатите си сандали с бързината на мисълта като вестоносец на боговете и покровител на пътниците, търговците, крадците и ораторите.

Планетата Венера

ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната, вероятно е първата планета („блуждаеща звезда“), която хората са опознали сред звездите. Със силния си блясък тя е привличала погледа им сутрин преди изгрева на Слънцето като Зорница или пък вечер след залеза на Слънцето като Вечерница.

Видимият блясък на Венера й придава някаква тайнствена красота и за нея се е запазило името Венера. Така римляните са наричали Афродита, богинята на красотата и любовта.

Според един вариант на древногръцката митология Афродита била дъщери на Зевс и на океанидата Диона. Според друг вариант, който е по-разпространен, тя била дъщеря на Уран (Небето), родена от бялата като сняг пяна на палавите морски вълни, недалеч от остров Китера. Лек ветрец като подхванал нежно току-що родената богиня Афродита, я отнесъл на остров Кипър. Там младите хори я облекли в разкошна златиста дреха и сложили на главата й венец от свежи цветя.

Заобиколена от своите спътници — хорите и харитите — богините на красотата и грацията, Афродита блестяла със своята величествена красота и прелест. Където минела, лъчите на Хелиос по-ярко блестели, избуявала тревата, а цветята разцъфтявали и ухаели с дивен аромат. Птичките по-весело пеели, а хищните зверове — лъвове, тигри, хиени…, я заобикаляли и кротко ближели нежните й ръце.

Ерос и Химерос отвели Афродита на Олимп, гдето боговете в посрещнали с приказна тържественост. От висините на Олимп вечно младата и най-красивата богиня Афродита господствувала над света. Оттогава богове и смъртни се подчиняват на нейната власт. Тя буди в сърцата им страстна любов с помощта на своя син Ерос.

            ЕРОС — весело, игриво и палаво момченце, със златистите си криле летяло като тих ветрец над земи и морета. В ръцете си винаги държало малък златен лък, а на рамото си — стрелник със стрели. Никой не можел да се защити от винаги улучващите стрели на Ерос, защото хитрото момченце умело се криело и никой не можел да го види. Щом стрелата на Ерос пронижела сърцето на бог или смъртен, любовта избликвала и той заживявал облян в радост, щастие, дивни надежди и мечти. Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка, страдания и дори гибел при несподелена любов. Не един път палавият Ерос пронизвал със стрелите си и сърцето на великия господар на Небето и Земята Зевс и му причинявал страдания.

Зевс знаел, че синът на Афродита Ерос ще причинява страдания и нещастия на много хора по света. Затова искал да го умъртви при раждането му. Но богиня Афродита, узнала намеренията му, скрила сина си в непроходими гори. Там го откърмили две лъвици. Пораснал Ерос и като пратеник на своята майка, богиня Афродита, със стрелите си сеел сред хората любов, радост и щастие, но понякога им създавал и любовни мъки и страдания.

Планетата Марс

Със своя видим кървавочервен цвят тази планета е привлякла погледа на хората още в дълбока древност и заради това е наречена МАРС. Така римляните наричали древногръцкия бог на войната АРЕС.

Бог Арес, син на Зевс и Хера, не обичал нищо друго освен войната. Нищо не радвало сърцето му така, както жестоките битки и кръвопролитните войни между хората. Въоръжен с меч и огромен щит, с шлем на главата, той се носел яростен сред сражаващите се и ликувал, като гледал как воините падали окървавени със стонове и ридания. Той тържествувал, когато успявал да прониже с меча си някой воин и от раната му бликне гореща кръв. Заслепен от жестокостта си, бог Арес убивал безразборно. Колкото повече трупове гледал около себе си, толкова по-голяма радост изпитвал.

Никой не обичал бог Арес. Даже Зевс неведнъж му казвал, че ако не му бил син, щял отдавна да го затвори в мрачния Тартар, за да се мъчи наред с титаните. Само две верни помощнички и спътнички имал бог Арес — богинята на раздора Ерида и сеещата убийства по света богиня Енюо. Само те двете обичали Арес и изпълнявали послушно желанията му, като отивали там, където ги изпращал, за да сеят раздори и убийства сред хората. След тях, с вихъра на войната отивал бог Арес, ликуващ от кръвта, която се проливала пред очите му.

Неведнъж бог Арес бил побеждаван и принуждаван да се оттегли от бойното поле. Побеждавала го войнствената дъщеря на Зевс Атина Палада със своята мъдрост и със спокойното осъзнаване на силата си. Заставала тя пред свирепия Арес със своя блестящ шлем, с дълго остро копие и огромен щит и го заставяла да избяга в планините от нейната войнствена сила и мощ. Щом бог Арес напускал бойното поле, войната свършвала и хората заживявали в мир и благоденствие.

Спътниците на планетата Марс

Планетата Марс има два спътника — Фобос и Деймос, открити от А. Хол през 1877 г., по време на великото противостояние на Марс.

Според древногръцката митология богът на войната Арес имал двама синове, които винаги го придружавали. Единият се казвал Фобос (Страх,) а другият — Деймос (Ужас). Със своя баща те винаги участвували в битките и войните.

Планетата Юпитер

От спокойния и силен златист видим блясък на тази планета лъха нещо величествено и грандиозно, когато се наблюдава. Затова е наречена с името ЮПИТЕР. Така римляните наричали древногръцкия бог Зевс — владетеля на Небето и Земята, господаря на богове и смъртни. Със своите мълнии той унищожавал всеки, който нарушавал установения от него ред и законност в света. Затова древните народи го наричали Гръмовержеца Зевс.

Спътниците на Юпитер

Телескопичната епоха в астрономията започнала от онази ясна и мразовита нощ на 7 януари 1610 г., когато Г. Галилей насочил своята малка далекогледна тръба към небесните тела. Около планетата Юпитер той видял четири слаби „звездички“, за които не след дълго време се убедил, че са нейни спътници.

В продължение на 282 години били известни само Галилеевите четири спътника на Юпитер. Петият му спътник бил открит от Бернард през 1892 г., Перайн (в 1904 и 1905 г.) открил шестия и седмия, а Мелот през 1908 г. открил осмия спътник на Юпитер. Следващите четири спътника били открити от Николсон през 1914, 1938 и 1951 г. (като два били открити от него през 1938 г.). През септември 1974 г. Ч. Коуел откри тринадесетия спътник, а не след дълго и четиринадесетия спътник на Юпитер.

Около Юпитер обикалят 14 спътника. Те са номерирани с римски цифри по реда на откриването им. Само първите пет от тях имат имена. За останалите девет спътника откривателите им не са се възползували от правото си да им дадат имена. Тези спътници на Юпитер (VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV) от всички известни сега 34 спътника в нашата Слънчева система нямат имена.

Съгласно традицията в астрономията имената на планетите се избират от римската митология (с малки изключения), а на спътниците — от гръцката митология (също с някои изключения), В съответствие с това имената на първите пет спътника на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед, Калисто и Амалтея) са свързани със Зевс[1] (или Юпитер в римската митология).

Първият спътник на Юпитер е именуван с името Йо — дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Трагедията на нейния живот е разказана в древногръцката митология.

            Прелестна била Йо в своята младост. Красотата й могла да се сравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от висините на Олимп Зевс видял Йо в градината на бащиния й дворец. Възхитен от божествената й свежест и красота, той веднага се превърнал в тъмен облак и се спуснал към нея. Но ревнивата му съпруга Хера научила, че Зевс е при Йо. Заслепена от ревността си, тя намислила да погуби Йо. За да спаси любимата си, Зевс я превърнал в една бяла като сняг крава с големи мили очи. Хера, като скрила злобата си, помолила Зевс да й подари тази крава, която много й харесвала. Зевс й подарил кравата. Но щом Хера станала господарка на кравата (Йо), веднага я подложила на страшно мъчение. Тя я предала на стоокия Аргус (олицетворение на звездното небе) да я пази на върха на една висока планина. Ден и нощ Йо стояла на едно място и страдала, но пред никого не можела да излее мъката си, защото не можела да говори. Тя само жално мучала.

Зевс виждал страданията на Йо. Един ден той извикал сина си Хермес — вестителят на боговете, и му възложил да отвлече Йо. Незабавно Хермес полетял на крилатите си сандали и пристигнал на планинския връх, гдето стоокият Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус и започнал да му разказва увлекателни приказки, с които го приспал. Щом Аргус затворил и последното си око, Хермес с един замах на огромния си меч му отсякъл главата. Освободена, Йо тръгнала по планинския склон.

Като освободил Йо от вечно будния Аргус, с това Зевс не я спасил от злобата на ревнивата си съпруга. Напротив, омразата на Хера към Йо станала още по-голяма. Тя изпратила един огромен стършел с дълго остро жило да гони кравата Йо и да не й дава нито миг покой. Гонена от стършела, Йо тичала от страна в страна, обляна в пот, пяна и кръв, докарана до лудост от непоносимите мъки. Бясно тичала кравата Йо през равнини, долини, високи планини и гъсти гори, а стършелът летял след нея и час по час забивал острото си жило в тялото й. Не останала страна на Земята, през която да не е преминала в бесен бяг нещастната крава Йо. Най-после тя стигнала крайния Север, до скалата, на която бил прикован благодетелят на хората — титанът Прометей. Той й предсказал, че краят на страданията й ще дойде, когато отиде в Египет. Показал й пътя, по който трябва да върви, за да стигне в тази далечна страна. Изслушала Йо думите на Прометей, хукнала на юг, но стършелът полетял след нея. Още много страни и морета преминала кравата Йо и най-сетне стигнала в Египет. На брега на благодатния Нил Зевс възобновил човешкия образ на Йо. Тя отново засияла в своята младост и божествена прелест. От Зевс Йо родила син Епаф — първия цар на Египет, родоначалника на славно поколение герои, между които и на най-прославения от всички герои Херкулес, който освободил Прометей.

            Вторият спътник на Юпитер е наречен с името на Европа — дъщерята на цар Агенор, която с красотата си съперничела на безсмъртните богини. Очарован от красотата на Европа, Зевс се превърнал в бик и я отвлякъл на остров Крит.

            Третият спътник на Юпитер е наречен с името Ганимед — син на троянския цар Лаомедонт.

Прекрасен и строен като бог Аполон бил Ганимед. Той пасъл стадата на баща си по вечнозелените склонове на планината Ида. Но Зевс чрез своя Орел го откраднал и го оставил на Олимп сред боговете, като го надарил с безсмъртие. Там го направил виночерпец. По време на пиршествата, които боговете често устройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечно младата Хеба — дъщерята на богиня Хера, им поднасял амброзия и нектар.

Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт, когато разбрал, че синът му Ганимед по нареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден и нощ сълзите текли като река от очите му. Смилил се Зевс над неговите страдания и му изпратил прекрасни коне. Впрегнал ги в колесницата си Лаомедонт и като вихър летял из владенията си. Той толкова силно обикнал дивните коне, че за нищо на света не искал да се раздели с тях. Заради тази прекомерна привързаност към чудните коне цар Лаомедонт си навлякъл омразата на великия син на Зевс Херкулес.

По нареждане на Зевс бог Посейдон и бог Аполон трябвало да служат на цар Лаомедонт. Той им възложил да изградят стените на Троя. Двамата богове изпълнили поръчението му и поискали да им плати. Лаомедонт ги изгонил и дори ги заплашил, че ще им отреже ушите, ако настояват да им плати. Отишли си двамата богове.

Не минало много време и бог Аполон изпратил мор във владенията на цар Лаомедонт, който превърнал в безжизнени пустини обширни области. Бог Посейдон пък изпратил от дълбочините на Морето едно ужасно чудовище, което всеки ден опожарявало морския бряг в околностите на Троя. Бедствието ставало все по-голямо. По думите на оракула страната можела да бъде избавена от него само ако цар Лаомедонт даде на чудовището единствената си дъщеря Хезиона.

Оковали нещастната Хезиона в железни вериги и я оставили на морския бряг. Тъкмо когато чудовището излизало от морето и се насочило към обляната в сълзи Хезиона, пристигнал в Троя Херкулес с войската си. Той предложил на Лаомедонт да спаси Хезиона, ако му даде чудните коне. Лаомедонт веднага се съгласил.

Херкулес убил чудовището и отвел Хезиона в двореца при баща й. Но когато поискал конете, Лаомедонт го изгонил от двореца си и го заплашил, че ще го накаже най-жестоко, ако някога се върне в Троя. Отишъл си Херкулес, но в сърцето си затаил силна омраза към гордия цар Лаомедонт.

            Четвъртият спътник на Юпитер е наречен с името Калисто — дъщерята на Ликаон, царя на Аркадия, която с божествената си красота очаровала егидоносеца Зевс.

            Петият спътник на Юпитер е наречен с името на козата Амалтея, с божественото мляко на която е отхранен Зевс на остров Крит.

Зевс често играел с козата Амалтея по зелените ливади. Веднъж той така здраво хванал единия и рог, че го счупил. Разблеяла се козата от болки. Зевс с божествената си сила, като премахнал болките, обещал на Амалтея, че когато порасне и стане господар на света, ще надари счупения рог с вълшебни способности — от него като река да текат жито, вино, мед, мляко, богатство, слава и всички други блага в света. Който притежавал този рог на изобилието, щял да бъде най-щастливият човек в света.

Оттогава хората мечтаят да намерят този счупен рог. Когато някой човек има всички блага, които желае, и лъчите на щастието щедро го обливат, за него казват, че е намерил рога на Амалтея.

Планетата Сатурн

Със своя спокоен жълтеникав блясък, със своето бавно видимо движение върху фона на зодиакалните съзвездия планетата Сатурн внушава величественост. Затова за нея се е запазило името Сатурн. Така римляните наричали древногръцкия бог Кронос[2].

След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали дванадесет деца (шестима синове и шест дъщери) — могъщите и свирепи титани.

Освен титаните Гея родила и трима великани — циклопи, с по едно око на челото, които всявали ужас. Уран ги намразил и ги затворил в тъмните недра на Земята и не им позволявал да се появяват на белия свят. Мъка разкъсвала сърцето на богиня Гея, като гледала как страдат нейните деца — великаните. Като не могла да умилостиви мъжа си Уран, Гея един ден извикала децата си — титаните, и поискала от тях да отнемат властта на баща си Уран. Не смеели титаните да въстанат срещу баща си. Само най-младият от тях Кронос послушал съвета на майка си. С хитрост той победил Уран и завзел властта над света.

Спътниците на планетата Сатурн

Планетата Сатурн[3] има десет спътника, които могат да се наблюдават само с по-мощен телескоп. Номерирани са по реда на отдалечеността им от планетата[4], а не по реда на откриването им, както спътниците на Юпитер.

През 1655 г. Хр. Хюйгенс открил един спътник на Сатурн, на който дал името Титан. Ж. Касини открил следващите четири спътника — Япет (1671 г.), Рея (1672), Тетида (1684 г.) и Диона (1684 г.). У. Хершел през 1789 г. открил Мимас и Енцелад, а през 1848 г. Дж. Бонд открил Хиперион. У. Пикеринг открил Феба (1898 г.), а О. Долфюс — Янус (1966 г.).

В наименованията на спътниците на Сатурн в най-голяма степен е спазена астрономическата традиция. Повечето от тях, както се вижда, са наименувани с имената на титаните — братята и сестрите на Сатурн (Кронос), който също така е бил титан. Затова на първия открит спътник на Сатурн е дадено името Титан като на брат на Сатурн. На откриваните впоследствие спътници на Сатурн, разбира се, не е било възможно да се дава общото име титан, а са били наименувани със собствените имена на титаните, които според митологията са имали. Така спътникът Япет е именуван с името на титана Япет — бащата на Прометей, и на Атлас, който на западния край на Земята поддържал на плещите си небесния свод.

            Спътникът Рея е наименуван на жената на Кронос (Сатурн), майката на Зевс (Юпитер).

            Спътникът Диона е наименуван на океанидата Диона. От брака й със Зевс тя родила богинята на любовта и красотата Афродита.

            Спътникът Тетида е наименуван на богиня Тетида, жена на цар Пелей и майка на Ахил.

            Двата спътника на Сатурн, открити от У. Хершел, са наименувани на гигантите Мимас и Енцелад.

            Спътникът Хиперион е наименуван на титана Хиперион. От брака му с богиня Гея се родили Хелиос (Слънцето) Селена (Луната) и Еос (Зората).

            Спътникът Феба е наименуван на най-древното божество на светлината — Феба, дъщеря на един от титаните.

            Спътникът Янус е наименуван на бога на времето Янус. Той имал две лица: едното било обърнато към миналото, а другото — към бъдещето. На негово име е наречен и месец януари, от началото на който започва годината.

Митологията не е свързала Сатурн и Янус. Но тъй като първоначално Янус е бил почитал като бог на светлината и Слънцето, той има правото да бъде поставен наред със спътниците на Сатурн Хиперион и Феба. Янус като бог на времето е родственик на Кронос (Сатурн), т.е. времето.

Планетата Уран

Тази планета, невидима с просто око, е останала неизвестна на хората почти до края на XVIII в. На 13 март 1781 г. У. Хершел я открил случайно в съзвездието Близнаци със своя телескоп, който увеличавал 227 пъти. Като я наблюдавал редовно след това, Хершел скоро се убедил, че откритият от него обект не е звезда, а планета от Слънчевата система, защото освен добре видимият й диск, той забелязал и бавното й преместване върху звездния фон.

Възползувал се от правото откривателите сами да дават имена на откритите от тях небесни обекти, У. Хершел наименувал новата планета „Звезда на Джордж“ (Georgium Sidus) и я поднесъл като подарък на английския крал Джордж III. Но това име до такава степен нарушило традициите в астрономията, че астрономите от целия свят въпреки големия авторитет на Хершел не го възприели. На новата планета било дадено името Уран, взето от гръцката митология, в която се разказва как богиня Гея (Земята), мощна и силна, която давала живот на всичко, което расте и живее на нея, родила безкрайното синьо Небе — Уран, проснало се над нея като покрив.

Спътниците на Уран

Планетата Уран има пет спътника, които са номерирани по реда на отдалечаването им от нея, а не по реда на откриването им.

През 1787 г. У. Хершел открива два спътника (III и IV). Ласел през 1851 г. открива следващите два (I и II), а Къйпер през 1948 г. открива последния засега известен спътник (V).

С имената на Урановите спътници не само че не е спазена астрономическата традиция, но тя въобще не е взета предвид. В същност Хершел поставил началото на нова традиция — спътниците на Уран да се именуват на героите от известни комедии на У. Шекспир.

На двата спътника на Уран, които открива Хершел, той дал имената Оберон и Титания, които взел от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“.

 

 

Според митологията Оберон е цар на самодивите, а Титания — негова съпруга. Те се скарали, когато обсъждали въпроса, има ли вярност между мъжете и жените? Ако се намерела поне една двойка верни любовници — те веднага щели да се сдобрят.

Намерила се такава двойка: Реция — дъщеря на багдадския халиф, и Хюон — рицар на Карл Велики. Всеки от тях бил подлаган на любовни съблазни и изпитания, но въпреки това оставали верни един на друг. Оберон ги похвалил за верността им и се сдобрил с Титания.

            На двата спътника, които открил Ласел, той дал имената Ариел и Умбриел. Името на Ариел той взел от комедията на Шекспир „Буря“. Що се отнася до името на Умбриел, не е ясно откъде го е взел, но то може да се свърже с Umbra — сянка.

Къйпер е дал името Миранда на открития от него спътник на Уран. Това име той взел от комедията на Шекспир „Буря“.

Както се вижда, имената на спътниците на Уран могат да се нарекат шекспировски.

Планетата Нептун

След откриването на планетата Уран и изчисляването на нейната орбита около Слънцето не минало много време и се разкрило, че разликите между предварително изчислените и наблюдаваните положения на Уран растат с течение на времето. Това разтревожило астрономите от XIX в. Въпросът за причината на тези разлики започнал да ги вълнува все повече. Изяснило се, че движението на Уран около Слънцето се смущава не само от планетите Юпитер и Сатурн, но и от някое друго, неизвестно тяло — планета. Двама учени Льоверие (Франция) и Адамс (Англия) се заели по смущенията върху Уран да изчислят положението върху небесната сфера на неизвестната и невидима с просто око планета.

По предварително изчисленото от Льоверие положение над неизвестната планета тя била открита на 23 септември 1846 г. от Гале в Берлинската обсерватория. На откритата „с върха на перото“ планета дали името Нептун. Така римляните наричали бога на моретата Посейдон.

Спътниците на Нептун

През 1846 г. Ласел открил първия спътник на планетата Нептун и му дал името Тритон. В съгласие с астрономическата традиция това име е най-подходящото за спътник на Нептун. Бог Тритон е син на бог Посейдон (Нептун). Сред многото божества, заобиколили бог Посейдон около трона му в неговия дворен в морските глъбини, Тритон е на първо място. От неговата тръба, направена от огромна раковина, се разнасяли надалеч гръмотевиците и започвала да вилнее страхотна буря.

През 1949 г. Къйпер открил втория спътник на Нептун и му дал името Нереида.

Морският бог Нерей имал петдесет прекрасни дъщери — нереиди. Една от тях, Амфитрита, бог Посейдон (Нептун) откраднал и тя му станала съпруга. Двамата живеели в дивния дворец в дълбочините на морето. Затова по-правилно би било вторият спътник на Нептун да се нарича Амфитрита съпругата на Нептун.

Планетата Плутон

След откриването на планетата Нептун и отчитането на нейното гравитационно влияние върху движението на планетата Уран останали неизяснени някои слаби отклонения. П. Лоуел предположил, че те се дължат на влиянието върху Уран на някоя още по-далечна от Нептун планета. През 1915 г. той направил теоретични изследвания за неизвестната планета въз основа на неизяснените смущения в движението на Уран по неговата орбита около Слънцето.

Тези изследвания на Лоуел вероятно са подтикнали Кл. Томбо към упорито и систематично търсене на неизвестната планета в зоната на зодиакалните съзвездия. И… на 13 март 1930 г. на снимката на съзвездието Близнаци открил неизвестен обект от 15-та звездна величина. Този обект се оказал нова, неизвестна преди това планета от Слънчевата система.

Движейки се по своята орбита в покрайнините на Слънчевата система, новата планета е потънала във вечен мраз и мрак[5]. Затова била наречена с името Плутон. Така римляните наричали древногръцкия бог Хадес — владетеля на мрачното подземно царство на сенките на умрелите.

 

Бележки:

[1] Изхождайки от това обстоятелство, съветският учен Ю. А. Карпенко предлага следните имена за останалите спътници на Юпитер: VI — Адрастея, VII — Даная, VIII — Елена, IX — Ида, X — Латона, XI — Леда и XII — Семела (спис. Земля и Вселенная, 1973 г., кн. 6, стр. 55).

[2] КРОНОС, т.е. времето, което поглъща всичко (хронос — време).

[3] Тя е заобиколена от пръстен, съставен от огромен брой малки тъмни телца с размери от 1 см до 1 метър, които независимо едно от друго се движат по Кеплерови орбити около планетата. Пръстенът на Сатурн може да се наблюдава само с телескоп. В зрителното поле на телескопа Сатурн с пръстена си представлява една удивителна и незабравима картина.

[4] С изключение на спътника ЯНУС, който е най-близо до Сатурн, но вместо да носи № 1 носи № 10.

[5] От нея Слънцето се вижда като ярка звезда.

 

Малките планети (Астероидите)

Великият полски учен Николай Коперник, създателят на хелиоцентричната система, като приел за единица разстоянието от Земята до Слънцето, изчислил за пръв път разстоянията от него до планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. На Кеплер, ревностния последовател на Коперник, направило силно впечатление, че Юпитер е много далеч от Марс. Между тези планети като че ли има „празнина“ и той по интуиция изказал предположението, че в нея трябва да има някаква планета, която не се вижда.

Предположението на Кеплер получило потвърждение от емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, открито от Тициус през 1772 г. Четири години по-късно Боде публикувал това правило и то станало известно като „закон на Тициус — Боде“, който се състои в следното. Ако към всеки член на редицата 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96… се прибави числото 4 и полученото число се раздели на 10, то членовете на новата редица 0,4, 0,7, 1,0, 1,6, 2,8, 5,2, 10,0… приблизително изразяват (в астрономически единици) разстоянията от Слънцето до Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн… В тази редица числото 2,8 като че ли изразява разстоянието от Слънцето до невидимата планета между Марс и Юпитер.

Съмненията в закона на Тициус — Боде и в това, че между Марс и Юпитер има невидима планета, отпаднали напълно през 1781 г., когато У. Хершел открил планетата Уран, намираща се от Слънцето на разстояние 19,2 астр. ед. По закона на Тициус — Боде разстоянието от Слънцето до Уран се изчислява на 19,6 астр. ед.[1] Този факт дал силен подтик за търсенето на невидимата планета. Вече в края на XVIII в. астрономите ревностно започнали „да оглеждат“ с телескопите си зодиакалните съзвездия и да търсят невидимата планета. Тя била открита от италианския астроном Дж. Пиаци на 1 януари 1801 г. като слаба „звезда“ от 7,6m в съзвездието Бик.

В продължение на шест седмици Пиаци редовно наблюдавал „звездата“, която не била нанесена в звездните каталози. Той забелязал, че тя бавно се премества от запад към изток по отношение на „съседните“ й звезди. Но поради заболяване Пиаци прекъснал наблюденията си. Когато оздравял и потърсил „звездата“, не я намерил. Колкото и внимателно „да оглеждал“ с телескопа си областта, в която за последен път я наблюдавал, не я „виждал“, като че ли „звездата“ безследно изчезнала. Къде да я търси?

Отговор на този въпрос дал младият математик Гаус, който бил разработил метод за изчисляването на орбитата на тяло около Слънцето (по най-малко три точни наблюдения, направени в различни моменти). По наблюденията на Пиаци Гаус изчислил орбитата на откритата „звезда“. Оказало се, че тя не е комета, както предполагал Пиаци, а малко небесно тяло с орбита между Марс и Юпитер, като се намира от Слънцето на 2,8 астр. ед. По изчислената орбита Гаус съставил ефемеридата[2] на откритото от Пиаци небесно тяло. Въз основа на нея точно след една година, на 1 януари 1802 г., „звездата“ на Пиаци била отново открита от лекаря и астронома-любител Олберс, и то точно на мястото, което предварително изчислил Гаус. Вече не оставало никакво съмнение, че „звездата“ на Пиаци е малка планета, която била наименувана Церера.

Олберс започнал редовно да наблюдава малката планета Церера. Не минало много време и на 28 март 1802 г. „недалеч“ от нея той открил друга подобна на нея малка планета, която била наименувана Палада. Нейната орбита около Слънцето се оказала също така между орбитите на Марс и Юпитер и най-интересното е, че тя била почти еднаква с орбитата на Церера. Тези факти навели Олберс на мисълта, че откритите малки планети Церера и Палада са в действителност отломки от някаква голяма планета, която обикаляла около Слънцето по орбита между орбитите на Марс и Юпитер, но по неизвестни причини се разпръснала. В този ред на мисли Олберс изказал предположението, че между орбитите на Марс и Юпитер трябва да има неизброимо много отломки от разпръсналата се голяма планета. Това негово предположение дало нов, още по-силен тласък за търсенето на малки планети между Марс и Юпитер. Резултатите не закъснели. През 1804 г. Хардинг открил малката планета Юнона, а след три години Олберс открил Веста.

В търсенето на малки планети се включвали все повече астрономи и обсерватории. От друга страна, за целта се използували и все по-мощни телескопи. Всичко това спомогнало до края на XIX в. да бъдат открити 452 малки планети. Когато астрономите започнали да прилагат фотографията и специални методи за търсене на малки планети, техният брой рязко се увеличил. Днес вече са номерирани и включени в каталог над 1800 малки планети.

Малките планети са невидими с просто око[3], а в зрителното поле на съвременен телескоп се виждат като слаби „звезди“. Поради това наред с името малки планети те се наричат и астероиди, т.е. „звездоподобни“. Това показва, че размерите им са много малки в сравнение с големите планети. Действително най-голямата малка планета Церера има диаметър 770 км. След нея са Палада (490 км), Веста (390 км), Алберт (230 км), Мелпомена и Евмония (по 230 км), Юнона (190 км) и т.н. Откриваните през последните десетилетия астероиди имат диаметри, по-малки от 1–2 километра.

Видимият блясък на много астероиди се изменя с времето: те като че ли „мигат“. Това явление се обяснява с неправилната и продълговата форма на астероидите и с околоосното им въртене.

Най-големите астероиди са и най-ярките. Техните звездни величини са между 6m — 8m, докато откриваните през последните десетилетия астероиди са много по-слаби (13m — 15m). В бъдеще без съмнение ще бъдат откривани все по-малки и по-слаби астероиди. Във връзка с това отдавна се постави въпросът, колко са астероидите в нашата Слънчева система? Този въпрос все още няма определен отговор. Резултатите от изследванията на учените се различават твърде много, но може да се счита, че техният брой е от 10 000 до 100 000. Сигурно е обаче, че откритите около 1800 астероида са малка част от всички астероиди в нашата Слънчева система.

Да се наблюдава и фотографира астероид със съвременен телескоп, не е никак трудно. Трудностите идват след това, когато трябва да се докаже, че астероидът е действително нов, а не е някой от вече откритите. Това налага редовно, много нощи наред да се фотографира астероидът и по снимките да се определят в наблюдаваните моменти координатите му. По тях се изчислява орбитата му и се съставя ефемеридата на астероида. По-нататъшните наблюдения на астероида се правят въз основа на нея и се анализират разликите между предварително изчислените и фотографираните положения на астероида, уточнява се орбитата му. Тези наблюдения продължават дълго време, но само въз основа на тях се доказва, че астероидът е действително нов. Едва след цялата тази работа на астероида се дава номер и име и се включва в каталога на малките планети[4].

В съответствие с астрономическата традиция малките планети се именуват с женски имена, избирани от гръцката и римската митология. Но през 1890 г. се изчерпали всички подходящи имена в митологията. Това наложило новооткриваните астероиди да бъдат наименувани на видни астрономи, бележити учени и велики исторически личности, на градове и държави, на географски области и др. Наред с името всеки астероид има и номер, който му се дава по реда на откриването и се поставя в скоби (след името на астероида).

При непрекъснато растящия брой на астероидите не е възможно да се спазва строго традицията за наименуването им. Някои астероиди, които значително се различават от другите (по своите орбити и други особености), са наименувани с мъжки имена. Например астероидите, които образуват Юпитеровата група, са наименувани на герои от Троянската война. Тези 14 астероида, известни под общото име Троянците са: Ахил (588), Патрокъл (617), Хектор (624), Нестор (659), Приам (884), Агамемнон (911), Одисей (1143), Еней (1172), Анхиз (1173), Троил (1208), Аякс (1404), Диомед (1437), Антихол (1583) и Менелай (1647).

Троянците образуват две групи. Едната е пред Юпитер, а другата — след него, като всяка група е във върха на равностранен триъгълник, образуван от нея, Слънцето и Юпитер. С други думи, троянците са винаги еднакво отдалечени от Слънцето и Юпитер.

Астероидите-троянци в групата пред Юпитер са наименувани на героите-ахейци, а тези в групата след Юпитер — на героите-троянци.

Невъзможно е да се разкажат всички митове и легенди, свързани с взетите от митологията имена на няколкостотин астероида. Ще разкажем само някои.

На астероида Церера (1) е дадено името на богиня Церера. Така римляните са наричали Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието и майка на Персефона или Прозерпина[5], както са я наричали римляните.

Астероидът Палада (2) е наименуван с част от името на богиня Атина Палада[6]. За нея митологията разказва: Зевс се оженил за богинята на разума Метида[7]. Но богините на съдбата — мойрите — му разкрили, че Метида ще му роди дъщеря и син, който ще му отнеме господството над света. За да избегне тази участ, Зевс с нежни ласки приспал Метида и я глътнал, преди тя да роди дъщеря си — богиня Атина Палада. Не минало много време и Зевс усетил непоносимо остри болки в главата. За да се избави от тях, той извикал сина си Хефест и му заповядал да разреже главата му. Замахнал Хефест с острия си меч и разсякъл главата на баща си, без, разбира се, да му причини болка. Така от главата на Зевс излязла богиня Атина Палада със златист шлем на главата, дълго остро копие и блестящ щит.

За древните гърци богиня Атина Палада е била едно от главните божества. Към нея те се отнасяли с особена почит. Според вярванията им тя е богиня на мъдростта, която научила хората на занаяти и наука. Благодарение на нея гърците са станали безстрашни мореплаватели и са овладели изящните изкуства. Тя е научила жените да тъкат чудни платове и да вършат домашната работа. Но не само това дала богиня Атина Палада на гърците. Тя победила дори владетеля на моретата бог Посейдон при един спор с него кой от двамата да господствува над Атика. По решение на Зевс властта над Атика ще вземе онзи от двамата богове, който поднесе по-хубав подарък на хората от Атика. Бог Посейдон ударил с тризъбеца си една скала и от нея избликнал извор с бистра като сълза вода — символ, че атиняните ще станат безстрашни мореплаватели и ще владеят всички морета. Атина Палада разровила с копието си земята и от нея израсло едно зелено маслиново дърво, отрупано с плодове. Това дърво ще донесе богатство и ще дава храна на атиняните. Подаръкът на Атина Палада бил по-хубав и тя станала владетелка на Атика. Затова на нейно име е наречен град Атина.

Атина Палада била покровителка на градовете и на гръцките герои, които напътствувала с мъдрост и съвети и винаги им се притичвала на помощ, когато смъртна опасност застрашавала живота им.

На астероида Юнона (3) е дадено името на богиня Юнона. Така римляните са наричали богиня Хера — съпругата на Зевс, покровителка на брака и семейството.

На астероида Веста (4) е дадено името на древноримската богиня Веста. Това е древногръцката богиня Хестия — богинята на жертвения огън и на семейното огнище. Гърците я почитали и като покровителка на градовете и държавата. Богиня Афродита, която разпалвала любов в сърцата на смъртни и богове, не е могла да подчини на властта си само Хестия, Атина Палада и Артемида.

На астероида Хеба (6) е дадено името на вечно младата и безгрижна Хеба — дъщеря на Зевс и Хера. Според вярванията на древните гърци Хеба е олицетворение на безгрижната младост. Когато омразата на Хера към Херкулес угаснала, тя му дала за съпруга дъщеря си Хеба.

На астероидите Мелпомена (18), Калиопа (22), Талия (23), Евтерпа (27), Урания (30), Полихимния (33), Ерато (62), Терпсихора (81) и Клио (84) са дадени имената на музите, които винаги са придружавали бог Аполон.

През пролетта и лятото, когато зелени гори обвиват Хеликон, около свещения извор Хипокрен и на планината Парнас, във висините на която течели бистрите води на Кастилския извор, бог Аполон предвождал вълшебните танци на деветте музи[8], прелестни и безгрижни дъщери на Зевс и Мнемозина[9]. Те били вечните спътнички на бог Аполон, който с лирата си акомпанирал дивните им песни. Когато пеели и танцували музите, а бог Аполон свирел на лирата си, даже боговете на Олимп замлъквали и се унасяли в захлас.

Бавно и величествено пристъпял Аполон с лавров венец на главата и със златната си лира на рамото, а след него, сияещи в своята младост и божествена прелест, танцували деветте музи: Калиопа — на епическата поезия, Ерато — на любовните песни, Мелпомена — на трагедията, Талия — на комедията, Терпсихора — на танците, Евтерпа — на лирическата поезия, Урания — на астрономията, Клио — на историята и Полихимния — на свещените химни.

На астероидите Темида (24) и Дике (99) са дадени имената на богините Темида и Дике.

На астероида Прозерпина (26) е дадено името на богиня Прозерпина. Така римляните са наричали богиня Персефона, дъщеря на Зевс и Деметра.

На астероида Амфигприта (29) е дадено името на Амфитрита — съпругата на бог Посейдон.

На астероидите Ефросина (31) и Аглая (96) са дадени имената на харптите или грациите Ефросина и Аглая[10]. Според представите на древните гърци и римляни те били богини с идеална женска красота и прелест, олицетворение на хармонията и радостта в света.

На астероида Дафна (41) е дадено името на нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.

За Дафна митологията разказва вълнуваща трагедия.

            Висока и стройна, с изящна прелест и красота, Дафна весело тичала из зелените поляни на Тембийската долина, в която течала река Пеней, късала цветя и правила венчета, които слагала на главата си. Безгрижният й смях огласял гористите хълмове на долината.

Един ден тя решила да се изкачи на високата планина Оса, която се синеела в далечината. Като птица полетяла тя към нея и започнала да се изкачва по гористия й склон. Изморена, Дафна седнала да си почине на една малка поляна сред гората, обрасла с чудни цветя. Неочаквано до нея достигнали чудни звуци. Някой свирел на лира. Заслушала се Дафна…, но след малко звуците заглъхнали. Изправила се тя и се загледала в посоката, откъдето идвали звуците на лира и що да види: по планинския склон към нея идвал един прекрасен, строен младеж със сияещо лице и с лира през рамо. Това бил бог Аполон… Уплашила се Дафна и хукнала надолу по склона към родната си Тембийска долина, при баща си Пеней. Младежът затичал подире й, молил я да се спре, казал й, че е бог Аполон, но Дафна все по-силно тичала. Вече стигнала река Пеней, но бог Аполон почти я бил настигнал. Тогава Дафна със сълзи на очи помолила баща си, бог Пеней, да я спаси от младежа, който я гони. В миг, като че ли реката се разляла, гъста мъгла обхванала Дафна и бог Аполон вече не я виждал. След малко мъглата се разсеяла и на мястото, гдето преди стояла Дафна, израсло едно чудно дърво със зелени листа, които вятърът леко полюлявал и те тихо шумолели, сякаш приказвали помежду си. Бог Аполон разбрал, че в това дърво бог Пеней превърнал дъщеря си Дафна и го нарекъл на нейно име Дафна — лаврово дърво. То станало любимо дърво на бог Аполон. От него той си направил венец, който сложил на главата си и никога не го махал. С клонки от лавровото дърво започнали да награждават победителите в игрите и състезанията. За тях венецът от лаврово дърво бил единствената и най-висока награда.

            Името на астероида ПАНДОРА (55) е свързано с нещастията и злините, които Зевс изпратил на хората.

След като Прометей дал на хората огъня и ги научил да обработват земята и металите, да си правят къщи, да отглеждат добитък и др., те заживели щастливо. Разхубавели се градовете и селата, по зелените ливади пасели стада и крави, а полята се жълтеели от узрели ниви. Радост и щастие царували по цялата Земя. Когато Зевс видял всичко това и разбрал, че Прометей е нарушил заповедта му, като направил хората щастливи, гняв забушувал в гърдите му. Той решил да накаже строго Прометей, но преди това сметнал, че е по-добре отново да направи хората нещастни и злочести, за да запази властта си над тях. Ако хората овладеят знанията и мъдростта, те няма да почитат вече нито Зевс, нито другите богове от Олимп.

Извикал Зевс сина си Хефест, дал му една буца глина и му заповядал от нея да направи една девойка, по-красива от всички девойки на Земята. Взел Хефест глината и я отнесъл в ковачницата си, която се намирала на върха на една планина, от който вечно изригвали огнени пламъци и кълба дим. След един ден Хефест донесъл на Олимп направената от него девойка и я предал на Зевс. Тя наистина била много красиво, но… безжизнена.

Събрал Зевс всички богове и като поставил девойката пред тях, казал им всеки да й даде по една дарба. Самият Зевс най-напред дал живот на девойката. Богиня Атина Палада й дала ум и я научила да тъче платове и да върши с умение домашната работа. Бог Аполон я надарил с прекрасен глас и я научил да пее дивни песни, а богиня Афродита й дала сини очи, златиста коса и божествена красота. Най-после бог Хермес я надарил с дар-слово, за да говори така хубаво и убедително, че никой никога нищо да не й отказва.

Девойката придобила всички дарби от подаръците на боговете, затова Зевс й дал името Пандора, което означава „всички дарове“. След това извикал бог Хермес, предал му Пандора и му наредил да я отведе при Епиметей (брат на Прометей) и да му я даде за съпруга.

Щастливо заживели Пандора и Епиметей, но не за дълго. Една привечер Хермес им донесъл голям сандък, изпратен от Зевс. Чудно хубав бил сандъкът, но бил превързан със златна връв. Хермес им казал да не го отварят и си отишъл.

Едва Хермес се изгубил от очите на съпрузите и любопитството на Пандора започнало да я безпокои все повече и повече. Какво ли има в този сандък? — чудела се тя. Защо пък да не го отворя?! Хванала златната връв, развързала възела и повдигнала капака. От сандъка като облаци изхвърчали и се разлетели във всички посоки на света различни насекоми: страданията, мъките, грижите, болестите, злините, кражбите, лъжите и всички други бедствия, които нападнали хората и завинаги отнели щастието им. Нещастията и болките се струпали и върху Пандора и Епиметей. Отчаяни, превиващи се от страдания, те се загледали в сандъка и сякаш чули глас от него: „Пуснете ме! Аз ще облекча мъките и страданията ви!“

Замислила се Пандора дали отново да повдигне капака и да освободи съществото в него, което така настойчиво ги молело. Най-после си рекла: „Едва ли по-голямо нещастие ще ни постигне!“ Повдигнала капака и в миг от сандъка излязла една мила девойка със сияещо лице, светли и живи очи и с радостна усмивка. Като пеперуда полетяла тя из стаята и с крилцата си леко докоснала Пандора и Епиметей. И, чудо! Болките и страданията им преминали и те даже се усмихнали един на друг. Попитали девойката как се казва и тя им отговорила: „Аз съм Надеждата.“

Пандора и Епиметей помолили девойката да остане завинаги при тях и да облекчава страданията им, но тя им отговорила: „Аз ще идвам винаги при вас, когато почувствувате нужда от мене. Сега трябва да отида и да занеса радост и утеха и на другите хора по света, чиито страдания са не по-малки от вашите“.

            Астероидът ИКАР (1566), с диаметър само 1,5 км, е може би най-интересният от всички известни сега астероиди. Орбитата му около Слънцето е силно продълговата елипса. Когато Икар е в перихелия на орбитата си, той е само на 28 милиона километра от Слънцето (два пъти по-близо до него, отколкото планетата Меркурий). В афелия на орбитата си Икар се отдалечава от Слънцето на 390 милиона километра.

Днес не е известен друг астероид, който да се приближава до Слънцето повече, отколкото Икар. Затова този астероид е именуван на легендарния младеж Икар — СИН НА ДЕДАЛ.

За него митологията разказва:

Далеч от Атина се носела славата на Дедал. Той бил не само ненадминат живописец и скулптор, но и строял величествени дворци. Неговите статуи от бял мрамор били като живи, само че не можели да ходят и да говорят.

Един от учениците на Дедал бил неговият племенник Тал, който още съвсем млад изпъкнал с таланта си и с чудните си изобретения. Уплашил се Дедал да не би Тал да отнеме славата му и решил да го убие. Една привечер той поканил Тал да се разходят. Двамата отишли на Атинския акропол и застанали на скалата до самия край над дълбоката пропаст. Когато на запад изчезнали и последните лъчи на Хелиос и богиня Нукта метнала тъмното си покривало над Земята, Дедал блъснал племенника си и той полетял надолу в пропастта. Така загинал Тал.

Дедал слязъл от скалата, отишъл в пропастта и намерил тялото на Тал. Започнал да му копае гроб. В този миг го видели атиняни. Престъплението на Дедал било разкрито и Ареопагът го осъдил на смърт. За да избегне смъртта, Дедал избягал със сина си Икар на остров Крит при цар Минос. Зарадвал се Минос, че при него идва такъв прочут строител, и ги приел като най-скъпи гости.

Дедал изразил благодарността си към цар Минос, като му построил един дворец-лабиринт с толкова много преплетени коридори, че който влезел вътре, било невъзможно да намери изхода и да излезе от него.

Минали години. Мъката на Дедал по родината му все повече се усилвала и той помолил Минос да му позволи да се завърне в Атина, Но Минос не искал в никакъв случай да се лиши от такъв знаменит архитект и не му позволил. Той даже наредил да се бди най-зорко да не би Дедал да избяга с някакъв кораб.

Мъката на Дедал ставала все по-голяма. Ден и нощ той мислел по какъв начин да избяга от остров Крит и да се освободи от властта на цар Минос. Най-после измислил: „Щом не мога да се освободя от властта на Минос с кораб по море, ще избягам по въздуха!“

Събрал Дедал пера от всякакви птици, свързал ги с ленени конци и ги споил с восък. Така направил четири крила. Извикал сина си Икар и му дал две крила. След това му показал как да ги надене на ръцете си и да ги размахва. Надянал на ръцете си и Дедал своите крила. Преди да отлетят, той предупредил сина си Икар да не лети много високо, да не се приближава до Слънцето, защото от топлината му восъкът ще се разтопи, перата ще се разлетят и той, като остане без криле, ще загине.

Размахали Дедал и Икар крилата си. Издигнали се от Земята и полетели към родната Атина.

Забравил Икар съвета на баща си. Радостен, той размахвал крилата си и се издигал все по-високо и по-високо. Приближил се до Слънцето… От силната горещина восъкът се разтопил, перата се разлетели и той, останал без крила, стремглаво полетял към земята, паднал в морето и се удавил. Затова започнали да наричат морето Икарийско море (днешното Критско — южната част на Егейско море).

 

 

 

Бележки:

[1] Изчислените по закона на Тициус — Боде разстояния от Слънцето до планетите Нептун и Плутон твърде много се различават от истинските.

[2] Ефемерида е астрономическа таблица, в която на равни интервали от време са дадени предварително изчислените координати, определящи положението на едно небесно тяло върху небесната сфера.

[3] С изключение на Веста, звездната величина на която е около 6m и понякога се вижда с просто око.

[4] По решение на Международния астрономически съюз след 1946 г. орбитите и ефемеридите на малките планети се изчисляват от Института по теоретична астрономия при АН на СССР в Ленинград. Всяка година този институт издава „Эфемериды малых планет“.

[5] Нейното име носи астероидът Прозерпина (26).

[6] Римляните я наричали Минерва. Това име е дадено на астероид (93).

[7] Римляните я наричали Метис. Това име е дадено на астероид (9).

[8] Богини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката.

[9] Богиня на паметта и спомена. Нейното име носи астероидът (57).

[10] Ефросина — радост; Аглая — блясък.

Към следващата част или към съдържанието

 

 

Литература

ПОКРОВСКИЙ, К. Д., Звездный атлас, 1923 г.

КУН, Н. А., Старогръцки легенди и митове, Наука и изкуство, София, 1969 г.

АКРИТАС, Д. В., Гръцка митология, ДИ „Народна просвета“, София, 1964 г.

БУСЛОВИЧ, Д. С., О. М. ПЕРСИАНОВА, Е. Б. РУММЕЛЬ, Мифологические сюжеты в произведения искусства, изд. „Аврора“, Ленинград, 1971 г.

ЗИГЕЛЬ, Ф. Ю., Сокровища звездного неба, изд. „Наука“, Москва, 1964 г. Спис. „Земля и Вселенная“, 1967, 1968 и 1969 г.

ГЕВЕЛИЙ, ЯН., Атлас звездного неба, Редакция В. П. Щеглова, изд. „ФАН“, Узбекской ССР, Ташкент, 1970 г.

RÜKL, А., Мара severni hvezdne oblohy, 1950,0 — Kartografie, Praha 1971.

KLEPESTA, J., A. RÜKL, Мара jizni hvezdne oblohy, 1950,0 — Kartografie, Praha, 1971.

Край

 

Facebook Comments Box