Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Живееха в една къщичка петима братя. Най-старият от тях беше по-силен и по-опитен от четиримата. Той нямаше висок ръст, беше набит и як, затуй го наричаха Силния. Този първи брат се отличаваше със силната си воля. Вторият брат носеше име Благородния, защото винаги държеше на своята чест и достойнство. Третият се наричаше Справедливия, който беше философ по природа. Той имаше най-висок ръст измежду братята си. Четвъртият носеше име Красивия, тъй като неговият стремеж към възвишеното и красивото беше най-голям. Петият брат се наричаше Интелигентния, тъй като между другите той беше най-умния и най-практичния, особено когато се отнасяше за уреждане материални работи. Той беше най-малкият от всички и на ръст най-нисък. Това както вече се досещате деца, са пръстите на всяка една ръка.

Дълго време ходиха по света тези петима братя, задружно работеха, заедно се хранеха и нощем лягаха да спят един до друг. Когато станаха по-големи, те започнаха да вършат подвизи, които учудваха мало и голямо. Веднъж след един пореден успех братята влязоха в една разправия на пръв поглед за нещо съвсем нищожно. Те започнаха да спорят кой от тях е най-великия. Никой не очакваше, че най-малкият брат – Интелигентния – ще има да каже нещо. Но той започна да говори пръв:

– Вие всички мислите, че след като съм най-малък, то съм и най-маловажен. Но почакайте! Когато си съединим ръцете за молитва към Бога, виждате, че аз съм най-отпред, а вие всички сте зад мен – каза с нескрита гордост той.

Тогава се обади Красивия:

– О, суетни младежо, това което не ти достига в ръста, ти го допълваш със суета! Слушай – на кой пръст хората носят пръстените си? Не ги ли слагат всичките на мене? Диаманти, рубини и всякакви други скъпоценни камъни, все аз ги нося. Понякога аз нося пръстени, които струват цяло състояние.

Справедливия рядко губеше контрол, но тогава шумно се изсмя:

– Вие малки господинчовци, все говорите. Това е смешно. В този спор аз ще реша въпроса. Я се изправете всички…и кажете кой е най-големия?

Благородния в тоз момент го спря и извика разгневен:

– Да, ти си най-големия, но каква полза има да си дълъг, ако си ленив или даже да си богат, ако не струваш нищо? Когато има да се свърши нещо аз го показвам и аз върша всичката работа, а вие ленивци тогава се свивате…

Силния слушаше до този момент всичко това мълчаливо, но накрая проговори и той:

– Вие може да се хвалите, че сте първи в молитва, богатство, височина или в работа, но не забравяйте, че аз съм най-силен…и следователно най-велик! Даже аз съм самодостатъчен и струвам колкото четиримата ви. Хайде да повдигнем тази книга…вие всички ще държите едната страна, а аз сам – другата. Моята сила се равнява на вашата взета заедно.

Караницата продължи още известно време, но изневиделица се появи един нож, който поряза единия от братята. Болката обхвана всички и тогава те разбраха, че са свързани навеки да бъдат заедно. Занапред когато ги застрашаваше опасност четиримата братя се свиваха един до друг, а най-силния стоеше като страж над тях. Оттогава те станаха по-силни и по-задружни от всякога и техните подвизи нямаха равни по лицето на земята.

Веднъж братята стигнаха до стените на някакъв голям и богат град, наречен Златният град. Там царуваше много жесток цар. Като погледна високите стени, които окръжаваха града Силния викна на четиримата си братя:

– Чуйте какво ще ви кажа! Доста сме скитали по белия свят! Доста подвизи сме извършили. Я хайде, братя, да се заловим и да завладеем този град, където се е разположил един много жесток владетел. Ние ще нападнем града и ще освободим неговите заробени граждани, които страдат под игото на своя цар. Съгласни ли сте?

– Съгласни сме! — отговориха дружно останалите четирима братя и наближиха до златните стени на града.

Най-напред се втурна Благородния и стъпи на Златната стена.

– Нека излезе царят на този град! – извика той и посочи към царския дворец.

– Защо ти е нашият цар? – отвърнаха много гласове отвътре.

– Ние сме дошли да се бием с него. Ние искаме да го победим.

– Тъй ли? – разсърдиха се царските слуги, разтвориха царските врати и се втурнаха с оръжия срещу петимата братя.

Пламна лют бой. Петимата братя се биеха задружно против царя и неговата охрана. В този бой на първо място излезе и се отличи най-високия – Справедливия. Един след друг той първи хващаше царските хора и ги пръскаше по бойното поле. Най-сетне жестокият цар дигна ръце нагоре и се призна за победен, а Златният град въздъхна с облекчение, защото петимата братя му смъкнаха робските вериги.

Тогава петимата братя се събраха на съвет и почнаха да мислят кой да поеме управлението на града. Четиримата казаха, че Силния трябва да управлява освободения град, защото той е най-якият, най-опитният и от другите е по-стар. Но Силния поклати глава и скромно отказа. Той предложи градът да бъде управляван от Благородния, защото той първи бе повикал царя на бой и започнал сражението. Но и Благородния не поиска да поеме управлението. Той каза, че тази чест се пада на Справедливия, защото той се бе отличил по време на битката и донесъл победата. Но и Справедливия не склони. Той каза, че в града има толкова много съкровища, които не се наема да преброи. По-добре ще бъде управителят на този град да стане Красивия. Красивия също не пожела да управлява града. Нека поеме управлението Интелигентния.

– Нашият най-малък брат – извика той – е най-слабият от всичките. Той никога не може да си завладее друго царство.

– Дума да не става! – извика с тънкия си гласец Интелигентния. Какъв управител ще стана аз, когато съм толкова мъничък и слаб?

Дълго спориха петимата братя и най-сетне стигнаха до единодушно съгласие: „Ще управляваме града – решиха те – задружно петимата.“